Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

  On 8.01.2017 г. at 20:35, baal said:

Изби рибарата. Карай, фентъзито да върви. Знаех си, че аматьорщината е тотална и за пореден път я доказвате с непознаването на какви видове тескерета има в османската империя, кога, как и при какви случаи се издават и ползват. 

Expand  

 

  On 8.01.2017 г. at 20:52, baal said:

Останете си със здраве. Няма да ви досажда повече с документи. Темата е за алтернативния раздел, но знам, че няма кой да я премести, щото и мъдераторите са същите разбирачи. Само още двама души познават материята при цялото ми несъгласие с някои техни мнения и това са Стаски и Гербов. 

Expand  

Ха, сега и оценки даваме, и се слагаме в числото на знаещите материята - Стаски, Гербов и ... Баал. Не ми отговаряш за Добри Механджията и Добри Койнов, защото очевидно си осъзнал, че не са едно и също лице. Опровергах изказаните ти с апломб твърдения, че Никола Цвятков не е бил член на Ловчанския комитет, и това, че ханът в Къкрина не е бил нает от Ловчанския комитет. И като паднаха всичките ти изказани високопарно балони, накрая се слагаш в числото на познавачите на "материята". И се забиваш в познанията ми за тескеретата в Османската империя - че аз тук не се занимавам с тескеретата в Османската империя, а с въпроса за предателите на Васил Левски. Ако имаш да пишеш нещо съществено по тази тема пиши го, досега само подхвърляния и намеци виждам. Ти не си и досаждал с документи, само правиш някакви намеци, че ще ги цитираш, без да го правиш.

[resavsky]

  On 8.01.2017 г. at 20:52, baal said:

Ама, разбира се, щом вие казвате значи е вярно, че не са арестувани хора по подозрение и прилика с Левски. Западните консули си измислят. Всичко, всичко каквото кажете, само и само да има предателство. 

Останете си със здраве. Няма да ви досажда повече с документи. Темата е за алтернативния раздел, но знам, че няма кой да я премести, щото и мъдераторите са същите разбирачи. Само още двама души познават материята при цялото ми несъгласие с някои техни мнения и това са Стаски и Гербов. 

Expand  

Добре де каже каква е твоята теза.Ясно и точно.Вариантите са три:

1.Левски е заловен в резултат на добрата полицейска работа на Али чауш

2.Поп Кръстьо предава Левски(

3.Величка Хашнова предава Левски

Бъди ясен.

[baal]

  Цитирай

А господа апологетите на предателствато ще обяснят ли защо отдават предпочитания само на записаното от д-р Стоянов? 

Expand  

Киров: "Опровергах изказаните ти с апломб твърдения, че Никола Цвятков не е бил член на Ловчанския комитет, и това, че ханът в Къкрина не е бил нает от Ловчанския комитет." 
Документ: "В събранията на комитета не е бил викан" (Параскев Стоянов за Никола Цвятков).
"Хана не е на комитета, а на Вълчо Сярев от Ловеч. Под кирия го държеше Христо Цонев Латинеца член на комитета" (Никола Цвятков пред Параскев Стоянов, същото пише и Христо Джамбазов) 
baal не можа да се стърпи, затова ще попита Киров: къде, кога, как и с какви аргументи опровергахте тези цитати г-н Киров? Цитати от основния източник на който се опирате. 

Киров: "Добре, усъмнил се, нали са били две заптии, нали са следили Левски из лозята, въоръжени на коне, непознатият е сам пешак, защо не са го арестували?" 
Документ: "Аз още тогава се усъмних, че този човек не е чист, защото си припомних, че и друг път съм го виждал, когато пък ми каза, че бил от Свищов. Щях да го арестувам, но като размислих, че ще стане престрелка между нас, а може да бъде и убит някой от нас, реших само да го проследим и казах на моя другар: ...Асане, мини към този баир и проследи къде ще отиде, а аз ще те чакам и пазя тук, около Пази мост, за да видим, като казва, че е от Ловеч, дали ще се върне обратно."
baal май говореше и нещо за съмнения, че непознатия все пак може и ловчанлия да е, значи излиза, че суперченгето Али чауш е помислило за най-лошия и най-добрия вариант, и при липсата на по-достоверна, от едни голи съмнения, информация е решило да събере повече данни. Анадънмо? 

Киров: "пишеш, стражар да не поиска тескерето на съмнителен човек (сам Али чауш го казва)" 
Документ: "Щях да го арестувам, но като размислих..." 
baal пита, къде Али чауш казва това, което твърди Киров? Али чауш решава, че е по-разумно да избегне пряка конфронтация и при добрия и при лошия сценарий. И се оказва прав, иначе сега навярно щяхме да го знаем не като "суперченгето", а като "щатския шериф" застрелян от Левски при престрелката на Пази мост. 

Киров: "Потерята е получила съвсем точна задача да отиде да арестува Левски в Къкринския хан от каймаканина, турците са знаели кой арестуват." 
Документ: "Бошнак Юсин каза, че го повикал каймакаминът и му заповядал да вземе със себе си 10 души полицейски стражари и да отидат в Къкрино на ханчето да уловят Левски, като им дал строго нареждане да пазят да не го убият." 
А, бе, той убуу е дал строги нареждания да не го убият, ама май не са се старали много, а? Или някой послъгва? Да обяснявам ли, че ако каймакама не е знаел, че ще арестува Левски няма да хване дикиш версията на Поплуканови срещу поп Кръстю? Едното е свързано с другото. Да повтарям ли, че тези показания са дадени под натиск? Да обяснявам ли, че Бошнака е този който арестува Пъшков и има всички основания да се притеснява от отмъщение? Да припомням ли какво са питали задържаните?  "Анасана сиктим комитасъ. Сенми оладжан юзбаши комиталар" - има ли нужда да го превеждам? Къде тук е споменато името на Левски? Това е пак по сведение на Бакърджията, но времената са други, Марин и Пъшков още не са се ояли с власт, т. е. това сведение има две предимства пред сведението на д-р Стоянов на което се опират предателоведите - то е по-ранно и не е дадено под натиск. Та не разбрах какво стана с показанията на Бошнака? Те компрометирани ли са?

Киров: "По начало този начин да водим дебат като се замеряме с цитати и контрацитати за мен е непродуктивен."; "Ти не си и досаждал с документи, само правиш някакви намеци, че ще ги цитираш, без да го правиш." 

Кое от твърденията на Киров е вярно? Непродуктивно е да се спори с човек, който сам си противоречи. Той не вижда собственото си противоречие, та какво остава за противоречията в документите с които претендира, че не работи, защото документ него му не требе той си знае, че Левски е предаден. 

Разбира се, че е непродуктивен, нали показва слабите страни на предателоведите. А Киров твърдеше, че не бил предубеден (да намеря ли точния цитат?). Накрая Киров се доказа и като капацитет по тескеретата и според него е необходимо тескере, за да отидеш на лозето си. Киров няма как да знае, а по-вероятно изнася му да се прави, че не знае, че тескерето е "бележка". Тази бележка в масовия случай е т. нар. "пътно тескере", което се издава срещу уверение за платени данъци и служи за придвижване от селище до селище, или за пътуване в чужбина и подлежи на заверка в административните центрове през които лицето минава. Този вид тескерета се вадят за конкретен случай (пътуване) и важат само за посочения случай. Вероятно сега ще се наложи и да обясняваме, защо Левски не използва тескерето, което носи. Защото кръчмата на Малък Добри е в Дръстене по пътя на заптиетата и най-вероятно те познават лично съдържателя й. "Добри Койнов в малката си кръчмичка е черпил и забавлявал със своите шеги турците." Същата е причината, когато Левски в Къкрина научава от Николчо, че заптиетата са от Ловеч, поради която погълнал тескерето. 

Редактирано Януари 13, 2017 от baal

[resavsky]

Всъщност Вълчо Сярев от Ловеч е собственик на другия хан в Къкрина.

[baal]

  On 13.01.2017 г. at 15:55, resavsky said:

Всъщност Вълчо Сярев от Ловеч е собственик на другия хан в Къкрина.

Expand  

А някакъв документ ще бъде ли посочен? 

Въпроса е реторичен, но предполагам, че всички участници, а и четящите, ще останат приятно изненадани, ако все пак получи отговор. Много малковероятно е Николчо да не знае чий е хана, който държи първия братовчед на доведения му брат. 

[baal]

  On 8.01.2017 г. at 20:14, Б. Киров said:

Какво има да се интересувам от тескеретата, това е документ за самоличност:

Тескерѐ (от турски: teskere, в мн.ч. тескерета) е остаряла дума, турцизъм, която означава паспорт или друг документ за самоличност. Използвана е преди навлизането на френската дума паспорт (на френски: passeport, в буквален превод разрешение за пребиваване в пристанище). Все още се използва разговорно, примерно в израза „Показвам си тескерето“. В съвременния турски език думата teskere съществува и означава паспорт.

Тескере - Тескерѐ (от турски: teskere, в мн.ч. тескерета) е остаряла дума, турцизъм, която означава паспорт или друг документ за самоличност.

http://rechnik.info/%D1%82%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B5

Expand  

Киров може и да не е забелязал, но ние се интересуваме от историческия контекст на думата "тескере", а не от съвременното й значение. Но него това не го интересува тъй като съвременното значение, удобно обслужва тезата му: или Али чауш лъже, или проявява непрофесионализъм, което пък иде да докаже, че той лъже и неговите съмнения, не са основна причина за залавянето на Левски, ерго има предател. Тъй че Киров показва не само непознаване и избирателно цитиране на изворите, но и непознаване на историческите реалии през епохата.

[Б. Киров]

  On 13.01.2017 г. at 14:55, baal said:

Разбира се, че е непродуктивен, нали показва слабите страни на предателоведите. А Киров твърдеше, че не бил предубеден (да намеря ли точния цитат?). Накрая Киров се доказа и като капацитет по тескеретата и според него е необходимо тескере, за да отидеш на лозето си. Киров няма как да знае, а по-вероятно изнася му да се прави, че не знае, че тескерето е "бележка". Тази бележка в масовия случай е т. нар. "пътно тескере", което се издава срещу уверение за платени данъци и служи за придвижване от селище до селище, или за пътуване в чужбина и подлежи на заверка в административните центрове през които лицето минава. Този вид тескерета се вадят за конкретен случай (пътуване) и важат само за посочения случай. Вероятно сега ще се наложи и да обясняваме, защо Левски не използва тескерето, което носи. Защото кръчмата на Малък Добри е в Дръстене по пътя на заптиетата и най-вероятно те познават лично съдържателя й. "Добри Койнов в малката си кръчмичка е черпил и забавлявал със своите шеги турците." Същата е причината, когато Левски в Къкрина научава от Николчо, че заптиетата са от Ловеч, поради която погълнал тескерето. 

Expand  

Баал, би ли посочил източника на този приведен от теб цитат:

 

"Добри Койнов в малката си кръчмичка е черпил и забавлявал със своите шеги турците." 

 

Само въз основа на него ли градиш предположението си, че Добри механджията и Добри Койнов са едно и също лице, съдържател на една и съща кръчма в Дръстене? На същата кръчма, през която минава Никола Цвятков, преди да се срещне с Левски на Пази мост.

 

Ако ти си прав и при наличието на информация единствено от един по-късен вариант на спомените на Никола Цвятков, че Левски е унищожил тескерето точно на въпросното лице, за да не попадне то в ръцете на турската полиция, не означава ли това, че тескерето е било дадено на Левски от Никола Цвятков в часовете, след срещата им на пътя към Къкрина, защото иначе откъде Цвятков може да знае точно на кое лице тескерето унищожава Левски, нали Николчо дори не знае за зашитите в самара на коня му архиви. И че това тескере Николчо е взел, когато се е отбил в кръчмата на Добри в Дръстене, преди да се срещнат с Левски.

 

П.С. Не пиша тук, за да доказвам "предателоведската" според теб теза, но виждам стремеж да докажеш на всяка цена своята теза, че при залавянето на Левски в Къкрина няма предателство - твое право. Нека обаче преди да доказваме каквато и да е теза, да анализираме фактите от изворите, доколкото това е възможно.

 

 

[baal]

Цитата е от "Ловеч и Ловчанско" по спомени на Стоянка Добрева Вангелова, дъщеря на Малък Добри. 

Според спомените на Мария Сиркова разказани на Иван Войнинов Николчо е извадил тескерето на Левски на името на Малък Добри (по-скоро е съдействал за изваждането му). 

Редактирано Януари 14, 2017 от baal

[Б. Киров]

  On 14.01.2017 г. at 17:16, baal said:

Цитата е от "Ловеч и Ловчанско" по спомени на Стоянка Добрева Вангелова, дъщеря на Малък Добри. 

Според спомените на Мария Сиркова разказани на Иван Войнинов Николчо е извадил тескерето на Левски на името на Малък Добри (по-скоро е съдействал за изваждането му). 

Expand  

Хм, получава се несъответствие, което може би има обяснение: ето какво пише самият Николчо пак в т.4 от "Ловеч и Ловченско" по повод на тескерето:

Значи тук Николчо твърди, че е научил от стражарите, че Левски е унищожил тескерето, но за тескерето е записано "извадил Малък Добре Койнов от Дръстене за пътуване до Търново"; и сега остава неизяснено, Малък Добре Койнов, който е имал кръчма в Дръстене, според цитираното от теб по спомени на дъщеря му Стоянка Добрева Вангелова едно и също лице ли е с Добре Механджията, при който се е отбил Николчо, преди да тръгне към срещата си с Левски. Защото в книгата на Кацев-Бурски за добри Механджията е написано следното:

"Още тогава съмнение се хвърли не върху поп Кръстю, а върху Добре Кръчмаря от Дръстени и Пано пезевенгина, нещо и за вуйчата на Гечо Хъшната пошушнаха – за Хаджи Мичо. Всичко се скрои у Величка и тя каквото намислеше го правеше. Нея повече слушаха ..., а знайте какво е женска уста, когато се разплещи...
Михаил X[аджи]неделчев – учител от Ловеч, ми съобщи, че той помни Пано Бонжора. Познава го като развратник, пияница, злобен и способен на всякакви низости. Разпитвал за същия дядо Ангел касапина, който му заявил: „Да бяха ме обесили както Левски, пак щях да твърдя, че Бонжора има намеса в предателството. Дядо Ангел му разказвал, че на Коледа били събрани в кръчмата на Добре Кръчмаря; Бонжора дошъл по обед поздравил с добър ден, но никой не му отговорил на поздрава и той засрамен и ядосан излязъл, ала след половин час пък дошъл Али чауш помакът и с заповеднически глас ги запитал: „Всички ли сте тука?“ Отговорил му някой: „Всички“. Той изгледал изпитателно посетителите на кръчмата и излязал последван от кръчмаря Добре. От дъщерята на Добре кръчмаря, Евгеница Куюмджиева, която живее сега в домът на X[аджи]неделчева, той узнал, че Левски с другари се опитал да обере баща й. Разбили стената, обаче, там се случил забит голям гвоздей, върху когото били закачени кантар и сито, тe паднали с ужасен трясък. Баща й станал и изгърмял с пушката. Обираджиитe избягали.
Баща й бил много зъл и голям скъперник и се грижел само за своите интереси. Нито българите, нито турците му вярвали."

Моето мнение е, както и ти твърдиш, че най-вероятно става въпрос за един и същи човек, който да има две дъщери с различни фамилни имена по имената на съпрузите си. Ако това е така, могат да се свържат фактите в следната картина, която е очертана за последните часове в деня преди залавянето на Левски, представена ни в разследването на Кацев-Бурски. Разбира се, тази картина е субективно виждане на автора й, но държа да отбележа, че тя е изградена върху анкетирани участници в събитията и следователно не може да бъде пренебрегната като документален извор:

 

"Следва да се позовем на книгата „Спомени и очерки на българските революционни движения“ на Минко Ив. Марковски. В нея той пише:
„На 26 декември пристигна в Троян известният в ловчанското окръжие Хаджи Есад ефенди... Той се установи на квартира у интимния си приятел Димитра Попов.“
Тук е необходимо да кажа, че Димитър Попов е бил член на Троянския частен революционен комитет, даже негов председател, което турчинът не е знаел. От друга страна, е необходимо да се знае, че в 1876 г. гр. Троян е бил обсаден от две башибозушки орди. Ръководител на едната орда е бил Хаджи Асанаа от с. Борима, а на другата орда е бил Хаджи Есад ефенди от с. Турски Острец (днешното с. Малиново - Д. Дулев), от което се разбира, че Хаджи Есад ефенди е бил действително известен за ловчанското окръжие, т.е. за ловешкия конак.
За вечерта съпругата на Димитър, както е обичаят при посрещане на турско заптие, е приготвила вкусна баница и варена кокошка, а Димитър от своя страна - в котленица греяна троянска сливова ракия, разбира се, подсладена обилно с топена захар. В провелия се разговор след заловения вече Димитър Общи е и за Васил Левски. Хаджи Есад, като си пийнал доста порядъчно, му казва: „Димитър ефенди, една тайна ще ти кажа, ама думата тук да си остане: Аз вчера бях в Ловеч, когато се донесе на властта, че тоя пезевенк (Васил Левски - Д. Дулев) бил там и полицията взе всевъзможни мерки за улавянето му; всички пътища, улици и съмнителни къщи са запазени от шпиони и заптиета и вярвам, че с божията воля и силата на Мохамеда, скоро ще бъде хванат.“
За потвърждение на това е необходимо да се знае, че цялата турска полиция на 25-ти и 26-ти декември в Ловеч е вдигната на крак и почва претърсване на хотели, кафенета, сладкарници, обущарници, шивачници. Това се потвърждава и от честото шатрене на Пано Петков Бонджора и хаджи Мичо, уличени като турски шпиони, и на честото влизане на Али чауш в кръчмата на Добри Койнов на 25 декември, за да се стигне чак до Пази мост, където не случайно Али чауш пита Никола Цвятков: „Тоя човек зад теб познаваш ли го?“ и към Левски: „Ти къде отиваш бе, момче?“ и „Ти откъде си, не те познавам.“
Яким Шишков, често канеше турцитe на ракъ кефи и то особено, когато най-много гонеха комитските хора. Той бeшe много влиятелен и благодарение на него пуснаха поп Кръсто и не арестуваха други. От София бяxa показали и него, бeшe се чуло че обискирали и го арестували, ала никой не смееше да го пита, защо е тъй скоро излязъл от конака. Той имаше от султана калъч, нишан за отличие и турцитe не трошеха думитe му. (Тоя калъч Шишков дал на Ангел Кънчев за представянето на Райна Княгиня.) По Освобождението при първото дохождане на казацитe, той се опита да запази турскитe къщи и семейства от обири, а Стоян Куюмджията с протестантина Хинко обираха и убиваха турцитe. Съобщава, че Левски на Малка Коледа щял да бъде хванат в хамбаря на Яким Шишкова от Али Чауш помакът, но благодарение предвидливостта му бил спасен.
Още тогава съмнение се хвърли не върху поп Кръстю, а върху Добре Кръчмаря от Дръстени и Пано пезевенгина, нещо и за вуйчата на Гечо Хъшната пошушнаха – за Хаджи Мичо. Всичко се скрои у Величка и тя каквото намислеше го правеше. Нея повече слушаха ..., а знайте какво е женска уста, когато се разплещи...
Михаил X[аджи]неделчев – учител от Ловеч, ми съобщи, че той помни Пано Бонжора. Познава го като развратник, пияница, злобен и способен на всякакви низости. Разпитвал за същия дядо Ангел касапина, който му заявил: „Да бяха ме обесили както Левски, пак щях да твърдя, че Бонжора има намеса в предателството. Дядо Ангел му разказвал, че на Коледа били събрани в кръчмата на Добре Кръчмаря; Бонжора дошъл по обед поздравил с добър ден, но никой не му отговорил на поздрава и той засрамен и ядосан излязъл, ала след половин час пък дошъл Али чауш помакът и с заповеднически глас ги запитал: „Всички ли сте тука?“ Отговорил му някой: „Всички“. Той изгледал изпитателно посетителите на кръчмата и излязал последван от кръчмаря Добре. От дъщерята на Добре кръчмаря, Евгеница Куюмджиева, която живее сега в домът на X[аджи]неделчева, той узнал, че Левски с другари се опитал да обере баща й. Разбили стената, обаче, там се случил забит голям гвоздей, върху когото били закачени кантар и сито, тe паднали с ужасен трясък. Баща й станал и изгърмял с пушката. Обираджиитe избягали.
Баща й бил много зъл и голям скъперник и се грижел само за своите интереси. Нито българите, нито турците му вярвали.
* * *
В Троян и монастиря по обвинението, върху Иван Казанджиев че бил предал 1876 г. троянските съзаклятници се установява с положителност неговото явно подпомагане на делото. Между другото се установява, че през октомврий 1872 год. Пано Бонжора извършва в хана на Иван Казанджиев в Троян едно предателство, което подплашило доста троянчени. В хана пристигнал Аврам Тодоров учител в Силистра. Отивал си в своя роден град Сопот. При обиска намерили между учебниците му тетрадка с бунтовнически песни, това било достатачно да бъде арестуван и изпратен през Ловеч за София.
Аврам Тодоров приличал много на Левски и той бил воден с голям салтанат. В Ловеч като минавали край манифактурната мааза на х[аджи] Мичо, тоя станал приближил се към окования във вериги нещастник и го заплюл в лицето, псувал го, като му подхвърлилъ: „харсазин“, който бунтува мирната рая против милостивия и добър падишах. Агите присътствували на тая отвратителна сцена му благодарили с едно: „Машала бре хаджи Ефенди“.
През 1923 год. покойният художник Андро срещнал в Букурещ Васил X. Пеев, братовчед на Левски, от гр. Олтеница – Румъния, сега покойник, той искал да се проследи живота на Пано Петков, турски шпионин, който през 1872 година много често посещавал печатницата на Любен Каравелов. Пано се изгубил след събранието на комитетскитe представители към края на м[есе]ц май. Левски на два пъти му обръщал внимание, като се движили, как ги той следил. Дори, когато отишле един праздничен ден в Олтеница Пано и там се изтърсил, но като разбрал, че е забелязан прехвърлил Дунава за Силистра.
От сведенията, които събрах Пано Петков Бонжора не е бил от Ловеч. Дошел неизвестно от къде през лятото на 1872 година и се установил в Ловеч. Някой твърдят, че бил помак от Севлиевските села, той носил басмена риза, каквато носят турците и помаците. (Това ми потвърди и г. Койнаков от Ловеч, бивш съдия, живее в София, „Веслец“ 22. Между другото той ми съобщи, че Пано Петков след Освобождението имал кръчма–вертеп на Саръ-Пазар в Ловеч до биглишкия хамбар. Бил много подозрителен тип и ловчалии отбягвали да общят с него.)

Сега нека ни бъде позволено да припомним някои факти. Нам не ни интересува съденето на Левски, а неговото залавяне. В денят, когато той и Никола Цвятков тръгват на път, в кръчмата на Добре Механджията, която се намирала в края на махалата Дръстене имало особно оживление. Тук биле събрани доста хора членове от комитета на ракъкефи. Бил и Ангел Касапина и ето какво е разказал на учителя ловчанец Х[аджи]неделчев. Било на Коледа 2 или 3 ден. Събрали се в кръчмата на Добри Механджията. Дошъл Пано Бонжора, изгледал всички, поздравил, обаче, никой му не отвърнал, защото всички го знаели за турско ухо. След като излязъл минало 1/2 час, дошъл пък Али Чауш помакът и вместо поздрав попитал:

- Всички ли сте тука?

– Всички зер, – отговорили и го поканили с кафе и цигара, обаче, той пак изгледал всички и си излязъл, придружен до вън от Добре Механджията.

Кого са търсили тия двама приятели тук? Много лесно за разбиране. Te знаят вече, че Никола Цвятков ще придружава Левски и дошли са да проверат дали е вече тръгнал. Това е било около 11 часа. Никола Цвятков се приготвял за път. Около два часът той напуща Ловеч минава край кръчмата на дядо Добре Механджията, отбива се там пие за „добър път“ и съобщава, че заминава за Търново. Тъкмо той заминава, Пано Бонжора наново дохожда и пита за Никола Цвятков. Казали му, че заминал по шосето за Търново. Пътят е тежък. Снeгът бил дълбок, а партина не е имало. Конят се движи бавно. Али Чауш, който имал участъка си в Къкрина заминава през Стратеш и докато дойде Никола Цвятков до „Пази Мост“ той е вече там и чакал.

Левски се движи бавно, той следи за Христо Луканов, който е пред него.

На „Пази Мост“ Никола Цвятков и Левски, срещат Али чауш, който ги разпитва. Същия взема участие и в нощната охрана и нападението на Къкринското ханче, което отстои 18 километра от Ловеч.

Ние вече споменахме за Пано Бонжора и Добре Миханцжията знаем кои са те. Всички историци и повествователи на тая епоха са отбягвали, невем да надникнат и малко по-далеч от поп Кръстя, от Марина П[оп]луканов, Д. Пъшков и Величка Хашнова. Последните трима повествуват, тях само слушат и върху техните доводи и заключения градят историята на епохата, която поднесе за жертва най-достойния си представител.

При все, че указанието е било дадено във в. „Независимост“ по кой път да се тръгне за намиране на истинските предатели, всички са пренебрегнали това съобщение и по тоя начин Пано Бонжора, Добре Механджията и техните другари истинските виновници на това престъпление остават неизвестни на обществото.

Величка се връща от София и заедно с брата си Христо и мъжа си Гечо Хъшната скрояват интригата за подхвърляното писмо, че е от поп Кръстю, който бил искал копирната книга и други книжа да се отнесат в колибата на Хашнови в лозето на Саря Кая и като отишле там, видели поп Кръстю в храстите заедно с преоблечени заптии. Скроена така интригата, пише се писмо на Левски, който вече иска на всяка цена да дойде в Ловеч и види тая работа, която напълно иска да уничтожи полуиздигната сграда на свободата народна.

Д. Пъшков казва че не, Величка, а Стоян Куюмджията видял попа в храстите, самия Стоян отказва да е видял попа там, а го бил видял в конака.

Противоречието е явно и то предполага да се съмняваме в искренността на разказите на участниците при развязката на тая трагедия.

Писмата подхвърляни от попа не са видели бял ден. Знае си ги само Величка и живия още Христо Луканов. И за да бъде тяхната интрига пълна и завършено делото, щом бива заловен Левски, Лукановци веднага на 28 декември съобщават в Троян и Троянския монастир по нарочен куриер късо:

„Поп Кръстю предаде Левски на турците. Пазете се“.

Знаеше ли попът, че Левски ще мине през Какрина, по свидения на същитe не, защото Никола Цвятков, който ще придружава Левски научава това след като се събрали при „Пази Мост“. Кой знаеше друг, освен Христо Поплуканов и Величка Хашинова? Според тяхната логика и логиката на поддржниците, че поп Кръстю е предател, не можем ли да си направим и ние нашите изводи, че тия, които са знаели, и които са придружили Левски до някъде са предателите? Ние не сме от тия, които без да доглежат и без да изследват ще правим изводи и ще обвиняваме. Но ние с право бихме ги обвинили и те няма да могат да остановат своето „алиби“, защото те по нареждане от Марин П[оп]луканов и Димитър Пъшков скроиха интригата, обвиниха предварително поп Кръсто и той трябваше да бъде предател пред света и, когато ужасното настана, никой не се помъчи, да види дали няма улики, които да подкрепят едно подоздрение върху други също така заинтерисувани лица, които можеха да знаят:    Кога ще дойде Левски, кога ще бъде в града и кога ще го напустне?

Ние видяхме в излагане развоя на събитията, че има такива лица, които се интересували за Левски. Едно от тях е турския шпионин Пано Бонжора, който заблуден по портрета предава в Троян в хана на Ив. Казанджиев учителя Аврам Тодоров. Той същия заплашва с портрета на Левски, Яким Шишкова, че ще му види сметката. В денят на тръгването, той отива на два пъти чак в кръчмата на дядо Добре, която се намира по пътя за Севлиево и то далеч от града.

Второ лице е Али Чауш помак, той постоянно слухти и търси. На Малка Коледа следи Левски и го заварва в ханбаря на Яким Шишкова. През денят на залавянето той посещава кръчмата на дядо Добре, 30 минути по-късно от Пано Бонжора. Същият след обед към 2-3 часа среща Левски и Никола Цвятков при „Пази Мост“. Тия лица имаха надежда, че ще получат обещанитe от турското правителство 20 000 гроша и искаха на всяка цена да ги получат.

Третото лице е дядо Добре, който има да отмъщава за обира, подпомага делото на Пано Бонжора и Али Чауш. Пано е подкрепен и от хаджи Мичо, който беше измамен в своята памет, когато заплюваше Аврам Тодоров, вместо тоя, който му беше взел на сила 10 турски лири. А хиляда и 50 гроша не са малко, за тогавашния чорбаджия, за тях, може да се окачи човек на въжето. Той живee наблизо до Поплуканови, до църквата „Св. Богородица“, техен роднина е и винаги следил какво става у тях, и всичко знае пак от тях. Цялата вечер пред арестуването на Левски, той е с турцитe на гуляй, а сутринта е един от първите поканени да видят кой е арестувания. Нo изнурения вид и окървавеното лице не са му позволили да го познае.

Нека се запомни добре, че дребните лични интереси на повечето от хората около Левски му пречеха да върши работата си спокойно. И преди да престъпим към самата същност на занимавания ни предмет, ще трябва да видим Апостола на свободата с какви хора беше заобиколен. Нека не се забравя, че историята се гради от характерите на участници и ръководители–създатели на събитията. И за да имаме картинна представа за известно събитие, ще трябва да се опознаем с душевните качества на героите. Когато кажем, че едно историческо събитие е успяло или не, ние веднага го свързваме с лицата застанали да напътват развитието на това събитие. Техните душевни качества, принципите им са ръководната нишка, а тяхната твърда или слаба воля и ум, дават следствието, крайния резултат.
Делото, което върши Левски сам има успех, защото той е воля, една душа, самобитен творец, предвидлив, и най-важното условие не липсва за него – той е напълно отдаден на самото дело И от тук делото успява, защото Левски е успехът. Със собственото си „аз“ той гарантира успехът, той знае винаги резултата на започнатата от него работа; защото се вживява с нея, чувствува я, разбира я и умее да я направлява. Той сам е работник, ръководител и изпълнител.
Лично той сам за себе си не съществувава: цялото му същество е обзето от родината, която запълня живота му. И той иска всички, като него да се жертвуват за свободата на тая родина. Колко много е огорчен като вижда, че малцина са тия, които могат да служат с неговата искрена чистосърдечност на отечество и народ."

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=864:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

 

Освен това, в книгата си Кацев-Бурски допълва, че Али Чауш е бил в кръчмата на въпросния Добри Механджията, преди да срещне Левски и Николчо на Пази мост; оттам насетне събитията са ни известни от различните версии на разказите на Николчо. Тук искам да подчертая нещо много важно, което твърдеше и Стаски - ако е имало предателство в Ловеч, то не е било еднократен акт, а цяла верига от събития, стигнала до финалната си брънка в Къкрина. Това, разбира се, е мое субективно виждане.
 

[baal]

Само дето Али чауш казва, че него ден, когато среща Николчо и спътника му, се връща от патрул в посока Севлиево. Същото пише и Христо Джамбазов, Заптието патрулирало из селата Павликени, Къкрина и Брестово когато на път обратно към Ловеч става въпросната случка. Джамбазов е бил учител в Брестово и той е човека на когото дължим разказа на Петър Попов. Освен това конструкцията на Кацев-Бурски има много несъобразности, най-фрапиращата е, че Николчо, който е на кон се движел бавно заради натрупалия сняг, но същия сняг не е попречил на заптието да го изпревари. Али чауш бил минал през Стратеш, само дето, ако беше минал от там щеше да срещне Христо Луканов с още няколко момчета и вървящия подире им Левски. А това, че снега въобще не е бил дълбок е най-малкия проблем при Кацев-Бурски. 

Редактирано Януари 15, 2017 от baal

[Б. Киров]

  On 14.01.2017 г. at 23:11, baal said:

Само дето Али чауш казва, че него ден, когато среща Николчо и спътника му, се връща от патрул в посока Севлиево. Същото пише и Христо Джамбазов, Заптието патрулирало из селата Павликени, Къкрина и Брестово когато на път обратно към Ловеч става въпросната случка. Джамбазов е бил учител в Брестово и той е човека на когото дължим разказа на Петър Попов.

Expand  

Ако прочетем внимателно какво е записал от разказите на очевидци Кацев-Бурски и го съпоставим с разказаното от Али Чауш, ще се види, че няма противоречия по отношение на времето:

  On 14.01.2017 г. at 21:37, Б. Киров said:

Сега нека ни бъде позволено да припомним някои факти. Нам не ни интересува съденето на Левски, а неговото залавяне. В денят, когато той и Никола Цвятков тръгват на път, в кръчмата на Добре Механджията, която се намирала в края на махалата Дръстене имало особно оживление. Тук биле събрани доста хора членове от комитета на ракъкефи. Бил и Ангел Касапина и ето какво е разказал на учителя ловчанец Х[аджи]неделчев. Било на Коледа 2 или 3 ден. Събрали се в кръчмата на Добри Механджията. Дошъл Пано Бонжора, изгледал всички, поздравил, обаче, никой му не отвърнал, защото всички го знаели за турско ухо. След като излязъл минало 1/2 час, дошъл пък Али Чауш помакът и вместо поздрав попитал:

- Всички ли сте тука?

– Всички зер, – отговорили и го поканили с кафе и цигара, обаче, той пак изгледал всички и си излязъл, придружен до вън от Добре Механджията.

Кого са търсили тия двама приятели тук? Много лесно за разбиране. Te знаят вече, че Никола Цвятков ще придружава Левски и дошли са да проверат дали е вече тръгнал. Това е било около 11 часа. Никола Цвятков се приготвял за път. Около два часът той напуща Ловеч минава край кръчмата на дядо Добре Механджията, отбива се там пие за „добър път“ и съобщава, че заминава за Търново. Тъкмо той заминава, Пано Бонжора наново дохожда и пита за Никола Цвятков. Казали му, че заминал по шосето за Търново. Пътят е тежък. Снeгът бил дълбок, а партина не е имало. Конят се движи бавно. Али Чауш, който имал участъка си в Къкрина заминава през Стратеш и докато дойде Никола Цвятков до „Пази Мост“ той е вече там и чакал.

Левски се движи бавно, той следи за Христо Луканов, който е пред него.

На „Пази Мост“ Никола Цвятков и Левски, срещат Али чауш, който ги разпитва. Същия взема участие и в нощната охрана и нападението на Къкринското ханче, което отстои 18 километра от Ловеч.

Expand  

В този пасаж Кацев-Бурски предава разказ на Ангел Касапина, бил в този ден в кръчмата на Добри Койнов. От този разказ става ясно, че Али Чауш е излязъл от кръчмата към 11 часа сутринта, след като се е срещнал с Пено Бонжора, слухтящ за идването на Николчо в кръчмата, според Бурски; и така, Али Чауш излиза от кръчмата в Дръстене към 11 часа, придружен от Добри Койнов, същият чието тескере е у Левски; три часа по-късно, към 14 след обяд, в кръчмата на Добри се появява Николчо; два часа след това, около 16 часа след обяд, Али Чауш пресреща Левски и Николчо при Пази мост - между излизането на Али Чауш в 11 сутринта и срещата му с Левски и Николчо има 5 часа, това е времето, през което той е могъл да направи патрулната си обиколка по шосето за Севлиево и дори да отиде до Къкрина и да се върне оттам до Пази мост; заптието е с кон, разстоянието до Къкрина от кръчмата е 18 км, обратно до Пази мост са още 12 - 30 км с кон за пет часа са напълно реално време, дори да не си е давал много зор.

Противоречие тук между записаното от Кацев-Бурски и разказаното от Али Чауш няма. За мен е по-интересно свидетелството на Ангел Касапина, че в 11 сутринта Али Чауш се среща с турското ухо Пено Бонжора, слухтящ в кръчмата, и с Добри Койнов, чието тескере е у Левски. След което заминава на обиколката си по Севлиевското шосе, отиването му до Къкрина би могло да се приеме и като начин да провери дали там ханът, нает от Латинеца, е отворен. После срещата на Пази мост за него е само маркиране на посоката на Левски и Николчо, той би могъл да знае, че тескерето на Левски на името на Добри Койнов е у този съмнителен човек, защото самият Али Чауш е заверявал тескеретата в Ловеч, има мемоарни спомени за това; освен това, както и ти пишеш, Николчо е помогнал на Добри Койнов да си завери тескерето; Али Чауш е заверил това тескере, последно от кръчмата го изпраща Добри Койнов; пет часа по-късно, уверил се, че Латинеца е в Къкрина, Али Чауш среща на път заедно Николчо и непознат човек, облечен в турски дрехи, който му казва, че отива да нагледа лозето си. Сега вече не му е било толкова трудно да направи предположението си, че Николчо и непознатия с тескерото на Добри Койнов отиват в кръчмата на Латинеца. Само че, естествено, той не разказва всичко, иначе ще разнищи цялата си мрежа от шпиони, а някои от тези хора са били свързани с власт имащите в Ловеч след Освобождението, да не е луд.

[resavsky]

Баалчо явно твърде добре познаваш действията на Али чауш във фаталния ден.Пак ти повтарям направи му едно разписание час по час и обясни простичкия факт защо потерята която според теб тръгва да гони Левски потегля чак някъде към 01.00 часа от Ловеч.Защо толкова късно?

[baal]

  On 15.01.2017 г. at 17:20, resavsky said:

Баалчо явно твърде добре познаваш действията на Али чауш във фаталния ден.Пак ти повтарям направи му едно разписание час по час и обясни простичкия факт защо потерята която според теб тръгва да гони Левски потегля чак някъде към 01.00 часа от Ловеч.Защо толкова късно?

Expand  

Веднага след като видим документални доказателства за всичките ти безсмислени твърдения, включително и това. Ако искаш да се върна назад из темата и да ги цитирам едно по едно. Като си модер, та да не си хванал Аллах за шлифера, или за тебе не важат никакви правила и можеш да си спамиш на воля. Премести темата в алтернативния раздел и никой няма да трови съзнанието ти с досаждане за документи. 

[resavsky]

Документи за какво?Как ги виждаш тези документи?Нотариална декларация от Величка Хашнво как е предала Левски и натопила поп Кръстьо?Или рапортаа Али чауш по случая?Турския документ за залавянето на Левски е един единствен и в него в прав текст е казано че "Левски е заловен поради усърдието на ловешкия каймаканин".Усърдие изразяващо се най вероятно в изграждане на агентурна мрежа.

[Б. Киров]

Според мен темата не е за алтернативния раздел, защото по мое мнение предателство в Ловеч е имало, това не е алтернативен вариант. За да не съм голословен, в този постинг ще сумирам някои факти и извори, даващи ми основание за такова мнение, надявайки се, че след това тази дискусия ще продължи в по-спокоен тон:

 

"Вечерта стигнали по мръкнало къде шест часа в село Какрина и кондисали в ханчето. Ханчето, комитетското, е онова в селото, а не онова на шосето, което било на Вълчо Сарев от Ловеч. Комитетският хан го държал Христо Цонев Латинеца, член от комитета. В този ден Христо Латиница бил и той в Ловеч, но те го пратили напред, за да бъде в ханчето, дето ще нощуват. Стигнали, Левски слязъл от коня и влязъл в ханчето. Това ханче още стояло в с. Какрина, на 2-3 километра от пътя."
д-р Параскев Стоянов

 

"В османската империя тескере се издава само след плащане на данъците. Ако не си платиш данъка, не можеш да се придвижваш свободно. Тескерето е провинциалният паспорт за пътешественика и придружвачите му. Изваждането и каитенето в турско време на пътническо тескере беше въпрос от най-трудните. За най-малките формалности, за инат или просто за кеф на ефендето тескерджня пътникът биваше принуден да изгуби по няколко деня, или пък да се отрече от пътуване."
Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция, Д Макензи & А. Ърби 

 

В 1925 г. идва в Троян Данаил Кацев - Бурски, среща се с Васил Бочев, бивш член на Троянския революционен комитет и доживял до тая година, който му казва: „Когато ... заминаваше Дякона за Ловеч, два дена по-рано изпратихме Ганко Маринов Лисицата (Лисичков), комитетски куриер, да отнесе писмо, че Левски ще отиде в Ловеч... Писмото било предадено на Величка Хашнова, сестра на Марин поп Луканов“.
„Истината по предателството на Васил Левски“ от Данаил Кацев - Бурски, 1991 г.

 

"Наистина заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета... Вие полагате големи усилия и с положителност очаквате залавянето на главата на бунтовниците Васил Левски, който заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко...”
Писмото от Цариград до Дунавския вилает с дата 1.ХІІ.1872 г. (виж “Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд”, с. 93)

Това писмо не се отнася за заловените и откарани в София след нападението в Арабаконак, а дейците от Ловчанския комитет, защото заловените и откарани в София са 60 души, а членовете на Ловчанския комитет са около 50. В писмото се казва "за хващането по един, по двама, без шум и глас", следователно, на турската власт са известни вече всички членове на Ловчанския комитет: от кого? Нещо повече, те са "хванати по един, по двама". Един месец преди Левски да влезе в Ловеч, всеки един е известен на турската власт, както и се очаква от ловчанската полиция "залавянето на главата на бунтовниците, заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко." Тоест, полицията в Ловеч е съвсем наясно за местонахождението на Левски. Такива, точни сведения властите не са могли да получат нито от Д. Общи, нито от другите арестувани извън Ловеч, тъй като те не знаят къде се движи Левски. Единствен на 27.ХІ. Дидю Пеев заявява пред съда: “Дяконът замина за Пловдив. Оттам насетне не съм се виждал с него”, но той не говори за Казанлъшко. Следователно, властите са могли да научат това само от членове на Ловчанския комитет, имащи кореспонденция с Левски по онова време, в която той ги уведомява за движението си. И прави това в писма адресирани до председателя, а председател на Ловчанския комитет е бил Марин поп Луканов; последното писмо от името на председателя е от 7 октомври, Марин поп Луканов е арестуван на 29 октомври.

 

На 28 окт. 1872 г., каймакаминът на Ловеч лично присъства в Тетевен на разпита на току-що заловения Д. Общи, който, издава ловчанските дейци Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Иван Драсов, Христо Цонев Латинеца - Бояджията и поп Кръстю, чието име не знае. От разпитите на Дидю Пеев и Марин Попдимитров става известно на каймакамина, че в комитетските дела е дълбоко замесен и Николчо Сирков - Халача. Връщайки се незабавно в Ловеч, на 29 окт. каймакаминът, т. е. без бавене, Хасан бей арестува само председателя на комитета Марин и Пъшков. Едва след десет дни ще арестува и сестрата на Марин - Величка.

 

Ловчанският каймакамин задържа при себе си арестуваните Марин Поплуканов и Димитър Пъшков цели 20 дни, вместо да ги изпрати в София, при другите арестувани, практиката с другите арестувани не е била такава.

 

Името на поп Кръстю става известно на Мазхар паша на 17.ХІ., когато в София пристигат арестуваните Марин Поплуканов и Д. Пъшков и им е направена очна ставка с Общия? На 18.ХІ. от София за Ловеч вече “лети” телеграма № 1097 за ареста на поп Кръстю, в следствие на която той и е арестуван. Преди това Общия го бърка с поп Лукан, баща на Марин и Величка.

 

Величка Хашнова е арестувана преди поп Кръстю, на 8 ноември, затворена в къщата на поп Кръстю, но после е освободена, след което каймакаминът на Ловеч й издава пътно тескере за София, където отива да се види с брат си. От кого каймакаминът на Ловеч разбра, че Величка Хашнова е посветена в комитетските тайни? Не е от поп Кръстю, защото той е арестуван десет дни след нея, въз основа на телеграма № 1119 на софийския мютесариф. Веднага след завръщането си, Величка започва да говори, че поп Кръстю е предател и скълъпва историята с т. нар. “подхвърлени писма”, които никой не е виждал; знае си ги само тя и брат й Христо.

 

От всички разпитвани от д-р Стоянов през 1901 г. ловчанци, единствено Марин твърди, че поп Кръстю е бил председател на на Ловчанския комитет, когато председател е самият той. Левски обвинява председателя в писмото си от 12.ІІ./72 г. за обсебени комитетски пари .

 

Христо Цонев Латинеца - Бояджията, съдържателят на Къкринското ханче, когото Д. Общи издава пред Мазхар паша още на 27 окт. в Тетевен и повторно в София, не е арестуван в Ловеч до залавянето на Апостола.

 

Николчо Сирков, Христо Цонев, както и Лукан Цачев Аджемооглу не са арестувани, макар че Дидю Пеев, Д. Общи и Вутю Ветов по време на следствието ги посочват поименно.

 

Поп Кръстю сам обяснява кой може да е поправил грешката на Димитър Общи, който посочва на турските власти поп Лукан, вместо него. В неговия Требник, поп Кръстю е записал: “Защо, катъ ся хванаха тяхна милость изъ Ловичъ и ся откараха въ София, и телеграфатъ пристигна за п Кръстя?... Кой убади на правителството че п. Кръстю знае всичките учасници въъ Ловичъ по име, както и Лъвски де ся той намира?”

 

Единствената уличаващо в предателство писмо от поп Кръстю е написаното с негов почерк на 7 октомври, в което той от името на председател, макар че не е такъв и никога не е бил, кани Левски да дойде в Ловеч. Обаче! Каква е логиката да праща такова писмо на Левски в качеството си на председател, след като самият Левски много добре знае, че председател е Марин поп Луканов. Освен това, самият марин поп Луканов още не е арестуван на тази дата, той е арестуван на 29 с.м., тоест 22 дни след въпросното писмо. Има и нещо друго неизяснено около това писмо, писано с ръката на поп Кръстю, самият Левски пише за него: "Въ писмото Ви от 7 окт. е, да не дохождамъ въ градатъ Ви, защото можело да стани!... а председателятъ Ви, въ писмото Ви по негово мнение, да дода...” излиза от тези думи, че Левски получава в Троянско две писма в един плик, който обаче не е адресиран с почерка на поп Кръстю. За едното пише  “... че можело да стани!..” и то отговаря на членовете на комитета, а в другото отговаря лично от председателя.  В непубликуваните машинописни “Спомени за Левски” от дъщерята на Иванчо Колев Василев - Райна Колева-Балева на стр. 41 се потвърждава тъкмо такова второ писмо, писано от членовете на комитета: когато заловили Общи, Атанас Хитров заедно с други членове на комитета били на мнение и писали на Левски да не идва в Ловеч, защото там било опасно. Писмото на членовете на комитета обаче е издърпано от архива, който е съхраняван пак от тях, и никой не го е виждал. И двете писма в един плик са адресирани до “Аслан Дер. Кърджаля в х. Асанаа Карловалъ”, т. е. до Троянския революционен комитет, където Левски се е намирал в края на ноември и началото на декември, , докато през октомври Апостолът е обикалял Тракия, следователно е било безмислено да ги адресират до Троян тогава до него. Всичко това ме навежда до заключението, че писмото писано с ръката на поп Кръстю и датирано 7 октомври е фалшификат, целящ да го набеди за предател, защото той не е председател на комитета на тази дата, нито пък по-късно. Как е можело да стане това - единственият начин е бил попът да е бил принуден със заплахи и насилие да напише такова писмо при арестуването му на 18 ноември, нещо което той признава сам, мъчили са го много, за да се отклони вниманието от истинските предатели. После това по-късно написано писмо е било сложено в един плик с друго и адресирано до Левски в Троян, където го и намира: едното, писано от членовете на комитета ги оневинява, те предупреждават Левски да не идва в Ловеч, другото, писано с ръката на поп Кръстю го уличава като предател и е фиксирано доказателство за това предателство - черно на бяло, защото приканва Левски да дойде в Ловеч. Попът е бил избран за "черната овца", той още тогава е посочен с пръст, защото веднага след това Величка стартира кампанията си с "подхвърлените писма", които също като второто писмо от двете сложени в плика липсват от архива. Може ли да се даде разумен друг отговор защо й е била тази активна кампания по очернянето на поп Кръстю, ако не за прикритие. Никой обаче и досега не е доказал, а и няма да може, че поп Кръстю е бил председател на комитета в Ловеч на 7 октомври, когато е датирано със задна дата писмото му до Левски - по простата причина, че тогава председател е бил Марин поп Луканов, при това той още не е арестуван от турците, арестът му става на 29 октомври. Защо поп Кръстю не признава за слабостта си да се съгласи под натиск да напише такова писмо със задна дата - много е лесен отговора, ако беше направил това след Освобождението, още повече щеше да навлече гнева на вече обвинилите го вече със власт истински виновници. Нямал е никаква алтернатива.

 

"Поп Кръстю не е знаел, че Левски е в Ловеч. Не съм чула нито една дума от устата на Левски - нито по-рано, нито, когато беше у нас по Коледа, да каже нещо за попа. Това от никого не съм го чула (за предателството на попа) освен от Величка и лукановци. И те го разправяха, след като умря Николчо Сирков (1873), поп Кръстю и Христо Цонев - Латинеца (1881)... Такива глупости, докато беше жив Николчо, никой не е чувал да се разказват. Чак, когато умря Хр. Ц. - Латинеца и дойде Захари Стоянов и ни измами да му дадем архива срещу разписки и опис и да ги върне, след като напише книгата (ама ги не върна), тогава се чуха тези неща и се писаха. Тогава Зах. Стоянов написа казано-неказано, че попът е предател. Доде в къщата ни да ме кандърдисват да дам книжата (архива на Левски), тези, които десет години нито ги потърсиха, нито пък се интересуваха за мене. За тези работи повече да не приказваме.”
Марийка Сиркова в последните си спомени, пети вариант, малко преди да почине

 

Според члена на Троянския комитет Васил Бочев, лукановци, веднага след залавянето на Апостола, още на 28 дек., съобщават по нарочен куриер на троянци: Поп Кръстю предаде Левски на турците. Пазете се!”

(Виж Даниел Кацев - Бурски, “Истината по предателството на Васил Левски”, 1991 г. - 154)

 

Христо Иванов Големия и Никола Обретенов в спомените си твърдят, че са разбрали за залавянето на Левски чрез телеграмите, изпратени от Ловеч до Търново (27.ХІІ.) и до Русе (през нощта срещу 28.ХІІ.72 г.), следователно властите са знаели кой залавят.

 

Иван Драсов избяга още след Богородица (непосредствено след на-падението над Денчо Халача), защото беше богат и Али Чауш и Стамбулоолу му дадоха тескере. А на Иванча Колев дадоха и тескере, и пари.
Марийка Сиркова в последните си спомени за Левски пред даскал Илия Войников в Угърчин

 

Левски пред Извънредната комисия: “След заминаването на Ваньо (Драсов), комитетът се разтири...” Тук обаче ще навлезем в много дълбоки води, защото заминаването на Ваньо Драсов е свързано с неуспешния обир у Халача, който също е организиран като капан от членовете на Ловчанския комитет, те подвеждат Левски с невярна информация, че злополучния слуга, убит от него при самозащита, е лоялен към делото на организацията и ще съдейства при вземането на парите. По тази нишка засега няма да вървя, но тя ще ни отведе до обира в Арабаконак, формално организиран и проведен от Димитър Общи, но под чужда диктовка.

 

Засега толкова. Нахвърлил съм някои от основните факти и свидетелства от извори в подкрепа на моето мнение, че предателство в Ловеч при залавянето на Левски е имало. Засега като контра аргументи бяха цитирани единствено спомените на Али чауш, опонентите се опират върху тях като на най-чиста монета, пропускайки всичко останало, а и много от това, което тук не съм цитирал.

 

 

Редактирано Януари 16, 2017 от Б. Киров

[resavsky]

Между другото пропускаме нещо важно.Къде е Левски между 10 и 25 декември когато се появява в Ловеч?на разпитите пред следствената комисия Левски заявява че се крие в колибите покрай Ловеч,приема се /не безусловно/ че е бил в тайна къща някъде около Троянския  манастир макар че има и други сведения - че е напуснал района на Троян/Орешак още на 10 декември.Какво ли прави Левски в тези важни 15 дни:чака обстановката да се успокои или следи отблизо ситуацията и изчаква нещо?

[Б. Киров]

  On 30.01.2017 г. at 9:06, resavsky said:

Между другото пропускаме нещо важно.Къде е Левски между 10 и 25 декември когато се появява в Ловеч?на разпитите пред следствената комисия Левски заявява че се крие в колибите покрай Ловеч,приема се /не безусловно/ че е бил в тайна къща някъде около Троянския  манастир макар че има и други сведения - че е напуснал района на Троян/Орешак още на 10 декември.Какво ли прави Левски в тези важни 15 дни:чака обстановката да се успокои или следи отблизо ситуацията и изчаква нещо?

Expand  

Така е, има различни мнения за това къде е бил тези последни две седмици. Според мен е бил в тайна къща около Троянския манастир, защото последното му писмо от 12 декември едва ли е писано в колиба около Ловеч, ние имаме черновата от това писмо. Освен това, на 23 декември от Троян идва куриер на комитета с писмо, което известява, че Левски ще влезе в Ловеч. Но за мен по-важният въпрос е не къде е бил тези последни две седмици, а очевидния факт, че той не подминава Ловеч, а влиза в него. Димитър Страшимиров развива, според мен, несъстоятелната теза, че Левски е влязъл в Ловеч, за да разчиства сметки с предателя поп Кръстю, това го пише в книгата си "Левски пред Къкринската Голгота", която е своеобразна полемика и отговор на анкетата на Кацев-Бурски. За мен такъв мотив, приписван на Левски е несъстоятелен, имал е много по-важна задача и цел - подготовката на въстанието за следващата година, за да се задържи две седмици около Ловеч и накрая да влезе там. Необходима му е била кореспонденцията и събраните от комитета пари, но той е взел само част от тях - около 4500 гроша, по спомените на Никола Цветков. И пак си остават въпросите - защо се е отбил у Величка Хашнова и какво е взел оттам, защо тя не е изпълнила нареждането му от 12 декември да занесе всичко у Сиркови. Много въпроси.

Редактирано Януари 30, 2017 от Б. Киров

[resavsky]

Да но според спомените на членовете на Троянския комитет Левски тръгва за Ловеч още на 10 декември.Какво прави 15 дни в тази тайна къща е доста любопитно.

[Б. Киров]

  On 1.02.2017 г. at 7:47, resavsky said:

Да но според спомените на членовете на Троянския комитет Левски тръгва за Ловеч още на 10 декември.Какво прави 15 дни в тази тайна къща е доста любопитно.

Expand  

Има три версии къде е бил Левски вежду 12 -25 декември 1872:

Първата, официозна и приета от повечето историци, като се почне с Иван Унджиев е, че е пребивал в „тайна къща” в троянското село Колибето, дн. Черни Осъм, недалече от Троянския манастир. Както се вижда от картата, това е място е комуникативно както с Троян и Троянския манастир, така и с Ловеч, докъдето разстоянието е около 30 км, един ден път преход. Сравнително близо е и до Сопот, последното място откъдето идва Левски, преди да премине Балкана с Никола Ръженков.

 

Няма твърди доказателства за това, освен цитираните от теб спомени на комитетски дейци от Троянския комитет, но Левски се среща с тях на 10 декември в манастира, където им съобщава, че ще заминава за Ловеч, след това те нямат пряк контакт с него. Писмото си до Ловеч той започва с „току се канех да тръгвам за града Ви...”, а то е писано на 12 декември, дълго е 4 страници и има чернова, едва ли е писано на коляно из лозята около Ловеч. Ето защо, лично аз, съм склонен да приема тази версия за пребиваването на Левски, преди влизането му в Ловеч. Освен това, той издава пълномощно на Й.Стоянов-Фердинанд, изпратен от Букурещ като негов помощник, за работа в Тулчанско, има документ за това с неговия подпис от 18 декември, едва ли въпросният емисар го е търсил из лозята около Ловеч.

Втората версия е на Васил Боянов в книгата му „Левски и Ловеч”, в която той доказва, че от последните две седмици Левски се е крил из колибите на лозята около Ловеч; времето било необичайно топло. В тази тема Стаски е привърженик на тази теза.

Третата версия е на Димитър Страшимиров, който твърди в „Левски пред Къкринската Голгота”, че Левски е стоял в Сопот най-рано до 18 декември, когато е тръгнал към Ловеч. Ето какво пише Димитър Страшимиров:

Това е най-невероятната за мен теза, но трябва да се има предвид, че книгата на Страшимиров е писана преди 90 години, когато още не са били известни много след това открити документи, няма да я коментирам. Само като вметка, точно тази теза отваря „тълкувания” из жълтите медии, че имало и „нещо друго” в това стоене в Сопот и Карлово, демек „другото” е някаква любовна афера, намеква се за монахинята Евгения със светско има Ана Бояджиева, която по същото време е учителка в Карлово.

Такива приказки са за маса, няма да ги коментирам.

Сега по същество: която и от трите версии да е действителна, безспорно е, че Левски близо две седмици, след като получава писмото от Ловеч, което го уведомява, че в града има предател – той сам го определя като такъв, и казва „ако Вие кажете не знаем, аз знам кой е, и ще Ви го посоча.”; човекът, който е писал фалшивите писма, или лъже, че има такива фалшиви писма, е предателят, няма какво да се осуква тук и да се извъртяват всякакви засукани аргументи, за да се замаже това в писмото на Левски до ловчанския комитет, изчаква и проучва ситуацията в Ловеч. Изпраща с такава цел и Никола Ръженков и един свещеник от Троянския манастир. И не става въпрос за злоупотреба с пари, а за предателство, защото целият патос в памфлета на Димитър Страшимиров се върти около тези пусти присвоени уж от поп Кръстю пари за да си изплатял ипотеката за къщата, това е толкова насилена зорлем теза, че издиша отвсякъде, но такива са били страстите по времето, когато отговаря на Кацев-Бурски, такъв е манталитетът да се води научен спор, че от очевидни несъотвествия е изградена цяла теория на конспирацията, за да се вкара попа в схемата на предателството.

На въпроса ти, защо е стоял две седмици извън Ловеч, а не е влязъл веднага?

Мисля, че отговора е в самото му писмо от 12 декември 1872 г. до Величка Хашнова - защото вече е знаел, че в Ловеч има предател/и и сам пише "боя се да влеза в града Ви"; защо не е подминал - моето мнение е, заради писмата, кореспонденцията му с дейците от Влашко, тя му е била необходима в предстоящия с тях дебат за въстанието. Ето защо нарежда писмата да се пренесат у Сиркови, нещо, което очевидно не е било изпълнено, за да се отбие все пак и до Хашнови, защото не е за пари, парите - 4500 гроша - вече са били у Сиркови.

 

Редактирано 2, 2017 от Б. Киров

[Staski]

Ха сега  след 19 страници постове ....да видим Кой предаде Левски ?

Изключително много съм радостен, че Б.Киров е попрочел вече видимо доста, факти и извори, това е истината, всичко друго е бошлаф работа.

Редактирано Април 12, 2017 от Staski

[Б. Киров]

  On 12.04.2017 г. at 9:47, Staski said:

Ха сега  след 19 страници постове ....да видим Кой предаде Левски ?

Изключително много съм радостен, че Б.Киров е попрочел вече видимо доста, факти и извори, това е истината, всичко друго е бошлаф работа.

Expand  

Стаски, привет . Така е, факти и извори, останалото е бошлаф работа. Но винаги съм твърдял, че изворите и фактите за детайлите около това предателство трябва да се търсят в турските имперски архиви от онова време, не са достатъчни спомените на дейци и тълкуванията им от историци. почти съм сигурен, че си изровил някакви конкретни документи по темата. Твоя воля да ги споделиш тук в темата, да намекнеш за какво става дума или просто да си ги запазиш за друга публикация.

[Staski]

След като се нищи проблема за ханчето, не ми става ясно, колко са изворите в които се споменава факта, че е било комитетско?

Хайде да видим къде е Левски по времето когато е наето от Латинеца?

Няма да цитирам извора само ще кажа " ханчето беше наето 7 месеца преди залавянето на Левски"

В тефтерчето му да се виждат сметки за наем и прочие? Нали по същество то трябва да осигурява безпрепятствено преминаване на комитетските дейци. Колко са основните фигури движещи се по трасето Ловеч - Търново? То това да не е магистрала и организация с незнам си колко хиляди членове.

До колко можем да говорим за участие на Латинеца в Ловешкия комитет?

Хайде да видим кой ще отговори

[Б. Киров]

  On 13.04.2017 г. at 6:08, Staski said:

След като се нищи проблема за ханчето, не ми става ясно, колко са изворите в които се споменава факта, че е било комитетско?

Хайде да видим къде е Левски по времето когато е наето от Латинеца?

Няма да цитирам извора само ще кажа " ханчето беше наето 7 месеца преди залавянето на Левски"

В тефтерчето му да се виждат сметки за наем и прочие? Нали по същество то трябва да осигурява безпрепятствено преминаване на комитетските дейци. Колко са основните фигури движещи се по трасето Ловеч - Търново? То това да не е магистрала и организация с незнам си колко хиляди членове.

До колко можем да говорим за участие на Латинеца в Ловешкия комитет?

Хайде да видим кой ще отговори

Expand  

Изворът, че Христо Цонев-Латинеца е бил член на Ловчанския комитет и ханчето е било наето от него като комитетско е „Градът Ловеч Като Център на Българския Централен Революционен Комитет, Столица на Васил Левски и Роден Град на Поборника Тодор С. Кирков” от д-р Параскев Стоянов, изд. 1901:

Цитати:

„Казахме, че къде края на 1868 год., вероятно през декемврий, Левски дойде като гост за пръв път в Ловеч в къщата на поп Лукана. Той обясни целта на своето идвание и свършеното в Мъгуреле и Плевен и се реши да се свика събрание. Това събрание стана в къщата на Иван Драсов, до реката в една усамотена улица между къщата на Ив. Колев и Коста Панчев; тази къща и до днес стои. На това първо събрание присъствуваха освен Левски, и Иван Драсов, Марин Поп Луканов, Анастас Цочев Хитров, Николчо Сирков и Васил Йонков от Гложене и още няколко души, вероятно Анастас Поп Хинов от Плевен, поп Кръстю, Иванчо Колев, Пану агопа бояджи Драганов и Христо Цонев Латинеца.”

„Левски, както се знае, от Ловеч тръгваше по обиколка из цяла България и в Ловеч си отпочиваше по цели недели и месеци от дългите предприятия. Казах, къде се криеше обикновено; трябва да прибавя, че, когато Левски биваше в по-голяма опасност, той се криеше в Дръстени, много рядко у Христо Цонев Латинеца, а най-често у Николчо Сирков в „горния край“. Това последнйо скривалище Левски много вардеше и тайно държеше да го има в случай на голяма опасност; тук той престоял две зими почти и едно лято; тук имал и една малка печатница; тук се криела и цялата архива. Всичко това се съхранява и до днес от Мария Сиркова, която след смърта на Никола стана жена на Никола Цветкова.”

„Никола казал, че не го познавал; заптието попитал Левски, кой е и на къде отива; Левски отговорил: „отивам на лозето си да броя, колко кола боклук са стоварили“; и прибави „аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш? аз съм от Ловеч“. Стражара си отиде къде Ловеч, а Левски през пътеката отиде нагоре в лозята и стигна Никола на шосето до гйола. Левски качил сега коня и по мръкнало къде 6 часа стигнали в селото Къкрина (на 2-3 километра на страна от шосето) в ханчето на Христо Цонев Латинеца, и той член от комитета, който ги чакал.”

На другия въпрос, къде е бил Левски, когато Латинеца наема хана, 7 месеца преди 27 декември 1872, отговорът е лесен – бил е в Букурещ за учредителното събрание на БРЦК, той пребивава в Румъния от 11 април до към началото на юли, 80 дни в Румъния, следователно ханчето е наето през това време.

Защо няма разходи в тефтерчето му записани за това ханче, ако е било наето с комитетски пари, нямам обяснение.

Редактирано Април 13, 2017 от Б. Киров

[Staski]

Въпроса беше подвеждащ.... правилно, че Левски е бил в Букурещ, а и не само той. Ханчето е наето от частното лице Христо Латинеца, а не от комитета. Това е отговора

За пример мога да посоча друго такова, например ханчето в с.Ново село /В.Търновско/, ханче което е построено с кредит от Земеделската каса и по искане на М.Преображенски, след Освобождението заради това ханче им вземат земите на няколко души теглили заем за това. Има писма до Хр.Иванов Големи по времето когато е депутат в Н.Събрание където го молят да направи всичко възможно да не им вземат имота, заради дълга с които се нагърбили за да построят ханчето.

Редактирано Април 13, 2017 от Staski

[Б. Киров]

  On 13.04.2017 г. at 7:43, Staski said:

Въпроса беше подвеждащ.... правилно, че Левски е бил в Букурещ, а и не само той. Ханчето е наето от частното лице Христо Латинеца, а не от комитета. Това е отговора

Expand  

Стаски, почти нищо не успях да открия за биографията на Христо Цонев-Латинеца. Имаш ли повече информация за него?

В някои сайтове, претендиращи за точност, обаче има други твърдения, противоречащи на твоето:

"Той е и съдържателят на Къкринското ханче. Ловешкият частен революционен комитет наема ханчето през май 1872 г. от къкринчанина Вълчо Сяров Каранейков, като за ханджия е определен Христо Цонев – Латинеца, за да може Левски да има в близост до Ловеч и друг опорен пункт за дейността си. Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет, намират подслон и някои комитетски хора."

http://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/христо-цонев-латинеца/

От така написаното недвусмислено се разбира, че "Ловчанския частен революционен комитет наема ханчето", а не Христо Цонев-Латинеца като частно лице. Ти казваш, че не е така, но това можеш ли да го докажеш? Същото важи и за противоположното становище, имат ли авторите му доказателства, че ханът е определен за комитетски, от кой е взето това решение, след като по същото време Левски отсъства от Ловеч? По онова време там председател е бил Иван Драсов.

Редактирано Април 13, 2017 от Б. Киров