Боянската църква - един нов прочит

[alvassareiro]

Тази църквица придоби голяма популярност в последните 10-15 години след като беше рестарврирана, и постоянно се поддържа огъня от някое ново откритие - я някой портрет, я някой автограф, намерен случайно. Попадал съм дори на крайно полярни мнения - от велико шедьовър, до твърдения, че всъщност не е нищо особено и си е съвсем в реда на нещата и епохата всичко в нея. Кое всъщност я прави толкова популярна?

1. Двата обективни критерия

Дали един монумент е красив или не, дали въздейства или не, си е строго индивидуално и субективно. Затова ще се постарая да дам два обективни критерия за важността на тази църква:

- това е единственият изцяло запазен като архитектура и декорация храм в земите не само на днешна България, но и на ВБЦ. Има и други подобни паметници, но са силно фрагментирани. Това само по себе си е уникално важно, тъ като през средновековието храмовете са следвали сходна иконографска програма с много малко изключения. Затова е важно да имаме само един изцяло запазен паметник, за да придобием представа как са изглеждали всички други от епохата.

- през цялото Средновековие до вкл. Възраждането, когато е другият връх в иконографията ни, винаги има две паралелни тенденции в иконографията. Имаме от една страна една висока, столична живопис - и столична не Търновска, а Константинополска, и една друга, провинциална, по-наивна и непретенциознна. Какви са разликите между двете е друга тема - не само боите, шарките, лицата, но най-вече грамотността на зографите - защото иконопистта не е просто рисуване, тя затова и се нарича не рис, а ПИС - т.е Светото Евангелие се пише, в случая не с букви, а с бои. Иконографията е богословие в цветове, което често изяснява догмати и концепции, които буквите не могат (Светия дух, Светата Троица, Божията премъдрост, Възкресението и тн.). Затова е важно не просто дали зографът (животоописател, гр) е добър художник, а дали е грамотен теософски. Естествено зографите от столичната, академична живопис, са високообразовани и обучени в най-добрите за времето си школи, и не са просто добри художници, а и грамотни богослови, което се отразява директно върху зографията им. А представителите на провинциалната живопис са в най-добрия случай просто добри художници, и то много рядко. Естествено причините за двете тенденции, така устойчиви през цялата история, са прозаични - жителите на едно малко село и провинциално градче рядко са можели да си позволят най-добрите зографи, и са наемали онова, което им е под ръка. Разбира се, въпросът майсторът на Боянската църква към коя тенденция принадлежи е ясен - той е от столичната, високата, Константинополската школа, може би най-добрият на своето време не само в България, но и на Балканите. Така имаме рядката възможност в единствения запазен изцяло храм от ВБД да е работил не някой мазач, а истински гений (Боянският майстор е събирателно име на групата, изписала храма през 1257 г). 

Но защо всичко това в една малка, невзрачна църквица в едно загубено село?

 

[alvassareiro]

2. Четирите портрета

Обикновено се говори с прехлас за четирите портрети на северната и южната стена, описва се грацията на Десислава и загрижения вид на Калоян, високомерието на Ирина Комнина и странното изображение на царя до нея. Някои намират западни влияния - те са декоративни, повърхностни, някоя шарка, шевица, бродения или жест, и честно казано не впечатляват особено туристите от Запад. Кое е всъщност важното в тези портрети?

Като ктитор на храма е изобразен севастократор Калоян, управител на Софийска област (или Средецка), предполага се братовчед на царя. Традиция още от ПБЦ е Софийска област да се поверява на втория по важност човек в държавата - брат или братовчед на царя. Такъв е именно севастократор Калоян. Тази знатна личност решава да си построи вила в полите на Витоша, навярно поради факта, че София се слави с най-лошия климат в България - лете е непоносима жега, а зиме е мъгла и студ. В полите на планината обаче не е така. Севастократорът избира селото Бояна не само защото е красиво място, с хубави борови гори, гледка и много извори. Както говори самото име - Бояна - това е селице на войници, живеещи тук със своите семейства. Нещо като стратиотите във Византия. Управата на София разполага подобни селища из склоновете на околните планини, за да обезпечи сигурността на града - при нашествие на чужда армия в Софийското поле, околните гарницони се спускат от планините и я поставят е чувал. Естествено, жителите на Бояна, освен професионални войници, са имали и данъчни облегчения, и севастократорът им е бил командир. Така че мястото, освен красиво, е и сигурно. Нека си представим каква би била съдбата на едно загубено днес село, ако бат Бойко си купи имот там и си направи вила - за половин година ще оправят пътищата, канализация, транспорт. Нещо подобно е станало и през Средновековието. Севастократорът е дал своя дан за селото, в което е дошъл да почива - естествено тогава канализация, пътища и тн. не са имали такова значение, Свинетка щеше да остане без работа. Навярно е постегнал крепостните стени, понижил е данъците на местните, и, най-важното - разширил е със собствени средства стария селски храм, датиран от 10 век. Всъщност, пригодил го е за своя гробница. И за да не се изложи вторият човек в държавата, е поканил най-добрите майстори на своето време, директно от столицата, за да го изпишат. 

На отсрещната стена ни гледа един цар, странен, непознат, че дори и с ореол на главата. Царе-стетци за нас са Борис, Петър, Иван Сладислав, но не и Константин. Още повече този не е легитимен към момента на строеж на храма. В 1241 умира старият Иван Асен и оставя зад гърба си три брака и камара деца от различни жени. За 15 години се изреждат двамата му малолетни сина - Коломан I (станал цар на 7 години, регентура на майка му Анна-Мария и любовника й Мицо Асен) управлява точно 5 години ,когато е отровен от Ирина Комнина, за да седне нейното синче на трона - Михаил II Асен. Малко преди да стане на 18 той се жени за дъщерята на Ростислав Михайлович, княз на Галиция. Отровен е от племенника на Иван Асен II  и братовчед да Калиман I, станал цар под името Калиман II. Разбирайки са това, Ростислав Михайлович нахлува в България. Калиман го отбива, но е убит по време на лов през 1256. Така загиват и тримата легитимни наследници на стария цар Асен и династията се изчерпва. За трона се борят трима претенденти - Ростислав, Мицо Асен, женен за дъщерята на Иван Асен II, любовник на двете царици и регент в два регентски съвета и затова и в най-силна позиция, поради което е номиниран за цар от болярския съвет; и Константин - син на Тихомир, управител на Скопска област, а по майчина линия внук на Стефан Неманя, цар на Рашка. Мицо бързо губи доверието на болярите поради слабата си политика и отстъпки към византия, редица боляри се отцепват като независими, а на сцената изгрява Константин Тих - като управител на Скопие разгромява първо византийската армия, а след това и сръбската, дошли да си поделят Македония. Затова бързо е номиниран за цар. България навлиза в гражданска война, която ще трае до 1262. Мицо ще бъде разбит и ще се укрие в Несебър, като преди това е задигнал цялата хазна на държавата. Византия ще му прати кораб, за да избяга, ще му подари имот до днешна Троя, а в замяна той ще й хариже Месемврия, стратегическа крепост и за ИРИ, и за нас.

 

[alvassareiro]

3. Легитимация чрез една църква

В разгара на гражданската война се обновява и Боянската църква. Като братовчед на Константин, Калоян е несъмнено на негова страна, доста последователен човек - след 20 години, когато към България настъпва сина на Мицо, Иван Асен III, пратен от Византия, за да стане марионетен цар, Калоян отново ще е против него. За да легитимира претенциите си за трона обаче му трябва нещо повече от успех на бойното поле (а и към 1257 и той не е много сигурен още). Затова се жени за внучката на Иван Асен II, Ирина, кръстена на майка си, от Комниновата династия, и слага името Асен към своето. Както казахме по-горе, зографите на храма са прекрасни теолози, а навярно и историци. Те забелязват съвпадението в имената на Константин Тих Асен и император Флавий Константин (IV, Велики). Те също така знаят, че в православната живопис само император Константин Велики се изписва с ореол, защото е светец, и ореол на друг цар се слага само, ако има нещо общо или се идентифицира с Константин Велики. Съвпадението в имената тук е предостатъчно за средновековният боянски майстор да сложи ореол не само на Константин Тих, но и на жена му. Идеята е ясна - Мицо, обирай си крушите дзвер, че срещу тебе е Великия Константин. И за да е още по-ясно посланието, самата църква е наречена на Свети Николай - покровител на моряци и рибари. Живял по времето на император Константин, явил се в съня му. Свети Николай във Византия е покровител на Константиновата династия. Затова става покровител и на Константин Тих Асен. Иначе не можем да си обясним това име на покровител на рибари и моряци дадено на една планинска църква. Прекрасна легитимация чрез храм. Навярно идеята принадлежи на самия Калоян, но зографите майсторски и теоложки вещо са си свършили работата и затова там имаме единственото изображение на цар с ореол, който не е светец.

[alvassareiro]

4. Най-майсторското изображение на Света София

Нужно е найстина долбоко теологично познание, за да знаеш кой е Света София и още повече, как да я изобразиш. Разбира се, повечето хора смятат, че тя е жена, имала е три дъщери, и затова е светица, четири мъченици. Дъщерите убити, а майката умира от мъка. Всъщност майката София безспорно е мъченица, но не на нейно име е наречен юстинияновия храм в Константинопол, базилика в гр. София и всички други църкви с това име. Самата тя е наречена на друг. Света София всъщност е Божията Премъдрост, това е атрибут на Ийсус Христос и това е ясно и на не толкова добрите теолози. По-сложно е как всъщност да изобразим тази мъдрост. Ако на някой зограф му се даде задача да изобрази Божията мъдрост, той трябва да я реши първо в ума си - да си я представи, за да знае какво да нарисува. В държави като Русия се рисува гола женска фигура с криле, антична реминисценция на богинята на мъдростта, чийто паметник имаме и ние в центъра на София. В други случай се рисува просто жената, мъченицата Св. София - това е често използван подход - моралните качества на християнина - любов, надежда, Възкресение, мъдрост, се персонифицират в образа на жени-мъченици. Не че е имало толкова жени мъченици - често житията им се измислят, преплитат, доукрасявят. Така Света София е мъдростта, трите й дъщери са Вярата, Надеждата и Любовта, Света Анастасия е Възкресението и тн. Като трябва да нарисуваш Възкресението го персонифицираш, рисуваш Света Анастасия и готово. 

Но Боянският майстор е вещ теолог. Той пресъздава един удивителен епизод - когато е на 12 години, Дева Мария и Йосиф го водят в Йерусалим, където го изгубват. Много притеснени го търсят цял ден, докато не го намират в Йерусалимския храм, където изнася лекции на еврейските учени. А те го слушат в захлас. Защото Бог е мъдрост и няма значение,че е в тялото на дете, което не е ходило на училище и не може да чете и пише. Именно тази сцена е най-красноречивият пример за Богът - Мъдрост. Мъдрите хора се изобразят като белобради старци, само Бог може да е премъдро малко момче. Разбира се, за един средновековен зограф тази сцена е позната, навярно знае нейната символика, но е било ужасно трудно да си представи как едно момче ще е по-мъдро от всички учени накуп. А ако не може да си го представи, и сцената няма да е убедителна. Боянският майстор обаче е нарисувал най-убедителната сцена на Христос в храма - Божията мъдрост, в целия византийски ареал, дали защото близкият град се нарича Мъдрост, или обратно - градът се нарича така, заради тази сцена. Всъщност,може би именно тази сцена е най-уникалното нещо в цялата Боянска църква.

И разбира се, сцената с килима, Убрусът, изображението на Света Екатерина - Христовата годеница с брачно було и пръстен, първото изображение на Свети Йоан Рилски и ред други сцена, които са познати на широката публика.

Надявам се успях да внеса малко нова светлина върху този чудноват храм.

Редактирано 1, 2016 от alvassareiro

[Thorn]

Още от самото начало неверни неща. Запазени са заедно със стенописните си ансамбли и църквите в Беренде и Долна Каменица, до голяма степен и Земен. 

[alvassareiro]

Ехе, в доста лошо състояние. Особено Беренде. Като се реставрира ела да си говорим пак.

[resavsky]

Константин Тих пък кога е громил сърбите?

[Thorn]

Лошо, добро състояние, трабваше да ги споменеш. При това Долна Каменица също е реставрирана и е в много добро състояние. 

[alvassareiro]

Споменал съм ги, че са фрагментирани или в лошо състояние. Кое не е ясно?

[Thorn]

Написал си само фрагментирани, не си написал за лошо състояние. Беренде е в лошо състояние, но не е фрагментирана. А Долна Каменица не само че не е фрагментирана, но е и в много добро състояние. Също след реставрация.

[Thorn]

Преди 1 час, alvassareiro said:

близкият град се нарича Мъдрост

По това време се е наричал просто Средец.

[Thorn]

Преди 2 часа, alvassareiro said:

Някои намират западни влияния - те са декоративни, повърхностни, някоя шарка, шевица, бродения или жест

Нали? Почти ги няма, самобитност до дупка, едва ли не самоук е художникът. 

[alvassareiro]

Ами да пропуснал съм, че са и в лошо състояние. А в каменица, както и в Земен, липсват фрагменти, Бояна е по-пълноценно изписана, и изцяло реставрирана,а и фактът, че е леснодостъпна и в близост до столицата я прави наистина най-представителният пример за високата школа. 

Във всички западни източници градът се нарича с много имена едновременно, в т.ч и София от 11 век насетне.

[Thorn]

Липсващите фрагменти в Долна Каменица (само на купола) не са повече от практически изцяло липсващите стенописи на втория етаж в Бояна.

[alvassareiro]

Преди 2 минъти, Thorn said:

Нали? Почти ги няма, самобитност до дупка, едва ли не самоук е художникът. 

Художникът не е самоук, доста подробно съм обяснил що е, какъв е. Въпросът с тези влияния е първо, че те не са от съществено значение, а се изразяват в разни детайли, пръстчета, али бали, те те засягат теологията на изображението приятелю, и затова са без особено значение. Второ, навярно тези западни влияния не идват директно от Запад, ами идват от Константинопол, където навярно ги е усвоил и боянският майстор. И трето, византиската живопис в този период е на светлинни години пред западната, и ако говорим за ренесанс по-късно, всъщност той идва от Византия към Запада, а не обратно.

[Thorn]

Преди 3 минъти, alvassareiro said:

фактът, че е леснодостъпна и в близост до столицата я прави наистина най-представителният пример

Ясно. Критерият за художествено майсторство е  да има удобен транспорт.

[alvassareiro]

Преди 1 минута, Thorn said:

Липсващите фрагменти в Долна Каменица (само на купола) не са повече от практически изцяло липсващите стенописи на втория етаж в Бояна.

Е аз пък визирам първия етаж на Бояна. Това все пак са отделни помещения, с различни функции и архитектоника.

Само на купола, хаха, ами че то куполът е фундаментален в православната живопис.

[alvassareiro]

Преди 1 минута, Thorn said:

Ясно. Критерият за художествено майсторство е  да има удобен транспорт.

Много подробно съм обяснил какъв е критерият за художествено майсторство - това е богословската грамотност на зографа. 

А удобният транспорт и реставрацията са фундаментални за един монумент да е представителен или не, особено ако го представяме пред широка аудитория.

[alvassareiro]

Преди 14 минъти, Thorn said:

Нали? Почти ги няма, самобитност до дупка, едва ли не самоук е художникът. 

 

[alvassareiro]

Ех че е смотана тая визия, нито мога да отговорям, нито да пиша....

Значи тук говорим основно за изкуство, теология. Не искам да се хващам за разни детайли като има ли фрагменти в Каменица или няма, общо взето общи приказки. 

Я Thorn като си такъв познавач на православното изкуство, за което иде реч в тази тема, обясни символиката на двете човешки фигури под краката на Христос в сцената Кръщение Христово; въз основа на какво се изобразява цялата сцена Анастасис (слизане в Ада) след като няма такъв текст; защо православието, за разлика от католицизма, придават такова голямо значение на Йоан Кръстител - като отделна икона тип Цефалофор (предполагам знаеш какво значи това) на царския ред на всеки иконостас, и в сцената Дейсис, която е фундаментална. И защо има крила? И тн. и тн. айде да не питам повече, че пак ще че замеряш с фрагменти.

[Thorn]

 Мен стенописите ме интересуват като изкуство, а не като теология.  Жестовете, формите и колорита са ми много по-важни от предписанията на вселенските събори.

[alvassareiro]

Напротив, нещата не може да се разделят така. Зад всеки жест, поза, цвят, стои солидна теология. Ако ти възприемаш един стенопис като картинка или комикс, си е твой проблем, разбира се. Истинските познавачи или поне цените обаче се интересуват от свещената история и теологическите послания на всяко изображение. И това няма нищо общо с предписанията на вселенските събори, всъщност има само един, които забранява Христос да се рисува като агнец. Не бъркай вселенските събори с ерминиите, появили се хиляда години след последните събори.

[Южняк]

Алва +.Добре написано и аргументирано. Благодарности, научих нови неща, хем изключително добре поднесени. В тебе има тонове писателски талант. 

[alvassareiro]

Боянската църква е противоречиво явление, защото, освен изложените по-горе неща, които я превръщат в шедьовър, историко-артистичен и богословски, като една майсторски написана книга, в същото време тя е и доста традиционна, скучна и напълно в нормите на нещата като представител на високата, академична живопис на Палеологовия рененас. Всичко е издържано така, както трябва да бъде, и като нея са били още стотици градски и столични църкви из целия регион. Поради тази причина тя няма и грам самобитност. Няма ни едно изображение, което да маркира типично българския принос, самобитен, в иконографията - и нямам предвид чесъна на масата, или лицата на някои светци, това са детайли. Няма типично българския теологически прочит на изображенията, онзи, който маркира територията на българския културен ареал - няма я Богородица с криле, няма го дори Йоан Кръстител с криле, липсва Свети Христофор с кучешка глава, липсва странната сцена Кръщение Христово, при която Христос е стъпил върху книга (а не камък) под който има змии  още други, доста интересни изображения.

[Thorn]

Къде го видяхте тоя Палеологов ренесанс в Бояна, бе? Казал някой някога нещо и айде да папагалстваме!  Пак добре, че вече не търсите корените на италианския ренесанс в Софийско, ама и за Палеологов няма основание. Най-малкото нещо е, че Палеолозите още дори и не са станали императори, ама поне погледнете картинките. Примерно влизането в Йерусалим дали повече прилича на романска композиция (или хайде, да не е романска, комнинова да е) или на Ренесанс?