Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Не съм сигурна, че случайно е предупредила. Сирков им е роднина, а и при разпити не би издържал, би ги издал, той самият не е бил сигурен в себе си, затова праща Цвятков с Левски в Къкрина. Поплуканови винаги са имали късмет правилно да преценят обстановката, трябвало е да спасят Сирков.

Това да, но случайност е било, че Величка е научила, че следващата къща за бастисване ще е тази на Сиркови, където по същото време е пребивавал Левски, той излиза последно от там, преди да бъде претърсена и се отдалечава от Ловеч. Ако Величка не е узнала по някакъв начин, за да предупреди Сиркови, Левски е щял да бъде заграден там и най-вероятно всичко щеше да приключи за него още тогава. В такъв случай нямаше да обсъждаме залавянето му в Къкрина, а кой е насочил полицията към къщата на Сиркови.

Преди 1 час, Borova gora said:

Алчността попречила, очаквали са Общия да им прати нещо от обира, самият Марин съобщава, че от обира пари не са постъпвали, очевидно са очаквали, питали са го...

От писмото на Левски от началото на юли става ясно, че в Ловеч колективно са решили, че Димитър Общи не е за тази работа и трябва да си отиде във Влашко, тъй като се е хвалел наляво и надясно, че скоро ще има въстание, че ще се внасят хиляди пушки иглянки, а османската власт е пуснала мнозина шпиони, които вървят по следите на Общи и комитетите в неговия регион. По онова време, началото на юли, още не е бил планиран обира в Арабаконак. Комисионерите Пъшков, Марин и Драсов, взели колективното решение за убийството на Паисий, са разчитали на това, че след като Общи убие Паисий, ще замине за Влашко и следите му ще се заличат, а с неговите и техните. Левски е настоявал пред Каравелов за отзоваването на Общи и комисионерите са го подкрепили в това му искане. В случай, че Общи излезе от обсега на османската полиция и Паисий е мъртъв, никой друг не би ги застрашавал. Но събитията се развиват по различен път, тъй като Общи не се е подчинил. Той е отказал на два пъти среща с Левски. Левски го е викал, за да си направи отчета на парите и да го изпрати във Влашко, да го махне от неговия регион, за да се успокоят там нещата. Общи отказва срещите и му заявява, че отсега нататък Левски няма никаква власт над него и той ще следва заповедите на комитета в Букурещ. Пъшков даже твърди, че Левски на два пъти е ходил в Тетевен, за да убива Общи, но не го намерил, защото тетевенци го скрили. Дали е така или Пъшков си измисля, няма други данни, освен неговото твърдение.

Арабаконак е изцяло организиран от комитета в Тетевен и по-специално от двамата чорбаджии там - хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев. Тетевенският комитет също се противопоставя на нарежданията на Ловеч и лично на Левски и извършва обира напълно своеволно, Левски пише за това в писмото му от 12 декември.

Преди 1 час, Borova gora said:

Мисля, анализирайки юлските дни ще стигнем до момента кой е говорил първи. Също така предполагам, че всъщност никой не е ходил в конака, за да го видят всички, поканили са Али Чауш по съседство, съсед е бил на Драсов, затова и той е участвал във всичко, в т.н. нареченото арестуване на Пъшков, в придружаването му на разпитите, обещавал му е, сигурен бил, че няма да го подложат на изтезания, кое заптие обещавал такова нещо на български арестант... Дадено му е от предателите и водеща поля за Къкрина, той е бил свръзката на каймакамина и издайниците.

Това е големият въпрос. Очевидно е, че имаме донос до османската власт, писан в началото на юли. Очевидно е, че този донос е писан от член на комитета в Ловеч, поставен най-високо в йерархията на комитета там. Знае се, че лицата най-високо в йерархията се броят на пръстите на едната ръка. По пътя на изключването отпадат поп Кръстьо и Марин Поплуканов и остават единствено Пъшков, Иван Драсов и Иванчо Колев. И на тримата имената ги няма в списъка на членовете на комитета в Ловеч, а двама от тях бягат от Българско малко преди нападението в къщата на Денчо.

Иванчо Колев обаче не е бил лице в комитета, участващо във вземане на важните решения на "комисията", такива са били Иван Драсов и Димитър Пъшков. Техните подписи е искал Общи под решението за убийството на дякон Паисий и те са гласували това решение. Пъшков е директно замесен в подготовката и организацията на убийството, но Драсов също е бил напълно посветен, щом той връчва писмото на комитета с подписа на Левски на Димитър Общи.

Остават Драсов и Пъшков в един вариант и Драсов или Пъшков в друг.

За мен най-важният въпрос е този за мотивацията. Кое би накарало един от двамата или двамата в сговор да направят този подробен донос до властта в началото на юли. Какво би ги мотивирало двамата или всеки един поотделно?

Намирам ключ за отговор на този въпрос в по-късните спомени на Иван Драсов, изпратени на Параскев Стоянов след Освобождението, където той разказва за посещението им с Марин Поплуканов във Влашко през 1870 г., преди да основат комитета в Ловеч. Там думите му за дейците във Влашко не са добри, а разбирането му за работа в Българско са напълно идентични с тези на Левски по онова време - че трябва да се опират единствено на собствените си сили и да не разчитат на никаква чужда помощ. Това е било погазено през май 1872. Разочарованието и огорчението трябва да са били огромни.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Това да, но случайност е било, че Величка е научила, че следващата къща за бастисване ще е тази на Сиркови, където по същото време е пребивавал Левски, той излиза последно от там, преди да бъде претърсена и се отдалечава от Ловеч. Ако Величка не е узнала по някакъв начин, за да предупреди Сиркови, Левски е щял да бъде заграден там и най-вероятно всичко щеше да приключи за него още тогава. В такъв случай нямаше да обсъждаме залавянето му в Къкрина, а кой е насочил полицията към къщата на Сиркови.

От писмото на Левски от началото на юли става ясно, че в Ловеч колективно са решили, че Димитър Общи не е за тази работа и трябва да си отиде във Влашко, тъй като се е хвалел наляво и надясно, че скоро ще има въстание, че ще се внасят хиляди пушки иглянки, а османската власт е пуснала мнозина шпиони, които вървят по следите на Общи и комитетите в неговия регион. По онова време, началото на юли, още не е бил планиран обира в Арабаконак. Комисионерите Пъшков, Марин и Драсов, взели колективното решение за убийството на Паисий, са разчитали на това, че след като Общи убие Паисий, ще замине за Влашко и следите му ще се заличат, а с неговите и техните. Левски е настоявал пред Каравелов за отзоваването на Общи и комисионерите са го подкрепили в това му искане. В случай, че Общи излезе от обсега на османската полиция и Паисий е мъртъв, никой друг не би ги застрашавал. Но събитията се развиват по различен път, тъй като Общи не се е подчинил. Той е отказал на два пъти среща с Левски. Левски го е викал, за да си направи отчета на парите и да го изпрати във Влашко, да го махне от неговия регион, за да се успокоят там нещата. Общи отказва срещите и му заявява, че отсега нататък Левски няма никаква власт над него и той ще следва заповедите на комитета в Букурещ. Пъшков даже твърди, че Левски на два пъти е ходил в Тетевен, за да убива Общи, но не го намерил, защото тетевенци го скрили. Дали е така или Пъшков си измисля, няма други данни, освен неговото твърдение.

Арабаконак е изцяло организиран от комитета в Тетевен и по-специално от двамата чорбаджии там - хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев. Тетевенският комитет също се противопоставя на нарежданията на Ловеч и лично на Левски и извършва обира напълно своеволно, Левски пише за това в писмото му от 12 декември.

Това е големият въпрос. Очевидно е, че имаме донос до османската власт, писан в началото на юли. Очевидно е, че този донос е писан от член на комитета в Ловеч, поставен най-високо в йерархията на комитета там. Знае се, че лицата най-високо в йерархията се броят на пръстите на едната ръка. По пътя на изключването отпадат поп Кръстьо и Марин Поплуканов и остават единствено Пъшков, Иван Драсов и Иванчо Колев. И на тримата имената ги няма в списъка на членовете на комитета в Ловеч, а двама от тях бягат от Българско малко преди нападението в къщата на Денчо.

Иванчо Колев обаче не е бил лице в комитета, участващо във вземане на важните решения на "комисията", такива са били Иван Драсов и Димитър Пъшков. Техните подписи е искал Общи под решението за убийството на дякон Паисий и те са гласували това решение. Пъшков е директно замесен в подготовката и организацията на убийството, но Драсов също е бил напълно посветен, щом той връчва писмото на комитета с подписа на Левски на Димитър Общи.

Остават Драсов и Пъшков в един вариант и Драсов или Пъшков в друг.

За мен най-важният въпрос е този за мотивацията. Кое би накарало един от двамата или двамата в сговор да направят този подробен донос до властта в началото на юли. Какво би ги мотивирало двамата или всеки един поотделно?

Намирам ключ за отговор на този въпрос в по-късните спомени на Иван Драсов, изпратени на Параскев Стоянов след Освобождението, където той разказва за посещението им с Марин Поплуканов във Влашко през 1870 г., преди да основат комитета в Ловеч. Там думите му за дейците във Влашко не са добри, а разбирането му за работа в Българско са напълно идентични с тези на Левски по онова време - че трябва да се опират единствено на собствените си сили и да не разчитат на никаква чужда помощ. Това е било погазено през май 1872. Разочарованието и огорчението трябва да са били огромни.

За Величка и Сиркови през юли пак ще кажа, най-вероятното е предупредилият ги да е брата на Яким Шишков, съдружника на Пъшков, Шишков, в чиято градина се провело едно от събранията с Общия, Шишков, който изгорил документи в квартирата на Пъшков преди да влязат заптиетата, за да го спаси... Ролята на Шишков в събитията също е интересна, разпитван е в конака след обира, но бързо освободен. 

За мен ключът е в думите на Марин, че не помни Драсов на събранието в Букурещ, но пък разпознал подписа му на документа. Ние с Вас опитвахме да го разпознаем, но не е ли по-важно, че в 1901г. Марин го е разпознал? Защо би излъгал Параскев Стоянов? И без това твърдял, че не го помни в Букурещ. Там Драсов трябва да се е почувствал никой, смазан, а в Ловеч е бил всичко в комитета-лидер на случващото се. Те си продължили в стар стил без да искат разрешение от Букурещ за убийството на дякон Паисий, важното е, че имали вишегласие в Ловеч. Никак не били ок да сдадат властта и да се подчинят на искането за скорошно въстание, а разочарованието от Левски, който "подарил" някак си на Каравелов организацията, която сам създал и ръководел дотогава. Драсов и преди е срещал Каравелов и хората във Влашко и както сам написахте, никак не ги е харесал. 

С него ако се е случило нещо, ако е бил разпитван къде е пътувал по донос на някой шпионин, а той не е бил търговец, май-юни при него ни се губят, а нещо в тези два месеца се е случило, за да се стигне в юли до доноса... 

Вече е ясно защо Общия завзел готовите комитети на Левски с велики обещания за бързо освобождаване, за войска на Дунава и т.н., за да гласуват за Каравелов и той да си прави каквото иска, без повече шеф да му е Апостола.

Но Драсов и Пъшков гласуват за пълномощното му, а после и за обира в Арабаконак, кога е било това гласуване за обира ако Левски след средата на август не се е върнал в Ловеч? Той е гласувал против и поп Кръстьо също, началото на август ли са гласували?

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

кога е било това гласуване за обира ако Левски след средата на август не се е върнал в Ловеч? Той е гласувал против и поп Кръстьо също, началото на август ли са гласували?

Няма ясни данни кога е било гласуването за обира, противоречиви са източниците. Според мен е било през юли и то преди гласуването за убийството на Паисий. Левски е написал окръжно писмо до частните комитети на 25 юли, с което ги приканва да събират пари за пушки. След прочитането на това писмо в Тетевен, хаджи Станьо, от когото Общи поискал 10 000 гроша, толкова поискал и от касиера Петко Милев, му казал, че вместо да събират грош по грош от членовете, по-добре да оберат пощата. Тогава за пръв път е поставена идеята за обира на пощата в Тетевен от Станьо Врабевски. Много му са се видели 100 лири.

Но, според мен, преди това обирът е бил обсъждан в Ловеч. Пред Кацев-Бурски Пъшков е казал:

- По взимане решение за обира на орханийската поща, кой беше против?

- За обира бяха всички, освен поп Кръстю и Левски. Левски казваше, че мъчно може да се намери човек за тая работа. Ние доверихме на Общия. Левски се сърдеше, на това, че му доверяваме.

Кацев-Бурски е добавил:

"Решението да се обере орханийската поща е било дело на Д. Общия, Анастас Попов, Димитър Пъшков и Ив. Драсов, Левски се противопоставя. Ив. Драсов, иска обира да стане, за да се сдобие комитета с пари, обаче, той е бил твърде неопитен и не е можел да разбере истинските намерения на Д. Общия, Анастаса и Пъшкова."

След убийството на Паисий, Пъшков, Драсов и останалите комисионери са се стреснали от активността на османската полиция да издири убийците и се обявили против всякакви обири и терористични акции, това пак го твърди Пъшков. Отначало били "за" обира, после били "против".

Обаче Общи не ги е питал, дори и да са били "против". По времето на обира /22 септември/ тетевенският комитет е действал напълно самостоятелно и без да се допитва до Ловеч и Левски, те са работели директно с Букурещ, към тях се присъединяват Етрополе /Тодор Пеев/, Орхание, Видраре и Правец. финалното решение за обира е взето на сватбата на Тодор Пеев в Етрополския манастир в първата половина на септември.

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

За мен ключът е в думите на Марин, че не помни Драсов на събранието в Букурещ, но пък разпознал подписа му на документа. Ние с Вас опитвахме да го разпознаем, но не е ли по-важно, че в 1901г. Марин го е разпознал? Защо би излъгал Параскев Стоянов? И без това твърдял, че не го помни в Букурещ. Там Драсов трябва да се е почувствал никой, смазан, а в Ловеч е бил всичко в комитета-лидер на случващото се.

За да е бил там, трябва да е присъствал като представител на някой частен комитет или група от частни комитети. Има такива комитети, които са представени в протокола на събранието от представители, чиито имена не са оповестени, пише "представител", но лично аз не мога да открия точно Драсов кой може да е представлявал. Общи е трябвало да представлява Тетевен, Видраре и Орхание, но Левски не му е делегирал правото и предложил той да представлява тези комитети, самите комитети са отхвърлили това предложение на Левски, и накрая тези комитети са представлявани от Васил Йонков Гложенеца. Който е прилежно сложен от доносника в списъка на Хамди с главатари.

Но Драсов?...

Нямам идея с какво се е занимавал от май до юли, когато се завръща Левски в Ловеч. Факт е, че повечето представители на вътрешните комитети, които са се завърнали преди Левски, не са знаели за неговото пълномощно да представлява БРЦК в Българско, което е написано чак на 15 юни. Левски е чакал месец и половина за това пълномощно, а през това време почти всички представители на ЧРК от Българско вече са си били по местата, откъдето са били делегирани. Включително Марин Поплуканов. Де факто за някои от тях Левски е бил Господин Никой, тъй като не са знаели за пълномощното му.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

За да е бил там, трябва да е присъствал като представител на някой частен комитет или група от частни комитети. Има такива комитети, които са представени в протокола на събранието от представители, чиито имена не са оповестени, пише "представител", но лично аз не мога да открия точно Драсов кой може да е представлявал. Общи е трябвало да представлява Тетевен, Видраре и Орхание, но Левски не му е делегирал правото и предложил той да представлява тези комитети, самите комитети са отхвърлили това предложение на Левски, и накрая тези комитети са представлявани от Васил Йонков Гложенеца. Който е прилежно сложен от доносника в списъка на Хамди с главатари.

Но Драсов?...

Нямам идея с какво се е занимавал от май до юли, когато се завръща Левски в Ловеч. Факт е, че повечето представители на вътрешните комитети, които са се завърнали преди Левски, не са знаели за неговото пълномощно да представлява БРЦК в Българско, което е написано чак на 15 юни. Левски е чакал месец и половина за това пълномощно, а през това време почти всички представители на ЧРК от Българско вече са си били по местата, откъдето са били делегирани. Включително Марин Поплуканов. Де факто за някои от тях Левски е бил Господин Никой, тъй като не са знаели за пълномощното му.

И тук има записан Драсов, дали той не е представлявал Търново и Лясковец след като Големия не е бил там, а е пращал писма на Левски от българско:
https://pavelnik.blogspot.com/2022/04/blog-post_28.html

Тук има 4-ти май, писмо от Големия, значи не е бил в Букурещ, затова по-късно и в доноса е объркан, защото някой, издайникът, се е "изгубил" за кой град последно отговарял шефът на тайната полиция:

https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/

На практика и Поплуканов, и Драсов са се върнали по едно и също време в българско, Левски е останал и още там е започнал да прави планове за реорганизация и регионални центрове. 

Гложенецът е ясно защо е в доноса, с Пъшков не са се търпяли, в очите му е казвал, че не е революционер, а търговец, който все за търговийката си мисли, а за Гложенеца освобождението било всичко...

Аз продължавам да търся мотива на Драсов и Пъшков, защото в много материали, които прегледах, историята на Левски е разказвана като приказка, но всъщност реалността е, че в нея има предателства истинни и някой конкретно е започнал да донася на властта в Ловеч. Но като за начало приемаме, че Драсов е присъствал на събранието, посочени са източниците...

Редактирано Петък в 20:02 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

И тук има записан Драсов, дали той не е представлявал Търново и Лясковец след като Големия не е бил там, а е пращал писма на Левски от българско:
https://pavelnik.blogspot.com/2022/04/blog-post_28.html

Тук има 4-ти май, писмо от Големия, значи не е бил в Букурещ, затова по-късно и в доноса е объркан, защото някой, издайникът, се е "изгубил" за кой град последно отговарял шефът на тайната полиция:

https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/

На практика и Поплуканов, и Драсов са се върнали по едно и също време в българско, Левски е останал и още там е започнал да прави планове за реорганизация и регионални центрове. 

+++

Значи все пак съм разчел подписа на Драсов, щом и Димитър Страшимиров го е разчел и публикувал така като "Иван Драсов". Чудна работа, защо историците след него бягат като дявол от тамян да признаят, че Драсов е присъствал на събранието в Букурещ, нещо подличко и гузно усещам в това...

Атанас Цочев Хитров в спомените му пред Параскев Стоянов също недвусмислено потвърждава присъствието на Иван Драсов на събранието:

"В Букурещ събранието почнало иа 1 май 1872 г. М. Луканов и Иван Драсов се върнали след 1 месец, Левски дошъл малко след тях и донесли 2 пушки (едната система „Remington“, другата белгийска „Comblain“ и една сабля 4 пръста широка), за да изберат какво да поръчат, като фабриките (десетина) искали 1/2 пари напред и 1/2 след освобождението на България."

Марин и Драсов са се върнали след около месец, ще рече в началото на юни. Това е преди Левски да получи пълномощно, което вече само по себе си е мотив. Левски е чакал още две седмици в Букурещ Кириак Цанков да му напише пълномощното. Не Каравелов, а "Ячу"... Унизителна история.

Преди 1 час, Borova gora said:

Гложенецът е ясно защо е в доноса, с Пъшков не са се търпяли, в очите му е казвал, че не е революционер, а търговец, който все за търговийката си мисли, а за Гложенеца освобождението било всичко...

Гложенецът е изместил Общия от делегатското място за Букурещ по настояване на Левски, очевидно е бил възприеман от доносника като протеже на Левски, ще рече доносникът е бил симпатизант на Общия, мъстил е.

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

+++

Значи все пак съм разчел подписа на Драсов, щом и Димитър Страшимиров го е разчел и публикувал така като "Иван Драсов". Чудна работа, защо историците след него бягат като дявол от тамян да признаят, че Драсов е присъствал на събранието в Букурещ, нещо подличко и гузно усещам в това...

Атанас Цочев Хитров в спомените му пред Параскев Стоянов също недвусмислено потвърждава присъствието на Иван Драсов на събранието:

"В Букурещ събранието почнало иа 1 май 1872 г. М. Луканов и Иван Драсов се върнали след 1 месец, Левски дошъл малко след тях и донесли 2 пушки (едната система „Remington“, другата белгийска „Comblain“ и една сабля 4 пръста широка), за да изберат какво да поръчат, като фабриките (десетина) искали 1/2 пари напред и 1/2 след освобождението на България."

Марин и Драсов са се върнали след около месец, ще рече в началото на юни. Това е преди Левски да получи пълномощно, което вече само по себе си е мотив. Левски е чакал още две седмици в Букурещ Кириак Цанков да му напише пълномощното. Не Каравелов, а "Ячу"... Унизителна история.

Гложенецът е изместил Общия от делегатското място за Букурещ по настояване на Левски, очевидно е бил възприеман от доносника като протеже на Левски, ще рече доносникът е бил симпатизант на Общия, мъстил е.

И Страшимиров, и Кършовски твърдят, че подписът на Драсов е там, между Бръшлянов и Христо Попов. Марин не е посмял да отрече, значи наистина Драсов е бил. Не знаем кой е представлявал Лясковец и Търново вместо Големия, това може да е бил той. Вероятно и самочувствието му е литнало до небесата, че отишъл наравно с Левски и Марин на събранието, а е бил най-млад от всички в Ловешкия комитет. Но в Букурещ е бил смазан, неговият Ловеч, водещият комитет на Левски бил сведен до обикновен. 

Сабята я е купил Марин на Левски и му я подарил, нещо като опит да му вдъхне кураж да се бори, след което Марин тръгнал. Във вторият линк има интересна забележка, на 11 май Левски участвал в изпращането на представителя на Лясковец, направили го тържествено, някакво ухажване от страна на Каравелов има тук и затова е любопитно кой е бил. Другите представители не са изпращани официално поотделно. За тях Марин споменава, че им направили общо тържество и взели по 20 лири или гроша не съм сигурна, за обща вечеря в някакъв хан. После тръгнал сам за българско. Каравелов наистина успял в разделяй и владей. Тъжното е за чия сметка...

[К.ГЕРБОВ]

Никола Обретенов в „Спомени за българските въстания“ обяснява, че Иван Т. Драсов е участвал в работата на събранието в Букурещ като представител на Хасан Касан (Ловеч), Дервишоглу Мехмед Кърджалъ (Тетевен) и Искендер Ефенди (Троян) и е имал право на 3 гласа. Подписът му обаче в протокола на събранието коренно се различава от този в приписката към писмото на Левски до Анастас Попхинов от 25 август.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, К.ГЕРБОВ said:

Никола Обретенов в „Спомени за българските въстания“ обяснява, че Иван Т. Драсов е участвал в работата на събранието в Букурещ като представител на Хасан Касан (Ловеч), Дервишоглу Мехмед Кърджалъ (Тетевен) и Искендер Ефенди (Троян) и е имал право на 3 гласа. Подписът му обаче в протокола на събранието коренно се различава от този в приписката към писмото на Левски до Анастас Попхинов от 25 август.

Обретенов, както в много други случаи, греши: Хасан Касан не е Ловеч, а Видраре, Ловеч е Морадоглу и там представител си е Марин Поплуканов; Искандер Ефенди не е Троян, а Гложене; единствено Дервишоглу Мехмед Кърджалъ е Тетевен.

„2-й представител … (е Васил Йонков с) 3 гласа от ч. (астните) р. (еволюционни) б (български) ком. (итети). Деришоглу Мехмед Кърджаль (Тетевен). Хасан Касан (Видрарe), Искендер ефенди (Гложене)“.

Любомир Дойчев – „Сподвижниците на Апостола”. Издателство „Отечество” София 1981 г.

За подписа... да, твърде различен е от този под писмото на Левски към Анастас Попхинов, но не е изключено да е неговия.

Аргументирам се с това, че Драсов е притежавал извънредно адаптивен и гъвкав характер, което доказва в участието му в борбите за власт в БРК и впоследствие БРЦК през 1874-75 г. Там доста бързо сменя лагерите от Каравелов към Ботев и после се оттегля грозно от Ботев, обявявайки го, че е злоупотребил с комитетски средства /след като го завлича с личен заем, който не му връща, цитирах писмото на Ботев/, така че защо не този му характер да се е отразил и в маниера му на подписване, който също е изменчив, според обстоятелствата. Във всеки случай, поне четирима твърдят, че Драсов е бил на събранието в Букурещ през май 1872, между тях и Д.Страшимиров.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Обретенов, както в много други случаи, греши: Хасан Касан не е Ловеч, а Видраре, Ловеч е Морадоглу и там представител си е Марин Поплуканов; Искандер Ефенди не е Троян, а Гложене; единствено Дервишоглу Мехмед Кърджалъ е Тетевен.

„2-й представител … (е Васил Йонков с) 3 гласа от ч. (астните) р. (еволюционни) б (български) ком. (итети). Деришоглу Мехмед Кърджаль (Тетевен). Хасан Касан (Видрарe), Искендер ефенди (Гложене)“.

Любомир Дойчев – „Сподвижниците на Апостола”. Издателство „Отечество” София 1981 г.

За подписа... да, твърде различен е от този под писмото на Левски към Анастас Попхинов, но не е изключено да е неговия.

Аргументирам се с това, че Драсов е притежавал извънредно адаптивен и гъвкав характер, което доказва в участието му в борбите за власт в БРК и впоследствие БРЦК през 1874-75 г. Там доста бързо сменя лагерите от Каравелов към Ботев и после се оттегля грозно от Ботев, обявявайки го, че е злоупотребил с комитетски средства /след като го завлича с личен заем, който не му връща, цитирах писмото на Ботев/, така че защо не този му характер да се е отразил и в маниера му на подписване, който също е изменчив, според обстоятелствата. Във всеки случай, поне четирима твърдят, че Драсов е бил на събранието в Букурещ през май 1872, между тях и Д.Страшимиров.

На някого би му хрумнало, че съзнателно се е подписал различно, ако документът попадне в грешни ръце да твърди, че това не е неговият почерк и подпис, че е невинен...

Попаднах на нещо любопитно, изключваме излишния текст:

https://plovdivnow.bg/obshtina-karlovo/hristo-botev-i-ivan-drasov-si-razmeniat-chasovnitsite-predi-12219/

и остава:

"Революционната дейност безспорно се отразява върху личния му живот. Дюкянът му често се посещава от негови съмишленици.
За служителите в конака е ясно, че той е главния комита и те търсят удобен повод за негово арестуване. С цел да предотврати ударите на властта обявява на всеослушание, че заминава за Чехия, където ще продължи своето образование. За да прозвучи още по-убедително този негов мотив, той устройва “прощално тържество”, на което кани не само близки и познати, но и хора от управата. С това успява да разсее всякакви съмнения, кръжащи около неговата личност."

Относно часовниците, мисля, че са ги разменили в друг период на своето приятелство, не помня Драсов да е изпращал Ботев на пристанището...

Но по-важното, любопитна съм кой е източника на целия текст особено относно тържеството и ... поканената управа, която му донесла тескерето...

И... какво е породило търсенето на удобен повод за неговото арестуване, какво се е случило при завръщането му от Букурещ?

Плюс:

"В работата над него историкът Илко Илиев е прибегнал дори до химически опити, за да провери описаната лично от Иван Драсов (1848-1901) рецепта с кобалтов дихлорид за изработване на симпатично мастило. Оказало се, че през XXI век невидимите писмена при нагряване изпъкват в тъмночервено-виолетов цвят също толкова добре, както през XIX век.

Сред най-любопитните хипотези на Илиев е, че вероятно в историческите ни архиви има сведения, които и до ден днешен не сме прочели. Било защото освен видимия текст има и записан с „особен прах“, било защото нечие писмо пред очите ни, изпълнено с видими грешки и безсмислици, остава безинтересно без една отдавна изгубена „скара“.

https://epicenter.bg/article/Svoboda-chrez-revolutsiya-obshta/79210/11/61

Редактирано Събота в 17:41 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 49 минути, Borova gora said:

На някого би му хрумнало, че съзнателно се е подписал различно, ако документът попадне в грешни ръце да твърди, че това не е неговият почерк и подпис, че е невинен...

Попаднах на нещо любопитно, изключваме излишния текст:

https://plovdivnow.bg/obshtina-karlovo/hristo-botev-i-ivan-drasov-si-razmeniat-chasovnitsite-predi-12219/

и остава:

"Революционната дейност безспорно се отразява върху личния му живот. Дюкянът му често се посещава от негови съмишленици.
За служителите в конака е ясно, че той е главния комита и те търсят удобен повод за негово арестуване. С цел да предотврати ударите на властта обявява на всеослушание, че заминава за Чехия, където ще продължи своето образование. За да прозвучи още по-убедително този негов мотив, той устройва “прощално тържество”, на което кани не само близки и познати, но и хора от управата. С това успява да разсее всякакви съмнения, кръжащи около неговата личност."

Относно часовниците, мисля, че са ги разменили в друг период на своето приятелство, не помня Драсов да е изпращал Ботев на пристанището...

Но по-важното, любопитна съм кой е източника на целия текст особено относно тържеството и ... поканената управа, която му донесла тескерето...

И... какво е породило търсенето на удобен повод за неговото арестуване, какво се е случило при завръщането му от Букурещ?

Плюс:

"В работата над него историкът Илко Илиев е прибегнал дори до химически опити, за да провери описаната лично от Иван Драсов (1848-1901) рецепта с кобалтов дихлорид за изработване на симпатично мастило. Оказало се, че през XXI век невидимите писмена при нагряване изпъкват в тъмночервено-виолетов цвят също толкова добре, както през XIX век.

Сред най-любопитните хипотези на Илиев е, че вероятно в историческите ни архиви има сведения, които и до ден днешен не сме прочели. Било защото освен видимия текст има и записан с „особен прах“, било защото нечие писмо пред очите ни, изпълнено с видими грешки и безсмислици, остава безинтересно без една отдавна изгубена „скара“.

https://epicenter.bg/article/Svoboda-chrez-revolutsiya-obshta/79210/11/61

И тук има емоционални пазажи, далече от историческия анализ, но и още нещо:

https://struma.bg/оклеветеният-титан-след-гибелта-на-ва/

Не съм чела, че неговата къща е била бастисана, нито че е била заплашена от бастисване или ако е била липсва дата, повод за да го нарочат за бастисване... но изгорил архивът, който уж Марин пренесъл в Букурещ неясно защо... Драсов пък после бидейки на власт запазил богат архив за поколенията... Странна и противоречива личност.

И... не бил получил диплома от Писек, от Чехия...

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Относно часовниците, мисля, че са ги разменили в друг период на своето приятелство, не помня Драсов да е изпращал Ботев на пристанището...

Едва ли са си разменяли часовниците на изпращането на Ботев през май 1876, след като Ботев е написал на Стамболов през декември 1875:

" N. B. Моля ти се, това, което имаш лично с Драсова и с други, не меси и мене в него. Аз и тъй пострадах твърде много от тоя човек. Освен дето ме подигра с 95 фр., дадени нему назаем (това аз му прощавам), но той е една от главните причини на моето днес лошо положение. Но нищо! Аз ще да изплувам из това блато."

"Тоя човек" е Драсов.

Преди 1 час, Borova gora said:

"В работата над него историкът Илко Илиев е прибегнал дори до химически опити, за да провери описаната лично от Иван Драсов (1848-1901) рецепта с кобалтов дихлорид за изработване на симпатично мастило. Оказало се, че през XXI век невидимите писмена при нагряване изпъкват в тъмночервено-виолетов цвят също толкова добре, както през XIX век.

Сред най-любопитните хипотези на Илиев е, че вероятно в историческите ни архиви има сведения, които и до ден днешен не сме прочели. Било защото освен видимия текст има и записан с „особен прах“, било защото нечие писмо пред очите ни, изпълнено с видими грешки и безсмислици, остава безинтересно без една отдавна изгубена „скара“.

Това е една от т.н. "скари" от дигиталния архив на Националната библиотека:

Цялата статия на Илко Илиев е на този линк:

https://electronic-library.org/articles/Article_0168.html

Преди 1 час, Borova gora said:

Но по-важното, любопитна съм кой е източника на целия текст особено относно тържеството и ... поканената управа, която му донесла тескерето...

И... какво е породило търсенето на удобен повод за неговото арестуване, какво се е случило при завръщането му от Букурещ?

И аз съм любопитен за източника.

Спомням си, че една от първите Ваши реплики към мен в този ни тъй дълъг диалог в темата, беше защо съм избрал по-напред в темата точно Иван Драсов като фаворит за автор на доноса. Чисто интуитивно и най-вече по съвсем елементарните два критерия: първо, че го няма нито в списъка, нито в Ловеч; и второ, че е един от четиримата, имащи капацитет и знания за да напише доноса. Т.е. той е единственият от четиримата /поп Кръстьо, Марин Поплуканов, Пъшков/, който отсъства от списъка и отсъства от България, когато започва провала. Това не доказва, че е бил той, но води по точки.

[Б. Киров]

Две важни неща, според мен, за темата, да ги маркирам, за да не потънат по-късно.

Първото е в спомените на Пъшков за убийството на Паисий, където той, между другото, е написал:

"За срещата на Д. Общи с Паисия в хана на дядо Марко в с. Абланица положително знае Пъшков"

Бях твърде озадачен каква е била тази среща и отговорът е в донсенията на Общи до ловчанския комитет, които са си чисти доноси, подгряващи комисионерите да му дадат заветното писмо от Левски да убие Паисий. На 10 май 1872 Общи е записал следния донос:

“872 на Май 10. В решит Ходжогло ето какво известие от вашия дякон владишки какво е дрънкал Прет Народни Хора дейе, и кадеса намира Димитър Опщи неща да криете от мене виесте Народни и аз сам Народен и сам спомогнал 6000 хиляди гр. и ощ ще спомогна защото мие Приятел защото аз съм ходил с него от едно село до охраннито. не не аз братя несамго видел Това е лъжа гола и и казал Преди 2 неделе уловиха го в София и му уловиха Писмата и му зеле 260-гр. джезъ а това е лъжа гола С очи несамго видел Не това де там казва - 12ий майй 1872 тогива ги е ял.”

За какво иде реч в това ломотене на развален български, да преведа: Паисий е твърдял, че на една среща между него и Общи в хана на дядо Марко, Общия го изнудил да му даде 6000 гроша /60 лири, около 75 000 днешни лева/ и после не ги отчел на комитета, казано по-просто присвоил си ги.

Същото нещо се случва и с касиера на голям Извор Марин Павлов, който взел от Паисий 5 лири и си ги похарчил, без да ги отчете на никой. За тази сума обаче е имало разписка.

Че Паисий е бил обект на нездрав паричен интерес от "революционерите" на Общия, говорят и свидетелствата на някои от тях пред софийската комисия:

Тодор Кръстев –  „Попът ще го убият от името на народа. Поне да го убием сега, че у него има пари, да вземем парите!” (24 октомври 1872 г.), Лечо Николов –„Казаха ни, че у себе си той имал пари. „Щом падне, вземете ги и ги донесете!”(16 декември 1872 г.).

Самият Общи в "рапорта" си до Ловчанската "комисия" на другия ден след убийството на същия хубав български език съобщава, че у убития от него Паисий имало 30 000 гроша, но тъй като пишман комитата паднал от коня и се паникьосал след убийството, очевидно не е имал време и кураж да му ги вземе.

И така, след като пише доноси до ловчанските комисионери през май 1872 /Левски тогава отсъства, мишките танцуват/ Общия най-сетне пита на 15 май в поредния си донос:

"Черна ли душа, или не е, явете ми със същата поща по-скоро, докато се мая тъдява, да го очистя, ако е за чистене. Нека се подпишат 24 лица да го очистя. Помните ли зимъска, когато ми казахте таз черна душа, не казахте ли някъде, че в наш Ловеч има добри работници."

Комисионерите обаче изчакват Левски, за да вземат писмото от него, и чак тогава Драсов го носи, а Пъшков се появява в хана на Стоян Брънчев.

Второто важно нещо е по повод на печата на комитета, свидетелства Пъшков пред Параскев Стоянов през 1901:

"Пъшков ми показа портрета на останалите още живи основатели на комитета, снет, когато празнували 25-годишнината. На портрета имаше писано: „1.VIII.1896“. Там са снети: Д. Пъшков, Марин Луканов, Иван Драсов, Атанас Хитров и Иван Колев. Там има и ударен най-стария комитетски печат, съхранен у Ив. Драсов. Печатът има в средата лъв и корона, а наоколо писано: „Привременното правителство в България“ I отд. от Б. Р. Ц. К. (Български революционен централен комитет). Левски искаше и направи печатите с лъв без корона. Печатите били поръчани и работени в Букурещ. Искал левът без корона, защото след освобождението на България щели сме да я обявим за република. Левски беше за републиканско самоуправление; но другите всички поддържаха да е лъвът с корона, понеже най-вече се надявали на Русия и следователно България щяла да има княз. Така се решило в комитета с вишеглесие, но малко време употребиха печата без корона, докато им пратиха от Букурещ печата с лъв с корона. Този без корона е у Ивана Драсова."

Тук акцентирам върху чистосърдечното признание на търговеца Пъшков "но другите всички поддържаха да е лъвът с корона, понеже най-вече се надявали на Русия и следователно България щяла да има княз."

Идейният конфликт е налице и не е повърхностен.

 

 

 

 

[Borova gora]

Преди 1 час, Borova gora said:

И тук има емоционални пазажи, далече от историческия анализ, но и още нещо:

https://struma.bg/оклеветеният-титан-след-гибелта-на-ва/

Не съм чела, че неговата къща е била бастисана, нито че е била заплашена от бастисване или ако е била липсва дата, повод за да го нарочат за бастисване... но изгорил архивът, който уж Марин пренесъл в Букурещ неясно защо... Драсов пък после бидейки на власт запазил богат архив за поколенията... Странна и противоречива личност.

И... не бил получил диплома от Писек, от Чехия...

Хрумна ми нещо, в отсъствието на Левски, а и ако Марин се е позабавил по пътя май-юни 1872г., възможно е наистина Драсов да е изглеждал топ-комитата на властта, но защо е влязъл в полезрението й, къде е провокацията, защо са чакали удобен момент, за да го арестуват? Какво ги е накарало да концентрират поглед върху комитета в Ловеч-столицата на Левски...

Общият е бил наоколо и им пращал писма за дякон Паисий, освен той много да е говорел и да е привлякъъл вниманието на шпионите, затова Драсов бързал някак да напусне, но и да остави Пъшков и Поплуканов спокойни натиснал педала за убийството на Паисий преди да отпътува.

[Borova gora]

Преди 35 минути, Б. Киров said:

Две важни неща, според мен, за темата, да ги маркирам, за да не потънат по-късно.

Първото е в спомените на Пъшков за убийството на Паисий, където той, между другото, е написал:

"За срещата на Д. Общи с Паисия в хана на дядо Марко в с. Абланица положително знае Пъшков"

Бях твърде озадачен каква е била тази среща и отговорът е в донсенията на Общи до ловчанския комитет, които са си чисти доноси, подгряващи комисионерите да му дадат заветното писмо от Левски да убие Паисий. На 10 май 1872 Общи е записал следния донос:

“872 на Май 10. В решит Ходжогло ето какво известие от вашия дякон владишки какво е дрънкал Прет Народни Хора дейе, и кадеса намира Димитър Опщи неща да криете от мене виесте Народни и аз сам Народен и сам спомогнал 6000 хиляди гр. и ощ ще спомогна защото мие Приятел защото аз съм ходил с него от едно село до охраннито. не не аз братя несамго видел Това е лъжа гола и и казал Преди 2 неделе уловиха го в София и му уловиха Писмата и му зеле 260-гр. джезъ а това е лъжа гола С очи несамго видел Не това де там казва - 12ий майй 1872 тогива ги е ял.”

За какво иде реч в това ломотене на развален български, да преведа: Паисий е твърдял, че на една среща между него и Общи в хана на дядо Марко, Общия го изнудил да му даде 6000 гроша /60 лири, около 75 000 днешни лева/ и после не ги отчел на комитета, казано по-просто присвоил си ги.

Същото нещо се случва и с касиера на голям Извор Марин Павлов, който взел от Паисий 5 лири и си ги похарчил, без да ги отчете на никой. За тази сума обаче е имало разписка.

Че Паисий е бил обект на нездрав паричен интерес от "революционерите" на Общия, говорят и свидетелствата на някои от тях пред софийската комисия:

Тодор Кръстев –  „Попът ще го убият от името на народа. Поне да го убием сега, че у него има пари, да вземем парите!” (24 октомври 1872 г.), Лечо Николов –„Казаха ни, че у себе си той имал пари. „Щом падне, вземете ги и ги донесете!”(16 декември 1872 г.).

Самият Общи в "рапорта" си до Ловчанската "комисия" на другия ден след убийството на същия хубав български език съобщава, че у убития от него Паисий имало 30 000 гроша, но тъй като пишман комитата паднал от коня и се паникьосал след убийството, очевидно не е имал време и кураж да му ги вземе.

И така, след като пише доноси до ловчанските комисионери през май 1872 /Левски тогава отсъства, мишките танцуват/ Общия най-сетне пита на 15 май в поредния си донос:

"Черна ли душа, или не е, явете ми със същата поща по-скоро, докато се мая тъдява, да го очистя, ако е за чистене. Нека се подпишат 24 лица да го очистя. Помните ли зимъска, когато ми казахте таз черна душа, не казахте ли някъде, че в наш Ловеч има добри работници."

Комисионерите обаче изчакват Левски, за да вземат писмото от него, и чак тогава Драсов го носи, а Пъшков се появява в хана на Стоян Брънчев.

Второто важно нещо е по повод на печата на комитета, свидетелства Пъшков пред Параскев Стоянов през 1901:

"Пъшков ми показа портрета на останалите още живи основатели на комитета, снет, когато празнували 25-годишнината. На портрета имаше писано: „1.VIII.1896“. Там са снети: Д. Пъшков, Марин Луканов, Иван Драсов, Атанас Хитров и Иван Колев. Там има и ударен най-стария комитетски печат, съхранен у Ив. Драсов. Печатът има в средата лъв и корона, а наоколо писано: „Привременното правителство в България“ I отд. от Б. Р. Ц. К. (Български революционен централен комитет). Левски искаше и направи печатите с лъв без корона. Печатите били поръчани и работени в Букурещ. Искал левът без корона, защото след освобождението на България щели сме да я обявим за република. Левски беше за републиканско самоуправление; но другите всички поддържаха да е лъвът с корона, понеже най-вече се надявали на Русия и следователно България щяла да има княз. Така се решило в комитета с вишеглесие, но малко време употребиха печата без корона, докато им пратиха от Букурещ печата с лъв с корона. Този без корона е у Ивана Драсова."

Тук акцентирам върху чистосъчдечното признание на търговеца Пъшков "но другите всички поддържаха да е лъвът с корона, понеже най-вече се надявали на Русия и следователно България щяла да има княз."

Идейният конфликт е налице и не е повърхностен.

Според мен Пъшков някои неща може и да е поукрасил, в онзи момент 1901г. България е била Княжество и леко се е подмазал на властта, че видите ли, той и всички ловчанлии винаги са искали княз, само карловецът против... ама полза от тези изявления не получил, князът не го канил на приеми, политически срещи, канил Драсов съгласно писмото, което публикувахте тук 

Но той заслужава специално внимание, единствен от всички си носил тефтечрче и записвал като в дневник всяко място, през което минали на път за Диарбекир, уникална последователност сякаш наистина очаквал на някой да го прочете после, да си припомня с точност, да разказва... Някакво отношение към фактите, към точността, към достоверността е имал поне в младите години когато си водел записки.

Редактирано Събота в 19:52 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 12 минути, Borova gora said:

Общият е бил наоколо и им пращал писма за дякон Паисий, освен той много да е говорел и да е привлякъъл вниманието на шпионите, затова Драсов бързал някак да напусне, но и да остави Пъшков и Поплуканов спокойни натиснал педала за убийството на Паисий преди да отпътува.

Драсов на 20 юли носи писмото до Общи в Тетевен, а на 11 август му е заверен паспорта за излизане от Дунавския вилает. 21 дни. Според мен, за 21 дни не е възможно да си уредиш издръжката и приемането в Писек, подготвено е по-дълго. Има едно негово писмо до един от съдружниците на зет му, сега не ми е под ръка да го цитирам, в което Драсов пише, преразказвам, "помните ли лятоска, когато гледахме ученията на аскера на Марино поле /Марино поле е в Търново/, какво ми казахте", това по повод на обещанието на въпросния търговец, че ще го подпомогне за учението. Заминаването му е обмислено, но в един период, според мен, не повече от два месеца. Ако той действително е бил на събранието в Букурещ, върнал се е към началото на юни, така твърди Атанас Хитров. Юни, юли, началото на август - около два месеца. какво е правел на Марино поле с въпросния търговец, те си знаят, но "лятоска" е юни-юли, тогава е бил въпросният разговор за издръжката. В началото на август вече е пътувал.

Да остави Пъшков и Марин спокойни, Пъшков може би, защото и него го няма в списъка, но Марин си е там като един от синовете на поп Лукан, пък и на първото бастисване налитат най-напред на неговата къща, някой я е посочил като една от четирите.

[Б. Киров]

Преди 23 минути, Borova gora said:

Общият е бил наоколо и им пращал писма за дякон Паисий, освен той много да е говорел и да е привлякъъл вниманието на шпионите, затова Драсов бързал някак да напусне, но и да остави Пъшков и Поплуканов спокойни натиснал педала за убийството на Паисий преди да отпътува.

Общия е топ идиот, в едно от писмата му-доноси до комисията в Ловеч ги успокоява, че нищо страшно нямало в шпионите на властта, той даже си бил пил бирата с двама от тях в една кръчма и се разговаряли, единият бил от Русе, другият не помня откъде. Храбрият войник Швейк.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Драсов на 20 юли носи писмото до Общи в Тетевен, а на 11 август му е заверен паспорта за излизане от Дунавския вилает. 21 дни. Според мен, за 21 дни не е възможно да си уредиш издръжката и приемането в Писек, подготвено е по-дълго. Има едно негово писмо до един от съдружниците на зет му, сега не ми е под ръка да го цитирам, в което Драсов пише, преразказвам, "помните ли лятоска, когато гледахме ученията на аскера на Марино поле /Марино поле е в Търново/, какво ми казахте", това по повод на обещанието на въпросния търговец, че ще го подпомогне за учението. Заминаването му е обмислено, но в един период, според мен, не повече от два месеца. Ако той действително е бил на събранието в Букурещ, върнал се е към началото на юни, така твърди Атанас Хитров. Юни, юли, началото на август - около два месеца. какво е правел на Марино поле с въпросния търговец, те си знаят, но "лятоска" е юни-юли, тогава е бил въпросният разговор за издръжката. В началото на август вече е пътувал.

Да остави Пъшков и Марин спокойни, Пъшков може би, защото и него го няма в списъка, но Марин си е там като един от синовете на поп Лукан, пък и на първото бастисване налитат най-напред на неговата къща, някой я е посочил като една от четирите.

Честит празник

Така е, но от всичко открито до момента в изворите събитията имат логика. Драсов се завърнал от Букурещ, тогава съседът му Али Чауш, или братът на Яким Шишков, работещ в конака, или някой трети му подшушва, че е топ-комитата за властта и търсят начин да го арестуват. Той е въртял комитета в Ловеч, наистина. Няма го Левски, почти два месеца ще го няма, Марин е тръгнал по-късно от Букурещ и той наистина е единственият лидер в случая. Ако е представлявал Лясковец и Търново, нормално е да е бил и в Марино поле, и на други места в града, за да даде отчет за решенията от Влашко на местния комитет. И вече е търсел изход, спасение, под някаква форма да се махне, опцията хъш в онзи момент не е била добре дошла за него. 

Въпросът е какво се е случило, та властта е очаквала завръщането му готова да го арестува, да бастиса къщата му и както пише в горната статия е изгорил всъщност част от архива в паниката. Единственото, за което се сещам е Общия, той се е въртял около крепостта на Левски с намерението да я пробие, за да си отмъсти задето не е изпратен в Букурещ. Парадоксалното е, че в този период, явно споделил всичко с Пъшков, Драсов решил да премине на страната на Общия, любимеца на новия голям шеф Каравелов, разочарован, че Левски приело своето поражение и това на столицата си.

Значи сега анализ къде и какво е правил Общия април-май, довело до насочване на окото на властта към Ловеч и Драсов. В Търново нищо интересно не е ставало, Големия се занимавал с проблемите на Русе и за тях пишел на Апостола на 4-ти май, в Лясковец подготвяли убийството на Козлев. Какво е правил Общия да навреди на Ловеч?

Редактирано Неделя в 08:21 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Ако е представлявал Лясковец и Търново, нормално е да е бил и в Марино поле, и на други места в града, за да даде отчет за решенията от Влашко на местния комитет. И вече е търсел изход, спасение, под някаква форма да се махне, опцията хъш в онзи момент не е била добре дошла за него. 

Честит празник и на Вас!

Със сигурност Иван Драсов не е представлявал Ляковец и Търново, там представител е бил председателят на Лясковския ЧРК Марин Цонзаров. Левски е записал в тефтерчето си като разход 84 гроша похарчени на 11 май за изпращането на ляковския председател. Самият Цонзаров се е подписал в протокола.

От друга страна, в събранието са участвали и лица, които не са били представители, така например не виждам Олимпий Панов на кои комитети е бил представител, а е избран в ръководството. Панайот Хитов, който е бил поканен, не е отишъл оправдавайки се с болест, но също е бил избран в ръководството от шестима. Бил е поканен като гост и одеския търговец Никола Тошков, а според спомените му е присъствал и Киро Тулешков, уредник на печатницата на Каравелов.

Не знам кой е представлявал Стамболу Мехмед Ефенди /псевдоним на Сливен/ с ЧРК в околностите му - 10 гласа, след като Левски е представлявал Сливен, Ст.Загора и Карлово с ЧРК в околностите им с 3 гласа. Има очевидно дублиране на Сливен със Сливен, в полза на гласовете за Сливен 1 /Каравелов/.

Имало е голямо нагласяване и натъкмяване да се избере Л.Каравелов за председател.

Та, ако е бил представител на ЧРК в Българско, за Иван Драсов остава единствената възможност Стамболу Мехмед Ефенди /псевдоним на Сливен/ с ЧРК в околностите му - 10 гласа.

 

 

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Честит празник и на Вас!

Със сигурност Иван Драсов не е представлявал Ляковец и Търново, там представител е бил председателят на Лясковския ЧРК Марин Цонзаров. Левски е записал в тефтерчето си като разход 84 гроша похарчени на 11 май за изпращането на ляковския председател. Самият Цонзаров се е подписал в протокола.

От друга страна, в събранието са участвали и лица, които не са били представители, така например не виждам Олимпий Панов на кои комитети е бил представител, а е избран в ръководството. Панайот Хитов, който е бил поканен, не е отишъл оправдавайки се с болест, но също е бил избран в ръководството от шестима. Бил е поканен като гост и одеския търговец Никола Тошков, а според спомените му е присъствал и Киро Тулешков, уредник на печатницата на Каравелов.

Не знам кой е представлявал Стамболу Мехмед Ефенди /псевдоним на Сливен/ с ЧРК в околностите му - 10 гласа, след като Левски е представлявал Сливен, Ст.Загора и Карлово с ЧРК в околностите им с 3 гласа. Има очевидно дублиране на Сливен със Сливен, в полза на гласовете за Сливен 1 /Каравелов/.

Имало е голямо нагласяване и натъкмяване да се избере Л.Каравелов за председател.

Та, ако е бил представител на ЧРК в Българско, за Иван Драсов остава единствената възможност Стамболу Мехмед Ефенди /псевдоним на Сливен/ с ЧРК в околностите му - 10 гласа.

Не намерих много дотук, но не е без хич, че Общия за революционер не ставал, не спрял да се хвали на всички участници в Арабаконашия обир, че убил дякон Паисий:

"Тодор Кръстев съобщава на следователите, че Димитър Общи е премахнал по нареждане на комитета и „попа“ от Орхание — известният Ловчански митрополитски наместник Дякон Паисий, за убиеца на когото турските власти до този момент не са имали никакви данни.

На въпроса на следователя „Откъде ти знаеш, че Димитър от Сърбия е убил попа?“ Бръмбара отговаря точно и ясно: „Когато отивахме да нападнем хазната, той (Общия) ми разправи по пътя, че убил попа. Народът му заповядал.“
https://loveshkivesti.net/димитър-общи-предател-герой-или-дво/

Нищо чудно от него да са тръгнали по ханове и паланки слуховете за комитета в Ловеч, искал е да удари Левски по силното му място и вероятно го е направил така, че да бъде чут от шпиони...

Ето и нещо интересно за Драсов:
"Сега изглежда странно решението /само негово ли е било?/ на Драсов да напусне Ловеч и България. Съмнителна, неясна, лишена от убедителни основания е изтъкваната от революционера причина – да продължи образованието си в Чехия. Че това е било наистина така, ала и не съвсем, говорят документите:
„За да не претълкуват другарите му, че той /Драсов/ бяга от страх пред турците, а от друга страна, да не усъмни и самите турци, пуска новината, че заминава за странство, на учение.” /по Ив. Урумов/.
„Няколко време преди да замине за Чехия, Драсов заминал за Букурещ, където занесъл един пакет документи, принадлежащи на Ловчанския революционен комитет, и ги предал на Каравелов” /по спомени но близките му/." - в други статии по-горе четохме, че изгорил, с една дума, нищо не оставил в дома си...
https://patrioti.net/иван-драсов-неукротимият/

Но все още се надявам да намеря истинската причина, поради която Драсов застава на прицел пред властта май-юни...

Редактирано Неделя в 18:21 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Но все още се надявам да намеря истинската причина, поради която Драсов застава на прицел пред властта май-юни...

Така. Става все по-интересно. Онова, което се е случило на събранието в Букурещ през май 1872.

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Та, ако е бил представител на ЧРК в Българско, за Иван Драсов остава единствената възможност Стамболу Мехмед Ефенди /псевдоним на Сливен/ с ЧРК в околностите му - 10 гласа.

Не е бил Иван Драсов. Сред подписалите протокола се появява лицето В. С. Котелски. Странно име, прилича повече на псевдоним. Оказва се, че това лице е брат на... Йордан Стоянов-Котелски, племенникът на Г.С.Раковски, който Каравелов и си-е изпращат в късна есен под името Фердинанд като поредния "апостол" уж да примирява Левски с Общи. Йордан Стоянов-Фердинанд, след смъртта на Левски влиза в Сливенския ЧРК и веднага включва брат си В.С.Котелски /пак роднинска афера/, който пък от своя страна, В.С.Котелски, е ударил подпис през май 1872 в Букурещ. Отгатнете от три опита за кой е ударил подписа си въпросното лице В.С. Котелски /от Котел явно идва псевдонима/; според мен, точно той е бил протежето на Панайот Хитов, дублирало с 10 гласа Сливенския ЧРК с жалките 3 гласа на Левски за Сливен-2, Карлово и Стара Загора. Партията на Каравелов е пипала здраво, би казал по-късно Ганьо Балкански, "аферим... хитри момчета излязоха"...

Има поне още едно странно нещо - за Русе е посочен делегат Иларион Драгостинов и той действително се е подписал точно с подписа, който подозирахме, че е на Иван Драсов, вгледайте се внимателно в този подпис, той е И.Ив.Драгостинов. Да, но изневиделица се появява и подпис на Никола Тихов Обретенов. Ако Иларион Драгостинов е представлявал Русе, кой е представлявал Никола Обретенов?

Идеята ми е, че на ловчанци ударът може да им е дошъл не от Ловеч, а от Букурещ, първият удар.

 

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Така. Става все по-интересно. Онова, което се е случило на събранието в Букурещ през май 1872.

Не е бил Иван Драсов. Сред подписалите протокола се появява лицето В. С. Котелски. Странно име, прилича повече на псевдоним. Оказва се, че това лице е брат на... Йордан Стоянов-Котелски, племенникът на Г.С.Раковски, който Каравелов и си-е изпращат в късна есен под името Фердинанд като поредния "апостол" уж да примирява Левски с Общи. Йордан Стоянов-Фердинанд, след смъртта на Левски влиза в Сливенския ЧРК и веднага включва брат си В.С.Котелски /пак роднинска афера/, който пък от своя страна, В.С.Котелски, е ударил подпис през май 1872 в Букурещ. Отгатнете от три опита за кой е ударил подписа си въпросното лице В.С. Котелски /от Котел явно идва псевдонима/; според мен, точно той е бил протежето на Панайот Хитов, дублирало с 10 гласа Сливенския ЧРК с жалките 3 гласа на Левски за Сливен-2, Карлово и Стара Загора. Партията на Каравелов е пипала здраво, би казал по-късно Ганьо Балкански, "аферим... хитри момчета излязоха"...

Има поне още едно странно нещо - за Русе е посочен делегат Иларион Драгостинов и той действително се е подписал точно с подписа, който подозирахме, че е на Иван Драсов, вгледайте се внимателно в този подпис, той е И.Ив.Драгостинов. Да, но изневиделица се появява и подпис на Никола Тихов Обретенов. Ако Иларион Драгостинов е представлявал Русе, кой е представлявал Никола Обретенов?

Идеята ми е, че на ловчанци ударът може да им е дошъл не от Ловеч, а от Букурещ, първият удар.

 

Аз обаче името на Драгостинов тук не го виждам:
https://pavelnik.blogspot.com/2022/04/blog-post_28.html

но Обретенов си е в списъка.

Ударът от Букурещ е по-лош отколкото се очаква, предвид, че ни се е искало да вярваме в Каравелов, но излиза, че там е било борба за власт, а не за идеи, само Апостола бил идеалист, защото прелистих хартиите. В книгата на Добрин Денев "Свобода и всекиму своето", на стр.84 е записано, че за пари е водел лични разговори с Марин и Тодор Пеев да му изпращат директно събраните суми на него. Левски е бил против, само след като бъде получена в българско стоката, т.е. пушките, тогава да тръгнат парите навън. Изглежда никак нямал вяра на Каравелов за пари, народни пари, как и защо би ги употребил. Нещо недобро е знаел за Каравелов и сметките му. Каравелов буквално се борел с него касата да е в Букурещ и властта, да се управлява българско оттам, а не отвътре.

Но тук е ключът за странната голяма сума събрана от Марин, която той учудващо защо излъгал, че употребил за лични нужди, но щял да възстанови. Нищо не бил употребил, тук е загадката, събрал ги и ги пазел, а когато отишъл в Диарбекир баща му се разпореждал с тях, век по-късно са изровени от тяхна земя. Безкрайно съм се чудила защо излъгал Левски, че ги употребил и създал цялата драма около тях, плюс, че в тях са били и парите събрани от Драсов, който също му писал, толкова странно и омотано, и без логика, а до какви проблеми довело това криене на купчина пари...

Сега всичко си идва на мястото. Събирал ги да ги прати тихомълком на Каравелов, вероятно само е чакал да види дали въпросния ще задържи властта или бързо ще я изгуби. Чакал да види кой от Левски или Каравелов ще надделее, за да отчете на единия парите. Не били за него самия. Чувствал, че така трябва да постъпи, защото онзи станал председател т.е. важен шеф. Шеф, който заповядвал, и посочвал другите, а не били избирани, които да влезнат в ръководството, никакъв демократичен принцип при изборите, няма висшегласие, както били свикнали в Ловеч.

Всички тези разговори Каравелов провел зад гърба на Левски...

И ето как Тодор Пеев се забъркал в афери с пари, под натиска на Каравелов в тези лични разговори, цитиран е като другият, с когото новият бос имал разговори на четири очи...

Мога да снимам с телефона тази страница, ако нямате книгата, но дословно преразказвам. Конкретният му източник не знам кой е, защото на последните страници е именникът на историческите извори. Нов прочит на историята е, публикуван 2014г. като в някои глави има данни, липсващи в други книги. Но на стр.44 има и важно напомняне на думи на Големия, че само на Ценович Левски имал вяра в Букурещ, защото зад гърба му там бая кроежи ставали, това е преди събранието, а май 1872г. какви кроежи излизат на повърхността...

Редактирано Понеделник в 04:55 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Аз обаче името на Драгостинов тук не го виждам:
https://pavelnik.blogspot.com/2022/04/blog-post_28.html

"16-ти представител Иларион Драгостинов от ЧРБК в Русчук."

Вижте преди заседанията на комитета, изброяването на представителите.

Петър Кършовски е разчел неправилно подписа на Драгостинов и го е възприел като "Иван Драсов", а Страшимиров се е подвел по него.

И.Ив.Драгостинов

Марин твърди пред Параскев Стоянов, че подписът на Драсов бил в протокола, но не помнел дали Драсов бил там. Как няма да помни?

Драсов е починал същата година, когато П.Стоянов е правел анкетата и няма спомени от него в книгата му.

Петър Кършовски, под чиято редакция е книгата "Из миналото на град Елена", е някой от потомците на Иван Кършовски. Книгата е издадена за пръв път през 1927.

Кършовски е разчел неправилно и инициалите на Котелски, вместо К.С.Котелски е разчел В.С.Котелски.

Ето какво пише Елена Хаджиниколова в нейна публикация под заглавие УЧАСТИЕТО НА МИХАИЛ ГРЕКОВ В БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ (1872–1874 Г.) за братята Котелски:

"Ако се върнем към историографията, четата на Горски, която навлиза в България през 1873 г., е дело на Сливенския комитет, чийто член е Йордан Стоянов-Котелски. Този деец влиза в комитета с препоръка от БРЦК и присъства в него до общото събрание от май 1873 г. (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 102). В работата на майското събрание той включва своя брат К. С. Котелски (Burmov, 1950, 103). Това е четническият войвода Никола Горски (Burmov, 1957, kn. 2, 1–15; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 64–76, 102; Mitev, 1986,v. 1, 123). Покровител на двете чети е Ганчев от Стара Загора (Burmov, 1957, kn. 2, 2–10).Съгласно замисъла на БРЦК четите трябва да проверят готовността на народа за въстание,за да го включат в очакваната сръбско-турска война (Velikov, Fermandjiev, 1974, 311–343;Volkov, 2009, 212–221)"

под линия е добавено:

1.2. Йордан /Йорданчо/ Ст. Киров [*Котел + май 1873,с.Желява,Софийско], с псевд. И. С. Горски 1863 и Фердинанд 1872, абаджия в Цариград и овцевъд около р. Дунав от 27.І.1861. Пише писмо от Браила до Раковски 7 юли 1867. След загубата на много от овцете се прехвърля в Русия, за да търси работа - след 1867. Среща се в Левски 15.ХІ.1872 в Сливен, с пълномощно за апостол на Североизточна България. Участва в събрание на БРЦК - 1873. Със Стоян Велков Софийски, четник при П. Хитов, събират чета - май 1873 и преминават от Букурещ в България. Загива в сражение

https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/15509/14462

Въпросният Йордан Стоянов-Фердинанд е изпратен от Каравелов като поредния апостол през ноември 1872, Левски го праща с пълномощно в Сливенското окръжие, това пълномощно на Левски е в дигиталния архив на НБ.

[К.ГЕРБОВ]

Никола Обретенов обяснява, че на събранието в Букурещ присъствали той и Иларион Драгостинов като представители на Русе и околността му с 1 глас. Обретенов заминал съгласно протокол на Русенския частен революционен комитет от 7 май. „Даде ми се пълномощно и аз заминах. Пълномощно бе дадено за представяне в събранието и на Иларион Драгостинов, който замина преди мен“ пише Обретенов в спомените си.

Стефан Каракостов в „Левски в спомените на съвременниците си“ е посочил Никола Обретенов и Иларион Драгостинов за представители от Русе, Шумен, Разград, Ески Джумая и околността.

 

[Б. Киров]

Преди 11 минути, К.ГЕРБОВ said:

Никола Обретенов обяснява, че на събранието в Букурещ присъствали той и Иларион Драгостинов като представители на Русе и околността му с 1 глас. Обретенов заминал съгласно протокол на Русенския частен революционен кометет от 7 май. „Даде ми се пълномощно и аз заминах. Пълномощно бе дадено за представяне в събранието и на Иларион Драгостинов, който замина преди мен“ пише Обретенов в спомените си.

Стефан Каракостов в „Левски в спомените на съвременниците си“ е посочил Никола Обретенов и Иларион Драгостинов за представители от Русе, Шумен, Разград, Ески Джумая и околността.

 

Въпросът е, че в протокола на събранието, в списъка с представители Никола Обретенов не фигурира, не е записан там, а подписът му се появява накрая. Възможно е да са били двама - Драгостинов и Обретенов - но е записан единствено Драгостинов:

Съгласно протокол на Русенския ЧРК от 7 май заминал, а е сложил подписа си на 5-ти май в Букурещ. Следователно е бил там без решение на ЧРК да бъде представител, решението е оформено в протокол постфактум. Както и да е, тази личност ми е твърде... не симпатична.

Може би ще се окажеш прав, че трябва да търсим в протоколите от разпитите около убийството на Стоян Пенев и самоубийството /?/ на А.Кънчев.