Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

  On 8.03.2025 г. at 15:13, Б. Киров said:

Това писмо, заедно с още две други, е минало през Д.Попов в Турну Магуреле, като на едното от тези писма, касаещо отношенията на Левски с Анастас Попхинов, се е подписал отдолу Иван Драсов:

Което означава, че Драсов след 25 август е бил или в Турну Магуреле при Попов или в Букурещ при Каравелов, на път за Писек, Чехия.

Писмата на Левски са били четени от комисията, и то писмата му до Централния комитет в Букурещ, въпреки, че Гербов тук има цяла тема, опровергаваща това. Казва го самият Левски пред Извънредната комисия:

тоест Левски казва директно, че това са неговите писма до Букурещ.

Въпросното писмо от 25 август, в което той разказва за убийството на слугата, е попаднало в националния архив от архива на Кириак Цанков, но както се вижда от османските документи, правени са преписи.

Според мен, за да пишат с положителност в доклада, че Левски е влязъл в къщата на Денчо с цел да го убие, те са имали предвид писаното в писмото. Защото забележете разликата, Общи казва пред комисията, че искали да го убият, ако не даде пари, а Левски е написал "да го убия и да взема парите му", разликата е съществена.

Expand  

Това бе най-същественото, което намерих по темата дали са искали да убият Денчо или само обир. Първо са в арнаутски костюми и вероятно затова за слугата не е било лесно да разпознае Левски. Вярвали са, че ще търсят турци при разследването и са разчитали, че като съседите са комитетски дейци, те ще настояват при разпити, че са видели турци да влизат в двора и натам ще поведат следата докато всичко утихне.

Най-трудното е защо всъщност са влезли и защо Левски лично е повел акцията. От показанията на Вутьо се разбира, че са отишли за пари и само защото Левски не намерил много, останали да чакат. Няма и намек, че Вутьо е очаквал да има убийство т.е. на Денчо по-скоро. Но... при Парашкев Хаджиев има следния текст: 

" защото не искал да дава, даже е искал да предаде комитета. За същата цел са ходили М. Лук[анов], В. Левски, Ив. Драсов и Д. Пъшков у Тодор Стратиев. Той пари не дал, но обещал, че ще даде, и после даде, също и Митю Дойчинов. "

Това с предателството на комитета е ползвано и срещу дякон Паисий. Там убийството се пада на Общия, излиза че този път наред е бил Апостола. Ако наистина е имало заплаха за предателство от страна на Денчо. Но в спомените на Пъшков няма нищо за подготвяно убийство, а само че е било гласувано за обира. Има съобщение, че момчето е щяло да им съдейства, но дали са го предупредили, че влезлите ще са "арнаути"? Другото, дали чак след гласуването не е стигнала до Левски информацията за заплахата, че Денчо щял да предаде комитета и той в движение да се е подготвил и за убийство? Някак има много оръжие-револвери, ками, пушки, за един обикновен обир, а и откъде Дякона е бил сигурен, че Вутьо е можел да стреля с пушка, в случая с Remington? Кога е имал време да се упражнява как да я ползва? И как е паднал патрона, който са намерили заптиетата, а пък никой не съобщава да е бил произведен изстрел?

И още нещо, в преведените последни документи всякак е подчертано, в няколко документа, не в един, че членовете на Комисията трябва и са били напълно запознати с всичко, което е знаел Хамди паша, буквално като във военно време са изпълнявали по войнишки нарежданията. Неслучайно освен до Цариград, след процеса Али Саиб е искал да направят и изпратят преписи на документите и до Русе, на Хамди паша. Затова подкрепям напълно, че съдържанието на доклада на Хамди е било известно с точките и запетайките на членовете на Комисията. Но тя е получила специфични указания, затова много избирателно е работела с всяка информация, за да успее да изпълни поставените задачи, това също е подчертано от Великия везир, че трябвало да следват инструкциите и само инструкциите. Освен това ако са били амбициозни да искат да блеснат, не биха вървели, поне не съвсем очевидно, по отъпканата пътека от Хамди. Както е ясно от финалните документи, всички и в София, и в Ловеч са очаквали награди и повишения още след първите разкрития, а за да не останат в сянката им, амбициозните членове на Комисията, особено Али Саиб и Иванчо Хаджипенчович, е трябвало да не повтарят вече доложеното в Цариград, а да заложат на друго. Късметът им помага със залавянето на Апостола, но това е малко отклонение...

Аз малко по-нагоре писах, ако сте ме прочели, това са били много хитро лавиращи през всякакви препятствия мъже, след участието в Комисията те продължават да правят кариера, което само доказва думите ми. Много е наивно да мислим, че в такава ключова ситуация биха оставили съдбата им да зависи от поведението на едно селянче от Видраре или от случайности при разпитите. Всичко е било изключително добре премислено при тях, затова е нелепо да очакваме, че докладът на Хамди им е бил пътеводна звезда. За пример пак ще дам случая на Левски, на крака им е, в стаята, съобщава, че са били трима при обира и от цяла Комисия, българи и турци, ни един не го пита кой е третия... Затова и малкото улики, които сте отбелязали, тежат много

Редактирано Март 8 от Borova gora

[sir]

Разпит на даскал Ивана, извършен на 26 октомври 1872.

- Какво съдържаха получаваните писма и какви бяха намеренията на тия хора? Какво отговаряхте вие? Какво възнамеряваха да вършат?

- Идваха писма. Съдържанието им беше от този род: "Доставете пари! Поръчаните от Прусия бойни припаси, иглянки пушки и револвери идат." ...

[Б. Киров]

  On 8.03.2025 г. at 18:22, Borova gora said:

Късметът им помага със залавянето на Апостола, но това е малко отклонение...

Expand  

Късметът в лицето на ловечкия каймакамин и полицейския началник на Ловеч... Задачата поставена от Цариград е била залавянето на баш комитата и тези двамата я изпълняват блестящо. Щяха ли да имат този късмет, ако бяха арестували Никола Сирков, Христо Цонев Латинеца и останалите смърфове от групата на Шаро в Ловеч, които примамват Левски да влезе в капана заложен от тях? Според мен, никога.

Спорът дали Али Саиб паша е бил запознат с данните в доклада на Хамди паша е безпредметен и не виждам защо аз трябва да доказвам, че е бил, а не опонента, че не е бил.

Което и да се докаже обаче, всъщност няма никакво практическо значение, защото този османски сановник по дефолт е трябвало да бъде запознат не само с въпросния доклад, а и с много повече от него, например, с всичко известно на началника на полицията в Ловеч, на когото той е бил пряк началник и който по йерархията е следвало да се отчита на него, а не на валията.

Че като шеф на Извънредната комисия, която е играела роля на следствие и съд в едно, е пределно ясно, че е изпълнявал политическа поръчка и се е съобразявал с нея на първо място.

[Borova gora]

  On 9.03.2025 г. at 5:24, Б. Киров said:

Късметът в лицето на ловечкия каймакамин и полицейския началник на Ловеч... Задачата поставена от Цариград е била залавянето на баш комитата и тези двамата я изпълняват блестящо. Щяха ли да имат този късмет, ако бяха арестували Никола Сирков, Христо Цонев Латинеца и останалите смърфове от групата на Шаро в Ловеч, които примамват Левски да влезе в капана заложен от тях? Според мен, никога.

Спорът дали Али Саиб паша е бил запознат с данните в доклада на Хамди паша е безпредметен и не виждам защо аз трябва да доказвам, че е бил, а не опонента, че не е бил.

Което и да се докаже обаче, всъщност няма никакво практическо значение, защото този османски сановник по дефолт е трябвало да бъде запознат не само с въпросния доклад, а и с много повече от него, например, с всичко известно на началника на полицията в Ловеч, на когото той е бил пряк началник и който по йерархията е следвало да се отчита на него, а не на валията.

Че като шеф на Извънредната комисия, която е играела роля на следствие и съд в едно, е пределно ясно, че е изпълнявал политическа поръчка и се е съобразявал с нея на първо място.

Expand  

"Според мен, за да пишат с положителност в доклада, че Левски е влязъл в къщата на Денчо с цел да го убие, те са имали предвид писаното в писмото."

Но това би означавало да са разполагали с тази кореспонденция преди арестите, преди разпитите за Арабаконак, т.е. когато Хамди е писал доклада. Излиза, че не само две писма от Каравелов до Левски са иззели по подходящ начин в по-късни седмици, но преди това и писма от Апостола към Каравелов, за да залегне по този начин информацията в доклада...

Има и друг вариант за представянето на случилото се по този начин: "Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му." - нито дума няма за обрани пари от дома на Денчо и за обир, излиза, че някого е трябвало да убият, убили калфата... Ако е бил нарочен Денчо, защо ще убиват калфата му? За сплашване и предупреждение към самия него? Къде е тогава идеята, че влизат за обир? Но пък с толкова оръжие...

Пътят води към мисълта дали са искали да отмъщават за нещо на Денчо, но тогава само най-близките около Левски са знаели за такова отмъщение, затова той лично е участвал, някой по-страничен като Вутьо е нямало как да знае тези детайли. Обаче някой от Ловешкия комитет, който му е бил доверено лице и го е подпомагал в акцията не може да не е знаел, бил е арестуван след това и е издал, че не е ставало въпрос за обир, обирът е бил претекст, убитият трябвало да е Денчо. Някой от Драсови, Лукан Цачев, Латинеца, Величка, която уж наблюдавала, пазела и скрила парите? - те всички са му свършили работата по логистиката, да махнат дъските от оградата, да набият коловете, да намерят арнаутски дрехи и т.н. В доклада на Хамди наред с останалата информация влиза и това, че са влезли за убийство, докато например за Йованчо е уточнено, че са поискани пари, покушението е било за пари, а в случая в дома на Денчо такова уточнение няма. Приравнен е до случая Козлев, който също е убит в Лясковец, но също не за пари.

Аз имах обратната теория, издайникът на доклада да е бил близък до Общия, за да навреди на Левски. При вероятност за отмъщение на Денчо, тогава издайникът е от най-близкия кръг на Апостола, знаел е това, което останалите членове на Ловешкия комитет не са знаели, че не става въпрос само за обир. "Аз исках да го..." - пише Левски, а Общия пред Комисията осведомено твърди, макар да не е участвал в гласуването за обира, как е узнал? : "а ако не даде, възнамерявали да го убият". Но защо ще го убиват ако не даде, каква полза от убийството му? И други не са им давали пари и не са били убивани или са давали по-късно... Въпросът е колко "за" и колко "против" имаме да са влезли за убийство...

Под късмет аз имам предвид много "ако" - ако Марин не бе пипнал парите, ако Каравелов не е бил жаден за власт през май-юни, ако Панайот Хитов не бе препоръчал Общия... Да, имали са късмет до самия край, защото от публикуваното писмо на Иван Драсов е ясно, че става въпрос и за финално предателство, не друг, а Юсеин Бошнак го е твърдял: "гдето тая нощ щял да пренощува и баш комитата Левски". Знаели са, някой им е посочил и Къкрина, и ханчето, и Апостола...

Редактирано Март 9 от Borova gora

[Б. Киров]

  On 9.03.2025 г. at 8:26, Borova gora said:

Според мен, за да пишат с положителност в доклада, че Левски е влязъл в къщата на Денчо с цел да го убие, те са имали предвид писаното в писмото."

Но това би означавало да са разполагали с тази кореспонденция преди арестите, преди разпитите за Арабаконак, т.е. когато Хамди е писал доклада. Излиза, че не само две писма от Каравелов до Левски са иззели по подходящ начин в по-късни седмици, но преди това и писма от Апостола към Каравелов, за да залегне по този начин информацията в доклада...

Expand  

Неда Антонова развива теорията, че писмото е фалшифицирано, като аргументът й е, че след обесването на Левски, Каравелов получава писмо уж писано от него, което го заблуждава, че Апостола е жив. Ерго, щом са заблудили Каравелов, защо да не заблудят българските историци Леонидов в "Случаят Левски" твърди същото, но на база анализ стила на писмото, който рязко се различава от стила на Левски в други писма.

Според мен, писмото не е фалшификат, защото има маса свидетелства на съвременници, които описват бягството на Левски и Вутьо от къщата и укриването на дрехите и оръжието им, в тези свидетелства има разминаване в детайлите, но не и във фактите.

Кириак Цанков е бил в БРЦК това, което Иван Драсов е бил в Ловечкия комитет - определят го като "секретар", въпреки че такава длъжност в устава не съществува. В неговата архива е бил оригиналът на писмото, но както знаем в комитетите са се правели преписи за архив и такъв, според мен, е бил направен и в Букурещ, а вероятно и в Турну Магуреле, защото Левски е изисквал от Д.Попов да прави такива преписи на кореспонденцията му. Доколкото знам препис на това точно писмо не е открит. Писмото е писано непосредствено след обира, вероятно е изпратено извън Ловеч, когато Левски вече е бил в Правешкия хан, където го намира като куриер Вутьо Ветов, самият Левски казва, че десетина дни след убийството е бил там, и Вутьо му е донесъл писмо от Ловеч. Десетина дни е точно 25 август, когато са написани и изпратени и другите две писма с това до Букурещ.

Тук има поле за изследовател да намери кои са били куриерите в тези дни. Писмото касаещи Попхинов е написано от Левски същия ден  и е едно от трите изпратени с писмото за обира. Писмото за Попхинов е подписано от Иван Драсов отдолу и от човек с инициал М., някои предполагат, че зад този инициал стои отец Матей Преображенски, който по онова време е един от куриерите Търново-Русе, други подозират, че М. е Сава Младенов. При всички случаи писмото не е изпратено от Ловеч, тъй като Левски вече не е бил там.

  On 9.03.2025 г. at 8:26, Borova gora said:

Другият вариант за представянето на информацията по този начин: "Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му." - нито дума няма за обрани пари от дома на Денчо и за обир, излиза, че някого е трябвало да убият, убили калфата... Ако е бил нарочен Денчо, защо ще убиват калфата му? За сплашване и предупреждение към самия него? Къде е тогава идеята, че влизат за обир? Но пък с толкова оръжие...

Expand  

Според мен си е бил чист обир, защото Левски пише в писмото си, че е намерил "само" 1400 гроша, което хич не е малко, това е била цената на обикновена къща в Ловеч - между 1200 и 4000 гроша, Стаски беше изкарал документална статистика за цените.

Но и намерение за убийство, защото Левски влиза в къщата само с кама и пише "аз се бях приготвил да стане без шум", тоест да приключи с "шкембето" тихо вътре в къщата. Вутьо според легендата му стърчи отвън с пушката на Левски да "пази" - какво е пазел докато "детето" на 24 години е стискало Левски за гърлото, не се разбира, гледал е сеир кой ще надделее.

Коловете, разковаването на дъските и цялата останала логистика, според мен е била работа на Латинеца. Тези неща са направени непосредствено преди влизането и Латинеца е стоял в двора на Димо, защото, ако слугата, Денчо или някой друг от Ловеч го бе видял в акцията, съвсем аджамийски би станало, той е единствения от тримата от Ловеч, Левски и Вутьо са външни и малко познати. Почеркът е същият като при Арабаконак, и там се преобличат в турски дрехи.

Величка и компания са най-странната поддържаща група в този екшън. Величка стои като на носа на Титаник и наблюдава улицата, а другият, Лукан ли беше, единият Луканов ли, вече съм забравил безкрайните им брътвежи, "дежурял" на улицата. Какво е "дежурял" не ми е ясно, след като Стойчо си влиза без да са предупредени Вутьо и Левски...

[Borova gora]

  On 9.03.2025 г. at 9:56, Б. Киров said:

Според мен си е бил чист обир, защото Левски пише в писмото си, че е намерил "само" 1400 гроша, което хич не е малко, това е била цената на обикновена къща в Ловеч - между 1200 и 4000 гроша, Стаски беше изкарал документална статистика за цените.

Но и намерение за убийство, защото Левски влиза в къщата само с кама и пише "аз се бях приготвил да стане без шум", тоест да приключи с "шкембето" тихо вътре в къщата.

Expand  

Въпросът е кой е знаел за намерението на Левски за убийство, за съжаление в писмото не пише да е споделил с някого какво е намислил. Отговорът би ни доближил много до първоизточника на доклада на Хамди. Някой откровено е заявил, без увъртания, че е било опит за убийство на Денчо и така е записано до Великия везир.

Денчо със сигурност много е обидил пратеника на комитета, за да се стигне до крайност, опит за опит с убийство. Обикновено не са го правели, дори от Стефан Карагьозов Левски лично взима пари без да го нарани. Друг е въпросът защо се е съгласил в Букурещ да предприемат тактиката на обиране на чорбаджиите, предложението не е било негово, колкото и да са били необходими парите, но е гласувано и е тръгнал да го изпълнява. Но към обир, убийство на чорбаджия властта се е отнасяла много по-строго отколкото към обикновените българи. Затова и пробойните започват още преди Арабаконак.

Номерът с арнаутските дрехи много пъти е бил успешен, за съжаление талантът на Левски да се дегизира този път се е обърнал срещу него. Стойчо Гиргинов решил, че турци ги нападат и опищял света... 

"Левски потегля за Тетевен, където се укрива в Правешкия хан. Ловешкият комитет го известява, че името му е известно и властите го търсят усилено след нападението." -  тук е разковничето, много бързо се оказва, че не търсят арнаути, а търсят конкретно Левски. От 20 000 Ловеч търсят само един за това нападение, бастисват къщите, в които е влизал... Няма как да се случи без предателство, без да е бил посочен и то ден или два след обира. Без да го е издал свой, невъзможно е...

Редактирано Март 9 от Borova gora

[Б. Киров]

  On 9.03.2025 г. at 12:32, Borova gora said:

Въпросът е кой е знаел за намерението на Левски за убийство, за съжаление в писмото не пише да е споделил с някого какво е намислил. Отговорът би ни доближил много до първоизточника на доклада на Хамди. Някой откровено е заявил, без увъртания, че е било опит за убийство на Денчо и така е записано до Великия везир.

Денчо със сигурност много е обидил пратеника на комитета, за да се стигне до крайност, опит за опит с убийство. Обикновено не са го правели, дори от Стефан Карагьозов Левски лично взима пари без да го нарани. Друг е въпросът защо се е съгласил в Букурещ да предприемат тактиката на обиране на чорбаджиите, предложението не е било негово, колкото и да са били необходими парите, но е гласувано и е тръгнал да го изпълнява. Но към обир, убийство на чорбаджия властта се е отнасяла много по-строго отколкото към обикновените българи. Затова и пробойните започват още преди Арабаконак.

Номерът с арнаутските дрехи много пъти е бил успешен, за съжаление талантът на Левски да се дегизира този път се е обърнал срещу него. Стойчо Гиргинов решил, че турци ги нападат и опищял света... 

"Левски потегля за Тетевен, където се укрива в Правешкия хан. Ловешкият комитет го известява, че името му е известно и властите го търсят усилено след нападението." -  тук е разковничето, много бързо се оказва, че не търсят арнаути, а търсят конкретно Левски. От 20 000 Ловеч търсят само един за това нападение, бастисват къщите, в които е влизал... Няма как да се случи без предателство, без да е бил посочен и то ден или два след обира. Без да го е издал свой, невъзможно е...

Expand  

Задавате много сериозен въпрос, който изисква сериозен отговор.

Първият и най-лесен е, че писмото му е било прочетено, подобно на другите две от Каравелов до него. Пиша "прочетено", а не преписано, защото ако имаше препис черно на бяло, нямаше да им трябва Вутьо Ветов като свидетел пред комисията за гарантирана смъртна присъда, писмото щеше да бъде самопризнание в писмен вид.

Вторият отговор е по-труден и засега не мога да го дам с положителност. Затова и писах, че доносът е направен към началото на юли, поне основната част от този донос, касаеща имената в Ловеч и другите комитети. Защо мисля така, защото го свързвам с учредителното събрание на БРЦК и неизбирането на Левски за председател. Веднага след това събрание се оформят две враждуващи партии във ВРО - подръжници на Левски /тази партия е по-малката и колчем се състои единствено от Левски и Големия/ и негови противници /там са Общи, Попхинов и за съжаление повечето от дейците в Ловеч, без поп Кръстьо/.

А в България, както знаете, опази Бог от партизански вражди на политическа основа борба за власт /справка "Бай Ганьо прави избори"/. Омразата на враждуващите няма граници, политическото и физическото убийство на опонента е нещо обичайно. Моето мнение е, че в крайна сметка Левски е станал жертва именно на такава братоубийствена българска война за власт.

Той самият е записал в тефтерчето си веднага след събранието нещо от рода на "а аз къде съм в комитета оттук насетне?", в смисъл каква ще е моята роля. Събранието дори не му дава длъжност в ръководството на комитета - председател, подпредседател, касиер - а накрая Кириак Цанков му написва едно персонално упълномощение да е представител на комитета в Българско.

Самото ВРО започва да се нарича "Първи отдел от БРЦК", тоест като в чиновническа йерархична пирамида организацията на Левски е приравнена до "отдел", подчинена на Големия шеф в Букурещ.

Ако погледете протокола от гласуването, преди ме попитахте как са избрали Каравелов, ще видите, че при 35 делегати от вътрешността на България и 17 от емигрантите, повечето гласове отиват за Каравелов. Как става това, като тези от Софийско на Общи и сливенските комитети /общо 22 гласа/ гласуват за Каравелов. Сливен е хайдушкия регион на Панайот Хитов, преди това е имало пререкания между Хитов и Левски, защото Хитов самоволно е искал да излиза с чети из сливенско. За Общи е ясно, той първо е обиден, че Левски не го кани делегат, второ е изключително злопаметен и злобен. Към тях се присъединяват и хората на Попхинов, още един изключително злопаметен човек, не случайно след Освобождението го виждаме директор на затвора в Плевен, това поприще му пасва идеално на натурата. Присъединява се и даскал Тодор Пеев от Етрополе, който виждаме издигнат в член на ръководството на БРЦК, така да се каже седящ отдясно на Каравелов, и вече даващ поучения на Левски.

Ако трябва да обобщя доста дългата си тирада по втория отговор - някой от Ловеч, запознат с клатещото се положение на Левски като лидер на БРЦК, и желаещ да го премахне от ролята му на лидер във ВРО, което вече е приравнено с чиновнически "отдел" на БРЦК, Салиери, желаещ да бъде Моцарт.

[Borova gora]

  On 9.03.2025 г. at 14:32, Б. Киров said:

Задавате много сериозен въпрос, който изисква сериозен отговор.

Първият и най-лесен е, че писмото му е било прочетено, подобно на другите две от Каравелов до него. Пиша "прочетено", а не преписано, защото ако имаше препис черно на бяло, нямаше да им трябва Вутьо Ветов като свидетел пред комисията за гарантирана смъртна присъда, писмото щеше да бъде самопризнание в писмен вид.

Вторият отговор е по-труден и засега не мога да го дам с положителност. Затова и писах, че доносът е направен към началото на юли, поне основната част от този донос, касаеща имената в Ловеч и другите комитети. Защо мисля така, защото го свързвам с учредителното събрание на БРЦК и неизбирането на Левски за председател. Веднага след това събрание се оформят две враждуващи партии във ВРО - подръжници на Левски /тази партия е по-малката и колчем се състои единствено от Левски и Големия/ и негови противници /там са Общи, Попхинов и за съжаление повечето от дейците в Ловеч, без поп Кръстьо/.

А в България, както знаете, опази Бог от партизански вражди на политическа основа борба за власт /справка "Бай Ганьо прави избори"/. Омразата на враждуващите няма граници, политическото и физическото убийство на опонента е нещо обичайно. Моето мнение е, че в крайна сметка Левски е станал жертва именно на такава братоубийствена българска война за власт.

Той самият е записал в тефтерчето си веднага след събранието нещо от рода на "а аз къде съм в комитета оттук насетне?", в смисъл каква ще е моята роля. Събранието дори не му дава длъжност в ръководството на комитета - председател, подпредседател, касиер - а накрая Кириак Цанков му написва едно персонално упълномощение да е представител на комитета в Българско.

Самото ВРО започва да се нарича "Първи отдел от БРЦК", тоест като в чиновническа йерархична пирамида организацията на Левски е приравнена до "отдел", подчинена на Големия шеф в Букурещ.

Ако погледете протокола от гласуването, преди ме попитахте как са избрали Каравелов, ще видите, че при 35 делегати от вътрешността на България и 17 от емигрантите, повечето гласове отиват за Каравелов. Как става това, като тези от Софийско на Общи и сливенските комитети /общо 22 гласа/ гласуват за Каравелов. Сливен е хайдушкия регион на Панайот Хитов, преди това е имало пререкания между Хитов и Левски, защото Хитов самоволно е искал да излиза с чети из сливенско. За Общи е ясно, той първо е обиден, че Левски не го кани делегат, второ е изключително злопаметен и злобен. Към тях се присъединяват и хората на Попхинов, още един изключително злопаметен човек, не случайно след Освобождението го виждаме директор на затвора в Плевен, това поприще му пасва идеално на натурата. Присъединява се и даскал Тодор Пеев от Етрополе, който виждаме издигнат в член на ръководството на БРЦК, така да се каже седящ отдясно на Каравелов, и вече даващ поучения на Левски.

Ако трябва да обобщя доста дългата си тирада по втория отговор - някой от Ловеч, запознат с клатещото се положение на Левски като лидер на БРЦК, и желаещ да го премахне от ролята му на лидер във ВРО, което вече е приравнено с чиновнически "отдел" на БРЦК, Салиери, желаещ да бъде Моцарт.

Expand  

Това е най-интересното предположение за доклада. Аз мога да допълня какъв е пролога преди летните действия. Преводачите на новите документи споменават, че за тях издаването започва 7-8 месеца преди Арабаконак. Чудих се какво конкретно би могло да събуди огромен интерес към организацията 7-8 месеца назад, няма общо събрание, няма обир, убийство...

Но, белята идва от Букурещ:

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 28 ДЕКЕМВРИ 1871 ГОДИНА
Плевен, 1871, 28 декември
Пишете на Каравелов, моля го за последен път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някои думи като ми казват: „Братле Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде!“ Ето какво: в 20-ти брой в „Свобода“, където беше писал за мен и ме викаше да се срещнем в Букурещ, произведе тайна буна пак между турците. И българи шпиони, преоблечени с български дрехи, търсят, запитват, спират по конаците, по хановете, и дават заповеди по всички ханове така: щом дойде човек със среден бой, или бил височък, с руси мустачки, с дрехи, били широки, тесни или офицерски, може и с просешки, веднага да дойдете и да съобщите в конака!!!...

Тоя ден, когато прочитах още вестника и пристигаха от няколко места известия с нарочни хора, за да взимат мерки, в същото време на пратениците ми казах кой е причината за това зло..."

Какво ли си е мислил Каравелов, че прави когато чрез вестника си безразсъдно вика Апостола? Той изглежда е бил скаран с конспирация, стриктно пазене на тайни, а пък е бил шеф на нелегална организация в империя. Не е ли могъл да си представи последствията??? По думите на Левски, произвел истинско цунами и най-вероятно всеки турски, български  агент се е чувствал задължен да участва в търсенето на русокосия лидер и да твори доноси, доклади. 

Ето така започва всичко. 7-8 месеца по-рано друго специално събитие няма. Но и това e породило немалко проблеми за цялата организация и за ръководителя й, а Каравелов ще продължи да създава грижи с публикуването на непроверените твърдения за предателството на поп Кръстьо и безумните напъни да бъде вдигнато въстание в края на 1872г.

Жаждата му за власт е учудващо голяма предвид, че е домашен, пантофен, а не истински лидер на терен, но сигурно си е представял къде е политическото му място в освободена България. Между него и Левски е имало подмолна борба. Хитов и той натрисат Общия и Кънчев, Левски се усеща късно и подготвя поп Кръстьо да печати, иска и печатница в Ловеч, за която щял да събере пари, между другото е била закупена, но я пренасят чак в 1878г. след войната, за да приключи със зависимостта си от печатарските му услуги... Самият Каравелов дори празнувал Арабаконашкия обир с Тодор Пеев без да мисли за последствията, за разлика от Апостола, който си давал сметка за вредите и е бил против него. / Между другото, четох, Тодор Пеев е бил доверено лице на турската полиция, но уж бил действал в освободителното дело срещу поробителите. Нещо като Теофан Райнов вероятно./ 

Но... Ако издайничеството започва след Букурещ-май-юни, където Левски "почти е развенчан" като водещо лице и други се накичват с разни титли председател, подпредседател, сякаш титлите, а не организацията и целта й са важните, защо издайникът не е съобщил предварително на полицията, че ще има обир в Денчовата къща, за да бъде заловен Апостола на местопрестъплението на обира?

По-логично е като време да е точно след това и причината да е новината за убийството на слугата. Или издайникът по ред причини е арестуван или сам е отишъл да издава "предателство истинно", не от страх, за да натопи Дякона, на него защото за убийство нямало да му се размине, бил е "закован". Някой, който е знаел много или е научил много след самото престъпление, защото нашите комитаджии трудно са пазели тайни. Властта започнала да търси точно Левски само ден-два след обира, след никакви арнаути не тръгва въпреки дрехите и боботенето на турски като е излязъл на улицата. За убийството е посочен той и само той, обаче в доклада са издадени и хора близки на Общия в Плевен, Орхание... С един куршум два заека, да се отърве и от двамата? Но как издайникът би възстановил комитетите след това или е очаквал само Апостола да понесе удара? Не е предполагал, че ще има Арабаконак...

Редактирано Март 9 от Borova gora

[Б. Киров]

  On 9.03.2025 г. at 17:12, Borova gora said:

защо издайникът не е съобщил предварително на полицията, че ще има обир в Денчовата къща, за да бъде заловен Апостола на местопрестъплението на обира?

Expand  

Защото, според мен, Левски е можело да не бъде заловен, а да бъде заловен след това... издайникът, от Левски.

Левски отива придружен от поне един човек с пушка, а според мен от двама, едната пушка Комблен е у Вутьо, другата Ремингтън евентуално у Латинеца. Че Комблен е била у Вутьо е сигурно, защото после тя е отнесена и скрита у Величкини, откъдето изчезва /писмото на Д.Попов до министъра/, Ремингтъна е бил в скривалището на Сиркови, съседи на Латинеца. За да отиде тежко въоръжен, предвиждал е престрелка.

  On 9.03.2025 г. at 17:12, Borova gora said:

Или издайникът по ред причини е арестуван или сам е отишъл да издава "предателство истинно", не от страх, за да натопи Дякона, на него защото за убийство нямало да му се размине, бил е "закован". Някой, който е знаел много или е научил много след самото престъпление, защото нашите комитаджии трудно са пазели тайни. Властта започнала да търси точно Левски само ден-два след обира, след никакви арнаути не тръгва въпреки дрехите и боботенето на турски като е излязъл на улицата.

Expand  

Да допуснем, че влизането на Левски е било успешно от негова гледна точка, и вместо слугата убитият е бил Денчо Халача. Смятате ли, че "тупурдията" е щяла да бъде по-малка?  Странното и в двата случая е светкавичното обискиране на къщите, в които се е криел Левски, едва ли е очаквал точно това, още тогава трябва да му е светнало, че в Ловеч има предател/и от най-верните му уж хора и комитетът там е загубена кауза. Пише го по-късно в писмото му от 12-ти декември. Въпросът за него е бил не дали, а "сам някой или всички по вишегласие".

  On 9.03.2025 г. at 17:12, Borova gora said:

С един куршум два заека, да се отърве и от двамата? Но как издайникът би възстановил комитетите след това или е очаквал само Апостола да понесе удара? Не е предполагал, че ще има Арабаконак...

Expand  

Има един начин да разберем, а той е да разгледаме какво се случва по-късно действително с БРЦК и кои са деятелите там. Ами разпада се, Каравелов е бламиран тотално от "младите", на сцената излизат Ботев и Стефан Стамболов, а до тях плътно е Иван Драсов, следват Старозагорското въстание, Гюргевския комитет, цял рояк "апостоли", Април 1876... Руско-Турската война.

[Borova gora]

  On 10.03.2025 г. at 5:11, Б. Киров said:

Има един начин да разберем, а той е да разгледаме какво се случва по-късно действително с БРЦК и кои са деятелите там. Ами разпада се, Каравелов е бламиран тотално от "младите", на сцената излизат Ботев и Стефан Стамболов, а до тях плътно е Иван Драсов, следват Старозагорското въстание, Гюргевския комитет, цял рояк "апостоли", Април 1876... Руско-Турската война.

Expand  

Има и още нещо, не мога да си спомня кога Марин Поплуканов се възползва за пръв път от комитетските пари. Най-първата сума получава от Иван Драсов преди заминаването на Драсов за Чехия на 8-ми август, в много по-късно писмо след година от Букурещ Драсов иска от него информация къде са. През август 1874 г. Драсов участва в общо събрание на революционните комитети, свикано от БРЦК  в Букурещ. Там към Драсов, единствен представител на БРЦК в Българско, са поставяни въпроси за комитетските пари, събирани и неотчетени от времето на Левски.

Притеснен, Драсов пише до Диарбекир на Поплуканов: „Марине, моля те в името на приятелството ни да ми явиш колкото се може по-скоро где и кому си дал парите, които ти дадох в 1871 г.!”.  

После Марин, в качеството си на председател, взима от поп Кръстьо и другите пари, изпратени през следващите месеци от комитетите за оръжие, това е след Арабаконак:

"Три дни след това – съгласно Фиип Симидов – в квартирата ми дойде самият поп Кръстю и със сълзи на очи ми разказа, че той не е предал Левски, кле се в децата си, в черковните тайнства и ми повтори: наистина аз бях касиер на Ловченския комитет, имах в касата 500 лири турски комитетски пари, но когато членовете на комитета Марин поп Луканов, Ив. Колев, Димитър Пъшков и Ив. Т. Драсов узнаха за разбиването на пощата от Д. Общий и залавянето му, те, които бяха ме избрали за касиер и имаха право да разполагат със сумите, прибраха парите от мене и после двама от тях бяха закарани на заточение в Азия – Пъшков и М. п. Луканов. Какво направиха с парите аз не зная."

Притеснен, попът информира Левски за злоупотребата с парите, с което увеличава омразата на Поплуканови към себе си. В писмото на 12-ти декември Левски пише за тези пари, употребени от председателя за "свои нужди", въпреки устава, съгласно който такава постъпка се наказва със смърт.

Тук и за черна каса се споменава:

https://struma.bg/заговорът-против-васил-левски-инфилт/

Но за да решим пъзела, да изключим или прибавим заподозрени, следва да си отговорим на въпроса кога за първи пъти Марин се възползва от готовите суми, дали е още в август месец, 1872г.?

/Само да кажа, за мен е било недопустимо обири, убийства да бъдат планирани точно в Ловеч, столицата на Привременното правителство на Апостола, било е груба грешка./

Редактирано Март 10 от Borova gora

[Borova gora]

  On 10.03.2025 г. at 7:43, Borova gora said:

Има и още нещо, не мога да си спомня кога Марин Поплуканов се възползва за пръв път от комитетските пари.

Expand  

Намерих и данни за сумата, която Марин е прибрал, но тя е след взетите от Драсов пари, през август е било само между Иван Драсов и Марин. За тях двамата приятели някакъв тип приемо-предавателен протокол не са правили, следи за точната сума в писмата на Драсов няма, но не са били малко, иначе никой не би си търсил няколко гроша след 2-3 години, а тук вече говорим за присвояването след Арабаконак и на 15 000 гроша комитетски пари, минали на опис през касиера поп Кръстьо:

"...председателя им Марин Луканов, който без разрешение на Левски прибрал от разни комитети около 15 хиляди гроша и не ги внесъл в комитетската каса, употребил ги за лични свои нужди, та поп Кръстю казал за това на Левски, поради което целият му род го намразил и започнали да го клеветят и одумват” (проф. Димитър Панчовски в книгата му “Последните дни на Васил Левски”).

Това, което не откривам е дали още през август 1872г. злоупотребява с комитетски пари, с тези предоставени от напускащия българско Драсов...

Редактирано Март 10 от Borova gora

[Б. Киров]

  On 10.03.2025 г. at 7:43, Borova gora said:

"Три дни след това – съгласно Фиип Симидов – в квартирата ми дойде самият поп Кръстю и със сълзи на очи ми разказа, че той не е предал Левски, кле се в децата си, в черковните тайнства и ми повтори: наистина аз бях касиер на Ловченския комитет, имах в касата 500 лири турски комитетски пари, но когато членовете на комитета Марин поп Луканов, Ив. Колев, Димитър Пъшков и Ив. Т. Драсов узнаха за разбиването на пощата от Д. Общий и залавянето му, те, които бяха ме избрали за касиер и имаха право да разполагат със сумите, прибраха парите от мене и после двама от тях бяха закарани на заточение в Азия – Пъшков и М. п. Луканов. Какво направиха с парите аз не зная."

Expand  

Тук поп Кръстьо бърка за Драсов, Драсов заминава за Чехия преди обира в Арабаконак, Денис Иванов от СУ има поредица статии за него, в които доказва, че тескерето му е заверено в Ловеч на 8 август 1872, а няколко дни по-късно преминава границата с Влашко. Това само като отклонение, иначе за парите предадени на Марин нямам основание да се съмнявам.

 

  On 10.03.2025 г. at 7:43, Borova gora said:

Но за да решим пъзела, да изключим или прибавим заподозрени, следва да си отговорим на въпроса кога за първи пъти Марин се възползва от готовите суми, дали е още в август месец, 1872г.?

Expand  

Марин се е възползвал от сумите за револверите, според мен, през цялото време от 1869, когато за пръв път идва Левски в Ловеч и започват да се закупуват револвери, до арестуването му в края на октомври 1872.

Анастас Попхинов много подробно разказва за началото на този процес:

"От Ловеч Марин Попов и Ваньо терзията ми писаха и повикаха и мен, и аз отидох там. Видяхме се. Дяконът ми каза: „Когато ще тръгнеш от Плевен за отсреща, пиши ми, аз ще заведа там Марин Попов и Ваньо терзията.“ Аз му казах: „Когато тръгна, ще ти съобщя.“ През нощта останах при тях и разговаряхме по комитетските работи. На следния ден се върнах в Плевен. Мина се един месец. Аз щях да тръгна за насреща. Писах им, ако и те ще ходят, нека да дойдат. И те дойдоха. Отседнаха в Йосифовия хан. Аз ги взех и ги отведох в къщи. Останахме една нощ. Те имаха едно писмо от Левски до Букурещкия комитет, за да ги представи. На следния ден станахме и отидохме в Никопол, а оттам минахме насреща и отседнахме право в къщата на брат ми. Те останаха и там една нощ. На другия ден заминаха. Три седмици обикаляха; после пак дойдоха и ме намериха. Те бяха взели със себе си шест револвера, които донесоха, и казаха на брат ми: „Виж тия револвери, ако са добри и ако можем да купим – нашите другари искат около четиридесет броя.“ Брат ми ги прегледа и каза, че са немски, не са добри, по-добри са белгийските. „Ще пиша за цената и ще ви съобщя, за да купим от тях.“ Те му казаха: „Пиши!“ И брат ми писа, [като] им каза: „Когато дойде отговор, ще ви пиша.“ Ден или два прекарахме там и заедно с тях минахме пак в Никопол и дойдохме в Плевен. Те слязоха в хана на Дочо Мръвков, [а] аз си отидох, в къщи. Те дойдоха до нас, за да си поприказваме през нощта, и пренощувахме у нас. На другия ден наеха кола и заминаха за Ловеч. След два месеца дойде у брат ми писмо: „Револверите не ги дават по-долу от три наполеона единия.“ Аз им изпратих това писмо и те писаха да се купят четиридесет и два броя. Писмото им аз изпратих на брат си. В писмото на брат ми беше казано: „Половината пари трябва да се дадат в предплата, а другата половина ще се даде, след като револверите пристигнат. Заедно с писмото, да се вземат [револверите] за Ловеч, те бяха изпратили по един човек и половината пари. Аз взех парите и ги изпратих на брат ми. След три месеца брат ми писа: „Револверите дойдоха, нека дойдат да ги вземат заедно с остатъка от парите.“ Писмото изпратих в Ловеч. На това те изпратиха трима души заедно с остатъка от парите [и] дойдоха при мене. Имената на хората, които дойдоха [са]: единият беше Мариновият брат, Тошко. Имената на останалите не зная. Те бяха отседнали в хана. Единият дойде при мене и ми каза: „Ние дойдохме, да вървим утре с тебе. Ще [ти] платим разноски- те.“ На следния ден наехме една кола, тръгнахме за Никопол, минахме оттам насреща и отидохме в къщата на брат ми. Сутринта минахме в Никопол, [като] едни от револверите носехме у себе си, а другите в дисагите.

– Не ви ли прегледаха в митницата с тия оръжия?

– Не, никой не ни попита, нито пък ни претърси. В един чувал с пипер бяхме поставили патроните им, не прегледаха дори и него.

– Какво направихте после?

– От Никопол пристигнахме в Плевен. Те отидоха в хана, [а] аз си отидох в къщи. На следния ден дойдоха, взеха ме и отидохме заедно в Ловеч. Там отидохме в къщата на Марин Попов и му предадохме [револверите].

"Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Само да уточня тук, че Д.Попов купува револверите по 3 наполеона единия, а Марин ги продава по 3.5 лири, като от всеки печели по 1 лира, защото 3 наполеона са били равни на 2.5 лири.

Това е положението, човекът си е бил търговец, като приятеля му Пъшков - "сиренето с пари"...

В тефтерчето на Левски са фиксирани суми, които е плащал на тези патриоти за преспиването в домовете им, както и други разходи, все едно е бил на хотел при тях. Между другото, в това тефтерче има и бележка, че през зимата на 1872 Левски е спал в къщата на Христо Латинеца, където си е платил зоб за коня.

[К.ГЕРБОВ]

През 1872 г. Иванчо Хаджипенчович пише донос до великия везир Махмуд Недим паша. Документът е пространно изложение за съществуването на тайна революционна организация сред българите. С този текст той има решаващ принос в залавянето на Васил Левски. https://www.168chasa.bg/article/6475908

[Borova gora]

  On 10.03.2025 г. at 11:55, К.ГЕРБОВ said:

През 1872 г. Иванчо Хаджипенчович пише донос до великия везир Махмуд Недим паша. Документът е пространно изложение за съществуването на тайна революционна организация сред българите. С този текст той има решаващ принос в залавянето на Васил Левски. https://www.168chasa.bg/article/6475908

Expand  

Дали някъде е публикуван самият мемоар? Ако го има онлайн, бих го прочела.

Това само подкрепя думите на Левски по-горе, че след неразумния пост на Каравелов от края на 1871г. в 20-ти брой в „Свобода“: "където беше писал за мен и ме викаше да се срещнем в Букурещ, произведе тайна буна пак между турците. И българи шпиони, преоблечени с български дрехи, търсят..." всички са решили, че това е момента, в който да направят капитал от издирването на Апостола и информацията за неговата организация. Иванчо Хаджипенчович от години е знаел какви ги е вършил Левски, двамата са се познавали, но точно в онази тупурдия, а не по-рано, и той преценил,че разполага с данни, които няма да бъдат отминати с лека ръка, но от които  ще получи изгода. Каравелов наистина отворил портите на ада за Дякона и всеки носил в себе си страст към келепира от всичко, измяната, лицемерието... е тръгнал  да прави актив на негов гръб. 

[Б. Киров]

  On 10.03.2025 г. at 11:55, К.ГЕРБОВ said:

През 1872 г. Иванчо Хаджипенчович пише донос до великия везир Махмуд Недим паша. Документът е пространно изложение за съществуването на тайна революционна организация сред българите. С този текст той има решаващ принос в залавянето на Васил Левски. https://www.168chasa.bg/article/6475908

Expand  

Нали точно за този донос /мемоар/ Ви написах поинтересувайте се кои са били във Временната екзархийска комисия, които са гласували за Антим Първи през февруари 1872, след което е бламиран Иларион Ловчански. Изборът е бил първоначално 7 на 6 за Иларион Ловчански. Един от тези шестима е бил Иванчо Хаджи Пенчович. Великият Везир Надим паша затова отказва да утвърди Иларион, в неговата епархия е ВРО на Левски.

 

  On 10.03.2025 г. at 13:11, Borova gora said:

Иванчо Хаджипенчович от години е знаел какви ги е вършил Левски, двамата са се познавали, но точно в онази тупурдия, а не по-рано, и той преценил,че разполага с данни, които няма да бъдат отминати с лека ръка, но от които  ще получи изгода.

Expand  

Иванчо Хаджипенчович дарява значителна сума на Левски при неговата втора обиколка, при която Апостола дори спи в къщата на Иванчо Хаджипенчович. За това разказва доктор Христо Стамболски, един от еволюционистите в борбата за независима българска църква. Може би при това негово посещение през 1869 Апостола е разкрил някаква част от замисъла си за вътрешна революционна организация в Българско пред Хаджипенчович, и тази информация е била използвана после от Иванчо при написването на доноса.

Толкова са били ожесточени идейните крила в емиграцията едно срещу друго, че не са подбирали средства един друг да се компрометират пред османската власт, за да елиминират противниците си. По-горе споменах Светослав Сапунов/Миларов, който в края на 1869 е пратен от Христо Арнаудов в Букурещ да шпионира Каравелов и другите революционери, подпитвал е и за Левски, за да компрометира идеята за революция. Доносите му са отивали директно в османската полиция. Каравелов дори има дописка за срещата му със Сапунов, който му предложил 300 лири, за да не пише във вестника си срещу Арнаудов и да плюе по политиката на Сърбия и Русия. Хъшовете бързо са го надушили що за птица е, теглили са му един хубав пердах, обрали са го и той е побързал да си замине. След Освобождението Сапунов/Миларов е обесен по заповед на Стамболов, но междувременно се е изкарал герой от Съпротивата, защото лежал в Цариградските тъмници, написал и мемоари с такова заглавие.

[sir]

  On 8.03.2025 г. at 7:18, Б. Киров said:

Има използване на такава информация:

1. По отношение на внасянето през границата на винтовки в разпита на Божил Генчев:

питат го "купено ли е оръжие и пушки", а не само "оръжие", под което до този момент са разбирали внесените по каналите револвери, пушки не са внасяни.

2. В разпит на Левски питат кой е "дописника" му от Търново, няма въпроси кои са кореспондентите му в Габрово и другите комитети, защото те фигурират в доклада, а Търново е посочено като комитет, но Христо Иванов Големия е пратен в доклада като "чорбаджия" на Габровския комитет, ето защо питат Левски:

"Кой беше дописникът от Търново? ... Ние него искаме...

Вутьо Ветов е арестуван на 15 ноември, а ден-два след това Махзар паша докладва с телеграма, че е направил признания за участието му в обира у Халача. Според мен го е посочил Йосиф, председателя на комитета във Видраре, на който той разказва за убийството:

При презумпция, че поне Али Саид паша е бил детайлно запознат с доклада на Русенския валия Хамди паша /това е било негово задължение като шеф на полицията през октомври и ноември, а той не е от сменяните като носни кърпички бюрократи, след това се издига до главнокомндващ Османската армия/, той не само се е възползвал от информацията /не е задължително и вероятно да я споделя с другите членове на комисията/, а е боравел с нея избирателно. Така например, Вутьо Ветов разказва за участието му в обира и сочи конкретни имена, фигуриращи в доклада:

това са Лукан Цачев и Димо Драсов. Вутьо нарича Лукан Цачев "свой човек" на Левски, на който Левски дава пушката си с която участва в обира, а Димо Драсов макар да не е назован е много лесно да се определи кой е, защото къщата му е срущу тази на Лукан. Когато влиза в двора, Димо му сочи плевнята, където го очаква Левски, тоест Лукан и Димо са априори съучастници, или "ятаци" на престъпника. В протоколите хора квалифицирани като "ятаци" получават присъди от 4 до 10 години заточение, а за тези двамата - Димо и Лукан - комисията се прави, че не е чула. При това и двамата, заедно с Латинеца греят с имената си в доклада на Хамди.

Мислех да не пиша повече по темата, но трикратното повторение на твърдението, че информацията от доклада на Хамди не е използвана от Али Саид паша ме накара.

 

 

Expand  

Явно подцених градуса на страстите по тематиката за Левски, когато реших да се захвана по-сериозно с нея. Тъй че за последно, след което ви оставям да си градите теориите на спокойствие.

1. По въпроса с пушките.

Въпросният разпит на Божил Генчев е от 9 декември. Вече цитирах разпита на Иван Фурнаджиев от 26 октомври, от който се вижда черно на бяло, че той говори именно за пушки, при това с подробността откъде ще бъдат закупувани или откъде той знае, че ще бъдат закупувани (от Прусия). Без никой да го пита. Ясно се вижда и в последващи разпити, например в този на хаджи Станьо, че именно на тази информация от Иван Фурнаджиев се позовават турците:

– Даскал Иван разправя, че чрез теб, Петко Милев и други твои другари е събирал пари, за да достави посредством Димитра оръжие, та да бъдат раздадени на комитетските хора новопроизведени в Прусия иглянки пушки, револвери и патрони. На два пъти са били изпращани пари. Ти какво ще кажеш на това?
– Ако те са събирали, аз не знам. Може и самият даскал Иван да е събирал, но аз не зная.

Ето и разпитът на Димитър Крачунов, мухтар на Голям Извор, от 28 октомври:

– Идваше ли във вашето село Димитър от Сърбия?
– Да, идваше. И той беше, който реши да ме убият.
– Когато идваше във вашето село, какво ви наставляваше?
– Той ни говореше постоянно: „Събирайте пари! Готвят се навсякъде, бъдете и вие готови!“ Той казваше: „Събирайте пари и приготовлявайте пушки, барут и други оръжия, които ще бъдат необходими! Някои от нашите хора са ходили оттатък [Влашко]. Там станало събрание и се взело решение по тия работи.  Приготовлявайте се непрекъснато!“ Даже Димитър колко пъти ни е казвал: „Продават се иглянки пушки по 8 алтъна едната. Внасяйте пари за набавяне на необходимото ви количество пушки!“

Сега, някой може да каже "ама тези разпити са на Мазхар паша още от преди да пристигнат спец комисарите от Цариград". Така е. Това беше и моето оригинално твърдение - че Мазхар паша не е бил в течение. Към момента на пристигането на изпратените от Цариград обаче вече е в течение, благодарение на собствената си работа. Какви сведения са получили тези хора при срещата си с дунавския валия (както и с главнокомандващия на Втора армия) - аз не знам, не съм присъствал. Считам обаче за несъмнено, че са имали достъп до протоколите от разпитите на първоначалното следствие, както, разбира се, и до самите водещи следствието.

Въобще, твърдението, че ограничен кръг хора са знаели конкретика за оръжието и по-специално за пушките, изглежда не особено правдиво. Може така да е било по замисъл, но в действителност се е получило друго. Иван Фурнаджиев говори, че са идвали писма. Такива писма запазени има, макар че конкретно за Прусия не виждам да се говори в тях, но за пушки се говори, както и за цени. Справка: писмата от 15 юли до комитетите в Сливен и Троян (Васил Левски. Документално наследство, стр. 189-191). Отделно от това сериозна причина да се разчуе повече от необходимото е и Димитър Общи, от когото Левски се оплаква в писмо до Каравелов (същото писмо, в което пише, че ще му праща поп Кръстю да издава вестник; края на юли-началото на август):

... но и по кръчмите на хората говорил: "Ей братя, купувайте си оръжие, че знайте ли, лятоска [ще] има нещо"! Тук-таме и лъгал, че бил пренесал и хиляда хиляди [sic!] иглинячки пушки.

Това са фактите. И следва да се съобразяваме с тях; или поне аз така считам.

2. По въпроса с дописника от Търново.

Да, така извадено от контекста може да се изкара все едно, че разпитващите знаят всички останали "дописници", а само този от Търново не знаят кой е, след което да направим връзка с доклада на Хамди паша, където нямаме посочен "главатар" в Търново.

Само че фактите са, че те по-рано питат Левски следното:

– До къде се простираха границите на твоята дейност?
– Свищов, Ловеч, Търново, Пловдив – комитетите в тия четири града.

Левски им казва тези четири града, след което Комисията го пита последователно за всеки от тях - първо за Свищов, после за Ловеч, за Търново и за Пловдив. И накрая, когато стигат до Пловдив, вече се изнервят от басните на Левски:

– Кои познаваш в Пловдив?
– В Пловдив има един лекар, изпратих му писмо, но той не го приел.
– А бе човече, ние не те питаме за ония, които не са приели, а за ония, които са приели, сега това питаме, кажи ги!

Тъй че никакъв конкретен "дописник" от Търново не търсят.

-------

Толкова от мен. Желая ви успех.

 

[Borova gora]

  On 10.03.2025 г. at 13:53, Б. Киров said:

Нали точно за този донос /мемоар/ Ви написах поинтересувайте се кои са били във Временната екзархийска комисия, които са гласували за Антим Първи през февруари 1872, след което е бламиран Иларион Ловчански. Изборът е бил първоначално 7 на 6 за Иларион Ловчански. Един от тези шестима е бил Иванчо Хаджи Пенчович. Великият Везир Надим паша затова отказва да утвърди Иларион, в неговата епархия е ВРО на Левски.

 

Иванчо Хаджипенчович дарява значителна сума на Левски при неговата втора обиколка, при която Апостола дори спи в къщата на Иванчо Хаджипенчович. За това разказва доктор Христо Стамболски, един от еволюционистите в борбата за независима българска църква. Може би при това негово посещение през 1869 Апостола е разкрил някаква част от замисъла си за вътрешна революционна олганизация в Българско пред Хаджипенчович, и тази информация е била използвана после от Иванчо при написването на доноса.

Толкова са били ожесточени идейните крила в емиграцията едно срещу друго, че не са подбирали средства един друг да се компрометират пред османската власт, за да елиминират противниците си. По-горе споменах Светослав Сапунов/Миларов, който в края на 1869 е пратен от Христо Арнаудов в Букурещ да шпионира Каравелов и другите революционери, подпитвал е и за Левски, за да компрометира идеята за революция. Доносите му са отивали директно в османската полиция. Каравелов дори има дописка за срещата му със Сапунов, който му предложил 300 лири, за да не пише във вестника си срещу Арнаудов и да плюе по политиката на Сърбия и Русия. Хъшовете бързо са го надушили що за птица е, теглили са му един хубав пердах, обрали са го и той е побързал да си замине. След Освобождението Сапунов/Миларов е обесен по заповед на Стамболов, но междувременно се е изкарал герой от Съпротивата, защото лежал в Цариградските тъмници, написал и мемоари с такова заглавие.

Expand  

Мога да допълня информацията с линк:

https://beinsa.bg/izgrev.php?high=приятел&s_type=beseda&id=12852&status=1

Някак излиза, че за да "бламира" Иларион Ловчански, Иванчо Хаджипенчович жертвал организацията на Левски като написал мемоара до Надим паша, а тогава вече насериозно се е гледало на действията на Апостола в Цариград, не само в Карлово и още няколко села...  Хаджипенчович кадрувал в българската църква и къде ли не, а цената, на която го е правил...

[Б. Киров]

  On 10.03.2025 г. at 14:15, sir said:

Явно подцених градуса на страстите по тематиката за Левски, когато реших да се захвана по-сериозно с нея. Тъй че за последно, след което ви оставям да си градите теориите на спокойствие.

Expand  

Приемам аргументите за пушките и "дописника" от Търново, че може и да не са използвани от доклада на Хамди до Великия везир. Но това, че информацията от този доклад не е била използвана, или по-точно не личи да е използвана от протоколите на Извънредната комисия, след като я оглавява Али Саиб паша в началото на декември въобще не означава, че въпросният Али Саиб не е имал предвид тази информация.

Това е тезата ми, директор на османската полиция да не е в течение на работата на градски началник на полицията в Ловеч е практически невъзможно. През двата месеца, окомври и ноември, преди да отиде в София, Али Саиб е бил пряк началник на Ловечкия полицейски шеф, а точно оттам е дошла информацията до русенския валия за доклада му. Ерго, пишейки до Търново и Русе по каналния ред, ловечкия полицай е имал задължението да уведоми и прекия си шеф, а той е Али Саиб паша.

Защо Али Саиб не е използвал тази информация, вече писах, изпълнявал е политическа поръчка - следствието да приключи бързо и без шум, Левски да бъде екзекутиран и да не се разширява кръга на осъдените.

Тъй като Махзар паша в предварителното следствие се е престарал и вече са били извадени на показ стотици участници, от които поне 50-60 за изтърпяване на наказания, Али Саиб е ограничил броя на осъдените с тях.

Пак от престараването на Махзар са призовани в София единствените трима от Ловеч - Марин Поплуканов, Пъшков и поп Кръстьо -  и просто от кумова срама е нямало начин поне двамата да не бъдат осъдени, на попът му се е разминало, защото е бил наместник на Иларион.

Това обаче въобще не означава, че ловчанският полицейски началник е стоял със скръстени ръце и не е работел активно с информацията, която сам е дал на русенския валия и на началника си Али Саиб паша. Всичките имена са разиграни в операцията по залавянето на Левски, вижда се колко повече е знаела полицията в Ловеч за хората и организацията още в средата на август, когато са обискирани къщите, в които се е криел Левски, още преди изпращането на доклада.

[Borova gora]

  On 10.03.2025 г. at 9:19, Б. Киров said:

Тук поп Кръстьо бърка за Драсов, Драсов заминава за Чехия преди обира в Арабаконак, Денис Иванов от СУ има поредица статии за него, в които доказва, че тескерето му е заверено в Ловеч на 8 август 1872, а няколко дни по-късно преминава границата с Влашко. Това само като отклонение, иначе за парите предадени на Марин нямам основание да се съмнявам.

 

Марин се е възползвал от сумите за револверите, според мен, през цялото време от 1869, когато за пръв път идва Левски в Ловеч и започват да се закупуват револвери, до арестуването му в края на октомври 1872.

Анастас Попхинов много подробно разказва за началото на този процес:

"От Ловеч Марин Попов и Ваньо терзията ми писаха и повикаха и мен, и аз отидох там. Видяхме се. Дяконът ми каза: „Когато ще тръгнеш от Плевен за отсреща, пиши ми, аз ще заведа там Марин Попов и Ваньо терзията.“ Аз му казах: „Когато тръгна, ще ти съобщя.“ През нощта останах при тях и разговаряхме по комитетските работи. На следния ден се върнах в Плевен. Мина се един месец. Аз щях да тръгна за насреща. Писах им, ако и те ще ходят, нека да дойдат. И те дойдоха. Отседнаха в Йосифовия хан. Аз ги взех и ги отведох в къщи. Останахме една нощ. Те имаха едно писмо от Левски до Букурещкия комитет, за да ги представи. На следния ден станахме и отидохме в Никопол, а оттам минахме насреща и отседнахме право в къщата на брат ми. Те останаха и там една нощ. На другия ден заминаха. Три седмици обикаляха; после пак дойдоха и ме намериха. Те бяха взели със себе си шест револвера, които донесоха, и казаха на брат ми: „Виж тия револвери, ако са добри и ако можем да купим – нашите другари искат около четиридесет броя.“ Брат ми ги прегледа и каза, че са немски, не са добри, по-добри са белгийските. „Ще пиша за цената и ще ви съобщя, за да купим от тях.“ Те му казаха: „Пиши!“ И брат ми писа, [като] им каза: „Когато дойде отговор, ще ви пиша.“ Ден или два прекарахме там и заедно с тях минахме пак в Никопол и дойдохме в Плевен. Те слязоха в хана на Дочо Мръвков, [а] аз си отидох, в къщи. Те дойдоха до нас, за да си поприказваме през нощта, и пренощувахме у нас. На другия ден наеха кола и заминаха за Ловеч. След два месеца дойде у брат ми писмо: „Револверите не ги дават по-долу от три наполеона единия.“ Аз им изпратих това писмо и те писаха да се купят четиридесет и два броя. Писмото им аз изпратих на брат си. В писмото на брат ми беше казано: „Половината пари трябва да се дадат в предплата, а другата половина ще се даде, след като револверите пристигнат. Заедно с писмото, да се вземат [револверите] за Ловеч, те бяха изпратили по един човек и половината пари. Аз взех парите и ги изпратих на брат ми. След три месеца брат ми писа: „Револверите дойдоха, нека дойдат да ги вземат заедно с остатъка от парите.“ Писмото изпратих в Ловеч. На това те изпратиха трима души заедно с остатъка от парите [и] дойдоха при мене. Имената на хората, които дойдоха [са]: единият беше Мариновият брат, Тошко. Имената на останалите не зная. Те бяха отседнали в хана. Единият дойде при мене и ми каза: „Ние дойдохме, да вървим утре с тебе. Ще [ти] платим разноски- те.“ На следния ден наехме една кола, тръгнахме за Никопол, минахме оттам насреща и отидохме в къщата на брат ми. Сутринта минахме в Никопол, [като] едни от револверите носехме у себе си, а другите в дисагите.

– Не ви ли прегледаха в митницата с тия оръжия?

– Не, никой не ни попита, нито пък ни претърси. В един чувал с пипер бяхме поставили патроните им, не прегледаха дори и него.

– Какво направихте после?

– От Никопол пристигнахме в Плевен. Те отидоха в хана, [а] аз си отидох в къщи. На следния ден дойдоха, взеха ме и отидохме заедно в Ловеч. Там отидохме в къщата на Марин Попов и му предадохме [револверите].

"Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Само да уточня тук, че Д.Попов купува револверите по 3 наполеона единия, а Марин ги продава по 3.5 лири, като от всеки печели по 1 лира, защото 3 наполеона са били равни на 2.5 лири.

Това е положението, човекът си е бил търговец, като приятеля му Пъшков - "сиренето с пари"...

В тефтерчето на Левски са фиксирани суми, които е плащал на тези патриоти за преспиването в домовете им, както и други разходи, все едно е бил на хотел при тях. Между другото, в това тефтерче има и бележка, че през зимата на 1872 Левски е спал в къщата на Христо Латинеца, където си е платил зоб за коня.

Expand  

По следите на парите, присвоените, излиза още един въпрос, кога Апостола е разкрил схемите и е поискал сметка на Марин, който му казал, че употребил парите за свои нужди съгласно писмото от 12-ти декември 1872г.

Драсов не е предал парите на касиера поп Кръстьо, а на Марин. После поп Кръстьо хваща, че има нещо като "черна каса" с парите от комитетите, а за търговията с револверите дали изобщо той или Левски са се усетили? Парите имат значение за Ловчанлии, подкрепили са Арабаконашкия обир с думите по-бързо и с по-голяма сума да се снабдят, затова и залагат на Димитър Общи, гласуват за него, искат да му издадат пълномощно. Апостолът с неговия морал е станал неудобен.

Забелязал го е точно през онзи август: "[и ако] разгласи по частните комитети да съберат от някои места пари и да ви ги донесат, може [да съберат] и милион! Разбира се, от [мен] препоръка няма да имат. А вие как ще ги приемете, и парите ли ще им вземете! (Ще им се покажете ли чисти членове на Централния комитет или съучастници само на тая работа. Каква важност ще дадете на [тая] работа, чакам да видя. Оттук ще взема път и занапред, ако би се случило подобно нещо: може и по-голямо..." ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ В БУКУРЕЩ, №-р 21-ви, 1872, 25 август, Българско. 

Но за предателството Левски не е разбрал веднага, трябвало му е време да осъзнае, да повярва, че в Ловеч, неговият Ловеч, вече нямало място, ни една къща, в която да слезе: "От тоя град е и Грую, който ми пише защо бях излязъл вече оттам и бях отишъл на други страни. Пише ми да не дохождам скоро, като преувеличава предирванията на тур[ците], че уж били търсили и у тях и пр., та нямало място където да сляза."

Това потвърждава, че точно в август, 1872г. е имало сериозно предателство отвътре, от Ловеч, което и без Арабаконашкия обир щеше да стегне примката около Апостола. Някак мотивът за това предателство се върти около парите и ключов въпрос си остава кога е поискал сметка от Марин, дали още юли-август или след Арабаконак? 

[Б. Киров]

  On 10.03.2025 г. at 19:00, Borova gora said:

Някак мотивът за това предателство се върти около парите и ключов въпрос си остава кога е поискал сметка от Марин, дали още юли-август или след Арабаконак? 

Expand  

Според мен още в средата или началото на юли 1872, малко след като се завръща от събранието в Букурещ. Тогава разпраща писма до частните комитети, в които иска отчетност и въвежда нов вид на отчетност, например в това писмо от 15 юли до Троян е обяснено:

1872, 15 юли, Българско [1]
 

Братя!
 

Изпращаме ви разписки (билети), двайсет коли, по осем разписки, които ще давате всекиму кога каквото дава в народната каса, под номера (вместо името), според това, което виждате в първия, който сме ви написали за пример. Ще отрязвате единия билет през средата на големите слова и ще се дава на човека, а другата половина остава кютук, който ще търси Централният комитет за сметка откъде какво сте взимали.

Изпращаме ви и двайсет устава, които ще раздадете на действителните членове да работят по него. И те ще дават както всяко нещо по номер, ще се отбелязва кому какво се дава и кога се е дало.

Вършете всичко според устава, за да не изпадате в наказание! Събирайте и пари докато дойда, защото трябват. Тогава ще ви дам всички знакове и наставления, за да не попадне нищо в неприятелски ръце.

Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най-доброто оръжие. Казали сме навсякъде, пишем и на вас: вижте, и отбележете в околността ви колко души ще се намерят, които да могат сега да се подпишат за по една иглинячка пушка, които сме прегледали и одобрили за наша работа. То колкото повече се поръчат, толкова и по-евтино ще ни паднат. От тия пушки една по една са купувани по девет турски лири, ако се поръчат две хиляди, могат да дойдат по шест-седем турски лири без куршуми. Куршумите ще можем да си ги правим тук, а само ще се купят фишеците - хиляда фишека може да струва[т] две турски лири до три. А изпитали сме ги, че бият добре, хиляда и двеста метра и с байонети са.

До петнайсет дни може да дойда, затова дано приготвите това, за което ви пиша: пари и пушки.
 

Аслан Дервишооглу Кърджала
 

П. П. Касиерът трябва да води дневник за работите добри, и зли, на всеки съучастник в народното дело. Както казах и по-горе, вместо името да се взима и дава, ще се взима и дава под номер.

"Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г,  № 79

Новото е, че се прави ревизия на всичко постъпило дотогава в касата, и се въвежда нов вид дневник у касиера, отчитащ с двустранни разписки всички получени пари; разписките са печатни, с две половини, едната остава у дарителя, другата в кочана на книгата на касиера само с номер, под който се знае името на дарителя. Частта от квитанцията у дарителя удостоверява, че той под съответния номер е внесъл съответната сума; такава книга е водел и поп Кръстьо като касиер, но парите е получавал директно Марин Поплуканов като председател на Ловчанския комитет, който се е явявал централен за всички останали частни комитети на ВРО. Касиерът е държал ключа към разкриване на злоупотребите.

[Borova gora]

  On 11.03.2025 г. at 5:54, Б. Киров said:

Според мен още в средата или началото на юли 1872, малко след като се завръща от събранието в Букурещ. Тогава разпраща писма до частните комитети, в които иска отчетност и въвежда нов вид на отчетност, например в това писмо от 15 юли до Троян е обяснено:

1872, 15 юли, Българско [1]
 

Братя!
 

Изпращаме ви разписки (билети), двайсет коли, по осем разписки, които ще давате всекиму кога каквото дава в народната каса, под номера (вместо името), според това, което виждате в първия, който сме ви написали за пример. Ще отрязвате единия билет през средата на големите слова и ще се дава на човека, а другата половина остава кютук, който ще търси Централният комитет за сметка откъде какво сте взимали.

Изпращаме ви и двайсет устава, които ще раздадете на действителните членове да работят по него. И те ще дават както всяко нещо по номер, ще се отбелязва кому какво се дава и кога се е дало.

Вършете всичко според устава, за да не изпадате в наказание! Събирайте и пари докато дойда, защото трябват. Тогава ще ви дам всички знакове и наставления, за да не попадне нищо в неприятелски ръце.

Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най-доброто оръжие. Казали сме навсякъде, пишем и на вас: вижте, и отбележете в околността ви колко души ще се намерят, които да могат сега да се подпишат за по една иглинячка пушка, които сме прегледали и одобрили за наша работа. То колкото повече се поръчат, толкова и по-евтино ще ни паднат. От тия пушки една по една са купувани по девет турски лири, ако се поръчат две хиляди, могат да дойдат по шест-седем турски лири без куршуми. Куршумите ще можем да си ги правим тук, а само ще се купят фишеците - хиляда фишека може да струва[т] две турски лири до три. А изпитали сме ги, че бият добре, хиляда и двеста метра и с байонети са.

До петнайсет дни може да дойда, затова дано приготвите това, за което ви пиша: пари и пушки.
 

Аслан Дервишооглу Кърджала
 

П. П. Касиерът трябва да води дневник за работите добри, и зли, на всеки съучастник в народното дело. Както казах и по-горе, вместо името да се взима и дава, ще се взима и дава под номер.

"Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г,  № 79

Новото е, че се прави ревизия на всичко постъпило дотогава в касата, и се въвежда нов вид дневник у касиера, отчитащ с двустранни разписки всички получени пари; разписките са печатни, с две половини, едната остава у дарителя, другата в кочана на книгата на касиера само с номер, под който се знае името на дарителя. Частта от квитанцията у дарителя удостоверява, че той под съответния номер е внесъл съответната сума; такава книга е водел и поп Кръстьо като касиер, но парите е получавал директно Марин Поплуканов като председател на Ловчанския комитет, който се е явявал централен за всички останали частни комитети на ВРО. Касиерът е държал ключа към разкриване на злоупотребите.

Expand  

Може и да не съм права, приемам всякакви мнения, против или за - с включване на извори, за които съм забравила, ако някой се досеща за тях, но от няколко дни една идея ми се върти в главата. Величка Поплуканова я няма в списъка на Хамди, нея не я издава и Общия, той съобщава Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Иван Драсов, Христо Цонев Латинеца – Бояджията и един поп, тогава тя защо е била арестувана? Как се е оказала заподозряна, посочена, точно тя, дето уж пазела по времето на нападението на къщата на Денчо... В списъка на Хамди са синовете на поп Лукан, няма нищо за дъщерята, а тя наистина е била ятак на Левски, който и взима парите от обира на Денчо. Изведнъж е арестувана като баща си и брат си, по-малките й братя не са.

Оттук версията ми, някой в Ловеч се е прицелил не в Левски, както винаги се е мислело, а във фамилията Поплуканови, точно защото с новата отчетност се е разбрало от повечко хора как правят пари на гърба на комитетското движение и е искал да прекрати това, след като Левски не го е направил, или да им отмъсти. Такова мислене е имал и Атанас Попхинов например, от Диарбекир е писал на брат си, ето за какво са отишли парите на Левски като е видял как Поплуканов разполага с жълтици, а баща му нямал 100 гроша накуп. Попхинов няма как да е издайникът на Хамди, не е познавал толкова добре останалите комитети, каквото е знаел издава след Арабаконак и т.н., но искам да кажа, издайникът ми се струва да е някой с подобно мислене. И да, издал е и Величка, но като жена не са я включили в документа, обаче каймакаминът, валията на Ловеч са знаели името и ролята й. На някой много му е дошла меркантилността на Поплуканови. По никакви комитетски правила не е било Драсов да предаде касата на комитета на Марин, а не на касиера и то без писмен документ кой колко пари предал, колко приел... Поп Кръстьо може не само на Левски да е открил, че има черна каса, плюс какво е направила Величка с парите от обира на Денчо и т.н. Марин е употребявал комитетски пари и на някой местен е направило впечатление какво и колко е харчел, както по-късно е направило и на Попхинов, който бързо се досетил чии са парите. На практика си е било злоупотреба с поста председател на комитета. Поп Кръстьо в Требника също пише, колко е бил срещу изкористяването на идеята и как под булото на народната работа.....

Другото, Марийка Сиркова в спомените си пред Илия Войников:

“А на Иванча Колев дадоха и тескере, и пари. Пъшков и Луканов бяха ергени и не избягаха, оставиха се да ги вържат.” - Иванчо Колев защо е побягнал? Защото го търсят? Той няма никакво отношение към обира, дори не е бил логистика... Защо му е било и тескере, и пари от властта? Защото е издал? Или е узнал, че някой е издал...
Месеци по-късно пред Комисията Левски ще каже равносметката, която си е направил: “След заминаването на Ваньо (Драсов), комитетът се разтири...” Но не е точно след заминаването на Ваньо, а след обира на Денчо и изискването за новата отчетност... 
 

[Б. Киров]

  On 11.03.2025 г. at 8:33, Borova gora said:

По никакви комитетски правила не е било Драсов да предаде касата на комитета на Марин, а не на касиера и то без писмен документ кой колко пари предал, колко приел...

Expand  

Така е, но в цитираната статия има съществена грешка, вероятно допусната от "интелигентен" журналист, годината в която са дадени парите на Марин не е 1871, а 1872, непосредствено преди заминаването на Драсов. Във форума в друга тема съм цитирал цялата статия на Иван Лалев, без "интелигентни" намеси на пишещи братя и сестри, ще я цитирам отново тук, защото Лалев казва съществени неща по темата, която в момента дебатираме:

Парите на Левски изчезват в пукнатините между ловешките комитетски хора

....В една моя публикация в сп. "Исторически преглед" от 1990 г. чрез детайлен анализ на епистоларното наследство на Левски по безспорен начин доказах, че до средата на август 1872 г. касиер на Ловешкия революционен комитет е Иван Драсов. Според един от последните ни известни документи - паспорта на Драсов за "свободно преминаване и оказване на съдействие при нужда", той е издаден от русенския валия на 11(23) август 1872 г. С него той напуска веднага страната с мотировката, че ще учи в странство. Всъщност самото напускане е прибързано, тъй като учебната година започва доста по-късно. Има съмнения, които към настоящия момент не можем да потвърдим, че турската полиция след убийството на владишкия наместник дякон Паисий е информирана, че това е комитетска работа и чака търпеливо момента да нанесе своя удар. Драсов е предупреден от човек, близък до каймакамина, и напуска България, без да предупреди другите членове на комитета и Левски, който по това време е в Ловеч. Първоначално се установява във Влашко, а от есента е в Чехия. Тук прави опити да създаде няколко комитета, но без видими резултати. В периода до 1874 г. идва в Белград за среща с Каравелов, през 1874 г. прави обиколка в редица румънски градове и участва в работата на Общото събрание на БРЦК в Букурещ на 20 и 21 август. В протокола от това заседание са определени основните насоки в дейността на съставения Привременен централен български революционен комитет: "да прави възвания към частните революционни комитети в разни градове на Румъния за събиране парични помощи за разни комитетски потреби; да държи сношение с частните революционни комитети в България и да свиква главно събрание от всички частни комитети в Румъния и България". Решава се паричните помощи от частните комитети да остават "у председателят на всякой един от тия комитети". В състава на Привременния централен комитет е избран и Христо Ботев и това поставя началото на прякото му участие в политическия живот на българската емиграция. По отношение събирането и съхранението на парите - позната практика от времето на Левски. По време на заседанието по всяка вероятност е станало въпрос за съдбата на комитетските пари, събирани и неотчетени по времето на Левски и към единствения представител на БРЦК в Българско са били отправени нелицеприятни въпроси. Притеснен от факта, че не може да даде смислен отговор, още на следващия ден, 22 август 1874 г., Иван Драсов се обръща с писмо до Марин поп Луканов и Димитър Пъшков в Диарбекир. След като ги информира за обиколките си из Влашко, участието му в Общото събрание, за необходимостта на средства за издаване на преведената от него биография на Мацини, в края на писмото Драсов с пределна яснота пише: "Марине, колкото и работа да имаш, колкото и да си беден, моля ти се в името на приятелството ни "ДА НИ ЯВИШ, КОЛКОТО СА МОЖЕ ПО-СКОРО ГДЕ И КОМУ СИ ДАЛ ПАРИТЕ, КОИТО ТИ ДАДОХ В 1872 Г. ДА ГИ ДОНЕСЕШ ТУКА (разрядката моя - Ив. Лалев), с които да заплатиш длъжността, защото сега длъжника ми каза, че от тебе не получил никакви пари; даже казва, че другарят ти В. бил заел за завръщане около 10 лири, когато аз знам, че той имаше доста пари, а главното е, че длъжника ми тук иска от мене още веднъж тия пари. Заради това те моля, да ми явиш в какво СИ УПОТРЕБИЛ, ИЛИ КОМУ СИ ДАЛ (разрядката моя - Ив. Л.), за да ги диря, другояче от записа ми остава ачик и аз съм принуден да го платя два пъти. Всичко това яви непространно и то под тоя адрес: Herrn Christo Botioff Kalea mosilor N 122 Iu Bukurest Valachei Тоя господин е мой застъпник тук. От последните редове разбираме, че парите трябва да бъдат изпратени на Христо Ботев, застъпник на Драсов в Букурещ. Това не е новост, известни са топлите връзки между двамата революционери. Разбираемо е и другото твърдение, че Луканов не познава Ботев, тъй като последният, както споменах, се поставя в услуга на революционното движение от август 1874 г. Тук не може да става въпрос за пари, предназначени за уреждане на сметки от личен характер. Както вече писахме Иван Драсов напуска Българско с редовни документи не на 8 август, както той пише доста по-късно, а най-рано на 11 август, откогато е и паспортът му. За него не е имало никакъв проблем да вземе и пренесе определено количество пари за лични нужди. Явно намиращите се в наличност пари на революционната организация са предадени на председателя Марин поп Луканов, за да бъдат предоставени на Левски и използвани по предназначение, т.е. за оръжие. Въпросът за 10-те лири също не е за пренебрегване, но той не е на вниманието ни сега. А че Марин п. Луканов е разполагал с касата, по-скоро със събраните пари, няма никакво съмнение. Сам той се разконспирира с писмото до Левски от 7 октомври 1872 година, както и в последното писмо на Левски до членовете на революционния комитет в Ловеч от 12 декември 1872 година "У председателят има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел уставът?! На комитетската пара минутата се не знае кога /ще/ се поиска". Досега много се спекулираше с автора на въпросното писмо от 7 октомври и почти всички изследователи считаха, че негов автор е поп Кръстю и така ставаха волю-неволю съпричастни към тезата, че писмото е от попа и че именно той е "употребил за ден-два" комитетски пари и това негово действие стои в основата на предполагаемото, но недоказано предателство на Левски. Не трябва да ни смущават и някои не дотам ясни моменти от писмото. Както по времето на Левски, така и тук кореспонденцията е иносказателна с цел запазване на тайните на организацията и нейните членове. Няма никакво съмнение, че парите след напускането на Драсов са останали в ръцете на сем. Луканови.

За да бъдем коректни, веднага трябва да споделим, че не всички от тях са изхарчени и то не заради друго, а поради несъгласуваност между членовете на фамилията. През 1974 г. при изкопни работи в района, където е била къщата на поп Лукан и прилежащото й дворно място бяха открити 1364 броя златни монети с последна емисия 1867 г. Не буди никакво съмнение, че това са комитетски пари, привнесени от други революционни комитети и останали непредадени на Левски при последното му идване в града на 25 декември 1872 г. Съмненията на някои, че не са такива, с мотивацията, че не е възможно, ако са комитетски, да няма някой и друг грош, са несъстоятелни, защото всички пари след постъпването им са били обменяни в злато, тъй като оръжие може да се купи главно, ако не и основно само със златни монети. Дали обаче има използвани от тях от сем. Луканови, или не? Косвен отговор на този въпрос намираме в кореспонденцията на брата на Марин п. Луканов, Илия, както и на Данаил Попов. По това време, 1872-1873 г., Илия п. Луканов е ученик в Одеската духовна семинария. Тук е заедно със Стефан Стамболов. През периода 1874-1877 г. е учител в Ловеч. След Руско-турската война е чиновник последователно в Ловеч, Габрово, Радомир, Трън и София. В столицата по време на управлението на С. Стамболов е главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Обвинен в злоупотреби, той е осъден на затвор и не след дълго, през 1895 година, почива. В писмата му от Одеса той никога и по никакъв повод не се оплаква от липса на пари или лоши битови условия. Не знам откъде проф. Ан. Иширков, в семпло написана статийка от 30-те години на ХХ в., споменава, че Илия е живеел благодарение на няколко рубли, отпуснати му от руското правителство и помощта на двама одески българи. Никакви други подробности, но може да поставим под съмнение руската помощ, като знаем с какви трудности са отпускани и то след консулски и посланически намеси и ходатайства. За справка - Христо Ботев. Като учител в Задунаевка той е притежател само на един стар казашки шинел, служил му както за завивка, така и за постеля. На 31 март 1873 г. Илия поп Луканов пише на Иван Драсов в Писек писмо, в което му дава сведения за посещението на Панайот Хитов в Одеса и изказва голямо съжаление за "обесванието на Левский". Налице е и интересуващ ни текст: "Пишехте ми в първото си писмо да ви изпратя Мариновото писмо. Аз ви го пращам, само ви се моля пак да ми го изпратите, защото ми е брат. От туй писмо ви/е/ ще видите дали Пъшков го е предал или той тях? Аз мисля, че Марин няма за какво да лъже. В първото си писмо вие жалехте за Марина, че няма пари. АЗ ПОЛУЧИХ ОТ ЛОВЕЧ ПИСМО, В КОЕТО МИ ПИШЕХА, ЧЕ МУ ИЗПРАТИЛИ ДОСТА ПАРИ ЗА ХАРЧ. (разрядка моя - Ив. Л.) Туй ме утеши." Трудно можем да докажем откъде ги има поп Лукан тези "доста пари", но логиката ни води към касата на БРЦК. Левски е обесен, Димитър Общи, основен вносител на средствата от комитетите в поверения му район - също, революционният комитет в Ловеч практически се е разпаднал.

В Ловеч, както беше вече споменато има злоупотреби на комитетски пари, позитивно вече се знае, че това е Марин поп Луканов. Ако продължим в тази посока, данни интересуващи ни по въпроса има в писмо на Данаил Попов до Иван Драсов от 25 юни 1873 г. Като споделя някои моменти от живота на заточените, за това, че Марин поп Луканов и Димитър Пъшков "са хванали къща с кирия и стоят тамо, а брат ми (Атанас поп Хинов - б.м.) с х. Станя (тетевенски чорбаджия - б.м.) стоят в някой си манастир, той продължава: "Ето и какво ми пише върху нашите общи работи (брат му - б.м.) щото вършехме и недовършихме. Той казва тъй: "сичко що сме свършили, брате, сега разумех, че хората го вършели ЗА СВОЙ ИНТЕРЕС (разрядката моя - Ив. Л.). Зная, че на тебе не ти е познат отблизо М. поп Луканов, но аз ви казах, че парите, гдето се внасят в Ловеч, не ще има никаква полза от тях, тъй излезе. Маринова баща (поп Лукан Лилов - б.м.) 100 гр/оша/ няма събрани на куп, също и братята му, а пък докато бяхме в София, пратиха му 5 лири, като стигнахме Ц/ари/град - още 15 и сега писа за още 15 лири. Вижте сега Левски, где е разнасял парите общи." Тези факти, в които Данаил Попов не се съмнява, споделени от родния му брат, нараняват чувствителната му душа и в момент на разочарование ще се изповяда: "да ти кажа право, отситнах от всичко, защото, колкото и да познавам, че е имало пари, нещо пари събрани, които вижда се, ЧЕ СА ОСТАНАЛИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА МАРИНОВАТА ФАМИЛИЯ, КОИТО СЕГА ВЕЧЕ СА ГИ УСВОИЛИ ЗА ТЯХ СИ (разрядката моя - Ив. Л.) Затова казвам пак, че нашите българи откакто не обичат да жертвуват, а пък обичат да посвояват такива имущества, които са събирани по пара за една свята цел, зато занапред ще бъдете вече по-внимателни върху такивато наши работи, а най-повече за това, когато едни се трудят *да принесат полза, а други да усвоят." За сведение, първата обиколка на Левски от 11 декември 1868 г. до края м. на февруари 1869 г. се осъществява с паричната помощ на Д. Ненович и е в размер на 30 лири, а заплатата на водещия учител в Горнокрайското училище на Ловеч е около 8000 гроша (около 80 лири - б.м.), събрани с голям зор от ловешките чорбаджии. Към средата на годината, 15 юли 1873 г., Иван Драсов получава писмо от П. Бояджиев, в което освен традиционно споделените новини за вървежа на училищните и църковни дела в Ловеч, се съобщава и за ловешките заточеници: "А за Марина и Пъшков що да ви пиша? Те се освободили от затворът в Д/иар/бекир и са дюкенджии". За да бъда коректен, необходимо е да посоча, че в едно от писмата на Илия п. Луканов пак до Драсов (16 септември 1878 г. - б.м.) се споменава, че когато брат му писал от Цариград за пари "г-н Димо (Драсов - б.м.), както и другите дали по 22 3/4 гроша и това ни се показва такава голяма сума". По това време съобразно някои особености, главно карати на злато, емисия на отсичане и др. една турска лира била 100, 102, 104 или 106 гроша. На 8 декември 1873 година Илия п. Луканов дава исканият от Драсов адрес на брат си в Диарбекир, който според него вече е добре, а от Ловеч му съобщават "че Марин бил ортак с Мръвкова" (Дочо Мръвков от Тетевен) Това се потвърждава и в писмото на Марин п. Луканов и Димитър Пъшков до Драсов от 28 февруари 1874 година: "С г-н Марина и Дочо Мръвков живеем заедно, с когото са и ортаци на кундураджилъка на един протестан/т/ски проповедник на къщата, на име Салибах от сюриянска народност ... Тук сме добре..." Според несигурна, от личен характер, информация по това време ловешките заточеници са имали и месарница "Крив суджук". Тези документи и сведенията, които има в тях по безспорен начин ни уверяват, че Марин п. Луканов, пък и Димитър Пъшков са имали достатъчно средства, за да водят макар и като заточеници, един нормален начин на живот. И че парите за поддържането на що-годе нормален стандарт са идвали от Ловеч, от семейството на Марин п. Луканов, свещеника поп Лукан Лилов. А това са били средства, събирани от частните революционни комитети и терористични актове, предавани в Ловеч в отсъствието на Левски на председателя Марин п. Луканов. Определена вина за слабия контрол при събирането и изразходването на средствата носи и Левски. Той констатира няколко пропуска, но по нищо не личи, че са взети мерки за преодоляването им. На стр. 67 от джобното му тефтерче е записал: "Димитрова (Общи - б.м.) сметка от 1-ви дек/ември/ до иян/уари/ 10-тий 1872/ дадени му са 291 (гроша - б.м.). За тия пари му исках сметка, а той каза, че забравил за де какво е дал, нито е писал." В писмото на Марин поп Луканов до Левски от 7 окт. 1872 г. също се говори за изразходване на комитетски пари "за ден-два" за лични нужди. Писмото на Иван Драсов до Марин поп Луканов, в което той го моли да изпрати предадените му от него през 1872 година пари, най-добре илюстрира гореказаното. От съпоставителен анализ на всичко писано от Драсов, косвено имаме основание да приемем, че и при него нещата не са най-чисти. Тук може да търсим причината за мекия, другарски тон, без никакъв упрек за злоупотреба, макар че са минали вече две години от тогава, както и трогателно приятелския тон в края на писмото: "Целува ви отдалеч ваший до гроб верен И. Т. Драсов". Парите ги няма, но сме верни до гроб. Няма съмнение, че бившите революционери и следосвобожденски държавни мъже са оставили доста неразгадаеми тайни. И въпреки това при внимателно вглеждане в отломките на историята се виждат и някои пукнатини. В името на тези тайни те са запазили не само коректността помежду си, но и умишлено са манипулирали и отклонили от реалностите редица факти. На тази основа са материализирали революционното си минало и са придобили статут на силните на деня. И задължили историята да се съобразява с тях.

Иван Лалев

[Borova gora]

  On 11.03.2025 г. at 10:31, Б. Киров said:

Така е, но в цитираната статия има съществена грешка, вероятно допусната от "интелигентен" журналист, годината в която са дадени парите на Марин не е 1871, а 1872, непосредствено преди заминаването на Драсов. Във форума в друга тема съм цитирал цялата статия на Иван Лалев, без "интелигентни" намеси на пишещи братя и сестри, ще я цитирам отново тук, защото Лалев казва съществени неща по темата, която в момента дебатираме:

Expand  

Много благодаря, ценна статия и с куп изводи в нея съм съгласна.

Тук е споменато едно друго убийство, това на дякон Паисий, което може би също е стреснало мнозина и новата тактика за събиране на средства за революция да не е била приета добре. Възможно е още след него да е започнало всичко, преди убийството на слугата на Денчо.
"От туй писмо ви/е/ ще видите дали Пъшков го е предал или той тях?" - много интересна тема за предателство, жалко, че не знаем детайлите на писмото, кой кого е предал и т.н.
"Зная, че на тебе не ти е познат отблизо М. поп Луканов, но аз ви казах, че парите, гдето се внасят в Ловеч, не ще има никаква полза от тях, тъй излезе." - Попхинов е имал много по-ранни наблюдения и никак не си е затварял очите, че в столицата на Левски има нередности. Не е бил единствения...
"Вижте сега Левски, где е разнасял парите общи." - Излиза, че Левски е разнасял парите общи от цяло българско в неговата столица Ловеч, за да се обогатява Ловешкия комитет под булото на необходимост за свята цел. Попхинов вероятно е коментирал това и други комитаджии. Поп Кръстьо изглежда е бил прав, пишейки в своя Требник, че зад народната работа някои крият нечисти сметки. Знаем, че не е било така, но така е изглеждало...

За съжаление Левски е трябвало много бързо да изгради голяма организация, не е имал време да разработи механизми за всичко и да ги приведе в действие, включително и срещу кражбата на суми, а и вероятно е имал твърде голямо доверие на ловчанлии. Бил е сам на терен, съвсем сам, Кънчев и Общия изобщо не ги броя тук, с огромна задача да състави навсякъде където е възможно комитети, нямало е как да осветява всички и всичко...

Драсов няма как да не е бил в аферата с пистолетите, купувани на една цена, продавани на друга и разликата не в общата каса за повечко оръжие, а в джобовете на отделни революционери за лични нужди. Ставало е под носа му, най-малкото си е затварял очите дори и да не е участвал. Затова и докрая запазва мълчание, не оставя спомени, не дава интервюта...

Ако приемем за отправна точка убийството на дякон Паисий и обсъждането на Арабаконашкия обир... тези решения  пак се вземат от ловчанлии с горещото им участие. Промотираната идея в Букурещ да взимат пари дори и насила от чорбаджиите е взета присърце, а само поп Кръстьо подкрепя Левски срещу Арабаконак. Тук вече разривът между Апостола и ловчанлии е пълен, целта за мнозина оправдава средствата. 

Това съсредоточава всичко в две възможни версии за предателството:

Имаме някой, на който Апостола вече пречи, станал е неудобен със задръжките си и реализма, с неговата отчетност и навярно настояване за проверка на разходи и постъпления, някой искащ след заминаването на Драсов на никой да не се държи сметка за минали неща, а и в самият доклад на Хамди излиза, че комитетът е създаден в 1872г., някой ламтящ за авантюрист като Общия, готов да обира за да им изсипе куп пари и както цитирах по-нагоре Дякона в писмото до БРЦК - милион може да им донесе, защо им е вече стария лидер? ... 

Имаме и друг, на който може да му е писнало, знаел за бъркането в кацата с мед на Марин и как всичко е останало безотчетно, а след Драсов всичко се събира в един юмрук, този на фамилията Поплуканови, този някой  е "пропял", защото обирите, облагодетелстването от парите за лични нужди, /не знаем колко големи или малки неща внезапно е започнала да купува фамилията и колко впечатление е правело това/, не са имали нищо общо с проповядваната идея за саможертва за народа, която всеки следвало да прави. 

В единия случай е насочено срещу Левски, в другия срещу Поплуканови, които вкупом присъстват в списъка, не е пропусната и Величка, единствената арестувана жена в Ловеч. Тъжно е да го кажа, но истината е в парите, всичко се е завъртяло около тях... 
 

Редактирано Март 11 от Borova gora

[Б. Киров]

  On 11.03.2025 г. at 18:19, Borova gora said:

Това съсредоточава всичко в две възможни версии за предателството:

Имаме някой, на който Апостола вече пречи, станал е неудобен със задръжките си и реализма, с неговата отчетност и навярно настояване за проверка на разходи и постъпления, някой искащ след заминаването на Драсов на никой да не се държи сметка за минали неща, а и в самият доклад на Хамди излиза, че комитетът е създаден в 1872г., някой ламтящ за авантюрист като Общия, готов да обира за да им изсипе куп пари и както цитирах по-нагоре Дякона в писмото до БРЦК - милион може да им донесе, защо им е вече стария лидер? ... 

Имаме и друг, на който може да му е писнало, знаел за бъркането в кацата с мед на Марин и как всичко е останало безотчетно, а след Драсов всичко се събира в един юмрук, този на фамилията Поплуканови, този някой  е "пропял", защото обирите, облагодетелстването от парите за лични нужди, /не знаем колко големи или малки неща внезапно е започнала да купува фамилията и колко впечатление е правело това/, не са имали нищо общо с проповядваната идея за саможертва за народа, която всеки следвало да прави. 

В единия случай е насочено срещу Левски, в другия срещу Поплуканови, които вкупом присъстват в списъка, не е пропусната и Величка, единствената арестувана жена в Ловеч. Тъжно е да го кажа, но истината е в парите, всичко се е завъртяло около тях... 

Expand  

Логиката Ви е желязна, но при едно условие - че затворим всичко в рамките на комитета в Ловеч.

Така от вариант номер две изскача едно-единствено име и няма много усилия да са необходими, за да го посочим.

Първият вариант отпада от само себе си, защото е акт на самоубийство, хипотетичният мотивиран авантюрист взривява и своята кариера, взривявайки цялата организация, той няма на какво да е лидер, взривява и конкурента си Общи, посочвайки хората в неговия регион.

Пак да открехна вратата за възможно опровержение на тези единствени две версии - какви са били интересите на големите играчи, извън тесните рамки на ВРО и БРЦК, кой как е виждал от тези играчи мястото на Османската империя по онова време и съответно мястото на една силна национална организация в нейното сърце, Русенския вилает, бъдещо Княжество България.

Според мен, очевидно е, че преди да напишем конкретни имена, трябва да имаме силни документални доказателства, за да защитим написаното, а такива, на този етап, пак според мен, все още няма.

Само като отклонение за написаното от Лалов, което постнах, той има отделна статия в която защитава тезата си, че Иван Драсов е изпълнявал функцията на касиер до август 1872. Случилото се след това в Ловеч, според мен, потвърждава тезата му - поп Кръстьо по някакъв начин е придобил тефтера с кочана от билетите за дадени пари от дарителите, който всъщност е бил като акционерна книга на "дружество ВРО", ако мога така да се изразя.

Касиерската книга на Ловечкия комитет е обемала в себе си освен дадените пари от ловчанлии и всички дадени пари от другите частни комитети.

Всеки един от тези дарители е можел след освобождението да извади своето билетче, на което е пишело с каква сума участва в акционерното дружество, а удостоверението е щяло да стане от общата акционерна книга /тефтера с кочаните под номера/. Идеята е гениална от организационна гледна точка и е предполагала прозрачност при управление на средствата, както и обратна отчетност от страна на акционерите/дарители.

Затова е била яростната борба да се достигне до тази акционерна книга от страна на Поплуканови, ако тази книга бе извадена на яве, техните злоупотреби щяха да бъдат изобличени публично, а без нея имаме само някакви хора/акционери с хвърчащи листчета, но без тези листчета да са фиксирани като акции със стойност в акционерна книга.

[Borova gora]

  On 12.03.2025 г. at 6:13, Б. Киров said:

Пак да открехна вратата за възможно опровержение на тези единствени две версии - какви са били интересите на големите играчи, извън тесните рамки на ВРО и БРЦК, кой как е виждал от тези играчи мястото на Османската империя по онова време и съответно мястото на една силна национална организация в нейното сърце, Русенския вилает, бъдещо Княжество България.

Expand  

Това е безспорно, но такава гледна точка са имали Левски, Каравелов, Найден Геров, Касабов и др. 

В случая обаче, не мисля, че издайникът на списъка е съобразявал тези неща. Той е на по-ниско ниво и е свикнал да вижда само част от пъзела, дори не мисля, че е разбирал добре какво е ВРО или че е искал цялата да я разбие, няма и такъв опит, удря само там, където познава дейците. За него е било поредния опит за борба, дали с чети, дали с комитети. Една чета идва, после друга, днес един комитет, утре друг начин за борба ще има... Ако имаше по-широк поглед, щеше да знае и да издаде и БРЦК в Букурещ, който точно е бил в апогея на популярността си след събранието. Но не ги е знаел, ако би се интересувал, би научил, плямпала са били голяма част от революционерите ни както с много яд съм писала тук. Просто се е взирал в своята част и в това, което пряко го е засягало.

Не му е било лесно да се изправи срещу Поплуканови, затова го е направил подмолно, а се е увеличила властта им след заминаването на Драсов. И не е искал Левски да научи. Знаел е новият устав, съгласно който това се наказва със смърт. Може и неслучайно да е попаднал в ръцете на турската полиция, може да е бил един от разпитваните в този период и е сложил всичко на масата както ще направят Попхинов, Фурнаджиев и други по-късно.
Новата схема на отчетност на Апостола е била изключително добра, въпросът е, че не ги е спряла, Марин е продължил да се възползва от народните пари, доказателствата са в прословутите писма. Някой е имал поглед върху далаверите му, а и в град като Ловеч не можеш дълго много тайни да скриеш ако харчиш пари, които обикновено семейството ти няма.

И за видим какво има, но и какво няма в изворите, Драсов е предал старата книга, може и на някое от събранията им да го е направил, но по нищо не личи да е предал публично парите, напротив, от писмото му се вижда, че е било между него и Марин, ако имаше свидетели, ако имаше знаещи за този акт, щеше да ги посочи. Няма и някакъв документ каква сума е дал срещу подписи. Кое навежда на мисълта, че и при Драсов данните в книгата и сумата не са съвпадали, но идеята е била Марин да си премълчи.
Отново, не твърдя, че съм права, но анализите никога не са тръгвали в тази посока, списъкът да е акт и срещу Поплуканови, и срещу новата политика на убийства и обири, особено ако е след убийството на дякон Паисий, а не след обира на Денчо. Всичко това не се е понравило някому, който е разчитал повече на просветителство, на събуждане на народа, отколкото на пренасяне на иглянки, револвери и т.н. отвъд Дунава. 
Затова е добре да разгледаме детайлите и в тази посока, нямаме причини да ги игнорираме, вижда се, че не всичко е било насочено директно срещу Левски, макар това да е първото и основно предположение и в тази посока колективно вървят историци, журналисти, и ние тук за известно време, но посоката може и да не е вярна. Ако бе само срещу Апостола  не биха били "изпяти" куп други участници в организацията, а от Поплуканови-всичките, дори Величка. Трябва да погледнем и от този ъгъл.

Редактирано Март 12 от Borova gora