Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Никола Цвятков също ми е изплъзващ се, дали е бил посветен в издайничеството? Той е бил много млад и много неопитен, може би и Сиркови, и Хашнови са му нямали доверие за да му кажат истината, но пък е бил удобен да го жертват.

Споменах по-горе за родствените връзки между участниците в събитията около залавянето на Левски, но ще съм по-конкретен. Никола Сирков и Гечо Хашната всъщност са братя, Гечо Хашната е Георги Сирков - Никола е женен за Мария Сиркова, Хашната за Величка Поплуканова, сестра на Марин Поплуканов, след брака си с Хашната, Величка Хашнова. От своя страна Христо Латинеца и Николчо Цветков са братовчеди, защото Николчо е осиновен син на Иван Крачола /баща на Христо Иванов Големия/, а Христо Латинеца от своя страна е братовчед на Христо Иванов и Никола Цветков, които пък формално са братя. Христо Латинеца е син на лелята на Христо Иванов, сестра на Иван Крачола. Като капак на всичко Мария Сиркова се жени след освобождението за Никола Цветков, който е с десетина години по-млад от нея, това става след смъртта на Никола Сирков, от който брак тя няма деца, но от този с Никола Цветков/Бакърджията имат една дъщеря.

Доста сложно, наистина, но е така, става въпрос за нещо като родова задруга.

От друга страна, поп Кръстьо е напълно външно лице в тази задруга, което е нападнато от Величка Хашнова още преди Левски да стъпи в Ловеч да си търси комитетските пари, тя разпространява слухове, че той подхвърлял фалшиви писма из къра, написани от името на Левски, за което пише и самият Левски. Историята е много заплетена и наподобява Многострадалната Геновева със своята наивна фабула, така че ни си заслужава тук да я разнищвам отново, правил съм го по-горе в темата.

[Borova gora]

Преди 5 часа, deaf said:

Интересен въпрос. Не ми е хрумвал. Едно от възможните обяснения е,че Левски като лидер е бил строг,безкомпромисен,тесногръд,(в добрият смисъл на понятието),жесток,(в Устава е написал,че всеки който бърка в касата на БРЦК ще бъде наказан със "смърт,смърт,смърт") 

В ранните му писма и документи той не е точно това, мисля, че работата на терен го променя, а също и развива някои други негови качества, както и географската дистанцираност от Каравелов, за чиито грешки най-сетне пораства и успява да ги види. На някакъв етап вече си нямат пълно доверие и Общия освен всичко друго изглежда и като пришит към Левски агент на Каравелов, откъдето вероятно идва и част от самочувствието му, че е препоръчан от по-големия шеф, от онзи в Букурещ... 

В този смисъл "строг, безкомпромисен, тесногръд,(в добрият смисъл на понятието) са съвсем на място необходими и абсолютно положителни качества за лидерът по онова време, особено в третата година на обиколките му.

Относно: "жесток, (в Устава е написал, че всеки който бърка в касата на БРЦК ще бъде наказан със "смърт, смърт, смърт")", сега вече знаем от историята какъв национален спорт е била жаждата за келепир и как всеки е бил готов да постави бъркането на кацата в мед над принципи и морал. Той и Стамболов на хартия в поезията претендира, че: "Не щеме ний богатство, не щеме ни пари", обаче в реалността е друг тип политик... На практика точно афера с употребени за лични цели пари довежда до бесилката, но също и до силен удар по цялото революционно движение. Оттук не съм ОК, че е бил "жесток", а по-скоро реалист и достатъчно добър народопсихолог, знаел е къде е слабото място на бай Ганьовци. Плюс, че е бил харизматичен, убедителен и затова идеята за "аристократична дистанцираност" не ми лепне, няма да го последват в комитетите ако не го чувстват близък, поне повечето от тях. Ето защо липсата на проява на опит за възмездие за обесването му ме яде отвътре...

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Споменах по-горе за родствените връзки между участниците в събитията около залавянето на Левски, но ще съм по-конкретен.

Да, родствените връзки, спасяването на фамилните интереси поставени над идеите за освобождението са добра причина Латинеца да не охранява ни с два, ни с един пистолет Апостола в нощта, в който той му е поверил живота си... И най-вероятно е трябвало да бъде на пост... Както и всичко, което Хашлова и роднини надробяват, жалко че не са срещнали заслужено обществено възмездие приживе. 

Затова и се питам дадена ли е наградата за залавянето и как? Съвсем сериозно, Османската империя е държала на думата си, плащала е награди, а Ловшкият каймакамин дори е получил писмено уверение от Цариград, че ще отпуснат още суми извън официално обявената ако бъде хванат баш комитата. Залавяне има, значи и сумата за наградата следва да е дадена колкото и странно да звучи. Това че ние не сме открили някакъв тип квитанция за плащане черно на бяло в архивите поне до момента, това съвсем не означава, че пари не са раздавани плюс друг тип облаги като например ходенето на Хашнова до София, което е било най-вероятно като вид кредит, гаранция за сериозната готовност на държавата да се отчете пред помагачите ако й предадат лидера. 

Но ако няма голяма сума предоставена на един, макар и строго секретно, а множествено малки по 2-3-5 000 гроша за всеки, от Пано Бонжура, дядо Добре до роднинската клика, това наистина би останало по-незабелязано и не би направило голямо впечатление, че някой изведнъж разполага с много пари на ръка. Разбира се, знам за Диарбекирските помощи за Пъшков и Марин Поплуканов, както и за имането в Поплукановия двор, но това може да са били комитетските пари, а защо не и смесени - комитетски и от наградния фонд...

 

Редактирано Преди 9 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Да, родствените връзки, спасяването на фамилните интереси поставени над идеите за освобождението са добра причина Латинеца да не охранява ни с два, ни с един пистолет Апостола в нощта, в който той му е поверил живота си... И най-вероятно е трябвало да бъде на пост... Както и всичко, което Хашлова и роднини надробяват, жалко че не са срещнали заслужено обществено възмездие приживе. 

Затова и се питам дадена ли е наградата за залавянето и как? Съвсем сериозно, Османската империя е държала на думата си, плащала е награди, а Ловшкият каймакамин дори е получил писмено уверение от Цариград, че ще отпуснат още суми извън официално обявената ако бъде хванат баш комитата. Залавяне има, значи и сумата за наградата следва да е дадена колкото и странно да звучи. Това че ние не сме открили някакъв тип квитанция за плащане черно на бяло в архивите поне до момента, това съвсем не означава, че пари не са раздавани плюс друг тип облаги като например ходенето на Хашнова до София, което е било най-вероятно като вид кредит, гаранция за сериозната готовност на държавата да се отчете пред помагачите ако й предадат лидера. 

Но ако няма голяма сума предоставена на един, макар и строго секретно, а множествено малки по 2-3-5 000 гроша за всеки, от Пано Бонжура, дядо Добре до роднинската клика, това наистина би останало по-незабелязано и не би направило голямо впечатление, че някой изведнъж разполага с голяма сума. Разбира се, знам за Диарбекирските помощи за Пъшков и Марин Поплуканов, както и за имането в Поплукановия двор, но това може да са били комитетските пари, а защо не и смесени - комитетски и от наградния фонд...

Темата е болезнена и неприятна и затова или се отрича, или се премълчава. Моята хипотеза за наградата на роднинската задруга е, че първо те са получили пълна амнистия от османската власт - никой освен Пъшков и Марин Поплуканов не е изпратен в заточение от ловчанския комитет, макар и властите да са знаели поименно всички останали съзаклятници. И второ - комитетските пари, златото, което Левски идва да си вземе от къщата на Величка Хашнова - намереното по-късно злато в двора на същата къща е около 4 кг, по днешни цени 320 000 евра. Това обяснява честите парични преводи до заточениците Пъшков и Поплуканов, които дори отварят свой бизнес като заточеници в Диарбекир.

Левски никога нямаше да си сложи главата в торбата и да влезе посред бял ден в Ловеч, ако не е било това комитетско злато, събирано от него с експроприации от хора като бай Добре и други подобни, основателна причина да го мразят силно.

Има едно огромно противоречие в разказите на Мария Сиркова и първия й покоен съпруг, чийто разказ е документиран от Свещеник Никола Иванов от Ново село по разказ на отец Матей Преображенски /Миткалото/:

„В началото на май Отец Матей посещава Ловеч, за да проучи обстоятелствата около залавянето на Левски. Среща се с Никола Сирков и подвежда поп Кръстьо под клетва в черквата.
„Запитахме го сетне каква са я свършили в Ловеч. И отец Матей каза:
„В Ловеч най-напред се срещнахме с оня човек, у когото Левски пренощувал и заминал за Къкрина. Този човек (Никола Сирков) беше нещо болнав, но като ни видя, се поококори и разправи всичко, каквото знаел по залавянето на Левски. Васил, каза той, пристигна вечерта късно. Щом влезе вкъщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!” Седнахме тогава край печката, за да се постоплим, защото беше доста студено и той все ме разпитваше: какво става в Ловеч, как са нашите хора, в кои къщи турците са правили бастисвания, кого са викали в конака за разследвания – сестрата или бащата на председателя ни, дали са ми предали пари, които той получил от други комитети, а аз все му отговарях.
Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер, който ми разправи, че турците го били пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким Шишков, но те много го следили, за да не избяга.
Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.
Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него.
Но Левски като се позасмя, каза:
„Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.”
„Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му.
След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“

Да, обаче баба Мария Сиркова по-късно ги разправя други врели-некипели. Според нея, Левски я изпратил на вечерната служба на Бъдни вечер /152 години оттогава до днес/ да кажела на Величка Хашнова /Поплуканова/, че Левски щял да я посети на следния ден.

Ха сега де, кой от двамата съпрузи е излъгал: Никола казва, че Левски им заръчал на никого да не казват, че е там, години по-късно жена му твърди, че я изпратил да каже на Величка. Очевидно един от двамата лъже. И тъй като месеци след този разказ Никола Сирков е вече покойник, а баба Сиркова разправя нейната версия след повече от десет години, приемам за чиста монета разказа на Сирков.

Сирков се поминал извънредно скоропостижно, уж от холера, но мълвата твърдяла, че е отровен от местния хекимин /лекар-аптекар/, а като потвърждение на мълвата идва фактът, че веднага след Освобождението Христо Иванов Големия /той е от малцината предани на Левски хора/ идва специално в Ловеч, за да екзекутира този хекимин.

Само факти, нищо лично, вие си правете изводите.

[Skubi]

Кой, кой? Който е откраднал или получил пари. Или този на който е думкал жена му....

В 99,99% зад предателствата има пари или любов.... СМСМ

[К.ГЕРБОВ]

 

Али чауш е казал на Христо Латинеца:
„Като ви заловихме, ви питахме кой е, вие не ни казахте. По пътя ви биха и пак не казахте кой е. Също и всички ловчанлии, викани в конака да го познаят, казаха, че не го знаят. Тогава каймакаминът, като не знаеше, че заловеният е Левски, за да не се изложи пред главните съдии в София, че им изпраща невинни хора, а и защото той (Левски) казваше, че е родом от Търново, каймакаминът не ви изпрати направо в София, а ви изпрати в Търново за разследване. Ако той знаеше, че заловеният е Левски, щеше да ви изпрати направо в София, както по-рано изпрати Пъшков, Марин и баща му. В Търново Левски се признал. Като се научихме, много се ядосвахме, защото ний го хванахме, а други получиха голямата награда, която правителството беше обещало."

Вероятно Стефан Карагьозов, който е разпознал Левски в Търново, е получил наградата.

Кой е Стефан Карагьозов https://bg.wikipedia.org/wiki/Стефан_Карагьозов