Смяна на вярата

[vorfax]

Малко по темата. Когато за пръв път нападнат Хомо от бенгалски тигър е получил камъни по главата от други хомо, това ни е превърнало от плячка в агресивен хищник на върха на хранителната пирамида. Кооперирането и разделението на труда е в основата на индустриалната революция. "Съединението прави силата" е мото на една камара народи, заради разбирането, че работейки един за друг може да се снабдим с повече блага, отколкото, ако работим сам за себе си.

Религията е механизъм, който впряга тези сили за нуждата да се чувстваме част от стадото и нуждата да имаме пастир, който да бди над нас и да ни кара да се чувстваме удовлетворени и целеустремени в свят, в който да се постъпи правилно е почти невъзможно, а целите са преходни като отлитащо Слънце през деня.

Идеята за Бог винаги е съществувала. Дали ще си изберем тотем, цар, президент, футболна звезда, писател, гуру, ние все задоволяваме желанието си да приемем, че някой може да поеме нашата отговорност и да я вложи по правилен начин. Не, че сме безотговорни, но свободата е най-голямото бреме, което за щастие на никой от нас не се налага да носи.

Свобода би значело на първо място независимост, а това на свой ред значи липсата на морал и ангажимент към писани закони, които откак се родим ни втълпяват, та чак изграждаме съвест - най-неестествено средство да самобичуваме себе си, заради неспазването на чужди идеи.

В образа на Бог има малко или много онова, което хората са виждали в Слънцето (всъщност не само преносно, но и буквално) - непонятна сила; родителят - всемогъщият господар на живота ни; пастира - онзи, който сочи пътя ни, поради невежеството и неумението да изберем какво, къде, кога и прочие искаме;

Еволюционно религията е развила няколко типични черти:

• Туморното образование, наречено Църква, което се е научило да опряга хорската вяра за целите на материалната си издръжка и забогатяване.
• Оправдание за противоестествени прояви - убийства, кражби, изнасилвания и прочие на друговерци.
• Самосъхранение на общности споделящи обща вяра. Тук вярата е просто инструмент и аргумент. Както цвета на кожата и расата примерно са били ползвани.
• Страх от вечен Ад и обещания за вечен Рай, за да не се отбият от стадото онези, които се видели, че има и други стада.
• Ритуали ангажиращи предаността към конкретната вяра, каквито са кръщенето например. Обща закономерност е, че на тях се презадоволяват първични нужди - предимно ядене и пиене, за да се асоциират удоволствието с подчинението.
• Ритуали тип "Холивуд" - внушителни събирания, танци, молитви, масово кършене на палми, палене на свещи и т.н.

Както веднъж бях казал, ако искам да създам религия, която да получи широк обществен прием, бих я написал като християнството. Ако познавах повече други религии, вероятно щях да го съотнеса и към тях. Ключовия момент е, че в това личи човешкият почерк. Не божествения.

[Black Wolf]

Живеем в европейска СВЕТСКА държава, и то през XXI-ви ВЕК. Мисля, че Европа е постигнала прогреса си най-вече за това, че се е измъкнала от ноктите на църквата и на всеопределящата роля на юдео-християнството.

Прочие всеки човек, не само българин, когато се ражда в нормална държава (т.е. такава, в която има демокрация и няма теокрация), само определя религиозната си принадлежност или липсата на такава.

Да се твърди, че обществото очаква щом си българин да си християнин е невярно, а ако беше вярно, то значеше единствено, че това е едно изключително малоумно общество.

Всъщност българите никога не са били твърде ревностни християни. Християнството си остава за българите чужда религия, наложена с кръв и насилие, която е унищожила истинския български дух. Затова и християнството на българите винаги си е оставало формално и те са запазили немалко от старата си вяра. За щастие.

[КГ125]

Мисля, че тези, които сочат "измъкването от християнството" като голямия фактор за европейския прогрес, силно бъркат в историческия си поглед. 

Цивилизацията е християнска и тя никога не е излизала от християнството! Променял се е обаче политическият статут на църквата. Всички пикове на европейското развитие са свързани с християнска принадлежност и не, нито Бах, нито Достоевски, нито дори Нютон не са спирали да ходят в църква и да си следват традицията. 

Иде реч само и единствено са промяна на институционалния статут на вероизповеданията в по-новото западно общество. 

пп

а инак в момента, в който станаха атеистично воинстващи и западът, и изтокът пропаднАха и световний лидер вече е друг. 

[КГ125]

Тези пък, които виждат църквите като паразитна институция, просто не познават историческата конкретика. Църквите са голяма, преминала през историята институция и те далеч не се отличават само с една характеристика. 

Тоя своеобрзен анархизъм, който се проявява при критиката им, си е късогледа работа. 

Църквата била грабител, държавата била грабител, едно и също било футболната звезда и Господа. То ако беше едно и също, ние щяхме да сме луди всичките. 

Така са мислели едни приятели наречени богомили и резултатът е, че в мига, в който идват ония с ятаганчетата, те става мюсюлмани и забравят и за съвършените, и за дуалистичния бог и дявола и за всичката там щуротия, дето им е пълнила главите. 

Щото са се деинституционализирали.

[Black Wolf]

Развитието на европейската цивилизация преминава през християнски етап, но тя не е християнска. Модерната европейска цивилизация (от Просвещението насам) въобще е светска по своята същност. 

Основите на това ново развитие в Европа са заложени в Ренесанса. Тогава какво става - ами в центъра на културата е поставен човека. Т.е. философски на преден план излиза античната ПРЕДхристиянска култура на Европа. Не става въпрос само за обръщане към античните сюжети, но и към античните идеали. Т.е. ПРЕДхристиянските.

Много ми е интересно кое е това християнско в модерната европейска цивилизация? Което го няма в античността, или пък в други религиозни системи?

P.S. И кой е този нов световен лидер?

[Малоум 2]

Днешният виц е:

Чувствам се отпаднал! - казал Паисий Хилендарски

 

Който и да е минал от тука, все ни е лъгал, измамвал и ограбвал. Затова - вяра никому!

Гледаме си варварските обичаи - хубави са. Макар че, наште чорбаджии яко се опитват да възприемат мурафетите на чуждите - и те да лъжат и ограбват.

Грешката е, че ни считат за будали - ще си хапваме, и пийваме кога се чувстваме излъгано ограбени (а не - демократично ограбени), та нищо да не остава "за ограбване"

...

 

 

[vvarbanov]

Преди 9 часа, Black Wolf said:

Всъщност българите никога не са били твърде ревностни християни. Християнството си остава за българите чужда религия, наложена с кръв и насилие, която е унищожила истинския български дух. Затова и християнството на българите винаги си е оставало формално и те са запазили немалко от старата си вяра. За щастие.

И каква е тази стара вяра  която сме запазили? Да не говориш за вярата в комунизма?

 

Преди 9 часа, Black Wolf said:

Да се твърди, че обществото очаква щом си българин да си християнин е невярно, а ако беше вярно, то значеше единствено, че това е едно изключително малоумно общество.

Нима има очаквания, българите християни да правят сюнет на децата си?От къде на къде обществото което очаква християните да кръщават децата си ще бъде малоумно.Това че общество запазва традициите и ценностите не е липса на разум.Това пък от къде ти хрумна?

[vorfax]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Който и да е минал от тука, все ни е лъгал, измамвал и ограбвал. Затова - вяра никому!

Е, хайде да не бъдем лицемерни. В темата за размерите на България има едно общо за всеки посочван период - войни, битки, кръв. Не сме тук с блага дума. Ако трябва да сме точни и 1 m² от днешните земи не е наш. Всичко е отнето със сила. Нашата (пра)родина е много далеч на изток.

Нашият златен век е когато колим другите. На османците е когато колят нас. Въпрос на гледна точка и чист субективизъм. Да не се правим на вода-ненапита. Имали сме един голям коз от Кубратова България и това е множенето. После се "разсейваме", демек плячкосваме и крадем земи където и колкото успеем. Само откраднатото от Аспарух не е било откраднато от други и ние пазим скъп спомен за неговите умения да коли други народи.

В наши дни войните продължават да са на принципа "по-силния си взема каквото иска", но това е в нова по-лицеприятна опаковка, където различни закони уреждат ограбването на слабите. Примерно изнасянето на златните ни залежи, "закопаването" на родната промишленост и национална защита, монопола на чуждестранните фирми, да не изреждам кои, че то е по-трудно да се посочат български такива.

Все пак най-големият опиат на народите днес това е забавляващата индустрия. В смисъл, вече не е религията. Хората не вярват, защото съзнанието им е заето с други неща. Да ви кажа, като разбрах, че в Западна Европа се плаща и за радиото, почувствах се голям щастливец, че живея в България. Някой давал ли си е сметка защо в България интелектуалното пиратство не се преследва? Защото не може? Не. Елементарно е да се спре. Просто ще бъдем събудени от матрицата и в отрезвяваща абстиненция от недоставения опиат на народа ще вдигнем революция. Днешната религия се прожектира директно от Холивуд, играе се триизмерно или се слуша, доставена от музикални идоли, на чиято вярна армия от почитатели би завидял прижеве и самия Христос. Кръстчетата по дълбоките деколтети на коврите днес са само моден аксесоар, както Дявола носи Евангелието за да се "опре" на него в някоя теза.

[vorfax]

Преди 7 часа, КГ125 said:

Тези пък, които виждат църквите като паразитна институция, просто не познават историческата конкретика. Църквите са голяма, преминала през историята институция и те далеч не се отличават само с една характеристика. 

Тоя своеобрзен анархизъм, който се проявява при критиката им, си е късогледа работа. 

Църквата била грабител, държавата била грабител, едно и също било футболната звезда и Господа. То ако беше едно и също, ние щяхме да сме луди всичките. 

Така са мислели едни приятели наречени богомили и резултатът е, че в мига, в който идват ония с ятаганчетата, те става мюсюлмани и забравят и за съвършените, и за дуалистичния бог и дявола и за всичката там щуротия, дето им е пълнила главите. 

Щото са се деинституционализирали.

Институционализирана вяра? Кому е нужна? Със сигурност не на вярващия. Да вземем да институционализираме и приятелството? Мита, че може да се институционализира и любовта отдавна рухна. Църковният брак споен със заплахата "докато смъртта раздели" в над 50% от случаите е прекратен преждевременно.

Църквата е била институция, когато е била слята с държавата. Това са времена, в които владетеля е божи наместник, за да концентрира цялата власт в себе си. Самата идея, че щом си цар/крал, значи Бог те е посочил е уродлива. Тези богопомазани и самопровъзгласили се за божии избранници хора обикновено умират от насилствена смърт. Това са фактите.

Факт е и че Църквата ползва човешката вяра за своите си нужди и тези нужди не са нито богоугодни, нито човеколюбиви. За справка Светата Инквизиция.

Факт е, че днешните младежи знаят хиляди пъти повече информация за Роналдо и Меси, отколкото за Исус Христос.

[vorfax]

Преди 7 часа, КГ125 said:

... нито Бах, нито Достоевски, нито дори Нютон не са спирали да ходят в църква и да си следват традицията.

Да следваш и да разбираш са две различни неща. "По време" и "благодарение на" - също. Въпросът е можело ли е да не бъдат вярващи? Доколко този избор е техен? И да не забравяме, че днешната цивилизация е плод на открития, за които църквата е пращала в Ада. Дължим развитието си не на църквата, а въпреки нея.

[laplandetza]

Темата е смяна на вярата. Кой от вас я е сменял та да знае какво е. Правил съм го повече от един път,лесно е , когато това ти е част от <ролята> , задачата . Когато вътрешно си подготвен и над теб няма богове , всичко това е игра, къде досадна, къде с неочакван край.

Ако търсите смяна на религ. в миналото и сега на маси хора по балканските земи, не е достатъчно интересно. 

[*abi*]

On 28.01.2016 г. at 21:12, vorfax said:

Малко по темата. Когато за пръв път нападнат Хомо от бенгалски тигър е получил камъни по главата от други хомо, това ни е превърнало от плячка в агресивен хищник на върха на хранителната пирамида. Кооперирането и разделението на труда е в основата на индустриалната революция. "Съединението прави силата" е мото на една камара народи, заради разбирането, че работейки един за друг може да се снабдим с повече блага, отколкото, ако работим сам за себе си.

Религията е механизъм, който впряга тези сили за нуждата да се чувстваме част от стадото и нуждата да имаме пастир, който да бди над нас и да ни кара да се чувстваме удовлетворени и целеустремени в свят, в който да се постъпи правилно е почти невъзможно, а целите са преходни като отлитащо Слънце през деня.

Идеята за Бог винаги е съществувала. Дали ще си изберем тотем, цар, президент, футболна звезда, писател, гуру, ние все задоволяваме желанието си да приемем, че някой може да поеме нашата отговорност и да я вложи по правилен начин. Не, че сме безотговорни, но свободата е най-голямото бреме, което за щастие на никой от нас не се налага да носи.

Свобода би значело на първо място независимост, а това на свой ред значи липсата на морал и ангажимент към писани закони, които откак се родим ни втълпяват, та чак изграждаме съвест - най-неестествено средство да самобичуваме себе си, заради неспазването на чужди идеи.

В образа на Бог има малко или много онова, което хората са виждали в Слънцето (всъщност не само преносно, но и буквално) - непонятна сила; родителят - всемогъщият господар на живота ни; пастира - онзи, който сочи пътя ни, поради невежеството и неумението да изберем какво, къде, кога и прочие искаме;

Еволюционно религията е развила няколко типични черти:

• Туморното образование, наречено Църква, което се е научило да опряга хорската вяра за целите на материалната си издръжка и забогатяване.
• Оправдание за противоестествени прояви - убийства, кражби, изнасилвания и прочие на друговерци.
• Самосъхранение на общности споделящи обща вяра. Тук вярата е просто инструмент и аргумент. Както цвета на кожата и расата примерно са били ползвани.
• Страх от вечен Ад и обещания за вечен Рай, за да не се отбият от стадото онези, които се видели, че има и други стада.
• Ритуали ангажиращи предаността към конкретната вяра, каквито са кръщенето например. Обща закономерност е, че на тях се презадоволяват първични нужди - предимно ядене и пиене, за да се асоциират удоволствието с подчинението.
• Ритуали тип "Холивуд" - внушителни събирания, танци, молитви, масово кършене на палми, палене на свещи и т.н.

Както веднъж бях казал, ако искам да създам религия, която да получи широк обществен прием, бих я написал като християнството. Ако познавах повече други религии, вероятно щях да го съотнеса и към тях. Ключовия момент е, че в това личи човешкият почерк. Не божествения.

Причините за религиозността са доста по-дълбоки от изреденото. И ако търсим "проблем" той е в това, че за момента са жизнено необходими на т.нар. интелигентен вид.

[*abi*]

Преди 15 минъти, laplandetza said:

Темата е смяна на вярата. Кой от вас я е сменял та да знае какво е. Правил съм го повече от един път,лесно е , когато това ти е част от <ролята> , задачата . Когато вътрешно си подготвен и над теб няма богове , всичко това е игра, къде досадна, къде с неочакван край.

Ако търсите смяна на религ. в миналото и сега на маси хора по балканските земи, не е достатъчно интересно. 

Всъщност изобщо не е лесно когато става дума за религиозност изразена в следване на практиките, а не просто за споделяне на някакви нови, по-атрактивни убеждения, но без повече рел. ангажименти.

Мисля, че като цяло в темата липсва достатъчно разбиране на същността ѝ както забелязвам и сериозни пропуски  в детайлите.

[vorfax]

Преди 9 часа, *abi* said:

Причините за религиозността са доста по-дълбоки от изреденото. И ако търсим "проблем" той е в това, че за момента са жизнено необходими на т.нар. интелигентен вид.

Аз изобщо не съм изреждал нуждите да се вярва. Посочих само модели на поведение, които се повтарят. Но като цяло - да, нуждата от вяра е нуждата от спокойствие, справедливост, единение и възнаграждение.

[*abi*]

Всичко което си изредил е в сферата на психическото оцеляване от осъзнаването и осмислянето на реалността. Религиозността се явява като буфер между емоционалното изживяване на жестоката като цяло и несправедлива действителност, и запазването на механизмите за самоконтрол и усещане за протекция. Интелигентният вид не би оцелял без да създаде собствени вътрешнозащитни прегради за това религиозността се явява част от еволюционния процес на разума. Тя може да стане психически безполезна едва когато интелигентния вид добие достатъчно контрол над действителността, такъв че необходимостта от религиозност да бъде компенсирана от други фактори гарантиращи запазването на "здравия разум".

Няма как да не спомена интересния библейски цитат относно "познаването на добро и зло", който е изключително показателен за съзнаването на дилемата относно структурата на реалността и нейната власт над психиката. Невъзможността властта да бъде поета от индивида е предадена на Сила, която е Справедлива, Милосърдна и Вселюбяща. Доброто се възнаграждава, злото се наказва като се дава ролева функция и на самата действителност. Религиозните системи са плод на хилядолетен ментален труд изразяващ цялата сложност на разумното осмисляне на околния и социалния свят.   А когато става дума за психика, то няма как да се избегнат рецидивите, индивидуалността и съпътстващите рел. атрибути като институция, догма и т.н.,

В основата на темата е поставено следното: Не може да се каже че някоя от двете религии, християнство и ислям е по добра, те имат много последователи.Веднъж обаче приели една от тях, въпреки че вече няма необходимост, хората се придържат към първоначалния си избор.Прави впечатление, че въпреки по големите знания и информация която имат, те пак не искат да си сменят вярванията.Сега религиозните нагласи са твърде слаби в по голямата част от населението, но пак  липсва желание за променя.Защо хората не искат да си сменят религията?

Това е конкретен въпрос, който в контекста за първоначалния избор  има лесен за формулиране отговор - защото хората изключително трудно се отказват от традицията и познатото. Което също е защитен механизъм.

Усвояването на една рел.система и затвърждаването на традициите е дълъг и самоутвърждаващ се процес. Базата данни, която съпътства всяка от големите рел.системи е достатъчно голяма, развиваща се и с със собствени отличаващи се един от друг аспекти (школи/деноминации, тълкувания, изградено доверие в институционен клон/представител и др.). Усвояването на нова база данни и отказа от съществуваща традиция, често е болезнен, съпътстван с колебание, често с чувство за вина. Смяната на рел. в зависимост от обстоятелствата може да се възприема от самия индивид като "предателство към своите". Драстичен пример е преминаването към юдаизма, което е най-рядко срещаното явление защото в Християнството се тълкува като отказ от Саможертвата на Самия Бог. Поради това, че Исус Христос не е дори в позицията на ислямския Иса, преминаването към юдаизма е отричане на цялостната същност на християнството. За преминалите към тълкувателната юдаистична школа позицията е по-неудобна дори от тази на атеиситите, които ако не друго не се считат за официалните... богоубийци.

Могат да бъдат изредени достатъчно причини за оставането в лоното на първоначално избраната религия, особено при практикуващите религиозни. Свързването с една традиция е вид интимен процес, който е много трудно да бъде изоставен. Трябва да има достатъчно добри доводи и здрав смисъл за преминаването към друга, особено ако е подобна религия. Напускането на общността, усвояването на новите правила и догматични различия, евентуалния социален сблъсък и другите негативи са добри поводи да не се променя настоящата рел. принадлежност. Но най-дълбоката причина се крие в личната Зона на Комфорт относно идентичността. Религията като себеизраз може да доведе дори до самоубийствени актове на отказ за смяна. Защото в частност тя е свързана със собствената гордост и личното достойнство - от там и устойчивостта на групите пред религиозен шантаж.

Общо взето това е отговорът  на въпроса от първия постинг , а останалите аспекти, които се добавиха са свързани с още подробности, но в основата им винаги стои това, което изложих накратко сега.

 

 

Редактирано Януари 30, 2016 от *abi*

[vorfax]

Преди 59 минъти, *abi* said:

Интелигентният вид не би оцелял без да създаде собствени вътрешнозащитни прегради за това религиозността се явява част от еволюционния процес на разума.

Това, което си написала е, че невежеството е част от еволюцията. Вътрешнозащитни прегради са нужни за вид, който достатъчно развил интелекта си, че да е способен да има проблем с това. В този процес религията не е участвала. Но пък човешката фантазия е достигнала ниво на което може да бъде възприета идеята за Бог. Самият този процес, като сурогат на реални знания, като създаването на живота, планетата, смисленото за Него битие, всъщност дава неправилен отговор на живота и като такъв е част от деволюцията, пътя назад.

В наши дни знанието е надхвърлило границите на хората съчинили религиите и затова тези религии са в забвение. Идеята за Бог върху облак вече не минава. Затова католическата църква например се наложи да реформира собствената си канони дефинирайки Ада като вечно необщуване с Господа. Защото вече не е правдоподобен Ада в земните недра. Нито пък тези заигравки с пържене в масло докосват съвременния човек.

Вярата не само е отговор на незнанието, но и е заместител на знанието, отричайки го, както Светата Инквизиция отказва да признае, че Земята не е център на вселената, че е кръгла, че се върти, пък да не говорим за къде по-крайни "еретични" факти. В този смисъл религията няма как да е етап от еволюцията.

Преди 59 минъти, *abi* said:

Религиозните системи са плод на хилядолетен ментален труд изразяващ цялата сложност на разумното осмисляне на околния и социалния свят. 

Не разбрах мисълта ти. Според теб религията е създала морала, вместо обратното ли?

Помощен въпрос: Нужно ли е да си религиозен, за да имаш висок морал или дори християнските добродетели, защото аз съм представител тъкмо на това.

Преди 59 минъти, *abi* said:

Не може да се каже че някоя от двете религии, християнство и ислям е по добра, те имат много последователи.

Защо пък да не може?
Вярата, че Земята е плоска също е имала много последователи, това има ли отношение към нейната стойност?

Преди 59 минъти, *abi* said:

Прави впечатление, че въпреки по големите знания и информация която имат, те пак не искат да си сменят вярванията.

Защото не искат да си признаят, че са грешали. Отговора боде в очите. Има една много проста закономерност - колкото повече време и енергия вложим в нещо, толкова повече ставаме зависими от него, защото то е изразител на нашия потенциал. Това може да съотнесете към домашния любимец, към съпругата, към детето си, към дома си, към всичко от детството ви, към което имате носталгия, към телевизионния сериал. Хората изграждат връзка не само с брачния партньор, но се "женят" за всевъзможни неща. И тук вярата е най-точния термин, защото ние не знаем дали нещо е най, а само, че за нас е такова. Ето това е вярата - нещо, което важи за нас, но не непременно важи за останалите. Моята жена може да е най-красивата на света за мен, но друг може да каже, че е грозна. Да приема, че тя е грозна е като да съм християнин, на който казват, че няма Бог и той да се съгласи.

Преди 59 минъти, *abi* said:

...хората изключително трудно се отказват от традицията и познатото. Което също е защитен механизъм.

Точно така. Някакъв синдром подобен на Стокхолмския е, но не знам дали има такъв, но би трябвало да има.

Преди 59 минъти, *abi* said:

Смяната на рел. в зависимост от обстоятелствата може да се възприема от самия индивид като "предателство към своите".

Разбира се. Но това не е по-голяма драма и от самия избор на религия. Ричард Докинс, перифразирано, беше казал, че ако се родиш в Полша си католик, ако се родиш в България си православен, ако се родиш Индия си будист, ако се родиш в Израел си юдаист... Има ли човек на света, който да вярва, че това е съвпадение? Не е ли това най-очевадното доказателство, че религията не е избор, а социално възпитание?

Преди 59 минъти, *abi* said:

Трябва да има достатъчно добри доводи и здрав смисъл за преминаването към друга, особено ако е подобна религия.

Абе това е като да си смениш модната линия или пастата за зъби. Дискомфорт е отвсякъде. Иначе хубаво го написа, опира до гордостта. Човек няма да си признае, че досега е бил облечен лошо или е ползвал паста, която не го защитава, така както и че се е кланял на фантазиран образ. Тази гордост е основната причина да не си сменят религията вярващите, както и натиска на околните, който е нечовешки.

Единствено преминаването от религия към знание е душевно прераждане, възкръсване, начало на съзнателния живот, Рая, всичко, което религиите искат да откраднат като търговска марка, че са единствените, които имат правото да ги раздават. На този монопол свободолюбивото и помъдряло човечество отдавна е било шута. В наши дни религиите и сектите са як бизнес, от първо лице знам, и гориво за екстремистски атаки. Да не си затваряме очите, че настоящото преселение на народите е агресивна религиозна война! Повтарям, религиозна.

 

 

 

[*abi*]

Това не е гледна точка измислена от мен, а споделяна от някои автори, вкл. и от най-големия публичен "враг" на религията еволюционерът-Докинс :))) Аз също я споделям защото я намирам за повече от основателна. Религиозната настройка е част от процеса на формирането на самосъзнанието. Друг е въпросът до колко е религиозен един индивид - това зависи много и от неговия темперамент, съвкупността от устойчивите индивидуални психични свойства, които впрочем могат да са и причината за смяна на рел. убеждения

Редактирано Януари 30, 2016 от *abi*

[vorfax]

Какво точно е твърдението - религията е съпътствала/стимулирала/резултат на самосъзнанието?

[*abi*]

 

Отговарям на Религиозните системи са плод на хилядолетен ментален труд изразяващ цялата сложност на разумното осмисляне на околния и социалния свят. 

 

Цитирам, защото е лесно и удобно: "Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване. Много религии имат свои наративи, символи и свещени истории, предназначени да обяснят смисъла на живота или произхода на света. От религиозните вярвания за Вселената и човешката природа хората извеждат практически правила като морал, етика, религиозно право или желателен начин на живот. " - вярно по същество

Накратко рел.системи не "създават/измислят" понятия като морал и етика, а утвърждават правилата в морала и етиката според възгледите промотирани от тях. Религиозната система е стремеж към порядък в битието, утвърждава  традиционни повтаряеми действия (ритуали), чиято роля е изключително важна за синхрона на битийната структура. За да се разбере добре какво представлява същността на едната такава система трябва да се познават в детайли нейните атрибути. Примерно:

Ритуал и обективна причина:
http://www.folk.ru/Research/adonyeva_ritual_2007.php?rubr=Research-articles
Ритуал и еуфория
http://cyberleninka.ru/article/n/ritual-v-traditsionnoy-kulture

Точно тук е интересното, защото не е нужно да си религиозен за да имаш висок морал, а като цяло рел. системи целят повишаването на морала там където той не е висок :))) За това за последователите им напълно естествено правят/не правя едно, а им е изключително трудно да не правят или правят друго - всеки по отделно се затруднява в една забрана/заповед, но няма никакви проблеми с друга, като последната е напълно "естествена" за него.

******

Ако забелязваш на места си цитирал не мен, а цитатът който съм дала от заглавния постинг (публикувах в червено), съответно няма да отговарям за кого "Земята е плоска", понеже въпросът всъщност не е към мен.

****

"Наследствеността" предвид социалната среда е фактор, но деноминациите, да не говорим за мащабните промени говорят за друго, по-дълбоко и по-устойчиво от социалните намерения. https://books.google.bg/books?hl=en&lr=&id=7-3UvJk5XY8C&oi=fnd&pg=PA1&dq=religion+mental+evolution&ots=ybrMKpaUNo&sig=KXqWTK4vnaaguD2BmxjBd9SjyYU#v=onepage&q=religion%20mental%20evolution&f=false

 

[*abi*]

Преди 28 минъти, vorfax said:

Какво точно е твърдението - религията е съпътствала/стимулирала/резултат на самосъзнанието?

Има достатъчно научни публикации по въпроса в мрежата. Нямам запазени линкове, по-късно или утре ако имам време ще дам.

Всъщност може да се започне от тук и да се тръгне по следата на публикациите: https://en.wikipedia.org/wiki/Evolutionary_psychology_of_religion

Редактирано Януари 30, 2016 от *abi*

[*abi*]

ПС. "Невежеството е част от еволюцията" - много ми харесва формулирано така :))))

В тази връзка малко офф: "Преди деляхме хората на бедни и богати, но сега се делим предимно на идиоти и що годе нормални". Колкото и да не е коректно, се смях до сълзи когато го прочетох.

[vorfax]

С умните фейсбук състояние вече е трудно да хванеш и кой е идиот. Но ми се струва никога не е било толкова явно, че успехът в наши дни се измерва с това колко пари правиш. Никой не пита дали си умен, нито как ги правиш. Просто имаш ли пари, значи си голям човек... Оф, депресирам се...

[vorfax]

Нямам време обаче да чета, отпадам от дискусията...

[*abi*]

Преди 5 часа, vorfax said:

С умните фейсбук състояние вече е трудно да хванеш и кой е идиот. Но ми се струва никога не е било толкова явно, че успехът в наши дни се измерва с това колко пари правиш. Никой не пита дали си умен, нито как ги правиш. Просто имаш ли пари, значи си голям човек... Оф, депресирам се...

мода е

и тя ще премине

[nik1]

On 29.01.2016 г. at 20:15, vvarbanov said:

И каква е тази стара вяра  която сме запазили? Да не говориш за вярата в комунизма?

 

Нима има очаквания, българите християни да правят сюнет на децата си?От къде на къде обществото което очаква християните да кръщават децата си ще бъде малоумно.Това че общество запазва традициите и ценностите не е липса на разум.Това пък от къде ти хрумна?

Спазването на традиции не е еднозначно на религиозност.

Дефиницията за религиозност е: 1. вяра в Бог, и/или 2. отдаване на голямо значение на религията в живота на  съответния човек

По първата част на дефиницията: Мнозинството от деклариралите вяра в Бог в България (те са да кажем 30 процента от етническите българи, и по-малко при етническите турци)   - вярват в Бог като висше същество , а не в персонализираният Бог-Отец-Личност, което значи че мнозинството от вярващите ...не са християни по вяра

Освен това, една голяма част от вярващите вярват в прераждането, а не в живота отвъд..
/Което значи същото като по-горе

Освен всичко друго - има и възрастово и полово разграничение: бабките по селата най-религиозни, младите са най-слабо религиозни..