Резюме на Софийските османски шериатски архиви

[boilad]

Аз затова написах коментара за средновековните мерки и теглилки, така по спомени мисля, че точно истамбулското киле беше около 20 кг., но може и да бъркам. Значи за използвания тип киле остава да уточним нататък, когато имам повече време ще погледна у Веков нямаше ли специфична софийска мярка или от близък район.

През ХV-ХVІ в. бащинията е наследствена условна войнушка собственост, т. е. по идея синът (или зетят) примерно може да наследи тази собственост само ако и той стане войнук. Но през ХVІ в. текат процеси на уеднаквяване статута на привилегированата рая към другата рая, та и това остава да се види по-подробно - какво плащат и не плащат войнуците. Мисля, че в БС с Графа бяхме коментирали от какви данъци са освободени превилегированите раи, но там акцента беше най-вече върху девширмето и други извънредни данъци.

Живот и здраве след някой ден ще разровя за подробности.

 

Редактирано Май 24, 2018 от boilad

[boilad]

Преди 1 час, КГ125 said:

Спахията на едно радомирско село поискал ОТ СЪДА да задължи един български селянин да се премести да живее в неговото село, на спахията, защото бил родом оттам. Селянинът възразил, че той повече от 30 години живее в друго село и си иска да си е там. 

Пак карам по спомени и не мога да цитирам точното законоположение, но когато някои е живял 15 години на ново място не могат по закон да го върнат на предишното му местожителство.

Преди 1 час, КГ125 said:

През 1615 г. съдът отхвърля иска на един данъкосъбирач срещу едно село, за увеличение на данъците и постановява, "както е според "канун - атик" (т.е. старият закон?)

Ако става въпрос за данъци в натура, съдът е в правото си. Данъците в пари от края на ХVІ в. бележат ръст, заради обезценяването на акчето и ако съдът е постановил това решение по отношение на паричния данък, то това би било голяма победа за простия данъкоплатец (в което силно се съмнявам; по-вероятно представителите на фиска да са искали завишаване на натуралния данък, за да компенсират обезценените парични постъпления).

[КГ125]

Преди 23 часа, boilad said:

Пак карам по спомени и не мога да цитирам точното законоположение, но когато някои е живял 15 години на ново място не могат по закон да го върнат на предишното му местожителство.

 

Важното е, че спорът се решава в съда, между селянин и феодал ... 

[КГ125]

През 1625 г., Кьосе - оглу Вълко е осъден на строг тъмничен затвор заедно със съучастниците си, защото заклал много мюсюлмани. Подчертава се, че само такива е ограбвал и убивал.. 

[monte christo]

1 hour ago, КГ125 said:

Важното е, че спорът се решава в съда, между селянин и феодал ... 

О, драго ми Ка-Ге-Бе,

имай предвид, че Османската империя е пропаднала поради простата причина, че по-голямата част от спорните казуси не са решавани в съда.

----------------------------------------------

Сега ще се поразровя из Халил Иналджък и Шефкет Памук по въпросите за стойността на акчето през вековете. Нъл тий интересно какво можело да се купи с тези парици

[boilad]

On 24.05.2018 г. at 14:44, boilad said:

"Киле" - равнява се на 18 оки, ако не бъркам, или приблизително около 20 кг.

Бъркам. най-често килето е 20 оки.

On 24.05.2018 г. at 20:55, monte christo said:

Киле — мярка за зърнени храни и други продукти, различна по обем в отделните области на империята. Най-широко употребявано било истанбулското киле, равняващо се на около 25 кг. Използувани били също така бургаското киле (38,52 кг), варненското киле (77,04 кг) и др.

Грозданова, Андреев, 1986: 296

Веков пише, че това е често срещана грешка, тъй като килето и респективно оката са предимно мерки за обем, а не за тегло. Разбира се, те могат и се използват като мерки за тегло, но само за еднородни продукти, които изрично се уточняват, защото ока пшеница на тегло не е равна на ока мляко примерно. Шарланова изрично уточнява, че ока вода тежи 1 кг и 284 грама. Същата ока пълна с друг продукт обаче ще има друго тегло. По-горе при определянето теглото на киле пшеница съм изхождал от съображението, че килето е мярка за обем, а в този случай, в зависимост от това доколко зърното е изсъхнало, килето пшеница ще тежи около 20-21 кг.

Софийското киле Веков го дава като равно на 100 оки за близък до интересуващия ни период - 1617 година. В различните райони то варира от 20 до 140 оки. Този хаос е създавал условия за злоупотреби и спекулации. Например, ако селяните мерят реколтата със софийски килета, а бирниците прибират десятъка в адрианополски (по 20 оки килето) хазната ще бъде ощетена. По същата схема са били източвани и държавните хамбари. Плахите опити на властите да въведат някакъв ред не дават никакъв резултат. Дори през ХІХ в. при поредния опит за стандартизация властта сама игнорира това решение като постановява данъците да се събират според обичая по места.

Редактирано Май 26, 2018 от boilad

[monte christo]

Боиле, да - има резон в писанките ти за пълният хаос с тези метрилници. Плюс това бележката на Ихчиев от неговата студия ( Ихчиев, Диаманди Андреев. Материали за историята ни под турското робство // Известия на Историческото дружество в София. Книга I. София, 1905, стр. 100: "Всяко софийско киле теглило тогава 100 оки") ще ни избоде очите, ама няма кой да види (чете).

 

Иначе много интересни данни от Веков:
 

Цитирай

Когато говорим за мерките за вместимост от официалната мерна система, веднага трябва да уточним, че тук е необходимо да се прави разграничение между меренето на твърди и на течни насипни продукти. Доста често например цариградското киле, официалната мярка, равняваща се на 37 литра, се преизчислява в мерки за тежест. И това води до многобройни недоразумения.

В редица научни издания срещаме различни дефиниции за килето: «стара мярка за тегло, равняващо се различно според селищата от 20 докъм 58 оки»(57), «мярка за тежест, равна на 45 кг»(58) и т. н. От тези определения оставаме с впечатлението, че килето е мярка за тежест. В тази връзка опитният познавач на старите мерки Д. Коен пише: «Някъде мярката за вместимост [килето, б. м., М. В.] неусетно и без мотивировка преминава към мярка за маса, като не се взема под внимание хектолитровото тегло на зърнените храни, което, както е известно, е различно при отделните култури и следователно е различно и тяхното тегло в едно киле.»(59) Може само да се предположи, че в тези случаи авторите са имали предвид хектолитровото тегло на пшеницата, но това трябва да се подчертае изрично, защото в изворите е пълно със сведения, че с тази мярка са се измервали и ръж, овес, царевица, ориз, дори и сол(60), като обикновено се указва, че става дума за киле пшеница, киле ориз, киле сол и т. н. Друг е въпросът, че дори само когато се говори за киле пшеница, в различните райони на империята се подразбират различни величини. Единственото, което ни помага да се ориентираме във величините на тези локални килета, е обстоятелството, че в изворите много често се упоменава равностойността им в цариградски килета. А в случаите, когато това не е направено, можем само да предполагаме, че става дума за официалното цариградско (стамбулско) киле.

Съобразявайки се с хектолитровото тегло на насипните продукти, Д. Коен установява следните локални килета за българските земи, с които се измерва предимно пшеница и по-рядко ориз: балчишко киле (111 л или 60 оки), берковско (100 л, 54 оки), бургаско (55,5 л, 30 оки), варненско (111 л, 60 оки), видинско (166,5 л, 90 оки — 1586 г.; 148 л, 80 оки — 1853 г.), врачанско (от 222 до 229,4 л, 120 до 140 оки); добричко (138,76 л, 75 оки; 128 л, 69 оки — 1889); западнобългарско (38,85 л, 21 оки — 1861 г.), карловско (103,6 л, 56 оки; 1867 г.), кюстендилско (185 л, 100 оки; 595 л, 320 оки), ловешко (185 л, 100 оки — XVI век), михайловградско (185 л, 100 оки), македонско (160, 9 л до 185 л, от 87 до 100 оки), никополско (185 л, 100 оки — XVI век), общобългарско (40,7 до 44,4, 20 до 24 оки — 1846 г.), оряховско (от 222 до 229,4 л, 120 до 124 оки), плевенско (185 л, 100 оки; 222 до 229,4 л, 120 до 124 оки — 1860 г.), пловдивско (185 л, 100 оки — XVI век; 64,75 л, 35 оки — 1555 г.; 44,4 л, 24 оки — XVIII век; 101,75 л, 55 оки — 1857 г.; 98 2/3 л, 53 1/3 оки — 1871 г.; 108,225 л, 58 1/2 оки; 120,25 л до 129,5 л, от 65 до 70 оки, а за ориз 25,7 л, 10 оки), подбалканско (25,37 л, 13,7 оки — 1787 г.), разградско (111 л, 60 оки — XVI век; 296 л, 160 оки), родопско (62,9 л, 34 оки; 70,3 л, 38 оки; 88,8 л, 48 оки — всичките са от 1868 г.), русенско (11 л, 60 оки — XVI век; 222 л, 120 оки), самоковско (92,5 л, 50 оки; 185 л, 100 оки), свищовско (148 л, 80 оки — XVI век; 222 до 229,4 л, 120 до 124 оки), севернобългарско (14 л, 40 оки; 88,8 л, 48 оки; 222 л, 120 оки), севернобългарско малко (18,5 л, 10 оки) североизточно (74 л, 40 оки; 88,8 л, 48 оки — 1787 г.), силистренско (592 л, 320 оки), смолянско (48 л, 26 оки), софийско ( 185 л, 100 оки — 1617 г.), старозагорско (74 л, 40,81 оки; 81,4 л, 44 оки), тракийско (от 88,8 л, 48 оки — 1787 г.), тракийско малко за ориз (25,7 л, 10 оки), търновско (148 л, 80 оки — XVI век; 40,7 л, 22 оки; 74 л, 40 оки), цариградско (употребявано като официална мярка в българските земи до Освобождението) (37 л, 20 оки), шуменско (111 л, 60 оки — XVI век), южнобългарско (88,8 л, 48 оки), ямболско (44,4 л, 24 оки — XVI век)(61). Прави впечатление, че дори по едно и също време за една и съща стока (в случая жито) на едно и също място се употребяват килета с различни величини (вж. Пловдивско, Плевенско, Видинско и др.) Освен това прави впечатление, че в зърнопроизводителните райони килето не само че има повече величини, но и по размер надвишава килетата, използвани в полупланинските и планинските райони (вж. напр. величините във Врачанско, Пловдивско, Добричко, Плевенско, от една страна, и тези в Смолянско, Самоковско, Подбалканско, от друга). Знаейки обема в литри на всяко киле и хектолитровото тегло на всяка зърнена култура или насипен продукт, можем сравнително точно да изчислим теглото им в оки и килограми.

Подобно е състоянието с величините на килето и в другите части на империята. Така например константинополското киле се равнява на 200 оки(62), адрианополското — 20 оки(63), велешкото — 30 оки(64), албанското — 30 оки, босненското — между 50 и 66 оки, битолското — 75 оки, солунското — 85 оки, волоското — 110 оки(65) (във всички случаи става дума за пшеница).

За дръзналите да навлязат в дебрите на османската метрология е нужно да кажем, че не само всеки град и област са имали различни мерки за вместимост, но и отделните пазари са имали собствени пазарски мерки. Пишейки за изобилието на софийския пазар, Адам Венер споменава, че само житото се измервало с няколко пазарски мерки, като паница, черпак и осмак(66).

Огромното различие в регионалните мерки до голяма степен се дължи на слабите търговски връзки между районите, както и на недостатъчния и неефективен контрол от страна на централната власт. Това е отбелязано и в «Нова наредба за произвеждането и възлагането на търговете по десятъка от всички вилаети, както и за събирането на десятъка от държавата» от 5 юни 1871 г. В чл. 48 на тази наредба се отбелязва, че килетата, с които си служат чиновниците, събиращи десятъка по селата, не съвпадат с килетата, употребявани на харманите, поради което при продажбата на зърнените храни, складирани в хамбарите, както и при транспортирането им се получават съществени разлики. И доколкото това се явява предпоставка за извършване на ред злоупотреби, то е наложително мерките, употребявани в държавните хамбари, да се сверят с държавните мерки и да се щемпелуват от околийските административни съвети(67).

Най-популярна мярка за вместимост (на течности и твърди насипни продукти), тежест, маса и дори за повърхност е оката. Е. Грозданова и Ст. Андреев подчертават, че като се изключат килограма и тона (влезли в употреба през XIX век), «само една измежду използваните през XV–XIX век мерни единици, оката, се отличавала с твърдо установено и постоянно тегло»(68). Действително в различни справочници, научни трудове и публикации на документи за тази мярка са дадени величини, които се различават една от друга чак след третия десетичен знак: 1,280 кг(69), 1,282(70), 1,283(71), 1,284(72). За тогавашното равнище на прецизност и точност на измерванията това е съвсем незначителна разлика. Тази сравнително прецизна величина на официалната предметрична цариградска ока (1,282945 кг), която явно е използвана по българските земи, дава възможност да се определят и величините на много мерки от тази епоха, дадени в оки.

Но още в «Кануннаме на Амфиса» (1569–1570) при определянето на мярката юка се подчертава, че е 150 оки по отношение на султанската ока(73). Което идва да ни подскаже, че е имало и други видове оки. И действително в различни извори се натъкваме на такива локални варианти за отделните балкански региони, като: босненска ока, известна още като сараевска (към 1875 г. тя е приравнена на 1,282 кг(74)), която, както виждаме, по величина съответства на султанската, известна още и като царска или цариградска ока; дубровнишка, приравнена в края на XIX век на 1,336 кг(75); черногорска, равна (според данни от 1884 г.) на 1,431 кг.(76)

 

Веков, Манчо. Метричната система в България. Метрични реформи и метрологична дейност XVIII–XX век. София, 2007 (http://electronic-library.org/content/author.php?l_name=Веков&f_name=Манчо)

 

Между другото, качвам тук (от strumski.com) двете студии на Ихчиев, понеже в тази от 1906 г. има много интересни статии за бюджетът на Видински санджак от втората половина на XVIII век, както и за привелигированото християнско население в Румелия.

Ихчиев, Диаманди Андреев. Материали за историята ни под турското робство. Известия на Историческото дружество в София. Книга I. София, 1905.pdf

Ихчиев, Диаманди Андреев. Материали за историята ни под турското робство. Известия на Историческото дружество в София. Книга II. София, 1906.pdf

[КГ125]

http://www.strumski.com/books/d_ihchiev_turskite_dok-merged.pdf

 

УНИКАЛНО!