Масоните и Васил Левски (Нерде масони – нерде Левски?)

[Б. Киров]

Масонството и до днес е заклеймявано и гледано с лошо око от мнозина, заради неговата херметична затвореност и тайнственост. Но ако се вгледаме дори и конспективно в основните етапи от неговата история, ще открием, че през 18, 19 и 20 век масонството до голяма степен е играло ролята на „локомотив на прогреса” – то е в зародиша на всички големи революции. Масонството е ефективен и мощен инструмент на набиращата мощ западна буржоазна класа, с която тя оперира и променя инертното и закостеняло феодално общество. През 19 век и 20 монархиите ще падат като картонени кули една след друга. И не без активното участие на масоните. През 1848 г. в Париж, Великият Ориент на Франция провъзгласява своето кредо:

 "Републиката е в масонството. Републиката ще прави това, което прави масонството, тя ще бъде главният залог за обединението на народите по всички точки на света, по всички страни на нашия триъгълник и Великият архитект на Вселената ще се усмихва от небето при тази благоприятна мисъл за Републиката".

В периода декември 1868- май 1872 г. Васил Левски, като емисар на една основана и доминирани от масони организация (ТЦБК), съумява да поеме в свои ръце управлението и изграждането на същата тази организация в България и да я превърне на местна почва в нещо съвършено различно от първоначалния й замисъл. За тяхно удобство днес някой историци наричат тази негова организация ВРО – Вътрешна Революционна Организация, която е напълно различна от БРЦК, основан след Общото събрание в Букурещ през 1872.

През 1866 г. в Букурещ е формиран Тайният централен български комитет (ТЦБК). Това става след детронирането княз Куза и появилата се опасност от турска интервенция в Румъния. Тогава един румънският таен комитет от от масони, организатор и извършител на преврата срещу Куза, търси помощта на българските масони. След отказа на Г.С.Раковски преговорите продължават с неговия помощник Иван Касабов и в края на март 1866 г. ТЦБК е факт. Негови членове са Ив. Касабов, Димитър Диамандиев, Атанас Андреев и Хараламби Сяров. По-късно в комитета участват Пандели Кисимов, Иван Адженов, Иван Грудов и Кирияк Цанков. ТЦБК създава свои структури в България. Подготвеният „Акт за свещена коалиция между румъни и българи“ обаче не е подписан от румънска страна. През лятото на 1866 г. отношенията между Турция и Румъния се успокояват и ТЦБК продължава своето съществуване самостоятелно, румънските му партньори се отдръпват. През декември 1866 г. комитетът издава брошурата „България пред Европа“, през февруари 1867 г. е публикуван уставът на комитета „Основно законоположение на народните тайни комитети“. Член 2 гласи: „Началата им и целите им (на съзаклятните тайни комитети) са освобождението на отечеството с кой да е начин и средство, т.е. чрез възстановление на Българското царство самостоятелно; чрез възстановление на Българското царство самостоятелно под зависимостта на Портата; или чрез конфедерация (съюз) със съседните народи.“

В края на февруари и началото на март 1867 г. е подготвен и изпратен в Цариград Мемоар до Султан Абдул Азис Хан, с който Тайният комитет предлага дуализъм между България и Турция по подобие на Австро-Унгария. Всичките програмни документи на комитета лансират искането за получаване на такъв статут за България, какъвто имат Сърбия и Румъния. Макар в част от тези документи да се говори за революция, всъщност комитетът търси мирно разрешаване на националния проблем. Това се вижда в „България пред Европа“, в „Основно законоположение на народните тайни комитети“ и в Мемоара до Султан Абдул Азис.

В Мемоара до Султан Абдул Азис дейците на ТЦБК развиват идеята, че султанът първо трябва да обяви пълна амнистия за всички политически провинения, за всички емигранти и заточеници. Второто да се свика едно извънредно народно събрание, избрано от целия народ без никаква намеса от турското правителство. Това събрание: 1. Да регламентира отношенията между Отоманската империя и Българското царство; 2. Да избере Царския наместник; 3. Да избере и провъзгласи Патриарха; 4. Да изработи конституцията на страната; 5. Да определи столицата. „Желанията на българския народ само с този способ и само чрез едно народно събрание тъй съставено, могат да се удовлетворят; всяка друга мярка ще бъде недостатъчна; всяко друго събрание, съставено по други основи, не ще изразява истинските желания на българския народ и той не ще припознае неговите дела и ще отклони от себе си всяка отговорност“ — се казва в Мемоара. Чл. 8 отрежда събранието да се състои от определено число членове, които да представят „всичките български населения“. „Те да се избират от народа по вишегласие, според особен един избирателен закон, без ни най-малко намесване от страна на правителството.“

През октомври 1867 г. Тайният комитет започва да издава в. „Народност“. Негов пръв редактор е д-р Иван Богоров, а след бр. 10 с редактирането и издаването му се заемат Ат. Андреев, Ив. Грудов, Ив. Касабов и П. Кисимов. В продължение на две години отстоява идеите на ТЦБК, а по-късно и на неговите приемници Българското общество и „Млада България“. Още от началото на своето съществуване ТЦБК включва дейци с различни виждания по важни въпроси. Постепенно изкристализират две течения — радикално, начело с Ив. Касабов, и умерено, в което главно действащо лице е П. Кисимов. Противоречията се задълбочават и групата на Кисимов, в която влизат още Ив. Грудов и Ат. Андреев, започва все повече и повече да около Добродетелната дружина. През март 1868 г. това води до отстраняването на Ив. Грудов от редакторския пост на в. „Народност“. Мястото му е заето от Ив. Касабов, а когато през юни 1868 той става и едноличен издател на „Народност“, последният престава да бъде орган на комитета.

Това е и краят на ТЦБК, а мястото му е заето от друга организация на буржоазно-либералните течение сред емиграцията  — „Българското общество“. Негов лидер и идеолог отново е Ив. Касабов, а вестникът му е „Народност“, издаван от самия Касабов. Именно  „Българското общество“ подготвя и изпраща в България четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. "През зимата на 1867 г. се виждах често с Хаджи Димитър. – пише в мемоарите си Касабов - Реших, че една чета ще разпали духовете и приготви въстание, дори да не успее, ще подкрепи идеята за съществуване на комитета и ще помогне за решаване на черковния въпрос. Направих печат за Привременно българско правителство, което е в Балкана, написах прокламация и адрес до Великите сили". Касабов говори за революцията като изход за свобода още в първите си статии в "Народност". Средище на обществото е читалище "Братска любов", стопанисвано от Ценович. По това време читалищата са прикритие на братята масони. Такива са били "Зора" в Русе, "Селска любов" в Бяла черква, читалищата в Свищов, Шумен и Варна.

Българското общество поддържа връзки с мацинистката „Млада Европа“. По нейно подобие през 1868–1869 г. се формира идеен кръг „Млада България“, в който влизат членовете на Българското общество. Характерното за ТЦБК, Българското общество и „Млада България“ е това, че те приемат и революцията, и помощта на Великите сили, и комбинациите с Турция като възможен път за разрешаването на българския въпрос. Касабов започва кореспонденция с Джузепе Мацини и Михаил Бакунин - известни водачи в европейските революционни среди. Мацини е идеологът на италианското масонство, лидер е на карбонарите. Под негово влияние е създадена общността "Млада Европа", в която влизат националните секции - "Млада Италия", "Млада Полша", "Млада Германия" и т.н. Бакунин е руският теоретик на анархизма. Приет е в Братството във Франция, по-късно е член и на италианската ложа "Социален прогрес", масон 32-ра степен. Бакунин поддържа лични контакти с Мацини, записан е в присъствените книги на много германски ложи. "Кореспонденцията с Бакунин и Мацини ни беше от голяма полза. За много работи се допитвахме до тях и те ни упътваха. Мацини ни съветваше да не сме резки с русите, защото само руското правителство може да ни помогне", разказва Касабов.

През 1869 г. читалище "Братска любов" изпраща делегации при Мацини, Херцен и Бакунин. Активно участие взема и Любен Каравелов. Неговият вестник "Свобода" тръгва и с пари на Ценович и Н. Попович. Каравелов установява връзки с Международната лига за мир и свобода, в която лидери са Джузепе Гарибалди (велик майстор на Великата ложа в Палермо и масон в ложа Х471 "Топкенсвил"), Виктор Юго (велик магистър на Братството на монасите от Сион), Бакунин и др. Лигата провъзгласява правото на поляците и на народите под турско иго на въоръжено въстание, а в програмата за IV конгрес през септември 1870 г. заляга решение за независимост на Русия, България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска. Каравелов получава вестника на Лигата - "Европейски съединени щати". През 1867 г. политическите врагове на сръбския княз Милош Обренович - масоните от ложа "Али Коч" в Белград и сръбската Омладина, организират атентат, при който княза е убит. Любен Каравелов е арестуван във връзка с подозрение в участие в това убийството и за организирането на т.н. Зайчарската чета (600 българи, преминали през 1867 г. на българска територия и разбити от турската армия и сръбската милиция, която ги удря в гръб, но за това почти нищо не се пише у нас). Л. Каравелов е екстрадиран от Сърбия, арестуван в Нови сад от австроунгарските власти и хвърлен в затвора в Пеща, където лежи повече от половин година, преди да емигрира в Букурещ.

Ако погледнем кои от дейците на българската национално освобождение по онова време са членували в масонски ложи, ще видим, че кръгът е много широк – от просветители и хора на перото до революционери и войводи. Но масони са били и видни османски държавници, както и такива в Сърбия и Румъния.

Марин Стоянов Дринов (М. Степанов: псевдоним М. Божков) - руски масон от висок ранг с членства в много славянски ложи. (1838-1906) Роден на 20 октомври 1838 г. (почти връстник на Левски) в Панагюрище в занаятчийско многодетно семейство. Баща му, Стоян Делчев, е бояджия, терзия и часовникар. Братята му Недю (Найден) и Пейо участвуват в революционното движение. От 1855 до 1858 г. е учител в Панагюрище. От 1858 до 1861 г. учи в Киевската семинария. Завършва и Историко-фирлологическия факултет в Московския университет (1865) като кандидат на историко-филологическите науки. Става масон и остава в Русия като домашен учител в семейството на руския масон княз Голицин, с когото обикаля много европейски страни. Съосновател и председател на Българското книжовно дружество в Браила през 1869 г. През 1872 г. става магистър в Москва и доцент по славянознание н Харковския университет и лектор в Историко-филологическия факултет. От 1876 г. е професор. След Освобождението е съветник в канцеларията на княз Черкаски, вицегубернатор на София (която по негово предложение става сталица наБългария), участвува в проектите за изработването на Търновската конституция, инициатор за създаването на редица масонски културни институти. След 1881 г. живее в Харков, където умира. Член на Петербургската академия на науките, на Полската в Краков, на Чешката в Прага и на Югославската в Загреб.

 Г.С. Раковски съдействува за образуването на българската ложа "Тайната дружина на верните приятели" в Цариград през 1861 г. по образец на карбонарите в Италия.

Основатели на „тайната дружина” стават Стоил Попов и Йосив Дайнелов. Други участници са Стефан Илич, Димитър Гешоглу, Марко Балабанов, д-р Стамболски, хаджи Иванчо хаджи Пенчович , Киро Попов, Атанасаки Стоянович. В спомените на д-р Стамболски намираме едно доказателство за членството на горепосочените:"Тук, в кантората на Кира Попова, който беше уведомен от Илича за дохождането на Левски и гостуването му в къщата на х. Иванча на остров Халки, Киро си прехапа устните и се чудеше на смелостта и куража на гостенина, така и на гостоприемеца. Троицата се съгласиха да посъберат малко пари и от находящите се сега останали в Цариград верни приятели на тайната дружинка, за да ги занесе Илич на утрото в понеделник и ги предаде на Левски, тъй като във вторник последният трябваше да отпътува с парахода за Буpгас." "Тайната дружина" и Раковски започват да създават първата мрежа от съзаклатия в страната посредством изпращането на емисари и агитатори, набиращи кадри за Първата българска легия в Белград. Агитацията се води и чрез писма и прокламации в пресата, предимно чрез "Дунавски лебед" на Раковски. Писмата на  Раковски ни дават представа за обхвата, за бъдещи  участниците във въоръженото народно въстание и за пропагандаторите по места.

Никола Обретенов (28 май 1849 - 10 окт. 1939 г.): псевдоними Кола, Кобра, Кила, Русчуклията Никола, Каврък, Кубрат, Комедаджия, Комик, Тихо, Кольо, слуга, дядо Никола, Тропчо (псевдоним и на Левски). Член на Русенския ч. р. комитет, апостол на БРЦК, ботевски четник.Роден в богатото търговско семейство на Тихо и Тодорка Обретенови. Брат на Петрана, Ангел, Георги, Петър и Анастасия Обретенови.

Захари Стоянов, негов зет и събрат по възгледи и дейност, най-известен като Летописец на Априлското въстание. Благодарение на Иван Ведър, Захари станал помощник-библиотекар в прочутото русенско читалище „Зора“, а след като взел Пенчо Черковски, библиотекаря на „Зора“, при себе си на работа, Ведър настанил и Никола Обретенов на заплата в читалището на неговото място. За това пише Стоян Заимов в „Миналото“.

В русенска ложа са членували  майката на Никола Обретенов, Тодорка, самият Никола,  Данаил (Деню) Николов („Яни Инглез“, „Ованес ефенди“, „Иван Ведър“),  Захари Стоянов,  Тома Кърджиев, Иларион Драгостинов, Ради Иванов, Олимпи Панов, Георги  Икономов, Пенчо Черковски. Интересно е, че там членувал и прочутият Мидхат паша.

Интересна и колоритна е фигурата на Теофан Райнов, масон и един от най-доверените хора на Левски в първите му две обиколки из България. Роден в Карлово през 1837 г., той е син на Райно Попович.През 1862 г. Теофан се среща с Георги Раковски, който го праща в Италия. В гарибалдийските дружини българинът получава чин капитан. След края на похода се завръща във Виена. През септември 1864 г. търговската кантора „Гешов-Райнов” обявила фалит.  Райнов е задържан от виенската полиция с мотива, че умишлено е  предизвикал фалита  и е даден  на съд. Въпреки блестящата му защитна реч, той е осъден и близо година лежи в затвора.  Научавайки  за  съдбата на сина си, във Виена пристига майка му и поисква аудиенция от  императора. Впечатлен от разговора си с нея Франц Йосиф  нарежда освобождаването на Теофан Райнов. Той се завръща в България  и  се установява в Пловдив.  През 1867  се отправя за Цариград където се включва в борбата за независима българска църква. През есента на 1868 г. той е вербуван от Манол Иванов, началник на българския отдел към турските тайни служби. "Теофан Райнов - пише неговият биограф д-р Петър Ненков - заминава за Румъния с агентурното име Иван. Като главен турски шпионин под прикритие той има за задача да разузнава настроенията всред българската революционна емиграция. Узнавайки сведения за намеренията на турската власт, той обаче своевременно ги предава на революционните дейци в румънската столица." Поддържа връзки с Раковски, Каравелов, Левски и Иван Касабов. Крупни суми, които му са дадени от турското разузнаване за подкупване на български революционери, той ги дарява за закупуване на печатница и издаване на вестниците “Дунавска зора, “Ле Етеоалд Ориент”, “Народност” и „Свободна България”. Освен това отпуска крупна сума за революционната обиколка на Левски в България. Същевременно с това изпраща в Цариград  рапорти до шефа на турското разузнаване, пълни с неверни факти за българската революционна емиграция в Румъния. Както отбелязва Христо Георгиев в едно свое писмо до найден Геров, Апостола му помагал в съчиняването на лъжливите рапорти, предназначени за турците. Като пълномощници на БРЦК Теофан Райнов и Райчо Попгръблев се срещат в Женева с Херцен, Бакунин, Нечаев и Жуковски, след което отиват в Лондон за среща с Джузепе Мацини. През 1872 г. след като сменя самоличността си, Райнов е назначен за управител на Хиршовата железница в Пловдив, за което научаваме от едно писмо на Левски.

След Освобождението е назначен за окръжен управител на Карлово.  През 1879 г. е издигнат за префект на  Пловдив. В следващите години последователно е назначаван на редица високи длъжности . От октомври  1882 г. до януари 1883 г е  помощник кмет на София.Умира на 18 септември 1910 г. на 73 годишна възраст.

Райнов играе двойнствената си игра на турски шпионин и едновременно с това осведомител на българските революционери заедно с друг „двоен агент” и масон - Георги Живков, направил блестяща кариера на политическата сцена на следосвобожденска България – депутат, регент, министър, един от тези, които Симеон Радевнаричат “строители на съвременна България”. Живков е брат на Вела, съпругата на създателя на партията на тесните социалисти Димитър Благоев.

В Цариградския клон на «Ориентал Лодж» през 1863 г. бил посветен и английският масон, роден в Разград – Данаил Николов (Иван Ведър). Иван Ведър, бил учител  на децата на Мидхат паша, с когото бил в една ложа  в Русе и в Цариград, получил образованието си в  масонските учебни заведения – Медицинското училище в Букурещ, протестанското училище на о. Гонзо,  пътувал по поръчение на братята си с мисии до Австралия и Америка, в Чикаго, където се намира  главната ложа, работил във Ветово, Русе, Видин, в Червена вода, по железниците, в Махалата, Плевенско, като учител. През 1863 г. се оженва и заминава за Цариград, където е кореспондент на различни европейски вестници и преподава в Роберт колеж. В същата година е приет в английската Ориенталска ложа №33 и получава номер 687. Заради особените си заслуги достига до най-високата 33-та степен.

 Ангел Кънчев пише на Никола Обретинов на 6 август 1870 г., от Табор:

“Много добре ще сториш да ми напишеш, ако искаш, в кратко, нещо за Програмата на Лицея, а особено туй, което следва ти миналата година там.”

Става дума за Лицея на Мидхат паша в Галата, Цариград, отворен от правителството през 1869 г. За него има данни в писмата на държавния служител, масонът Х. Иванчо х. Пенчович до Русенската община, в които пише, че са избрани 4 русенски отлични ученици, изпратени да учат там на държавни разноски. Общо от страната те били 10. “Голяма привилегия за Русчук е това благоволение” – пише той.

Братя-масони са повечето членове на комитетите на ТЦБК в Букурещ, Браила, Гюргево, Одеса, Белград, Цариград, Русе, Свищов, Търново, Варна, Пловдив, Плевен и основателите на читалищата там.

Особено активен (от 1869 до 1872 г.) бил масонът Мидхат паша, който бил министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша по времето на Абдул Азис. Той писал на султана да установи конституционно управление по образеца на западните демокрации. Така корупцията в страната щяла да бъде изкоренена и с новите закони щял да бъде въведен ред, равноправие и благоденствие.

През 1856 г. в Букурещ, Румъния, била създадена първата румънска ложа «Дунавска звезда» с редовен патент на Великия Ориент на Франция. Първомайстор бил изтъкнатият държавник Йон Братиану, посветен в Париж.

В средата на юли 1851 г. на д-р Левис, масон и преподавател в Пещенското индустриално училище, изпраща тайно донесение до земунския военен комендант Крайтнер. Генерал Крайнтнер е трябвало да прераде подробните сведения на барон Апел, комендант на ІІІ-та австрийска армия в Пеща, а той, от своя страна да ги предостави на военното министерство във Виена и на министъра на полицията, барон Кемпен. Доклада на д-р Левис, прекарал дните от 10 до 15 юли 1851 г. в сръбската столица Белград:

“В Белград съществува тайно сдружение, носещо името на свободните зидари, но неговите цели се различават от хуманитарната насоченост и тенденции на правото свободно зидарство. Работата на белградската ложа има политико- демократически характер и цели разрушаването на съществуващия ред. В нея членуват 204 души – турци, сърби и авантюристи от всички народности на континента, намиращи се в Белград. Между сърбите и турците се намират и няколко доста порядъчни личности и високо-поставени държавни чиновници – нещо повече: сегашният Велик везир в Цариград също е посветен в тази тяхна мистерия.”

Всъщност шпионинът на Австро-Унгария докладва за най-мощната масонска ложа в Османската империя „Али Коч” с главно седалище Белград и филаили във Видин,Свищов, Русе, Вaрна, Ниш и Неапол по българските земи. Иван Касабов е отговарял за чуждоезичната секция на смесената масонска ложа “Али Коч”; именно Касабов свързва Теофан Райнов с Марко Балабанов, тогава студент в Париж. Балабанов е проверен, питомник на Раковски, още в юношеските си години пише за “Дунавски лебед”. През 1863 г. е адютант на Раковски при дипломатическите му совалки. Райнов Балабонов от Женева отиват в Лондон, където им е уредена среща с Мацини. Той им начертава план за революция в Българско...

Ложа „Али Коч” е наследник на еничарски военен орден Великият Оджак, създаден през 1326 г. Еничарите са единственият военен орган в Османската иперия. Всички войни които води Османската империя са подготвяни, ръководени и водени от еничарите. Всички еничари без изключение до около 1750 г. са от християнски произход. 1826 г. Османският султан Махмуд ІІ разпуска военният орден на еничарите и в последвалия бунт избива 20 000 от тях. Това е важен момент в западането на военната мощ на Османската империая. Мнозина от бившите еничари стават масони. До края на века са формирани девет ложи, като главната турска ложа е “Али Коч” . Малко по-късно се създават и първите масонски ложи в Гърция, Румъния и Сърбия. Раковски е поддържал връзка с Белградската ложа на „Али Коч”. Той съдействува на Стоил Попов и Йосиф Дайнелов за образуването на българска ложа "Тайната дружина на верните приятели" в Цариград. (Русенският вилаетски в-к “Дунав” станал орган на вилаета на 3 март 1865 г. и излизал на турски и български език, а българският му главен редактор бил Стоил Попов.). Всъщност членовете на тази ложа, мнозина от които висши турски чиновници и военни, желаят реформирането на Османската империя по западен образец и превръщането и в светска държава – нещо, което по-късно младотурската партия на Кемал Ататюрк ще постигне. Какво общо с масоните от „Али Коч” са имали сръбските, румънските и българските национални революционери? Отговорът е в донесението на цитирания по-горе австро-унгарски шпионин: турците целяли връщането на еничарската власт, а християните имали за цел републиканско управление в страните си. Това противоречие удивлявало автора на писмото: побратимяването на идеята за връщането на старото управление с една екстремно напредничава политическа цел – република! Неговото тълкувание е, че общото, което ги свързвало, е че и двата идеала били осъществими единствено по пътя на революцията. Основоположник на масонството в Турция бил Али. Знакът на белградската ложа бил мраморна плоча с червени петна и двадесет издълбани ъгъла. Петната означавали кръвта на Али, който бил убит. В Цариград, между членовете на ложата били и почти всички турски духовници и високопоставени лица, чийто протектор бил братът на султана. Рашид и Али паша били също членове на ложата.

 Масоните са тези, които провокират и движат и Американската революция. Секретността в техните ложи им позволява да се срещат и да обсъждат стратегията на действията си.  Джордж Вашингтон постъпва в масонска ложа № 4 във Фредериксбърг, Вирджиния, през 1752 г., а след като е избран за Президент на САЩ през 1789 г., той вече е Велик майстор на тази ложа. Вашингтон се заклева за Президент пред масонска Библия. Пред тази Библия се заклева и неговият вицепрезидент, Джон Адамс, също масон. Тази Библия, собственост на ложа № 1 „Св. Джон” (Ню Йорк), е печатана в Лондон през 1767 г., по-късно е използвана в клетвените церемонии на президентите на Хардинг, Айзенхауер, Картър и Джордж Буш-старши. В уводните страници на масонската Библия пише, че масонството е не само братство на християни, но фактически подкрепя всички религии.Осмина от подписалите Декларацията за Независимостта също са членове на ложата във Фредериксбърг. Доказано е, че 51 от 56-тимата подписали Декларацията са били масони – споровете са само около това какви са били техните степени в йерархията. Двадесет и осем от подписалите Конституцията на Съединените щати също са били масони, както и двадесет и четирима от генералите в армията на Джордж Вашингтон.

Но масонството не е само организация на дребната и средната буржоазия, в него участват и най-могъщите фигури на финансовия капитал. На 20 декември 1781 г. било постигнато споразумение между илюминатите и масоните в организацията на илюминатите да се въведат първите три масонски степени. На същия съвместен Конгрес между илюминати и масони било взето решение да се канят богати членове в ложите, което се правело, очевидно, по финансови съображения. Не след дълго илюминатите преместили своя щаб във Франкфурт, известен като бастион на банкерските капитали. Започнали да постъпват големи суми от видни фамилии – Опенхаймер, Шустер, Вертхейн, Щерн и, не на последно място, разбира се, Ротшилд. Може би ще ви се види странно, но пръзникът на трудещите се, 1 май, е въведен в САЩ от масони, а червеният цвят върху знамето на комунарите е червеният цвят ог герба на Ротшилдови. Как си кореспондират тези два полюса – това е задача с повишена трудност. Интересно е да се отбележи, че по време на комунистическата революция в Русия, Владимир Ленин заявява: „Ние, болшевиките, сме якобинците на ХХ век...”

По времето на Левски идеолог на масонското революционно движение в Европа е Мацини. Докато учел в Университета на Геноа, Мацини станал масон 33-та сетепен и член на организацията на карбонарите, които през 1828 г. формулирали своите приоритети така: „Нашата крайна цел е същата, която имаха Волтер и Френската революция .” В Генуа Мацини се посветил на каузата на италианското обединение. През 1831 г. той бил екстрадиран във Франция, където основал движението „Млади Общества” – в тях влизали „Млада Италия”, „Млада Англия” и т.н. Кредото на движението било „Обединение чрез Сила”. През 1837 г. Мацини отива в Англия, след което се завръща в Италия през 1848 г. и оглавява революцията срещу австрийците, но отново е пратен в изгнание. През петдесетте години на ХIХ век Мацини става признат лидер на революционното движение в Италия. През 1861 г. обединението на Италия е реалност, макар че това е Кралство Италия, а не Република Италия, за която се е борил Мацини. В периода 1814 – 48 г. групата „Haute Vente Romaine” оглавявала повечето от европейските тайни общества. В едно писмо от април 1836 г. лидерът на „Haute Vente Romaine”, чиито псевдоним бил „Нубий”, осведомява друг член на ложата с псевдоним „Беппо”: „Мацини се държи повече като конспиратор от някаква мелодрама, но това не подхожда на дискретната позиция, която трябва да имаме ние, за да постигнем своя триумф. Мацини обича да говори бомбастично, най-вече за самия себе си. Той не се уморява да пише наляво и надясно, че ще срутим всички тронове и олтари, което плаши хората. Застанал е в позата на пророк на хуманността...” През 1860 г. Мацини формирал една организация, наречена от него „Oblfnica”. Името е свързано с латинското „obelus”, означаващо „Аз викам с кинжал”.

През 1859 г. Албърт Пайк (1809 – 1891), юрист и лидер на американския масонски Шотландски Обряд (наричали  Пайк „Суверен Понтификат на Универсалното масонство”, „Пророк на Свободното Зидарство” и „най-великият масон на  ХIХ век”), който бил запленен от идеята за единно световно правителство,  е избран за координатор на дейността на илюминатите в САЩ. Пайк бил гений, способен да чете и пише на 16 езика. Масон 33-та степен, той е един от бащите-основатели и лидер на Древния Приет Шотландски Обряд на Свободното Зидарство. През 1869 г. Пайк станал върховен водач на Рицарите от Ку Клукс Клан. През 1871 г. той написал своя фундаментален труд от 861 страници, озаглавен „Морал и Догма”. Пайк е роден на 29 декември 1809 г. в Бостън, завършва университета в Харвард, след което участва във войната за Конфедерацията, където достига до чин бригаден генерал. Той бил назначен от Конфедератите за губернатор на райони населени с индиански племена със задачата да набере помощна армия от индианци. Пайк напълно успява в мисията си. Индианците, които се сражавали за Конфедератите започнали да го наричат „Честният Бледолик Приятел и Закрилник”.

След смъртта на Мацини на 11 март 1872 г., Албърт Пайк посочил Адриано Леми (1822 – 1896, масон 33-та степен), банкер от Флоренция, като главната фигура, която трябва да ръководи нелегалната дейност на илюминатите в Европа. Леми бил сподвижник на италианския революционер и патриот Джузепе Гарибалди.

Но да се върнем към Левски. Аз твърдя, че той започва третата си обиколка на България през 1870 г. все още като емисар на ТЦБК в Букурещ, какъвто е бил и при първите си две обиколки. Или иначе казано – до този момент Левски работи за основана от масони революционна организация. ТБЦК финансира първата му обиколка - от 11 декември 1868 г. - до 24 февруари 1869 г. Като се връща, Левски докладва, че народът не е готов за въстание. Предстои му здрава работа. "Младите" снабдяват Апостола с прокламации (същите като на Х. Димитър), пълномощни писма и пароли. На 1 май 1869 г. от Никопол той започва втората си обиколка. През август 1869 г. скелетът на организацията е готов. Самият Касабов, лидерът на ТЦБК, ще напише за Левски: „Този Васил Левски в мое време беше най-верният наш агент, който ходеше из България и проповядваше въстанието. Той наистина беше единственият, най-живият и най-способният агент, който разпространяваше пропагандата на тайните съзаклятни български комитети из България, лично с живо слово и дело, а особено в Софийско, Плевенско, Ловешко и други места. Той беше рядък дух, със смел кураж, примерно действие и самоотрицание. Бог да го прости и вечна му признателност".

Защо тогава трябва да коментираме всичко това, ако нещата са точно така, както изглеждат на пръв поглед, Левски не е бил нищо повече от един „функционер” на масоните в България, такъв, какъвто той самият се опитва да се изкара пред турския съд в София. Защото, междувременно, в периода декември 1868 до пролетта на 1872 г. се случва нещо много важно не само за организацията на масоните, и в частност за самия Левски, а за цялото българско национално революционно движение. Казано простичко: Левски „краде” организацията от масоните-емигранти и я превръща в нещо съвършено различно. Той я прави по образ и подобие на самия себе си. "Облегнете се само в себе си и във вашата сила." - пише той в една своя прокламация на Привременното Българско Правителство - септември, 1869 г. и това се превръща в негово кредо.

Какво е бил замислил, можем да прозрем още от едно негово писмо, което той пише в края на март или началото на април 1868 г. от Белград до П. Хитов, който е също в Белград:

„Чух, [че] щял си да отиваш във Влашко. Аз от 67-мо [1867 г.] досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печеля за цял народ - ако изгубя, губя само мене си.”

От 11 декември 1868 до 24 февруари 1869 г. Левски прави първата си обиколка в българските земи, след което се връща в Букурещ. Там с помощта на „Млада България” подготвя нова обиколка от 1 май до 26 август 1869 г., по време на която изгражда съзаклятнически общества в Ловеч, Плевен, Карлово, Сопот и др.

По онова време богатите българи от т.н. Добродетелна Дружина и онези в Одеса разчитат изцяло на Русия; предишният кумир на Левски, Г.С. Раковски е залагал и на Русия, и на Румъния, и на Сърбия, което в крайна сметка се оказва едно и също - провал. Хората от ТЦБК (Таен Централен Български Комитет) са прозападно настроени и опоненти на Раковски, те са масони; тези хора смятат, че в България може да има дуализъм - формално управление на Султана и прозападна българска автономия. Левски разчита само на себе си и на българите в България.

Найден Геров, руският консул в Пловдив, в писмо от 30 май 1869 г. съобщава, че Дякона заминал от Пловдив преди 6-7 дни и показвал прокламация на български и турски, която Геров нарича "празна работа" и се опасява "да не се излъжат някои простодушни да се поведат, та и те да теглят, и на други беля да докарат." (Из архива на Н. Геров, кн. 1, 1911, стр. 296). Три години по-късно Геров уведомява с официално писмо от 29 ноември 1872 г. граф Н.П.Игнатиев за ВЗЕТИТЕ МЕРКИ от турските власти да заловят Левски на всяка цена и наред с най-общите сведения, които дава за него, бележи, че той "от четири години обикаля наред България и от името на таен комитет КОЙТО СЪЩЕСТВУВА САМО НА ИМЕ, подбужда българите да се готвят за въстание. (Документи за българската история, том 2, 1932 г., стр. 61). Добре осведомен върху намеренията на Апостола от това време е и водачът на "старите" Хр. Георгиев, който в писмото си от 11 март 1869, тоест между първата и втората обиколка на Левски, предупреждава Найден Геров:

"На приказките на Дякона, кажете да не дават уверение." (Из архива на Найден Геров, кн. 1, 1911, стр. 293)

Очевидно че още в самото начало "Старите" разгадават намеренията на Левски и затова Хр. Георгиев предупреждава агента на Руската Корона Найден Геров. В продължение на повече от четири месеца Левски обикаля страната и образува първите съзаклятия, като първото е е в Плевен. По препоръка на Данаил Хр. Попов, търговец в Турну Мъгуреле, който му служи за връзка между Румъния и България, Левски се свързва с неговия брат Анастас поп Хинов (също масон) и с негово съдействие в началото на май 1869 основава комитета в Плевен, вероятно около 6 май, Гергьовден. От Плевен Левски продължава пътя си през Ловеч и Троян за Южна България. Според Иван Драсов той основал Ловечкия комитет на 3 август 1869 г., тоест не в началото, а към края на втората си обиколка, Ако приемем, че със събранието в Ловеч е почти в края на втората обиколка на Левски, ще видим, че верен на себе си, той прави един голям КРЪГ, и като опорна точка за себе си и организацията, набелязва Ловеч за ЦЕНТЪР на този кръг. Оттук натам "хорото ще се свири" от Ловеч. Защо е избрал Ловеч, това много добре е обяснено в поста на многоуважавания Гербов в този форум.

В писмото си от 30 май, което цитирахме, Геров не само докладва точната дата на пребиваването на Апостола, но не крие и отношението си към него:

"Дяконът - пише той, - дето ходи, все иска да му дават и пари за харашлък, та да не би да лъже хората само да им зима пари!" (стр. 296 от Архива на Н. Геров). По това време Геров е руски консул в Пловдив от близо двадесет години и неговото негативно отношение към Левски напълно хармонира с това на Христо Георгиев, който в писмо до Геров от 30 май с.г. пише: "Дяконът е онзи, дето прави лъжливите писма на Райнова (Сава, от Сливен), за да се рекомендува, че е добър шпионин. Какъвто Райнов, такъв е и Дяконът, и двамата ЗА ПАРИ И БАЩА СИ ПРОДАВАТ." (архив на Н. Геров, кн. 1, 1911, стр. 297).

През август Левски е в Сливенско - минава през Чирпан и Стара Загора, където също основава комитети. Сливен е крайната точка, до която той стига през втората си обиколка. През Ловеч и Плевен отива в Никопол, мястото откъдето напуска България. На 26 август Левски минава Дунава при Турну Мъгуреле и без да се задържа, през Александрия, отива в Букурещ.

Сега в писмата си той не говори вече от свое име, а от името на народа в България: "Нали дойдох нарочно из Българско да ви представя народното мнение на простия и на учения ни народ в Българско." (Д.Т.Страшимиров, Васил Левски: Извори, 1том 1, 1929, стр. 58) - пише той до група емигранти във Влашко.

През целия си почти едногодишен престой в Румъния от 26 август 1869 до 26 май 1870 г. Левски води неспирни спорове с "младите".

"Брате - пише той до Иван Кършовски - тамкашните ви работи като ме смутиха и за мене друго нямаше кво, защото и аз там между всички ви бях най-простият, и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от вас комуто се хареса да върви с нас, той ще ни се обади и ний ще го приемем."

Това е много важен и преломен момент в цялата ситуация: Левски просто променя ЦЕНТЪРА на тежестта, той го прехвърля от колективната безотговорност и празнодумие във Влашко върху собствените си плещи, нагърбва се да носи тежкото бреме на ОСНОВЕН ДВИГАТЕЛ за създаване на комитети, като избира за опорната си точка територията на България.

Според някои историци, акад. Димитър Косев например, в първите си две обиколки Левски не е създавал никакви комитети в България, а просто агитирал в полза на "младите" емигранти от Румъния, разговарял, слушал. После, след като се върнал обратно в Румъния, обмислил внимателно всичко чуто и видяно, анализирал го и чак тогава се родила идеята му за вътрешно-комитетска организация, след което започнал да се мъчи да убеждава емигрантите във верността на своите заключения. Тази теза е твърде съмнителна, за да приемем, че близо половин годишната му обиколка из България е била само опознавателна анкета за събиране на мнения.

Можем да приемем за по-достоверно, че в своите първи две обиколки из България Левски се възползва от възможностите на "младите", от изградените им структури, от връзките и от парите им. Ето защо тръгва като техен емисар през 1868 г.и непрекъснато преговаря с всичките им идейни представители. Нещо повече, докато води тези преговори и сложни политически маневри, той през следващите три години систематично и умело ще излива темелите на бъдещата независима българска държава, притежавайки пълен контрол над процеса. Факт е обаче, че Левски полага основите на комитетската си организация още преди да му бъде наложена "шапката" на Централния Революционен Комитет от Букурещ, начело с Каравелов (това е друга тема и тя изисква специално разглеждане). И от тази вече своя организация, в продължение на не повече от две години той изгражда ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ на бъдещата българска държава - изгражда я сам, клетка по клетка, структурира я организационно, обособява нейните органи - полиция, разузнаване, финансови отдели, администрация. Левски по същество има амбицията и енергията да гради нова българска държава в пределите на Отоманската империя. При това той избира третият път - инстинктивно и ловко лавира между русофилите в лицето на "старите" и про-западно настроените "млади", които се надяват на помощ от Гарибалди (Млада Италия), Млада Сърбия, Млада Франция и т.н. Заблудата на тези "млади" републиканци, повечето от които са масови, стига дотам, че дори бълнуват за една обща българо-турска република (дуализъм), изградена с младотурското антимонархическо движение. Представяте ли си такава държава, след като знаем какво се случва с арменци и гърци, когато на власт идват републиканците на Кемал Ататюрк (също масон) след Първата световна война?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[templar1307]

Киров, понеже повече от 20 години се интересувам от масонството, да попитам - според теб всичко ли е масонски заговор или само голяма част, като ти чета поста!?

[Б. Киров]

Преди 20 минути, templar1307 said:

Киров, понеже повече от 20 години се интересувам от масонството, да попитам - според теб всичко ли е масонски заговор или само голяма част, като ти чета поста!?

 

 

Преди 20 минути, templar1307 said:

К

 

Не, не всичко. В началото Левски използва техни пари и мрежа от комитети в България. После това, което създава като организация в България, постепенно преминава под негов контрол и хората около Касабов  губят контрол върху него. Тук във форума има две много добре разработени теми от Гербов за това и за взаимоотношенията между Левски и комитетите във Влашко, там детайлно е описано всичко. Личността на Левски е много силна, за да бъде движен той като кукла на конци от който и да било, още след първата му обиколка започва това постепенно отделяне и обособяване на вътрешната организация с център Ловеч, който той си избира сам. Доста съм се отдалечил от темата, и ме връщаш към нея сега, но ти благодаря за това

[templar1307]

Идеята за ВРО като масонска организация не е лоша /т.е. създадена по подобие/, ама на мен ми прилича на копи-пейст от "Родени в кръв", демек българския вариант на туй фентази.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, templar1307 said:

Идеята за ВРО като масонска организация не е лоша /т.е. създадена по подобие/, ама на мен ми прилича на копи-пейст от "Родени в кръв", демек българския вариант на туй фентази.

 

 

ВРО не е масонска организация, но Левски е бил емисар на ТЦБК в Букурещ, която организация е основана от масони (това обаче не означава автоматично, че тя е „масонска организация”); ето линк към темата на Гербов (трябва да се свали файла от него), където добре е аргументирана връзката на Левски с Тайния централен български комитет в Букурещ. И макар с Гербов да имаме доста различия по отношения личността и ролята на Левски, в този материал той е точен и прецизен, според мен. Ще си позволя да го цитирам отчасти:

http://www.chitatel.net/forum/topic/10588-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D1%86%D0%BA/?page=1

„На практика Васил Левски през 1870 г. започва третата си обиколка на България като емисар на Тайния централен български комитет в Букурещ, какъвто е бил и при първите си две обиколки. „Каза ни, че е изпратен от Букурещкия централен комитет - обяснява Иван Драсов, - който комитет се съставлявал от лица достойни, образовани и че делото е разпространено в повечето градове и села в Тракия и България; и че оставяло още няколко места, за които той бил изпратен да ги скопчи. И така общото въстание не ще бъде късно.”В края на 1969 - началото на 1970 г. в Румъния е направен опит за активиране на дейността на ТЦБК. За това съдим по сведенията, които дава полският емигрант Т. Окша-Ожеховски, турски шпионин, имал за задача да следи революционните прояви на българската емиграция в Румъния. В доклада си от 11 януари 1870 г. агентът описва много подробно структурата, организацията и методите на действие на образуваните в румънските градове 12 български комитета, които имали за център Букурещ.

Благодарение на личните си връзки с активиста на ТЦБК Георги Живков, турският информатор присъствал на 30 декември 1869 г. на едно събрание на тези комитети. На него се обсъждала тактиката на борбата за освобождение на българите, в която се разчитало на помощта на Босна, Сърбия, Черна гора, Гърция, на славяните в Австро-Унгария и на Русия. Очаквало се и помощ в оръжие и хора от италианските революционери Мацини, Линденберг и Бидискини, които обещавали такава.

На 2 януари 1870 г. било проведено ново заседание на комитета (за който от приведените сведения става ясно, че не може да е друг, освен ТЦБК). На него се обсъждало въпросът за въстание в България през пролетта. Било взето решение всеки комитет да направи точна сметка на силите и средствата, с които разполага както в своя район, така и в самата България. Трябвало да се събира извънредна помощ по места, да бъдат издирени тайни места за складиране на оръжие, муниции и т. н.

В същия доклад се споменавало, че четирима души, между които и Дякон Левски, трябвало да заминат във вътрешността на страната, за да подготвят духовете и да организират чети. Левски трябвало да обиколи и околните страни, за да се осведоми за приготовленията, които се правят в тях с оглед на съвместно действие. Делегатът на комитета от Браила и целият Букурещки комитет, обаче, се противопоставили.20

Едно писмо на Давид Тодоров до Панайот Хитов потвърждава, че Дяконът е бил по това време - до 7 януари 1870 г., в Букурещ.21

В същата посока за активиране на дейността на ТЦБК са и сведенията, пак от това време - 13 декември 1869 г., които дава Светослав Сапунов - Миларов в писмо, изпратено от Гюргево до Бидискини в Цариград (май е същият от по-горе?). Писмото е преразказано от Михаил Арнаудов в неговото изследване „Любен Каравелов - живот, дело, епоха.” Информация за съдържанието на същото писмо има представена и във „Васил Левски - документален летопис”. От двете може да се подразбере следното:

Св. Сапунов в Румъния се срещнал с Г. Живков, Ив. Кършовски и Арон (?). Живков вече бил направил опити да състави комитети в Русе, Търново, Габрово, Трявна, Тулча, Плевен, Сливен, Лом, Видин и Свищов, а Кършовски се готвел да работи по съставянето на клубове във Влашко.

В писмото Сапунов пише още: „Г. Львскы (Дiакона) един от революционерните начялници най-практичния и най-дръзновенния беше готов да тръгне за в Бълг. да събира хора, да ся приготвят да въстават на бой на първа пролет. Г. Кършовски го повикал тука, за да разискваме и решиме работите добре, да не би да направиме някоя погрешка. Г. Львскы е сега в Т. Мъгурели Г. Попович го помага в предприятието му. Имал една мечта: да събира всичките пръснати революционерни сили и да ги подчини на една програма, която ще бъде двигателя на общата ни работа на свободата.”

п.с.

Друг е въпросът, доколко Левски стриктно е изпълнявал плановете и нарежданията на ТЦБК и доколко неговата ВРО не се е отделила твърде рано организационно от комитета в Букурещ, но сега не ми се влиза в дълги дебати по темата.

 

[templar1307]

То такова чудо като ТЦБК не съществува, ама айде да не влизаме в подробности, но щом Гербов е експерт веднага се оттеглям!

[Б. Киров]

Преди 15 минути, templar1307 said:

То такова чудо като ТЦБК не съществува,

Е, сега, нова история ли ще пишем? Защо да не съществува?

[templar1307]

Ми, не съществува!