Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Публикува (edited)

По молба на Спандю копирам тук една своя стара статия, която днес породи интересна дискусия в профила ми във Фейсбук. надявам се, че не повтарям тема във форума. Накъсо, тезата ми, която, както разбирам, е развивана и от Цветелин Степанов, пък и от нашия Аспандиат, е, че:

- първо, византийското влияние особено върху Второто българско царство е толкова силно, че изцяло византинизира кръговете, създаващи писмени текстове;
- второ, светските текстове (например епическите песни) са разпространявани само устно, без интерес към записването им, може би в резултат на първото условие;

така че като резултат на практика няма българска светска литература от Средните векове.

Разбира се, ако приемем това положение, то поставя още много въпроси. Защото почти няма и българско монументално изкуство от Средните векове (с малко изключения, главно от дохристиянския период на Първото българско царство). Няма български средновековни георафски карти. Всъщност няма дори собствено старобългарска теология (житията и похвалните слова не са собствено теологически трудове, въпреки религиозния си характер). Архитектурата, особено на Второто българско царство, не е особено впечатляваща (макар че точно тя може би е най-пострадала от нашествия и от бавното разрушаване за нови строителни нужи на населението). И стават още по-любопитни въпросите за отношението на българската средновековна книжнина към сръбската и руската, които имат съвсем друго развитие въпреки българските влияния. Любопитно е и защо няма повече находки на средновековни кодекси със светско съдържание на средногръцки език по българските земи.

Ето статията в два линка: от блога ми и от сайта "Православие.бг". И един линк с допълнителни материали и въпроси, пак от блога ми:

http://mglishev.blog.bg/izkustvo/2010/09/20/zashto-niama-svetska-literatura-v-srednovekovna-bylgariia.608137


http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE/


http://mglishev.blog.bg/izkustvo/2010/09/25/.610601

И дискусията от профила ми:
 

 

 

Редактирано от glishev
  • Мнения 50
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикува

Е че кои са толкова светските произведения в Русия, ако говорим за времето на съществуване на бълг. държава? "Слово о полку Игореве" (при всички спорове около него), "Задонщината"... Летописите слагаме ли ги тук?

  • Потребител
Публикува

Маноле, прочетох ти статията и се замислих за следното. Напълно съм съгласен, че светската л-ра тръгва от епоса. И то дори от предхристиянските епоси.

Ама я да видим какви са те? Германските народи (включваме естествено северните германци) имат, келтите имат... Говорим за епоси, в които могат да се проследят достатъчно ясно дохристиянските пластове. При тюрките - там почти всеки народ има епос, някои с чудовищни размери като "Манас".

Ама нещо не се сещам за славянски епос, в който могат да се видят мотиви от предхристиянско време. Според мен това също е някакъв фактор...

  • Потребител
Публикува

Подобни твърдения са твърде условни, особено като се има предвид, че нашите земи са били прегазвани от ромеи,турци, татари, унгарци и т.н. Дори да сме имали светска литература и епоси (а аз мисля, че сме имали), те вероятно са изчезнали в пожарищата. И то не само поради нашествия. Умберто Еко казваше, че най-нормалното нещо за една средновековна библиотека е било да се запали. 

За финикийската литература се споменава, че била една от най-богатите за времето си и египтяните от времето на Пийе, Тахарка и нубийските фараони и се възхищават. Но е изчезнала във асирийско - вавилонско - персийско - македонските погроми. Знаеш ли днес името на поне един финикийски автор или произведение? Е, в старогръцката митология има някакъв Кадъм, но толкоз. Сигурно в религията ще намерим сходни черти на Афродита с Астарта (Ищар). Гърците са приели писмеността от финикийците, а задавал ли си си въпроса каква част от старогръцката митология и после литература са финикийски? Няма как да знаем (засега), но културният обмен не приключва само с едни букви. Знаем го от собствената си история. 

Ако някой ден от земята изскочи текст на старобългарски епос, то тогава тази теза отива при твърденията, че маите били мирна цивилизация (преди да разчетат писмената за зверските битки на тикалци и калакмулци), че плочките на линеар Б съдържат прототип на Илиада (преди Вентрис да разбере, че са инвентарни списъци) и т.н.

 

  • Потребители
Публикува

"Ако...", "ако..." По-горе ясно е обяснено защо унищоженията не са основната причина днес да няма старобългарска светска литература.
България не е най-пострадалата от разни нещастия средновековна страна. А въпреки това е страната с най-бедна светска книжнина в Европа. Тоест обясненито с пожарищата не издържа.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 21 часа, glishev said:

- първо, византийското влияние особено върху Второто българско царство е толкова силно, че изцяло византинизира кръговете, създаващи писмени текстове;
- второ, светските текстове (например епическите песни) са разпространявани само устно, без интерес към записването им, може би в резултат на първото условие

Всъщност ставаше дума, че елитите на ВБЦ гледат на България като на западната част от Ромейската империя, а на василевса и неговите владения като на източната част от Ромейската империя и по тази причина у нас се смятало, че няма смисъл да се пишат собствени исторически съчинения, а се ползват византийските като "наши". Това би могло да се отнесе и към останалата светска литература, а не само към историческата, но при всяко положени е показател колко гибелно е грамадното влияние на византийщината върху собствено българската интелектуалност. Ако наистина у нас са гледали на ВБЦ като на Западна римска империя (дали в Константинопол са признавали това е интересно също), то това значи също така, че вътре в православния свят и идеологиите, циркулиращи в него, никой не е вземал насериозно претенциите на германските императори за короната на Западната империя (Свещената римска империя на германската нация) и че културното отделяне и затваряне в себе си на православния Изток към 14 век е било тотално.

Епосите (за Крали Марко или за Момчил) мисля, че възникват не по-рано от 15 век, тоест какво е имало преди тях е трудно да се каже, но явно не е било нещо стегнато като сюжет, подобно на скандинавските или на Песен за Ролан.

  • Потребител
Публикува

Не знам кой държи "рекорд по пострадалост", но у нас опустошенията са значително по-големи отколкото във Франция например. И това е нормално, предвид географското положение на двете страни. Кой се е интересувал от добрата стара Галия - англичаните и евентуално викингите от север, някакви маври на юг и останалото са битки с комшии (най-много неприятности създават германците, разбира се! :) ). Докато след 681 г. българските земи са били обект на нападение на византийци, авари, маджари, печенеги, узи, кумани, кръстоносци, татари, османци. Освен това забравяш, че половината от държавната ни история е минала под чужда власт. Излиза, че нашите земи са търпели повече опустошения в сравнение със западноевропейските страни. За начало - вземи една карта на Европа: На запад от Балканите стои Западна Европа, където има силни средновековни държави. На североизток стои една огромна континентална суша, от която нахлуват гореизброените, т.е. разполага със солиден демографски потенциал. Тази суша е отворена към Азия, което позволява и по-често обновяване на демографските маси (я маджари, я печенеги, я татари...). Същото е и на югоизток от Мала Азия (оттук влизат и османците). Освен това на юг си имаме силен съсед - Византия.

Да погледнем Франция: на запад - Атлантически океан (доколумбовите цивилизации оттатък него така и не са стигнали до Европа, така че този фронт е що-годе спокоен). На юг е веригата на Пиринеите, а под нея - маврите, които от едно време нататък вече са ангажирани в Реконкистата, т.е. и този фронт е спокоен. Остават викингските и после английските набези от север, но те нямат същия демографски потенциал като Златната орда например и купищата народи от североизток. До френските граници не са стигнали нито печенеги, нито татари, нито турци..., география, кво да правиш?

Та, изводът: една библиотека в България чисто матеметически има повече шансове да изгори отколкото същата във Франция (ако добавиш и климатичните фактори - у нас има по-високи средни годишни температури, по-високи температурни стойности през летния период и т.н. везните сериозно се накланят)

Иначе, че не са "най-пострадали" сигурно е вярно - Близкият Изток е видял далеч повече разрушения (неслучайно посочих и примера с финикийците по-горе). Но същото важи и за маите и ацтеките - конкистадорите са унищожили купища кодекси и са ни оставили да се чудим и умуваме ;)

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 5 часа, Nikolov3 said:

За финикийската литература се споменава, че била една от най-богатите за времето си и египтяните от времето на Пийе, Тахарка и нубийските фараони и се възхищават. Но е изчезнала във асирийско - вавилонско - персийско - македонските погроми.

Само че не върви да се съпоставят изчезнала преди 2300 години литература с изчезнала през последните 600 години. Ако се търси аналог, трябва да се търси пример от последните 600-700 години.

  • Потребител
Публикува

Според мен, сравнението със запада, а дори и Византия е некоректно. Ако трябва да се търси някаква аналогия, то трябва да се види  как протичат тези процеси при сърбите, хърватите, Влашко и Молдова, Полша и Унгария. Кога се появява светската литература при тях и какво имаме като произведения до 1400г. След това няма смисъл. Все пак светската литература е предназначена за грамотната светска част от населението. Образованието (с една идея над  първоначалната грамотност) през османския период се извършва на гръцки, така че и подобни произведения трябва да се търсят на гръцки. Написани на български, светските произведения през 15-18 век просто няма да имат потребители.

  • Потребител
Публикува (edited)

Боже мой, за каква светска/национална литература в Средна Европа по онова време ми говорите? На унгарски език преди XIV век има запазени само 2-3 текста. На чешки и полски има дори по-малко! A Песен за Нибелунгите е запазена в три преписа, които са открити едва през XVIII век. 

Атом, +++!!!

 

Друг е проблемът, че така типичната за някои народи немара докара нещата дотам, че немски автори направиха първото критично издание на "Шестоднев". А първият пълен превод на новобългарски е отпреди 15 години. Какво остава за други произведения и колко ли още работи не са публикувани изобщо?!

Редактирано от Perkūnas
  • Потребители
Публикува

Спандю, доколкото българите за себе си са "българи", а ромеите са "гърци" и нашите царе "мощно низложиха гръцкия цар", то може би елитът на ВБЦ все пак не гледа на себе си точно като на западна част от една предполагаемо универсална империя; но че е един силно византинизиран елит - тук няма спор. И според мен тази византинизация води до липса на интерес към създаването на светска литература на старобългарски. Но къде са тогава българските текстове на старогръцки? Имаме само няколко превода от гръцки. Именно преводи. Явно старобългарският език се радва на престиж; това, което липсва, е самата оригинална, местно произведена литература. 
Вътре в православния свят може би има затваряне, но то навярно влияе най-вече на България и на част от руските земи - Сърбия, Влашко и Византия по необходимост не са чак толкова затворени. 
Мисля, че си прав за ранните епоси, ако изобщо ги е имало. Явно не са били стегнати корпуси. 
Прав си и за сравнението само литератури отпреди 600-700 години. 
 

Nikolov3, това за математическите шансове за изчезване на средновековни библиотеки, по-скоро прилича на успокоение, а не на реалистично обяснение. Един вид - имали сме средновековна светска литература, не може да не сме имали. Просто е унищожена. Но това е неубедително. Всъщност съм дал в линк един сериозен паралел, който обяснява защо например средновековната светска книжнина в страните, през които са минали Реформацията и модерните революции, е била също толкова заплашена от унищожение. В България никога не е имало системно закриване на манастирите, както в протестантските земи - а те имат запазена средновековна светска книжнина. Османците всъщност нямат такава политика. Така че аргументът за "математическите шансове" не издържа. 

Atom, сравнение с Византия е съвсем коректно, та това е най-близката до нас цивилизация. Да допуснем, че средновековна България не бива да бъде сравнявана с Византия или с Франция и прочие, означава директно да заявим, че българската средновековна култура е по-незначителна от тях. 
Но е вярно, че едно сравнение с Сърбия и Влашко също е важно. Е, Сърбия има интересна светска литература от Средните векове. 
Това за българските средновековни светски текстове на гръцки език е въпрос, който и аз си задавам, има го в текста ми. Но такива текстове липсват. 

Perkūnas, виж какво съм написал и до Atom. Инак - интересното при "Песен за Нибелунгите" е, че е намерена. Съществува. Три е повече от нула. И може да бъде датирана от ХІІІ в. Докато тук няма такова нещо. А в Полша през ХV в. имат например хрониките на Ян Длугош. Да, на латински. Но това е местна, оригинална светска литература. У нас такова нещо не е създадено нито на инак радващия се на почит като език на Църквата старобългарски, нито на тукашния еквивалент на престижния латински - гръцкия език. Работата не е до езика, а до това в самата страна да се създават оригинални светски текстове. 
Но за немарата и липсата на издания и преводи си дяволски прав.  

  • Потребители
Публикува

Светска литература разбира се имало, като например Троянската притча и Александрията. Струва ми се, че имахме цяла тема за разговора на цар Калоян за Троянската война.

Какво е имало и какво е запазено са две различни неща. Запазено е онова, което е изнесено и не е унищожено от турските нашественици, НО освен това е и копирано в достатъчен брой, та поне 1 екземпляр да оцелее.

Основния интерес е в няколко насоки:

1. Религиозни съчинения, защото като общохристиянски може да се ползват от всички християни;

2. Световни истории - такива са българския превод на Амартол, а също и на Манасий.

Това, което е оцеляло извън тези категории в повечето случаи просто попогрешка е било счетено, че попада в тях: Именника попогрешка макар и само частично е попаднал сред имената на царете описвани в т. нар. Световни истории. Анонимната хроника е запазена по същата причина - в сборника има пак такова изброяване на световни владетели, после е една сръбска хроника, след нея е българската и после е една влашка - просто е счетено, че е част от "Световна история". Апокрифите погрешно са били третирани като религиозни съчинения - такъв е случаят с българския апокрифен летопис. 

Проблемът с българската светска литература е, че тя предимно касае България. Тъй като ръкописите са били скъпи, а България пада преди в Европа да се разпространи книгопечатането, то тази част от българските книги не е преписвана, тъй като в чужбина не е толкова интересна, тъй като касае друга страна. В България пък по време на турското робство оцеляват основно ръкописите в манастирите и черквите, а и там вниманието е насочено основно към религиозната литература и понякога погрешно са копирани апокрифи, тъй като са били счетени за религиозна литература.

А разбира се данни, че е имало и друго са налице и сме имали теми за това.

Например когато Теофилакт Охридски или както е известен в чужбина Теофилакт Български разказва за цар Симеон, тъй го описва по начин сходен на този, по който говорят книжовниците от двора му, което си е кажи речи на 180 градуса обратното на това, което пишат византийските хронисти от обкръжението на Константин Багренородни.

Част от изворовия текст за цар Самуил и въобще за Охрид, който се поставя като съчинение на Скилица липсва в повечето преписи и се счита, че е добавка на Михаил Деволски.

  • Потребител
Публикува
On 9.02.2016 г. at 17:59, Black Wolf said:

Маноле, прочетох ти статията и се замислих за следното. Напълно съм съгласен, че светската л-ра тръгва от епоса. И то дори от предхристиянските епоси.

Ама я да видим какви са те? Германските народи (включваме естествено северните германци) имат, келтите имат... Говорим за епоси, в които могат да се проследят достатъчно ясно дохристиянските пластове. При тюрките - там почти всеки народ има епос, някои с чудовищни размери като "Манас".

Ама нещо не се сещам за славянски епос, в който могат да се видят мотиви от предхристиянско време. Според мен това също е някакъв фактор...

Quote

Епосите (за Крали Марко или за Момчил) мисля, че възникват не по-рано от 15 век, тоест какво е имало преди тях е трудно да се каже, но явно не е било нещо стегнато като сюжет, подобно на скандинавските или на Песен за Ролан.

В началото епосите се предават устно и са отделни разкази за "герои". Въпросите са дали тези епоси са исторически разказ и дали този разказ касае определен род. Когато родовото съзнание окончателно се преобразува в общонародно тези разкази биха могли да бъдат събрани в общ комплекс и заедно с това да възникне и идея да бъдат записани , а не само предавани устно, като предистория на народа. Вероятно за всеки народ такава необходимост възниква по различно време, по-рано или по-късно, но като че ли времето е около 14 - 15 век, когато може би в Европа и Азия завършват основните миграции и всички окончателно усядат. Религиите също са почти трайно установени, така че народите имат свой облик, който ще е по-траен.

Другият въпрос е кой е направил това пръв, дали едни народи са повлияни от други, дали това е инициирано от държавната власт /монарх/.

За севернокавказките епоси например анализаторите казват, че това е съзнателен процес, тоест възможно е да е иницииран на държавно ниво. Но такава средновековна държава е Алания. Интересното е, че всички народи, които живеят на територията на тази средновековна държава имат свой епос, макар и с някои различия, а на територията на днешен Дагестан такъв епос няма, там съществуват само приказките обичайни за Кавказ.

Тюрките имат силно развита родова памет и родово чувство. Имат и родова генеалогия, но дори и тя се предава устно и започва да  се записва в определена епоха - 13-14 век.

  • Потребител
Публикува

Че коя ще да е тази държава Алания?!... Не си спомням за такава. ;) Имало е територии под контрола на алански племена (прадеди на осетинците), но "държава" е твърде волно определение. Тези... да кажем княжества винаги са били зависими от някого.

А иначе нартския епос съдържа много древни пластове, може би дори от скитско време.

  • Потребител
Публикува (edited)

Интересно ми е, какво е унищожено в аутодафето на Евтимий Търновски?

Дали този праволинеен християнин и византопоклонник не е затрил и родовата памет?

Сещам се и за друг послушко, като сегашния. Сетете се:

- Какво да правим със сарацинските книги?

- Ами спалете ги.

- Готово!

 

Редактирано от Exhemus
  • Глобален Модератор
Публикува

Тъжната истина е че най големия брой български средновековни книги са унищожени през 19 век от гръцкото духовенство.Особено с разгарянето на църковната борба омразата срещу всичко българско достига до страхотни размери.

  • Потребител
Публикува

@Пандора, казваш че нуждата при всеки народ се появява по различно време. Т.е за нас времето да приемем че спряло и османското нашествие е предотвратило създаването на такива произведения- просто вероятност. Приемаме, че няма такива.

Добре, но как ще се обясни липсата на архиви от времето на ПБЦ и ВБЦ?. Те са част от условието за функционирането на държавата....

къде са. Обяснение, че не е имало такива не може да има.

  • Глобален Модератор
Публикува

А Влашкото княжество в което има контюинитет на държавната власт от 14 век та чак до ден днешен защо няма такива архиви?

  • Потребители
Публикува
Преди 7 часа, Exhemus said:

Интересно ми е, какво е унищожено в аутодафето на Евтимий Търновски?

Дали този праволинеен християнин и византопоклонник не е затрил и родовата памет?

Сещам се и за друг послушко, като сегашния. Сетете се:

- Какво да правим със сарацинските книги?

- Ами спалете ги.

- Готово!

 

Патриарх Евтимий не е унищожавал исторически хроники. Това, което е изгорено са религиозни книги, по-точно такива с много "печатни грешки". В смисъл, че от покръстването до негово време не са били правени по-нови преводи. Това си е проблем, защото при покръстването преводите са били правени набързо за част от книгите и при условията на липса на достатъчно утвърдена българска християнска терминология. Освен това за няколкото изминали столетия в резултат от грешки на преписвачите са се получили още по-големи недоразумения. По времето на Евтимий е имало вече достатъчно опитни преводачи от гръцки на български език, които са направили нови, по-качествени преводи от гръцките оригинали, като разбира се наред с това са отпаднали и грешките на преписвачите. Казано на днешен език са били унищожени дефектните издания (което се случва и днес). Ще дам за пример превода на съчинението на Жофроа дьо Вилардуен - то има два цялостни превода (при това по-старото издание е билингва - български и френски), при положение, че примерно мемоарите на маршал Бусико, който участва в битката при Никопол през 1396г. са преведени само частично.

Самият Евтимий често вмъква в житията исторически епизоди, което показва, че е имал подръка някакво историческо съчинение, като е възможно да е било написано от него. Вероятно именно то е било ползвано и за добавянето на исторически сведения в синодика.

Просто България пада под турско, а още през ХVв. някои от последните царски резиденции като Видин и Никопол са били тотално опожарявани по време на войните. Дори при опожаряването на Видин на много от спахиите им изгорели бератите за дадените им ленове, които се пазели у всеки от тях.

Апокрифите са се запазили, но те приличат на религиозни съчинения. Даже един руски копист критикува колегите си, че те си губели времето да преписват "българските басни" при положение, че все още не били преведени съчиненията на всички отци на църквата. Някои от съчиненията пък са били преписвани заради нравоучителния елемент, макар да е било ясно, че нямат религиозен характер. От този тип, макар и от един по-късен период е например това за българския цар и сицилийския крал.

  • Потребител
Публикува
Преди 21 часа, Black Wolf said:

Че коя ще да е тази държава Алания?!... Не си спомням за такава. ;) Имало е територии под контрола на алански племена (прадеди на осетинците), но "държава" е твърде волно определение. Тези... да кажем княжества винаги са били зависими от някого.

А иначе нартския епос съдържа много древни пластове, може би дори от скитско време.

Да кажем, че има алански князе. Възможно е да са подражавали някому. Древни пластове има. Въпросът е, че според изследователите събирането на отделни устни сказания в един приблизително последователен епос се е случил в един определен момент. Можем да приемем за характерно качество , желанието за памет. А твоите предположения какви са ?

  • Потребител
Публикува
Преди 19 часа, БатеВаньо said:

@Пандора, казваш че нуждата при всеки народ се появява по различно време. Т.е за нас времето да приемем че спряло и османското нашествие е предотвратило създаването на такива произведения- просто вероятност. Приемаме, че няма такива.

Добре, но как ще се обясни липсата на архиви от времето на ПБЦ и ВБЦ?. Те са част от условието за функционирането на държавата....

къде са. Обяснение, че не е имало такива не може да има.

Липсата днес или въобще ? Все пак Именник е съществувал, апокрифи - също. Въпросът е какво преобладава в епоса - историческата хронология или други характеристики на минала епоха

  • Глобален Модератор
Публикува
On 10.02.2016 г. at 18:58, Perkūnas said:

Боже мой, за каква светска/национална литература в Средна Европа по онова време ми говорите? На унгарски език преди XIV век има запазени само 2-3 текста. На чешки и полски има дори по-малко!

 

On 10.02.2016 г. at 21:50, glishev said:

А в Полша през ХV в. имат например хрониките на Ян Длугош. Да, на латински. Но това е местна, оригинална светска литература. У нас такова нещо не е създадено нито на инак радващия се на почит като език на Църквата старобългарски, нито на тукашния еквивалент на престижния латински - гръцкия език. Работата не е до езика, а до това в самата страна да се създават оригинални светски текстове.

Чета какво сте написали и двамата и се замислих, че ако това е така, излиза, че местната/авторската светска книжовност в Полша и Унгария започва от 14 век, точно по времето, когато ние сме унищожени от османлиите. Тоест се появява едно "ако" - дали ако нямаше турско нашествие, в България също е можело да възникне през 14-15 век местна/авторска светска книжовност.

Примерите на Полша и Унгария обаче според мен показват и нещо друго, а именно че закъснялата поява на местна/авторска светска книжовност се наблюдава в перифериите на каролингския хартланд (Франция, Германия, Италия), който се явява по съвместителство и католически хартланд. И отново се връщам към един стар наш разговор с Глишев за огромната роля на съхранената заварена римско-латинска манастирска мрежа на Запад през 5-8 век като трансмитер на старите писмени традиции и на навика да се пише изобщо. Такава заварена мрежа няма нито в полските, нито в унгарските, нито в нашите земи.

  • Потребител
Публикува

Спандю, авторската светска литература в Европа (не говоря за класически форми като исторически хроники - било на латински или на гръцки) започва от трубадурската поезия. Тя е напълно нов жанр, който няма нищо общо нито с манастирите, нито с латинската поезия - макар някои стихове да са на латински език или на смес от латински, немски или провансалски, нито пък с фолклора. 
Според мен оформянето и записването в този им вид на Нибелунгите, Ролан и Сид се дължи именно на популярността на трубадурите и минезенгерите, а не толкова на монасите. 

Да вземем една Литва - последната покръстена страна в Европа (XIV век). Би се очаквало да има запазен предхристиянски епос, митология - ама не. В Литва нямат епос, имат много, но отделни народни песни.

В Средна Европа и на Балканите такива трубадури просто няма. Погледни в Кормчиите какво е отношението към разните актьори, свирачи и танцьори. 

Да, в България си има фолклор, но ... в немския минезанг от XII-XIII век има повече еротика от всичките български народни песни накуп.

  • Потребители
Публикува

Ние също си имаме епос, по-точно няколко: За Крали Марко, за Момчил, за цар Иван Шишман. Самите песни са записани на по-късен етап, но сведения за изпълнение на такива песни намираме от доста по-рано отразени в пътеписите на чужденци минали през нашите земи.

Но примерно и песните за Робин Худ са записани на един по-късен етап и те също имат няколко слоя на образуване - в смисъл в някои от тях се споменава името на крал Едуард, а на други - крал Ричард Лъвското сърце.

Иначе като стана дума за трубадурите - ние си имаме едно като че ли позабравено название за тези изпълнители - гуслари. Това са били пътуващи разказвачи на истории, често инвалиди (напр. слепи). Свирели са гусла като съпровод на разказите си, а и чрез звуците й да съберат публика. Тяхното е било отчасти представление, отчасти просия. Твърде е вероятно българския апокрифен летопис да е запис именно на такова гусларско изпълнение. В основата му стои някакъв исторически текст, който изглежда отчасти е бил забравен, а отчасти изменен за да е по-интересен за публиката.

Иначе Григора разказва, че при срещата му с българските стражи те пеели песни за стари герои, но не казва нищо повече за кого точно са били.

Отделен е въпросът, че някои от западните легенди също са тясно свързани с религията. Например историята за светия Граал.

Много от западните хроники са оцелели благодарение на книгопечатането. Така примерно между Паисиевата история и Освобождението има поне 30 по-обширни летописа, но много от тях са само в оригинал и са оцелели преди всичко защото са прибрани в библиотеки е издадени.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!