Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Народе???? или Кой предаде Левски?


Препръчано мнение

  • Потребители
Публикувано
Преди 1 час, Borova gora said:

Не съм сигурна, че случайно е предупредила. Сирков им е роднина, а и при разпити не би издържал, би ги издал, той самият не е бил сигурен в себе си, затова праща Цвятков с Левски в Къкрина. Поплуканови винаги са имали късмет правилно да преценят обстановката, трябвало е да спасят Сирков.

Това да, но случайност е било, че Величка е научила, че следващата къща за бастисване ще е тази на Сиркови, където по същото време е пребивавал Левски, той излиза последно от там, преди да бъде претърсена и се отдалечава от Ловеч. Ако Величка не е узнала по някакъв начин, за да предупреди Сиркови, Левски е щял да бъде заграден там и най-вероятно всичко щеше да приключи за него още тогава. В такъв случай нямаше да обсъждаме залавянето му в Къкрина, а кой е насочил полицията към къщата на Сиркови.

Преди 1 час, Borova gora said:

Алчността попречила, очаквали са Общия да им прати нещо от обира, самият Марин съобщава, че от обира пари не са постъпвали, очевидно са очаквали, питали са го...

От писмото на Левски от началото на юли става ясно, че в Ловеч колективно са решили, че Димитър Общи не е за тази работа и трябва да си отиде във Влашко, тъй като се е хвалел наляво и надясно, че скоро ще има въстание, че ще се внасят хиляди пушки иглянки, а османската власт е пуснала мнозина шпиони, които вървят по следите на Общи и комитетите в неговия регион. По онова време, началото на юли, още не е бил планиран обира в Арабаконак. Комисионерите Пъшков, Марин и Драсов, взели колективното решение за убийството на Паисий, са разчитали на това, че след като Общи убие Паисий, ще замине за Влашко и следите му ще се заличат, а с неговите и техните. Левски е настоявал пред Каравелов за отзоваването на Общи и комисионерите са го подкрепили в това му искане. В случай, че Общи излезе от обсега на османската полиция и Паисий е мъртъв, никой друг не би ги застрашавал. Но събитията се развиват по различен път, тъй като Общи не се е подчинил. Той е отказал на два пъти среща с Левски. Левски го е викал, за да си направи отчета на парите и да го изпрати във Влашко, да го махне от неговия регион, за да се успокоят там нещата. Общи отказва срещите и му заявява, че отсега нататък Левски няма никаква власт над него и той ще следва заповедите на комитета в Букурещ. Пъшков даже твърди, че Левски на два пъти е ходил в Тетевен, за да убива Общи, но не го намерил, защото тетевенци го скрили. Дали е така или Пъшков си измисля, няма други данни, освен неговото твърдение.

Арабаконак е изцяло организиран от комитета в Тетевен и по-специално от двамата чорбаджии там - хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев. Тетевенският комитет също се противопоставя на нарежданията на Ловеч и лично на Левски и извършва обира напълно своеволно, Левски пише за това в писмото му от 12 декември.

Преди 1 час, Borova gora said:

Мисля, анализирайки юлските дни ще стигнем до момента кой е говорил първи. Също така предполагам, че всъщност никой не е ходил в конака, за да го видят всички, поканили са Али Чауш по съседство, съсед е бил на Драсов, затова и той е участвал във всичко, в т.н. нареченото арестуване на Пъшков, в придружаването му на разпитите, обещавал му е, сигурен бил, че няма да го подложат на изтезания, кое заптие обещавал такова нещо на български арестант... Дадено му е от предателите и водеща поля за Къкрина, той е бил свръзката на каймакамина и издайниците.

Това е големият въпрос. Очевидно е, че имаме донос до османската власт, писан в началото на юли. Очевидно е, че този донос е писан от член на комитета в Ловеч, поставен най-високо в йерархията на комитета там. Знае се, че лицата най-високо в йерархията се броят на пръстите на едната ръка. По пътя на изключването отпадат поп Кръстьо и Марин Поплуканов и остават единствено Пъшков, Иван Драсов и Иванчо Колев. И на тримата имената ги няма в списъка на членовете на комитета в Ловеч, а двама от тях бягат от Българско малко преди нападението в къщата на Денчо.

Иванчо Колев обаче не е бил лице в комитета, участващо във вземане на важните решения на "комисията", такива са били Иван Драсов и Димитър Пъшков. Техните подписи е искал Общи под решението за убийството на дякон Паисий и те са гласували това решение. Пъшков е директно замесен в подготовката и организацията на убийството, но Драсов също е бил напълно посветен, щом той връчва писмото на комитета с подписа на Левски на Димитър Общи.

Остават Драсов и Пъшков в един вариант и Драсов или Пъшков в друг.

За мен най-важният въпрос е този за мотивацията. Кое би накарало един от двамата или двамата в сговор да направят този подробен донос до властта в началото на юли. Какво би ги мотивирало двамата или всеки един поотделно?

Намирам ключ за отговор на този въпрос в по-късните спомени на Иван Драсов, изпратени на Параскев Стоянов след Освобождението, където той разказва за посещението им с Марин Поплуканов във Влашко през 1870 г., преди да основат комитета в Ловеч. Там думите му за дейците във Влашко не са добри, а разбирането му за работа в Българско са напълно идентични с тези на Левски по онова време - че трябва да се опират единствено на собствените си сили и да не разчитат на никаква чужда помощ. Това е било погазено през май 1872. Разочарованието и огорчението трябва да са били огромни.

  • Мнения 1,8k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикувано
Преди 3 часа, Б. Киров said:

Това да, но случайност е било, че Величка е научила, че следващата къща за бастисване ще е тази на Сиркови, където по същото време е пребивавал Левски, той излиза последно от там, преди да бъде претърсена и се отдалечава от Ловеч. Ако Величка не е узнала по някакъв начин, за да предупреди Сиркови, Левски е щял да бъде заграден там и най-вероятно всичко щеше да приключи за него още тогава. В такъв случай нямаше да обсъждаме залавянето му в Къкрина, а кой е насочил полицията към къщата на Сиркови.

От писмото на Левски от началото на юли става ясно, че в Ловеч колективно са решили, че Димитър Общи не е за тази работа и трябва да си отиде във Влашко, тъй като се е хвалел наляво и надясно, че скоро ще има въстание, че ще се внасят хиляди пушки иглянки, а османската власт е пуснала мнозина шпиони, които вървят по следите на Общи и комитетите в неговия регион. По онова време, началото на юли, още не е бил планиран обира в Арабаконак. Комисионерите Пъшков, Марин и Драсов, взели колективното решение за убийството на Паисий, са разчитали на това, че след като Общи убие Паисий, ще замине за Влашко и следите му ще се заличат, а с неговите и техните. Левски е настоявал пред Каравелов за отзоваването на Общи и комисионерите са го подкрепили в това му искане. В случай, че Общи излезе от обсега на османската полиция и Паисий е мъртъв, никой друг не би ги застрашавал. Но събитията се развиват по различен път, тъй като Общи не се е подчинил. Той е отказал на два пъти среща с Левски. Левски го е викал, за да си направи отчета на парите и да го изпрати във Влашко, да го махне от неговия регион, за да се успокоят там нещата. Общи отказва срещите и му заявява, че отсега нататък Левски няма никаква власт над него и той ще следва заповедите на комитета в Букурещ. Пъшков даже твърди, че Левски на два пъти е ходил в Тетевен, за да убива Общи, но не го намерил, защото тетевенци го скрили. Дали е така или Пъшков си измисля, няма други данни, освен неговото твърдение.

Арабаконак е изцяло организиран от комитета в Тетевен и по-специално от двамата чорбаджии там - хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев. Тетевенският комитет също се противопоставя на нарежданията на Ловеч и лично на Левски и извършва обира напълно своеволно, Левски пише за това в писмото му от 12 декември.

Това е големият въпрос. Очевидно е, че имаме донос до османската власт, писан в началото на юли. Очевидно е, че този донос е писан от член на комитета в Ловеч, поставен най-високо в йерархията на комитета там. Знае се, че лицата най-високо в йерархията се броят на пръстите на едната ръка. По пътя на изключването отпадат поп Кръстьо и Марин Поплуканов и остават единствено Пъшков, Иван Драсов и Иванчо Колев. И на тримата имената ги няма в списъка на членовете на комитета в Ловеч, а двама от тях бягат от Българско малко преди нападението в къщата на Денчо.

Иванчо Колев обаче не е бил лице в комитета, участващо във вземане на важните решения на "комисията", такива са били Иван Драсов и Димитър Пъшков. Техните подписи е искал Общи под решението за убийството на дякон Паисий и те са гласували това решение. Пъшков е директно замесен в подготовката и организацията на убийството, но Драсов също е бил напълно посветен, щом той връчва писмото на комитета с подписа на Левски на Димитър Общи.

Остават Драсов и Пъшков в един вариант и Драсов или Пъшков в друг.

За мен най-важният въпрос е този за мотивацията. Кое би накарало един от двамата или двамата в сговор да направят този подробен донос до властта в началото на юли. Какво би ги мотивирало двамата или всеки един поотделно?

Намирам ключ за отговор на този въпрос в по-късните спомени на Иван Драсов, изпратени на Параскев Стоянов след Освобождението, където той разказва за посещението им с Марин Поплуканов във Влашко през 1870 г., преди да основат комитета в Ловеч. Там думите му за дейците във Влашко не са добри, а разбирането му за работа в Българско са напълно идентични с тези на Левски по онова време - че трябва да се опират единствено на собствените си сили и да не разчитат на никаква чужда помощ. Това е било погазено през май 1872. Разочарованието и огорчението трябва да са били огромни.

За Величка и Сиркови през юли пак ще кажа, най-вероятното е предупредилият ги да е брата на Яким Шишков, съдружника на Пъшков, Шишков, в чиято градина се провело едно от събранията с Общия, Шишков, който изгорил документи в квартирата на Пъшков преди да влязат заптиетата, за да го спаси... Ролята на Шишков в събитията също е интересна, разпитван е в конака след обира, но бързо освободен. 

За мен ключът е в думите на Марин, че не помни Драсов на събранието в Букурещ, но пък разпознал подписа му на документа. Ние с Вас опитвахме да го разпознаем, но не е ли по-важно, че в 1901г. Марин го е разпознал? Защо би излъгал Параскев Стоянов? И без това твърдял, че не го помни в Букурещ. Там Драсов трябва да се е почувствал никой, смазан, а в Ловеч е бил всичко в комитета-лидер на случващото се. Те си продължили в стар стил без да искат разрешение от Букурещ за убийството на дякон Паисий, важното е, че имали вишегласие в Ловеч. Никак не били ок да сдадат властта и да се подчинят на искането за скорошно въстание, а разочарованието от Левски, който "подарил" някак си на Каравелов организацията, която сам създал и ръководел дотогава. Драсов и преди е срещал Каравелов и хората във Влашко и както сам написахте, никак не ги е харесал. 

С него ако се е случило нещо, ако е бил разпитван къде е пътувал по донос на някой шпионин, а той не е бил търговец, май-юни при него ни се губят, а нещо в тези два месеца се е случило, за да се стигне в юли до доноса... 

Вече е ясно защо Общия завзел готовите комитети на Левски с велики обещания за бързо освобождаване, за войска на Дунава и т.н., за да гласуват за Каравелов и той да си прави каквото иска, без повече шеф да му е Апостола.

Но Драсов и Пъшков гласуват за пълномощното му, а после и за обира в Арабаконак, кога е било това гласуване за обира ако Левски след средата на август не се е върнал в Ловеч? Той е гласувал против и поп Кръстьо също, началото на август ли са гласували?

  • Потребители
Публикувано
Преди 4 часа, Borova gora said:

кога е било това гласуване за обира ако Левски след средата на август не се е върнал в Ловеч? Той е гласувал против и поп Кръстьо също, началото на август ли са гласували?

Няма ясни данни кога е било гласуването за обира, противоречиви са източниците. Според мен е било през юли и то преди гласуването за убийството на Паисий. Левски е написал окръжно писмо до частните комитети на 25 юли, с което ги приканва да събират пари за пушки. След прочитането на това писмо в Тетевен, хаджи Станьо, от когото Общи поискал 10 000 гроша, толкова поискал и от касиера Петко Милев, му казал, че вместо да събират грош по грош от членовете, по-добре да оберат пощата. Тогава за пръв път е поставена идеята за обира на пощата в Тетевен от Станьо Врабевски. Много му са се видели 100 лири.

Но, според мен, преди това обирът е бил обсъждан в Ловеч. Пред Кацев-Бурски Пъшков е казал:

- По взимане решение за обира на орханийската поща, кой беше против?

- За обира бяха всички, освен поп Кръстю и Левски. Левски казваше, че мъчно може да се намери човек за тая работа. Ние доверихме на Общия. Левски се сърдеше, на това, че му доверяваме.

Кацев-Бурски е добавил:

"Решението да се обере орханийската поща е било дело на Д. Общия, Анастас Попов, Димитър Пъшков и Ив. Драсов, Левски се противопоставя. Ив. Драсов, иска обира да стане, за да се сдобие комитета с пари, обаче, той е бил твърде неопитен и не е можел да разбере истинските намерения на Д. Общия, Анастаса и Пъшкова."

След убийството на Паисий, Пъшков, Драсов и останалите комисионери са се стреснали от активността на османската полиция да издири убийците и се обявили против всякакви обири и терористични акции, това пак го твърди Пъшков. Отначало били "за" обира, после били "против".

Обаче Общи не ги е питал, дори и да са били "против". По времето на обира /22 септември/ тетевенският комитет е действал напълно самостоятелно и без да се допитва до Ловеч и Левски, те са работели директно с Букурещ, към тях се присъединяват Етрополе /Тодор Пеев/, Орхание, Видраре и Правец. финалното решение за обира е взето на сватбата на Тодор Пеев в Етрополския манастир в първата половина на септември.

  • Потребители
Публикувано
Преди 4 часа, Borova gora said:

За мен ключът е в думите на Марин, че не помни Драсов на събранието в Букурещ, но пък разпознал подписа му на документа. Ние с Вас опитвахме да го разпознаем, но не е ли по-важно, че в 1901г. Марин го е разпознал? Защо би излъгал Параскев Стоянов? И без това твърдял, че не го помни в Букурещ. Там Драсов трябва да се е почувствал никой, смазан, а в Ловеч е бил всичко в комитета-лидер на случващото се.

За да е бил там, трябва да е присъствал като представител на някой частен комитет или група от частни комитети. Има такива комитети, които са представени в протокола на събранието от представители, чиито имена не са оповестени, пише "представител", но лично аз не мога да открия точно Драсов кой може да е представлявал. Общи е трябвало да представлява Тетевен, Видраре и Орхание, но Левски не му е делегирал правото и предложил той да представлява тези комитети, самите комитети са отхвърлили това предложение на Левски, и накрая тези комитети са представлявани от Васил Йонков Гложенеца. Който е прилежно сложен от доносника в списъка на Хамди с главатари.

Но Драсов?...

Нямам идея с какво се е занимавал от май до юли, когато се завръща Левски в Ловеч. Факт е, че повечето представители на вътрешните комитети, които са се завърнали преди Левски, не са знаели за неговото пълномощно да представлява БРЦК в Българско, което е написано чак на 15 юни. Левски е чакал месец и половина за това пълномощно, а през това време почти всички представители на ЧРК от Българско вече са си били по местата, откъдето са били делегирани. Включително Марин Поплуканов. Де факто за някои от тях Левски е бил Господин Никой, тъй като не са знаели за пълномощното му.

  • Потребител
Публикувано (edited)
Преди 3 часа, Б. Киров said:

За да е бил там, трябва да е присъствал като представител на някой частен комитет или група от частни комитети. Има такива комитети, които са представени в протокола на събранието от представители, чиито имена не са оповестени, пише "представител", но лично аз не мога да открия точно Драсов кой може да е представлявал. Общи е трябвало да представлява Тетевен, Видраре и Орхание, но Левски не му е делегирал правото и предложил той да представлява тези комитети, самите комитети са отхвърлили това предложение на Левски, и накрая тези комитети са представлявани от Васил Йонков Гложенеца. Който е прилежно сложен от доносника в списъка на Хамди с главатари.

Но Драсов?...

Нямам идея с какво се е занимавал от май до юли, когато се завръща Левски в Ловеч. Факт е, че повечето представители на вътрешните комитети, които са се завърнали преди Левски, не са знаели за неговото пълномощно да представлява БРЦК в Българско, което е написано чак на 15 юни. Левски е чакал месец и половина за това пълномощно, а през това време почти всички представители на ЧРК от Българско вече са си били по местата, откъдето са били делегирани. Включително Марин Поплуканов. Де факто за някои от тях Левски е бил Господин Никой, тъй като не са знаели за пълномощното му.

И тук има записан Драсов, дали той не е представлявал Търново и Лясковец след като Големия не е бил там, а е пращал писма на Левски от българско:
https://pavelnik.blogspot.com/2022/04/blog-post_28.html

Тук има 4-ти май, писмо от Големия, значи не е бил в Букурещ, затова по-късно и в доноса е объркан, защото някой, издайникът, се е "изгубил" за кой град последно отговарял шефът на тайната полиция:

https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/

На практика и Поплуканов, и Драсов са се върнали по едно и също време в българско, Левски е останал и още там е започнал да прави планове за реорганизация и регионални центрове. 

Гложенецът е ясно защо е в доноса, с Пъшков не са се търпяли, в очите му е казвал, че не е революционер, а търговец, който все за търговийката си мисли, а за Гложенеца освобождението било всичко...

Аз продължавам да търся мотива на Драсов и Пъшков, защото в много материали, които прегледах, историята на Левски е разказвана като приказка, но всъщност реалността е, че в нея има предателства истинни и някой конкретно е започнал да донася на властта в Ловеч. Но като за начало приемаме, че Драсов е присъствал на събранието, посочени са източниците...

Редактирано от Borova gora
  • Потребители
Публикувано
Преди 1 час, Borova gora said:

И тук има записан Драсов, дали той не е представлявал Търново и Лясковец след като Големия не е бил там, а е пращал писма на Левски от българско:
https://pavelnik.blogspot.com/2022/04/blog-post_28.html

Тук има 4-ти май, писмо от Големия, значи не е бил в Букурещ, затова по-късно и в доноса е объркан, защото някой, издайникът, се е "изгубил" за кой град последно отговарял шефът на тайната полиция:

https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/

На практика и Поплуканов, и Драсов са се върнали по едно и също време в българско, Левски е останал и още там е започнал да прави планове за реорганизация и регионални центрове. 

+++

Значи все пак съм разчел подписа на Драсов:), щом и Димитър Страшимиров го е разчел и публикувал така като "Иван Драсов". Чудна работа, защо историците след него бягат като дявол от тамян да признаят, че Драсов е присъствал на събранието в Букурещ, нещо подличко и гузно усещам в това...

Атанас Цочев Хитров в спомените му пред Параскев Стоянов също недвусмислено потвърждава присъствието на Иван Драсов на събранието:

"В Букурещ събранието почнало иа 1 май 1872 г. М. Луканов и Иван Драсов се върнали след 1 месец, Левски дошъл малко след тях и донесли 2 пушки (едната система „Remington“, другата белгийска „Comblain“ и една сабля 4 пръста широка), за да изберат какво да поръчат, като фабриките (десетина) искали 1/2 пари напред и 1/2 след освобождението на България."

Марин и Драсов са се върнали след около месец, ще рече в началото на юни. Това е преди Левски да получи пълномощно, което вече само по себе си е мотив. Левски е чакал още две седмици в Букурещ Кириак Цанков да му напише пълномощното. Не Каравелов, а "Ячу"... Унизителна история.

Преди 1 час, Borova gora said:

Гложенецът е ясно защо е в доноса, с Пъшков не са се търпяли, в очите му е казвал, че не е революционер, а търговец, който все за търговийката си мисли, а за Гложенеца освобождението било всичко...

Гложенецът е изместил Общия от делегатското място за Букурещ по настояване на Левски, очевидно е бил възприеман от доносника като протеже на Левски, ще рече доносникът е бил симпатизант на Общия, мъстил е.

  • Потребител
Публикувано
Преди 11 часа, Б. Киров said:

+++

Значи все пак съм разчел подписа на Драсов:), щом и Димитър Страшимиров го е разчел и публикувал така като "Иван Драсов". Чудна работа, защо историците след него бягат като дявол от тамян да признаят, че Драсов е присъствал на събранието в Букурещ, нещо подличко и гузно усещам в това...

Атанас Цочев Хитров в спомените му пред Параскев Стоянов също недвусмислено потвърждава присъствието на Иван Драсов на събранието:

"В Букурещ събранието почнало иа 1 май 1872 г. М. Луканов и Иван Драсов се върнали след 1 месец, Левски дошъл малко след тях и донесли 2 пушки (едната система „Remington“, другата белгийска „Comblain“ и една сабля 4 пръста широка), за да изберат какво да поръчат, като фабриките (десетина) искали 1/2 пари напред и 1/2 след освобождението на България."

Марин и Драсов са се върнали след около месец, ще рече в началото на юни. Това е преди Левски да получи пълномощно, което вече само по себе си е мотив. Левски е чакал още две седмици в Букурещ Кириак Цанков да му напише пълномощното. Не Каравелов, а "Ячу"... Унизителна история.

Гложенецът е изместил Общия от делегатското място за Букурещ по настояване на Левски, очевидно е бил възприеман от доносника като протеже на Левски, ще рече доносникът е бил симпатизант на Общия, мъстил е.

И Страшимиров, и Кършовски твърдят, че подписът на Драсов е там, между Бръшлянов и Христо Попов. Марин не е посмял да отрече, значи наистина Драсов е бил. Не знаем кой е представлявал Лясковец и Търново вместо Големия, това може да е бил той. Вероятно и самочувствието му е литнало до небесата, че отишъл наравно с Левски и Марин на събранието, а е бил най-млад от всички в Ловешкия комитет. Но в Букурещ е бил смазан, неговият Ловеч, водещият комитет на Левски бил сведен до обикновен. 

Сабята я е купил Марин на Левски и му я подарил, нещо като опит да му вдъхне кураж да се бори, след което Марин тръгнал. Във вторият линк има интересна забележка, на 11 май Левски участвал в изпращането на представителя на Лясковец, направили го тържествено, някакво ухажване от страна на Каравелов има тук и затова е любопитно кой е бил. Другите представители не са изпращани официално поотделно. За тях Марин споменава, че им направили общо тържество и взели по 20 лири или гроша не съм сигурна, за обща вечеря в някакъв хан. После тръгнал сам за българско. Каравелов наистина успял в разделяй и владей. Тъжното е за чия сметка...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Вашето предишно съдържание е възстановено.   Изчистване на редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.