Древния Изток и Тракия

[Bordes1]

Здравейте, читатели!

Представям ви едно скромно научно дирене на мен и една моя състудентка. Става дума за историята на клинописните таблички на котленеца Петър Матеев и за загаднъчния скарабей от с. Любча, Смолянско. Надявам се четивото да ви е интересно.

Древния Изток и Тракия

Петър Матеев е роден на 10 февруари 1850г. в Котел. Учи в Малта, завършва Робърт колеж през 1869г. и започва работа в английските пощи в Цариград. Той се откроява с доброто си образование и говоренето на няколко езика.

През 1875/76г. известният археолог Джон Смит се намира в Цариград с целта да получи разрешение за провеждането на разкопки в Ниневия. Нужен му е помощник и му е препоръчан Петър Матеев. Българинът приема, но тъй като произходът му може да създаде известни затруднения в Османската империя, сър Филип Франсис му помага да получи английско поданство. За да е пълна неговата промяна, Матеев сменя фамилията си на Матюсън.

След като получават ферман, Смит и Матюсън поемат към Ниневия. Спират в Багдад, защото Смит е уведомен за продажбата на клинописни плочки и ги закупува/около 800 на брой/. Но ситуацията в Османската империя не е особено благоприятна. Заради избухването на множество бунтове и върлуването на холера, Смит е принуден да се откаже от разкопките. Опаковат и изпращат сандъците с плочките, а двамата изследователи поемат през Басра и Суекия канал към Курна, където находките трябва да пристигнат. Но тъй като се оказва, че пратката е задържана на митницата в Багдад, Смит решава да се върнат обратно и да оправят проблема. Пристигайки там, английският учен получава предложение за още клинописни плочки и ги закупува. Отново ги опаковат и ги изпращат в Багдад.

След като разрешават появилите се проблеми, Смит и Матюсън поемат към Алепо по суша, тъй като се таи някаква малка надежда за провеждането на разкопки в Ниневия. За съжаление, това решение ще се окаже фатално. По пътя Смит се разболява и умира в Алепо на 19 август 1876г.

След смъртта на Джон Смит, Питър Матюсън предава клинописните плочки на английския консул като запазва няколко от тях, които могат да се видят в музея в Котел.

Самите таблички са финансови документи за дейноста на вавилонския род Егиби. Архивът на рода Егиби е съставен от общо 1700 глинени таблички, които представят финансовата дейност на рода от 606 до 482 г. пр. Хр. В това време Вавилон е владение първо на Нововавилонското царство, а после на Ахеменидска Персия. Архивът обхваща общо пет поколения на рода, като лицата и роднинските връзки помежду им са изрично споменати.Описва се търговия с фурми, зърно, недвижими имоти, роби, отпускане на заеми, плащане на данъци и др.

Котленските таблички засягат двама видни представителя на рода Егиби – Набуахедин и неговият син Итимардукбалату. Те са последователно глави на рода по времето на нововавилонския цар Набонид и на персийския цар Кир. Табличките описват отпускането на заеми от страна на рода Егиби на частни лица. Описва се размера на заема, лихвата върху него и условията, при които е даден. Заемите се дават в сребро, като се гарантират чрез залагане на къщи, роби, обработваема земя, фурми и ечемик. Най  - ранната табличка е от 547 г. пр. Хр., а най – късната е от 536 г. пр. Хр. Те са свидетелство за сложните финансови отношения и дейности в Древна Месопотамия преди повече от 2500г.

Интересна находка е намерена и в сърцето на Родопите, където е открит египетски скарабей. Скарабеят е открит при разкопки през 1976г. на  могила-кенотаф в м. Бърдцето, с. Любча, Смоленско. Разкопките са под ръководството на Владимир Мирчев. Некрополът е датиран 7-6 в.пр. Хр. Намерена е кехлибарена огърлица от около 50 мъниста, на която има и каменна фигурка (от зелен стеатит), във формата на скарабей. Скарабеят е с размери 13x7 мм. На коремчето на скарабея има надпис на йератика (опростена  форма на йероглифите). Скарабеите са носени като амулети за здраве и сила, като често се изписва името на дадено божество или владетел.

Надписът на корема е разчетен наскоро  от д-р Васил Добрев, известен египтолог, работещ във Франция. Той разчита  името на Нептауре, което се превежда като „Господарят на Египет е Ра“. Това се оказва името на Монтухотеп IV, фараон от XI династия  на Египет, управлявал от 1992 до 1985г. пр. Хр.  Фараонът е известен от 20 графита от Уади Хаммамат (Египет). Те описват две големи негови военни експедиции в Уади Хаммамати и Уади ел Худи. Как и защо скарабеят се е запазил от XX в. пр. Хр. до VII/VI в. пр. Хр. е въпрос на различни хипотези, като например трезориране на артефакта. В света са открити още 4 скарабея с името на Нептауре. Всички те са от Египет, изработени от камък. Епиграфските данни от археологическата находка съвпадат със сведението на Херодот, че египетските фараони са провеждали експедиции чак до Тракия. Става дума за фараона Сезострис, който през XIXв. пр. Хр. (100 години след Монтухотеп IV), покорил скитите и траките, според Херодот. Гръцкият историк споменава експедиция на същия фараон и в земите на днешна Грузия. Дали археологическите находки потвърждават категорично написаното от Херодот, предстои да бъде обект на бъдещи открития и изследвания.

В България са открити още 2 скарабея в некропола на Аполония Понтика (Созопол). Открити са от Димитър Недев. Те са датирани през V в. пр. Хр. Направени са от карнеол и от синьо матово стъкло. Скарабеят от синьо матово стъкло има изображение на сфинкс на гърба. Техният произход се свързва с гръцки търговци, търгуващи с Египет през античността.

[КГ125]

В КОТЕЛ има клинописни плочки??? Е това не го знаех... 

[Р. Теодосиев]

Непременно трябва да отидем да ги видим!

[Last roman]

то и в Олимпия има, ама какво от това?