Аферата "Саафет", Сирни Заговезни в Русе на 28.02.1910

[nik1]

Заради аферата “Саафет” едва не избухва гражданска война

Заради аферата “Саафет” едва не избухва гражданска война

27 Февруари 2010

Петър Величков*  

„С любовта се не играе” – гласи пощенска картичка с ликовете на туркинята Саафет и на смелия й жених Юрдан.

Злополучен край за русенци има любовният роман на 16-годишното туркинче Емине Саафет Афуз Мехмедова с 32-годишния българин Юрдан Стефанов.
Двамата се залюбват по съседски и девойчето вече е бременно в третия месец, когато баща й разбира за позора. Той изгонва щерка си с думите: “Не ми трябва курва в къщата. Не искам проклятие в дома си!” Саафет пристава на любовника си, който е вдовец с малко момиченце и чиновничества в Русенската земеделска банка.
За случката научава мюфтията Али Зия, който извиква бащата и го накарва да се оплаче на русенския управител и на министъра на вероизповеданията. Саафет е непълнолетна и съдът удовлетворява тъжбата. Полицията отнема пристаналата туркинка от Стефанов и я връща в родителски ръце. На 27 срещу 28 февруари 1910 г. разярена тълпа от русенски християни напада дома на Мехмедови. Затова полицията отвежда Саафет на сигурно място в един от полицейските участъци.
В полунощ обаче Стефанов с приятелите си отвлича Саафет, завеждат я в дома на младоженеца и сватбата започва. Младоженците живеят на Касапския мегдан, комуто в този ден – 28 февруари, било съдено да попие не животинска, а човешка кръв. Романтично настроените русенци се стичат масово на сватбата и начело с младоженците заизвиват тежки сватбарски хора. Неусетно Саафет, Стефанов и другарят му Буюклиев се измъкват тайно и маскирани като офицери напускат Русе.

Русенският управител вдига аларма в София

Той открива министъра на вътрешните работи Михаил Такев и разговаря с него в Градското казино. Подпийналият Такев заповядва в присъствието на д-р Дорленски: “Стреляйте на месо!” В този ден русенци празнуват Заговезни и карнавалът изненадващо е смутен от тропота на кавалерийския ескадрон, командван от генерал Радко Димитриев.
На Касапския мегдан тълпата отказва да пропусне войската до дома на младоженците. Словесната престрелка е прекъсната от грохота на камъните, с които замерват войниците. Два от тях уцелват генерала и той привежда в действие заповедта на министър Такев. Войската стреля във въздуха. От тълпата обаче отвръщат на огъня и раняват няколко коня. Зевзеци от първите редове смело се шегуват, че патроните са халосни.
Още с първия залп обаче падат 13 мъртви, а броят на ранените е десетократно повече. Конете полетяват през трупове и още живи тела на възрастни и деца. Една от невръстните жертви попада под коня на подпоручик Губиделников. Детето моли за пощада, но ездачът го съсича. Куршум минава от дясното в лявото сляпо око на русенеца Ганчо Дрямовски. Най-ужасна е смъртта на Велико Къснеделчев. Куршум уцелва ножчето в жилетката му. Острието се счупва на две и прорязва всичките му вътрешности.

Сирните кървави заговезни, 28 февруари 1910 г. - жертвите в ковчези.

Само един мъж надбягва конете и смъртта

Той се казвал Икономов и е бивш околийски началник в Тутракан. Когато го запитват как успява да се спаси от гонещия го кавалерист, той отговаря: “Железницата надбягвам, ако видя зор.” За да измие кървите, войската нахвърля труповете в едно кафене, без да провери дали има някой още жив.
Фердинанд извиква Такев на доклад и одобрява неговите разпоредби. Към Русе се отправят полицията и войската от Търново, Разград и Свищов. Румънските вестници излизат с гръмки заглавия: “Гражданска война! Големи произшествия в България! Смутове в офицерството!”
На 2 март 20 хиляди русенци, командвани от новосформирана гражданска полиция, вземат от болницата труповете на убитите, които са станали вече 17. Траурната процесия преминава през един мъртъв град, обвит в черни знамена. Чаршията и дюкяните са затворени. На минаване край дома на Радко Димитриев тълпата изпочупва с камъни прозорците и покъщнината в стаите откъм пътя.
Към 14 часа в освирепелия град пристига министър Такев. Той е посрещнат от русенци със свирки и тропот на газени тенекии. “Долу кървавия Палячо! Долу Кръвника! Долу турския гьотверен (дупедавец – бел. авт.)!”, крещят в невъзмутимото му лице освирепелите от мъка и ярост граждани.

През деня Русе е република, а вечерта - монархия

Нито един офицер не смее да припари в града. Всеки един от тях скътва домашните си в казармата. Русенски красавици, наредени в шпалир, плюят няколкото офицерски шапки, взети от витрините на магазини. Те са настръхнали досущ както котките при вида на приближаващо се куче. Видят ли заблудил се военен, децата и юношите дюдюкат по него и отдалеч го замерят с камъни. През нощта царската войска завзема спотаилия се в кървави сълзи град. Стадо махленски кучета души кръвта по Касапския мегдан и вие на умряло с вдигнати на възбог муцуни чак до сутринта.
Вълна на възмущение залива Царството. На 3 март към 1,30 часа площад “Позитано” в София побира около 20 хиляди студенти и граждани. Посраното величество се крие в двореца, който се охранява от кавалерийски отряди. Част от войниците задръстват и околните улички.
Тълпата посреща с бурни ръкопляскания думите на оратора Крум Славов: “Нашият “любим господар”, за да бъде посрещнат в Цариград, трябваше да пролее кръвта на невинни деца. Само по такъв начин можем да си обясним ревността на войската и полицията да сече и убива.” В резолюцията на митингуващите се иска кръволоците да бъдат турени в затвора. Накрая се приканват всички да се разотидат мирно и тихо.

Тълпата обаче се разбунтува и се юрва към двореца

Пътьом гражданите се концентрират около църквата “Св. Крал” (сега “Св. Неделя”), където начело на човешкия порой смелчаци издигат два черепа и плакат, на който със златни букви пише: “Република”. С Ботевата песен “Жив е той, жив е” протестиращите тичешком се придвижват към двореца.

Погребалното шествие, 2 март 1910 г. Пощенските картички са от архива на новия филм „Русенската кървава сватба” на режисьора Стефан Командарев.

След последвалия сблъсък с кавалерията, охраняваща двореца, тълпата линчува офицери, разбива стъкла и преобръща трамваи, а към 20.30 ч започва да се стреля и от двете страни. Кавалерията напада с голи шашки, като ужасът и ожесточението се усилват безкрай. Изблъсканата от пътя към двореца тълпа се събира за последно край малката черквица “Св. Параскева”. Хиляди свирки заглушават целия квартал. Когато един офицер нахълтва кощунствено в двора на черквата на кон, тълпата призовава светицата на помощ и с откъртени летви и колове от оградата го прогонва без страх.
Към 22 часа войската овладява положението и изтиква протестиращите към крайните квартали. При Шарения (сега Лъвов) мост е убит железарят Стоян Стойков. Той е баща на пет невръстни деца. Охкания и стонове изпълват натежалия въздух на столичния град. Тук-там попържат величеството, другаде се чуват прегракнали викове: “Долу кървавите министри! Не ви щем кървавото управление!”

Властта лъже, че има и убити войници в Русе

Вестник “Вечерна поща” опровергава и изнася в броя си от 3 март, че няма убит нито един войник. Ранен е само един кон. Междувременно в Русе има още починали. Така общото число на жертвите става 26, а 30 тежко ранени се борят за живота си. По-леко посечените със саби и контузени граждани са стотина на брой. Гневни българи казват иронично, че от полицията също има хора за прибиране, но… за психиатрическото отделение на болниците. В лудницата трябвало да се прати и целият министерски кабинет.

Правителственият вестник “Пряпорец” оправдава Такев и обвинява свидетеля д-р Христо Дорленски, че лъжел за заповедта на министъра в Казиното. Докторът бил наречен също “идиот”, “невменяем кретен” и “глупец”. Това накарва обидения да разпространи в пресата отворено писмо, публикувано във “Вечерна поща” на 6 март. В него докторът казва, че слухът му е наред, а Такев така крещял в Казиното, че и глух би го чул.
Докторът бил в писоара, където Такев на метър от него се облекчавал и едновременно дал заповед по телефона да се стреля в Русе. Той чул и запомнил добре всяка дума, която възпроизвежда в писмото си. “Аз няма да позволя да се тъпчат законите в царството, няма да позволя да се правят произволи. Употребете всички средства, вземете кадънчето и го предайте на родителите му веднага. Ще разпръснете тълпата с помощта на полицията, ако има съпротивление, ще повикате войска. Ще употребите оръжие и ще стреляте на месо” – тъй разпореждал, по думите на Дорленски, разлютеният и пиян Такев.

Аферата “Саафет”, наречена още Кървавите Заговезни, не би се случила, ако Фердинанд не бе поканен от султан Абдул Хамид ІІ да отиде в Цариград. Заради аферата царят е закичен там с най-високия турски орден, обсипан с любимите му брилянти. След завръщането му се забравят пречките пред брака на Саафет и Стефанов.
Всъщност, докато хората смятат, че Саафет е в Румъния, виновничката за кървавата баня се покрива в русенското село Рахово. Там на 10 март туркинчето приема християнската вяра и се прекръства на Руска.
Фаталният човек – Михаил Такев, същият, който през 1897 г. примамва Алеко Константинов в Пещера, за да бъде убит, е леко “наказан”. Вместо министър на вътрешните работи, той става министър на железниците, пощите и телеграфите. Никой не може да каже със сигурност дали го застигат клетвите на русенките. Факт е обаче, че десет години след погрома Такев е застрелян.
Но съдбата не е благосклонна и към влюбените, които свиват семейно гнездо в Свищов. Според сведенията от онова време през Балканската война Юрдан е убит, а Руска (Саафет) заболява и умира от охтика. Какво точно се случва обаче с тях ще разберем от филма на Стефан Командарев, заснет специално за 100-годишнината от кървавата драма в Русе.

http://e-vestnik.bg/8496/kak-edna-balgaro-turska-svatba-okarvavi-ruse-predi-100-g/

[kramer]

Еничарска работа, и то само трийсетина години след Освобождението. А Такев май го повишават - щом става министър на железниците, пощите и телеграфите - в ония времена това е най-важното министерство, алоууу...

[boilad]

Справка за Такев, същият вместо когото умира Алеко Константинов:

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Михаил_Такев

[Last roman]

В общи линии същият бандяга, както и днескашните.

 

[КГ125]

Всичко тръгва от неумението да се овладяват демонстрации .... И от глупав министър. 

[Doris]

 

Quote

Всъщност русенската "кървава баня" е резултат от външнополитически фактор. "Случката" се развива непосредствено преди среща на цар Фердинанд с турския султан Абдул Хамид ІІ. Ще припомним, че след като се самопровъзгласява за цар, Фердинанд е в конфликт с Високата порта, което прави уговорената среща много важна. Като научава за решението на Саафет да се покръсти, турският пълномощен министър в София Асим бей настоява да се спре "потъпкването на турската религия" и Саафет да се върне на родителите й. Изправено пред опасността срещата да се провали, правителството взема решение момичето да се върне, а местните власти издават заповед да се употреби и оръжие при нужда⁵. Оттук насетне заиграват страстите и потъпканото самочувствие на властимеющият полицейски пристав.

http://liternet.bg/folklor/sbornici/ruse/rusenskata_karvava_svatba.htm

Много поучителна история.

[nik1]

http://liternet.bg/folklor/sbornici/ruse/arhivi1.htm

Quote

 

Министър П. Абрашев: Г. г. народни представители! Интерпелацията, която се прави тук за русенската сеч, станала на 28 февруарий 1910 г., е интерпелация, която, според мене, не би могла да има никакви практически последици. Както отговори и моят другар, г. военният министър, така ще отговоря и аз, че делото по русенската сеч, станала на 28 февруарий 1910 г., е прекратено. Затова дело би могло да става реч, само ако то по надлежния, по законния ред би могло да бъде възобновено. Разследванията, които са станали по произшествието от 28 февруарий 1910 г., трябва да се признае, че са вървели много бърже и вътре в месец и половина всичкият материал, който би могъл да бъде събран по делото, е бил събран и към средата на месец априлий 1910 г. прокурорът вече внася делото в съда със заключение за прекращение. Съдът с определението си от 22 априлий 1910 г., като обсъжда всички данни по делото, произнася се в такава смисъл, че наистина произшествие има, има паднали жертви, обаче, следствието виновници не е открило.

Н. Апостолов: Това е възможно само в България!

 

 

[Warlord]

Интересна алтернативка може да се получи - какво би станало ако тогава тълпата беше успяла да бутне монархията и през 1910 г. се обяви република.

[Атанас василев]

Съвсем скромно е подмината ролята на Радко Димитриев в тая история, а той именно е човекът, окървавил събитието. И въпреки, че целата му биография е низ от золуми и национални предателства, червените му издигнаха паметник неотдавна в София, открит с военни почести. Срам!!

[resavsky]

Тази история е нищо в сравнение с 90 убити по време на селските бунтове от 1900 години.Там жестокостта е напълно излишна и безсмислена.

[skorpion1980]

Гадна история, за "благодарност" към благосклонното отношение към турците в ситуацията от страна на правителството на Малинов, Младотурското правителство на Османската империя извършва обезоръжителната акция в Македония. Отделно в тогавашния многонационален османски парламент има окуражителни изказвания, че политиката в Битолския вилает е отлична, много правилна и ще доведе до това полека-лека в него да няма християни.