Добавките за българската история към превода на Манасиевата хроника

[Атил]

Не забелязах тези добавки към темата за Българските източници. Затова реших да ги добавя, и без това родните извори не са много а още по-малко са тези от първа ръка! Подобно на Паисиевата история и те дълго време бяха подценявани и пренебрегвани, струва ми се че е така и досега. Нямам фотокопие на самите добавки, те са разпръснати из текста на превода на Манасиевата хроника за цар Иван Александър. Но за тях е писано, теста им е публикуван отдавна, затова и аз съм им обърнал внимание в блога си.
............................
Запознаването с добавките оставя впечатлението, че те са обмислени хронологически и идейно. Хронологията започва с настаняването на българите на Балканския полуостров и стига до освобождаването на България от византийска власт. Като следва потока на Манасиевия исторически разказ и като заема една възхвала към византийския император Мануил Първи Комнин(1143 - 1180 г), при когото е работил и писал Константин Манасий(тук неотдавна стана въпрос за дублиращите златни монети сечени от Кан Аспарух...), преводачът-глосатор пише:
 

  " Това се случи на стария Рим/ да прекрати съществуването си като столичен град/ а нашият нов Цариград цъфти и расте, укрепва се и младее; нека докрай да расте,ей, царю, царстващ над всички, като има такъв владетел и изряден победоносец, от корена на преизящния цар Иван Асеня, царя на българите, сиреч Александър прекроткия, милостивия и монахолюбивия, хранителя на бедните и великия цар на българите, чиято власт нека безчисленни слънца да отмерят..."

Ако беше единствена добавка към преведения текст, словославието би могло да се възприеме и като обикновено дворцово ласкателство на писателя-църковник. Съпоставено обаче с останалите осемнадесет добавки, засягащи въпроси от историята на Първото българско царство и отчасти времето на византийското владичество, то е по-скоро една прелюдия към останалите.
Смисловата спойка на всички добавки говори за обща идейна целенасоченост, когато се изяснява същността на около осем вековното българско минало.
Втората добавка дава сведения за началото на българската колонизация на Балканите: 

" При императора Анастасия/ управлявал Византия от 491 до 518 г./ наченаха българите да завземат тази земя/България/, като преминаха от Бдин и първом почнаха да завземат долната земя Охридска, а след това цялата тази земя. От изхода на българите досега има 870 години". ..":

Добавките за българската история към превода на Манасиевата хроника