Победихме ли при Лозенград?

[resavsky]

На пръв поглед заглавието на темата а абсурдно.Във всеки български учебник по история пише за блестящата българска победа при Лозенград и овладяването на важната крепост..Божидар Димитров около милион пъти е повторил че българите направили чудото и превзели непревзимаемата крепост Лозенград практически без един изстрел.

Така ли е наистина?На първо място трябва да се подчертае че по всички български разчети на османската армия трябва да се нанесе стратегическо поражение  до 35 - 40 ден от кампанията.В противен случай с пристигналите подкрепления от Мала Азия и Близкия Изток османската армия би получила решаващо числено превъзходство.И на децата е ясно че времето работи за турците като българите се нуждаят от бърза и категорична победа.Българското командване без всякакво съмнение се справя по добре с мобилизацията и съсредоточаването на армията си и прави чудото - като основната ударна сила 3 армия на генерал Радко Димитриев остава неизвестна за турците.Тази армия следва да нанесе удар от север и североизток по турските сили в Лозенград и да овладее крепостта.Турците дори на подозират за този български план.Нещо повече - поради ред причини на 7 октомври вечер ксомандавщия турската Изтомчна армия издава заповед за настъпление на запад от Лозенград главно срещу българската Първа армия и деснофланговите части на Трета армия.Но срещу петте български бригади /почти 50 дружини/ от центъра и левия фланг на Трета армия Абдулах паша оставя една съвсем слаба дивизия от 9 табора.Българското числено прввъзходство на този участък е повече от пет пъти.

[resavsky]

На 9 октомври сутринта   двете страни преминават в решително настъпление.На практика Абдулах паша почти опразва Лознеград и излага освоните си сили за флангови удар от основните сили на Трета българска армия.Стига се редица челни сблъсъци по целия фронт между Първа българска армия и турската източна армия /подкрепена от три дивизии от Одрин/.Особено драматична е ситуацията при Селиолу Гечкенли където две български бригади са атакувани от четири турски дивизии.След блестяща щикова атака турците са отхвърлени на юг.Получавай ки новината за неуспеха при Селиолу Абдулах паша решава че настъплението е компрометирано /той е скептик още от самото начало но се поддава на натиск от Цариград/ /.дава заповед за отстъпление.Наъ своя глава обаче единият от командващите корпуси Мухтар паша решава на другия ден да продължи настъплението на своя глава.Същевременно петте бригази на изток от Лозенград настъпват твърде бавно въпреки че почти нямат противник насреща.На следващият ден 10 октомври Мухтар паша с 24 табора атакува при Ескиполос Петра 12 български дружини от Четвърта преславска дивизия.След пореден ожесточен щиков бой турците са отхвърлени към Лозенград.междувременно Мухтар паша осъзнава за огромната заплаха от североизток и към 22.00 часа на 10 октомври опразва Лозенград.Нещо което комавдващият Трета българска армия генерал Радко Димитриев разбира едвам към 11.00 часа на 11 октоври.Доближил източните подстъпи на Лозенград към 16.00 часа на 10 октомври Димитриев не посмява да го атакува в движение макар че в този момент в града са единствено разбитите части на корпуса на Мухтар паша бягащи панически след Ескиполос Петра.На 11 октомври Димитриев влиза с огромна доза театралност в Лознград /посрещнат ес хляб и сол и т.н./ докато но 10 15 километра на запад от града се изтеглят основните турски части.Същите тези части с които българските войски ще водят кървав двубой при Люлебургаз.

[resavsky]

Това са фактите които са добре известни.Само че какви са изводите:при Лозенград загубите на турците са под 5 процента от армията им.За стратегическо тяхно поражение не може и да се говори.Да превзета е една тяхна крепост - Лозенград само че това е една второстепенна крепост.Не е нито Солун нито Одрин.Азбучна истина е че целта на войната трябва да е унищожаването на живата сила на противника.При Лозенград точно това не става.Чисто тактически успех в едно гранично сражение и нищо повече.Можел ли е българския успех да бъде стратегически.Категорично да.С безумната си заповед от 8 октомври Абдулах паша сам вкарва армията си в българския капан.За съжаления турския командир ловко успява да изведе частите си от почти безнадежното положение.Българите са били длъжни с цената на всичко да превземат Лозенград още на 10 октомври и на следващия ден да отрежат основните сили на турската армия от пътя им към Люлебургаз Бунархисар на юг.Дори да не бъдат обкръжени турските части щяха да оотстъпят към Одрин което би придало съвсем друг характер на войната.Но далеч по вероятно е да се стигне до обкръжаване на отделни турски корпуси и поне 15 - 20 000 пленени.За мене лично отговорен за този неуспех е командващия Трета армия Радко Димитриев.Длъжен е бил да настъпва по енергично.Има цели бригади от 5 дунавска дивизия които на най решителния ден 10 октомври не дават и един изстрел.50 български дружини геройски изтласкват девет турски табора докато при Селиолу и Ескиполос други български части се бият с двукратно превъззхождащи ги турски части.И то с далеч по добър резултат..

Вярно е че се постигнати нелоши тактически резултати като Гечкенли и Петра трябва да бъдат записани със златни букви в българската военна история.Но пък все пак и пропуснатия стратегически шанс /при това повече от сериозен/ следва да бъде отчетен.Турското командване печели така нужното му време и концентрира допълнителни сили като при Люлебургаз вече има числено превъзходство.

Редактирано Януари 14, 2016 от resavsky

[КГ125]

Но психологическото значение не е малко - това е първа голяма победа и мисля, че тя обръща войната психологически. И за двете страни. И то само след 6 дни от началото на войната. 

И досега се чудя защо турците така лесно го напускат? 

Редактирано Януари 14, 2016 от КГ125

[КГ125]

А това за стратегическия пропуск е вярно  - макар, че пък може би спирането е било наложително за да не се увлекат пък българите към някой капан. ??

[resavsky]

Преди 12 минъти, КГ125 said:

Но психологическото значение не е малко - това е първа голяма победа и мисля, че тя обръща войната психологически. И за двете страни. И то само след 6 дни от началото на войната. 

И досега се чудя защо турците така лесно го напускат? 

Има една телеграма на Махмуд Мухтар паша командир на Трети турски корпус - "Загубих Петра и не ще мога да задържа и Лозенград".Това обяснява всичко.Разбития турски корпус няма как да се съпротивлява успешно.А и крепостта не се смятала чак толкова много за непревзимаема.Това са митове.

[kramer]

Що за тема? Само формени идиоти биха оспорвали победата.

[resavsky]

Е нямам претенци да съм формен идиот.Но пак питам изпълнени ли са стратегическата цел с тази операция?Разгромена ли е  източната турска армия?

[КГ125]

Не е - и замисълът не е изпълнен. Но пак се връщам на психологическото значение на новината за падането на първата голяма турска крепост. Ако следваме мисълта на Махмуд Мухтар - разгромът е станал, но е танал преди самия град, в предходните битки. После обаче това спиране  - в него е ключът - може би не е трябвало да го правят, а може би пък щяха да се подхлъзнат. 

[resavsky]

Всъщност за разгром на османската армия не може да се говори.Успяват да се изтеглят и то към Люлебургаз Бунархисар а не към Одрин например.В основата на българския успех /тактически разбира се/ е придвижването на огромната маса от почти 50 000 щика през Странджа във фланг и тил на турската армия.За съжаление тази стратегическа изненада води до скромни тактически успехи а не и до стратегически резултати.Затова и като оценяваме резултатите от битката трябва да направим баланс между постигнатите успехи /повтарям скромни във всяко едно отношение/ и пропусната грандиозна възможност..Обкръжаване и вероятно частично унищожение на турската Източна армия.

Редактирано Януари 15, 2016 от resavsky

[Warlord]

Р.Димитриев действително се замотва около Лозенград, можеше да юрне 3-а армия за незабавно преследване на врага. Но за обкръжение и разгром на Източната армия още при Лозенград ми се струва, че няма възможност, турската 7пд започва да се изтегля на югоизток и реално покрива фланга на армията отрязвайки възможността той да бъде обходен.
Победата си е безспорно българска, а че сега от съвременната си камбанария намираме кусури - нормално, винаги се намират, винаги може и по-добре.

[resavsky]

Напротив точно 7 турска дивизия с нейните само 9 табора  на 10 октомври задържа цели две български дивизии /5 и 6/ с огромна маса и шесткратно българско числено превъзходство.Вместо турската дивизия /равняваща се точно на една българска бригада/ да бъде пометена Радко Димитриев праща шестте български бригади в напълно безсмислени маневри.Втора бригада от 5 дунавска дивизия например не дава и едни изстрел този ден и въобще не среща противник.Всичко това при положение че има ясна цел Лозенград.Боят при Ериклер е блестящ но единствено и само от турска гледна точка.

[Warlord]

Е колко ги задържа? Още през нощта след първия ден на атаката офейкват, това при Ериклер, а Лозенград въобще и не опитват да го отбраняват.

[resavsky]

Не си прав при Ериклер миа сражение и на 9 и на 10 октомври.7 турска дивизия си се справя повече от добре.

[Warlord]

Боя при Ериклер е на 9-и окт., през нощта след този бой 7-а низамска дивизия се изтегля и пренощува на височините по средата между Кадъкьой и Лозенград. Т.е. при самия Ериклер ни задържат само 1 ден. На сутринта на 10 окт. пробват неуспешна контраатака на новата позиция, тук не успяват и половин ден да ни задържат - отстъплението им започва към 14 ч. следобяд. А на следващия ден (11 окт.) пък и толкова не успяват да ни задържат, влизайки в Лозенград войските ни го заварват вече опразнен.
Та не откривам нищо похвално тук, единствено медал за бързо бягане мога да им връча, то и реално отстъплението им постепенно си се превръща точно в бягане.
И още нещо - бият се само срещу части от 5-а Дунавска дивизия (не цялата), 6-а дивизия тогава е по-встрани и назад, държана като резерв, само една бригада май въвеждаха в боя за кратко и не съм сигурен дали въобще беше на тоя участък.

[resavsky]

Там  е и 6 бдинска дивизия.Тя действително е резерв но е въведена на 10.Как е въведен резерва е друг въпрос.

[Warlord]

Там е, но е на задна линия и на 9 окт. (когато е боя при Ериклер) въобще не взима участие. Т.е. 7-а низамска дивизия е изтласкана само от 1 бригада на 5-а Дунавска дивизия, останалите закъсняват поради трудното придвижване - артилерията и конете им затъват в блатата образувани от дъждовете от миналите дни.
Така че боя при Ериклер не е както го предсавяш 2 наши срещу 1 непълна турска дивизия - а силите са общо взето равни - горе долу с численост по около една бригада и от двете страни. Като турската преди боя е допълнително подсилена с батареи прехвърлени от съседните части.

А на 10 окт. от 6-а Бдинска дивизия вкарват само 1 бригада, не съм сигурен точно къде, но това причинява само излишно разбъркване на бойния ред и се случва едва вече след като отстъплението на турците към Лозенград е започнало. Тъй че доколко са взели някакво участие - мъгла.
 

Редактирано Януари 19, 2016 от Warlord

[resavsky]

Нали за това говоря :Вместо на 10 октомври българските бригади под непосредственото командване на Радко Димитриев да бъдат насочени като юмрук към Лозенград същите се шляят с едни безсмислени маневри един господ знае накъде.Кой ни е виновен?Иначе поне две дунавски бригади си воюват на 10 при Ериклер.А допълнително се въвежда и поне една бригада от 6  пехотна.Какво правят другите три бригади /от 5 и 6 дивизия/ е трудно да се отговори.10 октомври е несъмнено най важният ден от операцията и е нормално резервите да се вкарат в боя именно тогава.Вместо това те си играят на паради на 11октомври  в Лозенград.

Редактирано Януари 19, 2016 от resavsky

[Warlord]

Ами общо взето две основни обяснения съм срещал за въпросното шляене, но не категорични и официално заявени в писмен вид.
Едната е, че бдинците нарочно ги държат в тила, като стратегически резерв и евентуално ако се спече по участъците където действат 4-а и 5-а пд - да ги пращат там за да закърпят положението. С други думи - пазят ги за критичния момент от сражението, който явно са преценили, че е настъпил на 10 окт.
Другата е, че невлязлата в боя, дори и на 10 окт. бригада от 6-а пд + евентуално части от 5-а пд са се готвели за обход с цел да заобиколят и ударят Лозенград от източната му страна. Тогава все още в щаба са считали, че турците ще отбраняват крепостта и ще пада голям тупаник за нея, поради което ще се наложи да я обкръжаваме отвсякъде. Както споменах обаче посоката и темпа на изтегляне на 7-а низамска пд не позволява такъв маньовър, покривайки фланга на Източната армия, чак до отстъплението от Лозенград.

[resavsky]

Само че второто ти предположение се опровергава от факта че на 11 октомври нашите пробват фронтална атака / а не обход/ срещу вече опразнената крепост.Всъщност това е една от големите мистерии как българите повече от 12 часа не разбират че крепостта е изоставена.Защото Махмуд Мухтар паша не остава и един войник за прикритие на отстъплението.Това също е фатално закъснение.А е имало свежи бригади които са могли направо на 11 октомври сутринта да започват преследване.Вместо това - хляб и сол за Радко Димитриев.

Редактирано Януари 19, 2016 от resavsky

[Du6ko]

Интересни разсъждения. Когато знаеш картите и плановете на противника е лесно да планираш гениално. Но когато не знаеш е трудно . Почти при всяка битка , кампания или войгна възникват въпроси как е най правилно да се постъпи ? По предпазливо или смело но с повишен риск ?

Обичах да играя на така наречените - стратегически игри например - ЦИВИЛИЗАЦИЯ - 2 , 3 , 4 и 5 . Там строиш градове, държави, империи, икономика, армии. Постъпвах така. Запаметявах играта и после играех смело - нападах . Ако побеждавах продължавах да играя и громя врага  Ако се провалях , връщах се на другия ден към запаметеното ниво и играех мирно - ни лук ял ни лук мирисал  

Жалко в реалните военни кампинии не може така да се преграват варианти .

[Warlord]

Ресавски - незнам, обикновено, т.е. почти винаги, в практиката не се получава така както си го начертал по време на планирането, т.е. в последствие вероятно са преправяли плана според ситуацията и настроенията в щаба.
Съвсем не искам да ставам адвокат на Р.Димитриев, най-малкото защото въобще не ми е сред любимите генерали, но и мога да го разбера поставяйки се на негово място. Всеки генерал обича парадите и девойките посрещащи го с хляб и сол, не само генералите, но и всички останали надолу по йерархията  неизбежна сцена от епохата.
После - отново да вметна - безкрайно лесно е сега след като си изчел почти всички книги, анализи, мемоари и тн. по темата да имаш ясен поглед върху случилото се тогава, но не е същото когато цялата тази лавина от събития стои надвиснала пред теб, а не на безопасно далеко назад в миналото.
Сега виждаш просто стрелки по картата и си викаш "Егати, толкова ли па не можаха тия малко по-бързо, за националното ни обединение иде реч все пак, един напън щеше да реши всичко!?!" Обаче ако трябваше да дърпаш оръдие от Елхово до Лозенград, примерно, през кал до колене, да спиш с мокри дрехи и за разнообразие от време на време да се биеш с турците - накрая просто можеше и да не ги намериш тия сили за решителен напън, обход и разгром на Източната армия. Можеше и главнокомандващия ти (Димитриев в случая) да го види това и да ти даде кратка почивка.
Обикновено обвиняваме тогавашния генералитет, че си е втълпил, че българския войник едва ли не може неограничено дълго време да се бие и срещу неограничено много противници. И това е била причината за нашия крах. Сега ти обаче реално обвиняваш генералитета в това, че не винаги е робувал на горното втълпяване

[resavsky]

Най лошото е че обкръжение на турската Източна армия е било напълно възможно.Българската армия свършва по голямата и по трудната част от задачата - скритото съсредоточаване на Трета армия и наистина трудния преход през Странджа.Затова казвам че пропусната уникална възможност.

[Warlord]

Обкръжението, което предлагаш е доста трудна задача, с която аз на мястото на Димитриев не бих се наел. За да излезе в тил или поне във фланг на 7-а пд, поне една от дивизиите на 3-а армия, ще се наложи да направи доста по-широк обход на изток през Странджа, а за такова нещо няма време, защото боевете по останалите участъци вече са започнали.

[Очички]

Който е носил снаражение 7-10 килограма, клечал е или лежал, в едва доловима земна пъдинка, само и само да има прикритие, знае че понякога дори 30 метра са невъзможни за придвижване напред. Едно изглежда на карта, друго е когато трябва "наживо" да изминеш дадено разстояние.
Случи ми се миналата година, да мина през района на Лозенград. Там терена е полуоткрит, има възможност за наблюдение надалече, но има и гънки в терена, които позволяват сериозно окопаване и защита. Коварен терен, който предоставя и на двете воюващи страни възможности за победа..