Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Може би ще се окажеш прав, че трябва да търсим в протоколите от разпитите около убийството на Стоян Пенев и самоубийството /?/ на А.Кънчев.

Някъде четох, че Кънчев е бил на мисия, възложена от Каравелов и там е бил предаден, пистолетът му не е стрелял нито веднъж. От Левски всичко е било скрито-покрито. Това е само една от статиите:

https://www.dunavmost.com/novini/152-godini-ot-gibelta-na-angel-kanchev(

https://www.kvantov-prehod.org/article/1080/за-христо-ботев-в-името-на-истината  - Каравелов пуска слуха, че полицията в Русе смятала А. Кънчев за възможния убиец на Стоян Пенев. Това е внушено на хората на Левски, които разследвали смъртта му.

https://chr.bg/istorii/lichnosti/ulitsi-na-istoriyata-angel-kanchev-pazitelyat-na-brtsk/  -Предателството е за пари и слаби страсти, Кънчев приключва своя живот на пристанището в Русе...

Редактирано вчера от 08:26 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Някъде четох, че Кънчев е бил на мисия, възложена от Каравелов и там е бил предаден, пистолетът му не е стрелял нито веднъж. От Левски всичко е било скрито-покрито. Това е само една от статиите:

https://www.dunavmost.com/novini/152-godini-ot-gibelta-na-angel-kanchev(

https://www.kvantov-prehod.org/article/1080/за-христо-ботев-в-името-на-истината  - Каравелов пуска слуха, че полицията в Русе смятала А. Кънчев за възможния убиец на Стоян Пенев. Това е внушено на хората на Левски, които разследвали смъртта му.

https://chr.bg/istorii/lichnosti/ulitsi-na-istoriyata-angel-kanchev-pazitelyat-na-brtsk/  -Предателството е за пари и слаби страсти, Кънчев приключва своя живот на пристанището в Русе...

Съдейки по това колко ожесточена е била борбата за надмощие при гласуването на събранието в Букурещ и как групата около Каравелов не е подбирала средства, вече не изключвам провала в Ловеч да е започнал оттам. Ставало е въпрос не само кой да води "бащина дружина", а за налагане на линия в БРЦК. Зад комитетите в Сливен е стоял Панайот Хитов, чийто разбирания за въстание са били диаметрално противоположни на тези на Левски. Хитов е сключил споразумение с един от главните войводи на Черна гора през лятото на 1871 и Каравелов е одобрил това. Левски е бил против. Това обяснява и разделянето на комитетите в Сливенско на две групи, по-голямата част от тях /10 гласа/ са гласували за Каравелов-Хитов. Единствената спирачка в Българско пред линията на Хитов-Каравелов за незабавно неподготвено въстание е бил Левски.

И тъй като не са подбирали средства при гласуването, логично е да са правели същото и за отстраняването на основния си опонент в Българско, Левски, а неговата крепост е бил комитета в Ловеч.

Линията на Панайот Хитов я виждаме демонстрирана в Старозагорското въстание.

[К.ГЕРБОВ]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Съгласно протокол на Русенския ЧРК от 7 май заминал, а е сложил подписа си на 5-ти май в Букурещ. Следователно е бил там без решение на ЧРК да бъде представител, решението е оформено в протокол постфактум. Както и да е, тази личност ми е твърде... не симпатична.

Защо реши, че подписът на Обретенов е поставен на 5 май. Обретенов твърди, че заседанията на събранието са продължили до 18 май. Тогава се приел Устава и други наредби на комитета,  избрал се е Любен Каравелов за председател на Централния революционен комитет в Букурещ, а Васил Левски е определен за главен апостол на Северна и Южна България, за център на революционните комитети бил определен г. Ловеч.

Очевидно дебатите между ръководните дейци са продължили  и след 18 май, тъй като окръжното писмо, с което се известява, че Васил Левски "продължавал да изпълнава своите обязаности" е от 14 юни, а пълномощното си Левски е получил на 16 юни.

Сведенията за онова време са противоречиви и затова не трябва чак толкова да се задълбаваме в детайлите и да определяме истинността на сведенията по това кой ги е дал.

 

[Б. Киров]

Преди 8 минути, К.ГЕРБОВ said:

Защо реши, че подписът на Обретенов е поставен на 5 май. Обретенов твърди, че заседанията на събранието са продължили до 18 май. Тогава се приел Устава и други наредби на комитета,  избрал се е Любен Каравелов за председател на Централния революционен комитет в Букурещ, а Васил Левски е определен за главен апостол на Северна и Южна България, за център на революционните комитети бил определен г. Ловеч.

Защо реших ли? защото чета протокола от събранието:

Ти чел ли си го? Вярвай си на Обретенов, твое право е.

И как ще изпращат председателя на лясковския комитет на 11 май /Левски го е записал в тефтерчето си/, а неговият подпис ще седи след 18 май?

[К.ГЕРБОВ]

Известно е, че преди да бъде отпечатан, уставът на БРЦК, приет от общото събрание, е редактиран от Любен Каравелов. Счита се, че той е направил само литературна обработка. Но не е така. Съдържанието на чл. 3 от гл. ІІІ в отпечатания устав се оказва коренно различно от приетият и протоколиран по време на събранието текст.

Протоколираният текст гласи: „Частните револ. бълг. комитети ще съставляват комисия, която ще нагледва работите на Центр. комитет. В случай на нужда тая комисия или упълномощени лица от ч. комитети ще избира и назначава нови членове.”¹⁵² В отпечатания устав същият текст е във вида: „Частните комитети ще да съставляват комисия, която ще нагледва работите на централния комитет. Ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото  лице.”¹⁵³

Въпросната промяна очевидно е направена след 4 май. Твърди се, че тогава, съгласно чл. 2, гл. ІІІ от приетия устав, избрания за председател на БРЦК Любен Каравелов определил за подпреседател  Кирияк Цанков, за секретар Олимпий Панов, за касиер Димитър Ценович и за членове Панайот Хитов и Васил Левски.¹⁵⁴ Знае се, че Хитов не е присъствал на събранието. Но останалите членове на новоизбрания Централен комитет изглежда са се били събрали и са разгледали споменатите по-горе въпроси, които Левски е записал в тефтерчето си.

Промяната на чл. 3 от гл. ІІІ на практика е решила всичките, появили се въпроси. Никакъв редови член на ЦК не е ставал Васил Левски, а заради него е променен съответния текст от току що приетия устав. За сега не са известни данни, защо се е получило така, че Левски не е избран за ръководител на БРЦК. Пропуск ли е имало при воденето на заседанията или целенасочено е работено за осъществяване на контрол над работата на Апостола? Както се вижда от развитието на събитията по-нататък, текстът „тая комисия или упълномощените лица от частните комитети ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото  лице”, се е появил, за да се осигури, освен „първото лице” Любен Каравелов, в ръководството на БРЦК да има и още едно ново лице, което по длъжност да е равно на него.

„Новото лице” естествено е Васил Левски. Съгласно отпечатаният текст той трябвало да бъде избран и назначен от Централния комитет и упълномощените лица от частните комитети. Централният комитет е бил налице и пред него е било съставено пълномощното на Левски. Пред този ЦК той е дал и клетва. Колкото до упълномощените представители, някои от тях вече са се били разотишли. Но в писмото си до Каравелов от 27 юни 1872 г. Апостолът е написал: „изпратете ми онова, на което трябва да се подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали из Българско; трябва да поднеса и да подпишат”.¹⁵⁵ В случая по-вероятно е Левски да се е объркал и да става дума за подписи на вече прибралите се в България представители.

Подобни действия за подписване на втори протокол изглежда са направени и от страна на Каравелов. Той е извикал отново разотишлите се представители на  общото събрание и те действително са пристигнали в Букурещ в началото на юли, но Левски вече си бил заминал.¹⁵⁶

Никола Обретенов е пристигнал в Букурещ на 8 май 1872 г. От неговите „Спомени за Васил Левски” излиза, че работата на общото събрание не била приключила на 4 май. „Събранието се продължи до 18 май, в което след дълги разисквания се прие Устава и други наредби за комитетите”, твърди Обретенов. От тези думи излиза, че и при пристигането на втория русенски делегат все още се е обсъждал устава и вероятно тогава е направена поправката в него.

Обретенов не е видял Васил Левски да получава пълномощно, но привежда следните сведения за приетите решения за избраното ръководство на комитета, които изглеждат логични: „Избра се за председател на Централния революционен комитет в Букурещ Любен Каравелов, за главен апостол на Северна и Южна България и Македония Васил Левски, а за център на революционните комитети в България гр. Ловеч.”¹⁵⁷

 В по-късно публикуваните „Спомени за българските въстания”  втората част на сведението на Никола Обретенов е променена, като е отбелязано, че Васил Левски бил определен „да образува Привременно правителство в Българско, гдето той намери за добре”.¹⁵⁸ При сравнението на двата спомена за общото събрание в Букурещ се установява, че мемоаристът (или по скоро този, който е редактирал спомените след смъртта на Обретенов) не е взел под внимание съдържанието на по-ранния  ръкопис.

(Васил Левски начело на БРЦК)

 

 

[Б. Киров]

Преди 5 часа, К.ГЕРБОВ said:

Известно е, че преди да бъде отпечатан, уставът на БРЦК, приет от общото събрание, е редактиран от Любен Каравелов. Счита се, че той е направил само литературна обработка. Но не е така. Съдържанието на чл. 3 от гл. ІІІ в отпечатания устав се оказва коренно различно от приетият и протоколиран по време на събранието текст.

Протоколираният текст гласи: „Частните револ. бълг. комитети ще съставляват комисия, която ще нагледва работите на Центр. комитет. В случай на нужда тая комисия или упълномощени лица от ч. комитети ще избира и назначава нови членове.”¹⁵² В отпечатания устав същият текст е във вида: „Частните комитети ще да съставляват комисия, която ще нагледва работите на централния комитет. Ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото  лице.”¹⁵³

Въпросната промяна очевидно е направена след 4 май. Твърди се, че тогава, съгласно чл. 2, гл. ІІІ от приетия устав, избрания за председател на БРЦК Любен Каравелов определил за подпреседател  Кирияк Цанков, за секретар Олимпий Панов, за касиер Димитър Ценович и за членове Панайот Хитов и Васил Левски.¹⁵⁴ Знае се, че Хитов не е присъствал на събранието. Но останалите членове на новоизбрания Централен комитет изглежда са се били събрали и са разгледали споменатите по-горе въпроси, които Левски е записал в тефтерчето си.

Промяната на чл. 3 от гл. ІІІ на практика е решила всичките, появили се въпроси. Никакъв редови член на ЦК не е ставал Васил Левски, а заради него е променен съответния текст от току що приетия устав. За сега не са известни данни, защо се е получило така, че Левски не е избран за ръководител на БРЦК. Пропуск ли е имало при воденето на заседанията или целенасочено е работено за осъществяване на контрол над работата на Апостола? Както се вижда от развитието на събитията по-нататък, текстът „тая комисия или упълномощените лица от частните комитети ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото  лице”, се е появил, за да се осигури, освен „първото лице” Любен Каравелов, в ръководството на БРЦК да има и още едно ново лице, което по длъжност да е равно на него.

„Новото лице” естествено е Васил Левски. Съгласно отпечатаният текст той трябвало да бъде избран и назначен от Централния комитет и упълномощените лица от частните комитети. Централният комитет е бил налице и пред него е било съставено пълномощното на Левски. Пред този ЦК той е дал и клетва. Колкото до упълномощените представители, някои от тях вече са се били разотишли. Но в писмото си до Каравелов от 27 юни 1872 г. Апостолът е написал: „изпратете ми онова, на което трябва да се подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали из Българско; трябва да поднеса и да подпишат”.¹⁵⁵ В случая по-вероятно е Левски да се е объркал и да става дума за подписи на вече прибралите се в България представители.

Подобни действия за подписване на втори протокол изглежда са направени и от страна на Каравелов. Той е извикал отново разотишлите се представители на  общото събрание и те действително са пристигнали в Букурещ в началото на юли, но Левски вече си бил заминал.¹⁵⁶

Никола Обретенов е пристигнал в Букурещ на 8 май 1872 г. От неговите „Спомени за Васил Левски” излиза, че работата на общото събрание не била приключила на 4 май. „Събранието се продължи до 18 май, в което след дълги разисквания се прие Устава и други наредби за комитетите”, твърди Обретенов. От тези думи излиза, че и при пристигането на втория русенски делегат все още се е обсъждал устава и вероятно тогава е направена поправката в него.

Обретенов не е видял Васил Левски да получава пълномощно, но привежда следните сведения за приетите решения за избраното ръководство на комитета, които изглеждат логични: „Избра се за председател на Централния революционен комитет в Букурещ Любен Каравелов, за главен апостол на Северна и Южна България и Македония Васил Левски, а за център на революционните комитети в България гр. Ловеч.”¹⁵⁷

 В по-късно публикуваните „Спомени за българските въстания”  втората част на сведението на Никола Обретенов е променена, като е отбелязано, че Васил Левски бил определен „да образува Привременно правителство в Българско, гдето той намери за добре”.¹⁵⁸ При сравнението на двата спомена за общото събрание в Букурещ се установява, че мемоаристът (или по скоро този, който е редактирал спомените след смъртта на Обретенов) не е взел под внимание съдържанието на по-ранния  ръкопис.

(Васил Левски начело на БРЦК)

Добре, и какво следва от това?

Председател Каравелов е бил избран още на 4 май и това е записано в протокола. И да е пристигнал Обретенов на 8 май, председател вече е бил избран. Ако е пристигнал на 8-ми, положил е подпис след избирането на Каравелов, но това е практически без значение, защото те двамата с Иларион Драгостинов така или иначе общо са имали 1 глас за Русе, а когато е написан този протокол /4-ти или 5-ти/ изборът за председател е бил приключил. В началото при откриването на събранието Никола Обретенов не е бил регистриран сред делегатите, там е името единствено на Иларион Драгостинов като представител на ЧРК Русе.

Какво отношение има към темата, дали е пристигнал на 5-ти или на 8-ми? И защо сега да обсъждаме поправките в Устава?

 

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Добре, и какво следва от това?

Председател Каравелов е бил избран още на 4 май и това е записано в протокола. И да е пристигнал Обретенов на 8 май, председател вече е бил избран. Ако е пристигнал на 8-ми, положил е подпис след избирането на Каравелов, но това е практически без значение, защото те двамата с Иларион Драгостинов така или иначе общо са имали 1 глас за Русе, а когато е написан този протокол /4-ти или 5-ти/ изборът за председател е бил приключил. В началото при откриването на събранието Никола Обретенов не е бил регистриран сред делегатите, там е името единствено на Иларион Драгостинов като представител на ЧРК Русе.

Какво отношение има към темата, дали е пристигнал на 5-ти или на 8-ми? И защо сега да обсъждаме поправките в Устава?

 

Дотук стана ясно, че Марин и Левски са отсъствали април-май, 1872г. :

1872 април, 6 – придружен от М. Поплуканов тръгва [от Ловеч ?] с тескере на името на Д. Пеев, за да присъствува на Общото събрание във Влашко – Букурещ. Пътуват вероятно по установения конспиративен канал: Ловеч – Плевен -Туриу Мъгуреле. Записва в бележника си (с. 83): „6 апр[ил) тръгвам за във Влаш[ко] с предс[тавителя М. Поплуканов] през Ор[яховската] граница; от Алилаа Селевли [т.е. Ловеч| до Ор[яхово] за разноски три дни с кон с йоще един другар, за да ме изпрати и да сес върне; за другарят да се върне с три коня, за пашапорт – 17 1/2 [гр.]”. - изпращачът е бил Никола Сирков.

Драсов останал единствения на прицел за властта в Ловеч, въпросът е, че от комитета не са били предвидили никакво събитие да се случи в този период, заради което да предизвика внимание. Дори и Общия нямал някаква специална задача. После започват действията, но Марин по това време трябва да се е прибрал в града.

"На 20 май се прави опит да се убие богаташа Николчо Арнаудов от Орхание, след което да се запали и къщата му, защото обещал да даде 30 лири за народното дело, но след това „забравил“ да изпълни обещанието си. Групата за „мокри“ поръчки се води, разбира се, от Димитър Общи. Този опит обаче се оказва неуспешен. Към 28 юни се прави опит да бъде убит митрополитският наместник на Ловеч, дяконът Паисий, който несправедливо е обвинен в шпионаж и смъртната му присъда е произнесена без разследване." - но към Драсов са се насочили по-рано, докато другите са били във Влашко, макар че научил новините от Марин вероятно той предава всичко, за да се спаси и забегне в чужбина, ако е бил невинен, защо не се връща нито веднъж през следващите години, а чак след края на войната? 

***

И нещо за информация: https://old.fakel.bg/index.php?t=6009