Фактите не са от значение

[insighting]

On 26.01.2016 г. at 14:41, vvarbanov said:

 Безсилието на фактите

Наскоро политолозите започват да откриват една човешка склонност, дълбоко разколебаваща вярата в силата на информацията. А тя е следната: фактите не притежават силата непременно да променят нашето мислене. Понякога точно обратно. 

Така е, зависи кой как интерпретира информацията.

Цитирай

С подобни прийоми се пишат и астрологичните прогнози, например.

Всеки месец се случват по няколко събития в нашето небе. Например, сега следва съединението на Плутон и Марс на 19 октомври. Планетите се срещат на всеки две години. Екзалтация ще има в Козирог, но енергията на Марс и Плутон ще започне да се усеща още в събота. Затова предприемете необходимите действия, които дълго сте отлагали.

astrocalendar . 50webs . com

Редактирано Октомври 13, 2016 от insighting

[ramus]

1 hour ago, insighting said:

Така е, зависи кой как интерпретира информацията.

Според мен, самото понятие ИНФОРМАЦИЯ е само абстракт, обобщаващ начина по който хората се разбират помежду си да интерпретират явления и да правят обобщения. Функционалността на това понятие е именно процеса на ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА й.

Например попаднах, че Де Боно е извел въпроси за мисленето и информацията, според изводите на който дори самата дума ФАКТ зависи от интерпретацията й. И това се отнася до всичко друго. Според същия самото поставяне на понятието ФАКТ, като обективно и независимо съществуване на явления, процеси, всъщност това е начина по който ние хората договорено ги интерпретираме, според условностите на собствените ни възприятия и възможността да формулираме и обобщим. Така или иначе, в човешкото мислене понятието ФАКТ, както и всичко, прието за ФАКТИ, всъщност са договорено приети, интерпретативни колективни конвенции.

Накратко - няма дори един единствен пример за ФАКТ, без да са замесени условностите и ограниченията на интерпретацията му.

Такъв извод не е оригинален, нито въпросния ДЕ БОНО е някакъв новатор в това. Във философските обосновки на будизма е наличен сериозно изведен дял за относителността. Те го наричат "липса на независимо съществуване". Ние хората разполагаме само с ОТРАЖЕНИЯ и боравим с тях. Целия вътрешен свят е изграден от систематизирани и структурирани отражения чрез символна ментална кодировка. В този смисъл, най-важния процес в обработката на информацията е нейната интерпретация. Интерпретирането е процес на сравнение на неразпознати данни, с вече разпознат модел от такива. Сравнение, разпознаване според модел, валидиране, ползване. На всяка стъпка от това условно описание, са налични условности и ограничения заради особеностите на процеса.

Всичко това остава в "зоната на здрача" за повечето хора. А това касае всеки един от нас, хората - всеки един, всеки миг... без никакви изключения. Това са особеностите на психичните полета на познанието - касаят всеки човек, без значение дали, доколко или докъде ги познава. За да се справя с ограниченията и условностите и за да опитам да надникна какво е "отвъд" тях, се налага процесите да се изучат, вникнат и систематизират и синтезират. Не намерих друг начин и ползвам този.

Редактирано Октомври 13, 2016 от ramus

[laplandetza]

Деца, деца , аз съм от старите хилядолетия и съм Дете на слънцето, разберете какво е това..........

[nik1]

On 10/12/2016 at 12:00, Малоум 2 said:

Чудех се, защо, пък то било, щото почти всички тук сме малко ... индиго!

 

http://megavselena.bg/7-cherti-na-porasnalite-indigo-ti-ot-tyah-li-si/

7 черти на порасналите индиго. Ти от тях ли си?

Слушали сме много за децата индиго, но какво става с възрастните? Индиго не са нов феномен, те са сред нас от десетилетия, така че много от тях вече са големи. Виж някои от характерните за тях черти и разбери, дали ти си индиго.

1. Винаги трябва да знаеш защо

Порасналите индиго рядко приемат нещата „просто защото“, те имат силна нужда да разбират, защо нещата се случват. Индиго подлагат непрестанно всичко на въпрос в търсене на смисъла зад него, защо нещата са такива каквито са. Много често обект на това търсене са фундаментални категории като неравенството, страданието, омразата и войната, тъй като не могат да разберат какво подхранва нехуманното отношение на човек към човека.

2. Мразиш авторитарните режими

Едно от нещата, които индиго често подлагат на съмнение е властта. Това е така, защото не вярват, че предаваната мъдрост винаги е правилна. Индиго може да са имали проблеми в училище, тъй като винаги са склонни да оспорват общоприетите начини за правене на нещата.

Те често попадат в ролята на спорещите и създаващи проблеми. Това не е така, защото имат намерение да създават проблем, просто не могат да търпят нечестност и неравенство.

По тази причина индиго често стават апатични по отношение на конвенционалните политически и социални системи. Вместо това, те се опитват да променят света по нови начини като споделят вижданията си чрез новите медийни платформи, стават активни в проекти, касаещи околната среда или работят в професии, свързани с лекуване и здраве.

3. е можеш да търпиш, когато някой страда

Порасналите индиго не могат да понасят нечие страдание, поради дълбоката си същност на емпати. По тази причина индиго може да избягват да гледат новините, не защото не ги интересува какво става по света, а защото са прекалено загрижени. За индиго представлява дълбока травма да гледа как невинни хора гладуват, страдат поради войни или природни бедствия и катастрофи. Чувството се влошава, когато причината за болката може да бъде избегната като в случаите на война или злоупотреба с ресурси. Индиго често избягват медийното насилие по принцип, поради нивата на съпричастност, които носят у себе си, тъй като това им причинява емоционална болка.

4. Имаш афинитет към животните

Порасналите индиго изпитват близост към животните. Ако могат, спасяват животни или подкрепят благотворителни акции за животни. Те обичат да прекарват време сред природата, отглеждат растения както в градината, така у дома. Индиго обичат да гледат документални филми за поведението на животните и красотата на планетата. Те не вярват, че животните са по-маловажни от хората на този свят, защото осъзнават, че всичко е свързано, че всички сме равни и взаимозависими.

5. Носиш усещане за екзистенциално отчаяние

Много индиго са изпитали чувството на депресия, безпомощност и отчаяние в живота си. Тези усещания може да са се появили на тийнейджърска възраст и оттогава циклично присъстват в живота ти. Те се дължат на факта, че не можеш да разбереш болката и вредата, които хората си причиняват едни на други, отношението към природата, което имаме, нито стремежа към власт и пари, който движи света. Индиго често чувстват, че не се вписват в обществото, което изглежда студено и безразлично. За тях не е много лесно да изграждат връзки, трудно им е да се свързват с другите и се тревожат, че изглеждат странни в техните очи. Те не обичат да съдят околните и мразят клюките. Често остават безразлични към материалните неща и популярната култура. Когато индиго намерят кауза, за която смятат, че си струва да се работи, чувството на отчаяние изчезва.

6. Необичайни духовни преживявания

Индиго често развиват интерес към психични или духовни феномени още от ранна възраст, обикновено за изненада на семейство и приятели. Не е рядкост за децата индиго да проявят желание да посетят религиозен храм или да се молят, въпреки че са родени в атеистично семейство. Този интерес продължава да се развива и на по-късен етап.

Порасналите индиго са отворени към духовността и религията, виждайки само любовта и светлината зад тях, без да приемат догмите. Индиго може да са имали преживявания свързани с други светове, духове, призраци или ангели. Чувстват увереност, свързана с наличието други измерения и паралелни реалности.

Индиго може да имат проблеми с материалния свят, като например невъзможност за носене на часовник, защото винаги спира. Възможно е да се държат странно по отношение на компютрите и технологиите или пък лампите да изгарят в тяхно присъствие.

7. Имаш силна нужда да откриеш целта в живота си

Порасналите индиго имат изгарящото желание да открият и постигнат целта на живота си. Може да изпитват силна необходимост да направят разлика в света, да го оставят по-добро място. За тях обаче не винаги е лесно да открият тази цел в обществото, в което живеем. Цени се здравата работа, финансовият и социален просперитет, политическата власт и консуматорството, а в такава среда човекът индиго може да има чувство за провал. Това често води до фрустрация, защото се стреми да постигне своя потенциал, но не може да открие структурите, които да го подкрепят в тази му цел.

Да се научи да се вслушва в своята интуиция може да е първата стъпка, която порасналият индиго трябва да предприеме в търсене целта на живота си. Интуицията ще го изведе сред хора със сходни ценности и източници на информация, които да го подкрепят по пътя. Поставянето под въпрос на социалните норми и търсенето на по-дълбок смисъл в крайна сметка ще доведат до усещане за цел и развитие.

Порасналите индиго могат да направят разликата в света, тъй като имат специални дарби. Ако мислиш, че си индиго, тогава си струва да проучиш измеренията на своята духовност, за да можеш да дариш на света любовта и светлината, които носиш.

 

...

Нещо към 90%, че и повече ... го съдържаме, май.

 

INDIGO: THE COLOR OF MONEY 

 

Редактирано Октомври 13, 2016 от nik1

[Малоум 2]

Преди 6 часа, ramus said:

Според мен, самото понятие ИНФОРМАЦИЯ е само абстракт, обобщаващ начина по който хората се разбират помежду си да интерпретират явления и да правят обобщения. Функционалността на това понятие е именно процеса на ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА й.

Например попаднах, че Де Боно е извел въпроси за мисленето и информацията, според изводите на който дори самата дума ФАКТ зависи от интерпретацията й. И това се отнася до всичко друго. Според същия самото поставяне на понятието ФАКТ, като обективно и независимо съществуване на явления, процеси, всъщност това е начина по който ние хората договорено ги интерпретираме, според условностите на собствените ни възприятия и възможността да формулираме и обобщим. Така или иначе, в човешкото мислене понятието ФАКТ, както и всичко, прието за ФАКТИ, всъщност са договорено приети, интерпретативни колективни конвенции.

Накратко - няма дори един единствен пример за ФАКТ, без да са замесени условностите и ограниченията на интерпретацията му.

Такъв извод не е оригинален, нито въпросния ДЕ БОНО е някакъв новатор в това. Във философските обосновки на будизма е наличен сериозно изведен дял за относителността. Те го наричат "липса на независимо съществуване". Ние хората разполагаме само с ОТРАЖЕНИЯ и боравим с тях. Целия вътрешен свят е изграден от систематизирани и структурирани отражения чрез символна ментална кодировка. В този смисъл, най-важния процес в обработката на информацията е нейната интерпретация. Интерпретирането е процес на сравнение на неразпознати данни, с вече разпознат модел от такива. Сравнение, разпознаване според модел, валидиране, ползване. На всяка стъпка от това условно описание, са налични условности и ограничения заради особеностите на процеса.

Всичко това остава в "зоната на здрача" за повечето хора. А това касае всеки един от нас, хората - всеки един, всеки миг... без никакви изключения. Това са особеностите на психичните полета на познанието - касаят всеки човек, без значение дали, доколко или докъде ги познава. За да се справя с ограниченията и условностите и за да опитам да надникна какво е "отвъд" тях, се налага процесите да се изучат, вникнат и систематизират и синтезират. Не намерих друг начин и ползвам този.

 

Изобщо не е така. Информацията си има точен енергиен измерител. Преди ... го бях писал, ама ще се повторя:

От „Кръстопътища на науките“-М. В. Волкенщейн НИ, София,(1976)

„...

Хаотичното състояние е по-вероятно от подреденото. Теоретичният анализ показва, че ентропията се изразява с формулата:

S = K.lnP, ..., където:

K – константата на Болцман … ( 1,38.10^(-24) сal/deg),

а Р – е броят на начините, по които може да се реализира дадено състояние.

...

Като преминем към двоична система, която използвахме за пресмятане на информацията (J) ...:

S = 0.693.K.J

Ентропията се различава от информацията само с множителя K.ln2

…

При това на един бит информация съответства твърде малка стойност на ентропията, тъй като константата на Болцман е много малка...

Приблизително 2,5.10^(-24) сal/deg

...“

Интерпретациите на фактите - те са "фалшивата" част от познанието за света и ... добре  е, че са ИДЕАЛНА информация, а не обективно-реална. Това се "договаря", а не - реалното съществуване на факт.  Съществуването на нещо се обосновава от взаимодействие, а  не от нашето тълкуване за него, - ако ще го тълкуваме -причино-следствено, значи не е ОТРАЖЕНИЕ, а отношение. И затова и не зависи от нас, а обективно се обменя енергия при взаимодействие и въздействие.

... затова е смешка да се твърди, че фактите не били от значение.

...

 

[ramus]

имам въпроси

- например - от цветните цитати или всички останали избираеми понятия, може ли да изведете един единствен факт? Факт, който не се нуждае и няма никакво значение от неговата човешка интерпретация...

-Също така ми е любопитно - ако не сме ние, хората, дали нещо друго сред вселената би се занимавало с "факти или интерпретации"?

- Понятието ФАКТ, яде ли се, пие ли се, има ли маса, спин, термодинамични характеристики

- Понятието БИТ, или БАЙТ, какво е - факт или интерпретация... или друго?

 - Тия коментари какво са - факт ли са или интерпретации от комплексните каскади от възприятия, отражения и реакции?

Когато хората не разбират че боравят с отражателен леър и това е единствената им възможност сред която кодират и подреждат възприятията и отраженията си, те непрекъснато се подвеждат че ОТРАЗЕНОТО е ОБЕКТИВНИЯ, НЕЗАВИСИМ ОТ ТЯХ РЕАЛ. И това е естествено предвид, че им липсват критерий за диференцирането между двете и дори не е възможно да се усъмнят. Това са само малка част от триковете с които мозъчните системи си служат, за да изпълняват програмираните си функции.

Колкото до физиката - струва ми се вече написах, че е твърде неадекватно да се ползват прийоми от физиката сред философията или психологията. И... единственото общо между тях е нуждаещия се от обяснение, насред заучените си валидирани системи от такива.

Редактирано Октомври 13, 2016 от ramus

[vvarbanov]

Преди 40 минути, Малоум 2 said:

... затова е смешка да се твърди, че фактите не били от значение.

Може да е смешно, че свърших пенсията но това няма значение за никой марсианец нито пък гражданин на Рим от I до  III век.Факта че хванах някакъв вирус и се разболях също не оказва влияние на въртенето на земята.

[Frujin Assen]

1 hour ago, vvarbanov said:

Може да е смешно, че свърших пенсията но това няма значение за никой марсианец нито пък гражданин на Рим от I до  III век.Факта че хванах някакъв вирус и се разболях също не оказва влияние на въртенето на земята.

Кога успя? Та те почнаха да ги дават пенсиите от 7 ми. Не е хубаво да употребяваш толкова алкохол.

[самотния вълк]

Преди 10 часа, ramus said:

Според мен, самото понятие ИНФОРМАЦИЯ е само абстракт, обобщаващ начина по който хората се разбират помежду си да интерпретират явления и да правят обобщения. Функционалността на това понятие е именно процеса на ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА й.

Например попаднах, че Де Боно е извел въпроси за мисленето и информацията, според изводите на който дори самата дума ФАКТ зависи от интерпретацията й. И това се отнася до всичко друго. Според същия самото поставяне на понятието ФАКТ, като обективно и независимо съществуване на явления, процеси, всъщност това е начина по който ние хората договорено ги интерпретираме, според условностите на собствените ни възприятия и възможността да формулираме и обобщим. Така или иначе, в човешкото мислене понятието ФАКТ, както и всичко, прието за ФАКТИ, всъщност са договорено приети, интерпретативни колективни конвенции.

Накратко - няма дори един единствен пример за ФАКТ, без да са замесени условностите и ограниченията на интерпретацията му.

Например простичкият математически израз 1+1=2 - факт ли е или интерпретация?

[kall]

Нещо в стила на темата:

"И ъгълът може също да срещне пространствено изкривена права, която ще дематерилизира тялото, давайки ми константна отворена инерция, където и всяка частица загубва и спира да се върти, за да получи нова форма на съществуване, където времето и пространството биват засмукани, за да дадат на енергията релевантен свободен избор да се материализира по всяко време в която и да е точка във Вселената. Равновесието също спира да съществува, когато въображението започне да фантазира и материята бива рециклирана като отпадък или излишък на смисъл на съществуване, при което черното пространство и материя биват трансформирани в бяла нематерия с възможност за себесъбуждане или нова духовна стая за размисъл, където Твореца дава възможност за свободно себеразбиране, което е нищо друго, а просто отражение на първичният вид на съществуване. Момент, който в модерната Христянска революция доказва, че материята може да бъде и чисто просто една Демо прожекция."

:-) :-)

[laplandetza]

Преди 3 часа, kall said:

Нещо в стила на темата:

"И ъгълът може също да срещне пространствено изкривена права, която ще дематерилизира тялото, давайки ми константна отворена инерция, където и всяка частица загубва и спира да се върти, за да получи нова форма на съществуване, където времето и пространството биват засмукани, за да дадат на енергията релевантен свободен избор да се материализира по всяко време в която и да е точка във Вселената. Равновесието също спира да съществува, когато въображението започне да фантазира и материята бива рециклирана като отпадък или излишък на смисъл на съществуване, при което черното пространство и материя биват трансформирани в бяла нематерия с възможност за себесъбуждане или нова духовна стая за размисъл, където Твореца дава възможност за свободно себеразбиране, което е нищо друго, а просто отражение на първичният вид на съществуване. Момент, който в модерната Христянска революция доказва, че материята може да бъде и чисто просто една Демо прожекция."

:-) :-)

Бива , тоя пич става за говорител на кабинета, президентството, ........МВФ , БНБ,....... в краен случай на МВР. 

[Малоум 2]

Преди 17 часа, ramus said:

имам въпроси

- например - от цветните цитати или всички останали избираеми понятия, може ли да изведете един единствен факт? Факт, който не се нуждае и няма никакво значение от неговата човешка интерпретация...

 

Науката борави  с факти. Фактите са събития, които се повтарят във времето и пространството при ОПРЕДЕЛЕНИ условия - това вече го обяснявах, по рано, тук.

Пример: при нормални условия (20 градуса Целзий , 1 атм налягане) - 1л вода може да разтвори ...Х гр. сол.-описват се и технологичните процеси с измерванията за точност на установяване на факт и се правят таблици - с които се ползва факт, без всеки да си прави лаборатория.

Цитирай

-Също така ми е любопитно - ако не сме ние, хората, дали нещо друго сред вселената би се занимавало с "факти или интерпретации"?

Не. Никъде другаде, освен в хората на Земята - няма свойството  РАЗУМ. Това не означава, че физическите закони, открити от хора, не действат. Можем да ги откриваме, но не и да ги изменяме или отменяме.

Цитирай

- Понятието ФАКТ, яде ли се, пие ли се, има ли маса, спин, термодинамични характеристики

по-горе - определение за факт - може и от тук, ама за наука става въпрос.   https://bg.wikipedia.org/wiki/Факт

 

Цитирай

- Понятието БИТ, или БАЙТ, какво е - факт или интерпретация... или друго?

Символ.

Цитирай

- Тия коментари какво са - факт ли са или интерпретации от комплексните каскади от възприятия, отражения и реакции?

Интерпретации, но върху научни факти.

Когато хората не разбират че боравят с отражателен леър и това е единствената им възможност сред която кодират и подреждат възприятията и отраженията си, те непрекъснато се подвеждат че ОТРАЗЕНОТО е ОБЕКТИВНИЯ, НЕЗАВИСИМ ОТ ТЯХ РЕАЛ.

Изречението е към тебе си!

Не е отражение! Не е "подведена" науката...

Ако беше отражение - "Битието определя съзнанието!" в социалистическо битие (45г), щеше да ни е социалистическо мисленето, ама ... не е. И при соца имаше алиенация и отричания, които доведоха до неговата несъстоятелност ... в крайност - развит социализъм (лафа беше - развива се като младо прасе - не се знае, какво свиня ще излезе от него)

Колкото до физиката - струва ми се вече написах, че е твърде неадекватно да се ползват прийоми от физиката сред философията или психологията. И... единственото общо между тях е нуждаещия се от обяснение, насред заучените си валидирани системи от такива.

И физиката, и философията имат един и същ предмет на дейност, обект на изследване - обективната действителност.

Че психологията не се вписва в изискванията за наука - вече съм ти го обяснявал - не я прави по-важна от ... науката.

Без началата във физиката - не е възможно да се разбере действието на високоорганизираната материя - и новите качества на мозък при Човек. Само с гадаене на сънища  и по фантазии - не става...

...

[ramus]

Преди 19 часа, самотния вълк said:

Например простичкият математически израз 1+1=2 - факт ли е или интерпретация?

защо да си играем на играта на въпроси, при положение че това е т.н. "въпросителна форма с предизвестен отговор" - изразява гледната точка на "питащия", а не е за да получи информация. Точно това е - защото е очевидно, дори самия въпрос се основава на множество интерпретативни елементи - достатъчно е само да се забележи условността в изразите, изказа... дори самите понятия "ФАКТ" и "ИНТЕРПРЕТАЦИЯ" са условни, дори и при положение че ползващите ги невидимо я пропускат. Главно защото шаблонното възприятие, мислене, отражение... са израз на системи изградени от природата. 

Например, точно в този смисъл е и темата, която касае явления, при които вече е налично предварително конструирано и формирано отношение, нагласи, убеждения се използват за опорни точки от всяка личност. Просто това е лесния начин и природата го е заложила като "шорткът", силата му е че предлага високо КПД - нещо като "навични невронни вериги" но касаещи знаенето, представите, реакциите, понятията и връзките им. От същото идва и смисъла на заучаването, усвояването... Но после идват повторенията и репликациите... защото без тях е цялата схема губи значението си.

Още веднъж напомням - не е проблема че тази схема я има, тя има своето значение. Въпроса е, че тя има своя лимит. Например - шофьорите най-често управляват автомобила си автоматично - чрез предварително зададени и овладени схеми на възприятие и реакции, на конфликти и решения (на пътя). Когато честото повторение на едни и същи положения и тяхното валидирано отреагиране прави така, че да се влиза в репликаторен режим...

Става въпрос, че проблема е наличен, когато при справяне с различни житейски събития и изживяванията или реакциите от това, определят човешки субект или групи от такива, да се привлекат от определени интерпретационни схеми. Впослествие - да се слеят с тях в процеса по образуването на идентичност. С израстването би трябвало това да е вид етап, да е преходен защитен момент. Но някои психични особености предпоставят това да не се случи и вместо да е времененно изменение със защитна цел, да се превърне в устойчива тенденция, която от защитна реакция, да се превърне в генерираща сигнали за опасност, когато такива извън субекта, въобще не съществуват. Налице е процес по генерирането на реал - в началото само на елементи от него. Нещо много подобно на "допълнена реалност". В споеслествие - на все повече елементи, и чрез продължаващо насищане с образи и отражения - до подмяна на обективния реал сред който е самия човешки субект. По този начин вътрешния психичен реал, конструиран и формиран в среда от отражателни процеси, се насища и запълва от вътрешно генерирани сигнали, които при различни недостатъци и особености на психичните процеси и "хардуер", не е възможно да се диференцират. Така се реализира специфично явление при което всеки човек е повече или по-малко "в главата си". Всеки може да види това, както по себе си, така и по околните в житейското му ежедневие или сред социалните медии или виртуалното пространство. Особено в последните две, явлението е чудесно предложено и опримерено.

Процеса настъпва напълно несъзнателно още в ранна детска възраст. Още повече когато и самата "човешка среда" сред тях реализира своя си натикс и "печат" в психичното сред своите резонантни членове.

Но когато настъпи рязко изменение в обстановката и елементи от нея не могат да се обработят адекватно, защото излизат отвъд периметъра на предишните повторяеми условия... вече е проблем, защото не е възможно да се намерят адекватни за променливата обстановка, реакция.

Това е най-общо казуса, за който пиша в трета поредна тема. Налице са проблеми в ограничеността на т.н. заучено мислене. Напълно неусетно по силата на повторенията и вградените механизми, човешкия живот се образува чрез повторения и свързаните с тях "цикли". Това дава и явлението "зацикляне". Дава една инерция.

Само напомням, че същото явление е налично навсякъде, дори и сред пишещите където и да е, без значение дали са учени, знаещи или не, без значение титли или докторати... Дали са миряни, или от коефициента им на ИКЮ. Разбира се съществуват различни подходи разработени за целите на излизането от "зациклянето" и репликациите, от ограниченията в естественото и неизбежно формиране на параметри...

В обобщен план, понеже някои четящи силно настояват, ще го напиша с други думи - ние, хората намираме начин да провеждаме битието си в напълно изкуствена психично създадена среда, която няма нищо общо с обективния реал около нас. В същата среда човешкото същество намира все повече основания за битието си, подведено от нейната засилваща роля. Най-парадоксалното на това е, че самото човешко същество участва в генерирането на изкуствения реал чрез свои невидими механизми, изплъзващи се от възможността да бъдат уловени, регистрирани и изучени. По този начин се затваря своеобразен "психичен взаимно-отражателен кръг" - едни мозъчни дялове участват в конструирането на вътрешен реал по много сложни начини. А други дялове, продължават да приемат това за "външен реал", защото сигналите за него се подават на един и същ "вход" и те биват обработени според предварителната схема - щом има изживяване, значи това е заради случващото се отвън". Най-простия пример за всичко това са сънищата, особено при субекти, които сънуват дълбоко, цветно... - т.н. "силни сънища". По време на самото сънуване се реализира описанието което условно давам по-горе, с елементите които визирам, за да опиша опознатата от мен схема на взаимодействия и ролята й за битието на човешките същества в ежедневието й, далеч отвъд рамките на "съня".

Откритието на всичко това дори не е мое и в него аз не съм с нищо оригинален. Аз само го преоткрих за себе си, ползвайки капацитета, наблюдения, изводи и систематизацията им... както и мнозина други са го направили, според следите които са оставили след себе си.  В тия следи, множество хора са оставили зад себе си своят път в познанието на явлението, наречено сборно от всеки от тях - "СЪНУВАНЕ в будно състояние". На тия процеси се основават всички психични явления и тяхното влияние е пряко в живота на всеки един от нас - всички пишещи или четящи. Включително и пишещия тия редове.

===================

Редактирано Октомври 14, 2016 от ramus

[ramus]

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Науката борави  с факти. Фактите са събития, които се повтарят във времето и пространството при ОПРЕДЕЛЕНИ условия - това вече го обяснявах, по рано, ....

колкото до "диалоговата форма"... и такъв тип репликиране:

Нямам нищо против да си поразменим реплики или дуплики по едно или друго. За мен затвърждаването и повторението на определени тези и тяхното защитаване, ми говорят че изразяващия се с тях субект е вече стъпил на свой тип на опорни точки. И ги е положил за опори и на своята си форма на обяснение за света и ролята си в него. Той не разбира за това, за него е невъзможно на такъв етап от състоянието си на отражение, дори да се замисли, защото определени вътрешни процеси правят всичко възможно това да не се случи. Налице е нещо като поддържане на вътрешна система от автозаблуди чрез сложни и многомерни ходове на подмяна и дори генериране на вътрешно-конструирани сигнали. Последните се ползват за оформяне на "картината на света и себе си". При такова положение, колкото и субекта да представи че "това е истинна картина, че тя е доказуема и доказана, че тя е валидирана". По този начин въпросната личност просто реализира намаляване на житейското си "напрежение" до нива в които тя да формира някаква степен на психична форма на "баланс"... и функционалност.

Опита е показал две основни положения, които ще си обобщя така:

1, че каквато и форма на комуникация с личности от такъв тип, да се проведе, тя не води доникъде, освен до настояване, повторения... и е точния пример за "ФАКТИТЕ НЯМАТ ЗНАЧЕНИЕ"... В най-контрастния си характер, пример за същото може да се забележи навсякъде където се опитват да общуват религиозни личности с различни обекти и обяснения за вярване. Дори в този форум са налице и могат да се забележат.

2. Нещо повече - става ясно че в хода на такава комуникация, колкото повече се задълбава в нея, толкова повече основаната на опорни точки личност, й се генерират отвътре сигнали, които стартират защитни реакции. Същите веднага се разпространяват и сред когнитивното поле. Ако това се задълбочи и се ползват достатъчно сериозни аргументи, сигнали, описания... това става "ВРЕДНО" за такава личност. ВРЕДНО за нейната форма на психична хомеостаза. Без значение че нейния баланс е формиран на погрешни спрямо разума елементи, тя все пак се бори за да запази своята си форма на БАЛАНС. Нещо повече - именно за целите на запазване на този привиден баланс, личността всячески се стреми да нагласи картината си на света, без никакво значение относно факти или съждения говорещи за друго, различно от нейното и колективно договореното.

========================

Станаха ясни наличните примери за изразяване на отношение на четящите към написаното от някой си "рамус". И реагирането когато думичките на същия влизат в дисонанс с припознатото и прието като "истина" в техните опорни точки.

Ето защо, колега МАЛОУМ1, не бих продължил такъв род комуникация, в която вие настоявате за своето си. Проблемът всъщност е сливането на идентичността с убежденията й. По този начин убежденията изразяват идентичноста на Убедения. И всяка интерпретация, които по някакъв начин реши че убежденията са атакувани или информация, която ги инвалидира или дори поставя под съмнение, това се приема от психични системи като "застрашаващо". Това е проблема в сливането между убеждения и личност (идентичност).

Нямам нищо за което да настоявам, затова по естествен начин ви оставям на онова, което вие твърдите. Имате нужда от него - това е ясно и напълно естествено. И го приемам без никакви възражения... защото не са ми нужни. Не ме интересуват конфронтации или конфликти, но мнозина привиждат такива заради собствените си отражения и пренасят това по естествен програмиран начин към ПИШЕЩИЯ думичките си "някой си".

Някои хора тук погрешно припознават по инерция, че написаното от рамус е някакъв вид хитроумно извъртяни или миксирани ТЕЗИ, които имат нужда от защитаване, само защото са с нещо си различаващи се от общоприетите или... личноприетите за доказани истини. И заради същата вездесъща инерция очакват от рамус да ги оборва или доказва... дори очакват в такава игра те предварително да са "победители".

Още веднъж пледирам за това, че написаното от рамус има значение само за хора които  ще им се наложи и могат да си позволят да прочетат без да останат в своята версия на "система 1" (визирам аналогията от пуснатата тема, касаеща това). Не става за хора, които просто търсят форма на "разпускане" сред форума, на сърбежи или тръпки или на разнообразие от ежедневието. Мога да изброя лесно прости положения, които са характерни за такъв тип "четящи" и "участващи", защото по написаното те ясно си ги показват, само дето няма никаква полза, нито нужда да го правя. Нищо няма да се промени, не е и нужно да се променя каквото и да било. Който каквото може, си привижда за себе си.

Редактирано Октомври 14, 2016 от ramus

[Малоум 2]

От лекция на Файнман:https://tropcho.wordpress.com/2010/11/03/feynman-speech/

"...

Но не всички експерименти по психология са като този. Например, правени са много експерименти с плъхове бягащи през всякакви лабиринти и така нататък с малко ясни резултати. Но през 1937 един човек на име Юнг извършил един много интересен. Той имал дълъг коридор с врати по цялото продължение от едната страна, от която влизали плъховете, и врати по продължение на другата страна, където била храната. Искал да види дали може да научи плъховете да влизат в третата врата от тази от която ги пускал. Не. Плъховете веднага отивали при вратата, зад която била храната предишния път.

Въпросът бил, при положение, че коридорът бил толкова добре направен и толкова равноемерен, откъде знаят плъховете, че това е същата врата? Очевидно във вратата имало нещо, което я различавало от другите врати. Затова боядисал всички врати много внимателно, изпипвайки повърхността на предната страна на вратите по един и същ начин. И пак, плъховете познавали. Тогава си казал, сигурно плъховете надушват храната, и затова използвал химикали, за да променя миризмата след всеки опит. И пак, плъховете познавали. Тогава осъзнал, че плъховете биха могли да се ориентират по светлините и обстановката в лабораторията, като всеки нормален човек. Затова покрил коридора, но пак плъховете познавали.

Накрая открил, че познавали по звука, който подът издавал, когато пробягвали по него. И могъл да се справи с това единствено като поставил коридора си в пясък. И така покрил една след друга всички улики и накрая успял да заблуди плъховете, така че трябвало да се научат да влизат в третата врата. Ако не спазвал стриктно което и да било от условията си, плъховете познавали.

Сега, от научна гледна точка, това бил експеримент номер 1. Това е експериментът, който дава смисъл на експериментите с тичащи плъхове, защото разкрива всички улики, които плъхът в действителност използва – не тези, които си мислите, че използва. И това е експериментът, които казва точно какви условия трябва да се използват, за да се контролира внимателно всичко в един експеримент с тичащи плъхове.

Погледнах последвалата история на тези изследвания. Следващият експеримент и този след него не споменават г-н Юнг въобще. Те въобще не прилагат никои от критериите му като слагане на коридорите в пясък, или много внимателна подготовка. Те просто продължават да пускат плъхове да тичат по същия начин и не обръщат никакво внимание на великите открития на г-н Юнг, а неговите статии не биват цитирани, защото той не открива нищо свързано с плъховете. Всъщност, той открива всичко, което е нужно, за да бъде открито нещо свързано с плъховете. Но пренебрегването на подобни експерименти е характерно за науката от вида „преклонение пред товара“.

..."

Цялото четиво показва значението на фактите в науката...

...

[vvarbanov]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Цялото четиво показва значението на фактите в науката...

Тьй де, в науката.Другите не са длъжни да им отдават значение.

[laplandetza]

Преди 17 минути, vvarbanov said:

Тьй де, в науката.Другите не са длъжни да им отдават значение.

 

Кои са Другите.

Не само в Науката, и там където трябва Резултат, смъртоносно ефективен.

[vvarbanov]

Преди 2 часа, laplandetza said:

 

Кои са Другите.

Не само в Науката, и там където трябва Резултат, смъртоносно ефективен.

Зная толкова много факти които нямат значение, че ако ми платят по един лев за всеки няма да стигнат всички пари на света.

За мен няма значение факта, че  учените са открили нова звезда в съзвездието "баба Гицка".Факта че на китаеца Це Цо му се пие бира  няма значение за въртенето на земята.

Нали темата е че  за хората с емоционални когниции фактите нямат значение.Те не могат да променят вижданията и убежденията им.
Когато емоциите са силни нашите когнитивни функции са дълбоко засегнати.Hot познанието може да възникне, с различна степен на сила, в политиката, религията, или друг социално-политически контекст поради морални въпроси, които са неизбежно свързани с емоция. Кой ти гледа фактите, те не могат да променят вярванията когато има емоционален стрес от гняв, раздразнителност , тревожност или депресия.

[ramus]

Преди 9 часа, vvarbanov said:

Зная толкова много факти които нямат значение, че ако ми платят по един лев за всеки няма да стигнат всички пари на света.

За мен няма значение факта, че  учените са открили нова звезда в съзвездието "баба Гицка".Факта че на китаеца Це Цо му се пие бира  няма значение за въртенето на земята.

За мен - точно в това е въпроса... точно "човека" или "хората". Това е раздел за психология, обаче в него все още не участва психолог, при все че както се написа няколко пъти, 'психологията' не отговаря на всички критерии за "наука". Но дори и така - психологията също е под шапката на социалното й значение, социалното й е цел и периметър. Няма нито един психолог, който да развива уменията си към самия себе си, напротив - всеки психолог е точно толкова "човек" в проблемите и вътрешните си филми, колкото са тия, които той уж е призван да "лекува" или най-малкото "променя"...

От друга страна е толкова очевидно че нито един пишещ не пише за "СЕБЕ СИ" и това че НА НЕГО САМИЯ му се налага цял живот на пренебрегва "факти". Никой няма да го напише за себе си, всеки говори в общ смисъл, ползвайки заучения маниер и навици в академичното си образование, което по принцип има точно този похват - да изведе общодоговореното "знание" извън самия субект.

Това има основание, при положение че за самия СУБЕКТ се знае изключително малко и в социалната сделка дори по отношение на НАУКАТА е важно да участват нейни изводи, които да са в посока на самата социална сделка и да е спрямо ползите на членовете в сговора.

В допълнение към горното, и като негово основание - САМИЯ СУБЕКТ познава изключително малко за самия себе си... И за това общо-договорено "непознато" се гледа да се избягва и всеки участник в общата сделка приема това от другите за априори и става същото и в самия него. И така остава - в личен и групов план.

Ето и нещо любопитно - към елементите на общата картина: Разглеждайки внимателно самата обща сделка е налице от известно време съвсем нов момент, който променя до голяма степен останалите "основни" елементи, като цели, и дори вече е започнал да ги измества като минава с приоритет - сравнително новия уклон е... - изискването и критерия за "ПРИЯТНОСТ, в изживяванията". Постепенно - от общ неврален критерий, породен от механизмите за управление на поведението от мозъка, ПРИЯТНОТО или "НАСЛАДАТА" преминава във "втория неврален етаж" и вече тя е свързана с изживяването за нея.

Вече ако "храната не носи приятно усещане, не се нарича "вкусна" и се избягва. Ако облеклото не е "приятно" и не привлича вниманието на околните - вече няма значение и се избягва. Ако всеки един в момента, не получава нужното "приятно", то поне е налице неговата отложеност във времето. И обещанието за приятност, вече е нещо като "награда" заради която могат да се извършат повече усилия, или да се пренебрегнат моментни претоварвания, несгоди, стрес...Вече наличното е толкова преситено, и то отдавна, че в него вече идват като значими "капризите" и насищането става все повече и се подменят основните критерии за целесъобразност...

Така, че.... основните положения във философията на науката, всъщност са твърде ограничени и те просто продължават да се репликират откакто са създадени. Но твърде плоски... общи и нагласени за да "направят параван" на чисто човешкия фактор. Дори хората които сключват сделка по правилата и заданията определящи критерий "наука" в тях все пак все касае за човешки същества. Няма как те да "изрежат" от себе си своите типично човешки особености. Да, приемат да ги загърбят, да ги дистанцират... в името на "общата поставена цел", но тя е твърде парадна, плакатна, тя е само обикновен лозунг, написан в идеална форма. Защото човешкия вътрешен фактор е налице... защото как да има междучовешка сделка, без в нея да са налице "човешките " особености. Тук дори шеговито ми се намекна за "ролята на алкохола", но всъщност търсенето на приятно, на изменяне на съзнанието и създаване на условия за неговото изживяване по един или друг начин, чрез огромен фонд от достъпни вече средства и възможности, е начина им да преживяват информационното претоварване и породените от това емоционалния и изживяващ стрес.  И алкохола или другите форми на химични зависимости се вижда обобщено че главната им особеност е, че всяко от тях изменя възприятието и оттам - отражението... и всяко е свързано с ПРИЯТНО ИЗЖИВЯВАНЕ... Основните зависимости в човешкия живот се основават на ПРИЯТНОТО или на СПАСЕНИЕТО от параноята за оцеляване... И това може да се види по всеки един от нас!!! Ето това са "ФАКТИ" които хората лесно пренебрегваме... дори и да са "учени". Защото това са ФАКТИ, които създават проблеми за живота, те смущават общите вътреличностни и междуличностни сигнали на общата социална маса и  естествените реакции към тях са многобройните типични защитни такива, но най-често "прикриване", подбрана слепота дори разпростираща се и в когницията...

Мога да продължавам много още за "факти", които всъщност всеки дистанцира от себе си. Това са "ФАКТИТЕ" от вътрешния свят, които рефлектират сред битието на всеки един - и сам, вътре в него, и отразени в колективното битие. Боравенето иначе с "нагласени за ФАКТИ" според условия и критериите на договорената НАУКА не са от системата на ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР. И все пак - колкото и да е силен или нужен паравана, ето че, сред най-обикновен форум, налице са уж парадна научна комуникация... но зад паравана проблясват типично човешки особености  от характеров, междуличностен или психичен тип. И се вижда отлично че значението именно на последните е приоритет, че всеки един си наглася "научната картина" за да му върши работата в чисто личен план, някъде навътре, в неговите борби, в неговите битки за... "неговото". И не - отдавна вече не става въпрос за ОЦЕЛЯВАНЕ - ето пример за обикновен ФАКТ, който обаче не може да се приеме и се пренебрегва. Нещо повече - за толкова хора играта на ОЦЕЛЯВАНЕ е паравана на съвсем друга игра - лична и групово договорена...

Редактирано Октомври 17, 2016 от ramus

[laplandetza]

Добро утро. Ползвайки социална статистика в психология и науките за обществото, вие правите грешката от противоречиво обобщения поглед да го прехвърляте Лично върху всяка индивидуалност и върху частна групова статистика. Това е съвсем неправилно.Да сте чували за групова и частна Психология, там е силата на насочената приложна наука засягаща обществото в детайли и цялост.

[ramus]

1 hour ago, laplandetza said:

Добро утро. Ползвайки социална статистика в психология и науките за обществото, вие правите грешката от противоречиво обобщения поглед да го прехвърляте Лично върху всяка индивидуалност и върху частна групова статистика. Това е съвсем неправилно.Да сте чували за групова и частна Психология, там е силата на насочената приложна наука засягаща обществото в детайли и цялост.

Добро да е... всъщност - не знам дали е за мен такова - просто УТРО, макар да е дъждовно, влажно и облачно

Възможно е да "правя" много грешки... Не само го допускам, а и е нещо напълно естествено за мен. Но ми е любопитно, че много други хора не го допускат относно себе си. Като вместо това с лекота отбелязват "грешките" в чужди съждения.

Да - аз съм индивидуалист. За мен ИНДИВИДУАЛНОТО е основната преднамерена позиция. Цялата ми практика е сред такова поле и в тази посока. Целия ми живот е основан на това. В този смисъл, самото задаване на "социалната насоченост" като основен критерий за "полезност" вече прочетохме колко е важно и от няколко други човека. Да, важно е за социалното битие... Но не е достатъчно за основание на ИНДИВИДУАЛНОТО такова. Когато няма налице достатъчно развито ИНДИВИДУАЛНО битие, социалното се стреми да го компенсира и запълва.... Така, че СОЦИАЛНИЯ АСПЕКТ не е единствената СИЛА (от цитата) която да се вземе под внимание, макар че тя изглежда вездесъща и приоритетна...

Всъщност - социалната наука не се занимава с никой отделен индивид - това е сила за "цялото" но не и за отделния индивид, ако той по принцип реализира индивидуално поведение и насоченост с идеята да ги опознае. Така че - социалната сила колко "силна" да е точно... В този смисъл СИЛАТА може да идва оттам, че индивид - в социалното си значение е формална социална единица, чисто фиктивна, само условна... Но когато е нужно психичната индивидуалност да се занимава с индивидуалните си аспекти - тук СИЛАТА вече не е никаква сила... никаква, точно обратното. Това разбира се, си е мой проблем за решаване и който съм намерил подходящите начини за решения. И от намереното добивам способността да преразглеждам колективните договорки в които съм участвал, в които и досега формално се налага да влизам и излизам... Но мога да си позволя да "излезна" - именно... А има хора... които още не знаят какви сделки са сключили, защо, по силата на кое и какво... И че тия сделки са сключени в етап на всеки от тях при който не е възможно дори да ги разгледат. Още повече че дори същите такива "сделки" и договорки играят за тях възпираща роля и такава пораждаща вътрешни конфликти. Те генерират страхови несъзнателни импулси - заради вътрешното раздвояване. От това се получават вече "видими" всякакъв тип реактивности - от автоподвеждане и ограничаване, до невротизми или паранои. Непрекъснатото излъчване на вътрешен страх, нямащ никакво обективно основание, е само заради вътрешни психични причини. И те се намират сред всеки един СУБЕКТ.

--------

От друга страна - наличностите на социален договор, както и анализа на груповите взаимодействия, правят така, че от ГРУПОВИТЕ ИЗВЕЖДАНИЯ, да се изведат общите положения на включените в тях личности. Нещо повече - самата социална договорка подава една тенденция към уеднаквяване в опита да се намалят "разликите" между личностите. В този смисъл статистическите обобщения имат основание към социалния аспект на всяка личност. Защото той е основан именно на социалните конвенции и те в неговата "тъкан".

Допълнително разглеждам начина по който всяка личност приема колективните договори за определящи битието й, но в нея са налични и чисто индивидуални тенденции, уклони, пориви... които няма как да бъдат изличени. Също така - всяка личност, колкото и да е приела социалните конвенции, те в несъзнателен план са приемливи само защото сред тях са налични нейни си типично егови положения. Само тогава. Битката за подходящи най-изгодни форми на социални идеологии и системи за "приемане" е основната в този план на битие.

Никъде не правя категорични заключения в личен план, за конкретна личност, освен във вероятностен план. Друг вариант би бил нереален и неадекватен и си давам сметка за тия. Но в онова, в което аз работя, съм открил доста общи положения сред онова, което наричам ЧОВЕШКИ ФАКТОР. Ползвам за целите на това разработени от мен аналитични похвати също изведени в общи принципи, но осмисляни и адекватизирани спрямо конкретиката на всеки пишещ, говорещ, в средата на която и да е комуникация, включително и вътрешната такава.

Редактирано Октомври 17, 2016 от ramus

[laplandetza]

Казвате , че сте професионалист. Аз също, но не сме колеги вероятно. Вие сте в областта на психология или свързано с нея . Моите интереси са от друг ъгъл , трябва да издирвам , оценявам , въздействам за конкретни задачи , проблеми и дълготрайни разработки. Работя с големи или малки групи, отделни индивиди.При мен бързината в моята работа е това с което съм ценен.Отговорността е факторът , който затрива повечето от моите колеги, затрива ги психически и морално, което често води и до физическо отпадане. По тези причини казах, обобщенията със сигурност ни вкарват в поредицата на грешки , в провалът.

В личностен план съм лишен от индивидуализъм , но пък съм овладял идеално да имитирам такава и да разработвам задачите и от строга персонална страна. 

[ramus]

Не, не пиша че съм професионалист в буквалния смисъл и значение на думата. Сред социума няма такава "професия", спрямо която да се приложат критериите за "професионалност". Това, с което се занимавам няма социална значимост, защото касае и излиза от работата на индивид върху въпросите на индивидуалния аспект на битието. Както вече няколко други пишещи от форума отбелязаха, в моите думи няма научна стойност. И те са съвсем прави.

Това, с което се занимавам не е възможно да се разпространи в социална среда по множество прости и сложни причини, които засягам и които дори се подразбират ако се чете написаното. Заради това аз нямам право да се нарека "ваш колега", освен по критерия да пишем в еднаква тема и да формираме опит за комуникация.

От друга страна - ако сте изследовател или откривател - то тогава също е налице общи моменти и по тия условности също е възможно да ви нарека колега. Как вие бихте приели относно същото - е вече ваша свобода и нямам никакво отношение или претенция.

Относно въпроса за ОТГОВОРНОСТТА - от гледна точка на индивидуалист - въпроса е неизбежно придружаващ самото ми битие. Не мога да се скрия зад групови или идеологични фактори, като понякога виждам колко е удобно това за целите на решенията на вътрешните дисонанси.

За мен битието ми е израз на това, което съм аз самия. Приел съм че няма как да се предпазя или привидя причините за провалите или грешките (както и на успехите, разбира се) някъде другаде освен при себе си. Изучил съм и експериментирал какво се случва в главата на хората - първо в моята, после чрез серия от многолетни и комбинирани експерименти и наблюдения сред останалите хора сред които протича така или иначе битието ми. Реализирал съм през годините работа, прийоми и похвати, но и които са напълно социално неприложими за останалите хора. Нещо повече - опита показа, че са вредни за тях. Че приоритетите им не позволяват дори да поемат бремето на крайната форма на ОТГОВОРНОСТ, която неизбежно придружава процеса на самоизследване, самонаблюдение, самоизучаване, самоексперименти...  - въобще елементите на САМОПОЗНАНИЕТО.

Въобще - без дори да подозирам, от обикновен интерес и любознание да "видя и разбера какво става в главата ми и в главите на околните" се потопих в напълно непозната територия, в пътя към и през която не бе въобще възможно да ползвам какъвто и да е социален опит - по съвсем обясними и очевидни причини... Но от друга страна в пътешествието което се очерта неочаквано открих множество аспекти на битието, които убягват на участниците в социалните конвенции. Открих също че личните им аспекти тънат в подобие на вътрешно-разиграни комплексни отражателни явления, които общо хората, които са изследвали и разбират в дълбочина явлението, наричат "сънуване". Дали ще се занимават с научна дейност или каквато и да е друга социална такава, не може да реши вътрешните им сложни потребности заради техния комплексен характер. И че схемата и матрицата на социалните договори, всъщност е ограничена и след определен темп на промяна на условията в битието, става неадекватна. Както и че всъщност никой сред социума не се занимава със СЕБЕ СИ, освен в несъзнателен инстинктивен план.

Та... всичко което пиша е, заради различния поглед, който ми даде през годините всичко това. Едно от следствието му е изводът, че голяма част от типично социалните проблеми за мен са елементарно решими и напълно очевидни и ясни. Но от гледната точка на социалните личности в социалните различни договорки - това не е така. Не казвам че 'моето е вярно", Не твърдя че е истина, че това е правилното - само намирам разликите и се стремя да намеря основанията за съществуването им.

За да комуникирам и  като допълнение към прийомите и структурирането си отвътре, ползвам и откритията и споделените наблюдения от много от научните дисциплини, които касаят това, с което се занимавам - това са всички психо- и социо- дисциплини, философия, логика... и редица други. Но не се основавам на тях - просто ги ползвам, като допълнение, като възможност да погледна и "отвън" на това, с което работя.

Именно за целите и особеностите на всичко това, написах по-горе - че "грешките" за мен не са грешки... Те са най-добрия показател в което и да е изследване на непознатото... И че са неизбежни и дори полезни и с това, нужни за общата картина...

Редактирано Октомври 17, 2016 от ramus

[laplandetza]

И все пак от беглата ми проверка, за 5 мин, има вероятност да сте Колега. Стажант ли сте , университет , институт, фондация ,проект с частно партн., корпоративна субсидия , хуманитарна организация.........

[ramus]

нито едно от тия... нито някога съм бил сред подобни. Не си играя на тайнствен - просто това е действителното положение, колкото и да изглежда невероятно.

Във висше учебно заведение съм учил само в държавната консерватория със специалност "естрадно пиано", през годините 89-92 и не довърших обучението си поради пълно разочарование. Оттогава нататък всичко, с което разполагам като пълнеж, съм го реализирал самостоятелно чрез самообучение. А ПОЗНАНИЕТО за което пиша - то може да е единствено самостоятелно. В това му е и основната особеност.

Редактирано Октомври 17, 2016 от ramus