Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

В детайлите е истината и концентрираме ли се в детайлите, излиза информация, която всъщност никой документ никога няма пряко да ни даде. 

++

Цитираният по-горе от мен спомен е четвърти или пети по ред и във всеки следващ разказ Никола Цвятков добавя нови и нови подробности, които доукрасява, така че някъде в неговите разкази и самият той, според мен, вече не е правел разлика между измислица и реалност. В този му разказ от 1901 той разказва разни свои сънища за висящи мамули и турци, говори за астрономическа беседа за луната, която му изнесъл в двора на ханчето под открито небе Апостола, залпова стрелба от заптиета при залавянето на Левски и т.н /при положение, че е имало само един изстрел от револвера на Левски/.

Но най-първият му разказ е пред Софийската комисия и там Николчо казва:

 - Христо, аз и Дякона, и тримата, спахме в една стая. Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам в къщата на вуйчо ми за коня.“ Яз заключих след него. После дошли заптиетата и заловили тогова [Левски], той искал да избяга, но те го хванали веднага. Сетне забраха и нас заедно [с него] и ни отведоха.

Значи цялата история пред Параскев Стоянов как се събудил в полунощ пък после два часа ял кокошка гарнирана с винце увисва във въздуха, пък после уж той събудил Левски и Латинеца и т.н. Човекът чистосърдечно си признава: "Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам в къщата на вуйчо ми за коня.“ Яз заключих след него. "

Да, но това променя вече ролята на Латинеца в цялата ситуация, защото излиза, че той е диктувал времето, когато ще тръгват, което е ключово важно в стиковането с идването на потерята.

А какво казва Юсеин Бошнак след Освобождението пред Иван Драсов, Марин Поплуканов и Пъшков:

 "Аз изпълних буквално тая заповед на юзбашията /да хванат Левски/, сардисахме неусетно през нощта ханчето и чакахме да се прехвърли нощта и узнаем ако е вече вътре. Уверихме се, че вътре имаше хора, защото светеше. Почукахме да ни се отвори, но никой не се обади и веднага се огаси свещта. Ние почнахме по-силно да чукаме като угрожавахме, че ще запалим ханчето, но никакъв глас. Тогава двама от нас се покачиха на покрива с цел като разкрият дупка да могат оттам да влязат и ни отварят, а всички други стражари заградихме по-добре ханчето. Внезапно вратата се отвориха и един човек в потури изскочи като стреля и гръмна."

"сардисахме неусетно през нощта ханчетои чакахме да се прехвърли нощта" - казва Бошнака. Не са се хвърлили на юруш, сардисали са неусетно и са чакали да прехвърли нощта", за колко време се "прехвърля нощта" - за пет минути, за десет или за повече, според мен за повече, през цялото време потерята чака навън около ханчето.

Излизането на Христо Латинеца при така очертаната от Бошнака картина без да го забележат и да се размине с тях става абсурдно, потерята е чакала "докато се прехвърли нощта" и тогава са почукали, а Николочо казва, че не повече от 10 минути след като Христо излиза и той заключва след него, на вратата се чука. Бошнака обаче дума не обелва за неговото излизане, нито за неговото завръщане, а то е документирано черно на бяло в протоколите на Софийската комисия.

Така както се очертава картината, Бошнака е чакал не свещ да се запали /тя си е била запалена през цялото време докато са "се сурдисали неусетно", а излизането на Христо, това е бил знакът за атака, само че Бошнака го премълчава, в неговия разказ Христо Латинеца не съществува.

 

 

 

[sir]

Преди 7 часа, Borova gora said:

Аз ще си остана соло с мнението, че не са пращали просто така информация до Великия везир, особено такава, която би влезнала в конфликт с донесението на друг валия например веднага или след седмици. Организацията не е била само в Дунавския вилает, плюс в документите посочват, че са били притеснени как са я допуснали да се формира под носа им. За мен това означава, че е имало усилена класифицирана кореспонденция между Ловеч, Търново, Русе и питане и проверяване какво и как преди да бъде прецнено какво да бъде докладвано на Високата Порта, защото това си е било „изстрел в крака“ от страна на Пашите да признаят, че българите тайно са се подготвили организирано за бунт. За Хамди Паша няма как това да е било рутинна телеграма и първо му е потвърдена информацията, а след това я е препратил. Със сигурност се е интересувал и как е продължило разследването и кой е заловен.

Ами усилената класифицирана кореспонденция, питането и проверяването между Ловеч, Търново и Русе са довели например до това:

преди двадесет дни друг [мъж], докато спи в къщата си в селото Равитче, също в района на Търново

Ако това е Васил Козлев, то информацията е очевидно грешна, тъй като той не е убит в никакво село Равитче, каквото и не съществува, нито пък в Горна Оряховица, ако приемем, че Равитче е грешен запис на Раховиче (само по себе си показателно, тъй като Горна Оряховица по това време далеч не е някакво си забито "село", та чак и да й сбъркаш името). И най-показателното - нито пък е убит 20 дни преди пращането на доклада, а точно два месеца преди това.

Веднага след пасажа за убийствата и покушенията в доклада седи следното:

Във връзка с описаните престъпления се проведе незабавно разследване и [няколко] заподозрени лица бяха заловени и задържани. При предприетите разпити и съдебни производства по места не беше категорично установено кои са точно лицата, които са инициирали, подпомогнали и поощрили [извършването на] тези [престъпления], но се установи, че имат общо със зловредните намерения на споменатия революционен комитет.

Така е, незабавно разследване на убийството на Васил Козлев е имало. Ако вярваме на онзи сайт, на който и по-рано бяхме попаднали, за разследването на това убийство пристига бюлюкбашия начело на 40 заптиета. Не пише изрично откъде пристига, но такова количество може да бъде пратено единствено от Търново. И убийството действително е разкрито, практически веднага. С кого точно е кореспондирал и сверявал информацията си Хамди паша оставям на вас да прецените, но мен ми се чини, че не ще да е било с тези, които с абсолютна сигурност са знаели както кога, така и къде е било извършено това убийство. Явно дори и търновският мютесариф, "почитаемият Али бей", не е бил сред тях.

Само този пример ми е напълно достатъчен, за да се усъмня дълбоко в каквито и да било усилени кореспонденции и проверки. За каквито впрочем не е имало и време, но очевидно този фактор се игнорира.