Русия и/или Запада?

[Южняк]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Би могло да е изчисление от свърхмощен изкуствен интелект. 

Би могло. Нищо не бива да бъде изключвано априори, вкл. горното.

 

[Б. Киров]

Преди 1 минута, Южняк said:

 Нищо не бива да бъде изключвано априори

 

Да закриваме ли "събранието"?

[Южняк]

Ами не, днес няма да мога да се обадя по същество поради липса на време; тепърва ще щета ко какво е написал. Междувпрочем Тръмп спечели смазващо в Ню Хемпшир. Друг аутсадер - Бърни Сендърс, спечели смазващо от страна на демократите. Сандърс нико не го беше чувал допреди 2 месеца и се самоописва като "демократичен социалист", т.е. крано ляв, но няма да прибързвам с квалификациите. Клинтън беше размазана. Американските избиратели и на двете партии избраха ктайни, антисистемни фигури за свои фаворити :). Да видим, но ако тръм се докопа до президентството, черните сценарии за бъдещето отиват в кошчето за боклук или поне се отлагат с 4 години, а примката окло врата на Русия се разхлабва. Всъщност, нещо като вприказката "...и заживели мирно и щастливо". 

[Б. Киров]

Преди 1 минута, Южняк said:

Ами не, днес няма да мога да се обадя по същество поради липса на време; тепърва ще щета ко какво е написал. Междувпрочем Тръмп спечели смазващо в Ню Хемпшир. Друг аутсадер - Бърни Сендърс, спечели смазващо от страна на демократите. Сандърс нико не го беше чувал допреди 2 месеца и се самоописва като "демократичен социалист", т.е. крано ляв, но няма да прибързвам с квалификациите. Клинтън беше размазана. Американските избиратели и на двете партии избраха ктайни, антисистемни фигури за свои фаворити :). Да видим, но ако тръм се докопа до президентството, черните сценарии за бъдещето отиват в кошчето за боклук или поне се отлагат с 4 години, а примката окло врата на Русия се разхлабва. Всъщност, нещо като вприказката "...и заживели мирно и щастливо". 

Направо ме разби с това "демократичен социалист"; Клинтън беше размазана, това ми звучи като музика; Лошото е че са сложили "сицилианската примка", нали знаеш, връзват жертвата с примка на шията, а двата краища на примката връзват за краката на жертвата - така е въпрос на време жертвата сама да не издържи и да свие краката си, което я задушава, тоест жертвата сама се беси. Коварни са сицилианците.

[Южняк]

Ами това казва -" Аз съм Демократичен Социалист" - доколкото разбирам, той не е и член на демократическата партия. Възгледите и програмата му е толкова лява, че стои вляво от Жан Виденов - безплатно университетско образование за всички (парите да дойдат от свръхданъци в/у мулиардерите), безплатно здравеопазване за всички, (пак от там парите -т.е. нещо като експроприация) и превръщането на Fortune 500 в черен списък - данъците в/у всяка фирма,която попадне там, да се удвояват. Милионерите и милиардерите в конгреса и сената има да му ръкопляскат.... а, и раздробяване на банките и съд за "банкстерите".

Т.е., Киров, входната ти теза - че Русия отива към нео-СССР е неточна - търсиш неоссср на погрешното място на картата. Само гледай какво става, ако изберат сандърс... което е повече от вероятно. Външната му политика е още по-любопитна и в общи линии, съвпада с тази на Тръмп - изтегляне от горещите точнки, ненамеса във вътрешните работи на трети страни, изолационизъм, икономически протекционизъм и антиглобализъм. Интересно какво ще пелтечат нашите домашни клакьори когато американците изберат Сандърс или Тръмп - но е доста  казващо, и в двете партии избирателите издигат аутсадери и антисистемни фигури. От друга страна, организатор на кампанията на Сандърс е Бърнат Коен, бивше гуру на ... Бил Клинтън, т.е. симпатиите на естаблишмънта са леко по посока на Сандърс. Което не може да прикрие, че вътре в демократическата партия има бунт, възстание,така да кажем, и далеч не всички демограти са съгласни да обяват война на русия и да засипят червения площад с ядрени бомби, ако не разреши гей-парада,както малко прибързано се изказа Хилари.

Зле направени сметки на елитите. При една промяна на върха в САЩ, след 4 години няма да познаем света - разиграващото се в наши дни ще ни изглежда като лош сън.

[Б. Киров]

Преди 2 минути, Южняк said:

Ами това казва -" Аз съм Демократичен Социалист" - доколкото разбирам, той не е и член на демократическата партия. Възгледите и програмата му е толкова лява, че стои вляво от Жан Виденов - безплатно университетско образование за всички (парите да дойдат от свръхданъци в/у мулиардерите), безплатно здравеопазване за всички, (пак от там парите -т.е. нещо като експроприация) и превръщането на Fortune 500 в черен списък - данъците в/у всяка фирма,която попадне там, да се удвояват. Милионерите и милиардерите в конгреса и сената има да му ръкопляскат.... а, и раздробяване на банките и съд за "банкстерите".

Т.е., Киров, входната ти теза - че Русия отива към нео-СССР е неточна - търсиш неоссср на погрешното място на картата. Само гледай какво става, ако изберат сандърс... което е повече от вероятно. Външната му политика е още по-любопитна и в общи линии, съвпада с тази на Тръмп - изтегляне от горещите точнки, ненамеса във вътрешните работи на трети страни, изолационизъм, икономически протекционизъм и антиглобализъм. Интересно какво ще пелтечат нашите домашни клакьори когато американците изберат Сандърс или Тръмп - но е доста  казващо, и в двете партии избирателите издигат аутсадери и антисистемни фигури. От друга страна, организатор на кампанията на Сандърс е Бърнат Коен, бивше гуру на ... Бил Клинтън, т.е. симпатиите на естаблишмънта са леко по посока на Сандърс. Което не може да прикрие, че вътре в демократическата партия има бунт, възстание,така да кажем, и далеч не всички демограти са съгласни да обяват война на русия и да засипят червения площад с ядрени бомби, ако не разреши гей-парада,както малко прибързано се изказа Хилари.

Зле направени сметки на елитите. При една промяна на върха в САЩ, след 4 години няма да познаем света - разиграващото се в наши дни ще ни изглежда като лош сън.

Крайно любопитно "вляво от Жан Виденов", наистина чудеса. Тръмп е прагматик - преди години го гледах в неговото шоу за избор на най-добър млад мениджър, той е жесток прагматик от света на предприемачите, и колкото и да бъде контролиран от елита, ще прави нещата по своя начин, а той е Прагматичния. Не е точно "нео-ссср" съгласен съм, това беше казано напосоки от мен. Но на констатацията ти че "евроазийски съюз" още няма и не е ясно какво ще е, бих казал отговорно, че е невъзможен без включването в него на Китай, иначе остава като "отбор на аутсайдерите"

[Южняк]

И тука стигаме набързо до още едно спорно твое твърдение - че the establishment няма да допусне избирането на Тръмп.Дествително, всичко което мърда е впрегнато в антитръмпкампания, а републиканската партия стигна до малоумието да обяви, че ако тръмп спечели предварителните избори, въпреки всичко няма да му даде формална номинация за президент и ще призове избирателите си да гласуват за... кандидата на демократите -  Интересно какво мислят пустите избиратели по въпроса - освен че американската демокрация е мъртва, ако това се случи. *Ако* се случи, мисля че на-накрая редовия американец няма да му издържат нервите и ще стане каквото  ще стане. Но да не продължавам нататък.

[Б. Киров]

Преди 3 минути, Южняк said:

И тука стигаме набързо до още едно спорно твое твърдение - че the establishment няма да допусне избирането на Тръмп.Дествително, всичко което мърда е впрегнато в антитръмпкампания, а републиканската партия стигна до малоумието да обяви, че ако тръмп спечели предварителните избори, въпреки всичко няма да му даде формална номинация за президент и ще призове избирателите си да гласуват за... кандидата на демократите -  Интересно какво мислят пустите избиратели по въпроса - освен че американската демокрация е мъртва, ако това се случи. *Ако* се случи, мисля че на-накрая редовия американец няма да му издържат нервите и ще стане каквото  ще стане. Но да не продължавам нататък.

Предполагам си добре запознат с тяхната избирателна система; тя е толкова добре и прецизно смазана машина с тези "електорални колегии" за подмяна на вота на избирателите, и толкова пъти досега го е правила, че няма начин и сега да не го направи; изборите са предрешени - ще изберат кандидата на естаблишмънта. Не е ясно само кой е той, защото и Тръмп има своите "тръпмове" в ръцете си; "демократичният социалист" напълно пасва на профила на естаблишмънта, по това, което ми каза накратко за него, идеален е.

[Южняк]

Киров, тука да уточня, че при всичките ми симпатии  към Русия и съчувствието ми към нея, по принцип се интересувам повече от щатите и америка, с които съм кръвно, а и като гражданство, свързан, да го кажа така; За мене Русия е част от картинката, но важните неща се случват отвъд океана и там е интересното; не познавам добре съвременна Русия но не виждам нищо в тая евразийска идея; каквото и да съм чел, или не съм видял нещо между редовете или идеята е наистина форма без съдържания. В момента поне няма "евразиски цивилизационен модел", "евразийска система на ценности", "евразискакултура" която да се противопоставя на западната или ислямската. Тепърва ще я създават, ако изобщо, само се импровизира. Хубав ден от мен и успех на темата, ще се обадя когато мога с удоволствие.

 

П.С.: току що попаднах на един пул относно айова и сандърс; 43% от избирателите в айова се самоидентифицират като "социалисти" и 38% като "капиталисти", социалисти в случая е ефемизъм за "комунисти", което доскоро беше мръсна дума в ам.политика, но, времената се менят, и самообявилият се социалист сандерс май си е на мястото. Ами, след толкова агресивна лефтистка и прокомунистическа пропаганда в американските училища и университети от много години насам,  сега да сърбат каквото са дробили. 43% социалисти :-) и сандърс президент, който иска разтуряне на нафта и гта, излизане на америка от давос и забрана за внос на работници от чужбина - т.е замина и мулти-култи-то; а, и отказ от проимперска политика навън и разтуряне на ам. военни бази. Хм. https://www.washingtonpost.com/news/the-fix/wp/2016/01/17/this-number-proves-bernie-sanders-can-win-iowa/

Редактирано 10, 2016 от Южняк

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Южняк said:

За мене Русия е част от картинката, но важните неща се случват отвъд океана и там е интересното

Южняк, аз прекратявам дискусиите си по темата с едно последно изречение. Всъщност с този подтекст я отворих.

Който не иска да чуе думата "Китай" на руски или английски език, ще я чуе не след дълго на китайски, но може би ще бъде твърде късно.

[Южняк]

На 1 февруари путин е обявил стартирането на приватизационна програма- на тезгяха са извадени семенийте скъпоценности - Rosneft,  VTB Bank, Aeroflot, Руските Железници и кой знае какво още - асети за милиарди долари;  което, струва ми се,  слага край на  "Евразийска Идея" и я сменя с приватизация, която е, ами, Евроатлантическа идея - тоя филм с приватизацията ние го гледахме вече;  Руската икономика се огъва; което от една страна подсказва, че Русия дествително "воюва" чрез изчакване, но и че няма сили да издържи 20 г.Тя и 5 едва ли има сили.

Всичкото хубаво, да кажем, че русия капитулира пред икономическия натиск на суперелитите; един хубав знак за капитулация би бил путин да разреши гей парад на червения площад и дори сам да участва в него; западът незабавно ще разбере съобщението - русия се отказва от идеята си за път, независим от западната култура, от идеята да върви по модел, който е алтернативен на западния; цветя и рози, западните елити са победили последния противник на модела, който предвиждат за света.

Има един малък проблем - докато имат противници, елитите не могат да обявят бъдещето, което готвят за човечеството, защото ще бъдат идеологически атакувани от противниците си веднага;но ако и последната пречка срещу тях отпадне, ще могат да обявят и изпълнят - плана си спокойно. Проблемът е, че чак тогава ще раберем какъв е бил плана. Което ще е малко късно. Може да е добър за човечеството, а може и да е  робство. Може да е и нещо трето.  Щеше да е по добре да знаем за този план сега, докато все още има алтернатива - колкото и символична да е; или докато все ощеможе да бъде обсъждан и коригиран. Ако русия си отиде, няма да има ни обсъждания, ни корекции. То не че сега има - не забелязвам  някой да пита германците искат ли демографския излишък от млади  близкиоизточни мъже да заживее в германия да речем. Ил дали да се разширява европа и накъде. Не виждам никой западен политик да пита народите си за нищо. Което не ме прави оптимист за това какво чака човечеството след като и последната пречка отпадне.

[Б. Киров]

1 hour ago, Южняк said:

На 1 февруари путин е обявил стартирането на приватизационна програма- на тезгяха са извадени семенийте скъпоценности - Rosneft,  VTB Bank, Aeroflot, Руските Железници и кой знае какво още - асети за милиарди долари;  което, струва ми се,  слага край на  "Евразийска Идея" и я сменя с приватизация, която е, ами, Евроатлантическа идея - тоя филм с приватизацията ние го гледахме вече;  Руската икономика се огъва; което от една страна подсказва, че Русия дествително "воюва" чрез изчакване, но и че няма сили да издържи 20 г.Тя и 5 едва ли има сили.

Всичкото хубаво, да кажем, че русия капитулира пред икономическия натиск на суперелитите; един хубав знак за капитулация би бил путин да разреши гей парад на червения площад и дори сам да участва в него; западът незабавно ще разбере съобщението - русия се отказва от идеята си за път, независим от западната култура, от идеята да върви по модел, който е алтернативен на западния; цветя и рози, западните елити са победили последния противник на модела, който предвиждат за света.

Има един малък проблем - докато имат противници, елитите не могат да обявят бъдещето, което готвят за човечеството, защото ще бъдат идеологически атакувани от противниците си веднага;но ако и последната пречка срещу тях отпадне, ще могат да обявят и изпълнят - плана си спокойно. Проблемът е, че чак тогава ще раберем какъв е бил плана. Което ще е малко късно. Може да е добър за човечеството, а може и да е  робство. Може да е и нещо трето.  Щеше да е по добре да знаем за този план сега, докато все още има алтернатива - колкото и символична да е; или докато все ощеможе да бъде обсъждан и коригиран. Ако русия си отиде, няма да има ни обсъждания, ни корекции. То не че сега има - не забелязвам  някой да пита германците искат ли демографския излишък от млади  близкиоизточни мъже да заживее в германия да речем. Ил дали да се разширява европа и накъде. Не виждам никой западен политик да пита народите си за нищо. Което не ме прави оптимист за това какво чака човечеството след като и последната пречка отпадне.

Е мислех да прекратя, но явно ми е толкова ината. Пак забравяш Китай. не Русия е главният проблем за Запада - Китай е. Русия е буферна зона между Европа и Китай - тя може да премине на Запад или на Изток, но със собствените си човешки ресурси вече не би могла да играе никаква самостоятелна роля, ако е изолирана. Има две опции за нея - да приеме модела на Запада, но така ще бъде използвана като таран на Запада към Китай; или да формира някакъв тип на Евразийски съюз с Китай, където даже би могла да се надява да постигне лидерска роля на базата на високите си военни технологии и общото комунистическо минало. Западът наистина си лети към разпад, колкото и да ми е неприятно да го кажа, защото ние сме вътре в тази разпадаща се империя - и ти с твоето американско гражданство, и аз с моето българско. Проблемът на запада идва от една шепа нагли чичковци във ФЕД, които просто са си купили Америка, и могат да правят каквото си поискат с нея, те я стискат за топките; аналогията е с късната римска империя, но там разпадът е бил по-дълъг.

[Aryan]

За съжаление поради липса на време пропуснах много интересна дискусия; благодарности на Киров, че реши да възобнови темата. Исках да споделя някои неща за миналото на Русия, които може би хвърлят известна светлина върху днешната ситуация.

Както вече написах, според мен началото на днешния антагонизъм е поставено още с разделението на християнството. Но трябва да се пазим от изкушението да обясним всички исторически явления с един-единствен модел или теория; Много са факторите, които оказват въздействие върху формирането на едно общество и неговите нагласи. Русия практически през цялата си история е фронтова държава. Тя е разположена на обширно равнинно пространство, без естествени защитни граници като планини или водни басейни, които я оставят открита и уязвима както от изток, така и от запад. От самото си възникване тя е обект на разрушителни нашествия първоначално от изток, а впоследствие и от запад (тук под термина Русия разбирам и многобройните руски княжества в периодите когато липсва централизирана държава). Усещането за уязвимост и застрашеност доминира като нагласа почти през цялата й история. Първата руска държава загива, защото е била основана на изключително "проветриво" място като степите на северното Причерноморие. Когато започва да се формира новата руска държавност около Москва, тя е локализирана далеч на север, в по-трудно достъпни и безопасни области, в голямата си част обрасли с гори. Но дори и при тази ситуация усещането за уязвимост остава, оттам и стремежът към сигурност на всяка цена. Сигурността става висша ценност, по-важна от свободата. Оттук и стремежът на Русия да се обгради с буферни държави; може би дори тенденцията към авторитарни управления и страхът да се "отвърже" икономическата предприемчивост (което значи свобода!) имат своите корени именно в този феномен.

Много важен етап в руската история е и борбата за хегемония сред руските княжества между Москва и Новгород. Ако Москва олицетворява "произточната" тенденция, то Новгород въплъщава в себе си "прозападната". Победата на Москва в тази битка през ХV век до голяма степен предопределя по-нататъшния развой на събитията. Бихме могли да разсъждаваме каква би била съдбата на Русия ако беше победил Новгород, но това едва ли има голямо значение днес. Реалностите са такива. Освен това възходът на московските князе поставя началото на централизираната руска държава и нейното издигане като първостепенна европейска сила.

През следващите векове Русия се налага като незаобиколим фактор в Европа и е важен участник в европейските дела. Предприети са и първите реформи за "европеизация" на Петър І. Русия взема участие в различни войни между европейските държави, като кулминацията е нейната водеща роля за победата над Наполеон, от който другите европейски държави (по различни причини) са искали да се оттърват. Когато съюзническите войски влизат в Париж през 1814, те се предвождат от император Александър І. В този момент наистина изглежда, че Русия е решила своя фундаментален проблем със сигурността. Последвалите събития показват, че това не е така.

След Виенския конгрес Европа (т.е. Западна и Централна Европа) навлиза в нова фаза от своето развитие, в който вече няма такава нужда от Русия. Съответно се променя и отношението към нея. Истинското ти отношение към някого проличава, когато не си зависим от него по някакъв начин. При това този процес се случва за удивително кратко време (от историческа гледна точка); В средата на ХІХ век Англия и Франция вече воюват на страната на мюсюлманска Турция срещу Русия. На Берлинския конгрес западните сили са срещу Русия. В началото на ХХ век САЩ помагат на Япония във войната й срещу Русия. Още тогава се очертават контурите на обграждането на Русия от всички посоки, важен елемент от което е и присъствието на Англия в Индия и Афганистан. Тогава се появяват и геополитически доктрини, подчертаващи важната роля на "евразийския хартланд" и значението на придобиване на контрол върху него. Но тези територии се владеят до голяма степен от Русия. Така новата геополитическа реалност е пряко предизвикателство не само пред сигурността, но и пред самото съществуване на руската държава. А това съвсем разбираемо възкресява всички призраци от миналото и старите, поуспокоени, но неизчезнали страхове от предишните епохи. Възходът на Германия променя ситуацията и принуждава Англия, Франция и САЩ да търсят сътрудничеството на Русия; Така се формират Антантата и антихитлеристката коалиция. След победата срещу Германия системата се рестартира, така да се каже и се връща в положението отпреди ХХ век. Отново на дневен ред излиза обкръжаването и задушаването на Русия. Падането на комунизма и разпадането на СССР не промени практически нищо в тази посока, само избистри ситуацията и показа, че не става въпрос за битка между идеологии, а за власт върху планетата.

Разбира се, важно е за Русия каква държава ще бъде, но от гледна точка на отношенията със Запада това е второстепенен въпрос. Дали ще бъде демокрация, диктатура или олигархия, държава на руските граждани или на руския етнос, тя се разглежда като стратегически противник и борбата срещу нея ще се води с всички сили и средства. Единственото обстоятелство, което може да промени този процес, е появата на някоя нова Германия, която да обърка сметките. Видя се че дори такава незначителна заплаха за Запада като ИДИЛ доведе до известна преоценка и САЩ допуснаха Русия да извършва военни операции съвсем близо до страна, членка на НАТО - нещо, което би било немислимо само преди няколко години. Дали тази нова Германия ще е Китай или някоя мюсюлманска държава (или блок от държави) или някоя нова терористична групировка, която да се разгърне в цяла Европа например, Русия трябва много добре да изиграе картите си. По-добре от предния път.

 

 

 

 

[Б. Киров]

Много добър исторически анализ. Ще се опитам да отговоря от малко по-различен ъгъл, но ще ми е необходимо време, защото нещата са доста сложни.

[Aryan]

Относно изборите в САЩ: така както се развиват досега нещата, изглежда доста вероятно Доналд Тръмп да е следващият президент. Но каква външна политика би водил той? Ето един анализ в тази посока:

http://www.politico.com/magazine/story/2016/01/donald-trump-foreign-policy-213546

Накратко, неговите възгледи могат да се определят като особена форма на изолационизъм; те са повлияни от фигури като Робърт Тафт, бивш кандидат за президент през 1940-те и Чарлз Линдберг, лидер на изолационисткото движение "America first". Тръмп смята че САЩ повече губят, отколкото печелят, от съществуващия в момента международен ред и смята че те трябва да се освободят от своите международни задължения. Той е на мнение че Америка защитава много страни, без да получава нищо в замяна и съюзниците трябва да си заслужат помощта, например като си плащат. Например през 2013 той заявява: "колко дълго още ще защитаваме Южна Корея от Северна, без те да ни плащат за това?". Тръмп твърди че страни като Германия не носят достатъчно от тежестта на отговорностите в НАТО. Обещава че ако стане президент, САЩ ще спечелят много пари от тези държави, които извличат полза от съюзническите си отношения с тях. Тръмп нарича североамериканското споразумение за свободна търговия НАФТА "бедствие" и изявява намерение да наложи мита върху вносните стоки и да води двустранни преговори с всяка страна, като изтъргува евентуално намаляване на митата срещу други отстъпки.

Тръмп се изявава като яростен критик на Ислямска държава и Иран. В същото време той разглежда Русия и Китай като съперници и конкуренти, но не и врагове. Освен това предпочита да комуникира със "силни лидери", по неговата терминология. Той дава да се разбере че би преговарял с Путин (подобно на двама монарси от 19-ти век, коментарът мой) и би сключвал с него най-добрите сделки за САЩ (защото той (Тръмп) е най-добрият в сделките, както е заявявал неведнъж). Тръмп се изказва много рязко за Китай в икономически план, като твърди че китайците подронват американската икономика и че ще наложи мита върху китайските стоки. Въпреки това той допуска преговори с китайския президент, при които той ще извоюва най-добрите за Америка условия.

Трябва да се каже че авторът е подчертано негативно настроен срещу вижданията на Тръмп и смята че тази политика няма да доведе до нищо добро за САЩ. Въпрос на гледна точка е кой как ще си го интерпретира. Отделен въпрос е че истаблишмънтът едва ли ще допусне Тръмп да прави каквото си иска като президент. Вече има предположения, че републиканската върхушка ще сключи сделка с Тръмп и ще се споразумеят той да вземе за вице любимото дете на истаблишмънта Марко Рубио. А после, кой знае? Тръмп е на 70 години, може някой инфаркт изведнъж да го покоси още в началото на мандата му.... И тогава кормилото се поема от Рубио, който е безподобен ястреб, пред който дори и Хилари Клинтън изглежда като кротка женица. Тогава вече ще става каквато ще става.

[Б. Киров]

Прочетох цялата статия, на прима виста общото ми впечатление е, че Тръмп може да се окаже една "сладка отрова" за руския управляващ в момента елит и да го вкара в така желания и удобен за американския елит капан. Какво имам предвид под "капан" - онова което казва Чърчил след края на ВСВ за Източния блок - "оставете ги на тях самите, те сами ще се довършат." Както се вижда, отношението на Тръмп към китайците е диаметрално различно. 

Това е само импровизация от моя страна, но доколкото виждам, и Вие сте стигнал до подобно предположение в последните си изречения, защото винаги има опция за истински управляващия в Америка елит рязко да обърне курса и да извади съвсем друг коз от 70-годишният Тръмп. Така стана и с Никсън.

Много интересно и малко зловещо е сравнението с изборите от 1940, когато светът беше на прага на ВСВ. Но тези ми разсъждения са доста хаотични и само импровизирам.

П.С. Може би наистина си заслужава да започнем по-внимателен анализ още от самото начало на тази тема - тоест от времената на формирането на руската държавност от Рюрик и княз Олег - стъпка по стъпка и с нужното внимание към фактите, така ще бъде много по-сериозно като подход към тази голяма тема.

Редактирано 12, 2016 от Б. Киров

[Atom]

Преди 12 часа, Aryan said:

Русия практически през цялата си история е фронтова държава. Тя е разположена на обширно равнинно пространство, без естествени защитни граници като планини или водни басейни, които я оставят открита и уязвима както от изток, така и от запад. От самото си възникване тя е обект на разрушителни нашествия първоначално от изток, а впоследствие и от запад (тук под термина Русия разбирам и многобройните руски княжества в периодите когато липсва централизирана държава).

Всъщност обективно погледнато, Русия сама се поставя в положението на фронтова държава с непрекъснатото си разширение. Около 9-10 век "руските  земи" са около Днепър.

Всичко останало са усвоени земи  - от фини, угри, балти, разни тюрки и т.н. Да, има монголско нашествие което спира временно руското разширение. Следва обаче централизация и ново разрастване. Нормално е при разрастване непрекъснато да срещаш врагове. Тактиката на буферите обаче не решава проблема. Скоро буфера се усвоява и е нужен нов буфер и така до безкрай.

Цялата тази рускоцентрична, московска идеология за "Русия като жертва" и непрекъснатите уж опити да бъде унищожена ми се вижда много странна. Не може да тръгнеш практически от нулата, от един град държава, да завземеш половината свят, а да се приемаш като жертва.

 

[Южняк]

Брех, изглежда Джордж Сорос чете форума на списание Наука

Джордж Сорос:  " … The fact is that Putin’s Russia and the EU are engaged in a race against time: the question is which one will collapse first. " - "Факт е, че путинова русия и европеййската общност се състезават с времето: въпросът е, кой ще колабира първи (русия или еу)

или, както го казах с по-малко от сорос думи "..часовникът тиктака и за двете страни". Маскарата му с маскара плагиатизира нашия форум и после се прави на итересен (тука пухтя възмутен). Ама нищо още не е разбрал, ние тука във форума на Наука, както обикновено, сме толкова напред в анализите, че му водим с пет обиколки и казваме какво ще каже сорос още преди да го е помислил.

[Б. Киров]

1 hour ago, Южняк said:

Маскарата му с маскара плагиатизира нашия форум и после се прави на итересен (тука пухтя възмутен). Ама нищо още не е разбрал, ние тука във форума на Наука, както обикновено, сме толкова напред в анализите, че му водим с пет обиколки и казваме какво ще каже сорос още преди да го е помислил.

Добро попадение, Южняк, направи ми весел деня!

[КГ125]

1 hour ago, Южняк said:

Брех, изглежда Джордж Сорос чете форума на списание Наука

Джордж Сорос:  " … The fact is that Putin’s Russia and the EU are engaged in a race against time: the question is which one will collapse first. " - "Факт е, че путинова русия и европеййската общност се състезават с времето: въпросът е, кой ще колабира първи (русия или еу)

или, както го казах с по-малко от сорос думи "..часовникът тиктака и за двете страни". Маскарата му с маскара плагиатизира нашия форум и после се прави на итересен (тука пухтя възмутен). Ама нищо още не е разбрал, ние тука във форума на Наука, както обикновено, сме толкова напред в анализите, че му водим с пет обиколки и казваме какво ще каже сорос още преди да го е помислил.

И още как !!! 

[Б. Киров]

И така, докато Сорос си работи и затова не му остава време много да мисли, да ви дам малко "материал" за мислене, щото ние това си работим, нали. Предлагам ви да почнем от "яйцето" - т.е. от началото, като ви пействам един текст от френски автор на ларус, 6 том "История на Света" на Икон, на което имах честта да съм собственик и редактор на въпросния том; защо френски автор, ами защото не е англосаксонец, и предполага се, по неутрален е. Пействам.

Пиер Рише, том 6 „История на света” на Ларус, 2011, издателство ИКОН

Славяните

 

Славяните са разположени северно от Карпатите, между реките Висла и Днепър. Първоначално те обитават земите от басейна на Припят (Полезия). От II век от н. е. се очертава ясното присъствие на венди между Балтийско море и Карпатите, на анти на изток и на славяни, подчинени от сарматите на юг. Тези варвари са земеделци и пастири, които водят полуномадски начин на живот. Те се занимават основно с риболов, с отглеждане на свине и овце и с пчеларство. Езичеството на славяните със сигурност оказва влияние върху това на сарматите. Те обожават слънцето и почитат неговите символи, петела и коня. Съществува и култът към Великата Богиня, изповядван по поляните, край свещеното дърво – брезата. Западните славяни пък са повлияни от германската цивилизация. Балтите, които се изтеглят на север между Дуна и Ниеман, са свързани с германите. Тяхната цивилизация е съвсем различна.

До края на V век славяните не напускат земите, които заемат. После те започват бавно да напредват към други територии.

 

Зараждане на руската държава

 

Вареги, хазари и източни славяни до X век

 

Скандинавците вече са проникнали в Русия и следвайки двата големи пътя на Днепър и Волга стигат до Черно и Каспийско море и навлизат във византийския и в мюсюлманския свят.

В горите и в степите те влизат в контакт с хората, които населяват този район. От една страна това са хазарите, а от друга – източните славяни.

Хазарският хаганат, чиито народ е от азиатски произход, е разположен между река Волга и Черно море. Той успява да устои на арабското нашествие, въпреки пораженията през 737 и 825 година. Хаганатът поддържа добри отношения с Византия, която го счита за съюзник срещу мюсюлманите. Географското му разположение го превръща в своеобразен посредник между Изтока и Запада. Хазарите са толерантни и приемат на своя територия различни търговци – мюсюлмани, християни и евреи. Впрочем юдаизмът е допуснат в дворцовите среди на Итил в средата на VIII век, докато първите разпространители на християнството се установяват по хазарските земи в края на същия век. Хазарите са успели да подчинят различните народи, които обитават руската степ. Това са аланите, маджарите и славяните. Някои източни славяни, обаче, избягват тяхното господство.

Те образуват три големи групи от езерото Ладога до Черно море. Става въпрос за антите, словените и русите, които от своя страна са разделени на племена без връзки помежду си. Животът на славяните е съсредоточен в рамките на семейството и преди всичко на „Голямото семейство”, наречено Задруга. Култът към предшествениците е в основата на техните религиозни вярвания. Семействата формират кланове, които първоначално притежават земи. Археологическите разкопки показват, че въпреки примитивния си начин на живот, източните славяни умеят да строят укрепени бастиони, които впоследствие се превръщат в малки градове. От началото на VIII век са основани  Туров, Ростов, Изборск и Новгород. Тези центрове скоро започват да привличат търговци-вареги, които също основават няколко селища. Според „Хроника на Нестор”, към която трябва да се подхожда внимателно, защото датира от XII век, славяните най-напред прогонват скандинавците, а после отново се обръщат към тях, при решаване на честите си спорове. Така някой си Рюрик, който вероятно произхожда от Фризия, се установява в Новгород в средата на IX век. Други скандинавци влизат в контакт със славянските племена, които са разположени по-далеч на юг. Това са северяните и поланите.

Трудно може да се направи преценка за сливането между скандинавци и славяни. Малко скандинавски термини са преминали в руския език. Сред тях са думи като витяз (воин), кнут (камшик), грид (телохранител на княза) и др. Идването на скандинавците вероятно е предпоставка за създаването на първата държава, която в Южна Русия приема името Руски хаганат. Според един мюсюлмански историк тези руси живеят предимно от търговия: „Те нямат свои собствени стопанства, села или обработваеми земи.

Занимават се единствено с търговия на кожи; те слагат в поясите си златото и среброто, които получават срещу стоката си…” Същият хроникьор ги описва и като дръцки воини, които предприемат изненадващи нападения срещу градовете и отвеждат в робство мъже и жени. Крим е завладян от руските войски, а после и от хаганата на хазарите. През 833 г. хазарите искат от Византия да изпрати инженери, които да построят за тях крепост в Саркел на Дон. През 960-861 г. водачите Асколд и Дир се спускат по течението на р. Днепър с двеста кораба и обсаждат Константинопол. Патриархът Фотий ръководи отбраната на града. В една от своите проповеди той споменава за русите, които „ограбиха околностите и плячкосаха предградията, погубиха жестоко пленниците си и се настаниха около този град, показвайки такава алчност към нашето богатство, такъв стремеж и такава арогантност, че жителите не смееха да ги погледнат в лицето без страх.” Силна буря, обаче, разпръсва руската флота и спасява града. Тази неуспешна атака срещу Константинопол все пак позволява на русите да влязат в контакт с византийците. През 866 г. е сключен търговски договор между Киев и Византия, а християнските духовници започват да осъществяват своята апостолска дейност сред славянските езичници.

 

Създаване на Киевската държава

 

Княз Олег от Новгород, който е привлечен от търговските възможности в южната част на Русия, подчинява киевските князе и полага основите на голяма държава, която обединява различните племена (около 880 г.). Маджарите, които остават известно време по земите на Южна Русия, напускат този район и се насочват към Карпатите, а впоследствие и към Унгария. Така пътят към Черно море се отваря пред Олег. Той се съюзява с номадите печенеги и вероятно дори с българския цар Симеон, като получава възможност да поеме отново към Константинопол. През 907 г. две хиляди кораба навлизат в Босфора и обсаждат града. За да спаси Константинопол, императорът се съгласява да плаща данък и да сключи по-късно търговски договор с русите. Този договор от 907 г. постановява, че руските търговци могат да се установят в един от кварталите на града, без да плащат митнически такси. Княз Олег, когото русите наричат „Мъдрия”, оставя своето наследство на своя зет - княз Игор.

Последният се стреми да разшири Руската държава към Каспийско море, но е атакуван от хазарите край долното течение на р. Волга (914 г.). Хазарите подтикват Византия да прекъсне контактите си с Киев. Следва нов конфликт, който завършва през 944 г. с нов договор. След като Игор е убит от едно непокорно племе, неговата вдовица Олга поема управлението докато възмъжее нейният син Святослав. Управлението на този нов княз е свързано с поредица от военни кампании. На изток е атакувана Хазарската държава, а крепостта Саркел е превзета. Това изглежда като голям успех, но всъщност позволява на номадите печенеги да проникват по-свободно в Руската държава. На юг Святослав приема поканата на Византия и нахлува в България, където той иска да установи центъра на своята държава. По думите му „точно там се стичат всички богатства – злато, коприна, вина, различни гръцки плодове, сребро и коне от Унгария, Чехия и Русия, кожи, восък, мед и роби”. Но император Йоан Цимисхи не допуска това да се случи и принуждава Святослав да се отправи към Русия. По време на обратния път киевския княз е убит от печенегите (972 г.).

Киевската държава вече е достатъчно силна и тази смърт не може да предизвика изчезването й. Въпросното владение представлява федерация от племена, управлявани от княз, който е признат от останалите водачи. В Киев започва да се създава администрация. Тя е твърде първична, но сред нейните елементи се различават канцелария, подпомагана от българи и хазна, захранвана от данъците, наложени на различни народи. Около месец ноември всяка година князът и хората от неговата свита правят „обиколка сред народа” и събират кожи, мед и восък. През пролетта кораби, чиито корпуси са монолитни (т. е. издълбани от цели дънери) се спускат от Киев до Черно море и разменят тези стоки срещу подправки, копринени платове и вино. Благодарение на този търговски обмен извън Киев се развиват няколко средища като Тмутаракан срещу Керч, Чернигов и Переясков. Финансовите възможности на княза му позволяват да организира армия, съставена или от вареги, от турски наемници, унгарци или от конници, които да се противопоставят на печенегите. В армията командват боярите, които придружават княза и са господари на големи стопанства, поддържани от военнопленници и роби.

 

Покръстване на Русия

 

Подобно на всички славянски народи, русите обожествяват природните сили и почитат слънцето, огъня, дървета като брезата и някои животни. Пролетното равноденствие, времената на великото топене и събуждане на природата, както и лятното слънцестоене са поводи за празненства. При все това контактите с Византия позволяват на християнски духовници да се установят в Киевската държава, а религията им започва да се разпространява в Русия. През 956 г. е покръстена Олга, съпругата на принц Игор. Тя, обаче, не успява да наложи вярата си. Синът й Святослав отказва да се покръсти от страх да не си навлече присмеха на хората от неговата свита, които остават верни на старото езичество. Мисионерите, изпратени от Отон Велики по молба на Олга, не постигат никакъв успех. Когато Владимир става княз през 980 г., той подсилва езичеството, издигайки в Киев идоли на славянски божества и преследвайки християните. Но те все пак продължават апостолската си дейност и в крайна сметка успяват да покръстят княз Владимир. В „Хрониката на Нестор” се разказва как князът на Киев свиква мюсюлмани, евреи и византийци, за да противопостави техните религиозни вярвания. Накрая той избира християнството. Възможно е княз Владимир да е бил повлиян от примера на България. Малко по-рано тя е приела християнството, а добре известно е, че влиянието на бляскавата й цивилизация се простира надалеч. Освен това покръстването на Владимир е свързано и с желанието му за женитба с Анна, сестрата на император Василий II. За да получи нейната ръка, князът превзема Херсон и част от Крим. След като приема християнството, Владимир заповядва да бъдат разрушени всички храмове и статуи на богове, като ги заменя с многобройни църкви. Според един германски хроникьор в началото на XI в. освен катедралата, в Киев има още четиристотин църкви. През 066 г. в Новгород е издигната дървена катедрала с трийсет купола. Руската държава постепенно се превръща в „Святата Русия”. Князът организира подпомагането на просещите и на болните хора. Той основава и школи, където децата от най-добрите семейства изучават свещени науки. Въпреки това автономното духовенство все още не може да образова вярващите и Владимир се обръща за съдействие към свещеници от България и Херсонес. Архиепископът на  Охрид – град, известен като религиозно средище на Западна България, е водач и на Руската църква. Руският език за литургиите е славонски или старобългарски. Не бива да се смята, че цяла Русия се покръства изведнъж. Езичеството има здрави позиции, но русите адаптират езическите си вярвания към новата религия.

Така те превръщат бог Перун в Илай, а бог Велес – в Свети Влас.

Владимир, който става християнин, не се стреми да атакува съседите си. Той защитава своята страна от все по-дръзките печенеги и започва да изгражда укрепени валове край реките. Владимир установява контакти с полския княз Болеслав I, който става негов зет, жени се втори път за внучка на германския крал Отон I, приема норвежкия крал Олав I, който е прогонен от езичниците и латинския мисионер Бруно, който е изпратен, за да проповядва християнството сред печенегите. Владимир Светеца умира през 1015 година. Той остава една от най-прочутите личности в руската история.

 

Византия и Русия

 

На Балканския полуостров Византия затвърдява влиянието си, когато славянските владения Сърбия и Хърватия приемат християнството и най-вече когато България е поставена под контрола на Василий II. Императорът проявява мъдрост, като не се възползва изцяло от победата си. По този начин той подпомага елинизирането на България. В района на Черно море покръстването на русите и съюзът им с Византия вече са факт. Императорите се надяват, че Киевската държава ще спира натиска на печенегите, които са изтласквани от куманите и започват да нападат земите по крайбрежието на Азовско море. Заплахата от нови варвари-номади кара някои владетели от Кавказ да търсят помощ от Византия. В края на X в. Грузия и Армения стават васални на империята. Арменското царство, което е възстановено от Ашод I в края на IX век, по това време е управлявано от династията на Багратидите. Столицата Ани е важен център на религиозната култура и на изкуствата. Арменските църкви с характерните си заострени сводове вероятно оказват влияние на византийската архитектура. В местните манастири са изработени богато украсени ръкописи, сред които и Евангелието на Ечмиадзин (Echmiadzon). През 1000 г. арменските владетели изразяват почитта си пред Василий II, а малко по-късно важната територия Васпуракан е отстъпена на империята. Така се оформя защитна линия, която предпазва Византия от евентуална атака на селджукските турци. От Адриатическо море до езерото Ван в Армения и от Херсон до Антиохия Византийската империя създава обща и добре защитена територия. Същевременно империята се стреми да действа и отвъд тези граници.

 Сега ви пействам почти боготворения от мен А. Тойнби, за когото смятам, че е изобретил нещо като "математиката на историята" - универсален инструментариум за опериране.

Тойнби

Руското православно християнство

 

Дотук видяхме, че жизнеността на едно общество последователно се съсредоточава в една, после в друга покрайнина, в зависимост от сравнителната мощ на различните външни натиски върху няколкото покрайнини според промяната в интензивността им. Руският район, където православнохристиянската цивилизация най-напред пуска корени след първоначалното й преместване през Черно море и евразийската степ от Константинопол, е в горния басейн на Днепър. От там през XII в. се прехвърля в горния басейн на Волга поради миграция на жители на покрайнините, които разширяват границите си в тази посока за сметка на примитивните езичници-фини в североизточните гори. Скоро след това обаче жизненият център се оттегля в Долен Днепър поради съкрушителния натиск на номадите от евразийските степи. Този натиск, внезапно обърнал се срещу руснаците, се дължи на кампанията на монгола Бату хан през 1237 г. сл.Хр., е бил извънредно силен и продължителен. Интересно е, че както в други случаи, необикновено сурово предизвикателство поражда забележително оригинален и творчески отклик.

 

Този отклик е еволюция към нов начин на живот и на нова социална организация, позволяваща за пръв път в историята не само да се удържи срещу евразийките номади, не само да им се отвърне с кратки наказателни експедиции, но и да се промени пейзажът, като пасищата за говедата на номадите се превръщат в селски полета, а подвижните им лагери — в постоянни села. Казаците, които извършват този безпрецедентен подвиг, са гранични жители в сферата на руското православно християнство, закалени в пещта и оформени върху наковалнята на граничните битки против евразийските номади (Бату хан и „Златната орда“) през двата следващи века. Името си, направило ги легендарно — казаци — те дължат на враговете си. То е просто турската дума „каза“, означаваща разбойник, който не признава властта на „законния“ си номадски господар.[9]

 

Обширните казашки общности, които — до момента на ликвидирането им по време на руската комунистическа революция от 1917 г. — се простират през цяла Азия от Дон до Усури, произлизат от една-единствена общност-майка — днепърските казаци.

 

Тези най-ранни казаци представляват полумонашеско военно братство, наподобяващо елинското братство на спартанците и рицарските ордени на кръстоносците. В своите битки без примирия срещу номадите те разбират, че за да воюват успешно с варварите, трябва да използват различни от техните оръжия и похвати. Точно както съвременните западни създатели на империи надделяват над примитивните си съперници, като изваждат против тях превъзхождащия индустриализъм, казаците съкрушават номадите е превъзхождащите методи на земеделието. И както съвременните западни генерали докарват номадите до военно безсилие на техен собствен терен, надделяват над подвижността им със средства като железници, автомобили и самолети, така казаците докарват номадите до военно безсилие, като овладяват реките — единствената природна даденост на степта, която не е под контрола на номадите и която действа против тях, а не в тяхна полза. За номадските конници реките са внушителни прегради, безполезни за транспортни цели, докато руските селяни и дървари са били експерти в речното плаване. Също така казаците, научили се да съперничат на номадските си противници в изкуството на ездата, не забравят да бъдат речни хора и в крайна сметка спечелват господството над Евразия в лодки, а не на гърба на коня. Те минават от Днепър до Дон и от Дон до Волга. Там през 1586 г. пресичат вододела на Волга и Об и през 1638 г. сибирските водни пътища ги довеждат до крайбрежието на Пасифика в Охотско море.

 

През същия век, когато казаците така победоносно доказват верността на отклика си на номадския натиск на югоизток, върху друга покрайнина пада основният външен натиск и тя става основен фокус на руската жизненост. През XVII в. на християнската ера Русия за пръв път изпитва страхотен натиск от страна на западния свят. Полска армия окупира Москва в продължение на две години (1610–1612 г.), а скоро след това Швеция на Густав Адолф прегражда пътя пред Русия Балтийско море и става негова господарка по цялото източно крайбрежие от Финландия до северната граница на Полша, която по онова време е на няколко мили от Рига. Но векът едва е свършил, когато Петър Велики отговаря на западния натиск, като създава Петербург през 1703 г. на територия, отново извоювана от шведите. Така флагът на руския флот се развява в балтийски води.

 

 

 

Болшевизмът

В нашата собствена западна история, доколкото е вървяла до наше време, ще забележим подобна тенденция. В по-ранните епохи най-забележимите предизвикателства пред нея са от страна на човешката среда — като се започне с предизвикателствата на арабите и Испания със скандинавците и се свърши с предизвикателството на османците. След това западната експанзия буквално обхваща света. Сега-засега тази експанзия ни освобождава от всякаква грижа от предизвикателства на чужди човешки същества.

Единственото подобие на ефективно външно предизвикателство пред нашето общество след втория неуспех на османците да вземат Виена е предизвикателството на болшевизма, пред който западното общество е изправено, след като Ленин и съратниците му станаха господари на Руската империя през 1917 г. Все пак болшевизмът засега не е застрашил много господството на нашата западна цивилизация извън границите на СССР. Дори ако някога комунистическата воля осъществи надеждите на руските комунисти, като се разпространи по цялата планета, световен триумф на комунизма над капитализма няма да означава триумф на чужда култура, защото комунизмът, за разлика от исляма, произлиза от западен източник и е реакция и критика на западния капитализъм, с който се бори. Възприемането на тази екзотична западна доктрина като революционна вяра на Русия от XX в. не само не означава, че западната култура е в опасност, а всъщност показва колко силно е станало влиянието й.

Има неразбираема двойственост в характера на болшевизма, която се вижда и в кариерата на Ленин. Дали той дойде да осъществи или да разруши делото на Петър Велики? Като премества столицата на Русия от ексцентрично избраната от Петър твърдина във вътрешността, Ленин изглежда се представя като приемник на протопопа Авакум, на староверците и на славянофилите. Ето, можем да помислим, пророк на соята Русия, въплъщаващ противодействието на руската душа против западната цивилизация. Все пак, когато Ленин търси вяра, той заема от озападнен немски евреин — Карл Маркс. Но все пак, вярно е, че марксистката идея най-много се приближава до пълно отхвърляне на западния социален ред в сравнение с която и да било друга вяра със западен произход, която руски пророк от XX в. е могъл да възприеме. Негативните, а не позитивните елементи на марксистката вяра я правят приемлива за възприятието на руския революционер. С това се обяснява защо през 1917 г. все още екзотичният апарат на западния капитализъм в Русия е повален от също така екзотична западна антикапиталистическа доктрина. Това обяснение се подкрепя от метаморфозата, която изглежда тази марксистка философия претърпява в руската атмосфера, където виждаме марксизмът да се превръща в емоционален и интелектуален заместител на православното християнство с Маркс за Мойсей и Ленин за месия, а събраните им съчинения — за Писание на тази нова атеистична войнствена църква. Но явлението придобива други измерения, когато се обърнем от вяра към дела и огледаме внимателно това, което Ленин и приемниците му всъщност правят с руския народ.

Когато се запитаме какво е значението на Сталиновия петгодишен план, можем да отговорим само, че той е опит да се механизира земеделието, както и промишлеността и транспортът, за да се превърне нация от селяни в нация от механизатори, да се преобрази Русия в нова Америка. С други думи, това е късен опит за озападняване, толкова амбициозен, радикален и безжалостен, че засенчва делата на Петър Велики. Сегашните управници на Русия действат с демонична енергия, за да осигурят триумфа на Русия в рамките на същата тази цивилизация, която те по цял свят отричат. Безсъмнено те мечтаят да създадат ново общество, което да бъде американско по техника, но руско по душа — макар и това да е странна мечта за държавници, за които материалистическото тълкуване на историята е предмет на вяра. Според марксистките принципи да живееш живота на американски механик, означава да се научиш да мислиш така, както мисли механикът, да чувстваш нещата така, както той ги чувства, и да желаеш това, което той желае. В тази схватка, която забелязваме в Русия между идеалите на Ленин и методите на Форд, можем да очакваме парадоксално потвърдено превъзходството на западната над руската цивилизация.

 

четете, мислете, коментирайте - времето е наше

 

[alvassareiro]

Ех, Тойнби....

[nik1]

Клинтънови са смятани от някои анализатори за класически неолиберали (десни) https://offnews.bg/news/Analizi_289/Zashto-Barni-sreshtu-Hilari-ima-po-goliamo-znachenie-otkolkoto-horata_624002.html , и в тази връзка изглежда че изборът в САЩ няма да толкова  е между "ляво" и "дясно", колкото между личности и система. 

(аз лично "ляво" и "дясно" го употребявам само в икономическия му смисъл, в социалният смисъл употребявам "либерали" и "консерватори")

"Демократичния социалист" Сандърс е типичен социал-демократ (ляв в икономическите си виждания, и ляв, либерал в социалните си виждания)

 

 

[Б. Киров]

сега погледнах по-внимателно като пунктуация и правопис какво съм ви пейстнал от Ларус и се ужасих, извинявам се за грешките, но те са преди редакция и корекция, взел съм ги от суровия текст на преводача.

[Aspandiat]

Преди 15 часа, Aryan said:

Русия практически през цялата си история е фронтова държава. Тя е разположена на обширно равнинно пространство, без естествени защитни граници като планини или водни басейни, които я оставят открита и уязвима както от изток, така и от запад. От самото си възникване тя е обект на разрушителни нашествия първоначално от изток, а впоследствие и от запад (тук под термина Русия разбирам и многобройните руски княжества в периодите когато липсва централизирана държава).

Не съм съгласен с това твърдение. Русия (Киевска) възниква като крайно агресивно държавно образование, много по-агресивно от съседните си Волжка и Дунавска България. Какво правят руските/норманските грабителски шайки (войски) през 9-10 век чак в Азербайджан и Южното Прикаспие, или около Константинопол, на хиляди километри от базите си. Няма в историята на Европа друга държава, която през първия век то съществуването си да унищожи 2 (две) други държави -  Хазария и Дунавска България (реалният унищожител на ПБЦ е именно Киевска Русия, ромеите само довършват нещата през 1018 г.).

 

Преди 15 часа, Aryan said:

Много важен етап в руската история е и борбата за хегемония сред руските княжества между Москва и Новгород. Ако Москва олицетворява "произточната" тенденция, то Новгород въплъщава в себе си "прозападната".

Дори бих нарекъл Петербург геоикономическия наследник на Новгород. Нищо че Киров по-напред се подиграваше с твърдението ми, че Москва и Петербург като столици са символи на двете начала в руската историческа съдба - азиатското и европейското.

Струва ми се, че (Киевска) Русия през 11 и първата половина на 12 век е имала доста прилични шансове да се европеизира, въпреки тежащото й хазарско наследство и печенего-куманско съседство. До голяма степен европеизацията е можела да се осъществи благодарение на варяго-скандинавското наследство на Киевска Русия. Съдя за това от браковете, сключени от някои киевски велики князе. Ярослав Мъдри (1019-1054) се жени за Игигерда Шведска, Светополк Владимирович (1015-1016) е женен за дъщеря на полския крал Болеслав Храбри, Изяслав Ярославович (1054-1073) е женен за  Гертруда Полска, Светослав Ярославович (1054-1073) е женен за Ода Щатенска, племенница на немския император Хенрих Трети, Владимир Мономах (1078-1094) е женен за Гита, дъщеря на последния английски (англосаконски) крал Харолд Втори, Мстислав Велики (1076-1132) е женен за шведката Христина Ингесдотер, Мстислав Изяславович (1146-1149) е женен за полската принцеса Агнешка, дъщеря на крал Болеслав Кривоусти. Всеволод Чермный (1198-1202), който е женен за Мария, дъщеря на полския крал Казимир Втори, е последният киевски княз, женен за католичка и европейка изобщо.

Честите бракове с католички до средата на 12 век показва, че в Русия не е имало някакво отявлено усещане за противопоставеност на православните страни и православието с католицизма и католическия свят.

Едновременно с това обаче от средата на 12 век, пак на базата на сключените от киевските князе бракове (за които има данни, естествено, съпругите на редица князе са неизвестни), започва да си пробива път тенденцията за обръщане към Изтока и затваряне в себе си. Пръв поставя началото на това обръщане княз Юрий Дългоруки (ум. 1157), който е женен за дъщеря на куманския хан Аепа. Рюрик Ростиславович (1167-1194) пък е женен за дъщеря на куманския княз Белук. Останалите реални или титулярни киевски князе до Александър Невски, включително, са женени за местни славяно-руски и варяго-руски моми. Тоест обръщането към Изтока и затварянето в себе си започва още от средата на 12 век, несъмнено поради трудното съседство с куманите, а след монголското нашествие затварянето и (само)изолирането вече е факт.