Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Проблемът е, че Обретенов съзнателно скрива истината, лъже.

Той е написал, че щом получил писмото, а то е било най-късно на 3 ноември, защото е между Гюргево и Букурещ, на другия ден изпратил сестра си в Търново, където тя предала писмото:

Лъже, че го е адресирал до Иван х. Димитров, защото Христо Иванов свидетелства, че и двете писма /това от Д.Попов и второто от Обретенов/ е получил лично и ги е изпратил по куриерите на комитета.

Второто писмо пристигнало от Русе е намерило Левски на към 20-ти ноември, а би трябвало по написаното от Обретенов да е било в Търново най-късно на 5-6 ноември. Куриерът от Търново до Стара загора е бил Матей Преображенски и го отнесъл същия ден в Ст.Загора, това също е записано от Христо Иванов.

Между 5 и 20-ти ноември има две седмици, които се губят в разказа на Обретенов. Губят се и в пътя на писмото, което е получено на 2, но пристига на 20-ти.

Приключвам с това, написах всичко това, защото сама казахте, че ни трябват доказателство - едно, две, три...

Това беше моето едно - има официално османско донесение, че писмото е иззето по подходящ начин от приносителя му, преписано и върнато на приносителя, има празнина от две седмици в разказа на Обретенов и има съзнателно избягване на Христо Иванов като получател и вместо това заместването му с друг човек. Ако търсите протокол, в който да пише "този и този е наш доносник", такъв няма да откриете никъде, но изброените от мен факти са моето "едно".

 

Аз да допълня едно наблюдение и едно предположение.

Дните на забавянето на писмото съвпадат с престоя в Ловешкия конак на Марин и Пъшков.

Предположението - писмото е задържано от властта, за да не го получи Левски и вдигне въстание, което би ги вкарало във война, както на практика се случва 4 години по-късно. Когато са си осигурили разгрома на значителна част от организацията и съдействие нейният лидер да бъде заловен, като Хамди паша се похвалва, че в Ловеч очакват той да влезе в капана, тогава "пропускат" писмата да стигнат до Апостола. 

Е, дори да си е водил личен дневник Хамди паша, съмнявам се, че някога е бил публикуван, за да знаем с точност завръзката, докато развръзката я пише в учебниците. 

Но да, не друг, а Обретенов е този, който разтила мъглата над този период от историята ни, което води до въпроси колко чиста е била съвестта му. 

Сега идва въпросът кога точно е ударен Ловеч. Излиза, че е при предшественика на Хамди, Ахмед Расим паша, валия от 14 ноември 1871 до 28 май 1872. Според мен разплитането започва още докато четиримата са били в затвора, издаден е Драсов през април когато Левски и Марин са в Букурещ. Той трябва да е потвърдил някои факти, което се е видяло достатъчно убедително, че в Русе казват истината, допуснали са създаването на голяма нелегална организация под носа им, за да пуснат русенските герои навън и са оставили на шпионите да ги следят. Да им се размине за убийство е чудо, няма как да не е срещу "услуга". Но следващото звено е Ловеч, а там за разлика от Тетевенския учител Иван Фурнаджиев, Драсов не е искал да стане доносник и панически започнал да търси врата за бягство.

За да разберем този отрязък във времето, можем да заключим, че ни трябва кога Драсов започва преговори със зет си да му финансира образованието, кога на Търновското Марино поле панически разпитва за още спонсори и т.н.

Според мен едва след убийствата на Лясковския чорбаджия и дякон Паисий започва съставянето на последния списък, на обирите, заплахите, тогава Драсов трябва да е напуснал и източникът на Али Чауш след 11-ти август да е Пъшков, особенно след убийството на слугата на 14-ти. Пъшков е знаел тайните къщи на Апостола, плюс че побързал да обяви оттегляне от организацията вместо бягство, имал е все пак добра търговия. С оттеглянето му от комитета се надявал повече да не го търсят за доносник. Тогава идва необходимостта от внедряването на горския Зия афенди, вече нямали вътрешни хора в Ловеч. До Арабаконак...

Редактирано Преди 14 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 39 минути, Borova gora said:

Предположението - писмото е задържано от властта, за да не го получи Левски и вдигне въстание, което би ги вкарало във война, както на практика се случва 4 години по-късно. Когато са си осигурили разгрома на значителна част от организацията и съдействие нейният лидер да бъде заловен, като Хамди паша се похвалва, че в Ловеч очакват той да влезе в капана, тогава "пропускат" писмата да стигнат до Апостола. 

Абсолютно точно! Едно такова задържане от две седмици минимум обслужва не Каравелов и комитета в Букурещ, а османската власт. Никой не е знаел как ще реагира Левски на заповедта от Букурещ да вдигне въстание. Османската власт е печелела време, затова е задържано писмото, а не за да го преписват две седмици, преписването е станало за минути.

Те не са знаели, че и по другия канал през Данаил Попов пътува същото писмо, но това първо писмо е отишло в Ловеч в началото на ноември, когато Ловеч вече е бил пробит като комитет - Марин и Пъшков са в затвора, Величка и групата й разправят небивалици за Левски на куриера. Впрочем там властите пак са "арестували" писмото за въстание, защото Левски е отсъствал по това време, а групичката е излъгала куриера, че се навърта наоколо, за да им предаде той писмото, щом Страшимиров го посочва като препис от Данаил Попов в архива от Ловеч.

Второто писмо, получено по канала от Обретенов след 20 ноември, е намерило Левски в Стара Загора и него също го има като препис в описа на Страшимиров. Оригиналът си е стоял у Обретенов през цялото време, според мен. Страшимиров е разбрал машинацията, но си е замълчал, само е отбелязал, че случаят заслужава да се изясни.

Това писмо на практика е било взривоопасно за османската власт, защото би могло да задейства ВРО за въстание.

Левски спира комитетите от въстание и след месец е заловен в Къкрина.

Преди 39 минути, Borova gora said:

За да разберем този отрязък във времето, можем да заключим, че ни трябва кога Драсов започва преговори с зет си да му финансира образованието, кога на Търновското Марино поле панически разпитва за още спонсори и т.н.

Трябва най-напред да открия писмото на Драсов до благодетеля му от Ловеч, който е и съдружник на зетя на Драсов, за да видя по-внимателно какво точно му е писал. По спомен, този човек е един от видните граждани на Ловеч, сега не се сещам за името му, той е участник и в Първото Народно събрание, имаше го на снимката, която публикувах в темата с депутатите от Ловечки окръг. Имал е някакъв бизнес и търговия, освен в Ловеч, и в Търново.

[Б. Киров]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Трябва най-напред да открия писмото на Драсов до благодетеля му от Ловеч, който е и съдружник на зетя на Драсов, за да видя по-внимателно какво точно му е писал.

Писмото е цитирано в статия от Денис Иванов "Обучението на Иван Драсов в Писек и Прага" на този линк:

https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2023/04/history_2_23_denis-ivanov.pdf

"Човекът, на когото обучаващият се в Бохемия Ив. Драсов разчитал за своята материална издръжка, бил неговият зет К. Боров. Доказателства за това откриваме както в част от епистоларното наследство на Ив. Драсов, така и в мемоарните сведения на Ив. Урумов (Vazvazova-Karateodorova & Zhechev2007, p. 203, 217; Urumov 1932a, p. 103). Анастас Иширков приема, че освен К. Боров в издръжката на обучаващия се в странство Ив. Драсов са участвали и ловешките търговци Анастас Т. Кунчев и Христо Найденов. Основанията на Иширков са няколко. Първо, К. Боров бил партньор на Ан. Т. Кунчев и Хр. Найденов в търговското съдружие „Анастас Т. Кунчев & С-iе“ (Naydenov 1933,p. 77). Второ, според твърденията на Даца Найденова – съпруга на Хр. Найденов, „Драсов бил издържан от съдружието [на Кунчев, Найденов и Боров]“(Ishirkov 1932, p. 138). Трето, в писмо до Хр. Найденов от 5 октомври 1873 г. Ив. Драсов заявява: „Едно време бяхме долу в Тележанското поле, гледахме аскера като се обучаваше и то тогава, когато аз наближаваше да замина за тук[т.е. за Писек – б. а.], ви[е] ми нещо обещахте!“ (Vazvazova-Karateodorova &Zhechev 2007, p. 122)."

Тележанското поле в Ловеч, а не Маринското поле в Търново, както съм останал с грешно впечатление, отдолу Иванов е дал под линия: Местност по долината на р. Осъм

От писмото на Драсов става ясно, че този разговор е бил непосредствено преди заминаването му.

Най-богатия съдружник от „Анастас Т. Кунчев & С-iе“ е бил Анастас Кунчев и той също е родственик на Иван Драсов.

"Жени се за Боца Драсова, от известния ловешки род Драсови. Имат син – Тодор, който става един от книжарите в Ловеч със собствена печатарска машина. През 1870 г. заедно с двама свои съдружници основава дружеството „Анастас Т. Кунчев & Сие“, за да търгуват с памучни прежди. По-късно става прекупвач на добитък с цел угояване, търговия с месо и лой. През 1872 г. открива свое представителство в Плевен. Изпраща стоката си на румънския, цариградския и английския пазар. От 1874 г. към търговията се включва и Тотю Станчев от Габрово. Впоследствие дружеството има свои клонове в Цариград, Търново и Манчестър. Анастас Кунчев е участник в църковните борби в Ловеч за независима българска църква. От 1862 г. управлява епархийските дела. Под негово ръководство общината в Ловеч забранява на свещениците в епархията да споменават името на Иларион Ловчански. От 1871 до 1877 г. е член на Епархийският учебен съвет. Непосредствено след първото освобождаване на Ловеч е избран от руските власти за временен кмет на града (5 – 15 юли 1877). След окончателното освобождаване на града през Руско-турската война Анастас Кунчев е избран за член на съдебния съвет в Ловеч. Член е на комитета „Единство“ в Ловеч. Впоследствие става и председател на Окръжния съд /изгорените архиви на полицията при пожар в сградата на съда - моя бележка/ и като такъв депутат от Ловеч в Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Депутат и в 1 велико народно събрание и в 1 и 2 обикновени народни събрания от Ловешка избирателна околия."

На втория ред най-вляво /отбелязан със стрелка/ е въпросният Анастас Т. Кунчев в групата на депутатите от Ловечко за Учредителното събрание в Търново през 1879, вдясно на първи и втори ред са Поплуканов, Драсов, Пъшков от същата група.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Писмото е цитирано в статия от Денис Иванов "Обучението на Иван Драсов в Писек и Прага" на този линк:

https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2023/04/history_2_23_denis-ivanov.pdf

"Човекът, на когото обучаващият се в Бохемия Ив. Драсов разчитал за своята материална издръжка, бил неговият зет К. Боров. Доказателства за това откриваме както в част от епистоларното наследство на Ив. Драсов, така и в мемоарните сведения на Ив. Урумов (Vazvazova-Karateodorova & Zhechev2007, p. 203, 217; Urumov 1932a, p. 103). Анастас Иширков приема, че освен К. Боров в издръжката на обучаващия се в странство Ив. Драсов са участвали и ловешките търговци Анастас Т. Кунчев и Христо Найденов. Основанията на Иширков са няколко. Първо, К. Боров бил партньор на Ан. Т. Кунчев и Хр. Найденов в търговското съдружие „Анастас Т. Кунчев & С-iе“ (Naydenov 1933,p. 77). Второ, според твърденията на Даца Найденова – съпруга на Хр. Найденов, „Драсов бил издържан от съдружието [на Кунчев, Найденов и Боров]“(Ishirkov 1932, p. 138). Трето, в писмо до Хр. Найденов от 5 октомври 1873 г. Ив. Драсов заявява: „Едно време бяхме долу в Тележанското поле, гледахме аскера като се обучаваше и то тогава, когато аз наближаваше да замина за тук[т.е. за Писек – б. а.], ви[е] ми нещо обещахте!“ (Vazvazova-Karateodorova &Zhechev 2007, p. 122)."

Тележанското поле в Ловеч, а не Маринското поле в Търново, както съм останал с грешно впечатление, отдолу Иванов е дал под линия: Местност по долината на р. Осъм

От писмото на Драсов става ясно, че този разговор е бил непосредствено преди заминаването му.

Най-богатия съдружник от „Анастас Т. Кунчев & С-iе“ е бил Анастас Кунчев и той също е родственик на Иван Драсов.

"Жени се за Боца Драсова, от известния ловешки род Драсови. Имат син – Тодор, който става един от книжарите в Ловеч със собствена печатарска машина. През 1870 г. заедно с двама свои съдружници основава дружеството „Анастас Т. Кунчев & Сие“, за да търгуват с памучни прежди. По-късно става прекупвач на добитък с цел угояване, търговия с месо и лой. През 1872 г. открива свое представителство в Плевен. Изпраща стоката си на румънския, цариградския и английския пазар. От 1874 г. към търговията се включва и Тотю Станчев от Габрово. Впоследствие дружеството има свои клонове в Цариград, Търново и Манчестър. Анастас Кунчев е участник в църковните борби в Ловеч за независима българска църква. От 1862 г. управлява епархийските дела. Под негово ръководство общината в Ловеч забранява на свещениците в епархията да споменават името на Иларион Ловчански. От 1871 до 1877 г. е член на Епархийският учебен съвет. Непосредствено след първото освобождаване на Ловеч е избран от руските власти за временен кмет на града (5 – 15 юли 1877). След окончателното освобождаване на града през Руско-турската война Анастас Кунчев е избран за член на съдебния съвет в Ловеч. Член е на комитета „Единство“ в Ловеч. Впоследствие става и председател на Окръжния съд /изгорените архиви на полицията при пожар в сградата на съда - моя бележка/ и като такъв депутат от Ловеч в Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Депутат и в 1 велико народно събрание и в 1 и 2 обикновени народни събрания от Ловешка избирателна околия."

На втория ред най-вляво /отбелязан със стрелка/ е въпросният Анастас Т. Кунчев в групата на депутатите от Ловечко за Учредителното събрание в Търново през 1879, вдясно на първи и втори ред са Поплуканов, Драсов, Пъшков от същата група.

Страшимиров е разбрал машинацията, но и всички историци, разглеждащи българското Възраждане би трябвало да са я разбрали също. Не може да имаш титли и публикации като си затваряш очите за ключови противоречия в нашата история. За съжаление е точно обратното, битува ореол около Обретенови и е трудно да видиш истината отвъд мита за фамилията.

Според мен дори няма голямо значение април или май е разпитан Драсов, най-вероятно от съседа си Али Чауш, с когото останали приятели до края, дори след Освобождението. Когато се е получило съобщението в конака, Али Чауш се е чувствал негов приятел и такъв остава, затова най-вероятно го е разпитал насаме, по съседски са си казали каквото имало да си кажат. Ако намерехме сега полицейските архиви, неизгоряли, запазени, пак нямаше да открием нещо за техния разговор, бил е различен, не е бил разпит.

Търсех обаче възможния момент, в който се е случил, защото ако е през март, а до 28 април държат Обретенов и сие задържани, няма много логика. По-логично е да ги освободят след като поне един се съгласил да сътрудничи и веднага след това полицията да започне да разплита кълбото в Ловеч, столицата на организацията, както и да следи какво се случва на събранието в Букурещ. По този път, ако са освободени четиримата към края на април, Драсов следва да е разпитан втората половина на април или май месец. Търсех просто потвърждение, че не е било през март например, докато русенци са били в ареста, седмици далече от пускането им.

Драсов е потърсил първо помощ от роднините, трябва да им е било гръм от ясно небе това желание да учи и да са непредвидени сумите, които е поискал за целта, но ако им е казал, че властта го следи за момчешки комиталък и носене на оръжие, да са проявили разбиране и са се впрегнали да му помогнат да замине. Затова и зет му включил съдружници и близки в бързото намиране на повечко пари, да стигнат за чужбина. Както четохме в единия от линковете по-горе, на партито на изпроводяк присъствал и Али Чауш, не само комитаджиите. Интересна компания са били на масата. Допълнително, от Мария Сиркова знаем, че тогава Драсов получил тескере, а пък Колев и пари.

Драсов затова е бързал с убийството на дякон Паисий, забавено с половин година, защото заминавал и да отърве по-скоро и себе си и другите от този враг, а може би и да му отмъсти, последното би доверил само на Пъшков. Драсов е този, който е знаел, че някой е започнал да издава. Замълчал си е пред другите, защото той самият също е издал нещо, за да се откопчи. Но е натиснал яко да бъде убит Паисий. Едва ли се е досещал, че друг, някой в Русе е проговорил. Най-логично е да е мислил, че дякон Паисий ги е натопил както от известно време се заканвал. Поп Кръстьо е написал, че дяконът наистина познавал членовете на комитета в Ловеч, най-малко узнал вишегласието по някакви пътища и е можел да ги издаде, макар според него да не го е направил. Драсов обаче знаел, че има издайник, предполагал да е Паисий, а не би се сетил за Обретенов, може и да не е разбрал, че последния е бил в затвора за убийство. По онова време комуникациите не са били това, което са днес и с месец да не получи поща е било ок, просто от другия край на българско нямало какво да пишат.

В Ловеч останали Марин и Пъшков. Марин нямал спонсор, за да бяга, Пъшков имал добра търговия, която щял да изгуби, Сирков ги следял и се оправдавал, че семейството го задържа, но усещал, че нещо не било наред.

Редактирано Преди 26 минути от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Страшимиров е разбрал машинацията, но и всички историци, разглеждащи българското Възраждане би трябвало да са я разбрали също. Не може да имаш титли и публикации като си затваряш очите за ключови противоречия в нашата история. За съжаление е точно обратното, битува ореол около Обретенови и е трудно да видиш истината отвъд мита за фамилията.

Според мен дори няма голямо значение април или май е разпитан Драсов, най-вероятно от съседа си Али Чауш, с когото останали приятели до края, дори след Освобождението. Когато се е получило съобщението в конака, Али Чауш се е чувствал негов приятел и такъв остава, затова най-вероятно го е разпитал насаме, по съседски са си казали каквото имало да си кажат. Ако намерехме сега полицейските архиви, неизгоряли, запазени, пак нямаше да открием нещо за техния разговор, бил е различен, не е бил разпит.

Търсех обаче възможния момент, в който се е случил, защото ако е през март, а до 28 април държат Обретенов и сие задържани, няма много логика. По-логично е да ги освободят след като поне един се съгласил да сътрудничи и веднага след това полицията да започне да разплита кълбото в Ловеч, столицата на организацията, както и да следи какво се случва на събранието в Букурещ. По този път, ако са освободени четиримата към края на април, Драсов следва да е разпитан втората половина на април или май месец. Търсех просто потвърждение, че не е било през март например, докато русенци са били в ареста, седмици далече от пускането им.

Драсов е потърсил първо помощ от роднините, трябва да им е било гръм от ясно небе това желание да учи и да са непредвидени сумите, които е поискал за целта, но ако им е казал, че властта го следи за момчешки комиталък и носене на оръжие, да са проявили разбиране и са се впрегнали да му помогнат да замине. Затова и зет му включил съдружници и близки в бързото намиране на повечко пари, да стигнат за чужбина. Както четохме в единия от линковете по-горе, на партито на изпроводяк присъствал и Али Чауш, не само комитаджиите. Интересна компания са били на масата. Допълнително, от Мария Сиркова знаем, че тогава Драсов получил тескере, а пък Колев и пари.

Драсов затова е бързал с убийството на дякон Паисий, забавено с половин година, защото заминавал и да отърве по-скоро и себе си и другите от този враг, а може би и да му отмъсти, последното би доверил само на Пъшков. Драсов е този, който е знаел, че някой е започнал да издава. Замълчал си е пред другите, защото той самият също е издал нещо, за да се откопчи. Но е натиснал яко да бъде убит Паисий. Едва ли се е досещал, че друг, някой в Русе е проговорил. Най-логично е да е мислил, че дякон Паисий ги е натопил както от известно време се заканвал. Поп Кръстьо е написал, че дяконът наистина познавал членовете на комитета в Ловеч, най-малко узнал вишегласието по някакви пътища и е можел да ги издаде, макар според него да не го е направил. Драсов обаче знаел, че има издайник, предполагал да е Паисий, а не би се сетил за Обретенов, може и да не е разбрал, че последния е бил в затвора за убийство. По онова време комуникациите не са били това, което са днес и с месец да не получи поща е било ок, просто от другия край на българско нямало какво да пишат.

В Ловеч останали Марин и Пъшков. Марин нямал спонсор, за да бяга, Пъшков имал добра търговия, която щял да изгуби, Сирков ги следял и се оправдавал, че семейството го задържа, но усещал, че нещо не било наред.

Стаски наблягаше на роднинските връзки в Ловеч, че не е възможно да се ориентираме за провала там, ако не познаваме добре кой с кого е бил свързан по роднинска и търговска линия. В тази връзка, прави ми впечатление с какво се е занимавал Анастас Кунчев, търгувал с памучни прежди, Денчо Памукчията /Халача/ сигурно е имал вземане-даване с него. Комитите са искали да ограбят и убият фактически негов колега, в такава ситуация всеки един от заможните се е чувствал жертва, включително Пъшков, чиито бизнес е бил бубарство. Бубарството е било много голям поминък в края на 19-ти и в първата четвърт на 20-ти век, та чак до края на социализма. България в края на 80-те години на 20-ти век е била трета или четвърта в света след Япония, Китай и Южна Корея по производство на коприна, абсолютен лидер в Европа, малко хора знаят това. Фабриката на Карагьозов в Търново е произвеждала изпечени пашкули от най-добрия японски сорт и ги е изнасяла за Италия, от тези пашкули са точели най-качествената коприна. Карагьозови са се занимавали и с уголяване на добитък за месо и лой, а това е другият бизнес на Анастас Кунчев, хората са имали много силни търговски и финансови зависимости, както впрочем е и сега. Неслучайно Карагьозов-брат и Симидов са били заедно с Пъшков на гощавката преди убийството на Паисий, те са били посветени, за да заблуждава каймакамина Карагьозов и да го насочва по лъжлива следа. Всички тези връзки са важни, но често се пренебрегват, защото историците се фиксират в писмените документи.

Освен това, Анастас Кунчев, който е женен за жена от рода Драсови, е е управлявал и епархийските дела, ключова роля в ония времена, когато гражданството е упражнявало контрол върху църквата. Той е забранил да се споменава името на Иларион Ловчански, защото са го считали за гъркоман, през 60-те години борбата за българска екзархия е била водеща в Ловеч, преди да се появи там Левски. паисий е бил мразен от ловчанци и по причина, че е е бил наместник на омразния им Иларион, наместникът се е посочвал от владиката.