Отиди на
Форум "Наука"

Ще ни има ли след 100 години - нас, българите, като нация, или - не?


Recommended Posts

  • Потребители
Публикува

Слагам плюс за мнението на Капитана, защото много ясно и категорично защитава личната си позиция на човек, който не е на хранилка на държавата, за което - моите уважения и респект. За останалото имам мнение, но тъй като спорът принципно е между двамата, те си имат своите аргументи, ще ги оставя да си ги развият.

  • Мнения 373
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
Публикува (edited)

Капитане, законовата ни рамка ни поставя в условно в горната половина на класациите в подгрупите на обобщеният индекс Doing Business, който е един от мерителите на либералността на икономикатата:

http://www.doingbusiness.org/data/exploreeconomies/bulgaria/

(По броя на режимите и ограниченията сме в средата на класациите, но по-ниско отколкото в класациите на Doing Business)

(!) Икономиката ни обаче не е либертарианска (аз съм умерен либертарианец според всички тестове, които съм преминал) - държавата е активен икономически участник : 

първо: като събира 40 процента от доходите на хората (чрез преки и непреки данъци и такси)

 и второ (най-важното): само една трета от тези събрани доходи се разпределят/трансферират за дейностите,  за които умерените либертарианци смятат че държавата трябва финансира: полиция, армия, съдебна система, с условности - социални дейности, здравеопазване и образование (аз съм противник на безплатното образование, защото у нас то е неефективно и некачествено, и най-важното създава  функционално неграмотни млади хора, които са без политическа култура  http://www.hermesbg.org/tr/nova-biblioteka/book-45/2397-nad-40-ot-balgarskiteuchenitsi-funktsionalno-negramotni.html

Къде отиват другите две трети от събраните пари и какъв е ефектът от тях?

Тук малко по-емоционално съм отговорил на въпросите (по-емоционално, но не и по-нерационално, мисля мнението ми е "рационалистично")

Цитирай

 

Едно вметване:

"Лявото" в иконимиоческото пространство не винаги значи социализъм.  (Забележка: в западната парадигма лявото е аналогично със социализъм. Тази парадигма е вярна, но само за запада)

"Лявото" и "дясно" отразяват степента на намеса на държавата в икономиката. В България имаме типичен случай на свръх-намеса на държавата в икономиката. Хората в България разполагат само с 60 процента от спечелените си пари, останалите 40 процента се вземат като данъци и такси в главно от държавата (с тях се формират държавния бюджет и различните фондовете).

Малка част от тези пари се разпределят пряко за:

-социални дейности и здравеопазване (годишните трансфери от бюждета са от порядъка 6-7 милиарда лева)

-за полиция, армия и съд; (около 3 милиарда лева)

В голямата си част с тези пари (да кажем около 20 милиарда лева)  държавата се явявя  групен икономически играч - инвеститор, и най-вече спонсор на определени икономически субекти. /При система на политико-корпоративно -приятелско-олигархични зависимости, или по народно казано при партийно-мафиотската система, не само се облагодетелстват определени икономически субекти - те се спонсорират чрез обществените поръчки.

Смята се според някои изследвания, че парите които се плащат за дадена обществена поръчки са средно два пъти по-високи в България за същата спрямо други страни/икономики от нашата "ръка".Не трябва постоянно да се самозаблуждаваме с розови извинения че при нас имаме 2 пъти по-слаба ефективност от колкот да кажем В Сърбия .Скромното ми мнение че цените тук са завишени преобладаващо заради по-силните олихарчино-партийни зависимости в България.

/Политиците от Народното събрание мисля просто си затварят очите пред нагласените сделки и сделките с нереалано високи цени, само за да не си развалят рахата и да си осигурят някоя друга година повече в парламента и във властта. Факт е едва скоро имаме някакво по-модерно антикорупционно законодателство, и е факт че Сметната Палата при нас все още не прави прегледи и одити за целесъобразността и ефективността, (както правят Сметните Палати в Западните страни) а само за законносността./

ПС

 Бюджетът на България за 2016 в паритетни пари, (реални пари, по паритет на покупателната способност) е почти толкова колкото на Гърция за 2016 година, само дето ние гнием в мизерия. Защо?

Има два отговора (не са взаимно изключващи се)

А): защото сме по-неграмотни икономически от гьрците (т.е политиците ни като менаджери са по-неграмотни)

Б) Кражбите тук в общественото са по-големи и безогледни

А или Б е преобладаващо?

"Прост човек лесно настива 2": Българинът все още е индифирентен към общото  и общественото (15-20 години поне една трета или една четвърт   от обществените му средства  изтичат в незайна посока, а той обвинява  бурки, турци, русофоби и БКП  за мизерията. Вдига бунт обаче ако му се вдигне парното и тока (т.е само ако му се вземе директно от джоба, от личното) Вместо да разстреля онези 240 негови  душмани  от парламента, който са пряко отговорни  за мизерията му , той си ги избира пак..

 

 

Няма (или аз не съм намерил все още ) обективно мерило/класация за "степен на олигархическа зависимост", но виждането, че в България съществуват силни олигархически зависимости отразява мнението на социолози, икономисти и журналисти , а също на политици както от ляво (лявоцентристи) така и от дясно (дясноцентристи) на центъра;

(Смятам DW за условно обективна политическа медия - тя е западна медия, от страна където, има върховенство на закона, и съществува медиен плурализъм)

Питаш #кои ..Показателен е случаят с Делян Пеевски, чиито фирми продължават да печелят обществени поръчки (или поне до съвсем скоро печелеха)

Вижте и „Тази илюзорна подреденост в държавата“ или как да си направим медиите комфортни Автор(и): Валентина Георгиева,  Списание „Либерален преглед“ Годишник–2015 (част 2)

ПС

Приемам извинението (от моя страна погледнато - смятам че ме нападаше на лична основа, а аз не издържаш накрая), и приемам случая за приключен.

 

Редактирано от nik1
  • Потребител
Публикува

Ние по същество говорим за едно  и също нещо досежно България. Предполагам не оспорвате квазилибералната икономическа законова рамка в България и непрекъснатата  тенденция към либертарианство у нас.

На практика

Преди 31 минути, nik1 said:

.Показателен е случаят с Делян Пеевски, чиито фирми продължават да печелят обществени поръчки (или поне до съвсем скоро печелеха)

Вижте и „Тази илюзорна подреденост в държавата“ или как да си направим медиите комфортни Автор(и): Валентина Георгиева,  Списание „Либерален преглед“ Годишник–2015 (част 2)

посочените от Вас случаи потвърждават за фактическата надзаконовост на българското чиновническо съсловие.

Ние в тези неща нямаме спор.

Разликата е във базата от която изхождаме и аз си признавам  съм политикономист. 

Pax nobis!

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 3 часа, Capitainofmarine said:

Тези твърдения са противоречиви и безпочвени. Въздържам се да квалифицирам написаното.

И добре правиш че се въздържаш.

Както вече казах МВФ и Световната банка не ни определят квотите и митата.Квотите за износ и внос в ЕС се договарят с евросъюза.Имаме и единна система за внос от трети страни.Имаме и закон за подпомагане на земеделските производители. Имаме си централноевропейско споразумение за свободна търговия.Ние решаваме кого и с колко да подпомогнем.Ние издаваме лицензи за внос от трети страни.

 Лицензии за внос и износ ;  http://www.mzh.government.bg/mzh/ShortLinks/SelskaPolitika/MarketMeasures/TradeMech/LicVnos.aspx

http://212.122.182.216/MZH/ShortLinks/SelskaPolitika/MarketMeasures/TradeMech.aspx

 Закон за подпомагане на земеделските производители :  http://www.lex.bg/laws/ldoc/2134406656

Ако имаш почвени твърдения ,че МВФ и Сетовната банка определят квотите и тарифите за вноса и износа ,-обоснови се  . Дайте да видим каква е тази конспирация и заговор срещу България!

Редактирано от vvarbanov
  • Потребители
Публикува (edited)

Законодателната ни рамка не е либертарианска, и няма тенденции да става такава 

Парите, които държавата и общините "взима" посредством тази законодателна рамка от гражданите са грубо казано 40 процента от стойността на създадения от тях брутен продукт (визирам 2016 година)

22 милиарда лева от тях постъпват в  държавния бюджет

5 милиарда  лева - в НОИ

3,2 милиарда лева - в НЗК

3-4 милиарда лева- в общинските бюджети

--------------------

= 33-34 милиарда лева; 

(+ няколко милиарда пари на съевропейците ни, но това е друга тема)

33-34 милиарда лева са точно 40 процента от съвкупният брутен национален продукт на България, който е около 83-85 милиарда лева за 2016 година.

Транферът от тези публични пари по "либертарианските" направления - полиция, армия и съдебна система е около 3 милиарда лева, или само десет процента публичните пари.Тези три милиарда  лева, заедно с трансферите за пенсии, здравеопазване и образование са половината от публичните пари..

Синтезирано казано и обобщено: икономическата ни система и рамка е по-сходна с "командно-административната", отколкото с либертарианската (само че "командирите" днес са олигарсите, вместо номеклатурата, както беше по времето на Тошо),

----------------------

На шаманизмите на "мама" Корни Нинова ще отговоря със следното:

Ако се въведе прогресивен данък върху приходите на физическите лица, то в най-добрият случай приходите ще нарастнат с около един милиард лева;  в най-лошият случай ще имаме намаляване на приходите (защото заплащането ще "посивее"). 

Най-големите вносители на нарастъка ще бъдат работещите с доходи по-ниски от приетите за доходи на средна класа (голяма част от работещите попадат в "работещи бедни"), защото средната класа в България е много "тънка прослойка"..(по-малко от 4-5 процента от българите се причисляват към средна класа, ако приемем че 1500-1700 лева са доходите на най-долната част от средната класа).

Богатите пък могат да избягват със законни средства плащането на големи данъци върху доходите си (както казваше Невски - шефът ми плаща данък върху дохода си колкото за една секретарка), а при нарастване на корпоративните данъци, те просто си преместват инвестициите в страни с по-малки данъчни ставки .

Също е вярно, че инвеститорите заобикалят стани с висока данъчна ставка, а е всеизвестно и на икономистите и мисля на болшинството политици и на "средностатичестическите" българи, че българската икономика на тази етап разчита главно на инвестициите, и то външните, за растежа си. не сме Саудитска Арабия, Русия или Елдорадо 

Забележка: Фактори за растежа могат да са бъдат и са: (1) постигането и поддържане на върховенство за закона; (2) подобряване на образованието; (3) допълнителна либерализация на икономиката. Тенденциите през последните години показват регрес в първите две - Защо? Просто е (за интелигентните хора): Никой не е готов да направи "трудните" реформи (в образователната и в съдебната система) - нито обществото като цяло, нито политиците, нито работещите в самите системи са склонни да направят "трудните" реформи. 

Какви са тези "трудни" реформи - има теми във форума и за двете (за образованието е писано много , но има и теми за върховенството на закона, в които е писано по-малко)

 

Та това е. Апелирам към повече мислене,мисъл на пишещите тук, и по-малко емоции.

Под мисъл имам предвид и да се чете.

 

 

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува

Ник, поздравление за точния и компетентен пост!!

 

Бих искал да коментирам няколко неща от него:

"..(по-малко от 4-5 процента от българите се причисляват към средна класа, ако приемем че 1500-1700 лева са доходите на най-долната част от средната класа).”

 

Ако данните ти са статистически верни, излиза че българското общество е една икономическа пирамида, която изглежда приблизително така:

94 процента под средната класа – доходи под 1500 лв.

4-5 процента средна класа – доходи над 1500 до ?

1-2 процента – олигарси (може би и някои по-едри предприемачи или скъпоплатени служители) – над средната класа

 

Тук не се уточнява колко от масата 94 процента са под чертата на бедността и колко е тя, но предполагам процентът не е малък.

Така погледнато, тази пирамида е безкрайно статична и трудно в нея въобще могат да се правят някакви промени или реформи. Ти сам казваш:

 

„Синтезирано казано и обобщено: икономическата ни система и рамка е по-сходна с "командно-административната", отколкото с либертарианската (само че "командирите" днес са олигарсите, вместо номеклатурата, както беше по времето на Тошо)

 

Естествено, че този 1 или по-малко от 1 процент олигарси на върха нямат абсолютно никакъв интерес от реформи и промяна на статуквото; средната класа, и да желае реформи, при тази си численост, просто няма сила да ги осъществи; тези под средната класа пък са толкова зависими от върха на пирамидата, и държаво-политическия апарат, който защитава статуквото, че реално само могат да търпят и да се надяват, като за тях се разиграва демократичната сценка с изборите и рокади на политици, зависими от „новата номенклатура”. При това олигарсите, за разлика от старата номенклатура, сега се крият зад гърба на политиците и държавните служители, така че публиката реално нищо не знае за тях. Тук даже постигате консенсус с Капитана, който твърди: „посочените от Вас случаи потвърждават за фактическата надзаконовост на българското чиновническо съсловие.Ние в тези неща нямаме спор.Разликата е във базата от която изхождаме и аз си признавам  съм политикономист.”

 

Ти посочваш евентуалния изход: „Фактори за растежа могат да са бъдат и са: (1) постигането и поддържане на върховенство за закона; (2) подобряване на образованието; (3) допълнителна либерализация на икономиката. Тенденциите през последните години показват регрес в първите две - Защо? Просто е (за интелигентните хора): Никой не е готов да направи "трудните" реформи (в образователната и в съдебната система) - нито обществото като цяло, нито политиците, нито работещите в самите системи са склонни да направят "трудните" реформи.”

 

Но сам си доста скептичен, и с основание, като заключаваш, че никой не е готов да направи трудните реформи, което е факт вече години наред. Няма начин тези, които са доволни от статуквото (а те контролират партийния и държавен апарат) сами да поискат да го променят. На практика цялата икономическа структура на българското общество изглежда циментирана в тази устойчива пирамидална форма. Капитанът, доколкото разбирам, апелира за повече намеса на държавата в икономиката; ти – напротив, за по-малко. Предполагам че и той като теб не оспорва върховенството на закона и образованието.

Но в крайна сметка – с повече или по-малко държавна намеса – това не е ли само теоретизиране в посоки „ляво” и „дясно” пред един нерешим в тези две измерения чисто прагматичен проблем – 1 процент много богати, 4-5 процента средна класа, 94-95 процента бедни и под чертата на бедността? На теория и в двата пътя – с повече или по-малко държава – би могло да се открие рационалност, но на практика имаше и леви, и центристки, и десни правителства, а сега фиксираният резултат в процентите на икономически независимите хора ми изглежда отчайващо зле. И дори да постигнем върховенство на закона, и по-добро образование, как тези два фактора биха променили така очертаната пирамидална структура? Според мен, те само ще я циментират още по-здраво - с повече или по-малко държава, без особено значение.

  • Потребители
Публикува (edited)

 

Цитирай

 

И дори да постигнем върховенство на закона, и по-добро образование, как тези два фактора биха променили така очертаната пирамидална структура? Според мен, те само ще я циментират още по-здраво - с повече или по-малко държава, без особено значение.

 

 

 

По-високо заплащане ще дойде например:

- с развитието на/инвестициите в високотехнологичните сектори  (секторите, които дават висока добавена стойност), 

Tова реално се случва в Пловдив през последните години след построяването на сума  високотехнологични заводи/производства (на инвеститорите обаче е създадена среда)

Публикацията е отпреди година и половина, Sensata вече работят:

https://www.24chasa.bg/Article/4622713

В Пловдив в момента средната класа се разраства; Парите, навлезнали в локалната икономика  (било парите от заплатите на работещите в тези производства, било парите на  логистичните и поддържащи тези производства локални компании) се мултиплицират . Един вид може да се говори за промяна в икономическата структура.

http://www.capital.bg/specialni_izdaniia/regionalen_biznes/2016/03/22/2729261_srednata_zaplata_v_plovdiv_narasna_s_200_leva_za_tri/

- заради  конкуренцията за квалифицирана работници и служители (Бях чул от мои бивш практикант, че в Шнайдер ръководството е вдигнало заплатите със средно 100- 200 лева, за да не им избягат хората в Sensata - което във врузката която дискутираме значи че  някои средни менаждери или част от висококвалифицирания персонал е преминал към средната класа .

/забележка: Аз работя във вискотехнологична, но нашенска компания, която изглежда няма да издържи на конкуренцията, както виждаме и обсъждаме по-обективните хора в компанията. Имаме неконкурентна производствена/организационна култура, недобър мениджмент, кофти или отсъстващ маркетинг, нямаме политика за задържане на добрите кадри, лидерството и мотивацията  са в дефицит, има дефицит и нежелание за иновационност или вървене в крак (не говоря само за продуктови иновации)/

Доскоро, засега (ще продължим с дискусията, надявам се)

 

 

 

 

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува (edited)

Едно уточнение: Статистиката ни използва терминът и философията на "хора/домакинства със средни доходи, доходи в средата т.е." (определение според методика за отчитане на нивата на бедност), и в някои публикации, някои автори (икономически) приравняват тази група със "средна класа", но всъщност това разбиране не е аналог на класическото (западно) разбиране за "средна класа", което е горе-долу такова:

http://www.csp-sofia.org/PDF/BG/sredna_klasa_analys.pdf

http://www.omda.bg/public/institut/niki/Sredna_klasa.htm

Тук се правят някакви оценки за процентът на хората от средната класа

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2005/08/06/232405_v_bulgariia_ima_sredna_klasa_v_zachatuk/

Цитирай

 

В България има средна класа в зачатък

Тази предприемчива и независима социална група все още не дава обществения тон, пише в анализ за Министерството на икономиката

Има ли средна класа в България и колко голяма е тя

С какво е ценна за обществото

Как гласува на изборите

Може ли държавата а „отгледа“ средна класа

Защо много хора са клонни да подценяват материалното си положение

Какви са ценностите на средната класа и как тя търси своятаидентичност

 

Има ли в България средна класа - онази относително заможна, умерена, независима и прагматична прослойка, към която повечето хора се надяват да се числят, революционерите ненавиждат и за която политиците на власт мечтаят поне на думи. При това мечтаят дотолкова, че периодично им се привижда, обявяват я за факт, за който имат заслуги, и се самопровъзгласяват за изразители на интересите и.

Според анализ на Центъра за социални практики (ЦСУ) и екип от представители на единадесет институции* по различни количествени критерии в България

 

Средната класа се определя между 4 и 8 процента

 

от работещото население, което е около 2.5 млн., при общо население от 7.8 млн. Анализът е разработен по поръчка на Министерството на икономиката, тоест за целите на управленската политика. Както обяснява ръководителят на екипа Евгени Дайнов, резултатите са получени при крайно рестриктивна дефиниция за средна класа. Но целта е била на първоначалния етап да е сигурно, че тя обхваща сърцевината на т.нар. средна класа.

„Този обем (между четири и осем процента) може и да формира видима общност, но далеч не е достатъчен, за да задава тона на българското общество“, обобщава политологът. Анализът е първата част на проект, при която на базата на наличните данни, изследвания и теория да се разглеждат генезисът, предпоставките и съществуването на средна класа в България. На втория етап се очаква да бъдат поръчани и нови изследвания за състоянието на средната класа в страната.

 

Какво е средна класа

 

Универсална дефиниция за средна класа няма. От въвеждането на термина през 1785 г. на феномена са посветени множество научни изследвания и оттам и безбройни и често противоречиви определения. Анализът на ЦСУ и НБУ дефинира прослойката описателно, като се опира на поне четири основни пункта. На първо място, това е нивото на доходите, което е между голямата бедност и голямото богатство. Доходите се определят като най-видимата, но не и най-съществената черта. На второ място се поставя критерият притежаване на собственост. Но не всички хора, които имат собственост, са средна класа, а само тези, които работят, за да я умножат. Хората от средната класа имат доходи и потребление над екзистенцминимума, но същевременно доходите им не им позволяват да живеят, без да се трудят. Третата им отличителна черта е, че те са относително независими и самостоятелни. Обикновено са в ролята на работодатели - не работят с ръцете си, а наемат хора, работещи с ръцете. На четвърто, но не на последно място, представителите на средната класа по дух са предприемачи. Според анализа те са свързани с онези нововъведения, които повишават производителността на труда и тласкат обществото напред и нагоре.

Тоест анализът приема, че макар генезисът на средната класа да е икономически, нейните характеристики не са. Средната класа е определена не само като хора с някакво ниво на материално благосъстояние, но и като хора с определен социален статус и манталитет, хора с определена ценностна система. Именно като съвкупност тази социална група е определена като ценна за обществото.

 

С какво тя е ценна за обществото

 

Средната класа, най-общо казано, генерира стабилност в политиката и развитие в икономиката. Още Аристотел е казал, че държавното устройство, основано върху средната класа, е по-дълговечно и има по-малко врагове, отколкото устройство, основано върху властта на бедните или на богатите. „Средните хора“ са умерени и делови, а това им спестява страха и омразата, насочени към крайно бедните и крайно богатите.

 

Те не само тушират крайностите, но и служат като ценностна основа те да се сближат. „Вместо наемният работник да вижда в милионера свой враг, той може да открие в комшията си модел за своето благополучие и така да се впише в обществото, а не да се конфронтира“, обясни социологът Светослав Славов от GfK - България. Тоест средната класа носи със себе си редица плюсове за обществото - стабилност, развитие, благосъстояние. За да множат собствеността си, хората от тази прослойка се нуждаят от стабилна и предвидима среда. Те създават обществена атмосфера, при която се набелязват и постигат житейски цели чрез организиран и печеливш труд, а не чрез еднократни удари. Поддържат правилата и законността и плащат данъците (или ако ги укриват, това става чрез вратички в закона, а не чрез погазването му). Авторите на изследването стигат да извода, че средната класа не е просто буфер между много богатите и много бедните. Те я наричат хоросан, който държи обществото в една конструкция. По силата на своето положение на пазара предприемачите са онези посредници, които срещат ресурсите (винаги оскъдни) с наличното търсене, без да допускат резките колебания и кризи, характерни за централно планираните икономики. Тази класа е и геният, който непрекъснато е принуждаван по силата на своята природа да измисля все повече нововъведения, които подобряват качеството на обществения живот, пише в анализа. Изследвания в държави от Източна Азия са показали, че средната класа носи със себе си и други, съвсем конкретни плюсове - политическо участие, по-отговорна многопартийна политика, спиране на корупцията и дори почистване на природната среда.

 

Доходите

 

Според изследването средната класа трябва да се търси сред хората с личен доход малко под 1000 лева до около 2000 лева. Американската статистика поставя в тази категория хората с лични доходи между 40 хил. и 95 хил. долара годишно. Като отчитат различния БВП на глава от населението и в стандарта на живот в изследването приемат: „Ако се спазят тези пропорции, бихме разпознали като доходи за средната класа българи от порядъка на 8-18 хил. щатски долара годишно, съответно 12-27 хил. лева годишно, или с месечен доход между 1000 и 2200 лева месечно.“ От Института за пазарна икономика разграничават горна класа - хора с месечен доход над 2000 лева, а средна - тези с нетен месечен доход между 700 и 900 лева. Като се има предвид, че в първия случай става дума за доходи бруто, а във втория - нето, нивата са почти сходни. По данни на НСИ за 2003 г. около 80 хил. работещи българи имат доходи от 700 лева месечно нагоре. Това формира малко под четири на сто от заетото население. Заради укриването на доходи анализаторите са склонни да завишат числото, но не и повече от осем на сто от заетото население.

Освен чрез доходите средната класа може да бъде измерена и чрез потреблението си. „Това са тази група хора, които имат сравнително нова кола, собствено жилище, могат да изпратят децата си в добро училище, да поддържат здравето си при частен лекар“, казва Славов от GfK. Той описва тези хора като „икономически самостоятелни“ и „уверени в икономическо отношение хора“ и предполага, че става дума за седем процента от населението.

 

Собствеността

 

Собствеността на кредит и работенето над необходимия минимум за нейното развитие се приемат като едни от най-същностните характеристики на средната класа. Но не всяка собственост поставя човека в категорията „средна класа“. Собствеността, получена по наследство например, е белег за средна класа само ако индивидът е ангажиран с управлението и развитието. Фактът, че около 95% от българите имат собствено жилище, също не ги прави средна класа. Защото собствеността им невинаги е ресурс, който произвежда стойност, а обикновено е тежест, чието поддържане (сметките на парно, телефон, данък сгради и пр.) гълта ресурси. Когато за придобиването на жилището обаче е взет кредит, според авторите на изследването собственикът вече минава в категорията средна класа. Така той е стимулиран да работи над минимално необходимото, за да може да върне банковия заем. Изобщо според авторите аспектът „живот на кредит“ е ключов за определянето на средната класа. Животът на кредит, особено когато е свързан със собственост, прави индивида уравновесен, той не подкрепя радикални управленски експерименти, които да заплашват стабилността на парите и така да затрудняват изплащането на кредита. За разлика от простото покачване на заплатите, което може и да е следствие от дестабилизиращи действия като инфлация, стачки и пр., „ако парите са взети от роднини или приятели, това е признак за живот в топлата, лична среда на домодерното общество. Взаимоспомагателните каси също не се броят. Но банковите кредити са белег на живот в света на безличните институции и писаните правила, както и в ценовата система - тоест в модерното общество“, пише в анализа.

 

Независимост и самостоятелност

 

Класически белег на „средните хора“ е, че те са независими от командна верига и са самос­тоятелни при вземането на решение. Като се има предвид, че работещите частни фирми и предприятия в България са 243 хил., това би трябвало да означава, че по признака „работодател“ в страната има към 243 хил. очевидни представители на средната класа, пише в анализа. Това е по-малко от една десета - между 7 и 8 процента от трудоспособното население. Тези данни се приемат с известни уговорки, като се има предвид, че доста наемни работници са регистрирани като ЕТ по данъчни причини. За сравнение в анализа се отбелязва, че работодателите са поне двойно по-малка от 440-те хиляди служители в бюджетния сектор. Държавните служители не са самостоятелни, изпълняват разпореждания на началници и не произвеждат стойност и в този смисъл не са средна класа.

Участието в командна верига (и наличието на началници) не бива да се абсолютизира като критерий за изключването на даден индивид от категорията средна класа, се казва в изследването. Когато на своето ниво той е свободен да взема решения по организация на труд и ресурси и който има останалите признаци на средна класа, е средна класа. От картината се изключва държавният служител от същия тип (например заместник-министърът), защото той не създава, а употребява стойност, не действа в конукрентна среда (няма конкурентни министерства) и не е принуден да следи сигналите от ценовата система (бюджет от министерствата винаги има).

Ключов за принадлежността към групата на средната класа се оказва факторът

 

Предприемчивост и нововъведения

 

Анализът се позовава на Хайек, според който пазарните субекти правят две неща, полезни и за всички останали. Първо, поради постоянната конкуренция те са длъжни да внимават със съотношението между вложените ресурси и получения резултат. Натискът за намаляване на разходите обслужва субективния интерес (фирмата остава на пазара) и общото дело (цените падат и общото благосъстояние се повишава. Второ - като получават ценови сигнали било то за възникване на проблеми или за поява на възможности, те реагират на ситуацията. Оттук се прави изводът за ползата за общото дело от дейността на предприемачите и другите субекти на капиталистическия пазар. „Ако можем да се съгласим, че икономическият проблем на всяко общество е основно бързо да се адаптира към промени в конкретни ситуации на времето и пространството, следва, че крайните решения трябва да бъдат оставяни в ръцете на хората, които са запознати с тези ситуации, които са непосредствено запознати със съответните промени и с ресурсите, които са непосредствено достъпни за справянето с тези промени.“ С други думи - напредъкът е резултат от функционирането на средната класа в условията на пазара и паричната система. И най-много иновации има там, където има най-голяма пазарна конкуренция.

Именно по линия на предприемчивостта и иновациите може да бъде разбрано причисляването на

 

„Професионалните класи“

 

съм средната класа. През XX век големи социални групи, които работят директно като лекари, адвокати, архитекти, проектанти или служители или мениджъри в държавата или в големите корпорации, започват да получават доходи, равни или дори по-високи от тези на типичния представител на средната класа като собственика на магазин, ателие или ресторант. През 60-те години тази прослойка е наречена новата средна класа под названието „професионални класи“. Заради стремителното нарастване на доходите в САЩ например в края на XX век вече 95% от американците описват себе си като средна класа. Не е достатъчно обаче доходите на тези хора, които примерно работят в бюджетната сфера, просто да бъдат увеличени, за да се причислят те към средната класа. Тоест, въпреки че много хора постигат доходите, собствеността и начина на живот на средната класа, нито чиновникът, нито работникът може да се причисли изцяло към нея.

Дайнов обяснява, че плановете са на следващия етап дефиницията да се разшири и да обхване и професиите, които не се поддават лесно на класификации. Идеята е да се изработи матрица с определения, за да може тя да се налага върху всеки и да отсъжда „ето, ти събираш осем от десет показателя и си „средна класа“, а ти с твоите три не си“, пише политологът.

 

 

Във форума се бях опитал да обясня някои от разликите между методическото разбиране на НСИ, и класическото разбиране за "средна класа", но вече не помня в коя; В духа на Илф и Петров: при простото методическо оценяване според методиката на НСИ може да излезне че "90 процента от всички кубинци или 93 процента от всички северокорейци принадлежат към средната класа", защото в Куба и Северна Корея доходите не са толкова диференцирани, но това е нон-сенс спрямо класическото (западно) разбиране за средна класа..

 

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува

http://www.csp-sofia.org/PDF/BG/sredna_klasa_analys.pdf
 

Цитирай

 

Да резюмираме. Там, където има силна средна класа, тя е продукт на определени, нарочни правителствени политики, насочени към създаване на условията за “отглеждане” и развитие на тази “класа” в нейния същностен, есенциален вариант: независима и инициативна. Тези политики могат да бъдат условно разделени на два основни вида:

1. “Държавата да не прави нищо”. Това кореспондира с “негативната свобода” (“свобода от”) на Айзая Бърлин и означава решително и трайно излизане на държавата от дейности, които не са свързани с нейните непосредствени задачи: поддържането на реда, гарантиране на човешките права (на живот, на свобода и – в американския вариант – на щастие), на териториалния интегритет и на справедливостта. Така се получават т.нар. “свободни икономики”. След като държавата се оттегля, тя няма нужда от бюджет за така изоставените дейности и разтоварва хората от свои вземания, с което дава в техните ръце избора, какво да правят с доходите си. В последните години нещо подобно се предлага, в България, от нарастващата група либертарни икономисти.

2. “Държавата да прави нещо”. Това кореспондира с “позитивната свобода” (“свобода за”) на Бърлин. След като се е оттеглила от несвойствени дейности, държавата може да произведе допълнителни действия, които активно да подпомагат вече освободените от външна намеса инициативни и самостоятелни хора. Това е:

• реформирането на данъчната система,

• стимули за повишаване общото ниво на личните доходи,

• промяна на здравното дело и образованието,

• осигуряването на постоянно обучение за работещите,

• окуражаването на собствеността и предприемачеството,

• изграждането на актуалната за времето инфраструктура, подобряването на условията за живот на кредит.

Тези неща са подчинени на една цел: разтварянето на ветрило от индивидуален избор и, по този начин (по лексиката на президента Буш), предаването 12 на все повече контрол в ръцете на отделните индивиди, т.е. – разширяването на територията на самостоятелността и на независимостта, която е основната същностна характеристика на “средната класа”. Не е “средна класа”, например, онзи човек, който задължително се осигурява в един (държавен) фонд. “Средна класа” е онзи, който сам решава, на основата на свободен избор, къде да се осигурява (къде и как да се образова и т.н.). Така се оказва, че политиките “държавата да прави нещо” са всъщност развитие на дейността “държавата да не прави нищо”. Тези “правени неща” всъщност продължават да премахват пречки (вкл., ако вземем инфраструктурата – пречки пред достъпа и придвижването)

 

 

Намесата на държавата в посока "позитивна свобода" означава намеса на държавата за провеждането на тези реформи (трудните), които ще осигурят по-ефективно и по-качествено образование, правосъдие, здравеопазване.

ПС

Като говорим за гилдии и съсловия, системи и реформи - единствената състояла се реформа в България досега е при военните. С полицията (полицейската "гилдия") нещата са също трудни, както са трудни  в образованието и в съдебната система, даже са по-трудни: От 15 години престъпността при нас намалява; в относителен мащаб намаленията достигат пъти за някои престъпления (брой престъпления на 100 000 човека) ,  и съответно намаляват в абсолютен, намалява и населението на България, но броя на полицаите си остава същият; А средствата за тях растат ли растат..(Престъпността смятам, като цяло е намаляла, защото обществото си е изградило собствени механизми, а не защото "полицаите са на всяка крачка", всъщност има региони, в които рядко стъпват ).Както казва Перкунас, nik, какво очакваш, ние сме полицейска държава, Политиците като ли че се застраховат, че ще има кой да ги брани от "народната любов"..

 

 

 

 

 

 

 

  • Потребители
Публикува

Ник, страхотно твое попадение е, че съсредоточаваш вниманието си в тази тема върху средната класа. Също като теб мисля, че точно средната класа, в класическото й западно разбиране като такава, е онзи фактор, който дава истинска динамика и растеж в развитието на всяко модерно общество. И тук даже не говоря само за западните общества, а за модерните такива.

В случая с България виждаме едно атрофирано от икономическа гледна точка общество, точно заради нищожната роля на средната класа в него – това е онази ниска и уродлива пирамида от 1 процент свръхбогати, 4-5 процента средна класа и 94 процента бедни. Това е феодална постройка. За да има динамика и растеж нагоре, трябва да има издигане в областта на средната класа – колкото повече хора от статичната и непродуктивна основа на бедността се преместят нагоре в зоната на средната класа, толкова по-силно става обществото, икономически, интелектуално и като демократични структури. Там е ключът. Но какъв е начинът?

  • Потребители
Публикува (edited)
1 hour ago, Б. Киров said:

Там е ключът. Но какъв е начинът?

 

И за да не изглеждат толкова сериозно нещата, колкото всъщност в действителност са, пак в стила на Илф и Петров, ще дам отговорите, които левите и десните досега дават на този въпрос:

Левите: Съветската власт мисли за всичко, дори когато не може да мисли.

Десните: Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се.

Редактирано от Б. Киров
  • Потребители
Публикува (edited)

По въпроса ти: Топката е в ръцете на политическата класа (това според мен се вижда в синтеза/обощението от изследването , и аз съм споделям на 100 процента с такова виждане). Ще си позволя малко отлконение в посока политика, без да политизирам, и без да влагам някакви емоции - с цел да се опшитам да отговоря на въпроса как по-точно, какво да се направи, как ще стане.

Десните, или десноцентристите по-скоро (ГЕРБ и РБ) в България дойдоха на власт с намерението за реформи, и с прокламирано в споразумението си и програмата си желание и намерение за постигане и отстояване на върховенството на закона. Оказа се, че Борисов не е склонен към "камиказе" изпъления (т.н. партии-камикадзе идват на власт, правят трудни реформи, след което ги свалят, като е възможно те да не възстановят никога вече позиците си), и, заложи на стабилността и на статуквото,....с което пък отпрати отпрати предизборните намерения в хипотетичното бъдеще.

.Което означава (според мен де) ,  че ще трябва да чакаме развитието на "трилъра"..:)

Приключвам с виждането си за "бъдещето": Емигрантската истерия в България ще отшуми и утихне до половин - една година, и на дневен ред пак ще излезнат пак социалните и икономически проблеми на България,  и смятам също и проблемът със средната класа (той не е от днес!), чието/чиито решение (за мен и според де) е в ръцете на десноцентристите (решаването им чрез реформи).. 

От моя страна - надявам се в следващата управляваща коалиция да няма коалиционни партии, които не са напълно и ясно определени икономически. Например патриотите, и хората на Бареков смятам не са с твърдо определени позиции, що се отнася до икономика-бих ги оприличил на условно казано "икономически" популисти. Както се видя левоцентристите от АБВ също биха могли да бъдат полезен партньор - вицепремиер от АБВ беше "двигателя" на продължаването на "трудната" пенсионна реформа. (тя наистина е трудна) ./Е, само че АБВ решиха в края на краищатата, да играят условно своя игра и се махнаха от коалицията/

 

Редактирано от nik1
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 37 минути, nik1 said:

Емигрантската истерия в България ще отшуми и утихне до половин - една година, и на дневен ред пак ще излезнат пак социалните и икономически проблеми на България,  и смятам също и проблемът със средната класа (той не е от днес!), чието/чиито решение (за мен и според де) е в ръцете на десноцентристите (решаването им чрез реформи).. 

Зависи какво разбираме под емигрантската истерия. Познавам една камара млади хора (20-30) за които емиграция е някъде в САЩ, Китай, Сингапур, Австралия...... ЕС изобщо не го броят за чужбина,  ЕС е у дома. Обиколили са повечето страни от съюза по разни програми още преди да завършат образование, имат маса контакти с връстници тук и там и се чувстват еднакво удобно в София, Ротердам или Мадрид.

Проблемът със средната класа се решава от младежите индивидуално - местят се от малкия в по-големия град и изобщо не им минава през ума да се ограничават само с България. Това естествено не е нещо ново. По същия начин 50 годишните не изпитваха никакви затруднения като напускаха северозападна България (не се ограничаваха от региона), предното поколение Странджа-Сакар, а още по-предното селата в България (всички или поне по-голямата част). 

По същия начин обаче смятам, че ако се подобри институционалната среда, а от там и възможностите, без проблеми част от тях ще се върнат. Все пак България също е ЕС, също е у дома.

Редактирано от Atom
  • Потребители
Публикува
Преди 39 минути, nik1 said:

По въпроса ти: Топката е в ръцете на политическата класа (това според мен се вижда в синтеза/обощението от изследването , и аз съм споделям на 100 процента с такова виждане). Ще си позволя малко отлконение в посока политика, без да политизирам, и без да влагам някакви емоции - с цел да се опшитам да отговоря на въпроса как по-точно, какво да се направи, как ще стане.

Десните, или десноцентристите по-скоро (ГЕРБ и РБ) в България дойдоха на власт с намерението за реформи, и с прокламирано в споразумението си и програмата си желание и намерение за постигане и отстояване на върховенството на закона. Оказа се, че Борисов не е склонен към "камиказе" изпъления (т.н. партии-камикадзе идват на власт, правят трудни реформи, след което ги свалят, като е възможно те да не възстановят никога вече позиците си), и, заложи на стабилността и на статуквото,....с което пък отпрати отпрати предизборните намерения в хипотетичното бъдеще.

.Което означава (според мен де) ,  че ще трябва да чакаме развитието на "трилъра"..:)

Приключвам с виждането си за "бъдещето": Емигрантската истерия в България ще отшуми и утихне до половин - една година, и на дневен ред пак ще излезнат пак социалните и икономически проблеми на България,  и смятам също и проблемът със средната класа (той не е от днес!), чието/чиито решение (за мен и според де) е в ръцете на десноцентристите (решаването им чрез реформи).. 

От моя страна - надявам се в следващата управляваща коалиция да няма коалиционни партии, които не са напълно и ясно определени икономически. Например патриотите, и хората на Бареков смятам не са с твърдо определени позиции, що се отнася до икономика-бих ги оприличил на условно казано "икономически" популисти. Както се видя левоцентристите от АБВ също биха могли да бъдат полезен партньор - вицепремиер от АБВ беше "двигателя" на продължаването на "трудната" пенсионна реформа. (тя наистина е трудна) ./Е, само че АБВ решиха в края на краищатата, да играят условно своя игра и се махнаха от коалицията/

 

Най-непродуктивният и грешен подход е да политизираме. Важното е че стигнахме до общо споделено мнение – силната средна класа в България би могла да е двигател на икономически и културен растеж.

Сега моето мнение по въпроса как може да бъде увеличена като тежест ролята на тази класа у нас: ако искаха политиците, можеха да работят в тази посока през изминалите години, но те не го направиха. Твърдя, че през 90-те и до към 2007-8 у нас имаше повече независимо икономически хора, които можеха да се причислят към средната класа. С течение на времето тези хора, предимно дребни предприемачи, бяха изтиквани от нелоялна конкуренция на олигархични фирми, и това се случваше под безучастния поглед на държавата на няколко поред правителства – леви, центристки и десни. Крайният и печален резултат е този процент сега – 4-5. И се оказва, че това не е добре даже и за олигарсите, даже и за политиците, дори и за държавата като цяло. Беше пирова победа над дребния бизнес и възможностите да се прави такъв, нещо като лов на вещици под мотото „сива икономика”. И сега законите са така, че да имаш ЕТ е много по-неизгодно от данъчна и всякаква административна гледна точка, отколкото да имаш корпорация, ООД или някаква по-крупна икономическа формация. „Частник” си остава мръсна дума, бизнесмен и частник са две различни неща. Докато това е така, силна средна класа не може да има.

Освен това, през последните 15-20 години бюрокрацията получи прекомерна мощ и обем. Тя се превръща в туморно заболяване за държавата. Статутът на „държавен служител” е нещо като благородническа титла и индулгенция за привилегии: държавният служител не плаща осигуровки (плащаме му ги ние), държавният служител взема премии, 13-ти заплати, получава обезщетения за обезщетенията (говоря за 20-те заплати при пенсионирането като обезщетение за това че е бил обезщетяван) и т.н. и т.н. Да си държавен служител звучи гордо! Но никой политик не смее и с перо да помести държавните служители, те са недосегаеми.

Проблемът е като гръцкия, но много по-тежък, защото гърците все още имат средна класа, имат и мощен едър капитал (корабособствениците) имат и млади хора, нямат дундуркани от политиците малцинства, които се поощряват да не работят, защото са електорат.

И така, според мен решението на проблема със създаването на силна средна класа, колкото и парадоксално да изглежда, е в ръцете на тези, които го създадоха, тоест олигархичния капитал в България. Защото ако не го решат, и то в спешен порядък, клонът под краката им просто ще се счупи и те ще паднат от него и заедно с него лошо на земята. Мисля също така, че най-умните и прозорливите от тези хора вече би трябвало да са осъзнали това.

  • Потребители
Публикува
Преди 17 минути, Atom said:

Зависи какво разбираме под емигрантската истерия. Познавам една камара млади хора (20-30) за които емиграция е някъде в САЩ, Китай, Сингапур, Австралия...... ЕС изобщо не го броят за чужбина,  ЕС е у дома. Обиколили са повечето страни от съюза по разни програми още преди да завършат образование, имат маса контакти с връстници тук и там и се чувстват еднакво удобно в София, Ротердам или Мадрид.

Проблемът със средната класа се решава от младежите индивидуално - местят се от малкия в по-големия град и изобщо не им минава през ума да се ограничават само с България. Това естествено не е нещо ново. По същия начин 50 годишните не изпитваха никакви затруднения като напускаха северозападна България (не се ограничаваха от региона), предното поколение Странджа-Сакар, а още по-предното селата в България (всички или поне по-голямата част). 

По същия начин обаче смятам, че ако се подобри институционалната среда, а от там и възможностите, без проблеми част от тях ще се върнат. Все пак България също е ЕС, също е у дома.

Имах предвид истерията с бежанците и нелегалните емигранти, която според мен отвлече общественото внимание от вътрешните проблеми

Познавам хора българи,които правят бизнес навън, има и такива, които са се върнали и правят бизнес тук, но смятам (без да съм правил специални проузвания- просто съдя от познатите ми) че емигрантите си остават в по-голямата си част високоплатени и квалифицирани професионалисти (визирам тези които разчитат на продобитите си познания , квалификация и  умения   в чужбина; има и такива които само гурбетчийстват, емигрират с цел работаи пари, а не образование и квалификация),

Племенникът ми се върна от чужбина и откри софтуерна компанийка, но не се сещам за друг такъв случай. /Момичето му, завършило европейско право в чужбина е високоплатен специалист в западна компания, с филиал в София/.

 

  • Потребители
Публикува (edited)

Хм, отваряш една тема, която е много обширна. През последните 10-15 години в целия свят се наблюдава тенденция към свиване на средната класа, и същевременно - концентриране на богатсвото в богатите ("богатите стават все по-богати"). Темата понякога се политизира (дори несъзнателно)  от самите икономисти (автори), личното ми мнение е че причните са комлексни:

-на първо място смятам това е кризатата, която редуцира ресурсите (парични и материални) в глобален план и възможностите за достъп до тези ресурси, и така засегна средната класа (както просто и гениално беше отбелязано в публикацията - средната класа се явява посредник между ресурсите (по същество - ограничени, и крайния потребител, т.е тя не разполага с ресурси) 

-на второ място смятам е действието на закона за намаляващата възвращаемост (или доходност). Какво имам предвид: Бумът на технологиите и иновациите (главно в ИТ сектора, интернета, дот-ком компаниите и т.н.) от края на 20 век  отвориха невероятно много възможности пред предприемачите и по-специално пред средната класа, но бумът в края на краищатата приключи . Поддържането на  същите нива на икономическа активност вече е невъзможна  (докато не започне нов бум в друга или същата област).

 

По маркетинг в университета законът го обясняваха така : За направата на първия трактор са инвестирани малко средства, но чрез него  производителността нараства в десетки или стотици пъти. С течение на годините тракторите стават все по-скъпи - всяко нововъведение в трактора оскъпява производството му, но в същото време със всеки следващ модел трактор се постига по-малък напредък в производителноста му (спрямо предишният) В един момент се оказва, че колкото и да се инвестира в подобряване на трактора, практически няма да има промяна в производителността му (за да се преодолее този проблем, трябва да се измисли принципно нова машина и концепция, която няма да е трактор)

 

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува
Преди 8 часа, nik1 said:

Хм, отваряш една тема, която е много обширна.

Разбирам те напълно. Да се концентрираме върху българската реалност. Ето едно добро стегнато определение-класификация от същата статия, която цитираш по-горе на хората у нас, които биха могли да се причислят към средната класа:

Кой е и кой не е средна класа (Според екипа на Центъра за социални практики)

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2005/08/06/232405_v_bulgariia_ima_sredna_klasa_v_zachatuk/

Собствениците на магазини, ресторанти - класически пример.

Мениджърът на частни фирми - попадат в широкото разбиране.

Наемният работник в частна фирма - зависи дали е висококвалифициран, високоплатен професионалист и дали има голяма самостоятелност при вземането на решението.

Хората на държавна служба - не са средна класа - не произвеждат стойност и им липсва независимост. Каквато и да е заплатата им, те са на служба при държавата и треперят за поста си при всяка политическа промяна.

Собствениците на реституирани имоти - благосъстоянието, получено по наследство, не ги прави автоматично средна класа. Ако работят за умножаването му, вече се числят към категорията.

Адвокатите, нотариусите, личните лекари и други самонаети - определено са.

Земеделските стопани - спорно е. Ако се самоизхранват и въртят едни и същи средства - не са, ако умножават имуществото си - попадат в категорията.

Гаражните търговци - аналогичен случай. Ако две години въртят едни и същи обороти, за да изхранват семейството си - не са, ако на третата отворят магазин - вече са.

Научните работници - не са в страни като България, в които са на бюджетна издръжка. Когато са на самоиздръжка, биха могли да бъдат.

Младите хора - тези, които все още учат и са на някакъв тип издръжка, би трябвало да бъдат изключени от категорията.Пенсионерите - излизат от определението.

 

Ще започна с категоричното изключване на държавните служители от тази категория, то е направено без уговорки. Както ти сам по горе в постовете си беше писал, тези хора у нас са около 450 000, те са на държавна издръжка и служба, не знам дали не бъркам словореда. Държавата им плаща осигуровки, обезщетения, възнаграждения, режийни и т.н. Така или иначе, авторите ги изключват безапелационно от категорията „средна класа”. Тук могат да се правят разни уговорки, че голяма част от тези хора са високообразовани и квалифицирани, високоплатени също така, някой, и то не малко, са доста над границата от 1500 лв. Като кандидати за влизане в категорията средна класа, но авторите ги изключват. И тук е време за малко аритметика и статистика:

По данни от 31 декември 2015 г. населението на страната е 7 153 784 души

(6 924 716 според ЦРУ към юли 2014 г., но да допуснем че българската статистика брои по-добре от ЦРУ)

- в младежка нетрудоспособна възраст (до 16 г.): 15 % - 1,165000

- осигурените в частния сектор са били 2,236,709 души

- общо на заетите в бюджетния сектор и пенсионерите са били 2,725,839 души

- през 2014г. изплатените пенсии от НОИ са били 8,116,484,327 лв.

- през 2014г. приходите от социалноосигурителни вноски са били 4,521.3 милиона лв.

Тоест, очевидно е едно и то много ясно – 2 млн. души в частния сектор, който е производителния сектор, произвеждат брутния продукт за останалите 5 милиона; иначе казано, всеки работещ от частния сектор носи върху гърба си по 2,5 души, които трябва да издържа;

С пенсиите картинката е даже по-красноречива – тъй като няма частни партиди, в които да се знае кой яде и пие, и кой плаща, всичко е в „солидарния” общ кюп на НОИ, откъдето държавата гребе да плаща пенсиите, но събраното в този кюп не достига, та се налага всяка година да се „изваждат” от бюджета още по 4 милиарда лева, за да се осигурят пенсиите (отдавна откраднати) на пенсионерите. (Само за протокола към радетелите за силна българска армия – 4 милиарда лева е точно три пъти повече от военния бюджет сега, който е 1,4 милиарда лева.)

Както се изразяваше един популярен актьор-комик в роля: "къде отиваш ти, на работа едва ли не?" 

  • Потребители
Публикува (edited)

В Гърция също съществуват олигархически зависимости, но явно държавата/в лицето на политиците/ и обществото е успяла да "отгледа" средна класа. Най-лесния и непосредствен начин за отглеждане или "засаждане" е създаване на някакви улеснения за малкия и среден бизнес, което според мен е в дефицит (досега) в България.

В стандартните изследвания, средната класа се определя само чрез първия критерии - доходи (и/или собственост) вместо чрез 5-те или 8-те, и затова процентите са по-високи, отколкото биха били ако се изпозлват всичките 5 (8) критерия,но дори и при използването на само този критерии, Гърция изглежда като друга планета спрямо България.

http://www.grreporter.info/en/crisis_has_destroyed_middle_class_greece/13415

-------------------------------------

В България има и едни "скрити" законови пречки върху малкия бизнес, това е административната тежест на множеството правилници, наредби,закони и касаещи бизнеса е непосилна за малкия бизнес (в тях не са предвидени облекчения за малкия бизнес, които ще намалят администратината тежест, малкия и големия бизнес се третират еднакво. С прости думи казано - една частна фризьорка с ателие, трабва да отдели половината (поне!) от доходите се за за да покрие всички законови изисквания. Има няколко(! ) наредби, правилника и закони които я задължават за назначи човек от персонала (!) за определена дейност, и то човек които трябва да има определна квалификация; 

Например реално няма нужда инженер или лице с трета квалификационна степен и то забележете от персонала (на фризьорския салон !) да е този който ще прави ежемесечна визуална (!) проверна на изолацията на кабелите, ръкохватките и корпусите на машинката и за стригане, още повече че същата наредба (!) я задължава като работещ с тази машинка /сешоар или маша/ да прави същите тези проверки (същите!) преди всяко заповане на работа. т.е пълна пълна чиновничесака идиотия. (най-просто би било да се напише като изискване работещите да изкарат еднократен двудневен курс за пораженията от електрически .ток, и самите те са бъдат ангажирани с тези проверки,  вместо да търсят и/или назначават висококвалифицирани (!) специалисти.

Такива обективно се изискват за рутинните проверки и тестове по електроинсталацията в салончето и, във връзка с други изисквания; Тези дейности се извършват  от външни лаборатории, Но чиновникът тук  показал дефицит на разбиране и познания ( и концентуално мислене). .Не е разграничил офис-средтата и лекопромишлената среда от индустриалната - фризьорката е задължена да прави такива проверки всяка година, все едно натоварването на мрежата и условията и са такива както в Кремиковци! , вместо да кажем един път  на три или пет години.

Не ме разбирайте погрешно- аз работя в индустрията , и отделно от преките ми служебни задължения съм одитор по два типа системи за т.н. "управление на качеството" - ISO 9001 ,и  EN 17025, при които се одитира  и "средата" - не апелирам към неглижиране на. правилата за безопасност; Няма как да се мине без тежести върху малкия бизнес, просто така написаните правилници и закони (някои от тях идиотски написани), не оставят много опции пред малкия бизнес, освен да ги нарушава/заобикаля (!) (друг е въпроса че наредбите, правилниците и законите са толкова много, че само специалисти ги познават и разбират) 

 

Редактирано от nik1
  • Потребител
Публикува
Преди 36 минути, nik1 said:

малкия и големия бизнес се третират еднакво.

Проблемът е, че не виждам кой и как може да промени това.  Сред политиците и икономистите, независимо дали са леви, десни (консерватори) или либертарианци има консенсус по въпроса. За тях това е "честния начин" при който субектите са еднакво третирани и "равнопоставени".

  • Потребители
Публикува (edited)

Съгласен съм с теб

Наравно биха могли да се третират като пазарни субекти, добре дотук. Администратривно и технически (технологично, инженерно) те обаче не са равни, е еднаквото третиране веднага ги дискриминира.

Догмата за равенството тогава не се прилага и разбира като принцип за равенството (затова пиша по-горе има дефицит на концентуално мислене)

Цитирай

Такива обективно се изискват за рутинните проверки и тестове по електроинсталацията в салончето и, във връзка с други изисквания; Тези дейности се извършват  от външни лаборатории, Но чиновникът тук  показал дефицит на разбиране и познания ( и концентуално мислене). .Не е разграничил офис-средтата и лекопромишлената среда от индустриалната - фризьорката е задължена да прави такива проверки всяка година, все едно натоварването на мрежата и условията и са такива както в Кремиковци! , вместо да кажем един път  на три или пет години

 

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува (edited)

Тъй като нещата наистина са зле, поне да ги приемем откъм смешната им страна. Пак в духа на „Няма ц-и, но има пици”, описвам какво става например като дойде проверяващ чиновник в малък търговски обект; той като катаджиите винаги има 1001 причини да зададе основния и съдбоносен въпрос: „А защо тука няма...(примерно етикетче, надписче, пожарогасителче, касово апаратче... причините са винаги регламентирани с безкрайни правилници, и правилничета); след което следва многозначителна пауза и по същество: „Е сега акт ли ше пишем или...” Това е паролата. Следват съзаклятнически погледи, бързи движения на персонала, отваряне и затваряне на джобове и чанти с факирска ловкост, след което проверяващия си тръгва с приветлива усмивка, пълна чанта с продукти и бяло пликче с банкнотка в джоба. Никой не може да проследи бързината с която това пликче се озовава в джоба му, тя е непостижима за човешкото око.

До следващата „проверка”, но тогава клиентът (проверяваният) вече не се противи, той е приготвил всичко, а чиновникът не задава излишни въпроси. Та тъй върви „малкия бизнес” в България. Ако щеш.

Описаният случай конкретно ми е разказан от мой близък, продавач в малък едноличен магазин. А иначе сериозно - рестрикциите и бюрократичния натиск върху дребния бизнес е несравнимо по-силен и голям в сравнение с корпоративния, и това е огромен проблем. Казвам го и от личен опит, не само като описания случай, има още много неща, които правят дребния едноличен бизнес без протекции и връзки почти подвиг в България.

Редактирано от Б. Киров
  • Потребители
Публикува

Не всяко правило/изискване е нелогичнио и неизпълнимо - всяко заведение за хранене може да си позволи да има топла вода, да е чисто, да има един пожарогасители дрги такива (консултации се дават от ИТ, при някои агенции имат въпросите могат да се задват по интернет), Аз лично като потребител искам да съм сигурен че.няма да се наровя, няма да ме налазят хлебарки, да се заразя или да се запаля. 

/В Кушадаса в един петзвезден хотел натровиха почиващите с развалена храна  (или заразена вода, така и не се е разбра до нашето тръгване)- та линейките хвърчаха през минути. Една дама не се беше въстановила след болничното лечение, и преди да тръгнем за БГ са и били инжекция/

Но има и такива "разбиваащи" случаи като този (случай от книгите на по Илф и Петров)::

 

Цитирай

 

Виолета Велинова:-Работя сама като фризьорка. ЕТ съм. Ползвам ръчни ел. инструменти като сешоар и машинка за подстригване. Отнасят ли се за мен разпоредбите на чл. 416 от Правилника за безопасност и здраве при работа по Електрообзавеждането с напрежение до 1000 V? Тоест трябва ли всеки месец да викам лице с трета квалификационна група и да водя дневник? Благодаря. Дата на задаване на въпроса:09.4.2014 г. 15:04:17

Уважаема госпожо Велинова, Съгласно чл. 416 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V (ДВ, бр. 21 от 2005 г.), работодателят с писмена заповед определя лица с трета квалификационна група от електротехническия персонал, които следят за изправността на ръчните електрически инструменти, преносимите лампи и трансформатори и ежемесечно извършват визуални проверки на здравината на корпусите, изправността на изолацията на ръкохватките, състоянието на захранващите кабели и здравината на щепселните съединения. Резултатите от проверките се отразяват в специален дневник, който съдържа най-малко следните данни: дата на проверката, наименование на проверяваното изделие, фабричен (инвентарен) номер, резултат от проверката, име и подпис на проверяващия. Разпоредбата на чл. 416 от правилника е императивна и не предвижда изключения. (ВС)

 

 

 

Фризьорката трябва да назначи от човек електротехническия си персонал(!?) (забележка: не може да извика външен специалист , защото няма такава опция или възможност в правилника, и и няма органи които да правят такива проверки - хипотетичното им съществуване ще е незаконно!) за проверки, забележете моля, които тя според същият правилник е задължена да прави всеки път при започване на работа с инструментите.

Та колко се мисли за малкия бизнес и средната класа, аз не знам.

  • Потребители
Публикува (edited)
Преди 50 минути, nik1 said:

Не всяко правило/изискване е нелогичнио и неизпълнимо - всяко заведение за хранене може да си позволи да има топла вода, да е чисто, да има един пожарогасители дрги такива (консултации се дават от ИТ, при някои агенции имат въпросите могат да се задват по интернет), Аз лично като потребител искам да съм сигурен че.няма да се наровя, няма да ме налазят хлебарки, да се заразя или да се запаля. 

/В Кушадаса в един петзвезден хотел натровиха почиващите с развалена храна  (или заразена вода, така и не се е разбра до нашето тръгване)- та линейките хвърчаха през минути. Една дама не се беше въстановила след болничното лечение, и преди да тръгнем за БГ са и били инжекция/

Но има и такива "разбиваащи" случаи като този (случай от книгите на по Илф и Петров)::

 

 

 

Фризьорката трябва да назначи от човек електротехническия си персонал(!?) (забележка: не може да извика външен специалист , защото няма такава опция или възможност в правилника, и и няма органи които да правят такива проверки - хипотетичното им съществуване ще е незаконно!) за проверки, забележете моля, които тя според същият правилник е задължена да прави всеки път при започване на работа с инструментите.

Та колко се мисли за малкия бизнес и средната класа, аз не знам.

Не, разбира се, има куп рационални правила. Не искам да конкретизирам с изолиран случай. Говоря за цялостната рамка и разбиране, дори манталитет. Собственикът на ЕТ (едноличен търговец) например, трябва да плаща осигуровки задължително върху двойна минимална заплата, дори да няма никакъв оборот, в същото време собственик на ООД може да плаща върху една, този на ЕТ-то по презумпция е дискриминиран като втора ръка; ако собственикът на ЕТ фалира, отнема му се цялото имущество до погасяване на дълг; собственик на ООД е ограничен до 5000 лева, които трябва да внесе като гаранция; така всеки тарикат собственик на ООД може да завлече държавата и клиентите си с милиони, да укрие личното си имущество, преписвайки го на доверени лица, и да „изгори” само с 5000 лева без никакви последствия повече, знам конкретно такива тарикати, те си живеят живота спокойно; малките фирми с оборот до 50 000 лв. не можеха да си връщат ДДС-то (20 процента), те са дискриминирани спрямо големите; при кандидатстване за заем в банка малката фирма, която няма ценно имущество, според разбиранията на банката, а такова е качествено жилище за такъв човек, няма шанс да получи кредит; ако го получи, или трябва да се плати рушвет на банковия инспектор, или го получава при такива условия, че няма начин да е на печалба; ако малкият търговец има несъбираеми дългове към търговски длъжници, той не може да се надява на никакво съдействие от държавата (не е така в страни като Англия, Австралия, Нова Зеландия), той просто е Господин Никой, който или трябва да се обърне към саморазправа с тези длъжници (рисково начинание) или да пие една студена вода. Лошото е че това е система, и търговците прекупвачи знаят че е така, знаят че са безнаказани срещу малките производители и се възползват от тази дупка в закона, оставена от държавата. Всички знаем, че безкрайно усложнените правила не са измислени от администрацията за доброто на клиентите, а за да могат чиновниците да притискат с тях дребните предприемачи. Примерът ти с фризьорката е типичен, ама колко разрешителни трябва да вземе тя за да отвори салонче, на колко инстанции трябва да плати рушвети, за да се добере до заветното право да печели с труда си? Даже си има регламентирани тарифи за рушвет – колко на кой да се плати и за какво. Въвеждането на касови апарати за улични търговци е чиновнически рекет върху тези хора и далавера с вносителите на касовите апарати, защото апаратите се продават на пъти по-големи цени от определени фирми, а после се плаща ежегодна такса за обслужване и към мобилните оператори. В същото време данъчните власти не въведоха касови апарати за продавачите на вестници в РЕП, защото вестникарите са политически фактор, та сега оттам се продават и книги, и какви ли не неща без касови бележки и безотчетно. Това е съзнателно оставена дупка в закона, но вестникарите не са дребен бизнес. Двоен стандарт по политически съображения (некои съображения, както казваше Тато).

Мога да продължавам безкрай, но наистина да правиш малък семеен бизнес в България е почти невъзможно. Затова десетки и стотици хиляди хора, които с ентусиазъм започнаха това през 90-те просто бяха съсипани и принудени да се главят като нископлатени работници, за да оцеляват. Познавам портиери с по две висши образования. И такива хора не са малко. Най-лошото е, че те са отчаяни и вече в нищо не вярват.

И в този смисъл държавата е абсолютен длъжник на подобни хора и на младите, които идват след тях. Защото ако още преди да започнеш самостоятелен бизнес ти стане ясно, че не можеш да печелиш при такива правила, защо да го започваш?

 

Редактирано от Б. Киров
  • Потребители
Публикува (edited)
Преди 8 часа, nik1 said:

Съгласен съм с теб

Наравно биха могли да се третират като пазарни субекти, добре дотук.  Администратривно и технически (технологично, инженерно) те обаче не са равни, е еднаквото третиране веднага ги дискриминира.

Догмата за равенството тогава не се прилага и разбира като принцип за равенството (затова пиша по-горе има дефицит на концентуално мислене)

 

PS

Всъщност не е добре (разбира се). Не знам откъде "идва" догмата за еднаквото третиране на малкия, средния и големия бизнес, ама тя е толкова безпринципна (анти-феърплей), колкото футболен мач межди отбор от двама срещу отбор от единайсет, или - колкото футболен мач между 11 годишни и 21 годишни..Нейната същност е обратна на това което се цели да се постигне със законите и страндартите - равенство и справедливост (най-простия пример - в наказателния кодекс има предвидени различни наказания за маложавните случаи и немаловажни случаи на едно и също деяние , или пък -присъдата за непредумишлено  убийство е различна от тази за предумишлено). 

 

Ясно е, че на държавата (хазната) и трябва повече оборот (харчене), защото той е източник на косвени данъци и постъпления.  За случаите които визираме, допускам че догмата е просто удобно "оправдание" за политиците да накарат малкия бизнес да прави ненужни за него разходи (един вид да прави оборот), включително ненужни разходи за труд, с косвените данъци от който оборот и с осигуровките да се пълнят хазната и НОИ..

Редактирано от nik1

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!