Народе???? или Кой предаде Левски?

[Staski]

Сори, прав си, не си го писал ти. Но ето работа на непрофесионални драскачи, писали, писали и плескат и още повече плескат и накрая всеки се лута в една непроходима джунгла от писания.

А конкретните факти си стоят, ама кой да ги чете, нали трябва да се отиде в библиотека, например!

То и за АНдрей Луканов и рода Луканови съм срещал!

Какво да ти кажа

[Б. Киров]

Така е, и става нещо като фолклор от рода на народните "певци", цялата история за Левски е затлачена с такъв "Фолклор", повтаря се "от уста на уста" и от писание в писание. В случая с Гечо Сирков и Гечо Хашната една проверка на пръв поглед, без никакви документи веднага би потвърдила, че ти си прав, че Гечо Сирков и Гечо Хашнов са съвсем различни лица: ето как, Величка Хашнова е родена през 1831 г., а синът й Лукан Хашнов, български строителен инженер и академик, е роден през 1862 г., т.е. точно в годината, в която Гечо Сирков е учил занаят в Белград с Христо Иванов Големия и Христо Цонев-Латинеца; малко вероятно е, да кажем почти никак таткото да е хукнал да учи занаят в Белград, оставяйки жена си с невръстна рожба в Ловеч да се оправя сама. Освен това, синът му няма да носи фамилия по прякор на баща си.

Редактирано Април 17, 2017 от Б. Киров

[Staski]

В същност, аз ползвам друг извор, но така е, прав си!

Гечо Сирков даже заминава не през 1862, а близо две години по-рано. Така, че е още повече абсурдно да е баща на Лукан Хашнов.

[Б. Киров]

  On 17.04.2017 г. at 8:55, Staski said:

Гечо Сирков даже заминава не през 1862, а близо две години по-рано. Така, че е още повече абсурдно да е баща на Лукан Хашнов.

Expand  

Освен ако не се е родил заченат от Дух Божи малкият Лукан, докато Сирков е учил занаята; но ето как иначе се твори цял сюжет за роман на Агата Кристи, защото виж какъв роднински пръстен би се очертал около Левски с роднинството на Хашнов - двама братя водят двете жени, срещнали се за последно с Апостола - Мария Сиркова и Величка Хашнова; отделно другите две действащи лица - Николчо Цвятков и Латинеца също са роднини, а за капак Марийка Сиркова се жени пак за роднина, след като овдовява. Поне Гечо Хашнов отпада от тази роднинска верига, както се изясни. 

Но един друг въпрос, Стаски, у Левски при залавянето му е имало около 4500 гроша, за това пише и Николчо, спомня си го, ако не се лъжа и някои от турските стражари - Али чауш или Юсеин Бошнак; тези пари по твои сведения откъде ги взема той, от Сиркови или от Хашнови, когато минава последния ден през тях. И не трябва ли комитетските пари да са доста повече от тази сума? Всъщност, според теб, защо отива при Величка преди да тръгне към Къкрина?

Редактирано Април 17, 2017 от Б. Киров

[Staski]

3 000 гроша е сума дадена му от Николчо Сирков, от къде са и какво са, той знае! 1500 гроша според Н.Цвятков са негови лични на Левски.

Отива у Величка, защото в нейната къща е имало скривалище в което се съхранявали и други неща освен писма.

От къде Левски знае, че от страх Грую е хвърлил всичко в заодът/тоалетната/ /сети се от къде са тези думи, казах, че повече няма да цитирам документи/. Щом имаш тоалетна значи имаш и дом:) Просто и елементарно, Уотсън!

[Б. Киров]

Ще го цитирам:

„Бае, работата още няма кой да поеме та съм принуден още сами да се излагам в опасности, да тичам нагоре-надолу. Пък турците няма село, ни по къра ханища да не са разпратили да търсят. Пишат ми писма отвред да се не излагам в опасности, а не мога да гледам на страхливите работници, които от страх засират всичко, и работата да стои на едно място. Завчера, като имаше една топордия в един град, в който бях и аз, прехирвания, бастисвания ненадейно по къщите, а аз дето бех в къщата, днес излезох из къщи. На другия ден бастисах. От видило до видило по улиците вардят турците за странни хора. При такова нещо в този град се изплашили всички. От тоя град е и Грую, който ми пише, защото бех излезъл вече от там и отишел бех по други страни. Пише ми да не дохождам скоро, като преувеличава предирванията на турците — уж че били търсили и у тех и пр., та немало место де да слеза. И още казал, дето бех оставил припаси, тевтери и пр., да се хвърлят в заодът. Видиш ли работа от страхопъзлювци. Затова още не съм поверил работата си другиму. Защото ако е в едно — в друго нема.”

 

 

Из писмото на Левски до Л. Каравелов от 16 септември 1872 г. Д.Т.С., стр. 165.

 

Значи това е писано на 16 септември, а на 7 октомври е последното писмо от "председателя ви", което Левски цитира на 12 декември, в което председателят (тук се води битка между графолози да се докаже дали е писано с ръката на поп Кръстьо или от тази на Поплуканов) вече го кани в Ловеч "да ся разберат"; значи за около 20 дни страхът на председателя се е стопил и е заменен от смелост, като даже председателя във второто писмо обвинява другите членове на комитета в страх и малодушие, че "от техни баджаци цървули не стават". Очевидно в писмото на левски "заодът" е в дома на Хашнови, там са били "припаси, тевтери"; все около тези "припаси, тевтери" се въртят и трите уж-подхвърлени писма в портата на Величка, според нея там пишело да се занесат "на лозето", значи не са отишли "в заодът"; според теб, за тях ли отива Левски; защото кореспонденцията от Сиркови вече е зашита в самаря на Николчовия кон; какво друго да търси, освен "припаси, тевтери" у Величкини. Явно обаче нищо не е взел, иначе щяха да са описани и приложени от турците при залавянето му.

Редактирано Април 17, 2017 от Б. Киров

[Staski]

Айде стига де! да съм ти казвал да вадиш извори? Казах който разбира, тук се спира  Луд ли си или ти е голяма п ....шката ....?

Сам беше ми казал по-полека, не е нужно да се знае, че ония с калкулаторчетата, чукат, чукат.....

Уф, и накрая пак ...трагедия...за какви 3 писма е отишъл Левски, не разбира се!

Но комент !!!!! 

 

Редактирано Април 17, 2017 от Staski

[Б. Киров]

  On 17.04.2017 г. at 16:37, Staski said:

Айде стига де! да съм ти казвал да вадиш извори? Казах който разбира, тук се спира

Expand  

Самозабравяш се. Не си оторизиран да ми казваш дали да вадя извори в тема открита от мен. Ти сам потърси този диалог, мога да вадя извори, каквито сметна за необходимо.

  On 17.04.2017 г. at 16:37, Staski said:

Луд ли си или ти е голяма п ....шката ....?

Сам беше ми казал по-полека, не е нужно да се знае, че ония с калкулаторчетата, чукат, чукат.....

Expand  

Едното не изключва другото; да чукаш на калкулаторче не е стига, трябва и акъл.

  On 17.04.2017 г. at 16:37, Staski said:

Уф, и накрая пак ...трагедия...за какви 3 писма е отишъл Левски, не разбира се!

Но комент !!!!! 

Expand  

Пак се изказваш без да четеш внимателно и да мислиш. Не разигравам скеч за глухонеми и слепи, никъде не пиша, че Левски е отишъл при Величка за 3-те подхвърлени писма, отишъл е за комитетския архив, тефтера с приходите и за комитетските пари, „привнасяни от други комитети”, както сам той пише в писмото си от 12 декември. Тук ще те цитирам теб за последно, защото с това приключвам участието си в тази тема:

„Така Маринчо поп Луканов е злоупотребил с парички във времето от бягството на Иван Драсов след злополучното убийство на Никола /ратая на Денчо Халача/. Парите са отивали във Ловеч за оръжие 2,5-3 лири за револвер. До колкото не ме лъже паметта са внесени 40 бр. Злоупотребата му е разкрита, вероятно с помощта на поп Кръстьо и след пускането на свобода на Величка Хашнова /дали е имало разпит на нея, няма кой да ти каже/ и е издадено тескере с което заминава за София да види брат си. От спомените на Д.Пъшков става ясно, че Величка наистина е посетила затворниците.

Да не забравяме, че ловешките дейци стоят близо 2 седмици като на хотел при ловешкия каймаканин /виж Д.Пъшков/.Дали са дали сведения пред софийската комисия е твърде спорно. Осъдени на заточение в Диарбекир, се оказва, че Марин получава няколко пъти пари, при условие както и негодува Анастас поп Хинов бил беден като църковна мишка. По време на заточението са на лек режим и след близо 3 години успяват с помощта на кюрди да избягат заедно с Пъшков.

След Освобождението, когато излиза Паметник на свещенодякон Левски във в-к Славянин, поп Кръстьо изпраща материали на в-к Марица /мисля тогава под редакцията на Петко Славейков/ за да покаже истината. Кацев-Бурски през 1925 година разговаря със Стоян Куюмджията които си признава, че по време когато окръжен управител е бил Марин Луканов, е иззел документите, тефтерите т.е пощата на попа за в-к Марица. Документите са изгорени.

Марин поп Луканов е знаел, къде във Ловеч нощува Левски. При него, при Сиркови и при Христо Латинеца /виж тефтерчето на Левски/. Ако са издадени и тримата не би било трудно на турската полиция да знае къде да търси. През месец май Латинеца наема ханчето на Генчо Главанака /мисля, че беше/.По това време е имало и други ханове в Къкрина не е бил само на Христо Цонев, но от друг извор разбираме /домакина на другия хан /, че през нощта на залавянето турската полиция обгражда само това на Латинеца.”

 

[resavsky]

Между другото днес е починал професора от ВТУ Иван Стоянов - един от най добрите познавачи на епохата.Вечна му памет.

[resavsky]

В новата си книга за Левски Пламен Павлов дава едно ново предложение за залавянето на Левски.Той отхвърля категорично предателство както  и по отношение на Поплуканови/Хашнови така и по отношение на поп Кръстьо.Но изказва предположение че Къкринското ханче може би е поставено под оперативно наблюдение / по съвременен полицейски израз разбира се/ от турските власти.Осолено ако те са имали  информация че ханчето е свързано с революционната организация.Когато Левски и неговия спътник влизат в ханчето там има поне двадесет човека и може би някой от тях е бил агент на властите.Това би обяснило сравнително късното пристигане на потерята от Ловеч /все пак на доносника му е било нужно време за да ги мине тези 20 километра от Къкрина до Ловеч/ и награждаването на ловешкия каймаканин /за добре изградена агентурна мрежа/.Повтарям това е само една хипотеза.

[Б. Киров]

  On 5.08.2017 г. at 17:06, resavsky said:

.Но изказва предположение че Къкринското ханче може би е поставено под оперативно наблюдение / по съвременен полицейски израз разбира се/ от турските власти.Осолено ако те са имали  информация че ханчето е свързано с революционната организация.Когато Левски и неговия спътник влизат в ханчето там има поне двадесет човека и може би някой от тях е бил агент на властите.Това би обяснило сравнително късното пристигане на потерята от Ловеч /все пак на доносника му е било нужно време за да ги мине тези 20 километра от Къкрина до Ловеч/ и награждаването на ловешкия каймаканин /за добре изградена агентурна мрежа/.Повтарям това е само една хипотеза.

Expand  

Възможно е, но, според мен, е малко вероятно. Стаски беше изследвал задълбочено този въпрос - ханчето е наето от Латинеца, докато Левски е в Букурещ на Учредителното събрание на БРЦК, дори Левски не е бил наясно, че това ханче е свързано с революционната дейност, Латинеца го наема като частно лице, въпреки противоположните твърдения с по-късна дата. Колко събрания са провеждани в това ханче или каква куриерска дейност между Търново и Ловеч е преминавала през него от април до декември - отговорът е никаква. Откъде тогава турската агентура, която безспорно е била на високо ниво, защото я ръководи германец, Шнайдер, е могла да знае за комитетската функция на ханчето в Къкрина. И пак влизаме в кръга от неколцината посветени лица от Ловеч. Лично мнение.

Наистина е имало инцидент с посетител на кръчмата в ханчето, който заговаря Левски и му задава въпрос кой е, първото обяснение на Левски не е най-доброто - той се представя за Христо Иванов-Големия, което естествено предизвиква удивление в този селянин, познавал Големия, това става някъде към 18-19 вечерта, още с пристигането в ханчето. Това е единствената сламка, върху която може да се построи такава хипотеза.

[Threeears]

  On 5.08.2017 г. at 17:06, resavsky said:

В новата си книга за Левски Пламен Павлов дава едно ново предложение за залавянето на Левски.

Expand  

Ново, ново... колко да е ново... на едни около 100 години е тази хипотеза... Но тази година се наблюдава някаква реинкарнация на стари брътвежи около Левски... защо пък и тази да не бъде изчистена от прахта и представена като "нова"...

Като цяло... грозна и гнусна тема... Нямам идея, дали някой от вписалите се в нея е историк (тея, с повече от 2 мнения), но ако има такъв, по-добре да къса дипломата и да сменя попрището, докато е време...

Значи... пичага... не можеш да изброиш 1.,2., 3. и тн.  списък с хора... и в него да липсва поп Кръстю, който ти е основния заподозрян... няма такъв филм, приятелче... (И то от човек, с аватар на Книговезеца...). Не можеш, да цитираш Кацев-Бурски и да игнорираш Д.Т. Страшимиров... Абсолютна манипулация!

До всички анонимни и любопитни читатели на този форум:

Няколко истини от мен:

1. Поп Кръстю е предал Левски

2. В България съществува организирана група от хора, която има задачата да фалшифицира историята ни! Оневиняването на попа и прехвърлянето на вината върху Марин Поплуканов е едно от делата им! Данаил Кацев-Бурски и Димитър Панчовски са част от тази група! Обръщайте особено внимание на техните "извори"!

3. Интернет не е подходящ източник на информация относно Левски. Нещата тук се манипулират лесно, а както обърнах внимание в т.2, има заинтересовани хора ние да не получаваме такава. Подбирайте си източниците... Тук, в този форум, в темите за Левски е минно поле!

4. Не може форум със заглавие НАУКА и борещ се за някаква авторитетност, да иска от мен, да напиша ЦИФРАТА ДЕСЕТ, за да провери, дали съм бот... няма такъв идиотизъм...

[Frujin Assen]

Много бих бил благодарен ако обясниш кой, защо и как манипулира историята за Левски. Моето лично съмнение е, че пак опираме до политика (Левски с неговия патриотизъм и патриархалност не е удобен. Виж ако беше говорил за евро-атлантическия цивилизационен избор, правата на гейовете и прочее щеше да е друго).

Точка 4

МОЖЕ! Ти просто не знаеш какъв цирк беше с ботовете преди време. Форума беше заприличал на порносайт, то не беше продажба на виагра, вибратори, порнофилми, секси дрешки и прочее... Модераторите вървим и трием, ботовете след нас цапат всички теми наред. Едвам сколасаме да избаним ботовете, те се регнат нови... Тогава пък потребителите недоволстваха (и то с пълно право), че постоянно четат такива реклами. Затова и админите се видяха принудени да измислят някаква защита от ботове. Писането на цифрата десет не е за да обиди, затрудни или облекчи някой жив човек, а за да попречи на ботовете да превърнат форума в магазин за еротични стоки.

[resavsky]

  On 13.10.2017 г. at 23:36, Threeears said:

м:

Няколко истини от мен:

1. Поп Кръстю е предал Левски

 

Expand  

Силни и категорични думи.Слушам аргументите ти.

[Staski]

  On 13.10.2017 г. at 23:36, Threeears said:

Ново, ново... колко да е ново... на едни около 100 години е тази хипотеза... Но тази година се наблюдава някаква реинкарнация на стари брътвежи около Левски... защо пък и тази да не бъде изчистена от прахта и представена като "нова"...

Като цяло... грозна и гнусна тема... Нямам идея, дали някой от вписалите се в нея е историк (тея, с повече от 2 мнения), но ако има такъв, по-добре да къса дипломата и да сменя попрището, докато е време...

Значи... пичага... не можеш да изброиш 1.,2., 3. и тн.  списък с хора... и в него да липсва поп Кръстю, който ти е основния заподозрян... няма такъв филм, приятелче... (И то от човек, с аватар на Книговезеца...). Не можеш, да цитираш Кацев-Бурски и да игнорираш Д.Т. Страшимиров... Абсолютна манипулация!

До всички анонимни и любопитни читатели на този форум:

Няколко истини от мен:

1. Поп Кръстю е предал Левски

2. В България съществува организирана група от хора, която има задачата да фалшифицира историята ни! Оневиняването на попа и прехвърлянето на вината върху Марин Поплуканов е едно от делата им! Данаил Кацев-Бурски и Димитър Панчовски са част от тази група! Обръщайте особено внимание на техните "извори"!

3. Интернет не е подходящ източник на информация относно Левски. Нещата тук се манипулират лесно, а както обърнах внимание в т.2, има заинтересовани хора ние да не получаваме такава. Подбирайте си източниците... Тук, в този форум, в темите за Левски е минно поле!

4. Не може форум със заглавие НАУКА и борещ се за някаква авторитетност, да иска от мен, да напиша ЦИФРАТА ДЕСЕТ, за да провери, дали съм бот... няма такъв идиотизъм...

Expand  

Значи... пичага ... толкова и си прочел всичко каквото се е изписало във форума. Видимо повечето информация за това какво се е случило в Къкринското ханче си противоречи. Никой не цитира Кацев-Бурски и игнорира Д.Т.Страшимиров. Къде видя манипулация???

1-во Айде докажи до ! ( Всеки може да си пише каквото си иска)

2-ро. Колко години е разликата между Д.Кацев - Бурски и Д.Панчовски, че ги определяш като съществуваща манипулативна група със задача да се фалшифицира историята???

[Tsar Shishman]

Истината е, че това е един спор, от който няма голям смисъл. Освен да си чешем езиците разбира се и да си обясняваме какви предатели и неблагодарници са българите.

А за времето, което се отделя за да се определи кой е “предал” Левски, можеше да се проучат животите на хилядите други знайни и незнайни български герои, без които Левски нямаше да е Апостолът на свободата. 

Лично аз не мисля, че е поп Кръстьо. Истината обаче едва ли някога ще разберем. 

[boilad]

  On 6.01.2017 г. at 0:07, nik1 said:

http://www.trud.cc/ReadBookPart.php?path=1704_8d23b9d25cb6a8aa081e2641367258f9

Expand  

През 2012 г. журналистът Росен Янков с екип от географи и геоморфолози участва в проучване на терена и стига до бомбастичния извод, че Левски е предаден, защото заптиетата не са можели от Пази мост с поглед да видят на къде е тръгнал. Новината се разпространява като горски пожар по всички медии. В желанието си да наложи необоснованото си мнение и да се самоизтъкне той не пропуска да отправи язвителни бележки към историческата гилдия и в частност онези изследователи, които твърдят, че Левски не е предаден. Няма да се впускаме в анализ на дребните фактически грешки, които той като неисторик прави и качествата на родната журналистика, която не отразява, а "произвежда" новини, но ще обърнем внимание на две от неверните му съждения. Странно защо г-н Янков твърди, че разказът на Али чауш е "изфабрикуван", когато именно въпросното изследване потвърждава думите на заптието, че е изпратил колегата си след Левски, тъй като очевидно не е имало пряка видимост. Според журналиста Янков, обаче и такова физическо проследяване било невъзможно, защото Левски като опитен конспиратор би се оглеждал и би забелязал, че го следят. Наистина странен ще да е релефа на тая местност щом не позволява на заптиетата да видят накъде е тръгнал подозрителния човек, но на него хич няма да му пречи да види, че едно от заптиетата е по дирите му. Тук ще отбележим каква е била метеорологичната обстановка. Разполагаме с няколко свидетелства и съображения. Захари Стоянов отбелязва в биографията на Левски: "Мраз и сух коледен студ...Дебел сняг покривал земната повърхност...", но в бележките си при разговорите с Никола Цвятков лаконично е записал: "сняг имало тогава" и вероятно въображението му добавя дебелината на снега, тъй като Петър Попов изрично отбелязва "Земята беше позамръзнала и снежец едва беше понавалял". Някои косвени съображения също навеждат на мисълта, че снегът не е бил дълбок. На първо място опита на Левски по-късно да избяга от ханчето, не предполага дебел сняг; на същия извод навежда писмо до Димитър Страшимиров от племенника на Никола Цвятков: "Последното излизане от Ловеч е станало, когато е играело хорото на поляната пред къщата на вуйка ми"; пред доктор Стоянов Цвятков разказва, че момчетата, които Левски изпратил напред до края на града да следят дали пътят е чист, играели на топчета, а това вече пряко кореспондира с думите на Петър Попов за едва поръсил снежец. Наистина пред Иван Войников Сиркова разказва, че момчета уж били тръгнали да се пързалят с шейни, но тя не е пряк свидетел и е възможно по този пункт паметта да й изневерява. В едва навалелия сняг Левски е оставял ясна диря, което не налага следващото го заптие дори да го държи под око. Думите на Али чауш, че пътниците няма къде да нощуват освен в Къкрина, пораждат поредните съмнения на привържениците на хипотезата за предателство в достоверността на разказа му. Чрез тях той си приписвал заслугата за задържането на Левски и изтъкват като аргумент наличието на много други ханове по пътя, където непознатия би могъл да пренощува. Имало е хан на 3-4 километра от Ловеч преди Пази мост, след още няколко километра друг на пътя, трети хан имало при разклона за Горно Павликени, а и в самото село има къде да се нощува, след това при разклона за Къкрина и още два в селото. Предателоведите недоумяват как е възможно да бъдат пропуснати всички тези ханове и потерята да се насочи към един точно определен хан в Къкрина. Това е така защото не допускат възможността Левски да е проследен, а в този случай биха отпаднали от подозрение всички ханове до разклона за Къкрина. Последното село поради студеното време и настъпането на нощта остава най-вероятното място, където пътниците биха спрели да пренощуват, а по една случайност единия от хановете се държи от роднина на Никола Цвятков, напълно логично е първо него да претърсят. Предателоведите не пропускат да изтъкнат и други аргументи в своя полза, които хвърлят съмнение върху спомена на свещеник Цонев за Али чауш. На първо място се изтъква твърде голямата според тях численост на потерята изпратена само срещу един човек, откъдето се прави извода, че се е знаело кой е този човек. Този извод разбира се е несъстоятелен поради две главни причини - за ограждането на цяла сграда като ханчето на Христо Цонев, което с прилежащия към него яхър има три изхода, съвсем очевидно по-малко от пет-шест души няма да се справят и освен това, непознатият, когото са тръгнали да арестуват, не само е предположително опасен, но е видян с местен човек от когото евентуално би получил помощ. Вторият довод на предателоведите е участието на Али чауш в потерята, нима, твърдят те, ако цял ден е патрулирал, началниците му няма да го изпратят да почива. Намеква се, или, че не е участвал в потерята, тоест, че си приписва заслуги, или, че не е бил на патрул през деня, което означава, че не той е бил при Пази мост. Подобно разсъждение пропуска дребния факт, че никой друг освен Али чауш и колегата му не е видял съмнителния човек, т. е., за да са сигурни, че са хванали когото трябва, поне единият от тях е необходимо да участва в потерята. Никола Цвятков във всичките си спомени разказани пред различни хора е категоричен, че заптието, което ги разпитва при Пази мост, участва в потерята.

[Threeears]

Преди всичко искам да се извиня за тона в първия ми коментар!

Също и за закъснелия ми отговор...

Към Фружин:
Цифра 10 няма.

Опираме до политика, да, определено...защото Левски е политик и защото неговата идеология е в разрез с друга една идеология, много по-мащабна и много по-амбициозна. И ако приживе Левски е просто един враг на тази идеология, то след неговата смърт той се превръща и в неин инструмент, тя започва да прави политика с неговото име и памет.

Това е и въпросната манипулация с историята на Левски!

И естествено неин инициатор и покровител е Русия!

Изпълнителите са много...

Конкретно за поп Кръстьо: Никола Станев и Даниел Кацев-Бурски през първи период; Димитър Панчовски и Николай Хайтов през втори период; Трети период или в наши дни: Пламен Павлов, Росен Янков, Николай Иванов и една камара бедни, продажни душици в Ловеч, които издават книжка по темата всяка година... не ми се търсят имената им сега.

Относно доказателството за предателството:

Писмен документ от турската власт, на който поп Кръстьо да е посочен като предател на Левски, заверен и подпечатан в три екземпляра, няма...или ако въобще съществува нещо подобно, дълбоко се съмнявам да види бял свят.

В науката обаче съществува един принцип за простота, наречен бръснача на Окам. При едно множество от теории, които обясняват едно и също нещо, трябва да изберем най-простата, тази която прави най-малко предположения..

Тоест, ако всички, повтарям, ВСИЧКИ съвременници на събитието посочват поп Кръстьо, като предател на Левски... ако съществува документ, на който черно на бяло турската власт посочва поп Кръстьо като ДОНОСНИК... ако поп Кръстьо е обвинен в злоупотреба с комитетски пари и има мотив.... ами най-вероятно той да е предателя! Погледнете сега мнението на колегата преди мен, също и линка, който е посочил ... сняг, мостове, денивелации, ханове и тн. булшитс... Кой усложнява нещата?

 

"Аз си оставам убеден, че ония историци, които в най-ново време намериха изгода да казват, че няма предателство, и които като Пилат умиха ръце, да не отговарят за угодливостта си пред тогова и оногова, аз си оставам убеден, че те са които отвориха път на безпътицата и дадоха цена на обезценената мисъл у нас. Те са тези поклонници на моралните скруполи, те са, които култивираха и култивират невежеството, които възцариха и възцаряват слепотата в нашия публичен живот. Те са, които разюздаха безоките да видят и сакатите да пипат в царството на клюката. Които насърчиха неподготвените да могат и недоучените да знаят, да могат и да знаят повече, и да смеят и да говорят по-високо от тях. Защото самите те решиха да мълчат.

Така на мен се падаше и пада се още да говоря"

Д.Т.С.

 

[boilad]

  On 14.06.2018 г. at 22:19, Threeears said:

Никола Станев и Даниел Кацев-Бурски през първи период; Димитър Панчовски и Николай Хайтов през втори период; Трети период или в наши дни: Пламен Павлов, Росен Янков, Николай Иванов

Expand  

Честно, голям тюрлю гювеч си забъркал. От всички изброени само Панчовски и Хайтов се изказват категорично и аргументирано, че предателство няма, Павлов изказва едно предпазливо предполжение, а е предпазлив, защото сериозни аргументи за него няма, Станев не знам какво е писал, останалите са предателоведи, но те обвиняват Поплуканови, Росен Янков само твърди, че предателство има без да посочва име. Как успя да ги сложиш всички в един кюп не ми е ясно? И то като част от историографска конспирация със столетна давност инспирирана от Русия (СССР). 

  On 14.06.2018 г. at 22:19, Threeears said:

В науката обаче съществува един принцип за простота, наречен бръснача на Окам.

Expand  

Който с безупречна точност изрязва всякакви конспиративни тумори и безпочвени твърдения. А принципа да не се умножават същностите отвъд необходимото не предполага да се пренебрегват доказателствата и да се заменят с лъжи както ще видим и по-долу. 

  On 14.06.2018 г. at 22:19, Threeears said:

Писмен документ от турската власт, на който поп Кръстьо да е посочен като предател на Левски... няма...

Expand  

Не само за поп Кръстю, но и за никой друг няма, няма и да има! В такъв случай ще приложим ли бръснача на Окам към хипотезата за предателството, изрязвайки я безжалостно, или това е инструмент, който прилагаме произволно само когато ни е удобно?

  On 14.06.2018 г. at 22:19, Threeears said:

 Тоест, ако всички, повтарям, ВСИЧКИ съвременници на събитието посочват поп Кръстьо, като предател на Левски... 

Expand  

Интересно кои са тези "ВСИЧКИ"? Каравелов ли който е на стотици километри от събитията и се позовава на анонимни клюки или Величка, която разнася басните за попа и роднините й които ги повтарят, или Мария Сиркова, Никола Цвятков, Христо Цонев и Христо Поплуканов, който се изтърва за думите на Левски, че попа не е предател? И какво правим с тези и други свидателства? Тях ли ще изрежем, или ще изрежем лъжата, че "ВСИЧКИ съвременници на събитието посочват поп Кръстьо, като предател на Левски." И на чии приказки ще повярваме? Тук бръснача е неприложим и сме на дума срещу дума. Това, че някой, някога и някъде е казал (написал) нещо, не превръща това нещо в безусловно доказателство. За щастие науката разполага и с други инструменти за които вероятно не си и чувал. 

  On 14.06.2018 г. at 22:19, Threeears said:

ако съществува документ, на който черно на бяло турската власт посочва поп Кръстьо като ДОНОСНИК... 

Expand  

Е, и!? За какво е доносничел казва ли ти този документ, или си измисляме, само и само предател да има и то точно определен човек? 

  On 14.06.2018 г. at 22:19, Threeears said:

ако поп Кръстьо е обвинен в злоупотреба с комитетски пари и има мотив.

Expand  

Едно е да е обвинен, друго е да е виновен. И за извършването на престъпление е нужно повече от един гол мотив и това ще ти го кажат дори писатели на треторазрядни криманалета. Така стигаме до констатацията, че много, ама много ни се иска предател да има, а в този случай острието на Окам безжалостно ще изреже собствените ни желания и ще ни върне към историческата действителност. 

  On 14.06.2018 г. at 22:19, Threeears said:

Погледнете сега мнението на колегата преди мен, също и линка, който е посочил ... сняг, мостове, денивелации, ханове и тн. булшитс... Кой усложнява нещата?

Expand  

Ако за предубедения читател установяването на фактите е лайна от бик, то за историята те са градивен елемент. И тъй като явно за същия този читател те нямат значение, следва да се запитаме чие мнение трябва да обръснем?

Мнението на Страшимиров си е негова работа и няма отношение към историята, а към историците които не са предателоведи, т. е. по казуса с Левски то няма абсолютно никаква стойност. Говори обаче за отношението му към опонентите и безпочвените обвинения които им отправя. Да не говорим, че на свободните дописвания на документите, които прави, днес се опират разни историкоборци (става дума за писмото на Левски за обира у Денчо Халача). 

Редактирано Юни 15, 2018 от boilad

[soichiro88]

След изчитането на темата и повечето препратки (статии, книги), ето следните наблюдения: 

1. 3 000 гроша е сума дадена му от Николчо Сирков, от къде са и какво са, той знае!  (Стаски)

http://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/никола-сирков/ 

Тук се казва следното, което обяснява парите : 

Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.

Което пък е добър архумент в защита на поп Кръстьо, види ми се...

2. Доста постове казват, че е доказано как Левски минава през Хашнови преди да се срещне с Николчо---> има ли извор за това? 

Говори се , че отива за писма и документи, които пък после така и не се намират в достигналата до нас архива... Това, че Христо Луканов го съпровожда донякъде го приемам, но е възможно да се срещат някъде в града...

3. Въпросът дали заптиетата на Пази мост са 1 или 2 е важен, защото би направил разказa на Али чауш още по-съмнителен от гледна точка на това че бил пратил Асан да проследи Левски...

Знае ли се нещо за това заптие след това? Разпитвал ли го е някой...? Кой е този Асан Оджоолу?

 

Имате ли някакви нови открития? 

Редактирано Август 10, 2018 от soichiro88
Поправка

[Frujin Assen]

Изгледайте това, ей тъй за най обща култура.

 

Иначе относно многото хора, които залавят Левски. На полицаите днес е забранено! да преследват сами опасен престъпник. В най добрия случай ако могат го следят отдалеч и то ако не са забелязани. Задължително се чака подкрепление, което да е толкова голямо и силно (ако е един те ще са не двама, а шестима, ако е без оръжие ще са с палки, ако е с нож ще са с пистолети, ако е с пистолет ще са с автомати), че да го заловят с минимална опасност за живота и здравето си и за да има минимална опасност да окаже съпротива или избяга. 

Това което гледате по холивудските филми го забравете.

[Б. Киров]

  On 10.08.2018 г. at 14:21, soichiro88 said:

2. Доста постове казват, че е доказано как Левски минава през Хашнови преди да се срещне с Николчо---> има ли извор за това? 

Говори се , че отива за писма и документи, които пък после така и не се намират в достигналата до нас архива... Това, че Христо Луканов го съпровожда донякъде го приемам, но е възможно да се срещат някъде в града...

Expand  

Конкретно на въпроса ви, има източник, спомените на Мария Сиркова, записани от учителя Иван Войников в Угърчин и предадени от неговия внук, след смъртта на втория й съпруг Никола Цвятков през 1904 г. :

"Много години по-късно съдбата среща дядо ми Иван Войников с най-доверената укривателка и сподвижничка на Апостола Марийка Сиркова – Цвяткова, родена 1837 или 1839 г. И починала през 1911 г. Подир смъртта и на втория си съпруг през 1904 г. баба Марийка се преселва в Угърчин при своята единствена дъщеря и живее там шест години. Сприятелява се с младия даскал Иван Войников, а той записва спомените ù за ония бурни времена:

Дойде Дякона за последен път чак на Бъдни вечер сам. Идеше от Троян. През деня си бяхме клали шопар.  Беше дошъл от Къкрина Христо Цонев – Латинеца да помага на Николча. Имаше и други помагачи. Аз помагах при уреждане на прасето и шетах за Бъдни вечер. Помагачите ядоха и си отидоха. Христо и Николчо (Сирков) – само двамата влязоха в кръчмата, а аз продължих да шетам. Беше тъмно. По едно време в пруста влезе Николчо и ми каза: 

  - Марийке, стягай се, че тази вечер ще имаме скъп гостенин.

Почудих се кой може да бъде. Видях седнали в стаята на Левски Христо Цонев и един „турчин“. Този човек беше Левски. Разказа ми случката. Николчо и Христо, след като изпратили помагачите, влезли в кръчмата и си огреяли ракия. По едно време на вратата почукал някой. Биле само двамата. Казали му:

 - Влез!

 Показал се турчин, наметнат с бял япанджак и държал в едната си ръка пушка ловджийска, а в другата – синджир и един палаш:

Казал им, че е ловец, цял ден ходил на лов, но привършил тютюна и моли Николчо да му даде един пакет тютюн. Николчо го поканил да седне и му предложил чаша греяна  ракия. Той отказал. Николчо му предложил да му направи кафе да го почерпи за празника. И тръгнал да тури кафето да го свари. Тогава турчинът ударил дюймето на вратата, махнал качулката на япанджака и когато им заговорил на български, разбрали, че е Левски.

Разцелували се, заключили дюкяна и влезли във вътрешната къща, а Николчо решил да се пошегува с мене и ме вика да видя гост турчин на връх Бъдни вечер. Преоблечен като турчин ловец, с палаш, вързан на синджир, и с пушка в ръка, Апостола пътувал през целия ден от Колибето до Ловеч далеч от шосето. И вечерта влиза в нашата кръчма.

Казаха ми, че Левски ще пренощува у дома, да отида и да се приготвя за вечеря. Христо също ще вечеря с нас. И тъй, на Бъдни вечер срещу Коледа,  Левски за последен път вечеря в нашата къща. Сложихме синията и на нея всички постни гозби, Левски прочете молитва, прекадихме софрата и вечеряхме. Николчо и Христо пиха по малко вино, а Левски се задоволи с хубавия ошаф, който бях сварила – сушени круши, зарзали и череши.  Левски много обичаше плодовете, а зимно време – ошафа, който варяхме много често.

На Бъдни вечер синията не се раздига. Левски ми каза да отида у Марийка Латинката, която живее наблизо до нас, и да ù  кажа, че Христо ще се забави, а тя да си вечеря, тъй като Христо си има важна работа с Николча. Казаха ми да ù обясня, че по тази причина той няма да се върне и на нощната черква срещу Рождество Христово ще идем само двете с нея, тъй като Николчо няма да иде. За госта да не се споменава нищо. Да бъде готова и удари ли първата камбана, аз ще ида да я взема и ще идем двете. Отидох и ù казах.

Върнах се и започвах да си шетам из вкъщи, а те тримата влязоха в скривалището на Левски-   

Когато удари първата камбана, дойдоха Левски и Николчо и Левски ми каза:

- Като минавате край Величкини, отбий се у тях и насаме ù кажи, че съм пристигнал и съм наредил по тебе да ми изпрати писмата, които са били подхвърлени в нейния двор. Да ги свие в една кърпа, а ти ще ги сложиш в пазва и ще ги донесеш. Извикай я настрана, кажи ù това и ù съобщи утре да си бъде в къщи през целия ден, тъй като ще отида у тях. Кажи ù също да бъде у тях и поп Лукан, с когото искам непременно да разговарям.

Като удари втората камбана, запалих фенера, минах край Марийкини, взех я и двете минахме през старото хоро. Отбих се у Величкини в къщата ù до маслака над черквата. Това е къщата на Гечо Хашната. Величка беше вкъщи, влязох само да ù кажа, каквото ми е наредено. С Марийка  отидохме в черквата. Величка дойде след нас.

В черквата служеха поп Лукан и поп Кръстю. Като наближи да привършва службата, Величка излезе преди нас. На връщане тя ме чакаше зад портата и ми даде писмата. Латинката не разбра нищо.

Върнах се вкъщи. Чакаха ме с нетърпение. Още щом подадох кърпичката на Левски, той веднага я разгърна пред мене. Разгледа набързо писмата, обърна се към Николча и Христа и сърдито рече:

- Казах ли ви, че тези писма са лъжовни и не са писани от поп Кръстя?

Писмата, които бяха подхвърлени в двора на Величка и всички мислеха, че ги е писал поп Кръстю, Величка не ги даде, когато Николчо занесе нейното писмо до Левски и му го предаде в Тракия. Искаха да ги даде само на Левски. Николчо и Христо също подозираха, че може попът да е писал тези писма – уж че са от Левски, за да ги измами и Величка да отнесе книжата на лозето.

След това тримата се отделиха. След доста време захванаха да лаят кучетата от махалата. Коледарите бяха тръгнали да коледуват. Христо си отиде, а Никойлчо си дойде, за да не дойдат коледари, които идваха всякога. Изморен от пътя, Левски си легна.

Заранта се поуспа. Като станахме, отговяхме, Николчо Сирков беше уговорил дядо Иван да даде коня си и Николчо Цвятков да замине за Търново, където бе Христо Иванов – брат му – уж че ще закупува бакър. Николчо Цвятков беше бакърджия.

Левски и Николчо  Сирков зашиха всички книжа, които Левски бе събрал, и тези, които бяха донесени от Величка, в самаря на коня. Николчо Цветков не знаел, че книжата са зашити в самаря.

Обядвахме. Левски си полегна и поспа около два сахата. Когато хорото се сбра на Дръстенското хорище, Левски стана, облече се като циганин, задяна един наръч ластарки, които мъжът ми бе приготви. Задяна ги и тръгна по пътя към старото хоро. Така без да подозира никой, той отиде у Величкини, където остана и преспа през нощта у тях.

И така, Левски осъмнал на Коледа в дома на Величка Хашнова.

Там се бе срещнал с поп Лукан и го разпитвал за откарването му в София и за срещата с Димитър Общи. На другия ден Николчо Цвятков си изважда тескере за Търново. Изважда едно и за Левски на името на Малък Добри [Добри Койнов от кв.Дръстене в Ловеч], който бе също бакърджия и по всичко приличаше на Дякона. Като удари камбаната за вечерня, Николчо Цвятков оседла коня, мина по пътеката, отбива се в кръчмата при Добри механджията, която е в Дръстене, пие едно вино за пътница и тръгва по пътеката под Пчелинската стена.

В същото време Левски, облечен като турчин, излиза от Величкини и тръгва по пътеката под Стратеш. Братът на Величка, Христо [Луканов], излиза с двама другари с шейни. Той придумва другарите да отидат да се пързалят, а Христо оглежда да няма скрити хора из трънаците. Левски върви на стотина разкрача зад тях.

Като стигат чуклинката, Николчо се показал с коня откъм пътеката и  излязъл на шосето, а Левски след него. Христо и другарите му се върнали и се спуснали с шейните.

Същия ден Христо Цонев – Латинеца още преди обяд заминал за Къкрина, където било уговорено, че ще преспят и ще заминат за Търново рано на другия ден. Николчо Цвятков не знаел, че ще преспят в Къкрина. Затова Левски му казал по пътя, като наближили ханчето и след като срещнали двете заптиета при Пазимост. Нито на първия ден, преди да пристигне, нито в деня, в който са заминали за Къкрина, поп Кръстю не е идвал у Николча Сирков и не е питал има ли някой да заминава за Търново. Поп Кръстю не е разговарял, нито се е срещал през тези два дена нито с Николчо Сирков, нито с Христо – Цонев Латинеца. Левски не е писал никакво писмо на поп Кръстя да се срещат в Къкрина, нито пък Николчо Цвяткол е разкривал пред мен или пред Николчо Сирков, че са си определили среща в Къкрина. Разпитвали са ме и Стоян Заимов, и доктор Стоянов вярно ли е, че попът е идвал. Това не е вярно и пред никого не съм казвала това – нито аз, нито Николчо Сирков.

Аз съм стара жена, вярвам, че има Господ и не мога да си крива душата. Поп Кръстю не е знаел, че Левски е в Ловеч. Не съм чула нито една дума от устата на Левски нито по-рано, нито като беше у нас по Коледа да каже нещо за попа. Това от никого не съм чула, освен от Величка и от Лукановци.  И те го разказваха, след като умряха Николчо Сирков, поп Кръстю и Христо Цонев – Латинеца."

Павлов, Павел.  Белият япанджак. – В: Павлов, Павел. Шепа мигове. Том III. –  С: Библиоскоп, 2013. – с.407-454  ISBN 978-954-8586-18-4]

 

 

[resavsky]

Няколко пъти съм го писал по темата - това което най много ме озадачава в историята със залавянето на Левски е твърде късното пристигане на заптиета в Къкринското ханче.Информацията за евентуалното пребиваване на Левски в ханчето би трябвало да е пристигнала в конака около 20 - 21 часа вечерта.Всеки трябва да прави своите изводи на базата на това.

Редактирано Август 11, 2018 от resavsky

[soichiro88]

  On 11.08.2018 г. at 5:53, Б. Киров said:

Конкретно на въпроса ви, има източник, спомените на Мария Сиркова, записани от учителя Иван Войников в Угърчин и предадени от неговия внук, след смъртта на втория й съпруг Никола Цвятков през 1904 г. :

"Много години по-късно съдбата среща дядо ми Иван Войников с най-доверената укривателка и сподвижничка на Апостола Марийка Сиркова – Цвяткова, родена 1837 или 1839 г. И починала през 1911 г. Подир смъртта и на втория си съпруг през 1904 г. баба Марийка се преселва в Угърчин при своята единствена дъщеря и живее там шест години. Сприятелява се с младия даскал Иван Войников, а той записва спомените ù за ония бурни времена:

 

Дойде Дякона за последен път чак на Бъдни вечер сам. Идеше от Троян. През деня си бяхме клали шопар.  Беше дошъл от Къкрина Христо Цонев – Латинеца да помага на Николча. Имаше и други помагачи. Аз помагах при уреждане на прасето и шетах за Бъдни вечер. Помагачите ядоха и си отидоха. Христо и Николчо (Сирков) – само двамата влязоха в кръчмата, а аз продължих да шетам. Беше тъмно. По едно време в пруста влезе Николчо и ми каза: 

 

  - Марийке, стягай се, че тази вечер ще имаме скъп гостенин.

 

Почудих се кой може да бъде. Видях седнали в стаята на Левски Христо Цонев и един „турчин“. Този човек беше Левски. Разказа ми случката. Николчо и Христо, след като изпратили помагачите, влезли в кръчмата и си огреяли ракия. По едно време на вратата почукал някой. Биле само двамата. Казали му:

 

 - Влез!

 

 Показал се турчин, наметнат с бял япанджак и държал в едната си ръка пушка ловджийска, а в другата – синджир и един палаш:

 

Казал им, че е ловец, цял ден ходил на лов, но привършил тютюна и моли Николчо да му даде един пакет тютюн. Николчо го поканил да седне и му предложил чаша греяна  ракия. Той отказал. Николчо му предложил да му направи кафе да го почерпи за празника. И тръгнал да тури кафето да го свари. Тогава турчинът ударил дюймето на вратата, махнал качулката на япанджака и когато им заговорил на български, разбрали, че е Левски.

 

Разцелували се, заключили дюкяна и влезли във вътрешната къща, а Николчо решил да се пошегува с мене и ме вика да видя гост турчин на връх Бъдни вечер. Преоблечен като турчин ловец, с палаш, вързан на синджир, и с пушка в ръка, Апостола пътувал през целия ден от Колибето до Ловеч далеч от шосето. И вечерта влиза в нашата кръчма.

 

Казаха ми, че Левски ще пренощува у дома, да отида и да се приготвя за вечеря. Христо също ще вечеря с нас. И тъй, на Бъдни вечер срещу Коледа,  Левски за последен път вечеря в нашата къща. Сложихме синията и на нея всички постни гозби, Левски прочете молитва, прекадихме софрата и вечеряхме. Николчо и Христо пиха по малко вино, а Левски се задоволи с хубавия ошаф, който бях сварила – сушени круши, зарзали и череши.  Левски много обичаше плодовете, а зимно време – ошафа, който варяхме много често.

 

На Бъдни вечер синията не се раздига. Левски ми каза да отида у Марийка Латинката, която живее наблизо до нас, и да ù  кажа, че Христо ще се забави, а тя да си вечеря, тъй като Христо си има важна работа с Николча. Казаха ми да ù обясня, че по тази причина той няма да се върне и на нощната черква срещу Рождество Христово ще идем само двете с нея, тъй като Николчо няма да иде. За госта да не се споменава нищо. Да бъде готова и удари ли първата камбана, аз ще ида да я взема и ще идем двете. Отидох и ù казах.

 

Върнах се и започвах да си шетам из вкъщи, а те тримата влязоха в скривалището на Левски-   

 

Когато удари първата камбана, дойдоха Левски и Николчо и Левски ми каза:

 

- Като минавате край Величкини, отбий се у тях и насаме ù кажи, че съм пристигнал и съм наредил по тебе да ми изпрати писмата, които са били подхвърлени в нейния двор. Да ги свие в една кърпа, а ти ще ги сложиш в пазва и ще ги донесеш. Извикай я настрана, кажи ù това и ù съобщи утре да си бъде в къщи през целия ден, тъй като ще отида у тях. Кажи ù също да бъде у тях и поп Лукан, с когото искам непременно да разговарям.

 

Като удари втората камбана, запалих фенера, минах край Марийкини, взех я и двете минахме през старото хоро. Отбих се у Величкини в къщата ù до маслака над черквата. Това е къщата на Гечо Хашната. Величка беше вкъщи, влязох само да ù кажа, каквото ми е наредено. С Марийка  отидохме в черквата. Величка дойде след нас.

 

В черквата служеха поп Лукан и поп Кръстю. Като наближи да привършва службата, Величка излезе преди нас. На връщане тя ме чакаше зад портата и ми даде писмата. Латинката не разбра нищо.

 

Върнах се вкъщи. Чакаха ме с нетърпение. Още щом подадох кърпичката на Левски, той веднага я разгърна пред мене. Разгледа набързо писмата, обърна се към Николча и Христа и сърдито рече:

 

- Казах ли ви, че тези писма са лъжовни и не са писани от поп Кръстя?

 

Писмата, които бяха подхвърлени в двора на Величка и всички мислеха, че ги е писал поп Кръстю, Величка не ги даде, когато Николчо занесе нейното писмо до Левски и му го предаде в Тракия. Искаха да ги даде само на Левски. Николчо и Христо също подозираха, че може попът да е писал тези писма – уж че са от Левски, за да ги измами и Величка да отнесе книжата на лозето.

 

След това тримата се отделиха. След доста време захванаха да лаят кучетата от махалата. Коледарите бяха тръгнали да коледуват. Христо си отиде, а Никойлчо си дойде, за да не дойдат коледари, които идваха всякога. Изморен от пътя, Левски си легна.

 

Заранта се поуспа. Като станахме, отговяхме, Николчо Сирков беше уговорил дядо Иван да даде коня си и Николчо Цвятков да замине за Търново, където бе Христо Иванов – брат му – уж че ще закупува бакър. Николчо Цвятков беше бакърджия.

 

Левски и Николчо  Сирков зашиха всички книжа, които Левски бе събрал, и тези, които бяха донесени от Величка, в самаря на коня. Николчо Цветков не знаел, че книжата са зашити в самаря.

 

Обядвахме. Левски си полегна и поспа около два сахата. Когато хорото се сбра на Дръстенското хорище, Левски стана, облече се като циганин, задяна един наръч ластарки, които мъжът ми бе приготви. Задяна ги и тръгна по пътя към старото хоро. Така без да подозира никой, той отиде у Величкини, където остана и преспа през нощта у тях.

 

И така, Левски осъмнал на Коледа в дома на Величка Хашнова.

 

Там се бе срещнал с поп Лукан и го разпитвал за откарването му в София и за срещата с Димитър Общи. На другия ден Николчо Цвятков си изважда тескере за Търново. Изважда едно и за Левски на името на Малък Добри [Добри Койнов от кв.Дръстене в Ловеч], който бе също бакърджия и по всичко приличаше на Дякона. Като удари камбаната за вечерня, Николчо Цвятков оседла коня, мина по пътеката, отбива се в кръчмата при Добри механджията, която е в Дръстене, пие едно вино за пътница и тръгва по пътеката под Пчелинската стена.

 

В същото време Левски, облечен като турчин, излиза от Величкини и тръгва по пътеката под Стратеш. Братът на Величка, Христо [Луканов], излиза с двама другари с шейни. Той придумва другарите да отидат да се пързалят, а Христо оглежда да няма скрити хора из трънаците. Левски върви на стотина разкрача зад тях.

 

Като стигат чуклинката, Николчо се показал с коня откъм пътеката и  излязъл на шосето, а Левски след него. Христо и другарите му се върнали и се спуснали с шейните.

 

Същия ден Христо Цонев – Латинеца още преди обяд заминал за Къкрина, където било уговорено, че ще преспят и ще заминат за Търново рано на другия ден. Николчо Цвятков не знаел, че ще преспят в Къкрина. Затова Левски му казал по пътя, като наближили ханчето и след като срещнали двете заптиета при Пазимост. Нито на първия ден, преди да пристигне, нито в деня, в който са заминали за Къкрина, поп Кръстю не е идвал у Николча Сирков и не е питал има ли някой да заминава за Търново. Поп Кръстю не е разговарял, нито се е срещал през тези два дена нито с Николчо Сирков, нито с Христо – Цонев Латинеца. Левски не е писал никакво писмо на поп Кръстя да се срещат в Къкрина, нито пък Николчо Цвяткол е разкривал пред мен или пред Николчо Сирков, че са си определили среща в Къкрина. Разпитвали са ме и Стоян Заимов, и доктор Стоянов вярно ли е, че попът е идвал. Това не е вярно и пред никого не съм казвала това – нито аз, нито Николчо Сирков.

 

Аз съм стара жена, вярвам, че има Господ и не мога да си крива душата. Поп Кръстю не е знаел, че Левски е в Ловеч. Не съм чула нито една дума от устата на Левски нито по-рано, нито като беше у нас по Коледа да каже нещо за попа. Това от никого не съм чула, освен от Величка и от Лукановци.  И те го разказваха, след като умряха Николчо Сирков, поп Кръстю и Христо Цонев – Латинеца."

 

 

Павлов, Павел.  Белият япанджак. – В: Павлов, Павел. Шепа мигове. Том III. –  С: Библиоскоп, 2013. – с.407-454  ISBN 978-954-8586-18-4]

 

 

 

Expand  

Благодаря за отговора, Киров. 

Тези спомени обаче ми се стува , че хвърлят още повече мъгла по темата  и противоречат на тези на Сирков да речем, и на всичко коментирано дотук...

А именно в цитираните спомени четем че : 

- Левски прекарва 2 нощи в Ловеч, а не 1.

-прекарва 1 нощ у Величкини (което е отхвърлено по-рано от Стаски,но не видях конкретно защо..) 

-Левски казва на Сиркова да извести Величка , че е дошъл докато Сирков е записан да казва - Щом влезе вкъщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!” 

-Левски тръгва от Хашнови, а не от Сиркови какво се твърди до тук ( Сирков -"Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно.") 

И така пак сме някъде там 

Редактирано Август 11, 2018 от soichiro88

[Б. Киров]

Когато имаме за източник спомени на участници винаги сме някъде в мъглата. Дори днес да стане някакво събитие с трима участници в него, ще получите три различаващи се, особено в детайлите /а те са от съществено значение/, описания от тримата. Дори между документи за едни и същи събития може да има разлики, тъй като те също се пишат от хора. Това обаче, според мен, не означава, че трябва да се откажем да търсим основната конструкция от последователно свързани събития в миналото.

Последните спомени на Мария Сиркова се различават от първите й, както и от тези на първия й съпруг Никола Сирков /записани от отец Матей/, и от тези на втория й съпруг Никола Цвятков. Както и различните версии на разказите на Никола Цвятков се различават съществено една от друга. Но има цяла поредица от припокриващи се елементи във всички тези разкази и – което е по-важно за мен, - в добре установени факти извън тях.

Например:

1. според един от разказите на Никола Цвятков, както го записва Д. Пъшков.

„Никола Цветков — пише Д. Пъшков, — както казах по-горе, беше затворен при мене. За улавянето на Левски ми разправи следущото: Никола Сирков с Левски бяха натуряли книжата на Левски в сламата на самара на коня на пайстрога ми. Сутринта на 26 декември 1872 год. Никола Цветков тръгнал от Дръстене от къщата на пайстрога ми с неговия кон, в самара на който бяха зашити книжата и тевтерчето на Левски, през Пчелинска стена из пътеката, като се наговорили с Левски да се срещнат на кръстопътя на Севлиевското шосе. А Левски в същото време тръгнал през Стратиш през шосето пеши, като пратил Христо Луканов с няколко момчета напред да проверят да няма някоя засада, наредена от турците, а Левски вървял след тях на няколко разкрача. Левски изминал опасните места по Севлиевското шосе благополучно и като се събрали на кръстопътя с Никола Цветков и се разделили с Христа, обаче Левски бил много неспокоен. Като се събрали на кръстопътя, Никола Цветков се качил на коня, а Левски тръгнал пеши и заминали по Севлиевското шосе. Като наближили „Пази мост”, Никола съгледал отдалеч един стражар на кон и обадил на Левски.

Вж. Д.Т.С., стр. 645. Из спомените на Д. Пъшков.

http://macedonia.kroraina.com/nk/nk_6.html

2. Според записаното от отец Матей от разказа на Никола Сирков:

„В началото на май Отец Матей посещава Ловеч, за да проучи обстоятелствата около залавянето на Левски. Среща се с Никола Сирков и подвежда поп Кръстьо под клетва в черквата.

„Запитахме го сетне каква са я свършили в Ловеч. И отец Матей каза:

„В Ловеч най-напред се срещнахме с оня човек, у когото Левски пренощувал и заминал за Къкрина. Този човек (Никола Сирков) беше нещо болнав, но като ни видя, се поококори и разправи всичко, каквото знаел по залавянето на Левски. Васил, каза той, пристигна вечерта късно. Щом влезе вкъщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!” Седнахме тогава край печката, за да се постоплим, защото беше доста студено и той все ме разпитваше: какво става в Ловеч, как са нашите хора, в кои къщи турците са правили бастисвания, кого са викали в конака за разследвания – сестрата или бащата на председателя ни, дали са ми предали пари, които той получил от други комитети, а аз все му отговарях.

Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер, който ми разправи, че турците го били пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким Шишков, но те много го следили, за да не избяга.

Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.

Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него.

Но Левски като се позасмя, каза:

„Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.”

„Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му.

След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“

http://www.vasil-levski.eu/%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/spodvijnitsi/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2/

3. Записаното от Войников в Угърчин от Мария Сиркова.

Противоречието е дали Левски е прекарал нощта у Величкини. Разказаното от Сиркова прехвърля горещия картоф в къщата на Величка, там е последното място откъдето тръгва Левски. Това решава и проблема с фалшивите писма, които остават у него. Но двата по-раншни разказа на Сирков /особено неговия, записан от безпристрастен свидетел, още преди да пламне враждата между съратниците/, както и на Цвятков, макар и не категорично, отхвърлят тази версия – и двете свидетелства говорят за последна и единствена нощ на Левски у Сиркови. Но и двата разказа /на Мария Сиркова и на Никола Цвятков/ са категорични, че братът на Величка, тогава 18-годишен младеж, върви пред Левски с други момчета, за да му разчиства пътя. Възможността това да е станало случайно, според мен, е практически равна на нула – Левски тръгва дегизиран и е трябвало да се разкрие на младежа при случайна среща, тоест да прояви абсолютно неблагоразумие и да има още един нежелан свидетел накъде отива. Братът на Величка е бил взет за съгледвач, поне според мен, след отиване в къщата на Хашнови. И то абсолютно необходимо за Левски отиване, тъй като той е търсел там нещо необходимо за него. Не само „фалшивите” писма, нито дори тези писма. Помислете сам какво пише той в последното си писмо и какво нарежда да се занесе в къщата на Сиркови, но какво е занесено и какво не.

Между другото, такова обикаляне през Стратеш е било напълно излишно, в случай, че Левски не е търсел там нещо конкретно. А времевата рамка напълно предполага кратко отбиване в къщата на Хашнови, има едно време, през което Цвятков се отбива в кръчмата на края на Дръстене и се заседява там.

Иначе пътят и на двамата е приблизително еднакъв и предполага прозорец от време и за двамата, за да се срещнат на отбивката по едно и също време, без да се изчакват.