Това е твоят мозък сред природата!

[Р. Теодосиев]

Цялата статия: http://nauka.bg/a/

Автор: Екатерина Ангелова

Когато сме близо до природата – било то недокоснато диво място или в задния двор сред дърветата – ние правим услуга на нашите претоварени мозъци

Преминавайки през пустинята, Дейвид Стрейър е човек, който бихте искали да видите зад волана. Той никога не пише или говори по телефона, докато шофира. Дори не одобрява яденето в колата. Когнитивен психолог към университета в Юта, който специализира в областта на вниманието, Стрейър знае, че мозъците ни са склонни към правенето на грешки, особено когато вършим няколко неща наведнъж и отвличаме вниманието си. Наред с редица други неща, неговото изследване показва, че използването на телефон вреди на шофьорите почти толкова, колкото и алкохолът. Страйер е в уникална позиция да разбере как се отразява модерният живот върху градския човек. Запален турист, той е убеден, че знае най-добрия антидот: природата.

На третия ден от палатков преход в дивите каньони близо до Блъф, щата Юта, Стрейър приготвя в огромен железен котел пиле енчилада, докато обяснява това, което нарича „тридневния ефект” на 22ма студенти по психология. - „Нашите мозъци не са три киломграмови неуморими машини, напротив, те лесно могат да се  изтощят.” – когато забавим темпото, спрем за малко да работим усилено и излезем сред природата, не се само се чувстваме отпочинали и възстановени, но и нашата умствена дейност се подобрява. Ученият е доказвал това редица пъти с група участници от Outward Boundк, които показват 50 на 100 по-добри резултати при разрешаване на творчески задачи след тридневен туризъм сред природата. Според него тридневният ефект е един вид почистване на умственото „предно стъкло”, което се случва, след като човек прекара достатъчно време в неградска среда. На това пътуване той се надява да улови този процес в действие като запише мозъчните вълни на студентите си с преносимо EEG.

Цялата статия: http://nauka.bg/a

[Малоум 2]

http://megavselena.bg/vtori-sloy-informatsiya-se-krie-v-dnk/

Втори слой информация се крие в ДНК

Всичко, което прави човека такъв, какъвто е, е заложено в неговата ДНК – от външността до наследствените заболявания. Освен това изследвания, проведени наскоро, сочат, че в ДНК дори е записано дали човек ще постигне финансов успех, както и възрастта, на която ще загуби девственост.

Но много учени смятат, че човек се явява не само продукт на собствения си генетичен код, но и на „механични команди“, които се определят от това, как ДНК се сгъва в човешките клетки. Сега учени от Нидерландия са потвърдили, че този втори „слой“ информация действително съществува.

Да напомним, че белтъците се явяват строителен материал на нашето тяло. Последователността на четирите азотсъдържащи нуклеинови основи (А, Г, Ц и Т) в човешкия генетичен код определят какви белтъци ще се произвеждат в организма и в какво количество.

Така например, ако човек има кафяви очи, то е, защото последователността от ДНК „букви“ кодира белтъци, които „създават“ кафяви очи.

Но независимо че всяка клетка на човека съдържа еднаква ДНК последователност, различията в органите (и тяхната работа) дават основания да се смята, че съществува още някакъв процес, който влияе на това, как информацията се сгъва в клетките.

Човешката ДНК е плътно опакована в ядрото на клетката и всяка ДНК молекула може де се протегне на два метра. През 80-те години на ХХ век учените смятаха, че механичните свойства на ДНД предписват как именно нейната „нишка“ се сгъва в клетката и като резултат се изменя генетичният код. Всичко това осигурява допълнително ниво на информация на върха на последователностите А, Г, Ц и Т в двойната спирална структура на ДНК.

Екип изследователи под ръководството на Хелмут Шисел (Helmut Schiessel) от Института по физика в Лайден е приложил компютърно моделиране, за да провери тази хипотеза. В резултат учените са открили убедителни доказателства, че такива „механични команди“ съществуват в действителност.

Учените са предавали случайно избрани механични сигнали на ДНК нишките на два организма – хлебни дрожди и дрожди от рода Schizosaccharomycetes – и са открили, че молекулите на ДНК при тях се сгъват различно.

Специалистите обясняват, че по този начин мутациите в ДНК имат двойно влияние, за да изменят две различни неща – определена последователност на генетичните букви или механичната структура на ДНК. Във втория случай тя ще определя как ще се чете генетичният код, а също и типа и количеството белтъци, които ще се изработват.

Резултатите от изследването са публикувани в научното издание PLOS One.

 

Биомеханиката за "сгъване" на макромолекулите е резултат, а не причина.

Причините са полетата на вътре-съдържимото и външните елмагн. потенциали, обграждащи молекулата. При резонанс на падащи към молекулата фотони с характерен размер (големина при нарастване на връзките) на макромолекулата, то енергетично е по-изгодно (значи и по-вероятно) е завиването за нарастване броя на връзките. Така при глоболизация, се намалява ефективната площ-навън, а се осъществяват и връзки по съседство вътре. Образува се обвивка на новото, от излъчването на всички вътре-излъчватели и тази обвивка е нова характеристика на макромолекулата - други атоми могат да се "захванат" там, върху нея.

Новата характеристика е и специализация.

...