Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Освен твърденията на Димо Драсов и на Марин, имаме ли други източници, че в Букурещ е бил отнесен целия архив на Ловчанския комитет преди събранието от 1872?

Как Каравелов е убедил Левски да сдаде всичко?

Не мисля, че е трябвало да го убеждава, било е споразумение вероятно, защото е имало вероятност събранието да избере за председател на БРЦК Левски. Тогава отнасянето на ловчанския архив щеше да ни изглежда като дублиране на архива във вътрешния център на БРЦК в неговия външен център, а председателят на БРЦК щеше да работи в България, пак вероятно в Ловеч.

Не е било предопределено какъв е щял да бъде избора.

Както споменах, според мен, везните са били наклонени в полза на Каравелов от хората на Общи и на Хитов в България, но не знам да има протокол кой как точно е гласувал.

Факт е обаче, че веднага след събранието започват с пълна сила разправиите и дрязгите и те са отразени точно в писмата на Левски. Обикновено тези писма се поднасят на публиката като откъси и "крилати фрази", но като махнем това клише от техните текстове, ще видим колко дълбок е бил конфликтът между Левски и неговите опоненти  до степен на отчаяние за Апостола:

До Каравелов.

...Водителите на тая работа трябва да са опознали до тънко човеците, като кой е К-в, Ц-в, Петко, Стоян и пр., в какво са добри, а в какво не, где стоят техните слабости, за да не им се дава да паднат в тях и да се увреждат, да се осъждат един друг, без да се повредят в работата, и пр. На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни Още и по времето да нарежда и работите.

Задължение ми е да кажа, защото може да умра. Гледайте.

1872, 16 септември, Българско

 

И от същата дата до Данаил Попов с препратка накрая пак до Каравелов:

Братовче!

Получих едно твое писмо без дата, което ме намери в едно село. Отгоре на писмото ми казва Господа! Аз не съм господа.

......

Да прекъсна и да не пълня книжата с глупости, да не се работи ден, пък десет дни да се разказва и след това да не се нападаме един друг. Вижте и направете така: съберете се и прегледайте по-тънко работите, па дайте и гласа си за едно място. Аз на драго сърце давам пълномощното си  назад и да се управлявам и аз от това място. Но предварително трябва да явя на народа така: дотук беше моята работа, а отсега занапред вишегласието намира други деловодители. Следователно от мое име няма да вземате и да давате. Но за да се извърши това, трябва да взема и дам точна сметка за досегашните си работи (особено копие, което аз да си прибера). Тогава вече ще се оправям по новата команда, с всичките си сили и най-честно. Че тия ми думи изричам с чисто сърце, кълна ви се в името на народа. Така ви казвам, че от едно място трябва да се свири, а всички други да играят, пък песента ни е пред очите ни. Комуто се хареса, нека се хваща на хорото. Без така да е, няма нищо и по-пусто става. Това, което се е случило досега, да се разправи, па вече да не слушате глупци и да не препоръчвате хора, като очите ви на всички вас равно не гледат.

Затова, ако вишегласието каже да продължавам работата си занапред, недей ми препоръчва работник като Д, Общи, а да кажеш: „Мисля, че ще бъде добър!“ А според думата, която съм дал пред членовете на Централния комитет, нямам право нито да взимам, нито да давам (извън Българско) без знанието на председателя. Както и другите като членове със същото пълномощно, където и да се намират извън Българско, нямат право без моето знание да вземат и да дават в Българско!

Това да стане [но за да стане това] трябва да се спре народната работа за известно време и [онзи], пред когото ще давам сметка, трябва да бъде там за известно време, докато се развиди. Ако ли пък кажете, че имате доверие, то аз пък ви казвам, че донесените ви думи са лъжа и дърти интриги. Съдете умно, че от нас се чака уж пусто и върло по-големи работи!...

Има в Българско работник, комуто съм дал пълномощно да работи и той на друга страна, каквото на Д. Той е още от 62-ро [лето] с мен в работата той най- добре може да докаже за мен, има ли безумни работи, лъжи, интриги и привилегии, както казват Бай Д. и Бай Анастас.

Ваш по сърце чист! Ас. Дер. Кърджала

Бай К-в! Дайте да се разгледат всичките ми писма и топтан отговор желая (с една дума), защото другояче аз не смея да се бъркам в работа.

Твой побратим Драгойчо

Само за инфо:

https://www.desant.net/show-news/26593

отдолу и коментарът е интересен, иначе ще пиша повече по-късно, но статията е показателна за финалното отношение на Каравелов, изглежда Апостола вече му е бил излишен, в повече..., плюс никога не написал ред на съжаление и т.н.

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Освен твърденията на Димо Драсов и на Марин, имаме ли други източници, че в Букурещ е бил отнесен целия архив на Ловчанския комитет преди събранието от 1872?

Марин Поплуканов – 10 май 1901 год.:

За събранията се държаха протоколи, които се занесоха на Любен Каравелова и си останаха у него. Подозират, че Ната (Наталия, сръбкиня, жена на Любена) ги откраднала и дала на сърбите и тези ги дали на турците за пари. Марин Луканов твърди категорично това, понеже когато отсетне ги съдели турците, имало е у съдиите писма от тази кореспонденция, предадена с протоколите Л. Каравелову. 

На 1 май 1872 г. (от 1 до 18 май виж юбилеен лист от Русе за април 1901) Марин Луканов отиде в Букурещ от страна на комитета с пълномощно от Ловеч с Васил Левски от Тракия. Тръгнаха поотделно – М. Лук[анов] през Никопол отиде в Букурещ на събрание у Любена Каравелов „Strada Vergului“ № 32. За Драсова не помни, но в протокола го има. 

На Пъшкова направили очна ставка с В. Левски, но на Марина – не. На Марина, като дребен човек, казвали „мектеб чоджу“ (ученик).
Пред съда им се извадиха писма на комитета (от писмата, дадени на Любен Каравелова, почти цял чувал), за които Марин Луканов вярва, че са били издадени от Наталия Л. Каравелова, както казахме по-рано, защо[то] Марин Лук[анов] бе ги занесъл запечатани в Букурещ на Любен Каравелова. 

4.5.1901 г. Анастас Цочев Хитров:

"В Букурещ събранието почнало на 1 май 1872 г. М. Луканов и Иван Драсов се върнали след 1 месец, Левски дошъл малко след тях"

Парашкев Стоянов

https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

[Б. Киров]

Преди 22 минути, Borova gora said:

За Драсова не помни, но в протокола го има. 

Ами няма го Драсов в протокола, ако искате ще кача тук фотокопия на 4-те листа да ги гледате, аз не го откривам. Единственият подпис на четвъртия лист, който може да наподобява нещо като "Драсов" е този:

Но няма нищо общо, според мен, с подписа на Драсов от няколко месеца по-късно, в писмото на Левски за Анастас Попхинов:

Ваню Тодоров Драсов

макар че сега като гледам... тази извивка отдолу...

За писмата от Букурещ пред комисията най-достоверният източник за мен е Левски, ето пак, какво отговаря на въпроса за писмата, записано в протокала:

 

[Borova gora]

Преди 57 минути, Б. Киров said:

Ами няма го Драсов в протокола, ако искате ще кача тук фотокопия на 4-те листа да ги гледате, аз не го откривам. Единственият подпис на четвъртия лист, който може да наподобява нещо като "Драсов" е този:

Но няма нищо общо, според мен, с подписа на Драсов от няколко месеца по-късно, в писмото на Левски за Анастас Попхинов:

Ваню Тодоров Драсов

макар че сега като гледам... тази извивка отдолу...

За писмата от Букурещ пред комисията най-достоверният източник за мен е Левски, ето пак, какво отговаря на въпроса за писмата, записано в протокала:

 

Не бих могла да позная подписа на Драсов, но може да го е надраскал набързо или наистина да не е бил там. Но Марин не би могъл да не познае протоколите на Ловешкия комитет, Левски също, ако са ги разпознали, значи са те. Другото, спомените на Поплуканов са дадени на 10 май 1901 год., дотогава милион пъти вероятно е разпитвал и проверявал какво се е случило в София, в Букурещ, по този въпрос няма защо да лъже, а и е бил на високи позиции, получил е информация, плюс че същото вероятно са ровили и Пъшков, Драсов, а те са си споделяли много. Аз бих приела, че за тази част от процеса Марин е разкрил истината до 1901г. и няма мотив да каже друго.

Още нещо, пред Комисията са били архивите на Тетевен и Орхание, но за да са цял чувал документи, не чанта, не газено тенеке, а чувал, очевидно и Ловешките са били прибавени, а те не са взети от Ловеч, вече са били занесени запечатани в Букурещ. Каравелов е избягял без да се погрижи за нищо, абсолютно безотговорно. Ботев 2-3 години след това с много силни думи охарактеризира ужасното му малодушие в писмо точно до Драсов, по това време Каравелов дори твърдял, че не е революционер, а писател, точно той, който така се бил вкопчил месеци преди това в председателското място на организацията на Левски...

Но ако приемем, че двете писма на Каравелов до Левски са заловени и преписани в Ловеч, това наистина стеснява кръга на издайникът на списъка. След обира на Денчо в много малко къщи се е събирала пощата на Левски, накрая само в Сирковата. Плюс, че писмата би могло съзнателно да са забавени от турската полиция, за да не бъде оповестено въстание. По това време и някак си знаят траекторията по която Апостола се движи, никога не са влизали толкова дълбоко в следите му както през октомври-ноември 1872г. Някой, който е кореспондирал с него или е получавал информацията от куриерите на другите комитети го е издавал регулярно. Някой от най-тайните му хора...

Редактирано Март 18 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Но ако приемем, че двете писма на Каравелов до Левски са заловени и преписани в Ловеч, това наистина стеснява кръга на издайникът на списъка.

Каналът за писма Букурещ-Ловеч в общи линии е изяснен - Букурещ-Гюргево е бил Димитър Горов, от Гюргево-Русе до Търново куриер е бил Никола Обретенов; от Търново до Ловеч писмото е отнесено от Христо Караминков-Бунито, тогава Левски го няма, той е бил в Стара Загора, и тогава на Бунито му се разправят небивалиците, че Левски ходел из лозята на Ловеч и хвърлял писма. Второто писмо е отнесено от Матей Преображенски лично до Левски в Стара Загора, оттам му е направен препис.

Слабите звена да попадне писмото в турски ръце, според мен, са Ловеч, където вече се разпорежда Величка, личи нейният почерк от разказаното на Бунито. Другото слабо звено е Никола Обретенов, не мога да изпитвам симпатия към тази личност от прочетеното около убийството на Ботев...

Бунито, отец Матей, Христо Иванов /който е прочел писмото, за да знае какво пише в него/, Димитър Горов ги изключвам от подозрение.

С уговорката, която и преди направих, Горов да е бил проверяван от румънската полиция, да му е иззето и върнато после писмото, а препис да е доставен на османската полиция. Но едва ли, самият Горов щеше да сподели някога по-късно все нещо.

И така - Ловеч и групата на Величка, най-вероятно самата тя, и Обретенов.

Величка към 2-4 ноември все още не е била арестувана, а брат й и Пъшков вече са били, все някой е трябвало да приеме писмото от Търново, а тя и други пъти е приемала писма, вижда се от спомените на Пъшков, че Наредата не се е спазвала - отваряли са и са чели писма без да имат право на това.

Сега се сещам и нещо друго - Страшимиров посочва оригинала от архива на Обретенов и още един препис от Стара Загора. Следователно Обретенов е направил препис и го е отнесъл до Търново, за да бъде оригиналът в негов архив.

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

Но ако приемем, че двете писма на Каравелов до Левски са заловени и преписани в Ловеч, това наистина стеснява кръга на издайникът на списъка. След обира на Денчо в много малко къщи се е събирала пощата на Левски, накрая само в Сирковата. Плюс, че писмата би могло съзнателно да са забавени от турската полиция, за да не бъде оповестено въстание. По това време и някак си знаят траекторията по която Апостола се движи, никога не са влизали толкова дълбоко в следите му както през октомври-ноември 1872г. Някой, който е кореспондирал с него или е получавал информацията от куриерите на другите комитети го е издавал регулярно. Някой от най-тайните му хора...

Ако имате предвид Сирков, възможно е, но към датата 2-5 ноември, мисля, че все още кореспонденцията не е била изцяло към него. Защото чак на 12 декември Левски нарежда всичко да се пренесе при Сирков. Същевременно той отговаря на писмо, подписано от целия комитет, защото се обръща към тях колективно в писмото си от 12-ти декември, нарежда им да пренесат всичко у Сиркови. Поп Кръстьо след това писмо отчита 3000 гроша на Сирков, тези пари са от Ловечкия частен комитет, на който попът е събирал парите. Левски е очаквал и цялата сума, останала у Марин /Величка/ от другите комитети да бъде отчетена на Сирков, но тя не е била, за да минава в къщата й, когато влиза в Ловеч в деня преди да го заловят в Къкрина.

Христо Иванов Големия пише в спомените си, цитирам по памет, видяло му се странно Левски да ходел из лозята и да хвърля писма с които да си иска архива, още повече, че той /Христо Иванов/, знаел, че тефтерът е на сигурно място, вижте цитата. Тефтерът с ключа към всички дарители е бил у поп Кръстьо, но явно той си го е задържал по-късно, не го е дал на Сирков, за да иска да го праща във вестник Марица след освобождението. Дали е имало уговорка между Левски и попа да държи на тайно /сигурно по думите на Големия/ място, можем само да предполагаме, според мен, да, Левски винаги следва принципа да не слага всички яйца в една кошница, минимализира възможно максимално риска, така че вероятно е да са имали уговорка този тефтер, искан толкова настойчиво от Величка, да стои на тайно място при попа.

Въпросът е Сирков ли е приел писмото на Каравелов. Не знам, но ако е бил той, тогава кой е разказал на Бунито историята с ходещия по лозята Левски. Не че Сиркова е нямала развита фантазия... но е в стила на подхвърляните писма от Величка. Ако не са творили колективно творчество.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Ако имате предвид Сирков, възможно е, но към датата 2-5 ноември, мисля, че все още кореспонденцията не е била изцяло към него. Защото чак на 12 декември Левски нарежда всичко да се пренесе при Сирков. Същевременно той отговаря на писмо, подписано от целия комитет, защото се обръща към тях колективно в писмото си от 12-ти декември, нарежда им да пренесат всичко у Сиркови. Поп Кръстьо след това писмо отчита 3000 гроша на Сирков, тези пари са от Ловечкия частен комитет, на който попът е събирал парите. Левски е очаквал и цялата сума, останала у Марин /Величка/ от другите комитети да бъде отчетена на Сирков, но тя не е била, за да минава в къщата й, когато влиза в Ловеч в деня преди да го заловят в Къкрина.

Христо Иванов Големия пише в спомените си, цитирам по памет, видяло му се странно Левски да ходел из лозята и да хвърля писма с които да си иска архива, още повече, че той /Христо Иванов/, знаел, че тефтерът е на сигурно място, вижте цитата. Тефтерът с ключа към всички дарители е бил у поп Кръстьо, но явно той си го е задържал по-късно, не го е дал на Сирков, за да иска да го праща във вестник Марица след освобождението. Дали е имало уговорка между Левски и попа да държи на тайно /сигурно по думите на Големия/ място, можем само да предполагаме, според мен, да, Левски винаги следва принципа да не слага всички яйца в една кошница, минимализира възможно максимално риска, така че вероятно е да са имали уговорка този тефтер, искан толкова настойчиво от Величка, да стои на тайно място при попа.

Въпросът е Сирков ли е приел писмото на Каравелов. Не знам, но ако е бил той, тогава кой е разказал на Бунито историята с ходещия по лозята Левски. Не че Сиркова е нямала развита фантазия... но е в стила на подхвърляните писма от Величка. Ако не са творили колективно творчество.

Точно това си мисля, дори по Коледа когато Левски ги предупреждава: "На никого да не казвате, че съм дошъл", Сиркова съобщава на Величка и на жената на Латинеца на път за църквата, не на друг, а на Величка. Като капак на другия ден брат й е пратен пред Левски да проверява за засади, кой го е пратил? Апостола? Или Величка, за да се покаже загрижена за Левски? Той е усетил нещо защото по думите на Христо Поплуканов дори не пожелал да му кимне, да се сбогува с очи, бил е много неспокоен и не му е харесала постановката.

Дори Сирков да е получил писмата, каква е гаранцията, че първо с Поплуканови не са обсъдили съдържанието? Имали са им доверие като роднини и още повече след като Величка ги е предупредила за бастисването през август. 

Само месец по-късно Сирков ще занесе писмо от Величка до Левски и няма да му каже, че къщата му е заградена т.е. под наблюдение, съответно да не стъпва в нея. Точно обратното, ще го подмами в Ловеч под претекст, че неговия дом е сигурен и Левски решава там да пренесе всички тайни документи, там и нощува на 26-ти, Сирков му прави маршрута през Къкрина, уговаря Латинеца, Цвятков... Някак много близък в онзи момент се е чувствал с Поплуканови. Това Левски не го е осъзнал в онзи период, по-късно като назовава името на Марин каведжията пред Комисията, а той спестява останалите имена, само две от Ловеч съзнателно споменава и не мисля, че защото Ваньо е извън българско, Марин не е, но го посочва, просто става ясно, че е навързал нещата за Ваньо терзията, Марин каведжията, книгата с парите и т.н.

/Обретенов не е познавал толкова много от членовете на Ловешкия комитет, само тези, който са минавали Дунава. Мисля, че е нямал отношение към списъка на Хамди, но пък е знаел много за смъртта на Ангел Кънчев и причините й, тази смърт изобщо не е спомената от Хамди да има нещо общо с организацията, значи по онова време Обретенов си е затварял устата./

Редактирано Март 19 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Точно това си мисля, дори по Коледа когато Левски ги предупреждава: "На никого да не казвате, че съм дошъл", Сиркова съобщава на Величка и на жената на Латинеца на път за църквата, не на друг, а на Величка. Като капак на другия ден брат й е пратен пред Левски да проверява за засади, кой го е пратил? Апостола? Или Величка, за да се покаже загрижена за Левски? Той е усетил нещо защото по думите на Христо Поплуканов дори не пожелал да му кимне, да се сбогува с очи, бил е много неспокоен и не му е харесала постановката.

Дори Сирков да е получил писмата, каква е гаранцията, че първо с Поплуканови не са обсъдили съдържанието? Имали са им доверие като роднини и още повече след като Величка ги е предупредила за бастисването през август. 

Само месец по-късно Сирков ще занесе писмо от Величка до Левски и няма да му каже, че къщата му е заградена т.е. под наблюдение, съответно да не стъпва в нея. Точно обратното, ще го подмами в Ловеч под претекст, че неговия дом е сигурен и Левски решава там да пренесе всички тайни документи, там и нощува на 26-ти, Сирков му прави маршрута през Къкрина, уговаря Латинеца, Цвятков... Някак много близък в онзи момент се е чувствал с Поплуканови. Това Левски не го е осъзнал в онзи период, по-късно като назовава името на Марин каведжията пред Комисията, а той спестява останалите имена, само две от Ловеч съзнателно споменава и не мисля, че защото Ваньо е извън българско, Марин не е, но го посочва, просто става ясно, че е навързал нещата за Ваньо терзията, Марин каведжията, книгата с парите и т.н.

/Обретенов не е познавал толкова много от членовете на Ловешкия комитет, само тези, който са минавали Дунава. Мисля, че е нямал отношение към списъка на Хамди, но пък е знаел много за смъртта на Ангел Кънчев и причините й, тази смърт изобщо не е спомената от Хамди да има нещо общо с организацията, значи по онова време Обретенов си е затварял устата./

Много близо сме до сглобяване на целия пъзел.

Изглежда двата клана - Поплуканови и братовчедите от Къкрина в Ловеч /тук изключвам Христо Иванов Големия, макар че Стаски не го беше изключил теоретично/ - са действали съвместно. В тази роднинска задруга са били посветени Драсов и Пъшков, най-малко.

Драсов, Пъшков и Марин след освобождението са като скачени съдове, свързвала ги е някаква обща омерта. Много интересна е първата част от статията на Иван Лалов, не я бях включил в цитираното, където Лалов прилага едно писмо, писано от Пъшков до Драсов по повод първото честване от годишнината от гибелта на Апостола в Ловеч, ще я намеря и цитирам по-късно.

[Б. Киров]

Ето го и това писмо с малко предисловие от Лалов:

На 6(18) февруари 1898 г. в Ловеч е отпразнувана 25-годишнината от смъртта на Васил Левски. За създаването на организация с цел "най-живо участие в отпразнуването" предварително е създаден комитет. Изработена е и програма за протичане на тържеството, като акцент се поставя на посещението на местата и къщите, "в които Апостола най-често е пребивавал". Предвижда се и фотографиране на членовете на революционния комитет в Ловеч и Никола Цвятков - "другаря при арестуването на Левски в с. Къкрина." На този ден, 6 февруари, според програмата "учрежденията, домовете и всички заведения и дюкяни да бъдат окичени с траурни флагове през целий ден на празника, а заведенията и дюкяните да бъдат закрити до пладне - 12 часът." Още същия ден Димитър Пъшков изпраща писмо до Иван Драсов, който по това време е във Варна. В него той го информира за протичане на тържеството и което е интересно за нас, за отказа на Марин п. Луканов и Ив. Колев, бивши членове на БРЦК в Българско, да участват в него. Анализът на съдържанието на писмото ни дава доста интересни моменти, които косвено ни насочват към предосвобожденската дейност на ловешките дейци. Това налага необходимостта то да бъде публикувано изцяло:

 

Ловеч, 6 февруари 1898 г.

Г-н Драсов,

От приключената тук програма ще видите по кой начин се е отпразнувало 25 годиш/нината/ от смъртта на великийт Апостол Васил Левски. Обаче скръбното е, че Марин и цялото му семейство, и Колювич /?/ не взеха участие в тържественото отпразнуване на 25 годишнината на великийт покойник, както и г-да Никифоров, Хр. Цанков и пр. първи граждани, на които и къщите не бяха окичени с черни знамена. Марин и Колювич/?/ мотивираха невземането им в тържеството с това, че сегашната епоха не е за такива тържества. Фотографира се вашата стара къща, заедно с останалите другари на великийт Апостол: А. Хитров, Н. Цвятков и Д. Пъшков. Понеже Марин и Колювич/2/ отказаха на поканата да се явят, то фотографирането стана и без тях. В черква държа реч тукашнийт митрополит /Максим Пловдивски - б.м./ по случайт, доста обстоятелствена и назидателна. На Табашкийт площад държа реч Йонко Веселинов. Неговата реч беше пламенна. Той описа биографията на Левски и организираните от него комитети, спомена и за обесеният наш гражданин Тодор Кирков. При къщата на Луканов и Вашта държа реч Разпопов, който описа значението на тия къщи. Постъпката на Марина е осъдителна. Той даже се отказал да даде и някои подробности от живота на Левски на едного от учителите, но в случая може би ще е прав, защото на тяхното семейство много се струпа.

На 2 того Ви изпратих цярът, който искахте. Вярвам да сте го получили до сега. За цярът разнесох: цярът 1,20 ст. платно за обвивка цярът 30 ст. такса за изпращане по пощата 85 ст. Всичко: 2,35

Приключвам Ви програмата по днешното тържество.

Поздравете кръстницата от жена ми и мене, както и себе си. 6 февруари 1898 г.

Ваш: Д. Пъшков г. Ловеч

П.П. На 17 януари т.г. ми запалиха чифлика, от което ми се причини загуба повече от 2,000 лева. Да ме прощавате, кръстниче, но много си страшлив човек. Есенес в дворецът при Врана има разговор с княза, но от тоя разговор Ви/е/ не щяхте да явите нищичко поне на тия, с които си вървял рамо до рамо към турските бесилки през 1870-1871 години. Там, гдето има обществени интереси, не трябва да се таи нищо".

Същий

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Ето го и това писмо с малко предисловие от Лалов:

На 6(18) февруари 1898 г. в Ловеч е отпразнувана 25-годишнината от смъртта на Васил Левски. За създаването на организация с цел "най-живо участие в отпразнуването" предварително е създаден комитет. Изработена е и програма за протичане на тържеството, като акцент се поставя на посещението на местата и къщите, "в които Апостола най-често е пребивавал". Предвижда се и фотографиране на членовете на революционния комитет в Ловеч и Никола Цвятков - "другаря при арестуването на Левски в с. Къкрина." На този ден, 6 февруари, според програмата "учрежденията, домовете и всички заведения и дюкяни да бъдат окичени с траурни флагове през целий ден на празника, а заведенията и дюкяните да бъдат закрити до пладне - 12 часът." Още същия ден Димитър Пъшков изпраща писмо до Иван Драсов, който по това време е във Варна. В него той го информира за протичане на тържеството и което е интересно за нас, за отказа на Марин п. Луканов и Ив. Колев, бивши членове на БРЦК в Българско, да участват в него. Анализът на съдържанието на писмото ни дава доста интересни моменти, които косвено ни насочват към предосвобожденската дейност на ловешките дейци. Това налага необходимостта то да бъде публикувано изцяло:

 

Ловеч, 6 февруари 1898 г.

Г-н Драсов,

От приключената тук програма ще видите по кой начин се е отпразнувало 25 годиш/нината/ от смъртта на великийт Апостол Васил Левски. Обаче скръбното е, че Марин и цялото му семейство, и Колювич /?/ не взеха участие в тържественото отпразнуване на 25 годишнината на великийт покойник, както и г-да Никифоров, Хр. Цанков и пр. първи граждани, на които и къщите не бяха окичени с черни знамена. Марин и Колювич/?/ мотивираха невземането им в тържеството с това, че сегашната епоха не е за такива тържества. Фотографира се вашата стара къща, заедно с останалите другари на великийт Апостол: А. Хитров, Н. Цвятков и Д. Пъшков. Понеже Марин и Колювич/2/ отказаха на поканата да се явят, то фотографирането стана и без тях. В черква държа реч тукашнийт митрополит /Максим Пловдивски - б.м./ по случайт, доста обстоятелствена и назидателна. На Табашкийт площад държа реч Йонко Веселинов. Неговата реч беше пламенна. Той описа биографията на Левски и организираните от него комитети, спомена и за обесеният наш гражданин Тодор Кирков. При къщата на Луканов и Вашта държа реч Разпопов, който описа значението на тия къщи. Постъпката на Марина е осъдителна. Той даже се отказал да даде и някои подробности от живота на Левски на едного от учителите, но в случая може би ще е прав, защото на тяхното семейство много се струпа.

На 2 того Ви изпратих цярът, който искахте. Вярвам да сте го получили до сега. За цярът разнесох: цярът 1,20 ст. платно за обвивка цярът 30 ст. такса за изпращане по пощата 85 ст. Всичко: 2,35

Приключвам Ви програмата по днешното тържество.

Поздравете кръстницата от жена ми и мене, както и себе си. 6 февруари 1898 г.

Ваш: Д. Пъшков г. Ловеч

П.П. На 17 януари т.г. ми запалиха чифлика, от което ми се причини загуба повече от 2,000 лева. Да ме прощавате, кръстниче, но много си страшлив човек. Есенес в дворецът при Врана има разговор с княза, но от тоя разговор Ви/е/ не щяхте да явите нищичко поне на тия, с които си вървял рамо до рамо към турските бесилки през 1870-1871 години. Там, гдето има обществени интереси, не трябва да се таи нищо".

Същий

За Иванчо Колев си имах съмнения, тескере и пари от турската полиция не са се получавали за нищо. Чудно какво ли е направил за да бяга?

За Драсов също не е сигурно защо е заминал за Писек, не му е държало много, не е завършил, сякаш е гледал да избяга нанякъде както разказва в спомените си Мария Сиркова. Но пък съобщава, че Марин и Димитър не са се чувствали застрашени и са останали, а за съпруга й важното е било, че имал семейство, иначе и той би избягал, ама с жена по-трудно. Защо е искал и Сирков да бяга? При това Иванчо и Драсов си уреждат документите преди обира на Денчо, защо? Какво се е случило не само в дните след, но и преди обира? Или е било като цяло уплаха от новото ръководство, от Букурещкия шеф и колко по-сериозни са станали нещата с новата тактика за набавяне на пари, с убийствата на тайната полиция и т.н. Техният начин да се откъснат от променената организация, Пъшков пръв пробва, Драсов писал на Данаил Попов, а след това идва и списъка...

Пъшков е дал копие от снимката от 1898г. на Парашкев Стоянов. Тук е подчертал, че не само Марин, но и цялото му семейство са останали встрани от тържествата, интересен факт. Димитър никога не е поемал отговорност за нищо в организацията и не се е чувствал гузен за каквото и да било, но зад рамото на Марин е надничал непрекъснато и е знаел всичко. Васил Йонков твърдял, че е търговец, не революционер, за каквото и да му заговорел, все правел сметки каква полза би могло да се извлече. 

Драсов и Поплуканов са имали обща завера и са участвали в управленското тяло на Привременното правителство на Левски. При тях отговорностите са били други. Знаем, че когато сдава касата на комитета, Драсов не позволява никой да е очевидец колко пари и срещу какво в касиерската книга издава на Марин. За самият Марин знаем от писмото на Левски, че си е употребявал комитетски пари за свои нужди.

Още нещо, Драсов е твърдял, че той е бил и касиер, и секретар, протоколите водел, писмата пишел, куриерите посрещал... очевидно не е било добре това съсредоточие на много дейности само в едни ръце, оставени без контрол... грешки на растежа на организацията... 

Това с кръстници и прочие само потвърждава, че са останали много близки по някакъв начин и след Освобождението. Едва след смъртта на Драсов, Величка и Марин, Пъшков се съгласява да разкаже повече и да признае, че той е бил председател на комитета, никога поп Кръстьо...

"Постъпката на Марина е осъдителна. Той даже се отказал да даде и някои подробности от живота на Левски на едного от учителите, но в случая може би ще е прав, защото на тяхното семейство много се струпа." - Димитър рядко си е позволявал да съди Марин...

И какво ли се е струпало на Поплуканови, освен че и най-малкия брат, при който е живеела Величка, е пипал в държавната каца с пари и е бил хванат, доказано и осъден? На едно и също са се били научили всички в това семейство, да взимат от чуждото...

Редактирано Март 19 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 22 минути, Borova gora said:

И какво ли се е струпало на Поплуканови, освен че и най-малкия брат, при който е живеела Величка, е пипал в държавната каца с пари и е бил хванат, доказано и осъден? На едно и също са се били научили всички в това семейство, да взимат от чуждото...

В разследването на Кацев-Бурски имаше нещо за прогонен бивш зет, който знаел много за предателството и казвал, че го е страх за живота му от Марин... сега не ми е под ръка текста.

Вижте Пъшков как е оставил автограф на гузната съвест:

"Есенес в дворецът при Врана има разговор с княза, но от тоя разговор Ви/е/ не щяхте да явите нищичко поне на тия, с които си вървял рамо до рамо към турските бесилки през 1870-1871 години. Там, гдето има обществени интереси, не трябва да се таи нищо."

Казал си е всичко, завалията - вървели са към турските бесилки през 1870-1871, на следващата година 1872 са се отървали от заплахата, през 1872 вече не са били заплашени от "турските бесилки", там са пратили друг.

 

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

В разследването на Кацев-Бурски имаше нещо за прогонен бивш зет, който знаел много за предателството и казвал, че го е страх за живота му от Марин... сега не ми е под ръка текста.

Вижте Пъшков как е оставил автограф на гузната съвест:

"Есенес в дворецът при Врана има разговор с княза, но от тоя разговор Ви/е/ не щяхте да явите нищичко поне на тия, с които си вървял рамо до рамо към турските бесилки през 1870-1871 години. Там, гдето има обществени интереси, не трябва да се таи нищо."

Казал си е всичко, завалията - вървели са към турските бесилки през 1870-1871, на следващата година 1872 са се отървали от заплахата, през 1872 вече не са били заплашени от "турските бесилки", там са пратили друг.

 

За зетя помня, за съжаление този зет не е издал какво е знаел...

Не трябва да ни учудва нищо, нито участието на Пъшков в годишнината, нито "осъдителната" постъпка на Марин. На практика всичките привилегии и служби, които получили са били базирани на другарството им с Левски и било редно да му окажат публична почит. Всъщност и Иванчо Хаджипенчович е готвил реч да поизнесе за откриването на паметника му в София, но няколко месеца живот не му достигнали да го направи. Хора всякакви.

Впечатляващото е друго, Пъшков посочва само две години, а пропуска третата, 1872г., макар че до лятото й са заедно с Драсов.

Но продължавам да мисля, че в заверата е бил и Никола Сирков докато е бил жив...

Редактирано Март 19 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Но продължавам да мисля, че в заверата е бил и Никола Сирков докато е бил жив...

Вие ме убедихте, че е бил, някак си все не ми искаше да го допусна до съзнанието си. Но да отиде две седмици преди залавянето на Апостола при него, да му занесе онова писмо с интригите, да вземе обратно неговото писмо и да не му каже, че къщата им е наблюдавана, а напротив, да остави у Левски впечатление, че там е сигурно... Или трябва да е бил феноменално тъп, или... да е бил част от заверата. Не вярвам, че е бил толкова тъп, че да му повери Левски ролята на главен разпределител, другото е.

Преди 1 час, Borova gora said:

Впечатляващото е друго, Пъшков посочва само две години, а пропуска третата, 1872г., макар че до лятото й са заедно с Драсов.

Пъшков е бил около 58-годишен, когато пише това писмо, и бил далече от деменция, той в същото писмо помни до стотинка какво е дал за "цярът" на кръстника си:

Преди 8 часа, Б. Киров said:

"За цярът разнесох: цярът 1,20 ст. платно за обвивка цярът 30 ст. такса за изпращане по пощата 85 ст. Всичко: 2,35"

Това "платно за обвивка 30 ст. и такса изпращане 85 ст" направо ме разби, поне можеше да направи един жест към бойния си другар и кръстник и да му ги изпрати гратис, ама не...

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Вие ме убедихте, че е бил, някак си все не ми искаше да го допусна до съзнанието си. Но да отиде две седмици преди залавянето на Апостола при него, да му занесе онова писмо с интригите, да вземе обратно неговото писмо и да не му каже, че къщата им е наблюдавана, а напротив, да остави у Левски впечатление, че там е сигурно... Или трябва да е бил феноменално тъп, или... да е бил част от заверата. Не вярвам, че е бил толкова тъп, че да му повери Левски ролята на главен разпределител, другото е.

Пъшков е бил около 58-годишен, когато пише това писмо, и бил далече от деменция, той в същото писмо помни до стотинка какво е дал за "цярът" на кръстника си:

Това "платно за обвивка 30 ст. и такса изпращане 85 ст" направо ме разби, поне можеше да направи един жест към бойния си другар и кръстник и да му ги изпрати гратис, ама не...

"След улавянето на Левски Сиркова не безпокоили. От Света Богородица до Коледа къщата на Сиркова била заградена, това след убиването на момчето Стоенчо." - точно Сирков е и в списъка на Хамди, и предаден от Дидьо Пеев по обира в Арабаконак, данни за поне един разпит няма, на повърхността никакъв интерес към него, а знаем, няма как да е бил някак си пропуснат след като къщата му е била сред първите нарочени за бастисване.

От предупреждението на Величка след обира у Денчо до залавянето на Левски по Коледа къщата все им е била заградена, някой издал най-тайната къща на Апостола, как е възможно тогава стопанинът й да не е разпитан в конака? Знаел е и не е предупредил Левски, че е под наблюдение...

Знаел е и къде е Апостола, намерил го с двете писма, а по това време и полицията бързо е научавала къде е, странно как?

Последно, изборът Никола Цвятков и Латинеца като канал е негов. Той самият изведнъж не участвал, оставил Левски сам с неопитния Цвятков. Какви ли инструкции е дал на двамата? 

Но да не забравяме:

70 годишния дядо Христо Панов от Ловеч (Данаил Кацев – Бурски, “Истината по предателството на Васил Левски”, 1991 г., стр. 74):

“... всичко се скрои у Величка и тя, каквото намислеше, го правеше. Нея повече слушаха, ... а знайте какво е женската уста, когато се разплещи.” 

У Величка на семейния съвет за спасяването на Марин много вероятно и Никола Сирков да е бил...

Редактирано Четвъртък в 05:42 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

У Величка на семейния съвет за спасяването на Марин много вероятно и Никола Сирков да е бил...

Кога се е състоял този семеен съвет, според Вас? Все си мисля, че това е било някъде около нападението над къщата на Денчо.

Левски се връща от Букурещ на 1 юли и веднага, около 5 юли, пише писмо до Каравелов, в което има фраза: "Възпрятаме ръкавите си и както ми се чини, ще се почне от черна глава." Става въпрос за убийството на дякон Паисий. Според свидетелства, решението за това убийство е взето с колективно одобрение от Конвента в Ловеч, Драсов носи писмото на Левски до Общи. Това е станало преди 21 юли, когато е убийството на дякона. При това дякона е натопен, има разписка за 5 лири, които той е дарил на комитета, тях ги похарчил някой си Марин от Орханийско за лични нужди, същият Марин фигурира в списъка на Хамди, Общи му ги опростил.

Каккто и да е, съзаклятниците гласуват единодушно за убийството на Паисий, против е бил само поп Кръстьо.

Между 21 юли и 14 август имаме три седмици. Ако Пъшков казва истината в Спомените си, а мисля, че там казва истината, защото сам ги е писал не под натиска на целесъобразност какво да каже при анкета, то за това мероприятие вече "комисионерите" са били колективно против искането на Левски и той го е извършил на своя глава. Да, обаче е замесил много хора от комитета - Димо Драсов му дава достъп до къщата си, Вутьо спи в къщата на Марин /Много важен факт!/, Лукан Цачев носи пушката на Левски, която е била скрита у Величкини, Латинеца участва пряко или косвено в нападението, най-малко е разковавал дъските и набивал колове в двора на Димо, абе всичките тези са "вътре" до ушите като съучастници в убийство. После ходят да прибират дрехите на Левски и Вутьо и пак крият пушката му. Ами Латинеца, "трима души в арнаутски дрехи", да не би да не е бил въоръжен, ако е имал пушка, тя е била другата пушка на Левски, укривана при Никола Сирков, значи и тези са замесени до ушите.

Драсов и Иванчо Колев междувременно са гласували с краката си против обира.

Този обир и убийство са водораздел, според мен. Някъде преди обира е взето  решение да натопят Левски и то това решение е било колективно, не на един човек, както си мислехме в началото. Донесението е плод на колективно творчество, в него много внимателно са балансирани интересите както на братовчедите от Къкрина, така и на Поплукановите, така и на тези, които вече са духнали - Иванчо Колев и Иван Драсов, ергените. Тези двамата въобще не фигурират в списъка, та може те да са били лицата за контакт с каймакамина, иначе как са получили тескеретата точно след убийството на Паисий, че на Иванчо и пари му дали властите.

Иначе вижте донесението - братовчедите от Къкрина са мъгляво донесени, единият е Никола, ама кой Никола, Христо Иванов е пратен Габрово, върви го търси, единствено Латинеца свети, Поплуканови са представени като безлична група начело с поп Лукан, а цялата работа е представена като дело на Левски, който скоро се появил от Влашко и подвел тези хубави хора в Ловеч.

Личното ми мнение е, че започването на терора върху богати ловчанлии е прелял чашата на търпението им. Всичките тези хора от комитета там са били еснафи до мозъка на костите си, и посегателството върху техни заможни съграждани са възприели като посегателство върху тях самите. Пъшков в спомените си се хвали, че е събирал десятъка от две села - Микре и забравих другото - ами той си е бил пар екселанс чорбаджия, получил бил кредит от швейцарска банка и т.н. И изведнъж Левски им излиза ребром - ще убия Памукчията, един от вас, вече не става въпрос за някакъв дякон, наместник на омразния им Иларион, а за един от тях.

 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Кога се е състоял този семеен съвет, според Вас? Все си мисля, че това е било някъде около нападението над къщата на Денчо.

Левски се връща от Букурещ на 1 юли и веднага, около 5 юли, пише писмо до Каравелов, в което има фраза: "Възпрятаме ръкавите си и както ми се чини, ще се почне от черна глава." Става въпрос за убийството на дякон Паисий. Според свидетелства, решението за това убийство е взето с колективно одобрение от Конвента в Ловеч, Драсов носи писмото на Левски до Общи. Това е станало преди 21 юли, когато е убийството на дякона. При това дякона е натопен, има разписка за 5 лири, които той е дарил на комитета, тях ги похарчил някой си Марин от Орханийско за лични нужди, същият Марин фигурира в списъка на Хамди, Общи му ги опростил.

Каккто и да е, съзаклятниците гласуват единодушно за убийството на Паисий, против е бил само поп Кръстьо.

Между 21 юли и 14 август имаме три седмици. Ако Пъшков казва истината в Спомените си, а мисля, че там казва истината, защото сам ги е писал не под натиска на целесъобразност какво да каже при анкета, то за това мероприятие вече "комисионерите" са били колективно против искането на Левски и той го е извършил на своя глава. Да, обаче е замесил много хора от комитета - Димо Драсов му дава достъп до къщата си, Вутьо спи в къщата на Марин /Много важен факт!/, Лукан Цачев носи пушката на Левски, която е била скрита у Величкини, Латинеца участва пряко или косвено в нападението, най-малко е разковавал дъските и набивал колове в двора на Димо, абе всичките тези са "вътре" до ушите като съучастници в убийство. После ходят да прибират дрехите на Левски и Вутьо и пак крият пушката му. Ами Латинеца, "трима души в арнаутски дрехи", да не би да не е бил въоръжен, ако е имал пушка, тя е била другата пушка на Левски, укривана при Никола Сирков, значи и тези са замесени до ушите.

Драсов и Иванчо Колев междувременно са гласували с краката си против обира.

Този обир и убийство са водораздел, според мен. Някъде преди обира е взето  решение да натопят Левски и то това решение е било колективно, не на един човек, както си мислехме в началото. Донесението е плод на колективно творчество, в него много внимателно са балансирани интересите както на братовчедите от Къкрина, така и на Поплукановите, така и на тези, които вече са духнали - Иванчо Колев и Иван Драсов, ергените. Тези двамата въобще не фигурират в списъка, та може те да са били лицата за контакт с каймакамина, иначе как са получили тескеретата точно след убийството на Паисий, че на Иванчо и пари му дали властите.

Иначе вижте донесението - братовчедите от Къкрина са мъгляво донесени, единият е Никола, ама кой Никола, Христо Иванов е пратен Габрово, върви го търси, единствено Латинеца свети, Поплуканови са представени като безлична група начело с поп Лукан, а цялата работа е представена като дело на Левски, който скоро се появил от Влашко и подвел тези хубави хора в Ловеч.

Личното ми мнение е, че започването на терора върху богати ловчанлии е прелял чашата на търпението им. Всичките тези хора от комитета там са били еснафи до мозъка на костите си, и посегателството върху техни заможни съграждани са възприели като посегателство върху тях самите. Пъшков в спомените си се хвали, че е събирал десятъка от две села - Микре и забравих другото - ами той си е бил пар екселанс чорбаджия, получил бил кредит от швейцарска банка и т.н. И изведнъж Левски им излиза ребром - ще убия Памукчията, един от вас, вече не става въпрос за някакъв дякон, наместник на омразния им Иларион, а за един от тях.

 

Те не са били шкембелиите, но са искали да станат шкембелии... Като са обсъдили новата линия на организацията в града и са поохладили главите, видяли са и че Левски не е тачен истински от шефа Каравелов, всичко се е променило.

Нещо много важно, те не са събирани един по един в комитета, били са момчешка тайфа и заедно са срещнали Апостола още първия път, заедно са правили и театър в Ловеч, роднини и приятели, вървели са задружно навсякъде и във всичко. Затова няма и прозрачност при тях какво и как правят, свикнали са да се прикриват.

Още нещо, едно е да гласуваш някъде из българско да има убийство, друго в собствения ти град, тогава полицията ще започне да подозира всеки, да прави бастисвания, да им пречи, можела е и да разкрие със своите шпиони нещо около тях самите, в никакъв случай не са искали точно в Ловеч нещо да се случи. Още след убийството на слугата Марин пише на Левски, че за него повече ни едно място, ни една къща в града няма, явно не са били емоционални, а добре обмисляни думи, не е искал повече Апостола в града си. Пъшков искал да прекрати участието сив организацията и Данаил Попов го цитирал в писмо... Всички до един се отдръпнали рязко и изведнъж. Драсов и Колев пък направо напуснали града, не че Драсов стоял много и се изучил в Чехия, само след няколко месеца отишъл във Влашко, но намерил претекст да се махне. През цялото време това ми бодеше очите, защо полицията е съдействала на двамата, а пък съгласно спомените на Сиркова Марин и Димитър в този период не се чувствали заплашени. Те прогонили успешно Левски, като да напомня, че в обира участвала и Величка, в чийто двор хвърлят парите, но направили грубата грешка да се доверят на Общия, от алчност и защото щяло да се случи някъде другаде из българско, нямало да гори тяхната черга...

Е, и най-хитрите се излъгват.

Прилагам за изтегляне писмато на Пашков до Драсов от този линк: https://journals.uni-vt.bg/epohi/bul/vol26/iss2/art18 , в тях се вижда, че Драсов и Пъшков се задължили един друг да си пишат регулярно. Има го в писмото на Пъшков. Интересно защо? С Марин не личи така да са били задължени. Плюс, че се познават от деца, кръстници са, а поддържат официален език и стил един към друг, явно не близост тип приятелство от детинство, а нещо друго ги е държало свързани... Както Димитър пише, вървяли са заедно към турските бесилки, но пак има усещането за дистанция между тях...

Редактирано Четвъртък в 09:44 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Те не са били шкембелиите, но са искали да станат шкембелии..

Тук можем да навлезем в дълбоки води на социология и психология на възрожденския градски еснаф. Най-добрият познавач на тази материя е Иван Хаджийски, оставил ни златни страници за психологията и бита на еснафа, след преки негови наблюдения и проучвания в родния Троян.

Всички тези хора от ловечкия комитет принадлежат към градския еснаф, те са или занаятчии, или търговци или предприемачи.

Левски също произхожда от тази прислойка на възрожденското ни общество, неговият баща е бил разорен и фалирал от непочтени съдружници еснаф-занаятчия, станал гарант на заем, който съдружниците му не изплатили и така го съсипали. Човекът се е притеснил извънредно много и е починал млад, Левски остава сирак, доколкото си спомням на 14-годишна възраст, той е бил мъжът в семейството, отговорният.

Интересно е какво казва пред комисията, когато го питат за настроенията сред народа - селяните са готови за въоръжен бунт, гражданите се дърпали, имат какво да губят. И още, че нашите българи искат свободата, но някой друг да им я поднесе на тепсия.

Пъшков е бил осем пъти депутат след Освобождението, той май е рекордьор в този спорт и досега, Драсов е бил областен управител из цяла България, Марин депутат и областен управител, кмет... Всичките са осребрили свободата.

Преди 6 часа, Borova gora said:

Нещо много важно, те не са събирани един по един в комитета, били са момчешка тайфа и заедно са срещнали Апостола още първия път, заедно са правили и театър в Ловеч, роднини и приятели, вървели са задружно навсякъде и във всичко. Затова няма и прозрачност при тях какво и как правят, свикнали са да се прикриват.

Момчешка, момчешка, колко да са били момчешка, най-млад е бил Драсов, на 24 години, когато тръгва за Писек, другите са му били батковци. На тази възраст мъжът вече е поемал отговорност за семейство, занаят и обществени задължения. Драсов между другото се записва в гимназия, не в университет, прави опит да продължи образованието си във Виена, несполучлив, отива в Прага, но е е спорно дали е завършил гимназия там. Оплаквал се от чехите в писмата му. През 1874 го засмукват политическите борби във Влашко сред емиграцията между стари и млади, там отива заедно с Панайот Хитов и по-късно се присъединява към Ботев и Стамболов, с които дружно изритват Каравелов от новия БРЦК. Старозагорското въстание е недозрелия плод на тези вътрешнопартийни борби. Ботев е подлъган да влезе с четата си в България и намира смъртта си по всичко изглежда от български куршум, едно от главните действащи лица в неговата драма е Обретенов.

 

Преди 6 часа, Borova gora said:

Е, и най-хитрите се излъгват.

Авантюрата на Общи им обърква сметките, иначе всички щяха да се измъкнат сухи от провала в Ловеч, включително Марин и Пъшков. А капанът с комитетските пари в Ловеч е щял да задейства и без провала на акцията в Арабаконак, Левски щеше да влезе да търси тези пари, независимо от случващото се в софийско и пак щяха да стигнат до Къкрина.

[deaf]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Пъшков е бил осем пъти депутат след Освобождението, той май е рекордьор в този спорт и досега, Драсов е бил областен управител из цяла България, Марин депутат и областен управител, кмет... Всичките са осребрили свободата.

Разбираемо е след Освобождението българските борци за национално освобождение да оглавят новосъздадената българска държава. Само отбелязвам.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Тук можем да навлезем в дълбоки води на социология и психология на възрожденския градски еснаф. Най-добрият познавач на тази материя е Иван Хаджийски, оставил ни златни страници за психологията и бита на еснафа, след преки негови наблюдения и проучвания в родния Троян.

Всички тези хора от ловечкия комитет принадлежат към градския еснаф, те са или занаятчии, или търговци или предприемачи.

Левски също произхожда от тази прислойка на възрожденското ни общество, неговият баща е бил разорен и фалирал от непочтени съдружници еснаф-занаятчия, станал гарант на заем, който съдружниците му не изплатили и така го съсипали. Човекът се е притеснил извънредно много и е починал млад, Левски остава сирак, доколкото си спомням на 14-годишна възраст, той е бил мъжът в семейството, отговорният.

Интересно е какво казва пред комисията, когато го питат за настроенията сред народа - селяните са готови за въоръжен бунт, гражданите се дърпали, имат какво да губят. И още, че нашите българи искат свободата, но някой друг да им я поднесе на тепсия.

Пъшков е бил осем пъти депутат след Освобождението, той май е рекордьор в този спорт и досега, Драсов е бил областен управител из цяла България, Марин депутат и областен управител, кмет... Всичките са осребрили свободата.

Момчешка, момчешка, колко да са били момчешка, най-млад е бил Драсов, на 24 години, когато тръгва за Писек, другите са му били батковци. На тази възраст мъжът вече е поемал отговорност за семейство, занаят и обществени задължения. Драсов между другото се записва в гимназия, не в университет, прави опит да продължи образованието си във Виена, несполучлив, отива в Прага, но е е спорно дали е завършил гимназия там. Оплаквал се от чехите в писмата му. През 1874 го засмукват политическите борби във Влашко сред емиграцията между стари и млади, там отива заедно с Панайот Хитов и по-късно се присъединява към Ботев и Стамболов, с които дружно изритват Каравелов от новия БРЦК. Старозагорското въстание е недозрелия плод на тези вътрешнопартийни борби. Ботев е подлъган да влезе с четата си в България и намира смъртта си по всичко изглежда от български куршум, едно от главните действащи лица в неговата драма е Обретенов.

 

Авантюрата на Общи им обърква сметките, иначе всички щяха да се измъкнат сухи от провала в Ловеч, включително Марин и Пъшков. А капанът с комитетските пари в Ловеч е щял да задейства и без провала на акцията в Арабаконак, Левски щеше да влезе да търси тези пари, независимо от случващото се в софийско и пак щяха да стигнат до Къкрина.

Под момчешка имам предвид, че са се познавали от много години, участвали са и заедно в протестите срещу Иларион Ловчански, Пъшков се повлича по Марин, а той е следвал баща си. Запазват отношения и като възрастни, заедно, като в пакет влизат в комитета на Левски. Четох биографията на Тодор Кирков, Марин Поплуканов разказал след години, че Кирков плакал задето не го приели в комитета, уплашили се, че ще им обърквал решенията, прекалено независим. Приели приятелят му Цвятко Хаджипавлов, който не изпъквал с толкова независимост. Интересни заключения дадени трийсетина години по-късно.

За Драсов, сигурна съм, че така нареченото образование е било претекст, бил е от най-образованите, пишел писмата, секретарствал, хич не е имал нужда от още една гимназия, в която не изкарал и година, но поне намерил начин да е навън.

Затова и вероятно не е изпитвал угризения спрямо Левски, а повтарял версиите за залавянето му, внушени от Поплуканови. Аз обаче наистина мисля, че в началото не са искали смъртта му, само да го отдалечат от своя град, Марин се е надявал като не може да се върне, да забрави за тях и се разположил с комитетските пари както си знаел. Е, Левски нищо не изоставял наполовина и тогава някъде по пътя Къкрина се очертавала. Баща му бил измамен от брат си с парите, той му е бил съдружника, Левски го измамват пак за пари тези, които наричал братя по пътя на свободата.

Изритването на Каравелов е трябвало да се случи още в Букурещ, той е бил един от проводниците на насилственото взимане на пари, гласувано от тези, които го направили председател същия ден. Промяна в политиката, която е била прекалено за Ловчанлии... а може би и не само за тях. 

Все си мисля, списъкът е даден след смъртта на дякон Паисий, за обира на Денчо Пъшков твърди, че е имало гласуване, но преминаването му в убийство на Ловешка територия е преляло капката. Тогава вероятно издайниците са съобщили и за убийствата на организацията, а Величка вече е знаела и кои къщи ще бъдат бастисани. Всичко се скроило в дома й, затова е била най-осведомената и пълноценна съучастница в залавянето на Апостола.

За авантюрата на Общия - всичко са си заслужили, дали са му пълномощно, потупали са го по рамото да действа в Арабаконак... Но пък в София са били в една килия с него, не е малко наказание да го гледат и нищо да не могат да направят. Пъшков подробно разказва последните му часове, вечерята от хляб и лук, сънуването на кошмар, онова "Ах, те ме излъгаха", подялбата на дрехите му от заптиетата, благодарение на Димитър имаме повече информация...

Редактирано Четвъртък в 18:07 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 48 минути, deaf said:

Разбираемо е след Освобождението българските борци за национално освобождение да оглавят новосъздадената българска държава. Само отбелязвам.

Така е, всички са се борили за поборнически пенсии и за постове, дори и тези, които са пеели: "Не щеме ний богатство, не щеме ний пари..."

[Б. Киров]

Мисля, че казахме почти всичко, останалото е...

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Мисля, че казахме почти всичко, останалото е...

Т.е. имаме съгласие, че комитетът в Ловеч се е пропукал отвътре и списъкът е получен не в резултат на ювелирна полицейска акция и работа на шпионите, а е излязъл от част от членовете? Наистина мисля, че е станало доброволно предвид, че самата власт е била изненадана как са допуснали такова организация под носовете им да бъде създадена и са опитвали без шум всичко да се разследва, за да не бъдат наказани, че са си вършили работата през пръсти, изглежда като шок за каймакамина, юзбашията и сие да е дошло донесението.

При доброволно, следва да е приемем, че е било с благословията на ключовата част от комитета, другите членове са останали в графа „и др.“ и не са научили нищо, след години може и да са подозирали, но късно.

Обирът на Денчо – не е било очаквано да се обърне в убийство, но властта прекалено бързо тръгва по следите на Левски, защото вече е имала информацията, оттук е идеята, че списъкът е даден преди обира. Един детайл, освен че няма председател, щото комитета е от два-три месеца, участниците в обира, които вярно са последвали Апостола са издадени с по две имена.

Започвам да мисля, дали не е бил изпратен Иванчо Колев в конака, за което после получил тескере и пари? Драсов винаги е бил от посветените, веднага се приготвил да бяга, но като четем Мария Сиркова, Никола Сирков също го обмислял. Ако е бил още тогава от посветените, такъв е останал и до края, когато намерил Левски занасяйки и писмото от Величка.

Между другото, Пъшков е следял отблизо убийството на дякон Паисий, а Драсов е занесъл писмото на Общия да го пришпори за изпълнение, пълен контрол. Явно дякон Паисий е бил велик враг на Ловчанлии... След мократа поръчка организацията не им е била повече необходима. Нямало е как да печелят от пренасянето и търгуването с иглянките заради новия финансов контрол, наложен от Апостола. Освен това искали да спре да им търси сметка за изхарченото до момента.

Предателство истинно си е било, но ми е интересно какво са очаквали от Арабаконак ако вече са издали организацията? Пари да стигнат до тях? Да бъде криминален обир? Не са издали Общия, явно за да им изсипе пари от Арабаконак, нито Каравелов, само Апостола. Но защо са предали и членове на други комитети? Как са успяли да убедят властта да остане всичко в тайна вместо да започне да рови или пък властта е искала баш-комитата да се "издъни" с престъпление, за да им даде причина за смъртна присъда? Някак много внимателно е премислено всичко.

Плюс, не успявам да открия къде е публикуван Доклад от 12/24 август 1890 г. на османския комисар в София, намерих само статия по въпроса, но по това време сме били Княжество и е нямало избор, трябвало е да се съобразяват с Цариград: https://www.168chasa.bg/article/13771955

Редактирано Петък в 10:14 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Т.е. имаме съгласие, че комитетът в Ловеч се е пропукал отвътре и списъкът е получен не в резултат на ювелирна полицейска акция и работа на шпионите, а е излязъл от част от членовете? Наистина мисля, че е станало доброволно предвид, че самата власт е била изненадана как са допуснали такова организация под носовете им да бъде създадена и са опитвали без шум всичко да се разследва, за да не бъдат наказани, че са си вършили работата през пръсти, изглежда като шок за каймакамина, юзбашията и сие да е дошло донесението.

При доброволно, следва да е приемем, че е било с благословията на ключовата част от комитета, другите членове са останали в графа „и др.“ и не са научили нищо, след години може и да са подозирали, но късно.

Обирът на Денчо – не е било очаквано да се обърне в убийство, но властта прекалено бързо тръгва по следите на Левски, защото вече е имала информацията, оттук е идеята, че списъкът е даден преди обира. Един детайл, освен че няма председател, щото комитета е от два-три месеца, участниците в обира, които вярно са последвали Апостола са издадени с по две имена.

Започвам да мисля, дали не е бил изпратен Иванчо Колев в конака, за което после получил тескере и пари? Драсов винаги е бил от посветените, веднага се приготвил да бяга, но като четем Мария Сиркова, Никола Сирков също го обмислял. Ако е бил още тогава от посветените, такъв е останал и до края, когато намерил Левски занасяйки и писмото от Величка.

Между другото, Пъшков е следял отблизо убийството на дякон Паисий, а Драсов е занесъл писмото на Общия да го пришпори за изпълнение, пълен контрол. Явно дякон Паисий е бил велик враг на Ловчанлии... След мократа поръчка организацията не им е била повече необходима. Нямало е как да печелят от пренасянето и търгуването с иглянките заради новия финансов контрол, наложен от Апостола. Освен това искали да спре да им търси сметка за изхарченото до момента.

Предателство истинно си е било, но ми е интересно какво са очаквали от Арабаконак ако вече са издали организацията? Пари да стигнат до тях? Да бъде криминален обир? Не са издали Общия, явно за да им изсипе пари от Арабаконак, нито Каравелов, само Апостола. Но защо са предали и членове на други комитети? Как са успяли да убедят властта да остане всичко в тайна вместо да започне да рови или пък властта е искала баш-комитата да се "издъни" с престъпление, за да им даде причина за смъртна присъда? Някак много внимателно е премислено всичко.

Плюс, не успявам да открия къде е публикуван Доклад от 12/24 август 1890 г. на османския комисар в София, намерих само статия по въпроса, но по това време сме били Княжество и е нямало избор, трябвало е да се съобразяват с Цариград: https://www.168chasa.bg/article/13771955

Да, имаме съгласие, но не виждам в това мотив.

Да си довърша фразата от предишния пост:

... останалото...

"Кажи му всичко ти,

за всички ужаси и злодеяния…

Останалото е мълчание."

Хамлет, Пето действие, Втора сцена

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Да, имаме съгласие, но не виждам в това мотив.

Да си довърша фразата от предишния пост:

... останалото...

"Кажи му всичко ти,

за всички ужаси и злодеяния…

Останалото е мълчание."

Хамлет, Пето действие, Втора сцена

На мен ми звучеше като "останалото е история" 

Относно мотивът, в случая със списъка, може и да греша, но мотивът ми се струват убийствата, тайната полиция прави сефтето и изведнъж внушава много страх, а юли месец се оказва изпълнен с убийства, те също са издадени като не-криминални на Хамди, директно е осведомен, че са на организацията... Може и други мотиви да има. От август към тях ще се прибавят и парите...

Редактирано Петък в 13:56 от Borova gora

[Б. Киров]

On 21.03.2025 г. at 15:46, Borova gora said:

Относно мотивът, в случая със списъка, може и да греша, но мотивът ми се струват убийствата, тайната полиция прави сефтето и изведнъж внушава много страх, а юли месец се оказва изпълнен с убийства, те също са издадени като не-криминални на Хамди, директно е осведомен, че са на организацията...

Убийствата са мотив, това е вярно, но какво мотивира убийствата. Решението на Каравелов да вдига незабавно въстание. Левски е предвиждал много по-дълга подготовка за набиране на средства за оръжие преди събранието на БРЦК през май. В писмата му се говори за събиране на данък десятък от всеки член на комитет, а такива са били повече от 10 000 /на първи "призив"/, минумум толкова качествени винтовки са били необходими за успех на въстание.

Каравелов натиска за незабавно въстание и оттам идва и нареждането да "възпретнат ръкави" в Българско и да наложат поголовен терор. Очаквало се е въстание в Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия да воюва с Турция, затова в писмото на Каравалов от 2 ноември се говори за "хиляди юнаци", които щели да подкрепят въстанието. Нищо такова реално е нямало. Левски слага спирачка на тези преждевременни планове.

Ето Мотив, според мен.