Сравнителни данни за военния потенциал на балканските държави граничещи с България.

[Б. Киров]

Преди 2 минути, Capitainofmarine said:

Благодаря, старичка е , както и информацията вътре че  все още ги търкалят БМП 23 . Доколкото съм срещал из нета, нашите БМП 23 са снети от действаща армия и са на хранение. В строя са БМП 21 и БТР 60 ПБ МД 1. Това съм срещал.

А тогава какво са извадили тази година на парада за Гергьовден? Или журналята пишат каквото им дойде?

[Capitainofmarine]

Преди 3 минути, Б. Киров said:

А тогава какво са извадили тази година на парада за Гергьовден? Или журналята пишат каквото им дойде?

Предполагам 10 или 16 бройки - напоследък го карам на спомени мързи ме да ровя, но и ти в едни цитати преди около две-три седмици ме наведе на тази информация- тук в тази тема обсъждахме нещо и беше пейстнал документ а аз задълбочено го проучвах.

[Frujin Assen]

Капитане, през 80 те е имало проект за лек танк с МТЛБ и 100 мм оръдие Рапира. За съжаление информацията замина с харда(.

[Capitainofmarine]

Преди 43 минути, Frujin Assen said:

Капитане, през 80 те е имало проект за лек танк с МТЛБ и 100 мм оръдие Рапира. За съжаление информацията замина с харда(.

Благодаря ! Не знам остава ли ти време да прочетеш и осмислиш идеята която изказвам в тази тема, защото много ми се иска да "чуя" прочета твоето мнение.

Ако говориш за български танкоунищожител - това е бил нелош замисъл - не съм запознат, само съм чувал.  Жалко че информацията от харда е пропаднала, чувал съм че този танкоунищожител  е трябвало да се прави в Радомир - Перник, а освен това сме имали документацията за производство на Град 1 на база МТЛБ.

[Capitainofmarine]

On 11.06.2016 г. at 7:37, Frujin Assen said:

Капитане, през 80 те е имало проект за лек танк с МТЛБ и 100 мм оръдие Рапира. За съжаление информацията замина с харда(.

Приятелю, за това ли става дума?

Полковник от запаса Здравко Христов:

Военният научно-технически институт беше създаден с идеята да бъде мозъчният тръст на армията. Всички длъжности в него се заемаха само след конкурс. Аз например подадох рапорт за участие в конкурс по специалността „Ремонт и експлоатация на бронетанкова техника“, като съм се явявал и на писмен, и на устен изпит. Преживях известни перипетии тогава, но както и да е . Мисълта ми е, че се гордея, че бях част от екипа, от колектива, който с труда си допринасяше за боеготовността на армията, за просперитета на страната ни. Това не са високопарни думи а реални дела. Нашият институт, освен че работеше върху модернизацията на танковете и автомобилите на армията ни, усилено се трудеше и върху проект за лек плаващ танк, който България да произвежда. Започнахме да работим по проекта, защото нашата страна имаше промишлен потенциал да се справи със задачата. В Радомир се намираше Комбинатът за тежко машиностроене „Червена могила“. Това бе супермодерен завод, оборудван изцяло с японска и германска технология, последна дума на научно-техническите постижения. Заводът в Радомир можеше да произвежда оръдия, калибър над 100 мм. В комбината имаше и огромен цех за сглобяване на бойни бронирани машини. Предвиждаше се именно там да бъде произведен и българският лек плаващ танк. Броня пък се правеше на няколко места у нас - в металургичния комбинат в Перник, във Военно-ремонтния завод „Хан Крум“ в Търговище, а и в завода „Бета“ в Червен бряг, където от конвейера слизаха първите бронирани бойни машини, родно производство. Идеята ни бе българският танк да бъде лек, плаващ, с мощно въоръжение. Да притежава способности за борба с други танкове, да има добра маскировка, за да не бъде откриван лесно на бойното поле. Предвиждахме двигателят да е с мощност около 600 к.с. Първоначалните ни намерения бяха да вземем и да монтираме двигател от танк или от самоходна артилерийска установка (САУ) „Гвоздика“. Но впоследствие се отказахме от идеята да монтираме руски двигатели и се ориентирахме към западни, имахме предвид шведски. Направихме предварителния проект, който бе разгледан на много високо държавно равнище. Обсъдихме го включително и с руснаците. В интерес на истината те проявиха в известен смисъл завист и не бяха много въодушевени от идеята ни България сама да започне да произвежда танкове, което е разбираемо. Даже ни питаха защо ни е необходимо това, трябва ли ни - вероятно защото в известен смисъл можеше да им станем конкуренция. Това бе някъде около 1989 г. Заместник-министър на отбраната, отговарящ за въоръжението и техниката на армията, тогава бе генерал Борис Тодоров. Той бе голям родолюбец. Казваше: „Добре е да имаме и български оръжия“, много държеше на това. Освен това идеята бе, като усвоим производството на наши танкове, да започнем да ги изнасяме и за Латинска Америка, за Бразилия, например. Генерал Тодоров считаше, че ако се реализира проектът, България ще стане независима държава в областта на танкостроенето. У нас дойдоха най-добрите руски специалисти, запознаха се с проекта и го одобриха. Казаха, че отговаря на всички изисквания за съвременна война. Следващата стъпка бе да се изработи прототипът на българския танк и след това да мине през изпитания. Но се случиха събитията на 10 ноември и след тази дата всички постижения на института дотогава започнаха да се отричат и отхвърлят. Повечето военни от екипа, които работихме по проекта, бяха съкратени. Всички офицери, навършили 50 години, бяха уволнени и изхвърлени на улицата. Оправданията на новата демократична власт бяха, че не прави чистка, просто изпълнява закона от Джурово време. Така започна съсипването на института. Беше около 300 души, но остана само с около 30 научни работници. Унищожена бе цялата документация за модернизация на бойната техника. Папки с документи се изхвърляха през прозорците, горяха се книжа или се пращаха на вторични суровини. А научният институт имаше много добри разработки и постижения в интерес на повишаване на боеспособността на армията ни. Така например всички изградени огневи точки по границата ни с Турция бяха по проект на колектив от института, в който участвах и аз. Именно ние разработихме конструкцията. Огневите точки представляваха бетонни укрития на три етажа с вградени куполи от танкове Т-34, свалени от въоръжение. Тяхното предназначение бе да посрещнат евентуална агресия от юг. Те трябваше да поемат първия удар на противника. Затова трябваше да бъдат пригодени така, че да осигуряват всичко необходимо за продължителен живот на екипажа дори и в условия на продължителна обсада. Затова те имаха монтирана специална вентилационна система срещу химическо и биологическо оръжие. Екипажите на огневите точки обикновено бяха доброволци от най-близките населени места. Ние работехме много усилено и върху модернизацията на танковете. Например за Т-55 направихме бронева защита на куполата. Става дума за специална броня с български минерал зеолит от Родопите, така че кумулативният снаряд да не може да я пробие. Освен това създадохме и асфалтоходни вериги за танковете, когато се движат по шосе, да не разбиват настилката. Такива вериги имаха само американските и германските танкове. А за нашите си бяха чисто български. Произвеждаха се в завод „Зебра“ в Курило и няколко пъти бяха използвани по време на парад за празника на армията. През 90-те години военният научен институт контактуваше усилено с израелски специалисти, както и с представители на тяхната промишленост. Такива контакти бяха осъществени малко след промените след 10 ноември 1989 г. Израелците ни предлагаха системи за управление на огъня на танка и прибори за нощно виждане. Те имаха традиции в това отношение и техните бяха много добри. Тогава израелски експерти ни обясняваха, че руските танкове са много добри, може би с най-добрата конструкция и имат много висока степен на защита. Но тяхното мнение бе, че те нощно време са като „слепи“. Руските танкове имаха прибори за нощно виждане, но бяха слабички, с малки възможности, особено при мъгла. Докато израелските танкове имаха перфектни прибори за нощно виждане. Израелците ни обясняваха, че именно благодарение на това предимство са успявали да унищожават руските танкове във войните с арабите. Те пленяваха танкове на арабите и ги модернизираха. Ще дам следния пример. Американският танк или израелският има система при която, когато мерачът открие целта, трябва да натисне само един бутон и системата вече я държи и следи автоматично, без да я изпуска. Докато при нашите танкове мерачът трябва да е много трениран, защото върши това ръчно. Но това беше тогава, предполагам, че сега новите руски танкове имат същите способности. Освен това израелските експерти ни предлагаха, ако ние усвоим и започнем производство на български танкове, те да ни намерят и осигурят пазари Във военния институт съвместно с БАН работихме много върху модернизацията на танковете Т-72, и по-точно за усъвършенстване на приборите за нощно виждане, на маскировката и на бронезащитата на куполата, на ходовата част и на веригите. Доста труд положихме и за подобряване на маскировката на танка, за да е по-труднооткриваем на бойното поле.     Тактико-технически данни   Предвиждало се е българският лек плаващ танк танк да има следните тактико-технически и бойни параметри: • тегло - 18 тона • екипаж - 3 души • двигател - 600-700 к.с. • скорост на суша - 70 км, по вода - 6 км • въоръжение - гладкостволно оръдие калибър 100мм, картечница калибър 12,7 мм или 14,9 мм, димни гранати за маскировка на бойното поле • боекомплект - до 40 снаряда в зависимост от вида им • броня - изработена по технология „стелт“ (трудно откриваема - б.а.)

[Frujin Assen]

Да, за това иде реч).

[Б. Киров]

Дискусията в темата се пренесе от строителството на български корвети за военния флот върху бронираните машини за сухопътните сили на българската армия. И това въобще не стана случайно. Виждам съвсем пряка и директна връзка между двата казуса.

Първо – концептуално. Да закупуваме ли отвън въоръжение за армията, или, ако имаме ноу-хауто и възможност, да го произвеждаме сами?

В случая с флота решението вече е взето от парламента, средствата са гласувани, на практика двете корвети са факт. За мен по принцип това е добро решение, вече обсъждахме защо – развитие на българската икономика, повече работни места, плащане на данъци и заплати тук, оставане на принадената стойност (печалбата) в България и реинвестирането й пак тук. От тази гледна точка решението заслужава адмирация.

Второ – като обем финансови средства, сумите са съпоставими, и дори тези за бронирани машини за пехотата надвишават сумата за флота. В случая за двете корвети тя е 800 млн. лв., а предвидените средства за нови бронирани машини са 1 млрд. лева. Какво обаче е планирано да се закупи в рамките на този милиард – не повече от 238 машини, и те дори под въпрос. Тази бройка е абсолютно недостатъчна, а цената е много висока за 1 брой, над 2 млн. евро за машина.

Трето, може би най-важно. В случая с бойните машини за пехотата във вариант закупуване на ограничено количество техника с подчертани функции да се изпълняват задгранични мисии (колесни бронирани машини с главно тяхно достойнство мобилност) не се гарантира вътрешната сигурност на страната в необходимата степен. Да, такива машини ще решат вероятно участие на България в задгранични мисии по съюзническа линия в НАТО; а проблемът с ограничената и остаряла база танкове (90 бр. Т-72 през 2020 според Плана), слабата артилерия, слабата и остаряла ПВО, хилавата изтребителна авиация (16 втора ръка Ф-16 до 2024)? Биха ли гарантирали тези няколко стотин бойни машини за пехотата вътрешната сигурност на страната? Според мен, на фона на това което притежават като потенциал съседните държави, категорично не. И остава проблемът със сервиза на тези вносни машини, подмяната им с нови, влизането в цикъл, от който няма излизане без постоянни течове от бюджета.

Какво, според мен, е по-доброто решение?

Да се върви по пътя на казуса с корветите. България през 80-те разработва своя бронирана машина БМП-23. Тя, според мненията на хора служили на нея, и такива участвали в производството й, е имала и има добри характеристики като ходова част, даже много добри – стабилна и надеждна е. Главните й недостатъци са в бронята, уязвимостта на отсека за боеприпаси и въоръжението - неща, които могат да се коригират. Машината подлежи на модернизация като ходова част и конструкция, и най-важното – проверена и доказана е като ефективна в бойни мисии на НАТО в Афганистан и Ирак. Цялата документация за нейното проектиране и производство вероятно се съхранява. Защо тогава държавата не инвестира в кредит на частни предприемачи или директно целево в производството на усъвършенстван вариант на машината, която е с български патент? Казусът е абсолютно същият като с корветите, с тази съществена разлика, че в случая с тях имаме действаща българска корабостроителница, с вече реализирани подобни поръчки. Това обаче не е непреодолим проблем. Същевременно, за разлика от корветите, патентът на машината е български. Веднъж вече е съществувало предприятие, Бета-Червен Бряг, произвело над 100 такива машини, т.е. имало е серийно производство. Всичко това може да бъде възстановено, дори на друго място, с други хора. Стига да има воля и желание, както и разбиране и отговорност пред националните интереси на България, а не решаване въпросите на парче и според конюнктурата.

Изграждането на такова българско производство, съчетано с интегриране на чужди водещи фирми в оръжейната промишленост за електрониката, въоръжението и оборудването на ходовата част(по стандартите на НАТО), ще позволи на българската пехота да има на относително ниска цена голямо разнообразие от бронирани бойни машини с различни функции, способни да изпълняват двете най-главни нейни задачи – защита на териториалната цялост и изпълнение на международните й ангажименти по линия на съюзниците. Естествено с ударение върху първата, защото това са преките ни национални интереси.

И най-важното, такова решение ще е стимул за българската икономика и промишленост, източник на приходи, а не на разходи. Образно казано, „ще обърнем мача” в наша полза в икономически аспект – нещо което са направили от варненската корабостроителница „Делфин” по отношение на корабостроенето, с реализирани поръчки в трети страни, а доколкото видях от дискусиите в НС има и заявен интерес и от наши съседи за поръчки. Това е коренно различна ситуация от досегашната – от вносители можем да се превърнем в износители (като украинците с тяхната бойна машина); има разлика в двете действия „внасяне и изнасяне” от БВП – и разликата е много съществена.

И за тези неща трябва да се мисли в перспектива още днес, защото след 5 години, когато преките европейски дотации секнат, ще бъде твърде късно.

Изразявам мнение като не претендирам за експертност, това е личното ми виждане, и то може да бъде оспорвано и атакувано, надявам се аргументирано.

И с това моето участие в темата, Капитане, приключи, защото едва ли има какво по-съществено да напиша в нея.

[kramer]

БМП-23 си е българска машина, някъде по руските форуми /цитирам по памет/ бяха писали "българите си направиха БМП от това, което имаха".

[Б. Киров]

Преди 14 минути, kramer said:

БМП-23 си е българска машина, някъде по руските форуми /цитирам по памет/ бяха писали "българите си направиха БМП от това, което имаха".

Няма противоречие с това, което пиша - чисто българска машина си е. Патентът й е български. Има го и в английския раздел на уики като българска.