Човекът и българинът Владимир Димитров-Майстора

**Б. Киров** · 19, 2016

Човекът и българинът Владимир Димитров-Майстора

Тук ви предлагам една тема, която е красива и може да ни обедини – картините и живота на един изключителен българин и творец, Владимир Димитров-Майстора. Майстора е преди всичко голям българин и човек, невероятно скромен и отдаден на призванието си, той никога не се изкушава да се кланя на силните на деня или да използва таланта си за да го продава. Този човек, който без проблем може да бъде световен гражданин, близо 30 години живее в село Шишковци и през по-голямата част от това време се издържа единствено от една учителска заплата – такъв е договорът му с министерство на културата, да рисува и да предава всичко на държавата, срещу годишна издръжка от една учителска заплата. Познавате ли наш съвременник, който би подписал такъв договор, ако има талант, съизмерим с този на Владимир Димитров-Майстора? За него се разказват какви ли не анекдоти и легенди, много от които обаче са истина – един от най-много впечатлилите ме е как на Софийската гара видял някакъв дрипав просяк със скъсани обувки, настигнал го с думите „Чакай, Майсторе (той така се обръщал към повечето хора)!”, свалил си обувките и ги разменил с този на бедняка, след което се качил на влака и си заминал за село Шишковци.

Ако знаете нещо интересно за този изключителен човек, моля да го споделите.

В прикачен ПДФ файл съм събрал някои от репродукциите на Майстора, наслаждавайте им се.

Кратка биография на Майстора

Владимир Димитров Поппетров, наричан Майстора, е роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други).

По време на Балканската и Първата световна война е военен художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.

След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Повлиян силно от толстоизма – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си „Жътва“. През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското с. Шишковци, като открива или участва в изложби както в София и други градове, така и в кюстендилските села – Шишковци, Дивля, Раждавица и други. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: „Моми“ (ок.1925 – 1935), „Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928 – 1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка“ (1930 – 1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935 – 1938), „Копачки“ (ок. 1935 – 1938), „Селско момиче сред макове“

maistora.pdf

Редактирано 19, 2016 от Б. Киров

**КГ125** · Юли 30, 2017

Знам само, че той видя Бога в българите от село. Такава СВЕТЛИНА има само при него и при Рьорих!

**КГ125** · Юли 30, 2017

Обаче такива лица и такова хващане на дълбокото човечното и безумно красивото в обикновения човек няма при никой.

**Б. Киров** · Юли 30, 2017

За мен той е най-големият български художник, чисто субективно е, знам, за това пиша "за мен". за съжаление, много от най-интересните му картини са извън България, мисля, че са в САЩ, където ги откупва от него един колекционер, след като държавата му спира постоянната издръжка от една учителска заплата - такъв е бил договорът на Майстора да рисува за държавата, една учителска заплата, затова сега ги има тези картини в Кюстендилската художествена галерия.