Писмо до студента по право

[mnogoznaiko]

Писмо до студента по право

Лев Толстой

Превод от руски.

 

Получих вашето писмо и с удоволствие Ви отговарям. Това, което привеждате от книгата на г-н Петражицки: 
 

"Същественото значение на етическите преживявания от нравствен и правов тип в човешкия живот се състоят в това, че те:

1) действат в качеството на мотиви на поведението (мотивационно действие на етическите преживявания);

2) предизвикват известни изменения в самата психика на индивидите (педагогическо, възпитателно действие на етическите преживявания)"...

"Чисто моралната, невзискателна психика е много извисена и идеална психика, но за нормалното и здравословно развитие на характера тя изисква още една, взискателна, правова психика. Без това допълнение, или по-правилно, без този (императивно-атрибутивен) фундамент не може да има здрава етика, а съществува почва за различни, отвратителни, уродливости"... "В обществото е прието да се отнасяме към правото, като към нещо по-низше в сравнение с нравствеността, по-малко ценно, по-малко достойно за уважение. А има учения (например учението на Л. Толстой и разните анархистични учения), които се отнасят към правото направо отрицателно. В основата на тези възгледи, както се  вижда от всичко по горе изложено, лежи непознаването на природата и значението на тези два клона на човешката етика." 

 

ми се стори, от една страна, във висша степен забавно със своите императивни, атрибутивни, етически и другите му там преживявания, особено, когато си представих важността, с която всичко това се преподава от почтени, често стари вече хора, и раболепното уважение, с което се възприема и заучава всичко това от хиляди не глупави и считащи се за просветени млади хора. Но освен комичната страна, съществува и сериозна много сериозна страна. И ми се ще да кажа, това което мисля за нея. Сериозната страна е в това, че цялата тази удивителна, така наречена, наука за правото, е всъщност велика глупост, измислена и разпространявана не от добро сърце, както казват французите, а с точно определена и много лоша цел: да оправдаят лошите постъпки, постоянно извършвани от хората от неработещите съсловия. Сериозната страна се състои още и в това, че няма по-добър пример за тази ниска степен на истинска просветеност на хората в наше време, както това удивително явление, че подобен сбор объркани и неясни разсъждения, изразявани с измислени нищо не значещи смешни думи в нашия свят се признава за "наука" и сериозно се преподава в университетите и академиите. 

Право? Естествено право, държавно право, гражданско, наказателно, църковно, военно право, международно право, das Recht, le Droit, право (на английски думата право, das Recht, lе droit се предава с думата law. Англичаните съвършено основателно са съединили в едно двете изкуствено разделени понятия, тъй като право се нарича само това, което е утвърдено със закон). 

Какво се крие зад тази странна дума? Ако разсъждавайки не според "науката", т.е. не по атрибутивно-императивните преживявания, а по общия за всички хора здрав разум, се опитаме да определим, какво в действителност се разбира под думата "право", то отговора на въпроса "що е право", ще бъде много прост и ясен. За хората, имащи власт, правото се явява разрешението, дадено им от самите тях,  да заставят хората, над които имат власт, да правят това, което на тях (властниците) е изгодно. За подвластните право се нарича разрешението да правят всичко, което не им е забранено. Държавно право – това е правото да вземаш от хората произведенията на техния труд, да ги изпращаш на убийства, наричани войни, а за тези, на които взимат произведенията на труд им и които изпращат на война, правото е възможността да се ползват от тези произведения на своя труд, които още не са им взети, и да не ходят на война докато не ги изпратят. Гражданско право е правото на едни на собственост върху хиляди и десетки хиляди десетини земя и на владение на оръдията на труда, и правото на тези, които нямат земя и оръдия на труда, умирайки от глад, да продават своя труд и своя живот на тези, които владеят земята и капиталите. Наказателно право е правото на едни да затварят, заточват, и бесят всеки, който считат, че трябва да бъде затворен, заточен или обесен; за затваряните, заточваните и обесваните, това е правото да не бъдеш затворен, заточен или обесен до тогава, докато тези, които имат възможност да го направят, не счетат че това е нужно. Същото е и с международното право: то е правото на Полша, Индия, Босна и Херцеговина да съществуват независимо от чужда власт, но само до момента, когато хората, разполагащи с огромни войски, не решат иначе. Това е ясно за всеки човек, мислещ не по атрибутивно-императивните преживявания, а по общия за всички хора здрав разум. За такъв човек е ясно, че това, което се скрива зад термина "право", не е нищо друго, освен грубо оправдание за тези насилия, които едни хора извършват над други. 

Но тези права се определят от законите, отговарят "учените". Закони? Да, но законите се пишат от същите тези хора, независимо дали са императори, крале, съветници на императорите и кралете или членове на парламенти, които живеят от насилията и затова ограждат тези насилия със създаваните от самите тях закони. Същите хора привеждат тези закони в изпълнение. Привеждат ги в изпълнение дотогава, докато законите са изгодни за тях, щом законите им станат неизгодни, те измислят нови – такива, каквито са им нужни. 

Всичко е много просто: има потисници и потискани, и потисниците искат да оправдаят своето насилие. И ето – разпорежданията им за това, как те в дадения случай и в даденото време смятат да насилват хората – наричат закони, а разрешението да извършват своите насилия, което дават сами на себе си и предписанията за насилваните да правят само това, което не са им забранили – наричат право. 

И това, че хиляди и хиляди младежи старателно изучават всички тези глупости – все още не би било беда, ако това бяха само глупости, но това са гадости, върху които се крепи цялата тази груба и погубваща измама, и милиони обикновени хора, доверявайки се на това, което им внушават "учените", безропотно се подчиняват на този неестествен, угнетен живот, който ги сполита вследствие на тази лъжа проповядвана и признавана от "учените" измамници. 

Когато навремето някой персийски шах, Иван Грозни, Чингис хан или Нерон са клали и избивали хиляди хора, това е било ужасно, но все пак не толкова ужасно, колкото това, което правят господата Петражицки и тям подобните. Те убиват не хора, а всичко свято, което е в тях. 

Суеверията са лошо нещо, както и измамите на разни разнасяни сред народа чудотворни икони на майката царица небесна, но в това суеверие и в тази лъжа има някаква поезия, и даже тази лъжа предизвиква някакви добри чувства в хората, но в суеверието и измамата на "правото" няма нищо друго, освен най-гадно мошеничество и желанието не просто да скриеш от хората съзнаваната от всички нравствено-религиозна истина, а да я извратиш, да представиш за истина най-жестоките и противни на нравствеността постъпки: грабежа, насилието, убийството. 

При това са поразителни и дързостта, и глупостта, и пренебрегването на здравия разум, с които тези господа учени напълно спокойно и самоуверено твърдят, че същата тази измама, която повече от всичко друго развращава хората, ги възпитава нравствено. Да се твърди подобно нещо е било възможно (а и дори тогава е било наполовина грях), когато произхода на "правото" се е признавал за божествен, но сега, когато това, което се нарича "право", се изразява в закони, измисляни или от отделни хора, или от спорещите в парламента партии, ни се струва съвършено невъзможно да бъде признато за абсолютно справедливо и да се говори за възпитателното значение на "правото". Да се говори за възпитателно значение на "правото" е недопустимо най-вече поради това, че решенията на "правото" се привеждат в изпълнение посредством насилия, заточения, затвори и екзекуции, т.е. с най-безнравствени средства. Да се говори сега за етическо и възпитателно значение на "правото" е все едно да се говори (а е говорено) за етическото възпитателно значение на властта на робовладелците за робите. Сега за нас в Русия е напълно очевидно това възпитателно значение на "правото". Виждаме, как пред очите ни народът се развращава, благодарение на неспирните престъпления, които, оправдавани от "правото", се извършват от руските власти. Развращаващото влияние на действията, основани на "правото", е особено забележимо сега в Русия, но то е било, е и ще бъде същото винаги и навсякъде, където има признаване на законността на всякакъв род насилие, включващо и убийството, основано на "правото". 

Да, възпитателното значение на "правото"! 

Едва ли в някой друг случай наглостта, лъжата и глупостта на хората са стигали до такива предели. 

Етическо възпитателно значение на "правото"! Това е ужасно. Главната причина за безнравствеността на хората в нашия християнски свят е тази ужасна измама, която се нарича "право", а те ни говорят за възпитателното му значение. 

Никой няма да започне да оспорва това, че най-първите, не високи изисквания на нравствеността, без въобще да говорим за любовта, се състоят в това, да не правиш на друг това, което самият ти не искаш да ти правят, да изпитваш състрадание към бедния и гладния, да прощаваш обидите, да не ограбваш хората, и да не си присвояваш това, на което другите хора имат същото право, въобще – да не правиш това, което се осъзнава като зло от всеки непокварен разумен човек. И какво всъщност, се прави по най-тържествен начин от хората, считащи себе си за учители и ръководители на другите, като образец на справедливостта и изпълнението на нравствените изисквания? Опазването на богатствата на крупните поземлени собственици, фабрикантите и капиталистите, натрупали своите богатства посредством заграбване на земя, която естествено трябва да бъде обща, или ограбвайки труда на работниците, които вследствие на отнемането на земята им са поставени в пълна зависимост от капиталистите; опазване толкова усърдно, че когато някой от ограбените, потиснати, измамени и поени с оглупяващи спиртни напитки хора по някакъв начин си присвои 0,0000001 част от предметите, които чрез постоянен грабеж са били отнети от него и неговите другари, то по "право" го съдят, затварят и изселват. 

Собственикът на хиляди десетини земя, владеещ противно на всяка справедливост това, което е естествено достояние на всички, особено на тези, които живеят на тази земя, т.е. съвсем явно ограбил и не преставащ да ги граби, живее съвсем спокойно. И ето един от тези ограбвани хора, неграмотен, оглупен от лъжовната вяра, предавана му то поколение на поколение и опиван от правителството с водка, нуждаещ се от удовлетворяването на най-основни жизнени потребности, отива през нощта в гората и отсича дърво, необходимо му или за постройка, или с изкараните пари да купи най-необходимото. Залавят го. Той е нарушил "правото" на собственика на 1000 десетини гора. Пазителите на "правото" го съдят и го вкарват в затвора, оставяйки гладното семейство и без последния работник. Това се случва навсякъде, в стотици, хиляди подобни случаи в градове, заводи и фабрики. 

Струва ни се, че не може да съществува нравственост без справедливост, доброта, състрадание и прощаване на обидите. А всичко това се нарушава в името на "правото". И подобни дела, извършвани с хиляди в името на "правото" ежедневно и навсякъде, нравствено възпитават хората! 

Възпитателно, етическо влияние на "правото"?! 

Няма нищо, без да изключваме богословието, което така неизбежно да развращава и да е невъзможно да не развращава хората. 

Може само да се учудваме, че въпреки това постоянно и усилено развращаване на народа от две страни, в него все още е живо истинското разбиране за справедливостта, което вече е съвършено загубено за неработещото съсловие. 

"Ако господа учените, които знаят всички божествени и човешки закони, при това ненуждаещите се от нищо богати, считат, че бедняка, който от нужда, или даже от глупост, пиянство или невежество е отсякъл дърво или е изнесъл от завода продукция на стойност 2 рубли, трябва да бъде изпратен в затвора и вместо да прощаваме, да уморим от глад неговото семейство, то какво да направя аз нищия и неграмотния, когато ми отнемат коня. Да съдя, и не просто да осъдя, а да убия конекрадеца" – Сигурно така би трябвало да разсъждават хората от народа. Но те, въпреки цялото развращение на което са подложени от страна на "правото" и богословието, предимно от "правото", все пак са съхранили истинските нравствени човешки черти, от които няма и помен при хората, осъществяващи "правото" и живеещи според него. 

Кант твърди, че дърдоренето във висшите учебни заведения е в голямата си част съглашение за отклоняване от решаването на трудните въпроси, придавайки на думите изменчив смисъл. Но не само, че това дърдорене на учените има за цел отклоняването от решаването на трудните въпроси – това дърдорене, както е в случая при дърдоренето за "правото", има често и съвсем определена безнравствена цел – оправдаване на съществуващото зло. 

Но както от гледна точка на нравствените отношения, така и от гледна точка на разума, вярата в някаква чудотворна майка царица небесна, или в канонизираната за дни Жана д'Арк все пак е по-малко нелепа, от вярата в атрибутивните и императивни преживявания и т.н. Струваше ми се, че в наше време дори само явната неточност, софистичност на самите понятия и изкуствеността на несъществуващите измислени думи за тяхното изразяване, би трябвало веднага да отблъскват свежите, млади умове от заниманието с такива предмети. Само че от вашето писмо виждам, че и сега е същото, както беше преди 60 години. Самият аз бях юрист и помня, как във втори курс се заинтересувах от теория на правото, и започнах да го уча не само заради изпита, а мислейки, че в него ще намеря обяснението на това, което ми се струваше странно и неясно в устройството на живота на хората. Помня, че колкото повече вниквах тогава в смисъла на теорията на правото, толкова повече се убеждавах, че или нещо с тази наука не е наред, или не е по силите ми да я разбера; по-просто казано, аз малко по малко се убеждавах, че някой от нас двамата трябва да е много глупав: или Неволин, автора на енциклопедията на правото, която изучавах, или аз, лишения от способности да разбера цялата мъдрост на тази наука. Тогава бях на осемнайсет, и не можех да не призная, че глупавият съм аз, затова реших, че заниманията с юриспруденция са свръх моите умствени способности и изоставих тези занятия. Сега, след като съм се занимавал вече десетки години със съвсем други интереси, аз някак си бях забравил за науката "право", и даже смътно си представях, че в наше време болшинството от хората вече са надраснали тази измама. Обаче за съжаление, от вашето писмо виждам, че тази "наука" все още съществува и продължава да твори своето вредно дело. Затова се радвам на случая да изкажа това, което сега мисля за тази наука и предполагам, че така мисля не само аз, а и още много и много хора. 

Аз няма да започна да съветвам професорите по разните "права", прекарали целия си живот в изучаването и преподаването на тази лъжа и въз основа на това устроили своето положение в университетите и академиите и често наивно въобразяващи си, че преподавайки своите мотивационни действия, етически преживявания и т.н., правят нещо много важно и полезно. Няма да започна да съветвам тези хора да захвърлят това глупаво занимание, както няма да почна да съветвам свещениците и архиереите, провели, както и тези господа, целия си живот в разпространяването и поддръжката на това, което те считат за необходимо и полезно. Но Вас, младия човек, и всички Ваши приятели, аз не мога да не посъветвам, колкото се може по-бързо, докато главата Ви съвсем не се е замаяла и нравственото Ви чувство не се е притъпило съвсем, да захвърлите това не само празно и затъпяващо, но и вредно и развращаващо занятие. 

Вие пишете, че г-н Петражицки в своите лекции споменава за това, което той нарича мое учение. Учение аз нямам и никога не съм имал. Аз не зная нищо, което да не знаят всички хора. Аз зная, заедно с всички хора, с огромното болшинство от хората по целия свят, че всички свободни и разумни същества, имат в душата си вложен един висш, много прост, ясен и достъпен за всеки закон, нямащ нищо общо с предписанията на хората, наричани права и закони. Висшият закон, този най-прост и достъпен за всеки човек, се състои в това, да обичаме ближния си, както самия себе си, и затова да не правим на другите това, което не искаме да ни правят. Този закон е така близък до сърцето човешко, така разумен, изпълнението му така несъмнено установява благото както на отделното лице, така и на цялото човечество и толкова еднакво е бил провъзгласен този закон от всички мъдреци по света, от Веданистите в Индия, Буда, Христос и Конфуций до Русо, Кант и по-късните мислители, че ако не бяха тези коварни и зловредни усилия, които са правели и продължават да правят богословите и законниците за да скрият този закон от хората, законът вече отдавна би бил усвоен от огромното болшинство от хората, и нравствеността на хората в наше време не би стояла на тази низка степен, на която е сега. 

Та ето мислите, които предизвика в мен Вашето писмо и на което съм много радостен за случая да ги изкажа. 

Писмото бих искал да напечатам, а ако Вие разрешите, бих го напечатал заедно с вашето.

Ясна Поляна, 27 април 1909

Източник: http://www.savanne.ch/svoboda/anarchy/theory/law.html