Отбелязваме 30 години от рождението на станция Мир

[Р. Теодосиев]

Автор: Светослав Александров

Тази снимка на скачената совалка "Атлантис" с орбиталната станция "Мир" символизира космическото сътрудничество между САЩ и Русия, което през годините не беше нарушено независимо от геополитическите събития. Credit : NASA

На 19 февруари, се навършиха точно 30 години, откакто ракета "Протон-К" излетя от космодрума Байконур, за да изведе в орбита основния модул на орбиталната станция "Мир". Рожденият ден на станцията някак си мина тихомълком, без да бъде широко отразен в медиите. До ден днешен значението на тази орбитална станция остава неоценено както у нас, така и в чужбина.

За България станция "Мир" ще остане в историята като първата космическа станция, посетена от наш съгражданин. Космическият кораб на Георги Иванов "Союз 33" не успява да посети станция "Салют 6" поради повреда. През 1988 година вторият ни космонавт Александър Александров лети успешно на борда на кораб "Союз ТМ-6", корабът се скачва с "Мир" и е извършена мащабна научна програма. Но с края на полета на Александров не приключва нашата космическа наука - през 1997 година е проведен успешен експеримент с отглеждане на растения в космоса в рамките на пълен цикъл: от семе до семе (източник).

За световната наука "Мир" ще остане в историята като първата модулна станция. Тя остава в експлоатация до 2001 година, когато навлиза в земната атмосфера - т.е. в продължение на цели 15 години, при положение, че първоначално планираният й живот е само пет. Орбиталната станция "Мир" надживява Съветския съюз. Стената пада през 1989 година и както пише експертът Анатолий Зак за Popular Mechanics (източник) ръководителите на съветската програма проявяват изключителна креативност, за да спасят станцията. Техните усилия водят до раждането на комерсиалната космонавтика - още през 1990 година, десетилетие преди полета на Денис Тито (първият турист на "Международната космическа станция), до "Мир" лети Тоехиро Акияма - първият човек, приет за космонавт в рамките на комерсиално спонсорирана програма. След като СССР се разпада окончателно през 1991 година, експлоатацията на "Мир" продължава. Космонавтите Сергей Крикальов и Александр Волков излитат като граждани на СССР и се прибират на Земята като граждани на вече новосъздадената държава Русия.

На борда на орбитална станция "Мир" е постигнат рекорд по продължителност на космически полет. Днес на "Международната космическа станция" летят на едногодишна мисия космонавтът Михаил Корниенко и астронавтът на НАСА Скот Кели. Макар че това ни се вижда много дълга мисия, тя не може да се сравни с полета на Валери Поляков, който излита на 8 януари 1994 година и се връща на Земята на 23 март 1995 година. Все още никой не се очертава да "счупи" рекорда му.

Рождението на "Международната космическа станция" е положено на борда на "Мир". След колапса на СССР през 90-те години e приета съвместната програма между САЩ и Русия "Шатъл-Мир", в рамките на която са изстреляни единадесет совалкови мисии до "Мир", както и кораба "Союз ТМ-21", на борда на който лети Норман Тагард. Така Тагард се превръща в първия американец, изстрелян с руски кораб. Благодарение на финансирането от програмата "Шатъл-Мир" Русия успява да допострои орбитаната станция "Мир" и да прикачи към нея два нови модула - "Спектр" и "Природа", което става през 1995 и 1996 година.

С течение на годините "Мир" започва да става все по-опасна поради застаряващата техника на борда и неправилна експлоатация. През февруари 1997 година в модула "Квант" избухва пожар, който не стихва цели 15 минути (източник). На 25-ти юни същата година станцията преживява катастрофа, след като космонавтът Василий Цибилев губи контрол над товарен кораб "Прогрес". Неуправляемият кораб се сблъсква с модула "Спектр" и само благодарение на навременната намеса на екипажа са затворени шлюзовете между "Спектр" и останалата част от "Мир", което спасява станцията от разхерметизиране. "Спектр" остава обезлюден до края на експлоатацията на "Мир", макар че благодарение на успешна космическа разходка по-късно през 1997 година е възобновено електроподаването от слънчевите му панели.

През 1998 година е проведен последният американски полет до "Мир" - на совалката "Дискавъри", след което американците окончателно изоставят старата руска станция в полза на по-новата "Международна космическа станция", чийто първи модул e изстрелян в края на същата тази година.

Зак пише, че през 1999 година призивът на САЩ към Русия да изостави "Мир" и да се присъедини по-бързо към "Международната космическа станция" подбужда националистически пориви. Руски политици започват да лобират "Мир" да остане на орбита и да се удължи нейната експлоатация. Но нищо не се случва поради липса на финанси. НАСА отказва да поддържа работата на остарялата руска станция. Едва през 2000 година е предприет последен, отчаян опит.

Тогава предприемачът Уолт Андерсън основава инициативата "МирКорп". Предполага се, че от неговия джоб в станцията са наляти близо $30 милиона (източник). Благодарение на тези усилия през 2000 година към "Мир" е изпратен с частно финансиране корабът "Союз ТМ-30" с космонавти Сергей Зальотин и Александр Калери. Екипажът трябва да възстанови работата на вече обезлюдената станция "Мир". Отчасти усилията се увенчават с успех - орбитата е повдигната, доставени са нови провизии. Но до есента на същата 2000 година парите свършват, станцията се оказва твърде стара и ненадеждна. Зальотин и Калери остават в историята като последните хора, посетили "Мир".

На 24 януари 2001 година излита корабът "Прогрес М-15" - последният кораб, който се скачва с "Мир" в безпилотен режим и който я сваля от орбита на 23 март същата година. Останките от станцията сега лежат на дъното на Тихия океан. Днес може да не си спомняме много често за тази станция, но трябва да имаме предвид, че ако не беше тя, може би нямаше да има такова мащабно международно сътрудничество на "Международната космическа станция".

---

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

[Р. Теодосиев]

На Орбиталната станция МИР работи десет години българската Космическа оранжерия СВЕТ!

Учените от целия свят провеждаха научни експерименти и бе доказано, че можем да отглеждаме растения в космоса и можем да живеем там с тях!