Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

On 8.05.2020 г. at 16:23, Staski said:

Без да иска. За съжаление се е доверил на близки. А, че предателството в Ловеч е факт, е очевадноооо.

"В 1925 г. известният историк Данаил Кацев - Бурски идва в Ловеч да търси истината за последните дни на Левски. Среща се и с поп Георги и същият му казва: „Да знаеш, че Левски не е предаден от поп Кръстю. Залавянето на Левски е от жена, която се е изповядала пред мен. Аз няма да ти кажа коя е, защото тя чрез мен се е изповядала като пред Бога. Като умра, ето тефтерът, всичко съм записал в него. Ела и го вземи, и го прочети.“
Необходимо е да се знае, че думите на поп Георги съвпадат с думите на Михал Векилски, виден служител на турско време в конака - гр. Ловеч, казани пред възрастния учител Гено Иванов от същия град, а именно: „В залавянето на Левски е замесена жена.“ След няколко месеца Данаил Кацев - Бурски идва отново в Ловеч и отива отново при поп Георги, но попът бил вече умрял, а тефтерът му безследно изчезнал."

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=864%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

[100$]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

"В 1925 г. известният историк Данаил Кацев - Бурски идва в Ловеч да търси истината за последните дни на Левски. Среща се и с поп Георги и същият му казва: „Да знаеш, че Левски не е предаден от поп Кръстю. Залавянето на Левски е от жена, която се е изповядала пред мен. Аз няма да ти кажа коя е, защото тя чрез мен се е изповядала като пред Бога. Като умра, ето тефтерът, всичко съм записал в него. Ела и го вземи, и го прочети.“
Необходимо е да се знае, че думите на поп Георги съвпадат с думите на Михал Векилски, виден служител на турско време в конака - гр. Ловеч, казани пред възрастния учител Гено Иванов от същия град, а именно: „В залавянето на Левски е замесена жена.“ След няколко месеца Данаил Кацев - Бурски идва отново в Ловеч и отива отново при поп Георги, но попът бил вече умрял, а тефтерът му безследно изчезнал."

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=864%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Тази версия за предателството на апостола, не може да не е била взета под вниманието, на историци анализатори на делото на апостола. Възможно е да е истина, но не може да се докаже фактологично. Затова си остава само като версия.

[К.ГЕРБОВ]

Ето какво е написал Кацев-Бурски за поп Георги Антипов:

"Негово Преосвещ[енство] епископ Максим Браницки, ми съобщи:
– Поп Георги не е бил никога аргосан и дори до днес служи, като духовник и получава заплата като енорийски свещеник. Представен е за пенсиониране. Ползва се с много добро име. Тоя, който ви е казал, че поп Георги е бил аргосван, не ви е казал право. При мен идва г. Димитър Пъшков и ме моли да въздействувам на поп Георги Антипов да престани да говори глупости – че поп Кръстю не бил предал Левски и, че знаел имената на истинските предатели. Това аз не направих. Поп Георги сигурно има основание, затова и говори. Как ще мога аз да му се бъркам в неговия частен живот. В архивите на митрополията няма никъде споменато името на поп Кръстю в смисъл да е бил наказван или пък провинен в нещо. Назначаван е от Негово Блаженство екзарх Йосиф за орханийски архиерейски наместник. Яким Шишков е бил голям приятел на Негово Блаженство и Илариона Ловчански. Добре е да се срещнете с поп Георги. Бих ви придружил, но съм зает. Поздравете го.
Придружен от учителя историк г. Гено Иванов, Петър Шишков и адвоката Ц. Стоянов, посетихме свещеник Георги Антипов. Той е едър, 85 год. старец, с бистър и буен орлов поглед. Още с влизането неговите будни остри очи под бели гъсти вежди се впиха в нас и ни анализираха. Той се мъчеше да отгатне дали сме дошли с добри намерения или не.
След поздравленията, седнахме. Той се оплака, че краката му не могат да се стоплят – болят го. Измръзнали, като ходил пеш до Пловдив през Балкана да печата учебника си Закон Божи. Гласът му е ясен и мощен. Годините не са отнели нищо от неговата войводска осанка...
- Ние дойдохме да ви попитаме за някой работи, по залавянето на дякон Игнатий – Левски.
- Нищо не зная – буйно извика той и ме погледна изпитателно.
- Отче, ние сме с добри намерения. Идем с поздрав от дядо Максима. Той ни изпрати до теб. Не можа да дойде поради работа да те види. Желае ти всичко, най- хубаво.
- Остави ги тях. Те ме мразят. Отнеха ми вече и енорията.
- Не, Отче, епископа каза, че е поискал пенсионирането ти, за да бъдеш по-спокоен. Видял те с болни крака. Оставя ти изповедничеството като най-стар и опитен.
- Ех благодаря на Бога ... не съм бил забравен. Бог да ги поживи... Така сгрешава човек. – След това той стана приказлив и ни разказа за своето войводство и нанесения му побой в търновския затвор през 1876 год. – Смазаха ме проклети кучета... Мислех, че няма година да изкарам, като изляза из затвора, а то човешка душа не излизала лесно... Па и тогава бяхме млади, буйни...
- Отче, ние сме си свои хора, искаме да знаем истината... Кажете ни каквото знаете по предаването на Дякона.
- Виж това не бива... Аз съм духовник... След моята смърт... тогава...
- Имаш ли всичко записано.
- Имам си го ...
- Защо не дадеш бележките на съхранение в Окръжния съд?
- На никого не вярвам... Ядат се като кучета...
- Ами знаете ли да е отровен поп Кръстю чрез причастието?
- Знам... Тровиха го... видял потиря зеленясал и се беше изплашил.
- Верно ли е, че Марин П[оп]луканов пращал клисаря чак в Русе да донесе отровата?
- Не е само той! Не е!.. Има и други! ... Проклети да са!... – и се сети, че ще издаде тайната си, той по-скоро грохна върху леглото и замислено додаде: – Ето това е тук... после ще ти го дам да го прочетеш. Мини на връщане от монастира да се видим пак. Ще ти покажа много, много работи... Аз имам голяма библиотека ... редки книги... ръкописи...
- Как си живеехте с поп Кръстя?
- Отначало не твърде добре. Ловчанските свещенници ме мразеха. Селски свещеник бях, па ме назначиха за градски, да деля мегдан с тях. Поп Цоко ми надупчи расото със свещ на 38 места; оплаквах се. Расото вися цели три месеца в митрополията. Но Бог да им даде царство небесно. Той ще съди всекиго според делата му. Но колкото за истината тя винаги си е истина. Поп Кръстю не е предател... Това знайте. Той умре беден, болен и чист...“ (Поп Георги Антипов имал среща с г. Д. Страшимиров и за тая среща, пред всички присъствующи каза: – Както дойде Страшимиров да се кара с мен и да ме разпитва, така си отиде, без да научи нещо. Слуховете на улицата са повече отколкото знае той и аз – нека вярва тях... Нека слуша тоя на когото гостува... Той на много душички е зачернил дните... И х[аджи] Мичо ми троши на времето прозорците... Кой им е виновен, като нямат българска кръв в жилите си и съвесть в главата...“
Тия редове помествам тук, за да се види, че писаното от г. Страшимиров във в. „Мир“, в подигравателен тон за п[оп] Георги Антипов е несъвместимо с животрептущия въпрос за предаването на Левски. Често пъти тия, които са питали попа да каже истината са ставали жертва на неговите двусмислени отговори и умишлено забъркане на факти и събития и струва ми се, че г. Страшимиров е изпаднал в същото положение, иначе нямаше да пише, че тоя бъбрив старец изкарал предаването на Левски нещо като cherchez la femme. Ако г. Страшимиров беше изучил по отблизко живота на дейците от това време и беше турил в основата на своите исторически изследвания техните характери и морален облик, вярвам, щеше да има по-друго мнение.- Бел. ДКБ.)
След като се върнах от Троянския монастир, аз само за малко се срещнах с него. Дойдоха му някакви гости, пред които той не искаше да говорим. Загатна ми, че е изповядал не само клисаря, а и друг един. Загатна ми също, че от пощата били задигнати документи по заповед на Марин Поплуканов. Стоян Куюмджията ги взел. Затова и поп Кръстю не можал да се оправдае и от това той и умрял. Показа ми двете тевтерчета. Те са обикновени търговски тевтерчета с цветни корици. Едното [от] придружаващите ме лица видеяха, когато той искаше да се справи за някаква дата по съденето на Стефана Пешев и Бачо Киро... Каза ми, че ще допише още нещо в тях и когато мина през май, за да отида в монастиря да пиша неговата история, той ще ги даде да ги отнеса някъде на съхранение, та след смъртта му да бъдат използувани. Говорих му, че има заинтересовани лица, които всеки момент могат да го издебнат и когато той не е в къщи, да ги задигнат, и това ще бъде много голяма загуба за историята.
– Аз повече от 40 години съм ги пазил, та сега ли?... Ти виж за Добре и Бонжора, поразпитай ... Бог да ти помага ...
Сбогувах се с него и обещах през май да се видим; но не биде. Когато дойдох в Ловеч в началото на юни всеки от познатите ми, офицери и учители, вместо поздрав, ми казваха:
– Късно пристигаш... Дядо поп Георги напусна всички ни.
Това беше за мене като гръм от ясно небе. Аз бях натирил работата си в Букурещ само и само да се срещна с него. А толкова много чакаха търсачите на истината от тая ми втора среща.
И прави бяха те, като съжаляваха, че бележките му няма да видят бял свят.
– Отиде си ... отнесе всичко. Не е имало никой да ги прибере.   
Син му учител в София и зет му, тe сигурно знаят участта на тия записки и в името на истината и светата памят на баща си трябва да ги изяват пред обществото, иначе, аз с право бих ги обвинил, ако разбира се те са прибрали тевтерчетата, в съучастничество с предателите и те ще трябва да понесат презрението на народа.
Обществото иска тия бележки да излязат на бял свят, за да се не злоупотребява повече, с един въпрос, който не тегни само върху Ловеч, а върху целия български народ.
Добре ще направят наследниците на Жълтешкия войвода поп Георги Антипов да съобщят чрез пресата, какво е оставил след смъртта си и дали определената за някакво селско читалище негова библиотека е предадена."

[Б. Киров]

Да, Кацев-Бурски в тази негова книга не пише пряко това, което Дочо Дулев твърди в цитираното от неговата книга в по-горния ми пост. Възможно е Дулев да базира твърдението си на разгорялата се полемика между Страшимиров и Кацев-Бурски в тогавашната преса, но нямам възможност в момента да проверявам това.

Но в книгата си Кацев-Бурски е написал по повод на Величка Хашнова, цитирайки думите на ловчанлията Христо Панов:

"Христо Панов, 70 годишен, от Ловеч, на запитването ми дали познава Петър Маринов, отговори, че го познава. Петър бил зет на Величка Хашнова. Оженил се възрастен след Освобождението. Той е знаял някаква тайна, защото скоро по искането на вуйча му Марин П[оп]луканов напусна Ловеч и се изгуби. Беше стражар и още жив получаваха му пенсията... Тодор Златев началник на гара Ветово до 1896 год. заварил Петър Маринов стражар на гарата. Бил винаги умислен и скърбял за Ловеч. Питал го зашо си не отиде, а той със сълзи на очи отговарял: „Не мога бе, брате, не мога. Щом си отида ще ме убият... Аз им знам всичките работи... Тъща ми ще ми издере очите, ако ме види, нали ме знаят за умрял. "

.............

"Съобщава, че Левски на Малка Коледа щял да бъде хванат в хамбаря на Яким Шишкова от Али Чауш помакът, но благодарение предвидливостта му бил спасен.
Още тогава съмнение се хвърли не върху поп Кръстю, а върху Добре Кръчмаря от Дръстени и Пано пезевенгина, нещо и за вуйчата на Гечо Хъшната пошушнаха – за Хаджи Мичо. Всичко се скрои у Величка и тя каквото намислеше го правеше. Нея повече слушаха ..., а знайте какво е женска уста, когато се разплещи..."

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=740%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

[Staski]

On 10.05.2020 г. at 0:04, Б. Киров said:

"В 1925 г. известният историк Данаил Кацев - Бурски идва в Ловеч да търси истината за последните дни на Левски. Среща се и с поп Георги и същият му казва: „Да знаеш, че Левски не е предаден от поп Кръстю. Залавянето на Левски е от жена, която се е изповядала пред мен. Аз няма да ти кажа коя е, защото тя чрез мен се е изповядала като пред Бога. Като умра, ето тефтерът, всичко съм записал в него. Ела и го вземи, и го прочети.“
Необходимо е да се знае, че думите на поп Георги съвпадат с думите на Михал Векилски, виден служител на турско време в конака - гр. Ловеч, казани пред възрастния учител Гено Иванов от същия град, а именно: „В залавянето на Левски е замесена жена.“ След няколко месеца Данаил Кацев - Бурски идва отново в Ловеч и отива отново при поп Георги, но попът бил вече умрял, а тефтерът му безследно изчезнал."

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=864%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Да, чел съм го Дочо Дулев. Проблема е, че Страшимиров е страшно лаконичен в текста: Питах, казаха ми , това е долна лъжа! (Това е общо взето). Лично аз, смятам, че Кацев-Бурски е по обективният в своята анкета (посочвайки и други лица присъствали на разпита) от Страшимиров, който не посочва сам ли е бил, когато е питал Пъшков и компания. Другото което прави впечатления са въпросите които задава Бурски. Изключително конкретни (пак събрани от различни хора от Ловеч). Но както и да е, вече сме го обсъждали това. Логиката и фактите водят на там, че Величка е замесена. Скривалището е у тях. Това е безспорен факт. Както вече споменах, Марин заповядва на някого, а това е само и единствено Величка Хашнова. До колко вуйчо и за когото се споменава няколко пъти в анкетата на Бурски до сега също някак си ни бяга от полезрение.

[Б. Киров]

Преди 1 час, Staski said:

До колко вуйчо и за когото се споменава няколко пъти в анкетата на Бурски до сега също някак си ни бяга от полезрение.

Тома Джанков е брат на Мария Джанкова /Лилова, която е майка на Величка и Марин; следователно Тома е вуйчо на Величка и Марин. Ако знаеш нещо повече за него, сподели

https://www.geni.com/people/Пауна-Никифорова/6000000002979781993

Пауна Никифорова/Джанкова е съпруга на Тома Джанков, вуйчото на Величка, но преди това е била съпруга на поп Тодор Никифоров, бащата на поп Кръстьо. Пауна обаче не е майка на поп Кръстьо, майката на поп Кръстьо е нейната сестра. Бащата на поп Кръстьо се жени за Пауна след смъртта на майката на поп Кръстьо, следователно поп Кръстьо е доведен син за Пауна от първата жена на Тодор Никифоров /бащата на поп Кръстьо/, Пауна след това се жени за вуйчото на Марин и Величка, от който брак се раждат две дъщери, Натя и Янка. Не беше ли Натя тази, дето Величка е имала някакви мераци да сгодява с Левски, нещо такова ми се върти като спомен от писанията на доктор Параскев Стоянов?

Тоест, опосредствено поп Кръстьо, Величка и Марин Поплуканови се падат донякъде роднини.

 

 

[Staski]

Страхотно  Обаче, ми се струва, че Бурски пише за някакъв богат х. (някой си). Не е  пред мен книгата на БУрски в момента, но мисля, че става дума за друг човек.

[Staski]

Другото което искам да кажа е, че (доколкото си спомням) има и друга фамилия Никифорови която няма нищо общо с поп Кръсто Тотюв Никифоров, Същата работа е и с Луканови ( имаше такива изследователи по форумите и разни книги, че видиш ли ти Луканови, от там Андрей Луканов (бивш държавник през 90-те) са от една и съща фамилия. :):)Предатели

[Б. Киров]

On 12.05.2020 г. at 15:55, Staski said:

Страхотно  Обаче, ми се струва, че Бурски пише за някакъв богат х. (някой си). Не е  пред мен книгата на БУрски в момента, но мисля, че става дума за друг човек.

Да, но ти писа по-горе, цитирам те:

On 11.05.2020 г. at 18:28, Б. Киров said:

До колко вуйчо и за когото се споменава няколко пъти в анкетата на Бурски до сега също някак си ни бяга от полезрение.

"Вуйчо й" на Величка Хашнова е само един и той е Тома Джанков.

Сега за въпросния "х. някой си", за който пише Бурски - това е хаджи Мичо, но той не е вуйчо на Величка, а вуйчо на мъжа й, Гечо Хашната. Въпросният серсемин е бил много нахъсан от омраза към Левски и поне в два от разказите на свидетелите на Бурски се появява като негов предател. Това е важен момент, който хвърля нова светлина върху влизането на Левски в Ловеч. И тъй като е потвърден от двама свидетели, има голяма вероятност да е реалност /метод на триангулацията/

Ето за какво иде реч:

"Петър Шишков, 35 год[ишен], от Ловеч, син на Яким Шишков, по спомени от своя баща ни даде следните сведения:

– Докато беше жив баща ми, разпитвах го постоянно за Левски и неговото време, но не всякога беше разположен да говори. Когато се освети паметника, през 1901 година, издигнат в памет на Тодор Кирков, Васил Левски и другите ловчанци, борци за свободата ни, държаха се речи, в които се викаше срещу поп Кръстю като предател. Той не беше жив и те свободно го клеймяха. Попитах баща си, защо клеймят поп Кръстю, нали не е той предател?

„Остави ме сега, извика ми нервно, също възмутен от тия речи, има много работи, които скоро ще се разяснят. Поп Кръстю не предаде Левски, а друг и се знае кой е.

От тоя ден той стана много мрачен и мъчно можеше да се изкопчи от него нещо.

Той ми разказваше, че Негово Блаженство Екзарх Йосиф, като дошел за митрополит в Ловеч, дочул за мълвата и, като личен приятел на Левски, разследвал случката и знаял истинските предатели. Само така позволил на попа да служи с него.

През м[есе]ц декемврий 1872 година на Малка Коледа преди залавянето на Левски, който идел към Хармането, за да се види с баща ми, бил проследен и подгонен от турската полиция. Дяконът влязъл в хамбаря (склада за кожи и пашкули) при баща ми, смигнал му и изцъкал „ язък “. След него влезли турски заптиета начело с Али чауш-помак. Мигът бил критически. Баща ми без да мисли, поканил неканените гости да седнат и пият по една ракия, па ги помолил да му помогнат да направят пазарлъка с търговеца на кожи.

„Едно кьораво ударих, та помагайте! На един ахмак, кожи продавам, дава добра цена; помагайте, ще има кръчма.

Пазарили се Левски и баща ми, но в джоба на търговеца нямало нито стотинка поне за капаро. Баща ми незабелязано спуснал фишек желтици в джоба му и той „каафетлия“ наброил 25 желтици за капаро и се збогувал, а заптиетата започнали да гуляят за добрата зделка.

По едно време Али помакът, се сетил за какво дошъл и се затюфкал.

„Е Яким Чорбаджи, какво я свършихме?“

„Какво има? Нали помогнахте да направим пазарлъка?“

„И други път, когато има такова кьораво повикай ни пак.“

През време на преглеждане кожите и пазаряването, баща ми съобщил на Дякона, че се готвят да го предадат и го замолил веднага да замине за Букурещ, да не остава повече в Ловеч.

На третия Коледен ден Левски бил заловен. От конака повикали и баща ми да види „баш комитата“, който бил уловен. С подкосени крака той отишел да види. Влязал в конака и там видял Левски с окървавена глава, който се приструвал, че го не познава. След малък разпит дали го познава, баща ми измолил от каймакама разрешение да донесе храна от къщи на тоя чужденец, понеже било най-големия християнски празник. Каймакамина се съгласил, но храната била раздробена и прегледана дали няма нещо поставено в нея. Обаче, на дъното на сахана било написано: „Инкери! всичко унищожено“, когато върнали сахана, написаното било заличено от Левски. В конакът никой не знаял че, заловеният е Левски. Виканите лица, казали, че не го познават. Каймакаминът и другите турски чиновници казвали, че били хванали „баш комита“ – „голям комита“. Между виканите били Хаджи Мичо и много други, имената на които съм забравил вече. Това правили турците, щом като видят, че некой го познава, веднага да го арестуват, за да узнаят кой е хванатия, защото Левски казвал: „аз съм търговец от Румъния и никого не познавам“. Очите му били сведени към земята и никого не поглеждал.

След обед Левски заедно с Никола Цвятков и Хр. Латиница били откарани за Търново, та там пашата да ги разпита. Ако били узнали турците, че хванатия е Левски, щели да го изпратят в София и наградата, обещана от правителството, да се раздаде на Ловчанската полиция."

Действието описано тук от Петър Шишков, син на Яким Шишков, се развива на Малка Коледа 1872, а Малка Коледа е 24 декември - следователно Левски е ходил в квартал Харманите в къщата на Шишков един ден преди да отиде у Сиркови, тази къща е от другата страна на Осъма, доста отдалечена от Дръстене и къщата на Величка. И там за едната бройка не е бил заловен от Али чауш, същото заптие, което го среща на 26-ти следобед. При това заптието идва по сигнал - подаден от кой???

Ето другият свидетел пак на Бурски, ловчанлията Христо Панов, пак казва същото и посочва кой и кои:

"Съобщава, че Левски на Малка Коледа щял да бъде хванат в хамбаря на Яким Шишкова от Али Чауш помакът, но благодарение предвидливостта му бил спасен. Още тогава съмнение се хвърли не върху поп Кръстю, а върху Добре Кръчмаря от Дръстени и Пано пезевенгина, нещо и за вуйчата на Гечо Хъшната пошушнаха – за Хаджи Мичо. Всичко се скрои у Величка и тя каквото намислеше го правеше. Нея повече слушаха ..., а знайте какво е женска уста, когато се разплещи..."

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=740%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Да резюмирам - двама души от Ловеч, сериозни свидетели, независимо един от друг твърдят едно и също:

на 24 декември 1872 Левски е при Яким Шишков /ти знаеш кой е той/ и само по чудо и заради находчивост се отървава от изпратени по сигнал заптиета начело с Али чауш да го арестуват.

В Ловеч е имало организирана престъпна група от предатели, няма нищо случайно в залавянето в Къкрина.

Спирам дотук, който може да сметне колко е две и две вече знае отговора.

[Staski]

Преди 18 часа, Б. Киров said:

Да, но ти писа по-горе, цитирам те:

"Вуйчо й" на Величка Хашнова е само един и той е Тома Джанков.

Сега за въпросния "х. някой си", за който пише Бурски - това е хаджи Мичо, но той не е вуйчо на Величка, а вуйчо на мъжа й, Гечо Хашната. Въпросният серсемин е бил много нахъсан от омраза към Левски и поне в два от разказите на свидетелите на Бурски се появява като негов предател. Това е важен момент, който хвърля нова светлина върху влизането на Левски в Ловеч. И тъй като е потвърден от двама свидетели, има голяма вероятност да е реалност /метод на триангулацията/

 

Да, така е. Книжката не е пред мен и за това сбърках кой на кого е вуйчо. А този х. Мичо мисля, че заплюва и Тодор Кирков.

Започнах по този начин преди няколко поста, че е изключилтено важно да се проследят всички роднински връзки в Ловеч.

Ето друг пример: Петър по- големият брат на Христо Иванов- Големия  е бил касапин в Ловеч. Ф. Каниц при преминава през Ловеч съобщава (карам пак по спомен), че не са много касапските дюкяни (дали не беше само един). Този Петър обаче изобщо не е обичал брат си Христо. Дори го нарича хайдук и т.н. 

Пишейки бележки по книгата на Захари Стоянов (с писма) Христо Иванов пише нещо изключително важно: Левски след като заболява и операцията която му правят в Сърбия, вече не постел. "...68-69-70-71-72 я затвори сама си и пахаши фетилите сами си мияши той ядеше каквото заварни но от раната насам не убичаше веки посно."

След като знаем от тефтерчето на Левски, че си е купувал пастърма и телешки език значи, че Христо Иванов е прав. Това означава, че той си е купувал месо или продукт от някой касапин от Ловеч. Възможно ли е този от когото е купувал да се казва Петър?

Уточнявайки всички роднински връзки и малки детайли мисля, че картината ще стане далеч по-ясна.

 

 

Редактирано Май 14, 2020 от Staski

[Staski]

Преди 19 часа, Б. Киров said:

 

"Петър Шишков, 35 год[ишен], от Ловеч, син на Яким Шишков, по спомени от своя баща ни даде следните сведения:

– Докато беше жив баща ми, разпитвах го постоянно за Левски и неговото време, но не всякога беше разположен да говори. Когато се освети паметника, през 1901 година, издигнат в памет на Тодор Кирков, Васил Левски и другите ловчанци, борци за свободата ни, държаха се речи, в които се викаше срещу поп Кръстю като предател. Той не беше жив и те свободно го клеймяха. Попитах баща си, защо клеймят поп Кръстю, нали не е той предател?

„Остави ме сега, извика ми нервно, също възмутен от тия речи, има много работи, които скоро ще се разяснят. Поп Кръстю не предаде Левски, а друг и се знае кой е.

От тоя ден той стана много мрачен и мъчно можеше да се изкопчи от него нещо.

 

Разказа му за малката Коледа обаче ме притеснява. Това не съвпада с думите на Николчовица: " На никой няма да казвате, че съм дошъл." Това значи, че той се е разходил в Ловеч, видяли са го много хора, а отива у Сиркови и им казва нещо  противоречиво. Дали Петър Шишков не бърка годината? Или е бил друг празник?

Това пък от своя страна пък не съвпада с думите на ловчанеца Христо Попов за Малката Коледа. 

Тук вече се чувствам леко объркан.

Редактирано Май 14, 2020 от Staski

[Б. Киров]

On 14.05.2020 г. at 17:41, Staski said:

Разказа му за малката Коледа обаче ме притеснява. Това не съвпада с думите на Николчовица: " На никой няма да казвате, че съм дошъл." Това значи, че той се е разходил в Ловеч, видяли са го много хора, а отива у Сиркови и им казва нещо  противоречиво. Дали Петър Шишков не бърка годината? Или е бил друг празник?

Това пък от своя страна пък не съвпада с думите на ловчанеца Христо Попов за Малката Коледа. 

Тук вече се чувствам леко объркан.

Мисля че Петър Шишков не бърка годината, той е предал с детайли разказа на баща си. Другият свидетел на Бурски, Христо Панов, който по времето на анкетата е бил седемдесетгодишен е по-лаконичен от Петър Шишков, но казва почти същото, като добавя заподозрените за предатели като имена, а именно Добри Кръчмаря от Дръстене /Малък Добри/, Пано Бонжура и хаджи Мичо, вуйчото на Гечо Хашната, съпруг на Величка Хашнова. конкретно и точно, тези тримата.

Левски е обичал да си играе на руска рулетка, това е засвидетелствано от мнозина негови съвременници, самата му натура е била такава, той винаги е ходел по ръба между живота и смъртта, предизвиквал е риска. Влизането му в Ловеч преоблечен като търговец един ден преди да се появи облечен като турчин у Сиркови е напълно в негов стил. Защо влиза и отива при Яким Шишков? За да се осведоми от първа ръка, защото е имал доверие на Яким Шишков. Както е имал доверие на поп Кръстьо, за да изпрати преди това при него свещеник да го разпита за обстановката в града.

On 14.05.2020 г. at 17:26, Staski said:

Уточнявайки всички роднински връзки и малки детайли мисля, че картината ще стане далеч по-ясна.

Съгласен съм, но това е бива да се превръща в универсален ключ, просто един от елементите на анализа. Анализирай сам: на 24 декември Левски е в Ловеч при Яким Шишков, а Али чауш е по дирите му, значи предателите му вече знаят за неговото присъствие.

На 25 декември вечерта влиза неочаквано в къщата на Сирков, според разказите на Мария Сиркова, и казва пред Сирков, Сиркова и Латинеца "на никого да не казвате че съм тук"; същата вечер Сирковица придружена от Мария латинката отиват на църква и съобщават на Величка Хашнова, че Левски е у тях. Сирковица присъства и на обсъждането на плана за другия ден Левски да се отбие в Къкрина при Латинеца.

И сега най-интересното - защо Сирковица и Николчо твърдят, че Николчо взел фалшиво тескере на Левски на името на Малък Добри от Дръстене, а Никола Сирков не казва такова нещо. Помисли сам, Малък Добри от Дръстене е посочен като предател, Левски лично е организирал обир у тях, според свидетелство на неговата дъщеря, ще тръгне ли Левски да иска тескере точно на името на този чешит?!. Сирков трябва да е дебил да праща Николчо да вади тескере на негово име, та този човек е мразел Левски и в червата.

Значи Сирковица и Николчо лъжат за това тескере. Николчо догам се е увлякъл в лъжата, че описва как Левски изял тескерето на Малък Добри при ареста. Дрън-дрън, на Левски въобще не му е трябвало такова тескере камо ли да пази Малък Добри, като го унищожи, той се е представил като търговец от Румъния при разпита, сам си е правел фалшиви тескерета, това е било практика при него, имал си е цяла портативна печатница за такива случаи. Николчо най-нагло лъже, както и Сиркова.

Събери още малко несъответствия и странности на тази компания и сам ще си очертаеш кръга на групата, не е задължително на роднински принцип.

[Staski]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Мисля че Петър Шишков не бърка годината, той е предал с детайли разказа на баща си. Другият свидетел на Бурски, Христо Панов, който по времето на анкетата е бил седемдесетгодишен е по-лаконичен от Петър Шишков, но казва почти същото, като добавя заподозрените за предатели като имена, а именно Добри Кръчмаря от Дръстене /Малък Добри/, Пано Бонжура и хаджи Мичо, вуйчото на Гечо Хашната, съпруг на Величка Хашнова. конкретно и точно, тези тримата.

Левски е обичал да си играе на руска рулетка, това е засвидетелствано от мнозина негови съвременници, самата му натура е била такава, той винаги е ходел по ръба между живота и смъртта, предизвиквал е риска. Влизането му в Ловеч преоблечен като търговец един ден преди да се появи облечен като турчин у Сиркови е напълно в негов стил. Защо влиза и отива при Яким Шишков? За да се осведоми от първа ръка, защото е имал доверие на Яким Шишков. Както е имал доверие на поп Кръстьо, за да изпрати преди това при него свещеник да го разпита за обстановката в града.

Съгласен съм, но това е бива да се превръща в универсален ключ, просто един от елементите на анализа. Анализирай сам: на 24 декември Левски е в Ловеч при Яким Шишков, а Али чауш е по дирите му, значи предателите му вече знаят за неговото присъствие.

 

Значи Сирковица и Николчо лъжат за това тескере. Николчо догам се е увлякъл в лъжата, че описва как Левски изял тескерето на Малък Добри при ареста. Дрън-дрън, на Левски въобще не му е трябвало такова тескере камо ли да пази Малък Добри, като го унищожи, той се е представил като търговец от Румъния при разпита, сам си е правел фалшиви тескерета, това е било практика при него, имал си е цяла портативна печатница за такива случаи. Николчо най-нагло лъже, както и Сиркова.

Събери още малко несъответствия и странности на тази компания и сам ще си очертаеш кръга на групата, не е задължително на роднински принцип.

Хипотезата която представяш е разумна има хляб в нея, но не съм сигурен 1-во: Дали Добри Койнов  е Добре кръчмаря. 2-ро Христо Панов е около 20 годишен когато се е случило всичко това със залавянето на Левски. Случката от Малката Коледа е вероятно да бъде чута от някъде (която остава без доказателства), 3-то Левски няма нужда да ходи до Яким Шишков за да се осведоми какво се случва в Ловеч. Той знае много добре какво се случва. Все пак не стои там 1 ден, близо две седмици пребивава около или в Ловеч. Това продължително стоене в Ловеч вече го обяснихме. Заради книжа, писма и прочие. Другото е да се използва дните около голям християнски празник когато турската власт няма да е толкова активна да успее да излезе заедно с архива. Излизането му от Ловеч е в турски дрехи (арнаутски) с такива е и заловен на следващата сутрин при акцията на турската полиция. Още от 1 декември турската полиция е сигурна, че ще залови Левски със сътрудничеството на ловешкия каймаканин. Ето тук е ключът според мен.

Левски се отбива само и единствено при Николчо Сирков и то отново облечен като турчин. 

[Б. Киров]

Преди 17 часа, Staski said:

1-во: Дали Добри Койнов  е Добре кръчмаря

Добри Койнов е Добре Кръчмаря, същият е Малък Добри - това е недвусмислено и важно за темата. Цитирам:

"Добри Койнов в малката си кръчмичка е черпил и забавлявал със своите шеги турците." 

Цитата е от "Ловеч и Ловчанско" по спомени на Стоянка Добрева Вангелова, дъщеря на Малък Добри. Според спомените на Мария Сиркова разказани на Иван Войнинов Николчо е извадил тескерето на Левски на името на Малък Добри

Само Сиркова и Николчо Цвятков повтарят, че тескерето на Левски е извадено на негово име. Николчо минава през неговата кръчма преди да се срещне с Левски на излизане от Ловеч. Никола Сирков нищо не споменава за това тескере. Николчо твърди, че Левски изял тескерето на Добри Койнов при ареста, това предвид кой е бил въпросният Добри е абсурдно:

"От дъщерята на Добре кръчмаря, която живее сега в домът на X[аджи]неделчева, той узнал, че Левски с другари се опитал да обере баща й. Разбили стената, обаче, там се случил забит голям гвоздей, върху когото били закачени кантар и сито, тe паднали с ужасен трясък. Баща й станал и изгърмял с пушката. Обираджиитe избягали.

Баща й бил много зъл и голям скъперник и се грижел само за своите интереси. Нито българите, нито турците му вярвали."

Цитат от книгата на Бурски:

"Ние видяхме в излагане развоя на събитията, че има такива лица, които се интересували за Левски. Едно от тях е турския шпионин Пано Бонжора, който заблуден по портрета предава в Троян в хана на Ив. Казанджиев учителя Аврам Тодоров. Той същия заплашва с портрета на Левски, Яким Шишкова, че ще му види сметката. В денят на тръгването, той отива на два пъти чак в кръчмата на дядо Добре, която се намира по пътя за Севлиево и то далеч от града.

Второ лице е Али Чауш помак, той постоянно слухти и търси. На Малка Коледа следи Левски и го заварва в ханбаря на Яким Шишкова. През денят на залавянето той посещава кръчмата на дядо Добре, 30 минути по-късно от Пано Бонжора. Същият след обед към 2-3 часа среща Левски и Никола Цвятков при „Пази Мост“. Тия лица имаха надежда, че ще получат обещанитe от турското правителство 20 000 гроша и искаха на всяка цена да ги получат.

Пано Бонжора извършва в хана на Иван Казанджиев в Троян едно предателство, което подплашило доста троянчени. В хана пристигнал Аврам Тодоров учител в Силистра. Отивал си в своя роден град Сопот. При обиска намерили между учебниците му тетрадка с бунтовнически песни, това било достатачно да бъде арестуван и изпратен през Ловеч за София.

Аврам Тодоров приличал много на Левски и той бил воден с голям салтанат. В Ловеч като минавали край манифактурната мааза на х[аджи] Мичо, тоя станал приближил се към окования във вериги нещастник и го заплюл в лицето, псувал го, като му подхвърлилъ: „харсазин“, който бунтува мирната рая против милостивия и добър падишах. Агите присътствували на тая отвратителна сцена му благодарили с едно: „Машала бре хаджи Ефенди“.

През 1923 год. покойният художник Андро срещнал в Букурещ Васил X. Пеев, братовчед на Левски, от гр. Олтеница – Румъния, сега покойник, той искал да се проследи живота на Пано Петков, турски шпионин, който през 1872 година много често посещавал печатницата на Любен Каравелов. Пано се изгубил след събранието на комитетскитe представители към края на м[есе]ц май. Левски на два пъти му обръщал внимание, като се движили, как ги той следил. Дори, когато отишле един праздничен ден в Олтеница Пано и там се изтърсил, но като разбрал, че е забелязан прехвърлил Дунава за Силистра.

От сведенията, които събрах Пано Петков Бонжора не е бил от Ловеч. Дошел неизвестно от къде през лятото на 1872 година и се установил в Ловеч. Някой твърдят, че бил помак от Севлиевските села, той носил басмена риза, каквато носят турците и помаците. (Това ми потвърди и г. Койнаков от Ловеч, бивш съдия, живее в София, „Веслец“ 22. Между другото той ми съобщи, че Пано Петков след Освобождението имал кръчма–вертеп на Саръ-Пазар в Ловеч до биглишкия хамбар. Бил много подозрителен тип и ловчалии отбягвали да общят с него.)

Третото лице е дядо Добре, който има да отмъщава за обира, подпомага делото на Пано Бонжора и Али Чауш. Пано е подкрепен и от хаджи Мичо, който беше измамен в своята памет, когато заплюваше Аврам Тодоров, вместо тоя, който му беше взел на сила 10 турски лири. А хиляда и 50 гроша не са малко, за тогавашния чорбаджия, за тях, може да се окачи човек на въжето. Той живee наблизо до Поплуканови, до църквата „Св. Богородица“, техен роднина е и винаги следил какво става у тях, и всичко знае пак от тях. Цялата вечер пред арестуването на Левски, той е с турцитe на гуляй, а сутринта е един от първите поканени да видят кой е арестувания. Нo изнурения вид и окървавеното лице не са му позволили да го познае."

tp://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=864:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Какво повече е необходимо да се знае? Това, което пишеш за първи декември 1872, ето цитирам турската шифрограма, преведена още през 1929 г.:

"До дунавския вилает1 [Цариград], 1 декември 1872 Вашите книжа и рапорт, дето говорите, че очаквате пристигането на назначената от тук комисия, за да изследва делата и преписките на бунтовническия комитет в София, който биде изкаран наяве с арестуването на похитителите на държавното съкровище наблизо до Орханийската каза, бидоха едно по едно прочетени в министерския съвет. Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета, разпитът им пред една смесена комисия, подписването на признанията от самите обвиняеми и потвърдяването им от смесената комисия. Вие полагате големи усилия и с положителност очаквате залавянето на главата на бунтовниците Васил Левски, който заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко, като сте изпратили заловената фотография на същия до всички паспортни чиновници с настойчиви заповеди да не бъде допуснат да мине отсреща и да бъде заловен. Поради засилващото се значение на тайните издирвания, ние ви позволяваме да изразходите нужните суми над дадените под форма на здравни разходи 3000 гроша за тайни агенти и други съответни разходи. 12 шеввал 1282."

Писмото от Цариград до Дунавския вилает с дата 1.ХІІ.1872 г. (виж “Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд”, с. 93)

С една дума, ловешкият каймаканин е имал в джоба си още на 1 декември 1872 целия "оркестър" от "славейчета", необходим му да засече влизането и излизането на Левски от града.

Имал е и отворен капан: парите на комитета у Величка.

Защото, ако не бяха тези пари, Левски щеше да излезе от къщата на Сирков с документите по най-бързия начин още на 25, оставането му един ден повече, което е било фатално, е само за да мине през къщата на Величка за комитетското злато. Еднозначно, няма друга причина.

Но още предната нощ Сирковица се среща с Величка и й съобщава, че Левски е у тях. После цялата мрежа на капана се стяга в Къкрина.

 

 

[К.ГЕРБОВ]

Димитър Страшимиров. Васил Левски – живот, дела, извори.

№ 544. Д. Пъшков до автора

Справки за името на Пано Бонджора. Подробности върху Добря механджия...

...........

2) Добре механджият в Дръстене, той се е казвал Добре Ненчов приселен от Панагюрище. Добре Ненчов правеше добри сюджуци (луканки) много вкусни, приготвяше добро вино и мастика и това е привличало мнозинството, та се е прочул, а особено махалата Дръстене в онова време беше гордостта на Ловеч. Великденските хора и увеселения там се правеха...“

№ 549. Д. Пъшков до автора

Подробности върху личността на П. П. Бонджора, както и на Добря Механджия...

..........

Добри Ненчов Кръчмаря от Панагюрище, неговата кръчма се е посещавала и от турци и българи. Кръчмата му е в махалата Дръстене на десния бряг на р. Осъм...  Кръчмата в петък се е посещавала от турци вечер като Исмаил Ефенди чиновник по Емляка (описване на сградите), Реджеб Чауш, Юсеин Чауш Бошняк, Али Чауш и много други, на които имената не се помнят... Дъщерята на Добря Кръчмаря Мария Добрева по мъж Трифонова, 55 годишна, разправя, че Гечо Сирков, брат на Никола Сирков, в къщата на когото Левски се е крил, утишъл презнош с няколко души да убият Добря. Пробиват стената на спалнята за да влязат при същия Добря, но в момента когато почнали да влизат, стената се разтресала и окачената торба – кожена – с орехи пада на пода и от силното сгромолясване на орехите Добри се сабужда и като видял пробитата стена, почнал да вика за помощ, че живота му е застрашен, надава вик. Гечо Сирков и другарите му избягват и убийството се усоетило. Това е станало в 1875 г. пролетта.

[Staski]

Б. Киров целенасочено те попитах, Добре Койнов  ли е Добре Механджията? Но след като Гербов отговори, няма какво да кажа!  

Тук е интересен случаят с данните които дава Пъшков на Д. Страшимиров. Реално Д. Пъшков не си спомня нищо нито за единият нито за другия. Данните  той събира от ловешки граждани  през 1925 г. Не можем да отречем факта, че доста често карайки по спомени се бъркат фамилии и прочие. За да разберем истината, ще трябва да помислим кой е възможният дописник от Ловеч до Каравелов (достоверният източник). През юни 1873 г. "Независимост" с първият ми матераил по темата има абсолютно достоверен източник, а през август същата година вече е ясно, предател е поп Кръстьо.

Според мен дописниците от Ловеч са двама.Предполагаме, че втората дописка идва от Луканови (Величка и компания), а първата от кого е?

[100$]

Преди 1 час, Staski said:

Б. Киров целенасочено те попитах, Добре Койнов  ли е Добре Механджията? Но след като Гербов отговори, няма какво да кажа!  

Тук е интересен случаят с данните които дава Пъшков на Д. Страшимиров. Реално Д. Пъшков не си спомня нищо нито за единият нито за другия. Данните  той събира от ловешки граждани  през 1925 г. Не можем да отречем факта, че доста често карайки по спомени се бъркат фамилии и прочие. За да разберем истината, ще трябва да помислим кой е възможният дописник от Ловеч до Каравелов (достоверният източник). През юни 1873 г. "Независимост" с първият ми матераил по темата има абсолютно достоверен източник, а през август същата година вече е ясно, предател е поп Кръстьо.

Според мен дописниците от Ловеч са двама.Предполагаме, че втората дописка идва от Луканови (Величка и компания), а първата от кого е?

Възможно е предателството на дякона, да е замислено конспиративно, от група членове на революционния комитет.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Staski said:

Б. Киров целенасочено те попитах, Добре Койнов  ли е Добре Механджията? Но след като Гербов отговори, няма какво да кажа!  

Тук е интересен случаят с данните които дава Пъшков на Д. Страшимиров. Реално Д. Пъшков не си спомня нищо нито за единият нито за другия. Данните  той събира от ловешки граждани  през 1925 г. Не можем да отречем факта, че доста често карайки по спомени се бъркат фамилии и прочие. За да разберем истината, ще трябва да помислим кой е възможният дописник от Ловеч до Каравелов (достоверният източник). През юни 1873 г. "Независимост" с първият ми матераил по темата има абсолютно достоверен източник, а през август същата година вече е ясно, предател е поп Кръстьо.

Според мен дописниците от Ловеч са двама.Предполагаме, че втората дописка идва от Луканови (Величка и компания), а първата от кого е?

Спаски, цитирах източник за Добри Койнов, който е и Добри Кръчмаря:

Преди 8 часа, Б. Киров said:

"Добри Койнов в малката си кръчмичка е черпил и забавлявал със своите шеги турците." 

Цитата е от "Ловеч и Ловчанско" по спомени на Стоянка Добрева Вангелова, дъщеря на Малък Добри.

Сега, ако има един Добри Кръчмаря с малка кръчмичка в Дръстене, чиято дъщеря е Стоянка Добрева Вангелова, и друг Добри Механджията с кръчма пак в Дръстене, чиято дъщеря е

 

Преди 4 часа, К.ГЕРБОВ said:

Мария Добрева по мъж Трифонова, 55 годишна

това означава огромно съвпадение на имена, място и т.н., което разбира се е практически възможно, но малко вероятно.

И те питам, а с какво принципно променя това останалите факти, които съм изброил:

- това че къщата на Сиркови е била наблюдавана по думите на Мария Сиркова, а Сиркови не са предупредили за това Левски

- това че Мария Сиркова същата вечер уведомява Величка Хашнова за идването на Левски, въпреки нареждането на Левски "на никого да не казвате, че съм тук"

- това че Левски на другия ден минава през къщата на Величка Хашнова, преди да излезе от Ловеч и си тръгва оттам без парите на комитета, които трябва да бъдат в нейното скривалище

- това че турците, според Юсеин Бошнак, отиват в Къкрина и обграждат хана със заповед да заловят жив Левски

- това че Латинеца излиза десетина минути от хана преди атаката на потерята и минава през главния вход без да го спрат, като Юсеин Бошнак пише, че те са чакали да светне вътре предварително и тогава са атакували, тоест пропуснали са Латинеца

С какво би променило всички тези факти обстоятелството дали Малък Добри Койнев и Добри Механджията са едно и също лице или не са.

Или пък дали Левски е бил предната вечер при Яким Шишков или не е бил?

[Staski]

Преди 24 минути, Б. Киров said:

Спаски, цитирах източник за Добри Койнов, който е и Добри Кръчмаря:

Сега, ако има един Добри Кръчмаря с малка кръчмичка в Дръстене, чиято дъщеря е Стоянка Добрева Вангелова, и друг Добри Механджията с кръчма пак в Дръстене, чиято дъщеря е

 

това означава огромно съвпадение на имена, място и т.н., което разбира се е практически възможно, но малко вероятно.

И те питам, а с какво принципно променя това останалите факти, които съм изброил:

- това че къщата на Сиркови е била наблюдавана по думите на Мария Сиркова, а Сиркови не са предупредили за това Левски

- това че Мария Сиркова същата вечер уведомява Величка Хашнова за идването на Левски, въпреки нареждането на Левски "на никого да не казвате, че съм тук"

- това че Левски на другия ден минава през къщата на Величка Хашнова, преди да излезе от Ловеч и си тръгва оттам без парите на комитета, които трябва да бъдат в нейното скривалище

- това че турците, според Юсеин Бошнак, отиват в Къкрина и обграждат хана със заповед да заловят жив Левски

- това че Латинеца излиза десетина минути от хана преди атаката на потерята и минава през главния вход без да го спрат, като Юсеин Бошнак пише, че те са чакали да светне вътре предварително и тогава са атакували, тоест пропуснали са Латинеца

С какво би променило всички тези факти обстоятелството дали Малък Добри Койнев и Добри Механджията са едно и също лице или не са.

Или пък дали Левски е бил предната вечер при Яким Шишков или не е бил?

 

Възможно е да говорим за един и същи Добри. Вярно е, че имената са твърди близки. Както вече написах, Д. Пъшков (той не познава нито Добри, нито Пано) пише до Страшимиров след като е питал лованчлии.

 Никога не съм бил против тези факти. Напротив! Исках само да подчертая малките, но твърде много различия в няколко разказа.

Въпросът ми беше друг. За дописниците от Ловеч! 1 или двама?

[Б. Киров]

Преди 2 минути, Staski said:

Въпросът ми беше друг. За дописниците от Ловеч! 1 или двама

Според мен са двама, защото изложените факти са коренно противоположни в двете дописки, но не съм изследвал конкретно кои или кой е дописника/ците на Каравеловия вестник.

[Staski]

 И според мен са двама. Въпросът обаче е интересен с това от достоверен източник. Те не са толкова много реално. Вариант 1-ви това да е Николчо Сирков чрез някой друг. Тъй като Никола Цвятков и Христо Латинеца все още са били под наблюдение (освободени около Великден, едва ли веднага ще пишат писма). Н. Сирков през Данаил Попов до Каравелов, през Хр. Иванов през Русе до Каравелов. Ако се съди по времето което получава писма и отговаря, то през Д. Попов това се случва в рамките на 1-2 седмици. А 6 месеца? За това ако следвам този логически път трябва да е през Търново-Русе и Букурещ.

Редактирано Май 17, 2020 от Staski

[Б. Киров]

Преди 11 минути, Staski said:

 И според мен са двама. Въпросът обаче е интересен с това от достоверен източник. Те не са толкова много реално. Вариант 1-ви това да е Николчо Сирков чрез някой друг. Тъй като Никола Цвятков и Христо Латинеца все още не са освободени.Н. Сирков през Данаил Попов до Каравелов, през Хр. Иванов през Русе до Каравелов. Ако се съди по времето което получава писма и отговаря, то през Д. Попов това се случва в рамките на 1-2 седмици. А 6 месеца? За това ако следвам този логически път трябва да е през Търново-Русе и Букурещ.

Имай предвид, когато изследваш този въпрос, че Каравелов напуска Букурещ още преди това, а архивът му попада в ръцете на турците през сръбското консулство и е използван в процеса в София срещу Левски като доказателствен материал.

Така че самият Каравелов е вече не в Букурещ по време на публикуването на тези дописки, а в Белград.

[Staski]

Първата дописка от юни 1873, втората от август 1873. Николчовица какво казва: След залавянето на Левски, маса не е слагана, Николчо само пие мастика и пуши. Умира след август 1873. Интересна работа. 

[Staski]

Преди 3 минути, Б. Киров said:

Имай предвид, когато изследваш този въпрос, че Каравелов напуска Букурещ още преди това, а архивът му попада в ръцете на турците през сръбското консулство и е използван в процеса в София срещу Левски като доказателствен материал.

Така че самият Каравелов е вече не в Букурещ по време на публикуването на тези дописки, а в Белград.

Допистник/ците са от Ловеч със сигурност.  По един или друг начин те достигат до Каравелов (не се знае кога е първатадописка, може да я получил по-рано), за втората отново му трябват близо 2 месеца за да я публикува.

[Б. Киров]

Преди 2 минути, Staski said:

Николчовица какво казва: След залавянето на Левски, маса не е слагана, Николчо само пие мастика и пуши

Да, и още казва, цитирам по памет и по смисъл - най-голямото му притеснение идва не от залавянето на Левски, а да не дойдат и него да приберат, арестуват.

 

Преди 3 минути, Staski said:

Умира след август 1873. Интересна работа. 

+++ Много интересна работа, наистина "сурдиса се и...умря", плюел черна кръв, после Големия идва в Ловеч и търси местния хекимин, заподозрян в отровителство на Сирков. Според един наш автор, сега не мога да си спомня кой точно, чиято съпруга е съдебен лекар, симпотмите на Сирков са типични за човек погълнал отрова. Няма човек, няма проблем. Сирков пред отец Матей искрено се пита "кой може да го е предал?", вероятно сам е стигнал до отговора. Всъщност не е бил толкова възрастен, малко над 40-те, нямат деца от брака с Мария, после тя има дете, дъщеря, от брака й с по-младия от нея комшия Цвятков.