Боянската църква - един нов прочит

[alvassareiro]

Много бъркаш, приятелю. Константинополската живопис не е статична, а има поне три или четири периода. Боянската църква е много новаторска в сравнение с Комниновата живопис (крипта на Бачковски манастир), но си е напълно в духа на високата столична живопис от епохата, която носи всички черти, които си описал. Откъде го знаем - ами ти сам каза, че за да се определи един стил трябва да се гледа не само контура, художественото изображение и итн, а и историческия и най-вече религиозен контекст и послания. 

Ако се опитваш да кажеш, бе Бояна е нещо едва ли не самобитно, дълбоко грешиш. Тя е доста традиционна живопис от гледна точка на редица самобитно български богословски мотиви, които тук просто липсват. А тези мотиви - без значение как са изобразени - са например крилатият Свети Йоан Кръстител, крилатата Света Богородица, кучеглавият Свети Христофор. Всички тези сцени са изобразени напълно традиционно в Бояна, точно така, както е в духа на класическата византийска живопис от епохата.

Византийската живопис изобщо не е гротескна. Тя е абстрактна, сакрална, не отразява реалността, а с художествени средства предава богословски понятия, нещо, което западната не прави.

Ето ти пример за ефирна, силно изразителна и жива композиция, рисувана поне 300 години преди Бояна.

Редактирано 6, 2016 от alvassareiro

[Doris]

Сука, как ви прави кеф да предъвквате стари неща: ренесанс - неренесанс, уникално - неуникално, българин - небългарин. Тука вече имаше такава тема. Хайде за новите неща, например доколко изрисуваната корона на Константин Тих от Боянския стенопис може да има нещо общо с  реалната корона на българския цар. Изобщо дали зографът е виждал царя и царицата или техни изображения, предполагам, че не са дошли да му позират. Или по добрата църковна традиция е нарисувал идеята за цар и царица, колкото може по-благородни, красиви и внушителни?

[alvassareiro]

Ами със сигурност е познавал лично царя и семейството му, предвид реализма на изображенията. Иначе щяха да са стилизирани. А и предвид фактът, че е представител на високата живопис, вероятно е рисувал за царя и другаде. Константин Тих пък навярно често е отсядал при братовчед си Калоян в София, предвид гражданската война. Както Местан ходи да се крие в Кърджали при своите.

[Galahad]

Схващането, че щом Калоян е ктитор, то непременно трябва да е живял в София, че дори в Бояна е погрешно. Цар Иван Александър е изобразен като ктитор в Бачковския манастир, което не значи, че столицата на България тогава е било село Бачково.

Това, че мястото където е самата сграда от днешна гледна точка не е особено значително, не означава, че за самия Калоян не е имало някакво особено значение. Иначе казано, това, че сградата е сравнително малка и на забутано място не означава, че Калоян по някаква причина не е държал да бъде украсена изключително представително. Не е задължително самият Калоян и Десислава да са виждали мястото. Може примерно да са си живеели в Търново и да са изпратили там някой любим столичен художник. Примерно може техен близък да се е оттеглил там като отшелник и те да са я направили за него. Сиреч е непълно възможно художника да е виждал царя и севастократора, но те самите никога да не са виждали Бояна.

За Боянската църква същественото е, че тя е направена през ХІІІв., тъй че сравняването й с обекти от ХІVв. като храмът в Станичене или Долна Каменица не е особено уместно. 

Относно корабът на стенописът със свети Никола трябва да се има предвид, че Византия в края на управлението на Комнините се лишава от своя елитен флот и оттам насетне търговията вече е в ръцете на италианските градове-републики. Иначе казано корабите в черноморските пристанища обикновено са били на Венеция и Генуа, тъй че си е съвсем нормално един наш художник под кораб да разбира именно техен кораб, защото това е виждал в натура. Сиреч "влиянието" най-вероятно се дължи на това, което е можело да се види като кораби в черноморските пристанища, а не толкова на гледане на западна живопис.

[Perkūnas]

Направо зографският колектив на Боянската цъкрва е ходил на пленер в Созопол или Анхиало, за да се запознае с корабите. Боже, прибери си вересиите...

[Galahad]

А може би зографския колектив е работил само в Боянската църква и като я изписали измрели от глад, защото нямали други поръчки?!? 

Първо, че зографите доста са пътували, защото е трябвало да ходят там, където има поръчки, а на второ място незнанието на някои, че кораби са ходели и в Никопол, Видин и Силистра примерно не е единствената причина да пишат глупости.

[Пандора]

Quote

Това, че мястото където е самата сграда от днешна гледна точка не е особено значително, не означава, че за самия Калоян не е имало някакво особено значение. Иначе казано, това, че сградата е сравнително малка и на забутано място не означава, че Калоян по някаква причина не е държал да бъде украсена изключително представително.

Не , боянският майстор бил влюбен и цялото си чувство излял на стената, тоест бил вдъхновен. /това не е саркастична забележка, просто ми дойде на ум, не искам да обидя нито да критикувам някого/

 

[alvassareiro]

On 1.02.2016 г. at 19:19, Thorn said:

По това време се е наричал просто Средец.

Не е ясно как се наричал. В гръцки източници се нарича Триадица. В латински Листриц и тн. В български Средец.

[nik1]

Преди 49 минути, alvassareiro said:

Не е ясно как се наричал. В гръцки източници се нарича Триадица. В латински Листриц и тн. В български Средец.

В арабските източници го наричат Атралиса, от гръцкото Триадица..

https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&rlz=1C1AVSU_enBG358BG382&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=атралиса

[Thorn]

Беше написал, че се е наричал Мъдрост.  През 13 век няма сведения за това. А българското име е Средец (по това време), и като се има предвид, че тогава в него българите са основно население и България го владее, то как го наричат чужденците е ирелевантно.

[alvassareiro]

Амие ние не знаем откога градът се нарича София. Първото споменаване в източник означава, че носи това име отпреди...съмнявам се името да е сменено по административен път. Много е вероятно името София да се е използвало доста преди това.