Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Проблемът е, че Обретенов съзнателно скрива истината, лъже.

Той е написал, че щом получил писмото, а то е било най-късно на 3 ноември, защото е между Гюргево и Букурещ, на другия ден изпратил сестра си в Търново, където тя предала писмото:

Лъже, че го е адресирал до Иван х. Димитров, защото Христо Иванов свидетелства, че и двете писма /това от Д.Попов и второто от Обретенов/ е получил лично и ги е изпратил по куриерите на комитета.

Второто писмо пристигнало от Русе е намерило Левски на към 20-ти ноември, а би трябвало по написаното от Обретенов да е било в Търново най-късно на 5-6 ноември. Куриерът от Търново до Стара загора е бил Матей Преображенски и го отнесъл същия ден в Ст.Загора, това също е записано от Христо Иванов.

Между 5 и 20-ти ноември има две седмици, които се губят в разказа на Обретенов. Губят се и в пътя на писмото, което е получено на 2, но пристига на 20-ти.

Приключвам с това, написах всичко това, защото сама казахте, че ни трябват доказателство - едно, две, три...

Това беше моето едно - има официално османско донесение, че писмото е иззето по подходящ начин от приносителя му, преписано и върнато на приносителя, има празнина от две седмици в разказа на Обретенов и има съзнателно избягване на Христо Иванов като получател и вместо това заместването му с друг човек. Ако търсите протокол, в който да пише "този и този е наш доносник", такъв няма да откриете никъде, но изброените от мен факти са моето "едно".

 

Аз да допълня едно наблюдение и едно предположение.

Дните на забавянето на писмото съвпадат с престоя в Ловешкия конак на Марин и Пъшков.

Предположението - писмото е задържано от властта, за да не го получи Левски и вдигне въстание, което би ги вкарало във война, както на практика се случва 4 години по-късно. Когато са си осигурили разгрома на значителна част от организацията и съдействие нейният лидер да бъде заловен, като Хамди паша се похвалва, че в Ловеч очакват той да влезе в капана, тогава "пропускат" писмата да стигнат до Апостола. 

Е, дори да си е водил личен дневник Хамди паша, съмнявам се, че някога е бил публикуван, за да знаем с точност завръзката, докато развръзката я пише в учебниците. 

Но да, не друг, а Обретенов е този, който разтила мъглата над този период от историята ни, което води до въпроси колко чиста е била съвестта му. 

Сега идва въпросът кога точно е ударен Ловеч. Излиза, че е при предшественика на Хамди, Ахмед Расим паша, валия от 14 ноември 1871 до 28 май 1872. Според мен разплитането започва още докато четиримата са били в затвора, издаден е Драсов през април когато Левски и Марин са в Букурещ. Той трябва да е потвърдил някои факти, което се е видяло достатъчно убедително, че в Русе казват истината, допуснали са създаването на голяма нелегална организация под носа им, за да пуснат русенските герои навън и са оставили на шпионите да ги следят. Да им се размине за убийство е чудо, няма как да не е срещу "услуга". Но следващото звено е Ловеч, а там за разлика от Тетевенския учител Иван Фурнаджиев, Драсов не е искал да стане доносник и панически започнал да търси врата за бягство.

За да разберем този отрязък във времето, можем да заключим, че ни трябва кога Драсов започва преговори със зет си да му финансира образованието, кога на Търновското Марино поле панически разпитва за още спонсори и т.н.

Според мен едва след убийствата на Лясковския чорбаджия и дякон Паисий започва съставянето на последния списък, на обирите, заплахите, тогава Драсов трябва да е напуснал и източникът на Али Чауш след 11-ти август да е Пъшков, особенно след убийството на слугата на 14-ти. Пъшков е знаел тайните къщи на Апостола, плюс че побързал да обяви оттегляне от организацията вместо бягство, имал е все пак добра търговия. С оттеглянето му от комитета се надявал повече да не го търсят за доносник. Тогава идва необходимостта от внедряването на горския Зия афенди, вече нямали вътрешни хора в Ловеч. До Арабаконак...

Редактирано Събота в 19:55 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 39 минути, Borova gora said:

Предположението - писмото е задържано от властта, за да не го получи Левски и вдигне въстание, което би ги вкарало във война, както на практика се случва 4 години по-късно. Когато са си осигурили разгрома на значителна част от организацията и съдействие нейният лидер да бъде заловен, като Хамди паша се похвалва, че в Ловеч очакват той да влезе в капана, тогава "пропускат" писмата да стигнат до Апостола. 

Абсолютно точно! Едно такова задържане от две седмици минимум обслужва не Каравелов и комитета в Букурещ, а османската власт. Никой не е знаел как ще реагира Левски на заповедта от Букурещ да вдигне въстание. Османската власт е печелела време, затова е задържано писмото, а не за да го преписват две седмици, преписването е станало за минути.

Те не са знаели, че и по другия канал през Данаил Попов пътува същото писмо, но това първо писмо е отишло в Ловеч в началото на ноември, когато Ловеч вече е бил пробит като комитет - Марин и Пъшков са в затвора, Величка и групата й разправят небивалици за Левски на куриера. Впрочем там властите пак са "арестували" писмото за въстание, защото Левски е отсъствал по това време, а групичката е излъгала куриера, че се навърта наоколо, за да им предаде той писмото, щом Страшимиров го посочва като препис от Данаил Попов в архива от Ловеч.

Второто писмо, получено по канала от Обретенов след 20 ноември, е намерило Левски в Стара Загора и него също го има като препис в описа на Страшимиров. Оригиналът си е стоял у Обретенов през цялото време, според мен. Страшимиров е разбрал машинацията, но си е замълчал, само е отбелязал, че случаят заслужава да се изясни.

Това писмо на практика е било взривоопасно за османската власт, защото би могло да задейства ВРО за въстание.

Левски спира комитетите от въстание и след месец е заловен в Къкрина.

Преди 39 минути, Borova gora said:

За да разберем този отрязък във времето, можем да заключим, че ни трябва кога Драсов започва преговори с зет си да му финансира образованието, кога на Търновското Марино поле панически разпитва за още спонсори и т.н.

Трябва най-напред да открия писмото на Драсов до благодетеля му от Ловеч, който е и съдружник на зетя на Драсов, за да видя по-внимателно какво точно му е писал. По спомен, този човек е един от видните граждани на Ловеч, сега не се сещам за името му, той е участник и в Първото Народно събрание, имаше го на снимката, която публикувах в темата с депутатите от Ловечки окръг. Имал е някакъв бизнес и търговия, освен в Ловеч, и в Търново.

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Трябва най-напред да открия писмото на Драсов до благодетеля му от Ловеч, който е и съдружник на зетя на Драсов, за да видя по-внимателно какво точно му е писал.

Писмото е цитирано в статия от Денис Иванов "Обучението на Иван Драсов в Писек и Прага" на този линк:

https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2023/04/history_2_23_denis-ivanov.pdf

"Човекът, на когото обучаващият се в Бохемия Ив. Драсов разчитал за своята материална издръжка, бил неговият зет К. Боров. Доказателства за това откриваме както в част от епистоларното наследство на Ив. Драсов, така и в мемоарните сведения на Ив. Урумов (Vazvazova-Karateodorova & Zhechev2007, p. 203, 217; Urumov 1932a, p. 103). Анастас Иширков приема, че освен К. Боров в издръжката на обучаващия се в странство Ив. Драсов са участвали и ловешките търговци Анастас Т. Кунчев и Христо Найденов. Основанията на Иширков са няколко. Първо, К. Боров бил партньор на Ан. Т. Кунчев и Хр. Найденов в търговското съдружие „Анастас Т. Кунчев & С-iе“ (Naydenov 1933,p. 77). Второ, според твърденията на Даца Найденова – съпруга на Хр. Найденов, „Драсов бил издържан от съдружието [на Кунчев, Найденов и Боров]“(Ishirkov 1932, p. 138). Трето, в писмо до Хр. Найденов от 5 октомври 1873 г. Ив. Драсов заявява: „Едно време бяхме долу в Тележанското поле, гледахме аскера като се обучаваше и то тогава, когато аз наближаваше да замина за тук[т.е. за Писек – б. а.], ви[е] ми нещо обещахте!“ (Vazvazova-Karateodorova &Zhechev 2007, p. 122)."

Тележанското поле в Ловеч, а не Маринското поле в Търново, както съм останал с грешно впечатление, отдолу Иванов е дал под линия: Местност по долината на р. Осъм

От писмото на Драсов става ясно, че този разговор е бил непосредствено преди заминаването му.

Най-богатия съдружник от „Анастас Т. Кунчев & С-iе“ е бил Анастас Кунчев и той също е родственик на Иван Драсов.

"Жени се за Боца Драсова, от известния ловешки род Драсови. Имат син – Тодор, който става един от книжарите в Ловеч със собствена печатарска машина. През 1870 г. заедно с двама свои съдружници основава дружеството „Анастас Т. Кунчев & Сие“, за да търгуват с памучни прежди. По-късно става прекупвач на добитък с цел угояване, търговия с месо и лой. През 1872 г. открива свое представителство в Плевен. Изпраща стоката си на румънския, цариградския и английския пазар. От 1874 г. към търговията се включва и Тотю Станчев от Габрово. Впоследствие дружеството има свои клонове в Цариград, Търново и Манчестър. Анастас Кунчев е участник в църковните борби в Ловеч за независима българска църква. От 1862 г. управлява епархийските дела. Под негово ръководство общината в Ловеч забранява на свещениците в епархията да споменават името на Иларион Ловчански. От 1871 до 1877 г. е член на Епархийският учебен съвет. Непосредствено след първото освобождаване на Ловеч е избран от руските власти за временен кмет на града (5 – 15 юли 1877). След окончателното освобождаване на града през Руско-турската война Анастас Кунчев е избран за член на съдебния съвет в Ловеч. Член е на комитета „Единство“ в Ловеч. Впоследствие става и председател на Окръжния съд /изгорените архиви на полицията при пожар в сградата на съда - моя бележка/ и като такъв депутат от Ловеч в Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Депутат и в 1 велико народно събрание и в 1 и 2 обикновени народни събрания от Ловешка избирателна околия."

На втория ред най-вляво /отбелязан със стрелка/ е въпросният Анастас Т. Кунчев в групата на депутатите от Ловечко за Учредителното събрание в Търново през 1879, вдясно на първи и втори ред са Поплуканов, Драсов, Пъшков от същата група.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Писмото е цитирано в статия от Денис Иванов "Обучението на Иван Драсов в Писек и Прага" на този линк:

https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2023/04/history_2_23_denis-ivanov.pdf

"Човекът, на когото обучаващият се в Бохемия Ив. Драсов разчитал за своята материална издръжка, бил неговият зет К. Боров. Доказателства за това откриваме както в част от епистоларното наследство на Ив. Драсов, така и в мемоарните сведения на Ив. Урумов (Vazvazova-Karateodorova & Zhechev2007, p. 203, 217; Urumov 1932a, p. 103). Анастас Иширков приема, че освен К. Боров в издръжката на обучаващия се в странство Ив. Драсов са участвали и ловешките търговци Анастас Т. Кунчев и Христо Найденов. Основанията на Иширков са няколко. Първо, К. Боров бил партньор на Ан. Т. Кунчев и Хр. Найденов в търговското съдружие „Анастас Т. Кунчев & С-iе“ (Naydenov 1933,p. 77). Второ, според твърденията на Даца Найденова – съпруга на Хр. Найденов, „Драсов бил издържан от съдружието [на Кунчев, Найденов и Боров]“(Ishirkov 1932, p. 138). Трето, в писмо до Хр. Найденов от 5 октомври 1873 г. Ив. Драсов заявява: „Едно време бяхме долу в Тележанското поле, гледахме аскера като се обучаваше и то тогава, когато аз наближаваше да замина за тук[т.е. за Писек – б. а.], ви[е] ми нещо обещахте!“ (Vazvazova-Karateodorova &Zhechev 2007, p. 122)."

Тележанското поле в Ловеч, а не Маринското поле в Търново, както съм останал с грешно впечатление, отдолу Иванов е дал под линия: Местност по долината на р. Осъм

От писмото на Драсов става ясно, че този разговор е бил непосредствено преди заминаването му.

Най-богатия съдружник от „Анастас Т. Кунчев & С-iе“ е бил Анастас Кунчев и той също е родственик на Иван Драсов.

"Жени се за Боца Драсова, от известния ловешки род Драсови. Имат син – Тодор, който става един от книжарите в Ловеч със собствена печатарска машина. През 1870 г. заедно с двама свои съдружници основава дружеството „Анастас Т. Кунчев & Сие“, за да търгуват с памучни прежди. По-късно става прекупвач на добитък с цел угояване, търговия с месо и лой. През 1872 г. открива свое представителство в Плевен. Изпраща стоката си на румънския, цариградския и английския пазар. От 1874 г. към търговията се включва и Тотю Станчев от Габрово. Впоследствие дружеството има свои клонове в Цариград, Търново и Манчестър. Анастас Кунчев е участник в църковните борби в Ловеч за независима българска църква. От 1862 г. управлява епархийските дела. Под негово ръководство общината в Ловеч забранява на свещениците в епархията да споменават името на Иларион Ловчански. От 1871 до 1877 г. е член на Епархийският учебен съвет. Непосредствено след първото освобождаване на Ловеч е избран от руските власти за временен кмет на града (5 – 15 юли 1877). След окончателното освобождаване на града през Руско-турската война Анастас Кунчев е избран за член на съдебния съвет в Ловеч. Член е на комитета „Единство“ в Ловеч. Впоследствие става и председател на Окръжния съд /изгорените архиви на полицията при пожар в сградата на съда - моя бележка/ и като такъв депутат от Ловеч в Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Депутат и в 1 велико народно събрание и в 1 и 2 обикновени народни събрания от Ловешка избирателна околия."

На втория ред най-вляво /отбелязан със стрелка/ е въпросният Анастас Т. Кунчев в групата на депутатите от Ловечко за Учредителното събрание в Търново през 1879, вдясно на първи и втори ред са Поплуканов, Драсов, Пъшков от същата група.

Страшимиров е разбрал машинацията, но и всички историци, разглеждащи българското Възраждане би трябвало да са я разбрали също. Не може да имаш титли и публикации като си затваряш очите за ключови противоречия в нашата история. За съжаление е точно обратното, битува ореол около Обретенови и е трудно да видиш истината отвъд мита за фамилията.

Според мен дори няма голямо значение април или май е разпитан Драсов, най-вероятно от съседа си Али Чауш, с когото останали приятели до края, дори след Освобождението. Когато се е получило съобщението в конака, Али Чауш се е чувствал негов приятел и такъв остава, затова най-вероятно го е разпитал насаме, по съседски са си казали каквото имало да си кажат. Ако намерехме сега полицейските архиви, неизгоряли, запазени, пак нямаше да открием нещо за техния разговор, бил е различен, не е бил разпит.

Търсех обаче възможния момент, в който се е случил, защото ако е през март, а до 28 април държат Обретенов и сие задържани, няма много логика. По-логично е да ги освободят след като поне един се съгласил да сътрудничи и веднага след това полицията да започне да разплита кълбото в Ловеч, столицата на организацията, както и да следи какво се случва на събранието в Букурещ. По този път, ако са освободени четиримата към края на април, Драсов следва да е разпитан втората половина на април или май месец. Търсех просто потвърждение, че не е било през март например, докато русенци са били в ареста, седмици далече от пускането им.

Драсов е потърсил първо помощ от роднините, трябва да им е било гръм от ясно небе това желание да учи и да са непредвидени сумите, които е поискал за целта, но ако им е казал, че властта го следи за момчешки комиталък и носене на оръжие, да са проявили разбиране и са се впрегнали да му помогнат да замине. Затова и зет му включил съдружници и близки в бързото намиране на повечко пари, да стигнат за чужбина. Както четохме в единия от линковете по-горе, на партито на изпроводяк присъствал и Али Чауш, не само комитаджиите. Интересна компания са били на масата. Допълнително, от Мария Сиркова знаем, че тогава Драсов получил тескере, а пък Колев и пари.

Драсов затова е бързал с убийството на дякон Паисий, забавено с половин година, защото заминавал и да отърве по-скоро и себе си и другите от този враг, а може би и да му отмъсти, последното би доверил само на Пъшков. Драсов е този, който е знаел, че някой е започнал да издава. Замълчал си е пред другите, защото той самият също е издал нещо, за да се откопчи. Но е натиснал яко да бъде убит Паисий. Едва ли се е досещал, че друг, някой в Русе е проговорил. Най-логично е да е мислил, че дякон Паисий ги е натопил както от известно време се заканвал. Поп Кръстьо е написал, че дяконът наистина познавал членовете на комитета в Ловеч, най-малко узнал вишегласието по някакви пътища и е можел да ги издаде, макар според него да не го е направил. Драсов обаче знаел, че има издайник, предполагал да е Паисий, а не би се сетил за Обретенов, може и да не е разбрал, че последния е бил в затвора за убийство. По онова време комуникациите не са били това, което са днес и с месец да не получи поща е било ок, просто от другия край на българско нямало какво да пишат.

В Ловеч останали Марин и Пъшков. Марин нямал спонсор, за да бяга, Пъшков имал добра търговия, която щял да изгуби, Сирков ги следял и се оправдавал, че семейството го задържа, но усещал, че нещо не било наред.

Редактирано Неделя в 09:34 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Страшимиров е разбрал машинацията, но и всички историци, разглеждащи българското Възраждане би трябвало да са я разбрали също. Не може да имаш титли и публикации като си затваряш очите за ключови противоречия в нашата история. За съжаление е точно обратното, битува ореол около Обретенови и е трудно да видиш истината отвъд мита за фамилията.

Според мен дори няма голямо значение април или май е разпитан Драсов, най-вероятно от съседа си Али Чауш, с когото останали приятели до края, дори след Освобождението. Когато се е получило съобщението в конака, Али Чауш се е чувствал негов приятел и такъв остава, затова най-вероятно го е разпитал насаме, по съседски са си казали каквото имало да си кажат. Ако намерехме сега полицейските архиви, неизгоряли, запазени, пак нямаше да открием нещо за техния разговор, бил е различен, не е бил разпит.

Търсех обаче възможния момент, в който се е случил, защото ако е през март, а до 28 април държат Обретенов и сие задържани, няма много логика. По-логично е да ги освободят след като поне един се съгласил да сътрудничи и веднага след това полицията да започне да разплита кълбото в Ловеч, столицата на организацията, както и да следи какво се случва на събранието в Букурещ. По този път, ако са освободени четиримата към края на април, Драсов следва да е разпитан втората половина на април или май месец. Търсех просто потвърждение, че не е било през март например, докато русенци са били в ареста, седмици далече от пускането им.

Драсов е потърсил първо помощ от роднините, трябва да им е било гръм от ясно небе това желание да учи и да са непредвидени сумите, които е поискал за целта, но ако им е казал, че властта го следи за момчешки комиталък и носене на оръжие, да са проявили разбиране и са се впрегнали да му помогнат да замине. Затова и зет му включил съдружници и близки в бързото намиране на повечко пари, да стигнат за чужбина. Както четохме в единия от линковете по-горе, на партито на изпроводяк присъствал и Али Чауш, не само комитаджиите. Интересна компания са били на масата. Допълнително, от Мария Сиркова знаем, че тогава Драсов получил тескере, а пък Колев и пари.

Драсов затова е бързал с убийството на дякон Паисий, забавено с половин година, защото заминавал и да отърве по-скоро и себе си и другите от този враг, а може би и да му отмъсти, последното би доверил само на Пъшков. Драсов е този, който е знаел, че някой е започнал да издава. Замълчал си е пред другите, защото той самият също е издал нещо, за да се откопчи. Но е натиснал яко да бъде убит Паисий. Едва ли се е досещал, че друг, някой в Русе е проговорил. Най-логично е да е мислил, че дякон Паисий ги е натопил както от известно време се заканвал. Поп Кръстьо е написал, че дяконът наистина познавал членовете на комитета в Ловеч, най-малко узнал вишегласието по някакви пътища и е можел да ги издаде, макар според него да не го е направил. Драсов обаче знаел, че има издайник, предполагал да е Паисий, а не би се сетил за Обретенов, може и да не е разбрал, че последния е бил в затвора за убийство. По онова време комуникациите не са били това, което са днес и с месец да не получи поща е било ок, просто от другия край на българско нямало какво да пишат.

В Ловеч останали Марин и Пъшков. Марин нямал спонсор, за да бяга, Пъшков имал добра търговия, която щял да изгуби, Сирков ги следял и се оправдавал, че семейството го задържа, но усещал, че нещо не било наред.

Стаски наблягаше на роднинските връзки в Ловеч, че не е възможно да се ориентираме за провала там, ако не познаваме добре кой с кого е бил свързан по роднинска и търговска линия. В тази връзка, прави ми впечатление с какво се е занимавал Анастас Кунчев, търгувал с памучни прежди, Денчо Памукчията /Халача/ сигурно е имал вземане-даване с него. Комитите са искали да ограбят и убият фактически негов колега, в такава ситуация всеки един от заможните се е чувствал жертва, включително Пъшков, чиито бизнес е бил бубарство. Бубарството е било много голям поминък в края на 19-ти и в първата четвърт на 20-ти век, та чак до края на социализма. България в края на 80-те години на 20-ти век е била трета или четвърта в света след Япония, Китай и Южна Корея по производство на коприна, абсолютен лидер в Европа, малко хора знаят това. Фабриката на Карагьозов в Търново е произвеждала изпечени пашкули от най-добрия японски сорт и ги е изнасяла за Италия, от тези пашкули са точели най-качествената коприна. Карагьозови са се занимавали и с угояване на добитък за месо и лой, а това е другият бизнес на Анастас Кунчев, хората са имали много силни търговски и финансови зависимости, както впрочем е и сега. Неслучайно Карагьозов-брат и Симидов са били заедно с Пъшков на гощавката преди убийството на Паисий, те са били посветени, за да заблуждава каймакамина Карагьозов и да го насочва по лъжлива следа. Всички тези връзки са важни, но често се пренебрегват, защото историците се фиксират в писмените документи.

Освен това, Анастас Кунчев, който е женен за жена от рода Драсови, е управлявал и епархийските дела, ключова роля в ония времена, когато гражданството е упражнявало контрол върху църквата. Той е забранил да се споменава името на Иларион Ловчански, защото са го считали за гъркоман, през 60-те години борбата за българска екзархия е била водеща в Ловеч, преди да се появи там Левски. Паисий е бил мразен от ловчанци и по причина, че е бил наместник на омразния им Иларион, наместникът се е посочвал от владиката.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Стаски наблягаше на роднинските връзки в Ловеч, че не е възможно да се ориентираме за провала там, ако не познаваме добре кой с кого е бил свързан по роднинска и търговска линия. В тази връзка, прави ми впечатление с какво се е занимавал Анастас Кунчев, търгувал с памучни прежди, Денчо Памукчията /Халача/ сигурно е имал вземане-даване с него. Комитите са искали да ограбят и убият фактически негов колега, в такава ситуация всеки един от заможните се е чувствал жертва, включително Пъшков, чиито бизнес е бил бубарство. Бубарството е било много голям поминък в края на 19-ти и в първата четвърт на 20-ти век, та чак до края на социализма. България в края на 80-те години на 20-ти век е била трета или четвърта в света след Япония, Китай и Южна Корея по производство на коприна, абсолютен лидер в Европа, малко хора знаят това. Фабриката на Карагьозов в Търново е произвеждала изпечени пашкули от най-добрия японски сорт и ги е изнасяла за Италия, от тези пашкули са точели най-качествената коприна. Карагьозови са се занимавали и с угояване на добитък за месо и лой, а това е другият бизнес на Анастас Кунчев, хората са имали много силни търговски и финансови зависимости, както впрочем е и сега. Неслучайно Карагьозов-брат и Симидов са били заедно с Пъшков на гощавката преди убийството на Паисий, те са били посветени, за да заблуждава каймакамина Карагьозов и да го насочва по лъжлива следа. Всички тези връзки са важни, но често се пренебрегват, защото историците се фиксират в писмените документи.

Освен това, Анастас Кунчев, който е женен за жена от рода Драсови, е управлявал и епархийските дела, ключова роля в ония времена, когато гражданството е упражнявало контрол върху църквата. Той е забранил да се споменава името на Иларион Ловчански, защото са го считали за гъркоман, през 60-те години борбата за българска екзархия е била водеща в Ловеч, преди да се появи там Левски. Паисий е бил мразен от ловчанци и по причина, че е бил наместник на омразния им Иларион, наместникът се е посочвал от владиката.

За мен това обяснява успеха му бързо да намери средства да се измъкне навън, защото едно е да искаш, друго е да намериш възможности. Той така или иначе рискува да тръгне дори и с малка сума и когато привършва парите моли Панайот Хитов да му прати пари, за да преживее. Явно е било много належащо да се махне колкото се може по-бързо от Ловеч, да не му се налага да доносничи. Поради това вероятно и не се връща до Освобождението в Ловеч, иначе властта би го търсила и търсила за да получава информация. Ако близките му са научили, дори и заради него само, не заради себе си, биха подпалили архива да спасят името му и пред руското военно ръководство, което го поставя за кмет и пред гражданите.

Точно защото и Пъшков, и Драсов участват и следят убийството на Паисий отблизо, Пъшков от кралската ложа така да се каже, а Драсов изготвил, събрал подписи, занесъл писмото на Общия, аз мисля, че Пъшков е бил посветен в тайната на издайничеството от приятеля си. За Драсов най-простото е било да предполага, че Дякон Паисий ги е издал и за да му отмъстят, а и да спре да им вреди, организирали убийството му, другите от комитета изобщо не били въвлечени толкова, колкото тези двамата. Пъшков като смятал, че е на живот и смърт, този път рискувал и до край седял на сцената да следи дали дяконът ще издава до последния си дъх. Надъхването на другите двама търговци срещу дякона може и от негова страна да е било.

Оттам обаче влиза в полезрението на властта, арестували го с тях и вече нямало измъкване. В Ловеч Али Чауш знаел колко са близки с Драсов, така че след убийството и на слугата на Денчо смятам, че се е насочил право към него и измъкнал информация, не друга, а списъка с убийствата на организацията и тайните къщи на Апостола според мен. Сигурна съм, че Пъшков е искал с това всичко да свърши, дори декларирал и стигнало до Данаил Попов, че повече няма да е в комитета...

Но след като Левски се измъкнал за пореден път, Хамди паша решил, че е дошъл момента да иска от Цариград затягане на мерките и да разкаже какво е събрал като данни за предстоящо голямо въстание.

Тук е е интересният момент, властта в тези месеци следи съвсем отблизо и без грешка траекторията на Апостола, от Ловеч или от Русе, откъдето му препращали кореспонденцията, са знаели толкова добре къде е, кой от двата комитета го е издавал? Защото до арестите за Арабаконак имало едни две-три седмици, но някой е донасял, че Левски е в Тракия...

Редактирано Неделя в 13:52 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Тук е е интересният момент, властта в тези месеци следи съвсем отблизо и без грешка траекторията на Апостола, от Ловеч или от Русе, откъдето му препращали кореспонденцията, са знаели толкова добре къде е, кой от двата комитета го е издавал? Защото до арестите за Арабаконак имало едни две-три седмици, но някой е донасял, че Левски е в Тракия...

От Русе, според мен. След като бяга от Ловеч към Тракия, Левски вече не ги е осведомявал за маршрута си. Нямало е и кой да осведомява, Пъшков се е отказал, Драсов избягал, Марин паникьосан и неспособен да се справя с работата, защото са я вършели преди това Пъшков и Драсов. Марин през цялото време е стоял като техен аватар в комитета, Пъшков му отваря писмото в края на октомври преди да го арестуват и го чете. Драсов се е занимавал с цялата кореспонденция и пощата преди да избяга, той е водел и сметките на Привременното правителство. Марин е бил удобното лице и за двамата.

Каналът Букурещ-Русе-Търново обаче е функционирал след заминаването на Левски в Тракия и оттам са минавали всички известия за и от Левски. Христо Иванов е знаел за маршрута на Левски и през него е течала кореспонденцията между Левски и Букурещ, а посредникът е бил Обретенов в Русе.

Обретенов е написал в спомените му, че след бягството на Драсов, Търново е станало център на ВРО и това донякъде е вярно.

Спомените на Обретенов и в трите им издания са силно деформирани от редакцията на Михаил Арнаудов и съпругата на Обретенов. Първото издание е чак 1943, когато Обретенов е бил покойник, той е починал през 1939.

Докато е бил още жив, оставил е спомени за Левски в сп. Прелом, издавано от Димо Кьорчев, в бр. 3-ти от 1923 година /Страшимиров го споменава, но бърка броя с 4-ти/ Вижте на този линк:

http://dspace.cl.bas.bg/xmlui/handle/nls/31009

търсете година 2, кн.3, стр.68, отваря се в електронен формат

Интересни са разликите с изданието под редакцията на М.Арнаудов, доста големи, и интересни...

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

От Русе, според мен. След като бяга от Ловеч към Тракия, Левски вече не ги е осведомявал за маршрута си. Нямало е и кой да осведомява, Пъшков се е отказал, Драсов избягал, Марин паникьосан и неспособен да се справя с работата, защото са я вършели преди това Пъшков и Драсов. Марин през цялото време е стоял като техен аватар в комитета, Пъшков му отваря писмото в края на октомври преди да го арестуват и го чете. Драсов се е занимавал с цялата кореспонденция и пощата преди да избяга, той е водел и сметките на Привременното правителство. Марин е бил удобното лице и за двамата.

Каналът Букурещ-Русе-Търново обаче е функционирал след заминаването на Левски в Тракия и оттам са минавали всички известия за и от Левски. Христо Иванов е знаел за маршрута на Левски и през него е течала кореспонденцията между Левски и Букурещ, а посредникът е бил Обретенов в Русе.

Обретенов е написал в спомените му, че след бягството на Драсов, Търново е станало център на ВРО и това донякъде е вярно.

Спомените на Обретенов и в трите им издания са силно деформирани от редакцията на Михаил Арнаудов и съпругата на Обретенов. Първото издание е чак 1943, когато Обретенов е бил покойник, той е починал през 1939.

Докато е бил още жив, оставил е спомени за Левски в сп. Прелом, издавано от Димо Кьорчев, в бр. 3-ти от 1923 година /Страшимиров го споменава, но бърка броя с 4-ти/ Вижте на този линк:

http://dspace.cl.bas.bg/xmlui/handle/nls/31009

търсете година 2, кн.3, стр.68, отваря се в електронен формат

Интересни са разликите с изданието под редакцията на М.Арнаудов, доста големи, и интересни...

Аз от този линк съм силно изненадана, в едни документи пише, че от Търново му отговарял Големия, сега на писма със същия текст както в спомените му е отбелязано, че са от Ив. Х. Димитров.

Плюс, излиза, че не на 28-ми април съгласно спомените му, а чак на 7-ми май го пратили в Букурещ според протокола на комитета, освен, ако този протокол не си го и съчинил пост-фактум...
Оригиналът на писмото на Каравелов изглежда изобщо не е пътувал, защото си го е чакал в къщи, неунищожен, незаплашен от бастисване на къщата му, а само препис е тръгнал към Търново след петнадесетина дни. Пълна бъркотия.

Явно Обретенов е имал доста за криене и не е смеел да изкаже фактите в истинския вид, за да не го уловят в нещо.

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Плюс, излиза, че не на 28-ми април съгласно спомените му, а чак на 7-ми май го пратили в Букурещ според протокола на комитета, освен, ако този протокол не си го и съчинил пост-фактум...

На 28-ми април са имали заседание на Русенския ЧРК, протоколирано, след което са го пратили в Търново да се споразумява, не пише за какво, но е било да го делегират за втори представител, от Търново са му отказали, това го пише в протокола, затова провеждат второ заседание на 7-ми май /това го има в спомените от 1923/ и през главата на Търново, т.е. на ВРО, му делегират правото на втори представител, той е бил най-рано на 8-ми май, обсъжданията на Устава приключват на 18-и май, това също го е писал през 1923.

Арнаудов така е представил нещата в книгата, все едно Обретенов е бил от началото на всички заседания:

От този текст излиза, че веднага след като се върнал от Търново, заминал за Букурещ на 1 май и е присъствал на всички заседания. Нищо не се споменава за отказ на Търново и за второ заседание на Русенския ЧРК на 7-ми май, върнал се на 1-ви май от Търново и веднага след това заминал за събранието.

Иван Драсов е посочен за представител на Ловеч, а Марин Поплуканов е сложен за представител на десетте сливенски ЧРК.

Лъжи върху лъжи, не разбирам кому са били необходими, след като през 1943, когато е първото издание на мемоарите, вече са били публикувани спомените на тогава живия през 1923 г. Обретенов, които са в очевидно противоречие с публикуваното през 1943. Но са преиздавани тези спомени от 1943 още два пъти по време на социализма и се цитират широко.

В спомените от 1923 е написал, че той, Левски и Марин Поплуканов нощували, докато са в Букурещ, в къщата на Любен Каравелов. Особена чест му е била оказана.

Тогава за пръв път се е срещнал с Левски.

Историята със задържаното от Обретенов писмо до Левски от Каравелов за мен е явна индикация за кой е работел той по онова време - не за Каравелов, а за османската полиция. Как са го вербували и кога, можем засега само да гадаем, но предполагам, че е станало по време на ареста му за убийството на Пенев. Впоследствие някаква роля може да са изиграли и масонските му връзки с Ведър и братята от турските ложи, които са били на различни постове, включително и в полицията. Ведър е работел за британците, а те по онова време са провеждали политика да съхранят Османската империя и да не допуснат Русия до проливите.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

На 28-ми април са имали заседание на Русенския ЧРК, протоколирано, след което са го пратили в Търново да се споразумява, не пише за какво, но е било да го делегират за втори представител, от Търново са му отказали, това го пише в протокола, затова провеждат второ заседание на 7-ми май /това го има в спомените от 1923/ и през главата на Търново, т.е. на ВРО, му делегират правото на втори представител, той е бил най-рано на 8-ми май, обсъжданията на Устава приключват на 18-и май, това също го е писал през 1923.

Арнаудов така е представил нещата в книгата, все едно Обретенов е бил от началото на всички заседания:

От този текст излиза, че веднага след като се върнал от Търново, заминал за Букурещ на 1 май и е присъствал на всички заседания. Нищо не се споменава за отказ на Търново и за второ заседание на Русенския ЧРК на 7-ми май, върнал се на 1-ви май от Търново и веднага след това заминал за събранието.

Иван Драсов е посочен за представител на Ловеч, а Марин Поплуканов е сложен за представител на десетте сливенски ЧРК.

Лъжи върху лъжи, не разбирам кому са били необходими, след като през 1943, когато е първото издание на мемоарите, вече са били публикувани спомените на тогава живия през 1923 г. Обретенов, които са в очевидно противоречие с публикуваното през 1943. Но са преиздавани тези спомени от 1943 още два пъти по време на социализма и се цитират широко.

В спомените от 1923 е написал, че той, Левски и Марин Поплуканов нощували, докато са в Букурещ, в къщата на Любен Каравелов. Особена чест му е била оказана.

Тогава за пръв път се е срещнал с Левски.

Историята със задържаното от Обретенов писмо до Левски от Каравелов за мен е явна индикация за кой е работел той по онова време - не за Каравелов, а за османската полиция. Как са го вербували и кога, можем засега само да гадаем, но предполагам, че е станало по време на ареста му за убийството на Пенев. Впоследствие някаква роля може да са изиграли и масонските му връзки с Ведър и братята от турските ложи, които са били на различни постове, включително и в полицията. Ведър е работел за британците, а те по онова време са провеждали политика да съхранят Османската империя и да не допуснат Русия до проливите.

Аз наистина се загубих в неговите спомени, все едно разказва за преживени два-три живота паралелно, не за един. 

Когато е тръгвал за Букурещ, събранието е преминало най-съществената си част и е бил гласуван Устава. Защо не е уважил, че Иларион Драгостинов е избора за представител на Русе? На никой друг не му е хрумнало да тича към Букурещ да засенчи титуляра. 

Разговорите му с комитета в Търново пък са абсолютна загадка, а искането му е било против правилата, всеки комитет е имал право на един представител, не на двама. Но за нас има нещо важно, и в двата варианта на спомените има следния коментар от него, че когато е тръгвал през май месец, той е оставил Левски във Влашко. Напомня за: "лице на име Левски... по настоящем във Влашко..."

Всъщност ние точно това търсим, доказателства за издайничествата на Обретенов и как в резултат на тях турската полиция стига до Ловеч. Там вече съм сигурна, че дякон Паисий е убит, защото са заподозрели него в предателство, поп Кръстьо също намеква, че това е основния мотив,  дяконът ги е знаел и ако е искал можел наистина да ги издаде... Не е било само търговски интереси, както се спекулира, такива те са преплитали с много търговци, не е била идеята всеки търговец застанал на пътя им да убиват... 

Но все още сме в Русе, където Обретенов все търсел информация за Левски, но без да посочи конкретна причина, все разпитвал Ангел Кънчев за него...

Редактирано вчера от 09:47 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Но за нас има нещо важно, и в двата варианта на спомените има следния коментар от него, че когато е тръгвал през май месец, той е оставил Левски във Влашко. Напомня за: "лице на име Левски... по настоящем във Влашко..."

Това го забелязах още в самото начало, но сега ставаме двама - "лице на име Левски", така е записан Левски и в Пълномощното, като "лице".

Преди 2 часа, Borova gora said:

Всъщност ние точно това търсим, доказателства за издайничествата на Обретенов и как в резултат на тях турската полиция стига до Ловеч.

 

Преди 2 часа, Borova gora said:

Но все още сме в Русе, където Обретенов все търсел информация за Левски, но без да посочи конкретна причина, все разпитвал Ангел Кънчев за него...

В Русе интересната за нас фигура е Ахмет Расим паша, предшественика на Хамди паша. Хамди паша е бил от партията на консерваторите, протеже на Махмуд Надим паша, великия везир, когото наричали Надимов, заради зависимостта му от Игнатиев. Той не е интересен, праволинеен и ограничен, изпълнил е каквото му е наредено, доложил е каквото е заварил от предшественика си.

Ахмет Расим е от партията на младоосманците, освен това е сроден с Мидхат паша - дъщерята на Мидхат /единствена/ сеомъжва за син на Ахмед Расим, т.е сватове се падат.

Ахмед Расим е етнически грък, син на офицер от еничарския корпус, тоест по дефолт турски суфи, член на някой от ордените на младоосманците, които и днес управляват Турция в сянка.

Ето какво открих за него при бързо търсене в турски сайтове, както и за връзката му с основателя на Дунавския вилает, Мидхат паша:

 

"Като стъпка към усилията за модернизация в Османската империя, през 1826 г. султан Мехмед II решил да премахне Еничарския корпус и повечето от еничарите, които отговорили на тази ситуация с бунт, били убити. Кушакчъ Мустафа Ага, един от еничарите, оцелели след това клане, избягал в Атина с гръцката си съпруга и син, преоблечен като жена.

Ахмет Расим, син на Кушакчъ Мустафа Ага, е роден в Истанбул през 1826 г. Ахмет Расим, който продължава живота си в Атина със семейството си и е отгледан според някои източници в християнската вяра, изучава науки като физика и геометрия в продължение на 12 години и получава диплома. Ахмет Расим, за когото се твърди, че е знаел гръцки, френски, италиански и албански, дошъл в Истанбул и постъпил в преводаческата зала „Бабиали“ през 1844 г. Ахмет Расим паша, който бързо се издигнал в държавната служба и получил титлата „паша“, работил в Министерството на външните работи и правосъдието, служил е като областен управител и губернатор, а през 1868 г. е повишен в ранг на везир. Ахмет Расим паша, който е служил като управител на Яня, Туна /Дунавски вилает/, Трабзон, Ишкодра, Коня, Измир, Селаник, Карахисар-и Шаркъ (Шебинкарахисар) и Хюдавендигар (Бурса) с този ранг, е бил кмет на Истанбул в продължение на два месеца и половина през 1878 г. Ахмет Расим паша, който е назначен за управител на Триполи в края на 1880 г., остава на тази длъжност шестнадесет години. Умира в имението си в Канлъджа на 16 октомври 1897 г.

Както знаете, Митхад(т) паша е бил много важен държавник в последния период на Османската империя. Той беше паша, достатъчно могъщ, за да свали султаните и да гарантира, че други ще се възкачат на трона.

Мидхат паша: II. Той не само доведе Абдулхамид на трона, но и подготви основите на Конституцията, която използваме днес. Той е човек, който накара Абдулхамид II да приеме Кануни Исасия.

Той е един от лидерите на военния преврат, довел до детронирането на Абдулазиз през 1876 г., както и до детронирането на султан Мурад V и възкачването на султан Абдул Хамид II на трона през същата година.

Има грешки, допуснати от Митхат паша.

Той издаде указ, разрешаващ на Египет да взема заеми от чужбина, което доведе до падането на Египет под британско управление. Той също така предизвика отстраняването си от длъжност, като представи бюджетния дефицит като излишък.

Вярвайки, че Англия ще помогне, той въвлече Империята във война с Русия и тази война влезе в историята като едно от най-големите бедствия в историята на Османската империя.

Малко след тези събития Митхат паша губи благоволението на Абдулхамид и е заточен. През 1881 г. е осъден на смърт от съда, установен в двореца Йълдъз, по подозрение в убийството на Абдулхамид. Присъдата му е заменена с лишаване от свобода от Абдулхамид, но три години по-късно е убит от охраната си.

Митхат паша има само една дъщеря Мемнуне Ханъм.

Мемнуне Ханъм се жени за Мустафа Вефик бей, син на друг османски паша, Ахмет Расим паша."

Ако Обретенов е бил вербуван от османската полиция да работи за нея, това, според мен е станало по времето на Ахмет Расим. Предполагам шефът на полицията в Русчук, Али бей, мисля, се казваше, също е бил назначен по времето на Ахмет Расим или Мидхат паша.

 

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Това го забелязах още в самото начало, но сега ставаме двама - "лице на име Левски", така е записан Левски и в Пълномощното, като "лице".

 

В Русе интересната за нас фигура е Ахмет Расим паша, предшественика на Хамди паша. Хамди паша е бил от партията на консерваторите, протеже на Махмуд Надим паша, великия везир, когото наричали Надимов, заради зависимостта му от Игнатиев. Той не е интересен, праволинеен и ограничен, изпълнил е каквото му е наредено, доложил е каквото е заварил от предшественика си.

Ахмет Расим е от партията на младоосманците, освен това е сроден с Мидхат паша - дъщерята на Мидхат /единствена/ сеомъжва за син на Ахмед Расим, т.е сватове се падат.

Ахмед Расим е етнически грък, син на офицер от еничарския корпус, тоест по дефолт турски суфи, член на някой от ордените на младоосманците, които и днес управляват Турция в сянка.

Ето какво открих за него при бързо търсене в турски сайтове, както и за връзката му с основателя на Дунавския вилает, Мидхат паша:

 

"Като стъпка към усилията за модернизация в Османската империя, през 1826 г. султан Мехмед II решил да премахне Еничарския корпус и повечето от еничарите, които отговорили на тази ситуация с бунт, били убити. Кушакчъ Мустафа Ага, един от еничарите, оцелели след това клане, избягал в Атина с гръцката си съпруга и син, преоблечен като жена.

Ахмет Расим, син на Кушакчъ Мустафа Ага, е роден в Истанбул през 1826 г. Ахмет Расим, който продължава живота си в Атина със семейството си и е отгледан според някои източници в християнската вяра, изучава науки като физика и геометрия в продължение на 12 години и получава диплома. Ахмет Расим, за когото се твърди, че е знаел гръцки, френски, италиански и албански, дошъл в Истанбул и постъпил в преводаческата зала „Бабиали“ през 1844 г. Ахмет Расим паша, който бързо се издигнал в държавната служба и получил титлата „паша“, работил в Министерството на външните работи и правосъдието, служил е като областен управител и губернатор, а през 1868 г. е повишен в ранг на везир. Ахмет Расим паша, който е служил като управител на Яня, Туна /Дунавски вилает/, Трабзон, Ишкодра, Коня, Измир, Селаник, Карахисар-и Шаркъ (Шебинкарахисар) и Хюдавендигар (Бурса) с този ранг, е бил кмет на Истанбул в продължение на два месеца и половина през 1878 г. Ахмет Расим паша, който е назначен за управител на Триполи в края на 1880 г., остава на тази длъжност шестнадесет години. Умира в имението си в Канлъджа на 16 октомври 1897 г.

Както знаете, Митхад(т) паша е бил много важен държавник в последния период на Османската империя. Той беше паша, достатъчно могъщ, за да свали султаните и да гарантира, че други ще се възкачат на трона.

Мидхат паша: II. Той не само доведе Абдулхамид на трона, но и подготви основите на Конституцията, която използваме днес. Той е човек, който накара Абдулхамид II да приеме Кануни Исасия.

Той е един от лидерите на военния преврат, довел до детронирането на Абдулазиз през 1876 г., както и до детронирането на султан Мурад V и възкачването на султан Абдул Хамид II на трона през същата година.

Има грешки, допуснати от Митхат паша.

Той издаде указ, разрешаващ на Египет да взема заеми от чужбина, което доведе до падането на Египет под британско управление. Той също така предизвика отстраняването си от длъжност, като представи бюджетния дефицит като излишък.

Вярвайки, че Англия ще помогне, той въвлече Империята във война с Русия и тази война влезе в историята като едно от най-големите бедствия в историята на Османската империя.

Малко след тези събития Митхат паша губи благоволението на Абдулхамид и е заточен. През 1881 г. е осъден на смърт от съда, установен в двореца Йълдъз, по подозрение в убийството на Абдулхамид. Присъдата му е заменена с лишаване от свобода от Абдулхамид, но три години по-късно е убит от охраната си.

Митхат паша има само една дъщеря Мемнуне Ханъм.

Мемнуне Ханъм се жени за Мустафа Вефик бей, син на друг османски паша, Ахмет Расим паша."

Ако Обретенов е бил вербуван от османската полиция да работи за нея, това, според мен е станало по времето на Ахмет Расим. Предполагам шефът на полицията в Русчук, Али бей, мисля, се казваше, също е бил назначен по времето на Ахмет Расим или Мидхат паша.

 

https://slivenmedia.com/news/koy-predade-aprilskoto-vastanie

Трудно е да разбера защо се е напъвал да бъде четник, да участва в боеве, Драсов и Каравелов това са пропуснали, седяли са на завет и са се крили зад думите. 

Дали Обретенов се е надявал да заеме голям пост защото е повярвал в освобождението или е защото е трябвало да продължи да издава т.е. да знае какво се случва? И все пак с чета в планините не е като да си в дом докато другите се бият... 

[Б. Киров]

Преди 35 минути, Borova gora said:

https://slivenmedia.com/news/koy-predade-aprilskoto-vastanie

Трудно е да разбера защо се е напъвал да бъде четник, да участва в боеве, Драсов и Каравелов това са пропуснали, седяли са на завет и са се крили зад думите. 

Дали Обретенов се е надявал да заеме голям пост защото е повярвал в освобождението или е защото е трябвало да продължи да издава т.е. да знае какво се случва? И все пак с чета в планините не е като да си в дом докато другите се бият... 

Много сложни въпроси, които едва ли имат еднозначен отговор.

Първо, забавянето на писмото от Обретенов, не го прави автоматично доносник на османската полиция. Допуснете, че като го е прочел, си е казал същото, което и Левски - каква революция с шишанета и неподготвени хора, това е заколение, и е решил да задържи писмото, колкото се може по-дълго, преди да го изпрати.

Второ, в един момент, е можело да бъде притиснат да дава сведения и съдействие под непреодолим натиск, но когато този натиск е изчезнал, да действа като четник и да се бие в Балкана.

За мен беше интересно навремето да прочета протоколите от разпитите на групата на Цвятко Радойнов, Вапцаров и Антон Иванов, има ги публикувани някъде в мрежата, сега съм загубил линка. Антон Иванов, най-възрастният, опитен и високопоставен лидер на тази група, още от първия разпит разказва буквално всичко, което е знаел, а той е знаел най-много, защото е бил пълномощник на Задграничното бюро на ЦК. Посочва адреси, квартири и имена, при това, без да е бил изтезаван.

Като споменахте четничеството с Ботев, не ми се навлиза в тази тема, достатъчно хора са я разнищвали, но убийството на Ботев е пряко свързано с Никола Обретенов.

[Borova gora]

Преди 36 минути, Б. Киров said:

Много сложни въпроси, които едва ли имат еднозначен отговор.

Първо, забавянето на писмото от Обретенов, не го прави автоматично доносник на османската полиция. Допуснете, че като го е прочел, си е казал същото, което и Левски - каква революция с шишанета и неподготвени хора, това е заколение, и е решил да задържи писмото, колкото се може по-дълго, преди да го изпрати.

Второ, в един момент, е можело да бъде притиснат да дава сведения и съдействие под непреодолим натиск, но когато този натиск е изчезнал, да действа като четник и да се бие в Балкана.

За мен беше интересно навремето да прочета протоколите от разпитите на групата на Цвятко Радойнов, Вапцаров и Антон Иванов, има ги публикувани някъде в мрежата, сега съм загубил линка. Антон Иванов, най-възрастният, опитен и високопоставен лидер на тази група, още от първия разпит разказва буквално всичко, което е знаел, а той е знаел най-много, защото е бил пълномощник на Задграничното бюро на ЦК. Посочва адреси, квартири и имена, при това, без да е бил изтезаван.

Като споменахте четничеството с Ботев, не ми се навлиза в тази тема, достатъчно хора са я разнищвали, но убийството на Ботев е пряко свързано с Никола Обретенов.

Но това писмо е било едно от двете прихванати по подходящ начин...

За Ботев съм чела всичко. Линкът, който дадох по-горе е показателен, едвам са изгонили Обретенов от Враца, защото искал да е по-главен и правел конфликти. Бенковски поне е имал покритие на исканията си, умеел да въздейства на народа.

Търся връзката между Русе и Ловеч от гледна точка на издайничеството, по хронология и най-трудните части от пъзела си идват на мястото, ако започва с убийството на Стоян Пенев и разпитите в Русе. Няма вариант Драсов сам да е отишъл да издава, но ако е посочен и разпитван, това е друго, може да е поддал на натиска... Той така или иначе успява да се измъкне навън, на всяка цена, за да не стане доносник, нещо, за което е мечтаел Иван Фурнаджиев няколко месеца по-късно...

Около разпитите в Русе или около дейността на комитета следва да има нещо, примерно по-дребно издайничество, нещо нередно, което да ни води.

Мисля също, Икономов никога не го арестуват, макар Обретенов да твърди, че физическият убиец бил той и е намерен неговия колан. Но едва ли го е издал в конака, иначе щяха да издирват Икономов дълго-дълго. И някак специфично са освободени, точно за да тръгне поне един към събранието в Букурещ, а за него българската историография макар и по косвени данни, е сигурна, че е имало предател, плюс че дузина шпиони някак са знаели, че нещо се случва и са били там, дори и онзи Пано Бонжора напуснал българско, за да следи, дори и той е чул за събитието, което не е ок...

Редактирано Преди 20 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 55 минути, Borova gora said:

Мисля също, Икономов никога не го арестуват, макар Обретенов да твърди, че физическият убиец бил той, защото намерили неговия колан. Но едва ли го е казал в конака, иначе щяха да издирват Икономов дълго-дълго.

Икономов го прехвърлят рано на другия ден през Дунава във Влашко. Нали той е пребивавал при Димитър Горов, когато идва писмото на Каравелов за въстание и Обретенов твърди, че зад К.Г. стояло "Кара Георги", така викали на Икономов, а не Георги Живков или Димитър Горов, Страшимиров е посочил в Извори името на Георги Живков като адресат, същият, срещу когото е била насочена клеветата във вестника на Каравелов година преди това писмо...

Сега ще отворя спомените на Обретенов от 1923, там той споменаваше нещо за Габрово, където е ходил за среща с човек от Търново, мисля, че този човек е бил Христо Иванов Големия, което вече е някакъв знак, защо в донесението на Хамди Христо Иванов от Търново фигурира в Габрово. Големия е бил много потаен и едва ли се е разкривал пред Обретенов, той даже не знае псевдонима му, защото в едно от цитираните от самия Обретенов писма от Търново, Големия се е подписал с Христемага /негов псевдоним/, а Обретенов твърди, че е подписано от Иван Хаджидимитров. Той спряга упорито Иван Хаджидимитров като председател на комитета в Търново, но доколкото си спомням въпросният Иван е станал такъв чак през 1873-та.

Ето го и въпросният пасаж от спомените на Обретенов от 1923:

"Че бях повикан от Левски в Габрово" е написал Обретенов във връзка с изпратената пушка до Търново и цитира протокол от 27 август, в който обаче пише разходи за Гюргево. Обретенов твърди, че пушката отнесъл в Търново и я предал на Иван Хаджидимитров, но Христо Иванов някъде в спомените му свидетелства, че е взел тази пушка от манастир около Габрово.

Последната среща на Обретенов с Левски е била втората половина на юни в Гюргево, къде е протокол от 27 август, къде е втората половина на юни с отиването на Обретенов в Гюргево. Или е печатна грешка, или Обретенов на 74 години е тотално дементирал, или е ходил до Габрово по нареждане на Левски, където се е срещал с Христо Иванов.

Според мен е третото, защото разходите им записани за Търново са 323 гроша, което по днешен курс прави около 4000 лева и в това се включва и ходенето му до Габрово, което е станало по-късно, за да пренесат пушката в Ловеч оттам.

Разходите му за ходене до Гюргево са 19 гроша.

[Б. Киров]

Това как съм пропуснал!

Този човек лъже както диша.

Тук пък е датирал писмото на Каравелов 9 ноември, а в преписа на Данаил Попов то е датирано 2 ноември.

Във второто писмо е възприел псевдонима на Христо Иванов - "Христемага и Стефан Карагьозов" за подпис на Иван Хаджидимитров, което означава, че Големия не му го е разкрил.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Това как съм пропуснал!

Този човек лъже както диша. Вижте сега тук как се появява същото писмо от мемоарите му, писано уж на 20 септември, на което му отговаря на уж на 25 септември пак неговия любим Иван хаджидимитров, който обаче тук се е подписал с псевдонима на Христо Иванов "Христемага и Стефан Карагьозов" /Големия определено е имал добро чувство за хумор с псевдонимите Христо-мага и Стефан Карагьозов /чорбаджията с най-голямо богатство в Търново/.

Та в послеписа Големия е добавил "Много от момчетата ни са уловени и сам Димитър Общия паднал в ръцете им"

Ама как тогава писмото да е писано на 25 септември?!! Нали Димитър Общи е заловен чак на 27 октомври!

Обретенов, Обретенов...

Тук пък е датирал писмото на Каравелов 9 ноември, а в преписа на Данаил Попов то е датирано 2 ноември.

Снощи ги четох и бях убедена, че писмата е писал Големия. Сега е съвсем объркано. Много странно изглеждат тези едни и същи спомени, но още по-същественото е, че Обретенов е пипал по документите, по датите в писмата. Никакви задръжки.

Аз пак ще се върна на предположението, че доносът на Хамди се състои не от един, а от няколко списъка, с информация събирана в продължение на два-три месеца. За списъка с дейците от Ловеч ясно, някой е бил заплашен, изплашен е проговорил.

Другият списък обаче е с членове на други комитети, някой, който е кореспондирал с тях, пращал им е поща и друго, знаел ги е като канал на Апостола. Тук е важното, че Обретенов е срещал Големия в Габрово и около Габрово, а за Търново все е мислел, че друг е главатаря, по-точно Иван Хаджи Димитров. Това съвпада с втория списък в доноса на Хамди, където Големия е пратен точно в Габрово. /Анастас Попхинов са го мразели всички освен Общия, нищо чудно, че е включен./

Списъкът с каналите за преноса на оръжието - в Русе винаги са били част от преноса на тайни през Дунава и са знаели почти всичко, Драгостинов не вярвам да се е наврял в полезрението на полицията, по-скоро Обретенов, който същата година е лежал в конака да е проговорил.

Ако доносникът от Ловеч е твърдял, че комитетът е на два-три месеца, нормално е било да твърди, че не знае никой от друг град или село, не познавал все още организацията. Иначе би било супер-подозрително хем от два-три месеца, още нямат главатар, Марин не е споменат, хем знаел на други десетина комитета представителите. Тогава издайникът на членовете от други комитети остава да е бил някой извън Ловеч, възможно да е бил от Русе. Плюс, не е издаден Общия, защото е бил близък до Каравелов, а Обретенов също е бил човек на Каравелов. Видно е, че е пазил тайна от Левски за Стоян Пенев и Ангел Кънчев, макар че знаел повече от другите за тях. Никъде не споменава да е уведомил дотогавашния лидер на ВРО за детайли около смъртта им. Не са издадени и други близки до Каравелов и Общия комитаджии, ударът е върху хората на Апостола, дали не е имало специална задача по въпроса? И специално да има насоченост срещу Ловеч, неговата столица, която е съвсем самостоятелно поставена в доноса, за да удари самия Левски и верните му? Ако да - издайникът е бил момче за мръсни поръчки на Каравелов, веднъж убива Стоян Пенев, следващия път натопява ловчанлии... 

"Ловеч е бил определен за център" - ето тук си личи, че издайниците са повече от един и информацията е компилирана, за да бъде доложено всичко накуп до Великия везир. Защото издайникът от Ловеч е твърдял, че неговия комитет е от два-три месеца, нищо не било разработено от членовете му.

Обаче, някой друг издава, че "Ловеч е бил определен за център" и категорично го посочва отделно, преди всички други списъци, още в началото на доноса отделя специално място на комитета в този град. Не знае коректно откога е създаден комитета там, но знае, че е централен, водещ за дузина други комитети, което на практика оборва, че съществува от два-три месеца. Този парадокс в достоверността на информацията се получава, защото властта е получила съдействие от повече от един комита. Издайникът не е един.

За списъка с тайните квартири на Левски и за другия с обирите обаче информацията идва от Ловеч, защото там се раздвижва всичко след убийството на Стойчо Гиргинов и са били притиснати.

Да, последен е даден списъка с обирите, в него фигурира и убийството на слугата на Денчо, Драсов вече не е в Ловеч, от Русе никой не би могъл да знае, значи някой трети проговаря за тези убийства, защо не Пъшков. 

Редактирано Преди 16 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Аз пак ще се върна на предположението, че доносът на Хамди се състои не от един, а от няколко списъка, с информация събирана в продължение на два-три месеца.

Компилиран е бил списъкът.

Че Ловеч е бил определен за център идва от събранието в Букурещ, така завършва с решение, че Левски е упълномощен да представлява Тракия, Македония и Северна България, а Ловеч е определен за център. Обретенов го пише ясно в спомените от 1923. Левски е споменат като лице на име В.Левский в Пълномощното. Тази информация е дошла от събранието.

Иначе няма логика Ловеч да е определен за център, а да няма председател /главатар/. Само местния издайник от Ловеч дал списък на десетина имена там така е изкарал нещата, десетина граждани подведени да съставят някакво комитетче, несериозна работа. Всичките са равнопоставени и за цвят и колорит е сложил вътре и Добре Механджията, едва ли не кръчмарска задруга в която е влязъл и симпатизант на турските ефендиета.

Преди 2 часа, Borova gora said:

Другият списък обаче е с членове на други комитети, някой, който е кореспондирал с тях, пращал им е поща и друго, знаел ги е като канал на Апостола. Тук е важното, че Обретенов е срещал Големия в Габрово и около Габрово, а за Търново все е мислел, че друг е главатаря, по-точно Иван Хаджи Димитров. Това съвпада с втория списък в доноса на Хамди, където Големия е пратен точно в Габрово. /Анастас Попхинов са го мразели всички освен Общия, нищо чудно, че е включен./

Този списък с главатарите, според мен, също е компилиран. Гложенеца, Пеев и Христо Иванов са издадени от присъствал на събранието. Христо Иванов е сгрешен, защото се е прикривал от Обретенов, според мен инстинктивно е усещал нещо нездраво в него и даже не му е доверил ролята си в комитета и псевдонима си, единствено е взел пушката от Габрово и тогава Обретенов е останал с впечатление, че е главатар в Габрово, но е знаел, че е от Търново, защото в писмото, с което го кани за "кореспондент" през юни 1871, Христо му съобщава името си и къде са се срещали в Русе.

Разните имена за пълнеж от Орхание, Тетевен и Видраре най-вероятно ги е набутал там Пъшков, когато са го притиснали за Паисий. Общо взето и Пъшков, и Драсов са съхранили хората от региона на Общия, както и самия Общи, надявали са се да изчезне във Влашко.

Информацията за убийствата, според мен, също е дело на Пъшков. И пак е премълчан Общия, защото, когато е дадена, той все още се е подвизавал в Тетевен, но вече е било публично известно, че Каравелов ще си го вземе при него в Букурещ, хванат ли го преди да замине - ще стане това, което е станало след обира, ще ги издаде всички.

Анастас Попхинов може да го издал или Пъшков или Драсов, не са подозирали каква "скрита бомба лимонка" е.

Преди 2 часа, Borova gora said:

Не са издадени и други близки до Каравелов и Общия комитаджии, ударът е върху хората на Апостола, дали не е имало специална задача по въпроса? И специално да има насоченост срещу Ловеч, неговата столица, която е съвсем самостоятелно поставена в доноса, за да удари самия Левски и верните му? Ако да - издайникът е бил момче за мръсни поръчки на Каравелов, веднъж убива Стоян Пенев, следващия път натопява ловчанлии... 

Че Обретенов е станал "момче за мръсни поръчки" на Каравелов за мен вече е очевидно. Това се е случило с убийството на Пенев и предателството на Ангел Кънчев. Кънчев е отивал при Каравелов, за да организира свикването на събранието и вероятно е бил крайно неудобен за Каравелов. Той е предаден, това е факт, който не отрича дори Обретенов, но като всеки...хитрец, насочва следата към някакъв комитетски деец, който бил завлякъл Кънчев с много пари и това го било мотивирало /все пари са му в главата на Обретенов/.

След като са го обработили обаче в полицията вече може да е бил и агент на полицията, предаващ Каравелов. Задържа писмото на Каравелов и така му осуетява замисъла за незабавно въстание. Левски е можел да се задейства от това писмо, кой е можел да предполага, че ще стопира заповедта на големия началник.

Според мен е станало по масонска линия с "блага дума" оттам и малко "кютек" от заплаха, че ще понесе последствията на убиец - тактиката на бича и кифлата, доброто ченге и лошото ченге. Сигурно са заплашили и цялата рода, а той е бил особено привързан към майка си. Пречупили са го тогава, защото това натискане да се появи на събранието, въпреки грозното впечатление, което е оставил в търновци говори, че е бил принуден да го направи, изпълнявал е задача. Големия не е могъл да не усети нещо опасно в това и затова после се крие и му определя среща в Габрово /Обретенов пише, че Левски го е извикал там/, не му се разкрива като председател, нито като псевдоним. На практика Големия е бил много важна фигура с пълномощно от Левски за целия регион, включително Русе, явявал се е нещо като пряк началник на Обретенов, който е бил председател на ЧРК в Русе и куриер.

 

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Компилиран е бил списъкът.

Че Ловеч е бил определен за център идва от събранието в Букурещ, така завършва с решение, че Левски е упълномощен да представлява Тракия, Македония и Северна България, а Ловеч е определен за център. Обретенов го пише ясно в спомените от 1923. Левски е споменат като лице на име В.Левский в Пълномощното. Тази информация е дошла от събранието.

Иначе няма логика Ловеч да е определен за център, а да няма председател /главатар/. Само местния издайник от Ловеч дал списък на десетина имена там така е изкарал нещата, десетина граждани подведени да съставят някакво комитетче, несериозна работа. Всичките са равнопоставени и за цвят и колорит е сложил вътре и Добре Механджията, едва ли не кръчмарска задруга в която е влязъл и симпатизант на турските ефендиета.

Този списък с главатарите, според мен, също е компилиран. Гложенеца, Пеев и Христо Иванов са издадени от присъствал на събранието. Христо Иванов е сгрешен, защото се е прикривал от Обретенов, според мен инстинктивно е усещал нещо нездраво в него и даже не му е доверил ролята си в комитета и псевдонима си, единствено е взел пушката от Габрово и тогава Обретенов е останал с впечатление, че е главатар в Габрово, но е знаел, че е от Търново, защото в писмото, с което го кани за "кореспондент" през юни 1871, Христо му съобщава името си и къде са се срещали в Русе.

Разните имена за пълнеж от Орхание, Тетевен и Видраре най-вероятно ги е набутал там Пъшков, когато са го притиснали за Паисий. Общо взето и Пъшков, и Драсов са съхранили хората от региона на Общия, както и самия Общи, надявали са се да изчезне във Влашко.

Информацията за убийствата, според мен, също е дело на Пъшков. И пак е премълчан Общия, защото, когато е дадена, той все още се е подвизавал в Тетевен, но вече е било публично известно, че Каравелов ще си го вземе при него в Букурещ, хванат ли го преди да замине - ще стане това, което е станало след обира, ще ги издаде всички.

Анастас Попхинов може да го издал или Пъшков или Драсов, не са подозирали каква "скрита бомба лимонка" е.

Че Обретенов е станал "момче за мръсни поръчки" на Каравелов за мен вече е очевидно. Това се е случило с убийството на Пенев и предателството на Ангел Кънчев. Кънчев е отивал при Каравелов, за да организира свикването на събранието и вероятно е бил крайно неудобен за Каравелов. Той е предаден, това е факт, който не отрича дори Обретенов, но като всеки...хитрец, насочва следата към някакъв комитетски деец, който бил завлякъл Кънчев с много пари и това го било мотивирало /все пари са му в главата на Обретенов/.

След като са го обработили обаче в полицията вече може да е бил и агент на полицията, предаващ Каравелов. Задържа писмото на Каравелов и така му осуетява замисъла за незабавно въстание. Левски е можел да се задейства от това писмо, кой е можел да предполага, че ще стопира заповедта на големия началник.

Според мен е станало по масонска линия с "блага дума" оттам и малко "кютек" от заплаха, че ще понесе последствията на убиец - тактиката на бича и кифлата, доброто ченге и лошото ченге. Сигурно са заплашили и цялата рода, а той е бил особено привързан към майка си. Пречупили са го тогава, защото това натискане да се появи на събранието, въпреки грозното впечатление, което е оставил в търновци говори, че е бил принуден да го направи, изпълнявал е задача. Големия не е могъл да не усети нещо опасно в това и затова после се крие и му определя среща в Габрово /Обретенов пише, че Левски го е извикал там/, не му се разкрива като председател, нито като псевдоним. На практика Големия е бил много важна фигура с пълномощно от Левски за целия регион, включително Русе, явявал се е нещо като пряк началник на Обретенов, който е бил председател на ЧРК в Русе и куриер.

"Само местния издайник от Ловеч дал списък на десетина имена там така е изкарал нещата, десетина граждани подведени да съставят някакво комитетче, несериозна работа."

Точно това имам предвид като пиша, че издайниците са най-малко двама. Защото единият защитава Ловешкия комитет, твърди, че е от два-три месеца, нищо още не е свършил, минал Левски, съставил и забравили, но друг сериозно го натопил, че е централен, най-важния и т.н., което значело, че е добре работещ и сигурен комитет за организацията, няма как да е от два-три месеца. Това противоречие е много видимо и показателно, че доносът не е на основа издаването от един човек само.

Точно от донесението "Ловеч е бил определен за център" трябва да е започнало концентрирането на властта върху това, което се случвало в Ловеч. Значи горе-долу през май 1872г. е бил разпита на Драсов, след доносничеството за решенията на събранието и започналото трескаво търсене как да избяга в чужбина, за да не стане доносник, предател. Причини за арест все още не е имало, нямало събитие за което да го арестуват за постоянно, но на властта е било ясно, че имало нелегален комитет, създаден под носа им.

Трябва да потърся разменени писма между Обретенов и Драсов, между Русе и Ловеч, за да сме сигурни, че Драсов е кореспондента и затова е посочен като главатар или един от главатарите от издайника и вероятно най-първият разпитан е бил той.

Яд ме е на Големия, не е заложил капан на Обретенов, за да провери лоялността му...

[Borova gora]

Преди 2 часа, Borova gora said:

"Само местния издайник от Ловеч дал списък на десетина имена там така е изкарал нещата, десетина граждани подведени да съставят някакво комитетче, несериозна работа."

Точно това имам предвид като пиша, че издайниците са най-малко двама. Защото единият защитава Ловешкия комитет, твърди, че е от два-три месеца, нищо още не е свършил, минал Левски, съставил и забравили, но друг сериозно го натопил, че е централен, най-важния и т.н., което значело, че е добре работещ и сигурен комитет за организацията, няма как да е от два-три месеца. Това противоречие е много видимо и показателно, че доносът не е на основа издаването от един човек само.

Точно от донесението "Ловеч е бил определен за център" трябва да е започнало концентрирането на властта върху това, което се случвало в Ловеч. Значи горе-долу през май 1872г. е бил разпита на Драсов, след доносничеството за решенията на събранието и започналото трескаво търсене как да избяга в чужбина, за да не стане доносник, предател. Причини за арест все още не е имало, нямало събитие за което да го арестуват за постоянно, но на властта е било ясно, че имало нелегален комитет, създаден под носа им.

Трябва да потърся разменени писма между Обретенов и Драсов, между Русе и Ловеч, за да сме сигурни, че Драсов е кореспондента и затова е посочен като главатар или един от главатарите от издайника и вероятно най-първият разпитан е бил той.

Яд ме е на Големия, не е заложил капан на Обретенов, за да провери лоялността му...

"Само местния издайник от Ловеч дал списък на десетина имена..." - аз и за този списък започнах да се замислям, може да не са дадени точно тези имена наготово от издайника, а да е отговаряно на въпроси от типа: "Този участва ли?", "Този присъствал ли е?" т.е. включените са заподозрените от властта, тези, които са привлекли вниманието й, а не че някой охотно ги е предал... По един или друг начин обаче, сериозни хора са дадени, а за Добре Механджията, имало е някаква цел...

Редактирано Преди 1 час от Borova gora