Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Убийствата са мотив, това е вярно, но какво мотивира убийствата. Решението на Каравелов да вдига незабавно въстание. Левски е предвиждал много по-дълга подготовка за набиране на средства за оръжие преди събранието на БРЦК през май. В писмата му се говори за събиране на данък десятък от всеки член на комитет, а такива са били повече от 10 000 /на първи "призив"/, минумум толкова качествени винтовки са били необходими за успех на въстание.

Каравелов натиска за незабавно въстание и оттам идва и нареждането да "възпретнат ръкави" в Българско и да наложат поголовен терор. Очаквало се е въстание в Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия да воюва с Турция, затова в писмото на Каравалов от 2 ноември се говори за "хиляди юнаци", които щели да подкрепят въстанието. Нищо такова реално е нямало. Левски слага спирачка на тези преждевременни планове.

Ето Мотив, според мен.

Аз няколко пъти гледах документа с различни въпросителни, дали са пострадали 9 комитета верни на Левски или на Общия, по каква логика са упоменати конкретни Ловчански членове, а другите като Пъшков, Драсов са в графа и др. например... Последно съм стигнала до извода, че списъците де факто са три, един на Ловчанските дейци, един на деветима от други комитети и един с убийствата, за който изрично е споменато, че са извършени в последните 2-3 месеца. За трите списъка има специфика.

Интересното е, че съобщилия за убийството на дякон Паисий е знаел кой е убиеца, Общия, знаел е, че Пъшков е бил на терен, но ни дума за тях. Едно предположение, очаквали са пари от Арабаконак от Общия, затова са го покрили. В спомените и на Пъшков, и на Хитров има отбелязване, че пари от Арабаконак не са стигнали до Ловеч, за да го помнят и подчертават години по-късно означава, че са очаквали такива, особено след първата седмица, когато всичко е изглеждало съвсем успешно. Явно много илюзии са имали за Общия. Плюс, че той е смятал сам да прати всичко на Каравелов през главата на Левски, който пита в едно писмо и милиони да са, ще ги приемат ли?

Но това всичко ме навежда на мисълта, че по някакви свои пътища Каравелов е имал комуникация с Общия, някаква съгласуваност между тях. 

Отделно, Ловешкия комитет не е бил готов за въстание и може би това е последния пирон заедно с главоломното нарастване на убийствата, което довежда до някакво висшегласие, взето без Апостола, но може би в присъствието на побелелите коси на поп Лукан, пред който са свеждали глави всички, все пак е и на първо място в списъка да поеме основния удар...

Другият въпрос е защо Левски се е съгласил на терора и се е поддал на натиска на Каравелов...

Редактирано вчера от 13:26 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Другият въпрос е защо Левски се е съгласил на терора и се е поддал на натиска на Каравелов...

Това е най-същественият въпрос.

Каравелов е имал идея за славянска федерация под управлението на Милан Обренович, в която да влизат българските земи. Тази идея е била подкрепена от богатите българи в Одеса. Левски е поддържал контакти с тях, чрез Кишелски. Писмото от Кишелски, което се опитва да чете Попхинов през лятото на 1871 едва ли е съдържало тривиални неща, за да бъде шифровано. Ставало е въпрос за хиляди пушки от руските военни арсенали, там другото лице за контакт е бил Филип Тотю.

Левски е бил категорично против идеята за сръбско-българска държава. Но е направил компромис на събранието, другата страна също е направила крачка назад - в централния комитет от шестима, трима са славянофили, другите трима са западно ориентирани български националисти, вече ги изброих поименно.

Левски идва след събранието в България с особени пълномощия, гарантиращи му запазването на пълен контрол във ВРО. И веднага след обира в Арабаконак трябва да му е станало ясно, че вече няма такова пълномощие и контрол. Общи прави каквото си иска при това с пълномощно. Изпращат и Фердинанд от Букурещ със същото пълномощно като на Левски. Тодор Пеев и той иска пълномощно за Македония. Де факто Левски е понижен от главнокомандващ в по-нисък чин, равнопоставен с Общи и Фердинанд. Каравелов и компания му организират вътрешен преврат.

Левски се опитва да отвърне на този удар и създава пет нови революционни окръзи, които контролира пряко:

Голямоизворски (септември 1872)

Пазарджишки (октомври 1872)

Старозагорски (ноември 1872)

Сливенски (ноември 1872)

Ловешки (декември 1872)

Голямоизворския е избран само и единствено да бъде елиминиран Общи, Ловечкия е деградиран до един от петте, вече не е център. Левски зачерква ролята на ловчанлии като Привременно правителство.

Когато Каравелов пише писмото на Левски да вдига незабавно въстание, Левски кара комитетите на новите окръзи да напишат под негова диктовка писмо с отказ. В писмото му от 12 декември до ловчанлии той определя срока за вдигане на въстание на една година напред, тоест за зимата на 1873-74. И им съобщава, че отива в Букурещ да съгласува това с другите членове на комитета. По същото време Каравелов не е вече в Букурещ.

[Borova gora]

Преди 59 минути, Б. Киров said:

Това е най-същественият въпрос.

Каравелов е имал идея за славянска федерация под управлението на Милан Обренович, в която да влизат българските земи. Тази идея е била подкрепена от богатите българи в Одеса. Левски е поддържал контакти с тях, чрез Кишелски. Писмото от Кишелски, което се опитва да чете Попхинов през лятото на 1871 едва ли е съдържало тривиални неща, за да бъде шифровано. Ставало е въпрос за хиляди пушки от руските военни арсенали, там другото лице за контакт е бил Филип Тотю.

Левски е бил категорично против идеята за сръбско-българска държава. Но е направил компромис на събранието, другата страна също е направила крачка назад - в централния комитет от шестима, трима са славянофили, другите трима са западно ориентирани български националисти, вече ги изброих поименно.

Левски идва след събранието в България с особени пълномощия, гарантиращи му запазването на пълен контрол във ВРО. И веднага след обира в Арабаконак трябва да му е станало ясно, че вече няма такова пълномощие и контрол. Общи прави каквото си иска при това с пълномощно. Изпращат и Фердинанд от Букурещ със същото пълномощно като на Левски. Тодор Пеев и той иска пълномощно за Македония. Де факто Левски е понижен от главнокомандващ в по-нисък чин, равнопоставен с Общи и Фердинанд. Каравелов и компания му организират вътрешен преврат.

Левски се опитва да отвърне на този удар и създава пет нови революционни окръзи, които контролира пряко:

Голямоизворски (септември 1872)

Пазарджишки (октомври 1872)

Старозагорски (ноември 1872)

Сливенски (ноември 1872)

Ловешки (декември 1872)

Голямоизворския е избран само и единствено да бъде елиминиран Общи, Ловечкия е деградиран до един от петте, вече не е център. Левски зачерква ролята на ловчанлии като Привременно правителство.

Когато Каравелов пише писмото на Левски да вдига незабавно въстание, Левски кара комитетите на новите окръзи да напишат под негова диктовка писмо с отказ. В писмото му от 12 декември до ловчанлии той определя срока за вдигане на въстание на една година напред, тоест за зимата на 1873-74. И им съобщава, че отива в Букурещ да съгласува това с другите членове на комитета. По същото време Каравелов не е вече в Букурещ.

За Левски ситуацията става ясна след Арабаконак, но в първото му писмо до Каравелов след убийството в дома на Денчо е съвсем ясно, че той не е разбирал, не е вярвал на това, което му е подчертал Грую=Марин Поплуканов, че за него място, къща в Ловеч вече няма, в неговата столица. Това още веднъж натежава на везните в полза на предположението, че Марин Поплуканов е знаел за издайничеството в конака, то е станало преди обира. Денят след обира някой категорично насочва полицията към Апостола, бил е в арнаутски дрехи, слугата не го е познал, уплашил се до смърт, че арнаути ги нападат, мнозина навън не са го знаели, познали, значи някой съвсем поименно го е издал, че е той и обира, убийството имат общо с него. Някой от комитета. Дори да не е Поплуканов, той със сигурност е знаел, за да е пишел с такава категоричност на Левски, най-вероятно дори е искал повече никога да не се мярка в града им. И за да се отърве веднъж завинаги от касиерските книги - всичко в заода.

Подозирам предателство истинно - мисля, че Ловчанлии са имали тайни разговори с Димитър, новия любимец на Каравелов, Драсов го е срещал няколко пъти, занесъл му е и писмото с присъдата, Пъшков е бил около него по време на убийството на дякон Паисий... вероятно им е обещавал пари преди събранието за гласуването за Арабаконашкия обир, вече е бил техния човек, а от Левски се страхували, че ще има последствия за бъркането в касата с парите. Тогава, след като надделяли с висшегласие на Апостола за Арабаконак, трябва да са издали. Много е издадено, тяхната работа, на девет други комитета, и убийствата от организацията... дори се питам защо толкова много? Искали са да спрат самата идея за въстание? Не са били готови да въстават, да умират при условие, че шансовете за успех в онзи период не са били големи и те са го знаели... Най-вероятно при това пришпорване са съжалили в какво са се забъркали. 

Новата финансова политика по спомени от прочетеното също влиза в сила в този период, юли или август. Тя хваща злоупотребяващия Марин неподготвен, а прикриващият го Драсов панически да бяга извън българско. 

Редактирано вчера от 15:03 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Аз няколко пъти гледах документа с различни въпросителни, дали са пострадали 9 комитета верни на Левски или на Общия, по каква логика са упоменати конкретни Ловчански членове, а другите като Пъшков, Драсов са в графа и др. например... Последно съм стигнала до извода, че списъците де факто са три, един на Ловчанските дейци, един на деветима от други комитети и един с убийствата, за който изрично е споменато, че са извършени в последните 2-3 месеца. За трите списъка има специфика.

Намирате ли логика в подредбата на тези деветима от другите комитети? Освен Попхинов и Христо Иванов, доколкото си спомням останалите там са от региона на Общи, фигурира и Тодор Пеев, а той по-късно е изпратен от полицията като неин агент във Влашко и се хвали, че на неговата сватба е дал идеята на Общи как да стане обира. Но Общи го няма в списъка...

Убийствата са изредени изчерпателно и излизат и такива, за които до този документ не се знаеше. И онзи детайл за Денчо - "влезли за да го убият". Тук се сещам за противоречието в двата мемоара на Пъшков, отначало пред Параскев Стоянов казва, че са гласували колективно за обира, после в Спомените си твърди, че Левски е извършил обира самоволно. Второто обаче противоречи на здравия разум, как, ако го е извършил самоволно, ще накара толкова много хора от комитета да вземат участие - Лукан Цачев му носи пушката, Димо Драсов му предоставя къщата си, Марин Поплуканов приютява Вутьо Ветов, Величка укрива парите, дрехите и пушката. Абсурдно е да са сътрудничели насила, някак си излиза, че в по-късните му спомени Пъшков лъже. А с каква цел?

Преди 1 час, Borova gora said:

Подозирам предателство истинно - мисля, че Ловчанлии са имали тайни разговори с Димитър, новия любимец на Каравелов, Драсов го е срещал няколко пъти, занесъл му е и писмото с присъдата, Пъшков е бил около него по време на убийството на дякон Паисий...

Единственият, който е можел да знае, че Общи е новият фаворит на Каравелов, е бил Марин, който е присъствал на четирите заседания на събранието в Букурещ. Той е чул и решението за вдигане на въстание, събирането на пари ударно чрез терор, разговорите за внасяне на оръжие през границата в детайли. Левски там закупува втората си пушка от един оръжеен магазин, собственост на французин, с който обсъжда големи доставки и цени и споделя това с останалите членове. Марин, както е известно, идва поне две седмици преди Левски в Ловеч и е имал достатъчно време да сподели всичко чуто и видяно в Букурещ с останалите. В началото го бях изключил от заподозрените за доноса по простата причина, че получава доживотна присъда, но докато Общи и Попхинов не го посочват в София никой не го търси за нищо.

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Когато Каравелов пише писмото на Левски да вдига незабавно въстание, Левски кара комитетите на новите окръзи да напишат под негова диктовка писмо с отказ. В писмото му от 12 декември до ловчанлии той определя срока за вдигане на въстание на една година напред, тоест за зимата на 1873-74. И им съобщава, че отива в Букурещ да съгласува това с другите членове на комитета. По същото време Каравелов не е вече в Букурещ.

В историята няма бъдеще време, но понякога е продуктивен метод да се върнат събития в миналото с различна хронология и да се съпоставят в тези рамки бъдеще и минало. Ако приложим този подход към събитията от края на 1872 и Старозагорското въстание в началото на септември 1875, ще открием интересни паралели. За главен апостол на Старозагорското въстание е определен 21-годишният Стефан Стамболов, който идва в Стара Загора, за да организира въстанието като представител на Търновския революционен комитет.

Именно Търновския революционен комитет след гибелта на Апостола става централен за България. Левски дава пълномощие на Христо Иванов Големия за апостол в Търновския комитет и това става непосредствено след връщането му от Букурещ.

Стамболов обаче не организира въстанието в Търново, а прави това в Стара Загора.

Старозагорският комитет през 1872 ноември е първият, който изпраща писмо до Каравелов с отказ да вдигне въстание с мотив, че не са достатъчно подготвени. Какво се е случило за 3 години, че през септември 1875 старозагорци вече са толкова подготвени, че искат въстанието да се центрира в техния регион, и пратеника на новия БРЦК, Стефан Стамболов, отива да го вдига там, а не в родното му и познато Търново?

Нищо не се е променило за тези три години. В града Стара Загора зорлем се събира една четица от няколко десетки души, и чакат извън града да дойдат селяните. Селяните - около 800 души от околните села - наистина се появяват с шишанета и старомодни пищови, но не откриват четицата на Стамболов и двете групи се разминават. Стамболов чува, че един от членовете на комитета в града е арестуван и издал поименно цялата му градска чета, дава им нареждане да се спасяват поедиинично и сам си проправя път към Влашко, където в крайна сметка пристига, за да основе комитета в Гюргево, организирал Априлското въстание.

Сценарият на т.н. Старозагорско въстание, което Захари Стоянов описва с много хумор и сарказъм като участник в него, щеше да бъде сценарият на Каравеловото въстание през 1872, ако Левски се бе повел по акъла на теоретика от Букурещ.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Намирате ли логика в подредбата на тези деветима от другите комитети? Освен Попхинов и Христо Иванов, доколкото си спомням останалите там са от региона на Общи, фигурира и Тодор Пеев, а той по-късно е изпратен от полицията като неин агент във Влашко и се хвали, че на неговата сватба е дал идеята на Общи как да стане обира. Но Общи го няма в списъка...

Убийствата са изредени изчерпателно и излизат и такива, за които до този документ не се знаеше. И онзи детайл за Денчо - "влезли за да го убият". Тук се сещам за противоречието в двата мемоара на Пъшков, отначало пред Параскев Стоянов казва, че са гласували колективно за обира, после в Спомените си твърди, че Левски е извършил обира самоволно. Второто обаче противоречи на здравия разум, как, ако го е извършил самоволно, ще накара толкова много хора от комитета да вземат участие - Лукан Цачев му носи пушката, Димо Драсов му предоставя къщата си, Марин Поплуканов приютява Вутьо Ветов, Величка укрива парите, дрехите и пушката. Абсурдно е да са сътрудничели насила, някак си излиза, че в по-късните му спомени Пъшков лъже. А с каква цел?

Единственият, който е можел да знае, че Общи е новият фаворит на Каравелов, е бил Марин, който е присъствал на четирите заседания на събранието в Букурещ. Той е чул и решението за вдигане на въстание, събирането на пари ударно чрез терор, разговорите за внасяне на оръжие през границата в детайли. Левски там закупува втората си пушка от един оръжеен магазин, собственост на французин, с който обсъжда големи доставки и цени и споделя това с останалите членове. Марин, както е известно, идва поне две седмици преди Левски в Ловеч и е имал достатъчно време да сподели всичко чуто и видяно в Букурещ с останалите. В началото го бях изключил от заподозрените за доноса по простата причина, че получава доживотна присъда, но докато Общи и Попхинов не го посочват в София никой не го търси за нищо.

Има едно изречение: "Гореспоменатите лица искат да привлекат към съзаклятието заможни българи като за целта са отпечатали в пълна тайна позиви и писма и са заплашвали с убийство несъгласните и предателите." 

Както написах, могъл е издайникът да мине с малко, но е издавал наистина много, защото това са изключително вътрешни детайли, не е било еднократен донос, Джами ефенди много е разпитвал и много е ровил, разследвал, преди да изпрати на Хамди паша подробно донесение. Имам предвид, че горното изречение отразява съвсем новата, Букурещка тактика на организацията, да заплашва с убийство несъгласните... През 1871г. Левски пише писма, но с тях приканва богатите, никого не е заплашвал в тях със смърт. Това е съвсем прясно и ново от лятото на 1872г., и веднага е доложено в конака освен имената, градовете на комитетите, убийствата. Може би точно убийството в дома на Денчо е илюстрирало тази тактика за набавяне на пари за оръжие и всъщност е подкрепило доноса за заплахите към богатите. Оттук и сигурността, че са влезли да убиват, а не да обират. 

Опитвам се да разбера защо му е било на издайника да говори толкова много, като и с по-малко предателство би постигнал целта си. Нещо не е както сме го мислили... Това изречение и другото с винтовките казват още нещо, извън списъците. Не е било и разпит, при разпит ще питат за имена, председатели и т.н., но няма никой да се сети да пита за подробности каквито са заплахите до чорбаджиите и пушките, пренасяни през три канала, дето се казва, можел е да твърди, че не знае или да знае един-два канала за оръжие, просто оръжие, защо упоменава винтовки, тук правя уговорката, че Левски вече е имал такава пушка, не просто някакво оръжие-кама, револвер, но и игленичка, като това е било известно в Ловеч. Издайникът е имал цел, иначе би минал с по-малко факти и имена, вероятно не веднъж е влезнал в конака. Странно е да го напиша, но една от целите му може да е била да не бъде вдигнато въстание в Ловеч, да не бъдат събрани пари от богатите, както и да не може да бъде ползван ни един от каналите за оръжие, а без оръжие и пари няма бунт и т.н. Други цели също ми идват като идеи...

За Марин е ясно, че първо е разказал всичко на баща си и на Пъшков, нито едно решение не е взимал сам. Но дали е възможно в тези две седмици някъде там около Ловеч да е наобиколил и Общия, да понаучи новините? Той не е издайника, не би издал Попхинов, с когото тъкмо станали задруга, но приказките му за Арабаконашкия обир и че ще им прати пари може да са го отървали от списъка.

"Абсурдно е да са сътрудничели насила, някак си излиза, че в по-късните му спомени Пъшков лъже. А с каква цел?" - Сиркова също лъже на няколко пъти и аз съм се питала защо толкова се омотавала в думите и спомените, след като години ги е предъвквала в главата си... 

Пъшков лъже или в главата му е било, че тогава, август месец 1872г. са започнали разграничаването си от Дякона, сложили са разделителната бразда още преди обира, може би точно с донесението в конака и затова в неговите очи Левски вече е бил сам  в Ловеч, но пък това потвърждава, че издаването в конака не е работа на един, а на висшегласие, Апостола ще се сети за този вариант за висшегласие чак на 12 декември в писмото до тях... 

Редактирано вчера от 19:26 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Както написах, могъл е издайникът да мине с малко, но е издавал наистина много, защото това са изключително вътрешни детайли, не е било еднократен донос, Джами ефенди много е разпитвал и много е ровил, разследвал, преди да изпрати на Хамди паша подробно донесение. Имам предвид, че горното изречение отразява съвсем новата, Букурещка тактика на организацията, да заплашва с убийство несъгласните... През 1871г. Левски пише писма, но с тях приканва богатите, никого не е заплашвал в тях със смърт. Това е съвсем прясно и ново от лятото на 1872г., и веднага е доложено в конака освен имената, градовете на комитетите, убийствата. Може би точно убийството в дома на Денчо е илюстрирало тази тактика за набавяне на пари за оръжие и всъщност е подкрепило доноса за заплахите към богатите. Оттук и сигурността, че са влезли да убиват, а не да обират. 

Да обсъдим една хипотеза, за която досега не сме писали. Провалът в Ловеч да не е бил организиран само на местно ниво, а да е бил операция на чужда държава. Тази държава, не е Османската империя, няма да я назовавам, да е целяла не въобще да няма въстание, а да няма въстание, организирано от Васил Левски и ВРО, които е схващала като пречка за осъществяване на своите планове на Балканите и по-специално излазът й на Проливите през Босфора. В такъв случай, тази държава с цялата мощ на своята дипломация и тайни служби да е разглеждала Левски и неговата организация като проводник на интереси на враждебни на нея империи, кавито са били Великобритания и Австро Унгария.

В този случай на хипотеза ще използвам отново метода на бъдеще време в миналото, който използвах по-горе за Старозагорското въстание. Отиваме в годините на управлението на Стефан Стамболов, неговия диктаторски режим, който безпощадно смазва русофилските бунтове и партии и насочва държавния кораб на България във водите на Австро-Унгария с налагането избора на Фердинанд Сакскобурготски. България отказва офертата на Русия за строеж на северна железница, която би осигурила бързо прехвърляне на руски войски на Балканите в посока Цариград и приема офертата да изгради със средствата на българската хазна линията на Барон-Хирш, свързваща я с Централна Европа през Сърбия. България се ориентира в този период към френски и германски капитали и тази й ориентация в крайна сметка я праща в лагера на Германия в Първата световна война, а не в този на Антантата. България остава в тази сфера чак до Втората световна война, която е Втора национална катастрофа, след злополучната за нея Балканска и Първа световна война.

И да се върнем пак към нашата история и хипотеза с провала на цялата ВРО и ликвидирането на нейния лидер, който тръгва, не бива да забравяме това от една прозападно ориентирана масонска организация, какъвто е бил ТБЦК на Касабов, чийто емисар е бил Васил Левски.

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Да обсъдим една хипотеза, за която досега не сме писали. Провалът в Ловеч да не е бил организиран само на местно ниво, а да е бил операция на чужда държава. Тази държава, не е Османската империя, няма да я назовавам, да е целяла не въобще да няма въстание, а да няма въстание, организирано от Васил Левски и ВРО, които е схващала като пречка за осъществяване на своите планове на Балканите и по-специално излазът й на Проливите през Босфора. В такъв случай, тази държава с цялата мощ на своята дипломация и тайни служби да е разглеждала Левски и неговата организация като проводник на интереси на враждебни на нея империи, кавито са били Великобритания и Австро Унгария.

В този случай на хипотеза ще използвам отново метода на бъдеще време в миналото, който използвах по-горе за Старозагорското въстание. Отиваме в годините на управлението на Стефан Стамболов, неговия диктаторски режим, който безпощадно смазва русофилските бунтове и партии и насочва държавния кораб на България във водите на Австро-Унгария с налагането избора на Фердинанд Сакскобурготски. България отказва офертата на Русия за строеж на северна железница, която би осигурила бързо прехвърляне на руски войски на Балканите в посока Цариград и приема офертата да изгради със средствата на българската хазна линията на Барон-Хирш, свързваща я с Централна Европа през Сърбия. България се ориентира в този период към френски и германски капитали и тази й ориентация в крайна сметка я праща в лагера на Германия в Първата световна война, а не в този на Антантата. България остава в тази сфера чак до Втората световна война, която е Втора национална катастрофа, след злополучната за нея Балканска и Първа световна война.

И да се върнем пак към нашата история и хипотеза с провала на цялата ВРО и ликвидирането на нейния лидер, който тръгва, не бива да забравяме това от една прозападно ориентирана масонска организация, какъвто е бил ТБЦК на Касабов, чийто емисар е бил Васил Левски.

Това пак не обяснява защо му е на издайника да плямпа извънредно много...

Левски е бил недосегаем извън Букурещ и отвътре, Ловеч, затова идва въпросът кога точно Каравелов става любимец на две външни разузнавания, някъде по-горе писах, ще го намеря, че имал изисквания като какъв да го приемат, защото вече станало ясно, че обганизацията, която представялва е сериозна, а не само на хартия... За мен откъм Каравелов идва пробивът срещу Левски и ще потърся кога Каравелов заема мястото на Христо Георгиев за още една империя...

[Borova gora]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Това пак не обяснява защо му е на издайника да плямпа извънредно много...

Левски е бил недосегаем извън Букурещ и отвътре, Ловеч, затова идва въпросът кога точно Каравелов става любимец на две външни разузнавания, някъде по-горе писах, ще го намеря, че имал изисквания като какъв да го приемат, защото вече станало ясно, че обганизацията, която представялва е сериозна, а не само на хартия... За мен откъм Каравелов идва пробивът срещу Левски и ще потърся кога Каравелов заема мястото на Христо Георгиев за още една империя...

https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=73688

 От своя страна Каравелов е признателен на Кишелски, че защитава авторитета му пред руското правителство, към което Каравелов има завишени изисквания по отношение мястото му в борбата за освобождението на България. 

Той е имал изисквания и към сръбското правителство... много амбициозен Каравелов. Мисля, че след успеха на Левски в създаването на организацията, някъде 1871-1872 се усилват контактите му с Кишелски, Геров и руските представители, а намалява ролята на Христо Георгиев, който дотогава е бил най-верния и популярен привърженик на идеята за руско участие в българското освобождение.

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Това пак не обяснява защо му е на издайника да плямпа извънредно много...

Да, права сте, от гледна точка на моята хипотеза, казано е прекалено много - насочено е вниманието към каналите за внасяне на оръжие и тяхното блокиране по митниците, а това не е било в интерес на Русия.

Русия след Кримската война е търсела реванш за загубата и годините след 1870 са били преценени като подходящо време за такъв реванш от руския държавен елит.

Славянофилството е идеология, създадена и развивана на държавно ниво, целяща образуване на голяма славянска федерация на Балканите, сателитна на Руската империя. Граф Игнатиев е един от главните идеолози на тази идея, той е бил и прагматик, работещ за нейното реализиране. По-късно Сталин изтупва от прахта същата идея и съветва Тито и Димитров да формират такава федерация, историята винаги се повтаря в някаква форма...

Но приказките за трите пристанища, през които ще минава оръжието, ни най-малко не обслужват идеята за въстание в българските земи, което би могло да въвлече като повод руската армия във война. Излишно са казани и записани в доклада на Хамди с оглед на хипотезата, че предателят е вършел предполагаема работа за Азиатския департамент, занимаващ се с българите.

Отхвърляме такава хипотеза.

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Той е имал изисквания и към сръбското правителство...

Той е бил на редовна месечна издръжка от сръбското правителство, проф. Иван Стоянов от Търновския университет беше публикувал документ с точния размер на тази издръжка, която въобще не може да се нарече "скромна", същото е валидно и за другия член на БРЦК - Панайот Хитов.

Хитов по време на Старозагорското въстание поискал от комитета в Букурещ 250 златни лири, за да влезе от Сърбия с чета, взел ги и избягал в Белград, купил си лозови пръчки и засадил голямо лозе там, това ни го съобщава З.Стоянов в "Записките".

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Да, права сте, от гледна точка на моята хипотеза, казано е прекалено много - насочено е вниманието към каналите за внасяне на оръжие и тяхното блокиране по митниците, а това не е било в интерес на Русия.

Русия след Кримската война е търсела реванш за загубата и годините след 1870 са били преценени като подходящо време за такъв реванш от руския държавен елит.

Славянофилството е идеология, създадена и развивана на държавно ниво, целяща образуване на голяма славянска федерация на Балканите, сателитна на Руската империя. Граф Игнатиев е един от главните идеолози на тази идея, той е бил и прагматик, работещ за нейното реализиране. По-късно Сталин изтупва от прахта същата идея и съветва Тито и Димитров да формират такава федерация, историята винаги се повтаря в някаква форма...

Но приказките за трите пристанища, през които ще минава оръжието, ни най-малко не обслужват идеята за въстание в българските земи, което би могло да въвлече като повод руската армия във война. Излишно са казани и записани в доклада на Хамди с оглед на хипотезата, че предателят е вършел предполагаема работа за Азиатския департамент, занимаващ се с българите.

Отхвърляме такава хипотеза.

За Хитов и е смешно, и е тъжно... Но след като сме имали Левски, Караджата, Хаджи Димитър, критериите наистина са вдигнати и не само Хитов, но и други заслужават за част от своята дейност презрение. Помня добре, той написва препоръката на Общия...

За издайникът, мисля си защо би плямпал толкова много? За да му повярват, за да получи облаги, за да си спечели позицията "доносник" като Иван Фурнаджиев... Ако са Драсов и Иванчо Колев, тогава мотивът е съвсем друг, за да спрат възможно въстание, близко въстание. Много исторически извори дават информация за настроенията в онзи период. Имало е доста българи, които са вярвали, че стъпка по стъпка, без оръжие, можело да се върви напред, както било с църковния въпрос. Искали всичко да е по мирен път. Не знаем поп Лукан дали не е заемал тяхната позиция, а за Марин мнението на баща му е било над всичко, на него, не на сестра си, доверява къде е комитетското злато. В началото Левски е описвал всичко като събуждане на народа, като предварителна, много изначална подготовка, поп Кръстьо добре описва това в Требника... и изведнъж, бъдете готови да умирате, да се вдигате на въстание когато е било ясно, че голяма подкрепа отвътре, от другите градове и села, за такава идея все още нямало, обаче от Ловеч като център се очаквало да действа. Не им е харесвало. 

Относно външните сили, на тях не им е вършело много работа да видят Левски заловен, това би работило само ако е имало заместник на негово място и този заместник успешно е командвал организацията, плюс да е бил на тяхна страна. Не вярвам, че са виждали в някого такъв заместник на Апостола, който избрал да си остане само на българска страна.

Пишат в някои научни трудове, че императорът на Русия не е бил готов за нова война, затова ВРО е била в повече и го е подчертавал на своите дипломати в Цариград, но пък в по-далечно бъдеще време организацията би им била полезна, а и Левски не е планувал близко въстание. Други сили, които пък стояли зад Христо Георгиев и Каравелов, искали реванш за Кримската загуба и Каравелов напирал да вдига бунт:

Димитър Греков е потърсил сметка на Любен Каравелов за намерението му: "Обясни ми защо по-лани, когато нямаше нищо готово, ти канеше Левски да повдигне революция?" Отговорът на Каравелов е смайващ: "Това беше руска работа."  https://www.168chasa.bg/article/8719406 - тук конкретно е посочено, че Хамди е искал да му доставят Каравелов...

Политиката не е просто нещо.

Аз продължавам да мисля, че издаването е чисто вътрешна работа, но все още изчислявам за и против кой го е направил и защо. Марин е имал полза от организацията, от въоръжаването с револвери, но нямало да има от иглянките заради новата финансова политика на Левски, предотвратяваща пипането в комитетските сметки. Прерастването на обирите в убийства също са били стряскащи, от тази гледна точка Пъшков е бил прав, комитетът дава ок за обира, но не и за убийство, а ако Левски е имал намерение да убие Денчо, това не е било съгласувано с тях. Такава версия обаче се е появила, тя е и в доклада на Хамди, така че по пътя за Диарбекир и там на място може би хиляда пъти Пъшков е разпитвал Вутьо за да отсее истината...

Има още нещо супер интересно, писмото на Попхинов, заплашващо Левски, се появява някъде около 4-6 август 1872г. Интересно ми е защо точно в този момент той събира кураж да излее злобата си? Научил е нещо от приятеля си Общи или от ловчанлии, които добре познава, защото сам е завел при тях Апостола? Марин вече се е върнал от Букурещ където позициите на Левски са били разклатени. Но началото на август съвпада с предположението, че издаването е започнало преди обира на Денчо и вероятно след смъртта на дякон Паисий, която пък ловчанлии настойчиво са искали.

Още нещо, в доклада не е посочено само за Ловеч, че е основан в последните 2-3 месеца, съобщението всъщност е за всички упоменати комитети в посочените околии и градове. Ловеч е посочен като център, подчертава се, че Българският комитет в Букурещ е предприел стъпки да осъществява революционните си намерения. С това започва доклада и ми се струва ключово към мотива за издайничеството, осъществяването на революционни намерения...

Редактирано Преди 2 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 28 минути, Borova gora said:

За Хитов и е смешно, и е тъжно...

Да се посмеем заедно със Захари Стоянов, смехът пречиства:

"Тая нощ дойдоха при нас много селяни из околността, между които бяха и двама войводи от с. Хаинето, дядо Никола Веранчето и Иван Сетирелията, дошли нарочно за споразумение. Тия бяха въоръжени от краката до главата и така самоуверено говореха за приготовленията в своите села, щото две минути маене беше напусто.

- Числото на моите момчета сега засега - казваше дядо Никола с достойнството си на войвода, без да погледне даже наоколо си - възлиза на 700 души. В това число влизат и 80 души турци, мои подчинени хора, готови да грабнат пушките на първи позив. Аз мисля, че с тая смесена дружина ще да можа да завзема Хаинския боаз, щом стане въстанието.

Неговият другар Сетирелията, който не снемаше ръката си от своя бялочиренен нож, при все че в стаята нямаше нито турци, нито други някои неприятели, потвърдяваше думите на първия с клюмванието на главата си.

- Що нещо поганска вяра съм изклал - продължаваше тоя последният, - но никога не можаха да ме усетят, защото знаех как да постъпя. Щом убиех някого, затрупвах го със сухи дърва и малко барутец на челото му, който запалвах - пламваше тялото като кибритена клечка.

Всички присъствующи, най-много любопитният Стамболов, зяпаха в устата на страшния разказвач, който лъжеше безобразно.

- А ти, дядо Никола, до колко души има да си заклал? - попита Михал Жеков.

- Господ ги знае, синко! Мъчно е да се преброят - отговори той след няколкоминутно мълчание.

Това е обща характеристика на всички лъжевойводи в по-новите времена. Тия никога не са се одушевлявали от патриотически вдъхновения, както това е било с младите работници. Наистина, че тия са излязвали няколко пъти по Балкана, като например Тотювото и Панайотово минувание в 1867 г., но това беше тогава, когато турците гледаха на българските чети като на разбойници и целта им още не беше определена. По-после обаче, когато нуждата от войводи започна да се усеща от година на година повече, поведението на тия някогашни юнаци беше неудовлетворително, ако не и скандальозно. По време на Заарското въстание много момчета се събраха из румънските градове, които нямаше кой да поведе.Когато предложили на хвърковатия войвода да развее байряка, той противопоставил условия, че преди да изтегли саблята, трябвало да му отпусне комитетът една значителна сума пари, с която да гарантира своето семейство, в случай, че ще падне на бойното поле. Нашите войводи бяха станали цели барони. Панайот Хитов се отнесе, все по това време, още по-унизително. Той докопчил от комитета около 250 жълтици, уж да събира чета, с които избяга в Сърбия, като си купи от Румъния лозови пръчки, да си сади лозе в Белград!”

 

[Borova gora]

Преди 44 минути, Б. Киров said:

Да се посмеем заедно със Захари Стоянов, смехът пречиства:

"Тая нощ дойдоха при нас много селяни из околността, между които бяха и двама войводи от с. Хаинето, дядо Никола Веранчето и Иван Сетирелията, дошли нарочно за споразумение. Тия бяха въоръжени от краката до главата и така самоуверено говореха за приготовленията в своите села, щото две минути маене беше напусто.

- Числото на моите момчета сега засега - казваше дядо Никола с достойнството си на войвода, без да погледне даже наоколо си - възлиза на 700 души. В това число влизат и 80 души турци, мои подчинени хора, готови да грабнат пушките на първи позив. Аз мисля, че с тая смесена дружина ще да можа да завзема Хаинския боаз, щом стане въстанието.

Неговият другар Сетирелията, който не снемаше ръката си от своя бялочиренен нож, при все че в стаята нямаше нито турци, нито други някои неприятели, потвърдяваше думите на първия с клюмванието на главата си.

- Що нещо поганска вяра съм изклал - продължаваше тоя последният, - но никога не можаха да ме усетят, защото знаех как да постъпя. Щом убиех някого, затрупвах го със сухи дърва и малко барутец на челото му, който запалвах - пламваше тялото като кибритена клечка.

Всички присъствующи, най-много любопитният Стамболов, зяпаха в устата на страшния разказвач, който лъжеше безобразно.

- А ти, дядо Никола, до колко души има да си заклал? - попита Михал Жеков.

- Господ ги знае, синко! Мъчно е да се преброят - отговори той след няколкоминутно мълчание.

Това е обща характеристика на всички лъжевойводи в по-новите времена. Тия никога не са се одушевлявали от патриотически вдъхновения, както това е било с младите работници. Наистина, че тия са излязвали няколко пъти по Балкана, като например Тотювото и Панайотово минувание в 1867 г., но това беше тогава, когато турците гледаха на българските чети като на разбойници и целта им още не беше определена. По-после обаче, когато нуждата от войводи започна да се усеща от година на година повече, поведението на тия някогашни юнаци беше неудовлетворително, ако не и скандальозно. По време на Заарското въстание много момчета се събраха из румънските градове, които нямаше кой да поведе.Когато предложили на хвърковатия войвода да развее байряка, той противопоставил условия, че преди да изтегли саблята, трябвало да му отпусне комитетът една значителна сума пари, с която да гарантира своето семейство, в случай, че ще падне на бойното поле. Нашите войводи бяха станали цели барони. Панайот Хитов се отнесе, все по това време, още по-унизително. Той докопчил от комитета около 250 жълтици, уж да събира чета, с които избяга в Сърбия, като си купи от Румъния лозови пръчки, да си сади лозе в Белград!”

 

Благодаря 

Само да вметна, не мисля, че Иван Драсов е участвал в издаването, не би сложил братовчед си Димо Драсов в списъка, по-скоро е избягал за Чехия от страх, защото е научил какво се случва. В списъка поповете е нормално да са напред след уреждането на църковния въпрос, а след тях е членът на местната управа Христаки т.е. спазено е, че лидерите, йерархията са били извънредно важни в Империята. След това както писах преди за Ловеч председател т.е. главатар няма, но пък за другите комитети издадените лица категорично са наречени главатари. Левски обаче тук не е наречен главатар, нито баш-комита, а лице на име Левски т.е. вероятно издайникът е смятал за лидери тези от комитета в Букурещ. Има неща, които от втори-трети прочит се забелязват. Търсим някой, за когото онези шестимата от БЦРК са шефовете, не черноработникът на терена...

Редактирано Преди 1 час от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

След това както писах преди за Ловеч председател т.е. главатар няма, но пък за другите комитети издадените лица категорично са наречени главатари.

Наречени са главатари, но дефакто не са били.

Нахвърляни са на случаен принцип, с изключение на четири имена - Тодор Пеев, Христо Иванов, Васил Йонков и Анастас Попхинов - останалите петима са хвърлени на случаен принцип. Примерно Цочо Спасов Шипковенски и Иван Стойков Казанджиев от Троян са само двама от двадесетината членове на Троянския комитет, същата работа и с другите, нито един от петимата не е председател /главатар/.

Този, който ги е посочил е бил ориентиран само за лицата, които са били известни в Ловеч и това са четиримата по-горе. Човекът е имал инцидентни контакти с останалите петима, без да знае тяхната функция в комитетите им, в техните комитети председатели са били други хора.

Няма никакви лица от Карлово, Калофер, Сливен, Стара Загора, даже не са споменати тези комитети, а там Левски е основавал комитети, които са били активни. Стара Загора и Сливен после са определени от него за окръжни центрове, но липсват въобще в списъка. Изредените селища са в обсега на Ловеч, единствено Видраре отива в Софийско. Ловеч и вилаета на Общи плюс Анастас от Плевен и Христо Иванов, дотам са му се простирали познанията.

Не е бил куриер, защото куриерите са кореспондирали с председателите, по устав са предавали писмата на тях.