Как очаквате да еволюират технологиите

[Joro-01]

Може пък да станем к иборги (или киборзи, как е?) с по-големи възможности от човешките. Или направо андроиди (със записана памет), а оригиналните тела да са някъде на в анабиоза - разположение (при необходимост)

[Last roman]

в този ред на мисли да те попитам - гледал ли си тази фантастика:

http://www.filmi2k.com/surrogates-dvojnitsi-2009-bg-audio/

[Joro-01]

1 hour ago, Last roman said:

в този ред на мисли да те попитам - гледал ли си тази фантастика:

http://www.filmi2k.com/surrogates-dvojnitsi-2009-bg-audio/

Не, не съм гледал тази. Изглежда интересно но съм се наситил.

Можеш обаче да си сигурен в две неща:

- Колкото и да се пънем, няма да измислим идея (сходна на) която досега не е филмирана или поне описана в книга.

- За някяква идея винаги има повече от един филм.

Така например това за телата г имаше в някоя от сериите на Зоната на здрача или разкази с неочакван край през социализма още. Двойниците се различаваха по сърцебиенето, механично беше..

А това за матрицата - сходен разказ за виртуален свят в главите,  - за паразитите - от книжката "Немсли фантастични разкази", "Библиотека Галакттика" - "Стъкло" - идеята, че в живото стъкло което се самопоправя живее таможната цивилизация под формата на паразити и това е направено поради желанието да не се работи.

[Last roman]

Добре дошъл в антропоцена:

http://www.iflscience.com/environment/strong-evidence-earth-has-entered-anthropocene

[Joro-01]

Aha. мерси подобно

[vorfax]

Преди 5 часа, Joro-01 said:

Ти още малко ще искаш и от секса да се откажем.

Секса е много интересно явление, защото ангажира максимум от сетивата ни, т.е. всичките - обоняние, слух, допир, вкус... Докато един филм например ни ангажира само визуално и звуково. Както писах, намирането на идеалния и траен партньор е по-логично да бъде заместен от хуманоид, ако е нужно дори от плът и кръв, за да имитира напълно несъвършените хора. И в наши дни жените ползват дилдота, така че тези идеи може да са скандални, но не са нелогични.

Във всеки случай има един важен момент, малко в стил "Матрицата". Реално няма значение дали нещо наистина се е случило или не, ако стимулира едни и същи центрове в мозъка. Ще дам пример със съня. Докато сънуваме приятен сън и не знаем, че е само сън, то изпитваме същото, ако и реално изпитваме наслада. За един кошмар важи същото. Просто въпрос на химичен коктейл произвеждан от лабораторията наречена мозък. Една от причините хората да държат на естественото (ама доказано държат само за малко и с 1000 условности) е че просто заместителите в момента не са достатъчно добри. Но когато умре съпругата ти и ти дадат нейно копие, но вечно млада, неуморяваща се и без нейните вредни навици, тогава отговорът на въпроса "искаш ли я" няма да звучи абсурдно. Просто за момента метафорично като алтернатива на кола се предлага колело, но по-скоро, отколкото очакваме ще се предлага за совалка. Така че въпросът не е дали нещо е заменимо, а колко добър е заместителя, за да се реши дали да се ползва.

[vorfax]

Преди 8 часа, Last roman said:

Грешки винаги има, затова си съществуват ензими репаратори, които ги отстраняват. Проблемът е, че в клетките е заложено определено количество деления, след което те умират. При туморните клетки този контрол не съществува. Така че ключът към разгадаването на безсмъртието е да се елиминира скъсяването на хромозомите.

Това е много интересно. Но защо всъщност природата ограничава нещо... безсмъртно? Каква е логиката? Културистите например си мечтаят да намалят производството в тялото си на протеина миостатин, за да нямат генетичен лимит за хипертрофия, както е постигнато при Белгийското синьо говедо:

За растенията пък се сещам, че върховете произвеждат някакъв химикал, който възпира останалите пъпки, но когато върха се отчупи, тогава пъпките се събуждат и растението се разклонява.

[Last roman]

Логиката е, че безсмъртният няма да се стреми да остави потомство, а и няма да еволюира. Много безсмъртни - свръхпопулация и изчерпване на ресурсите. И все пак безсмъртни организми има - хидрата например:

http://www.scientificamerican.com/article/this-tiny-animal-can-live-an-estimated-1400-years/

 

Редактирано Януари 8, 2016 от Last roman

[vvarbanov]

Каква файда да си безсмъртен като нямаш безкрайна памет, където да надграждаш знания?Само едно голо безсмъртие не си струва. 

[vorfax]

Е, това е малко като при всички нас. От жената се откъсва плод и т.н. По ми е интересно тази медуза Туритопсис нутрикула как тъй се подмладява!? И защо свръхпопулация? Според мен ще има масово самоубийства. Нещо като Дънкан Маклауд, но няма да е нужно да бъде последния :D

[vorfax]

Преди 7 часа, Joro-01 said:

Няма да стане докато сме хора и докато някакво сериозно бедствие не ни изправи пред такъв избор.

Аз си мисля, че някой ще повлече крак и ще стане световно явление. Ето един примерен сценарий. В наши дни възрастни жени дават мило и драго да изглеждат като девствени момичета. За козметика се дават милиарди от жени, а резултата е незадоволителен или поне не траен. Ако обаче храната може да спести гладуването и даже до голяма степен нуждата от специфични упражнения за поддържане на здрав вид и физиология, тогава една мода може да промени света, буквално.

[sirius]

проблема не е в наука и технология, защото и сега имаме ресурса да работим по желание, да не скучаем.

проблема на развитието е в мотива за развитието. обръщаме внимание на технологиите и не обръщаме внимание на мотивите си да търсим технологията. това са два центъра в човек. единия е на рационалното мислене, другия на ирационалното. има най-различни класификации де и е далеч по сложно, но примерно. и става така че с ирационалния център търсим (мотиви), а с рационалния работим с материята (постигаме технологиите). и търсим с рационалния център да задоволим ирационалния. не че искам да ви обезкуражавам нали, ама няма да стане. или ако стане, няма да ни донесе очакваното (щастие).

(пак се сещам за стария Богдан Томов дето един тинейжър го питал колко му дига мотора - ми колкото ти е акъла мойто момче. какво да му каже всъщност. момчето пита един рационален въпрос, подтиквано от ирационално влечение към скорости. ама Богдан (шампион по мотоциклетизъм) вече знае, че от един момент нататък въпроса е в техниката на каране (пак с акъл), а не в липса на мощност и скорост. щото нали ... ръчна количка (инвалидна) или при късмет букетче.)

[Warlord]

Отново стигнахме до Дънкан и Нео  вярно е че реално няма значение кой ти задава настройките на сетивата, ако те ти доставят същите удоволствия както в реалността, но и друго нещо има заложено в човешката природа - стремеж да установяваме истината и да търсим смисъл във всичко (тъй че винаги у всеки от нас ще живее по един Нео, който ще иска да избере червеното хапче  )

Жоро - зарежи фантастичните романи от миналия век, идеята за "матрицата" се появява още в дълбоката древност. Поне от това което е описано - имаше един сън на Конфуций, в който сънувал че е пеперуда и като се събудил се запитал дали всъщност в момента не е пеперуда, която сънува, че е човек.

Ворфакс - имаме и друг неизкореним вроден проблем - чувството за щастие. Съмнявам се че един идеален (дори и изграден изцяло от био материя) изкуствен партньор би те накарал да се чувстваш щастливо и естествено - никога да няма спорове, скандали, грешки - това отново води до скучност, а скуката е тегава  тука има тонове мат'риал за драпнитопковците от Харвард, които се чудят каква още неизследвана психологическа глупост да изследват.

[vorfax]

Е, няма да е скучно. Ако е изпълнено условието за безплатна енергия/енергия добивана изцяло от машинен труд, тогава, както писах, границите са нашата фантазия. Ще има по-важни неща, които да ангажират умът ни.

За жилищата. Ако цялото население на планетата има двуетажна къщурка по американски модел, с ливада и заден двор за всяко семейство, тогава щата Мексико ще го побере. Така че място бол, и най-важното, мястото не е само по хоризонталата, но и по вертикалата. Освен небостъргачи с население на градове, има отдавна планове за подземни градове (които си имат много преимущества, примерно топлината), градове в/под океаните, в орбита с изкуствена (инерциална примерно) гравитация. Май достигането на далечни планети изглежда най-трудното от изброените, но е крайно време да започне тераформирането на съседните планети. Да се пратят растителни видове, които да създадат атмосферата, точно каквато ни трябва, озонов слой и т.н. Четох, че между отделни мисии с прилуняване са заварени оцелели бактерии на Луната.

За изхранването. То пък е най-простото. И в текущия момент най-голямата градина е недостатъчно експлоатирана. Изчислено е, че цялото население на планетата може да се изхрани с водорасли. Пуснат ли се течните ми храни, чийто вкус в наши дни е елементарно да се овкусят по желание на клиента, този проблем е решен. пък някой, като копнее да вижда, че яде сланина, да му дадат едни очила с холограми. Но мисля, че премахване пристрастеността към храната е малка цена за времето, енергията и парите, които се разхищават сега само за да имаме енергия да живеем. Ако днес някой ми предложи почти без пари храна до края на живота ми, която да ми отнема 1 минута дневно да изпия, но няма абсолютно никакъв вкус, то аз веднага ще се съглася.

Свободното време. Да не забравяме защо си правим всичкия този труд. Правим го за да си освободим времето. Така, както освобождаването на ръцете ни е дръпнало еволюционно с вземането на сечива. С 50 000 часа спестени от хранене и милионите, които може да си освободим, това ще е най-големия скок, който ще постигнем в историята си. Защото вече имаме нужния интелект, но основна причина да не реализираме идеите си - професионално и в личен план, това е времето. Това е все едно денят изведнъж да стане 26 часа, но да остаряваме със същата скорост за ден. И това само заради решението с храната, а възможности дебнат отвсякъде. И дали някой ще се наспива, дали ще го прахосва в глупости, това няма значение заради всички онези, които го ползват за полезни неща, които иначе не биха имали да сторят. Всеки ще има възможност да пътува повече, да отделя повече време на ближните си, да учи повече, да изобретява и твори. И както при училищното образование, ние не го правим защото очакваме всички да станат умни и президенти, а заради онези, които имат този потенциал, но без нужните условия не биха го реализирали.

[vorfax]

Warlord, както вече писах, да живееш с хуманоид днес не е привлекателно, защото хуманоидите не са достатъчно добри за да си съперничат с човешко същество. Но няма да се изненадам, ако доживея мига в който ще има хуманоиди, които да са по-интересни събеседници и от хората. Хората твърде често са скучни и твърде елементарни, твърде еднообразни, твърди примитивни, твърде предсказуеми... Не, ние не сме човекомразци, но фактите говорят, че повечето от населението на планетата се кълне във вярност и любов на партньор поне веднъж пред закона и 20-ина пъти "на саме" и се оказва, че са лъгали, разочаровали, отвратили.

Редактирано Януари 9, 2016 от vorfax

[Wolt]

Ние едни маратонки не моем да сглобим като хората, кво остава за друго. Как може да са изрина 120 кинта за маратонки пума преди 2 месеца и днеска като хода до магазина да открия, че вече едната се е отлепила леко долу вляво. И тва е модел маратонки за бягане. Добре че не съм бягал до ся с тях.

Иначе vorfax е прав за това, че въпросът не е дали нещо е заменимо, а колко добър е заместителят.

[Warlord]

Така е, но човешкото щастие е твърде относително. В природата съвършени неща не съществуват и ние реално не се нуждаем от тях. Цялата гама от семейни скандали, сълзи, разочарования, предателства и тн. са част от емоцията забъркваща коктейла на щастливия живот  затова идеален партньор не би ни бил интересен и реално няма да го обичаме.
Тъй че това са относителни неща и няма и много смисъл да ги коментираме, по-скоро развитието на темата може да е в посока техническо реализиране на евентуални бъдещи иновации.

Редактирано Януари 9, 2016 от Warlord

[vorfax]

Не съм съгласен, че човек не може да бъде заместен. Всички домашни любимци са заместител на човешки отношения. Гледането на петуния в саксия, плетенето на вълнени чорапи, гледането на филм, четенето на книга, фантазирането в мрака, всичко това може да са компенсаторни механизми. Ако ключовата дума е щастието, то тогава опираме до пирамидата на Маслоу:

Реално не е нужно присъствието на човек за всичко това. При приятелството, семейството и признанието сме свикнали да посочваме хора, но това е единствено поради липсата на хуманоиди с интелект. На практика можем да изпитаме удоволствие от хода да компютърна програма, която играе шах. Много е специализирано, но доказателство, че наличието на човек не е задължителна предпоставка за възбуждането на центровете на щастие в мозъка. Аз не случайно посочих, че бъдещето е в регулираното надрусване с химикали, защото е много примитивно да трябва да ядем, да ходим някъде и дори да правим секс, само и само за да стимулираме производството на допамин и да задоволим първични инстинкти. Това е като да имаш пила на нокти, с която опитваш да отсечеш дърво и някой да ти предложи брадва. Резултата е еднакъв, просто едното изисква по-малко усилия. Там, на върха на пирамидата, няма семейство, няма приятели, няма спане и пари. Там всъщност е бъдещето. Първите две нива се отнасят до независимост от природата. Следващите две нива се отнасят до независимост от хората, получавайки от тях признание, доверие и любов. Свободата е чак на върха. На всички нива, освен на най-високото, ние не следваме своите желания, а програмираните от природата. Трудно е да се осъзнае, но не ние избираме кога да ядем, кога да се изморим, кога да правим секс. Ние сме роби на инстинктите си и на телата си. И т.к. никога не сме били свободни от тях, знам че на всеки четящ му е трудно да си представи как иначе би осмислил живота си, просто защото никой от нас не познава абсолютната свобода, че да знае какво да я прави. В бъдещето смятам, че хората все повече ще се дистанцират от удоволствията дело на техните тела. И сега телевизията, киното, интернета и електронните игри са по-голямата част от живота на почти всеки, които има достъп до тях, но в бъдеще физическото отчуждаване ще бъде още по-фрапиращо, а секса ще изглежда като нещо мръсно и долно, каквото и си е, но си затваряме очите заради оргазмите и допамина от влюбването, което беше, помните, признато за болест (психическо разстройство). Хората ще се наслаждават на чуждите умове и ще имат много по-грандиозни предизвикателства пред себе.

[kall]

Преди 42 минъти, vorfax said:

В бъдещето смятам, че хората все повече ще се дистанцират от удоволствията дело на техните тела. 

И един от друг ще се дистанцират все повече. Не знам сега как е положението, тъй като вече има Фейсбуци и подобни, които позволяват отчуждаване в известна степен. Но съм сигурен, че асоциализацията ще се засилва с подобни придобивки. А ако порно-киборгите могат наистина да се програмират и настройват всякак? Например ако наистина някой иска кавги за разнообразие и андроидът може да му ги осигури? Не ми се мисли за тогавашните хора ако се случи някой от тях да попадне в среда, където се налага използване на комуникативни умения на високо ниво( например да се налага да се прави на сваляч пред истински жени). Това ще представлява покъртителна гледка, но поне успокояващо ще е( или по-скоро не?), че и отсрещната страна ще е вероятно също толкова неадекватна. Или ако пък след опита с андроидите реалните човешки същества ни изглеждат направо разочароващи на всяко едно ниво? И как ще се размножаваме при подобно развитие на нещата? И кой и как ще ги гледа тези деца, ако изобщо се родят?  

[vorfax]

Интернета и Фейсбук в частност позволяват да моделираме образ, който по правило е изопачен. Примерно никой не качва снимка, на която е излязъл като идиот или се е изложил, обаче гледате, хората застават до чужди спортни коли и се снимат. Какво точно парадират с това не знам, но някакъв имидж трупат.

Филмът, който предложи римлянина, е много интересен, при това дава отговор до къде би могло да се разпростре желанието да изглеждаме по-добре.

On 8.01.2016 г. at 17:44, Last roman said:

в този ред на мисли да те попитам - гледал ли си тази фантастика:

http://www.filmi2k.com/surrogates-dvojnitsi-2009-bg-audio/

Работата е там, че в момента, в който се научим как, ние ще се отърсим от всичко, което ни е ограничавало по някакъв начин. Тялото е едно от тези неща. Масово хората имат комплекси и могат да изредят дълъг списък как биха искали да подобрят телата си. Т.нар. "отчуждаване" е доста неясно като формулировка. Посредством Интернет си бъбрим с хора от Сибир, Австралия и Северна Корея. Упс там не, ама там всеки знае, че е гадно, защо ли? Не мисля, че интернета отчуждава, тъкмо социализира. Но т.к. ползва емотиконки, прикачени видео файлове, персонализиран графичен дизайн и др. той е доста ограничен при "жива" комуникация - тази с физическа близост. Но многото практика в живата комуникация пък е пречка за виртуалната. Нашите баби трудно комуникират с Интернет, защото и там се искат знания и етикет. И да си компютърно неграмотен и да си притеснителен при комуникация очи в очи издава някакво невежество. Все още живата комуникация е определяща за ученето, назначаването на работа, създаването на семейство... всъщност за всичко. Но както вече казах тялото е едно доста ограничено средство за изрязаването на нашата индивидуалност, то спазва физични закони, износва се, несъвършено е, тромаво е, даже не може да лети пустото. Нашето тяло е сечиво, каквото е кремъчното острие да речем. Може и да може повече, но нещата, които не може са безброй. Но тялото не е нужно за живеене. На един симулатор на мотор или самолет ние седим удобно в кресло, а изпитваме същото като на живо, защото сетивата ни възприемат същото - визуално и всякак. Нима не изпитваме нищо, въпреки, че знаем, че това е само виртуално? Ето защо преминаването към сценария на Матрицата е най-логичното нещо на света, само че по собствен избор. Първо ще започне с онези, които нямат избор - инвалидите и старците. Кой може да откаже здраве и младост, които няма? Това, че ще знаем, че всичко е виртуално и купчината месо, което е тялото ни е захвърлено в някаква кутия няма да има значение. Никой не обича болката и немощта и страхът от тях ще ни тласне веднага, ама веднага, от мига, в който това бъде уредено.

 

[Малоум 2]

Да не забравим и такава, една, перспектива:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9360&Level=2

Сънят е здраве

 

Пътешествието трая само осемнадесет секунди, тъй като астронавтът беше поставен в състояние на ултраанахипербиоза. Всъщност излитането, трансгалактичният полет, обследването на Скорпион XII и връщането назад по земно време беше траяло 800 години и 34 секунди.

Едисон Карабаджаков плавно плесна астроракетата някъде в Атлантическия океан. Ултраконтиненталните електротрансгресори за няколко секунди разглобиха цялата ракета и водителя й на леснопреносими атоми, а след това отново ги сглобиха в тържествената зала за посрещане на космонавти в Ню Йорк.

Отново сглобеният Едисон Карабаджаков излезе от омръзналата му за тези дълги осемнадесет секунди астроракета и се огледа. Наоколо нямаше никого.

— Поне един букет цветя можеха да поднесат! — промърмори той недоволно. Но цветя нямаше. Грамадната за ла, която побираше едновременно четири космични кораба и седем милиона. любопитни, беше абсолютно празна. Космонавтът слезе от сто и петдесетия етаж и се озова на улицата. И тук цареше абсолютна тишина. Само от време на време откъм Харлем се дочуваше многогласно хъркане.

— Здрасти — обади се внезапно зад него един робот-ваксаджия. — Дай да ти лъсна ботушите, че съвсем ръждясах от безработица.

Автоматично Едисон пъхна обувката си в електродуп-ката на робота и едновременно започна да слуша електронна музика, да усеща вкуса на кебапчета и да възприема препоръки за следващите конни състезания.

— А бе! — прекъсна той хетерохипнотичната програма на ваксаджията. — Какво става тук? Никого не виждам. Всички ли са заспали?

— Спят! — въздъхна роботът и мазна по обувката антимагнетичен крем Джонсън & Ко. — Ох, спят, братче, и от толкова време вече спят, че от скука ми идва да се саморазвинтя.

Заинтригован, Едисон Карабаджаков реши да научи повече подробности. Той предложи на робота да пийнат по едно уиски със сода, получи съгласието му, взе го под мишница и го помъкна към близкия бар. Съдържателят кротко хъркаше зад отдавна угасналата печка. Едисон наля за себе си и ваксаджията по едно двойно питие, маркира на статистичния лист, че една бройка човек е изпил две бройки уиски, чукна се с машината и каза:

— Разправи сега какво става. Аз, както знаеш, от до ста време не съм бил тук...

— Разбрах — заговори машината. — Явно ти не знаеш, че се намираш в епохата на Големия сън.

И започна да разправя.

Преди около триста години видната птицегледачка Виктория Полуиванова бе открила начин да приспива кокошките така, че те да могат да бъдат използувани за ядене дори и един век след заспиването им. По този начин тя бе поставила основите на съноконсервирането. Науката, която през тогавашния тридесет и пети век бе започнала да се отърсва от бюрократичната си обвивка, веднага разбрала, че от тази работа ще излезе нещо, и предложила на В. Полуиванова да направи опит върху себе си срещу добро възнаграждение. Виктория се съгласила и... заспала.

Първи се възбунтувал срещу съноконсервирането знатният дояч Гьончо Седмохристов, за когото се знаело, че има интимни ултрателевизионни връзки с приспаната Виктория.

— Хайде де, приспахте я, хубаво. Ами нали, като се събуди след стотина години, тя ще бъде младо момиче, а пък аз ще бъда пенсионер втора категория.

Гьончо вдигал шум, крещял, протестирал, докато накрая властите се видели принудени да го приспят и него.

И след това започнала съноепидемията. Най-първо в Ню Йорк, Чикаго, Детройт и Вашингтон били организирани приспивателни кантори, които под лозунга „Сънят е здраве! Спете срещу пет долара месечно!“ започнали да набират кандидати за съноконсервиране. В тях нахълтали отначало длъжниците, крадците с условни присъди, болните от хронични заболявания. Те се подложили на приспиване, за да удължат живота си или докато мине давността на престъплението им, или докато открият ле карство за болестта им.

След това под лозунга „Хайде, бе, баш ние ли ще се минем!“ на приспиване се подложили техните наследници. Така де, има ли смисъл да чакаш наследство от консервиран вуйчо, който ще се съживи двеста години след като ти си умрял? А както е известно, половината население на земното кълбо се състои от наследници. По-късно се подложили на приспиване седем милиона безработни със семействата си. И като тръгнало веднаж — всичко живо изпозаспало.

— Е, има и неспящи, ония зад желязната завеса. Разни там руснаци, комунисти, негри... Не искат да спят. То си е тяхна работа...

Роботът ваксаджия въздъхна, глътна още едно уиски със сода и задряма на тезгяха. Едисон Карабаджаков остана пак сам. И пред него се появи грамадната дилема: какво да прави? И той ли да се самоприспи или пък да прескочи през желязната завеса и да си живее нормален живот. Трудна му е работата на горкия Едисон...

 

[vorfax]

Преди 8 минъти, Малоум 2 said:

Най-първо в Ню Йорк, Чикаго, Детройт и Вашингтон били организирани приспивателни кантори, които под лозунга „Сънят е здраве! Спете срещу пет долара месечно!“ започнали да набират кандидати за съноконсервиране. В тях нахълтали отначало длъжниците, крадците с условни присъди, болните от хронични заболявания. Те се подложили на приспиване, за да удължат живота си или докато мине давността на престъплението им, или докато открият ле карство за болестта им.

След това под лозунга „Хайде, бе, баш ние ли ще се минем!“ на приспиване се подложили техните наследници. Така де, има ли смисъл да чакаш наследство от консервиран вуйчо, който ще се съживи двеста години след като ти си умрял? А както е известно, половината население на земното кълбо се състои от наследници. По-късно се подложили на приспиване седем милиона безработни със семействата си. И като тръгнало веднаж — всичко живо изпозаспало.

Криотехнологията е призната практика в САЩ. Ползва се от смъртно болни, които разчитат, че след време медицината ще открие лек за тях.

[Joro-01]

Вече са се прецакали, щото ще оживеят само телата им.

[Joro-01]

Аз предлагам да се фокусираме към по-близки технологии.

Започвам с близките 50-100 години.

Потербителска електроника:

Потребителски сегмент и производство

Примерно - летящите коли може да танат по-масови. Електромобилите ще станат по разпространени. Компютрите ще са по-моюни, ще се появят масово 3Д екрани които не изискат очила, дори и на мобилните устройства. Ще се появят гъвкави екрани и такива, които ще могат да менят релефа на повърхността си - ако изобразява копчета, просто ще се усещат. Технологиите за бързо прототииране, визирам 3D принтери за синтероване на метал и керамика, както и такива с висока резолюция за принтиране на малки неюа дори МЕМС ще са факт, и ще са по-разпространени, Същои такива дето принтират храна, както и за човешки органи. Предаването на вкусове и аромати директно по мрежата също може да стане факт, разпространено икам да кажа. Устройства подобни на принтер ще изпечатват аромаите. Момбинирано с 3D принтер за готвене..  Виртиуалната реалност може да се проектира директно в мозъка - това по-далеч, а в по-скорошен план - директо в-хъ ретината. Заводите и роизводствените халета за по-малки и потребителски устройства ще се състоят от модули / кутии подобни на принтери или фрези, които навързани ще образуват поточна линия. Край с условията на труд.. Човек само ще наблюдава.

 

Космос

Човек ще сътпи на Марс.. Ще започне добив от астероиди или луната, сонди ще се изпратят и на други планети. Възможно е да се изградят орбитални ФВ централи и повече станции в космоса.

Енергетика

 Управляемият термоядрен синтез ще бъде овладян. Горивните клетки ще бъдат по-разпространенеи. Атомни батериики ще заместят литиевите, ултракондензатори ще заместят в голяма степен презареждащите се батерии.. Литиево-ионните? Ще останат засега, макар, че има по-евтини алтернативи.

Големи устройства заа съхранение на енергия - ще се появят - свръхпроводящи намотки и проточни батерии. Ще се появят малки еднократни стопилкови рактори за ток и отопление.

*****

 

 

[Joro-01]

Медицина - все повече високотехнологични инструменти ще се появяват. Телеедицината щее нещо нормално. Възможно е импланите и протезите да станат все по-добри, но паралелно с това ще се развият и отгледаните органи за трансплантация.