Сравнителни данни за военния потенциал на балканските държави граничещи с България.

**Capitainofmarine** · Май 14, 2016

Моля не политизирайте темата!

Не претендирам за всеобхватност и абсолютна точност. Данните са от интернет пространството и за Румъния, Сърбия и Македония са от 2013г. За Гърция ,Турция и България са от 2016 година но се съмнявам особено българските да са точни, особено за ВВС и ПВО са според мен преувеличени.

Би могло да се добави ВМС, да се разширят данните за ВВС и СВ. Да се добавят инфрастрактурни данни - пътна мрежа,, ЖП мрежа, летища граждански и военни, пристанища, бюджети , държавен дълг, златовалутен резерв, военна промишленост, държавни запаси и прочие данни, които да дадат реална представа за военния капацитет на балканските държави граничещи със нашата родина.

Въоръжени сили Румъния Сърбия Македония Гърция Турция България

Общо Население 21,666,350 7,041,599 2.057.284 10,775,643 79.414.264млн 7.186.893

Площ: 238,391 кв.км 88407кв.км 25333кв.км 131.957кв.км 783.562кв.км. 110880кв.км.

Военен бюджет- -2.19 млрд дол. 1.95млрд 134млн 6.540млрд 18.185млрд 700млн

% от БВП 1.33 2.08 1.38 1.3 4.5 по-малко от 1

Численост ВС/резерв 75000/4500 30000/50150 8000/15480 180,000/ 280,000 410500/185630 34500/302000

Паравоенни формирования 79000 4500 26000 105,000 ? ?

Бойна техника вид брой

ОБТ 827 225 /48резерв 31 Т 72 /30 резерв / 94 Т 55 резерв 1,556 3778 80

Бронирани бойни 1209 БМП1 458 249 4,209 7550 280 +

превозни средства 696 лекобронирани джипове и бойни коли

РСЗО 189-122мм 88/80х126мм 8х267мм 24/4х267мм 12х122мм 8х126 204 от тях152 ATACMSблок 1 811от тях 184 с 100/122мм Град

над 110км обхват

САУ 23 СУ 100 + 147/ 47на склад 108 ? 547 1013 150

Самоходни ПТРК 138 96 374 няма точни данни 24

ПТРК ? ? ? 1114 по оценки над 2500 272

Букскируема артилерия 2106 339/303на склад 144 463 697 350

Самоходна

ПВО и ПРО артилерия 36/гепард 263/262 Дъкстер

Буксируема ПВО артилерия 372 + ? собствено производство 1батарея 6Х40мм Бофорс ? 791 1954 144

ПВО ПРО ракетни комплекси

далекобойни 2батареи С200 ? ? 24 комплекса С300Китай 20ПУ

ПВО и ПРО комплекси

Среден обхват 40 ПУ 3батареи н д 63 ПУ няма данни 20 ПУ

Воскови ПВО и ПРО близък

и среден обхват 24 ПУ 39 ПУ 24

войскови ЗРК

непосредствено прикритие 48 66 10 54ПУ 230 20

ПЗРК 297 ? ? 476 над 4500 100

Изтребители въздушен бой 36МИГ21лансер 10 МиГ 21 - 54

Многоцелеви изтребители 12 F 16 4 МиГ29Б 206 153 15

Щурмови самолет 54 J 22 14

Транспортни военни самолети: 18 3 1 215 439 12

тренировъчни самолети 33 9 12 143 276 22

Хеликоптери военни транспортни 41 8 6 224 445 44

Щурмови хеликоптери 22 31 4 29 64 18

БПЛА разузнавателни 17 ? 16 264 2

Редактирано Май 14, 2016 от Capitainofmarine

**kall** · Май 14, 2016

Нещо не ти излизат данните като хората.

**Frujin Assen** · Май 14, 2016

С таблицата е станало мазало, нищо не се разбира(.

**Capitainofmarine** · Май 14, 2016

Надявам се сега да излезе повече разбираемо!

Въоръжени сили Румъния Сърбия Македония Гърция Турция България

Общо Население 21,666,350 7,041,599 2.057.284 10,775,643 79.414.264млн 7.186.893

Площ: 238,391 кв.км 88407кв.км 25333кв.км 131.957кв.км 783.562кв.км. 110880кв.км.

Военен бюджет- -2.19 млрд дол. 1.95млрд 134млн 6.540млрд 18.185млрд 700млн

Численост ВС/резерв 75000/4500 30000/50150 8000/15480 180,000/ 280,000 410500/185630 34500/302000

Паравоенни формировани 79000 4500 26000 105,000 ? ?

Бойна техника вид брой

ОБТ 827 225 /48рез 31 Т 72 / 94 Т 55 резерв 1,556 3778 80

Бронирани бойни 1209 БМП1 458 249 4,209 7550 280 +

превозни средства 696 лекобронирани джипове и бойни коли

РСЗО 189-122мм 88/80х126мм 8х267мм 24/4х267мм 12х122мм 8х126 204 от тях152 ATACMSблок 1 811от тях 184 100/122мм Град

над 110км обхват +8 ПУ ОТР

САУ 23 СУ 100 + 147/ 47на склад 108 ? 547 1013 150

Самоходни ПТРК 138 96 ? 374 няма точни данни 24

ПТРК ? ? ? 1114 по оценки над 2500 272

Букскируема артилерия 2106 339/303на склад 144 463 697 350

Самоходна

ПВО и ПРО артилерия 36/гепард 263/262 Дъкстер

Буксируема ПВО артилерия 372 + ? собствено производство 1батарея 6Х40мм Бофорс ? 791 1954 144

ПВО ПРО ракетни комплекси

далекобойни 2батареи С200 ? ? 24 комплекса С300Китай 20ПУ

ПВО и ПРО комплекси

Среден обхват 40 ПУ 3батареи н д 63 ПУ няма данни 20 ПУ

Воскови ПВО и ПРО близък

и среден обхват 24 ПУ 39 ПУ ? 24

Войскови ЗРК

непосредствено прикр 48 66 10 54ПУ 230 20

ПЗРК 297 ? ? 476 над 4500 100

Изтребители въздушен бой 36МИГ21лансер 10 МиГ 21 - 54

Многоцелеви изтребители 12 F 16 4 МиГ29Б 206 153 15

Щурмови самолет 54 J 22 14

Транспортни военни самолети: 18 3 1 215 439 12

тренировъчни самолети 33 9 12 143 276 22

Хеликоптери военни транспортни 41 8 6 224 445 44

Щурмови хеликтери 22 31 4 29 64 18

БПЛА разузнавателни 17 ? ? 16 264 2

**Capitainofmarine** · Май 14, 2016

Данните за българския военен бюджет не съм ги засичал по закона за държавния бюджет 2016год.

**Б. Киров** · Май 14, 2016

Капитане, поздрави за труда. Кажете сега в каква насока тръгва темата, какво анализираме, какво целим с коментарите. Ако не възразявате, тези дни, когато имам повече време, ще сканирам таблицата Ви в по-пригледен вид и ще я кача като графика, така че да могат с един поглед ясно да се виждат всички цифри, ако дотогава не внесете корекции в цифрите. С един поглед се вижда очевадно превъзходство на съседите (като изключим братята македонци), но това е само като гледам бегло (което може и да е повърхностно), въпроса е в съотношението и потенциала, което си иска вече задълбочен анализ. Има голямо значение и видовете техника (като модерност и качество), не само бройка, и добрата тренираност на хората от екипажите, и т.н.

сега като погледнах по-внимателно, то излиза че Турция сама може спокойно да воюва срещу всички останали взети заедно, та даже и да си отвори още един фронт, ако се наложи. Така излиза от цифрите.

Редактирано Май 14, 2016 от Б. Киров

**Atom** · Май 14, 2016

Преди 44 минути, Б. Киров said:

сега като погледнах по-внимателно, то излиза че Турция сама може спокойно да воюва срещу всички останали взети заедно, та даже и да си отвори още един фронт, ако се наложи. Така излиза от цифрите.

Турция няма как да се сравнява с част от балканските страни (изброените). Населението и е по-голямо от тях + останалите страни от бивша Югославия + Албания. Балканите (вкл. Румъния) имат общо около 60 милиона население, а Турция сама малко под 80 (79.5). Т.е. освен всички балкански страни, трябва да се прибавят Унгария, Словакия и Молдова за да може да се каже, че имаме уравновесено положение, поне по население.

Редактирано Май 14, 2016 от Atom

**Б. Киров** · Май 14, 2016

Преди 17 минути, Atom said:

Турция няма как да се сравнява с част от балканските страни (изброените). Населението и е по-голямо от тях + останалите страни от бивша Югославия + Албания. Балканите имат общо около 60 милиона население, а Турция сама малко под 80 (79.5). Т.е. освен всички балкански страни, трябва да се прибавят Унгария, Словакия и Молдова за да може да се каже, че имаме уравновесено положение, поне по население.

Гледам най-вече цифрата на военните разходи - над 18 млрд. долара, не знам сега какъв е процента от БВП. Но количеството на парите предполага качество на техника и боен състав, просто двете са свързани. Интересува ме чисто военния аспект на нещата, така например ми прави впечатление силна изтребителна авиация на гърците, където имат почти паритет с турската авиация, в танкове съотношението им е 1:2, което е много добре за отбранителна доктрина (1:3 даже стига), всяка от тези цифри подлежи на самостоятелен анализ - качествен и количествен, и не може да не бъде свързан с военна доктрина. Гърция и Турция стоят напълно равнопоставени, ако се приеме, че Гърция е страната, която може успешно да отрази пълномащабна турска атака (теоретично) - тя е в състояние да направи това. Всички останали са полуинвалиди.

Редактирано Май 14, 2016 от Б. Киров

**Du6ko** · Май 14, 2016

Преди 46 минути, Atom said:

Турция няма как да се сравнява с част от балканските страни (изброените). Населението и е по-голямо от тях + останалите страни от бивша Югославия + Албания. Балканите (вкл. Румъния) имат общо около 60 милиона население, а Турция сама малко под 80 (79.5). Т.е. освен всички балкански страни, трябва да се прибавят Унгария, Словакия и Молдова за да може да се каже, че имаме уравновесено положение, поне по население.

Всяка година Турция увеличава населението си . Турците твърдят по 2 милиона на година , мисля че това не е вярно. Едва ли с повече от милион. Но стабилно го увеличава.

Друг е въпроса че част от населението на Турция са курди. Доколко те обичат турция е неизвестно

Отделно - част от населението на балканите - Аолбания, Косово , Босна и Херцеговина и в скоро бъдеще и в Македония е мюсулманско.

**Frujin Assen** · Май 14, 2016

Това което веднага мога да докладвам!

МиГ-21 бяха снети от въоражение в началото на 2016. От МиГ-29 теоретично на въоражение са 15 броя, дефакто летят единици. Мисля, че септември 2016 е последния срок до който е възможно да се лети с тях. Не ми е известно какво направиха с договора с Полша, последното което прочетох е, че май и там се разсъхнаха нещата. Су-25 все още ги държат, защото решихме да ги поддържаме по африкански. Демек наши длъжностни лица се разписват, че самолета става. Доколкото знам, възстановили са 6 Л-39 и продължават да летят 6 те пилатуса. Военни хеликоптери вече нямаме, нито Ми-24, нито Ми-14 някога ще полетят, останаха само транспортни.

При сухопътните войски има и добри новини. Смяташе се, че БМП-1 и БМП-23 са снети от въоражение-оказа се, че не са. Колко от тях са на въоражение не е ясно. Има и друга добра новина, модернизираните БТР-60 са около 130-150 и са на служба. Последната нова техника която бе закупена са 7 патрулни машини М1117. Въобще, тук ситуацията е по добра, просто сухопътното желязо е по евтино, а и да се счупи танка по време на учение не е фатално (както със самолет).

Във флота нещата са почти трагични, но има и добри вести. От трите фрегати Вилинген плуват двете (третата никога няма да плува, защото е за резервни части). Миночистача Цибър (също белгийски) си е наред. Мисля, че плуваха още 3 или 4 от старите съветски кораби. Останалото са катери.

Редактирано Май 14, 2016 от Frujin Assen

**Б. Киров** · Май 16, 2016

Правя изрична уговорка, че данните са взети от публичен източник в интернет, уикипедия, линк https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_equipment_of_the_Hellenic_Army

Това, което поднасям е систематизирана информация за въоръжението в гръцката армия – количество и качество – без въоръжението на Военновъздушните сили и Флота. Целта ми е да систематизирам и обобщя цялостната картина, имайки предвид количеството и качеството, както и съотношенията. Добре направен анализ би могъл да ни каже много за военната доктрина на гръцката армия. В друг пост ще направя подобен систематичен подбор на единиците в гръцката авиация и флот. Разликите с цифрите, приведени в таблицата на Капитана, биха могли от една страна да са от източниците, от друга в разминаването между реална и максимално разрешена бройка по договора CFE treaty limit

Гръцката армия е въоръжена предимно с произведено в Германия, Франция, САЩ и Великобритания оръжие. (има и закупено оръжие от бившия Варшавски договор, след разпадането на тази организация, то е съветско производство). Изключение е бронетранспортьора Леонидас, което се произвежда в Гърция. След кризата, военния бюджет е орязан, така че около 80 процента от него сега отива за заплати и административни нужди. Това е довело до затварянето на около 500 военни бази в страната, съкращаване на армията и трансформирането й в по-малка, но по-професионална. Гърция има план за военна реформа 2005-2020, който предвижда да се формират само две категории бойни части – редовни и от резервисти (мобилизирани). Оръжието се намира единствено в редовните части, данните са само за тях.

Стрелково оръжие

HK G3 : Heckler & Koch, Маузер, модел 1959 – автоматична пушка, 20 патрона, 7,62 калибър, точна стрелба до 400 м, може да изстрелва гранати с доп. приспособление,прави се от гръцката EAS по лиценз

Противотанкови

ПТУР Установки за Противотанкова управляема ракета (Anti-tank Guided Missile Launchers)

196 9M133 Kornet E (Русия); 366 BGM-71 TOW II all incorporated into M-901 ITV's САЩ; 290 MILAN (Франция, Германия); 262 9M111 Fagot – СССР - общо 1115

Противотанкови безоткатни оръдия (Anti-tank Recoilless Rifles)

1,988 Carl Gustaf M2 Recoilless Rifle - Швеция; 1,291 M40 recoilless rifle United States; 135 LRAC 89 mm STRIM – France – общо 3414

Базуки (РПГ) – (Anti-tank Rocket launchers)

18,706 RPG-18 Soviet Union; 10,841 M72A2 LAW United States – общо 29546

Общо противотанкови средства – 34 075

Минохвъргачки

Тежки минохвъргачки (над 100 мм) Heavy Mortars

120 E56-E 120 mm Mortar Greece; 624 M30 United States – общо 744

Средни и леки минохвъргачки

690 E44-E 81 mm Mortar Greece; 125 Hirtenberger M6C-210 Austria/ Greece; 1,616 M1 United States

Общо минохвъргачки – 2415

Основни Танкове (CFE treaty limit: 1,735)

170 Leopard 2A6 HEL Germany/ Greece 120 mm gun. Delivered between 2006 and 2009. Built in Greece by ELBO under license of Krauss-Maffei Wegmann (KMW).

183 Leopard 2A4 Germany 120 mm gun

501 Leopard 1A5/GR Germany 105 mm gun

390 M48A5 MOLF (Modular Laser Fire Control System) United States 105 mm gun

101 M60A3 TTS United States 105 mm gun. Many in reserve or in storage.

As of 2004, Greek Army tank drivers are mostly professionals, but conscripts are still trained as tank drivers,as well as in all other tank crew stations.

Общо танкове: 1344

Бронирани бойни машини (Armored Combat Vehicles) CFE treaty limit: 2,498

Бронетранспортьори за пехотата Armored Infantry Fighting Vehicles (AIFVs)

40 BMP-1P Ost Soviet Union Bought from Germany, converted to ZU-23 carriers

491 Leonidas II Greece \ Austria Made by the Greek vehicle manufacturer ELBO including 90 upgraded Leonidas 1

1,985 M 113A1/A2 United States Armored Personnel Carrier

3 M125A1 AMC United States Armored mortar carrier, based on M113.Equipped with the M29 (81 mm) mortar.

Общо 2500

Бронирани самоходни миномети Armored Mortar Carriers - 100 mm and above (CFE treaty caliber limit)

257 M106A1/A2 AMC United States Armored mortar carrier, based on M113.Most vehicles are equipped with the M30 (107 mm) mortar but 120 will be equipped with the E-56 (120 mm) mortar.

Бронирани противотанкови машини Armored ATGM Carriers

362 M901/M901A1 ITV United States Armored BGM-71 TOW carrier, based on M113

12 M113 TOW United States M113 vehicle mounting a BGM-71 TOW launcher.

Бронирани командни машини Armored Command Vehicles

249 M577A2 United States Armored command vehicle, based on M113

Бронирани колесни машини Armored Wheeled Vehicles

242 VBL France Various Versions

695 HMMWV United States/ Greece Various Versions - Some ex-US Army surplus. Others are new M1114GR made by ELBO under license.

Общо бронирани бойни машини 4317

Други бронирани машини Other Armored Vehicles

Медицински Medical Evacuation Vehicles

54 M 113A1 MEDEVAC

70+ Humvee Ambulance

? Mercedes-Benz G-Class Ambulance

Общо около 200

Инженерни за подвижни мостове Armored Vehicle-launched Bridges

8 Leopard-1 Leguan Armored Vehicle-launched Bridge based on Leopard-1 chassis.

10 Leopard-1 Biber Armored Vehicle-launched Bridge based on Leopard-1 chassis.

12 M60A1 AVLB Armored Vehicle-launched Bridge based on M60A1 chassis.

22 M48A5 AVLB Armored Vehicle-launched Bridge based on M48A5 chassis.

Общо 52

Бронирани машини за спасителни мисии Armored Recovery Vehicles

12 Leopard II BUFALO HEL Armored Recovery Vehicle based on Leopard-2 chassis.

43 Leopard-1 ARV Armored Recovery Vehicle based on Leopard-1 chassis.

95 M88A1 Armored Recovery Vehicle of the Patton tanks family.

81 M578 Armored Recovery Vehicle The M578 utilized the same chassis as M107 self-propelled gun and M110 self-propelled howitzer.

Armored Demining Vehicles

50 Leopard-1V MP Armored Demining Vehicle based on Leopard-1 chassis. Gun was removed (in order to comply with CFE treaty limits on number of MBTs) and a Full Width Mine Plough (FWMP) from Pearson Engineering was added.

Общо 286

Обща бройка бронирани машини (бойни и други) - 4853

Армейски небронирани машини Unarmored Wheeled Vehicle

8,300 Mercedes-Benz G-Class Germany/ Greece Made under License by ELBO -Various Versions

148 KrAZ-255B Ukraine Using as a transport vehicle and also can carry a PMP folding bridge

160 Oshkosh United States 8x8 Truck

150 M35 2½ ton cargo truck United States A2

120 MAN Germany 6x6, 8x8 Truck

850 Steyr Austria/ Greece Trucks made under License by ELBO (Type: Steyr 12M18)

110 Unimog Germany Various Versions

? Tatra Czech Republic

Общо небронирани машини над 10 000

Общата бройка бронирани и небронирани машини е около 15 000

Артилерия Artillery CFE treaty limit: 1,920 (calibers > 100 mm)

Реактивна артилерия Rocket Artillery

36 M270 MLRS United States 12x227 mm 152x MGM-140A ATACMS Block 1 are also available.

116 RM70 Czechoslovakia 40x122 mm

Общо 152

Самоходна артилерия Self-propelled Artillery

104 M110A2 United States 203 mm L40 to be phased out upon completion of the other programs

24+1 PzH 2000 Germany 155 mm L52.

12 M109A5 United States 155 mm L39

223 M109A3GEA2 United States 155 mm L39. 223 M109GEA2 with all the modernized systems including the AURORA system. Note that the AURORA PROGRAM includes many improvements over the M109A3/M109A5/A6 Paladin. It can also be linked to all the other artillery systems including the PzH-2000GR or act autonomously.

50 M109A3GEA1 United States 155 mm L39

82 M109A2 United States 155 mm L39

51 M109A1B United States 155 mm L39

Общо 542

Гаубици Towed Artillery

445 in storage M101 United States 105 mm L22

18 Mod-56 pack howitzer Italy 105 mm L14

Общо 463

Контрабатарейни радари (засичащи противникова артилерийска стрелба) Counter-battery Radar / Observation

3 ARTHUR (military) Norway/ Sweden Radar-system

10 AN/TPQ-36 United States Radar-system

8 AN/TPQ-37 United States Radar-system

10 Stendor Radar-system

? Decca D-110 Radar-system

40 BOR A-550 Radar-system

20 MARGOT XXL Camera-Observation-system

Общо над 100

Общо артилерийски системи бр. над 1500

Противовъздушна отбрана Air Defense Systems

Зенитно-ракетни комплекси Air Defense - Missile Systems

42 MIM-23B Improved HAWK - Phase III PIP 7 batteries x 6 missile launchers each

Medium range

21 TOR-M1

39 SA-8 Gecko

54 ASRAD-HELLAS With 426 FIM-92 Stinger Block 1 missiles.

VSHORADS

476 FIM-92B/C Stinger-POST & Stinger Block 1 MANPADS

Общо 632

Зенитна артилерия Air Defense - Gun Systems

506 ZU-23-2 2x 23x152 mm (B)

285 Mk20 RH-202 2x 20x139 mm

Общо 791

Зенитни радари Air Defense - Radar

3 Casta 2E1 Surveillance radar

5 P-19 radar Surveillance radar

Общо 8

Общо 1430

Авиация (армейска) Aircraft

Хеликоптери

Boeing AH-64 Apache United States attack helicopter AH-64A+ AH-64DHA 19; 10

Boeing CH-47 Chinook United States transport helicopter CH-47DG/SD 15+10 Ten (10) ex-US Army CH-47D on order to be delivered in 2016;[8] option for five (5) more to a total of fifteen (15) Chinooks.

NHI NH90 Europe transport helicopter NH-90 TTH 11+9 Nine (9) remain on order; pending deliveries to be completed by the end of 2016 with the four (4) of them to be in SPEOPS configuration[9] for Special Forces usage.

Bell 205 United States Italy utility helicopter UH-1H Iroquois AB 205 26; 62 Ex US Army AB205 built by Agusta

Bell 206 Italy utility helicopter AB 206B-3 14 Built by Agusta

Bell 212 Italy VIP AB 212 VIP 1 Built by Agusta

Schweizer 300 United States training helicopter 300C 17

Общо хеликоптери 204

разузнавателни

Cessna 185 United States utility U-17A 14 To be decommissioned

C-12 Huron United States VIP/photo recon aircraft C-12R 3

SAGEM Sperwer France reconnaissance UAV 16 Light drones

Общо 33

Общото заключение, което подлежи на по-обстоен анализ, е че гръцката армия е с подчертано дефанзивна структура, с добре подсигурена възможност за контраатакуващи действия, високо механизирана и мобилна, в нея преобладава сравнително модерно въоръжение.

**Capitainofmarine** · Май 16, 2016

Уважаеми Киров, с удоволствие приемам предложението за помощ. На мен катастрофално не ми достига време да изпипам нещата. Още повече, че сега работя върху икономически изгодни, възможни модернизации на българската военна техника, които повишават до напълно съвременно ниво бойните способности на въоръжението , така че да се увеличи до още 15-25 години възможноста за експлоатация. При това тези модернизации са предимно НАТО-вски или съдружествени. В момента проучвам съвременните военни доктрини за използване на въоръжените сили. много интересни неща излизат. Обещавам като достигна 80-90 процента готовност ще направя тема " Необходимоста от модернизация на бойната техника и съвременната военна доктрина на българските въоръжени сили .Това по офтопика.

В момента България носи основателни критики в щаб квартирата НАТО защото според западно-европейските и американските ни партнЬори Ние не създаваме сигурност - Ние сме потребители на сигурност. За 2015 година военният ни бюджет е под 1.2% той е по-голям от това което открих за 2016- разбира се несъм 100 на 100 сигурен за 2016 г. защото не съм гледал закона за държавния бюджет. Възможно е данните на международните наблюдателни агенции да се различават от родните ни.

По принцип така формулирана темата носи в себе си ограничения за разпростиране на дебати. Но ако е без политизиране и търсене на конфронтации - Моля , всякакви коментарии са добре дошли.

Подчертавам аз съм обикновен от СВ капитан от резерва , не съм експерт , но в последните 12-15 години се занимавам с военно дело - изкючително от лични интереси.

Благотворни дискусии!

**Capitainofmarine** · Май 16, 2016

Да Фружин Ясен е както винаги пределно точен относно авиацията. МиГ 21 са снети от въоръжение и са законсервирани като резерв - длъжни са да ги държат като такива докато има " трудоспособни " летци специализирали на МиГ 21.

Ми 14 отдавна са снети от въоръжение даже вече не са в резерва. Заменени са с Пантер-ите но те освен стрелково въоръжение нямат нищо. Нямат и сертификати за изполване на въоръжение , не са им купени и боеприпаси(данни от статия от миналата година след скандала с оставката на командващия ВВС). Това е авиацията на ВМС.

В настоящият момент като вертолети имаме на въоръжение това

	Mi-8, Mi-17, Mi-24, Eurocopter AS 532 Cougar, Bell 206

**Б. Киров** · Май 16, 2016

Преди 2 минути, Capitainofmarine said:

Уважаеми Киров, с удоволствие приемам предложението за помощ. На мен катастрофално не ми достига време да изпипам нещата. Още повече, че сега работя върху икономически изгодни, възможни модернизации на българската военна техника, които повишават до напълно съвременно ниво бойните способности на въоръжението , така че да се увеличи до още 15-25 години възможноста за експлоатация. При това тези модернизации са предимно НАТО-вски или съдружествени. В момента проучвам съвременните военни доктрини за използване на въоръжените сили. много интересни неща излизат. Обещавам като достигна 80-90 процента готовност ще направя тема " Необходимоста от модернизация на бойната техника и съвременната военна доктрина на българските въоръжени сили .Това по офтопика.

В момента България носи основателни критики в щаб квартирата НАТО защото според западно-европейските и американските ни партнЬори Ние не създаваме сигурност - Ние сме потребители на сигурност. За 2015 година военният ни бюджет е под 1.2% той е по-голям от това което открих за 2016- разбира се несъм 100 на 100 сигурен за 2016 г. защото не съм гледал закона за държавния бюджет. Възможно е данните на международните наблюдателни агенции да се различават от родните ни.

По принцип така формулирана темата носи в себе си ограничения за разпростиране на дебати. Но ако е без политизиране и търсене на конфронтации - Моля , всякакви коментарии са добре дошли.

Подчертавам аз съм обикновен от СВ капитан от резерва , не съм експерт , но в последните 12-15 години се занимавам с военно дело - изкючително от лични интереси.

Благотворни дискусии!

Капитане, значи ставаме двама о.з. офицери; аз избирам подхода да се съсредоточа върху капацитета на гръцката армия, за мен тя става най-интересна най-вече като добре изградена със автономни възможности национална армия, което установявам в хода на вглеждането в цифрите, и да си призная, доста съм изненадан. Ще продължа да систематизирам тези цифри и за флота и военновъздушните им сили, след което ще се види цялостната картина, после ще свържа анализа си с военния бюджет и БВП на Гърция, както и с много интересната им доктрина 2020 за по-нататъшно професионализиране на армията и подготовка на автономни действащи малки боеспособни съединения. Наистина има какво да се научи от съседите. При турците нещата стоят извън обхвата на интереса ми, защото те според мен не са регионална сила, а нещо повече, така че не бих се вглеждал внимателно в тяхната армейска структура, засега. Най-интересното в гръцк8ите въоръжени сили за мен е, че те успоредно със задълженията си като член на НАТО, очевидно решават и въпроса за националната си сигурност, тоест правят двете неща едновременно, и то впечатляващо добре.

**Capitainofmarine** · Май 16, 2016

Благодаря !

Киров - данните са толкова много че е възможно да съм допуснал автоматични грешки при преписване, например на прима виста 152-те ракети Атак на гръцките ВС съм преброил като ПУ. Аз съм несъвършен като всеки човек.!

Ще се направя на Ванга. Когато и Гърците професионализират армията си и създадат малка професионална армия ! КОГАТО! АКО! ТОГАВА след продължителни бурни ръкопляскания в Анкара и Истанбул - ще се започне възстановяване на османската държава!

Едно е време да се разбере от широката общественост:

Професионализма в армията следва да се сведе до офицерския и подофицерския състав тотално. Във разузнававателните,ВМС, РЕБ, ПВО, ВВС и прочие армейски спецциалности свързани със поддържане на определен капацитет от познания и професионални навици следва също почти 100 процентна професионализация. Останалото следва да е наборна армия. Тя възпитава патриотично и реално ще защити отечеството.

МИТ е че професионалната армия струва по-евтино. Много по-скъпо е! Това могат да го говорят хора които никога не са служили в армия и не са я виждали освен на парадите и по фотографии.

**Б. Киров** · Май 16, 2016

Капитане, разминаването с данните е напълно нормално - зависи от източници, зависи от методи на статистика - така например, виждам че има лимитирани тавани, но има и реални бройки; освен това има огромни количества на склад, които не са включени в бройката на въоръженията, но тях ги има, тоест нещата с цифрите са твърде разтегливи, според мен важното е да не се изкриви общата картина при боравене с тях и относителната количествена достоверност, детейлите са работа за професионалисти.

В раздела за танкове съм включил английския текст, в който се вижда че редовните екипажи на машините са професионалисти. Не говоря за изцяло професионална армия, нито пък, доколкото разбирам, гръцката доктрина е такава. Професионализиране и професионална армия са различни неща, ако обаче голяма част от наборната армия е от професионалисти - нещо което е напълно възможно - нещата вървят към професионализъм. В едно зенитно-ракетно поделение, например, повече от 50 процента от личния състав е от офицери и подофицери, останалите са наборни войници, така че то на практика е професионално. Никъде не видях в гръцките планове отказ от наборна армия. А за цената на професионалистите в армията (но висококвалифициран) ясно говори факта, че според данните които цитирам 80 процента от военния бюджет (над 6 млрд долара) отива за заплати и административни разходи - Вие сметнете това какво означава на калпак. Знам от мой познат, че пенсията на военен пилот в Гърция е 6000 евро месечно. Добрите професионалисти навсякъде са скъпи.

**Frujin Assen** · Май 16, 2016

Ми-24 доколкото знам също са свалени от въоражение и са в резерв, но едва ли ще полетят някога...Двете белгийски фрегати са нещо средно между рибарски гемий и яхти. Единственото им въоражение е 100 мм оръдие за което има снаряди. Дълбочинни бомби няма, ЗРК нямат ракети, ПКР също нямат ракети. Доколкото съм чел ракетите и за ЗРК и ПКР са снети от производство и просто няма как да ни доставят, дори и да искаме.

**Б. Киров** · Май 16, 2016

Продължавам с количествения и качествен състав на оръжието в Гръцките въоръжени сили. В този пост излагам публично достъпна информация https://en.wikipedia.org/wiki/Hellenic_Air_Force за военновъздушните сили на Гърция. Съгласно официални данни на Гръцкото Военно министерство, HAF оперира като цяло с 440+ самолети от всички типове. След изваждането от строя на A-7 Corsair, HAF понастоящем оперира с 239 модерни бойни самолети, от които 198 са от четвърто поколение. Данните са от декември 2015.

Изтребители и многоцелеви бойни Combat and interception

Lockheed F-16 Fighting Falcon U.S. Multirole fighter F-16C F-16D 116; 39 Inventory includes aircraft of Block 30 / 50 / 52+ and 52+ Advanced.Dassault Mirage 2000 France All weather interceptor, ground attack and anti-ship warfare Mirage 2000 EGM Mirage 2000 BGM Mirage 2000-5 Mk.2 17; 2; 25 Ten (10) Mirage 2000EG converted to 2000-5 Mk2.McDonnell Douglas F-4 Phantom II U.S. Reconnaissance Tactical Fighter, air interdiction and Wild Weasel missions RF-4E F-4E AUP 12; 34 F-4E upgraded to Peace Icarus 2000 aircraft, AUP Avionics to be upgraded.

Общо брой бойни самолети 245

Самолети Ранно радиолокационно откриване Airborne early warning

Embraer R-99 Brazil Airborne early warning (AEW) 4 The HAF designation is Erieye EMB-145H AEW&C.

Общ брой ранно откриване 4

Транспортни Transport

Lockheed C-130 Hercules U.S. Tactical Transport C-130B C-130H 5; 10 Twelve (12) C-130H ordered in 1975 and follow-on order of five (5) C-130B in 1992. Two (2) C-130 have been lost. All aircraft have been through avionics modernization (AUP).

Alenia C-27J Spartan Italy Tactical Transport C-27J 8 Twelve (12) initially ordered, eight (8) finally received.

Embraer ERJ-145ER-135LR Brazil VIP Transport-Medical Evacuation 2 Gulfstream G500 U.S. VIP Transport-Medical Evacuation G500 1

Общо брой транспортни 26 Including three VIP transport of the Hellenic Republic.

Тренировъчни Training and light attack

Beechcraft T-6 Texan II U.S. Trainer T-6A Texan II T-6A NTA Texan II 25; 20 T-6As used for training and T-6A NTA in the light attack role.Rockwell T-2 Buckeye U.S. Trainer T-2C T-2E 5; 30 Ex-USN T-2C Buckeye purchased.

Общ брой тренировъчни 99 Including nineteen (19) T-41D Mescalero not mentioned in the inventory.

Противопожарни Firefighting

Canadair CL-215 Canada Firefighting & SAR - Light transport CL-215GR 12Bombardier 415 Canada Firefighting & SAR- Light transport CL-415GR CL-415MP 8 The MP for maritime patrol/CSAR PZL M18B "Dromader" Poland Firefighting/observation 22

Общ брой противопожарни 42

Хеликоптери Helicopters

Eurocopter AS332 Super Puma France SAR/CSAR/MEDEVAC Helicopter AS 332C1 Super Puma 12

Agusta-Bell AB205 Italy SAR Helicopter AB205A 10

Agusta-Bell AB212 Italy VIP Transport helicopter AB212 4 3 A-109E

Общ брой хеликоптери 26, но като се прибавят и армейските - 230

Безпилотни разузнавателни UAVs

EAB Pegasus II Greece Reconnaissance (RUAV) E1-79 16 UAVs can carry a maximum payload weight of 50 kg.

Ако сумираме всички летателни апарати в състава на съвременните гръцки ВВС, според тази статистика те са над 444 единици

В следващия си пост ще представя публично достъпните данни за гръцкия военен Флот, след което ще се опитам да обобщя всички резултати, както и да разгледам по-внимателно конкретното съотношение на единици бойна техника като количество и качество

Редактирано Май 16, 2016 от Б. Киров

**Б. Киров** · Май 16, 2016

Гръцкият военноморски флот оперира общо с 94 единици, 12 от които със спомагателни функции. Това е списък на активните съдове в Гръцкия военен флот, според публично достъпна Информация на следния адрес:

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_active_Hellenic_Navy_ships

По-долу правя обобщение на всичко изнесено като факти дотук, като добавям и някои публикувани в интернет факти:

География: Гърция има 130,647 кв км сухоземна площ; граничи по суша с Албания 212 km, България 472 km, Македония 234 km, Турция 192 km; теренът и е планински; местоположението стратегическо от гледна точка на ключова територия доминираща Средиземно море; верига от островен архипелаг, около 2,000 острова;

Население: 10,775,643 (July 2015); гърци 93%, друг етнос 7% (2001); религия православие 98%, мюсюлмани 1.3%, други 0.7; 15-24 години: 9.72% (мъже 534,855/жени 512,183) 25-54 years: 42.97% (мъже 2,306,832/жени 2,323,787); градско население: 78% (2015)

БВП (покупателна стойност) $283.4 billion (2015 est.)

$284.3 billion (2014 est.)

$286.3 billion (2013 est.)

Структура на икономиката: аграрен сектор: 3.9%

индустрия: 13.3%

услуги: 82.8% (2015 est.)

Приходи в бюджета: $56.33 billion

Разходи: $60.19 billion (2015 est.)

Дълг: 171.3% of GDP (2015 est.)

Военен бюджет:

2.46% of GDP (2015 est.) – над 6 млрд. долара

2.2% of GDP (2014)

2.19% of GDP (2013)

2.26% of GDP (2012)

Военна служба:19-45 г. подлежат на задължителна военна служба мобилизация; потенциално могат да бъдат мобилизирани над 2 млн. Мъже на възраст между 18 и 49 години;по време на война законът дава възможност за набиране на персонал, включително 18-годишна възраст за доброволци; задължителната наборна служба е 9 месеца; жените са допуснати за доброволна военна служба (2014 г.)

През 2013 г. Гръцката армия е наброявала активен персонал от 134,000 души

Данните са от следните източници: https://en.wikipedia.org/wiki/Military_of_Greece

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/gr.html

Обобщени данни от трите ми поста за основни видове военна техника:

Общо противотанкови средства – 34 075

Общо минохвъргачки – 2415

Общо танкове: 1344

Обща бройка бронирани машини (бойни и други) – 4853

Общата бройка бронирани и небронирани машини е около 15 000

Общо артилерийски системи бр. над 1500

ПВО системи (ракетни комплекси и оръдия) 1430

Общо хеликоптери 230

Общо брой бойни многоцелеви самолети 245 от които 239 четвърто поколение

Общо брой подводници 11 (+2?)

Общо фрегати 13

Общо ракетни катери 17 (+2)

Общо канонерски лодки 10

Общо десантни кораби 11

Всички изброени по-горе факти ясно показват, че гръцката армия е извънредно мобилна и маневрена, наситена с относително модерна техника (доставчиците са диверсифицирани, главно САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Бразилия, Русия (бивш СССР); самата Гърция произвежда бронирани машини, кораби и леки колесни машини за армията си; в няколко ключово важни пункта – противотанкова артилерия, ПВО (ракетни комплекси), модерни танкове, бронирани бойни машини, многоцелеви изтребители – гръцката държава е инвестирала в мощна и модерна техника, която като цяло прави гръцката армия боеспособна, гарантираща със собствените й сили сигурността и целостта на територията й; армията е изградена около гръбнак от висококвалифицирани професионалисти, но е наборна (9 месеца за мъжете и възможност за доброволно участие за жените); така че преминаващите задължително през тази относително не много голяма армия като новобранци, имат възможност да усвоят технически и бойни умения от ядрото професионалисти в нея (типичен пример са танковите екипажи, където успоредно с професионалисти се обучават и новобранци)

Не бих искал да правя никакви паралели, не бих влизал и в спорове, опитвам се да покажа „фотографска картина” на гръцката армия, такава каквато се вижда в източници, достъпни за публиката в Интернет. може би има някои неточности в изнесената от мен информация, бих се радвал на корекции. Надявам се и други колеги да направят нещо подобно за другите ни балкански съседи, за да имаме обективна основа за конструктивен дебат.

**Б. Киров** · Май 21, 2016

Прилагам като прикачен файл таблица, в която се вижда съотношението на бойна техника и численост на армиите на България и нейните съседи. В линковете по-долу посочвам откъде в общодостъпни източници в интернет съм цитирал включената в таблицата информация. Тази информация сама по себе си не значи много, тя е суха статистика на цифри. Когато се говори с числа за военни възможности и капацитет на армии, би следвало да се вземат предвид поне няколко основни неща:

1. Качество на единиците техника, конкретен технико-тактически анализ на техните данни, група по група, единица по единица;2 Качества на персонала, който борави с тази техника; 3. (най-важно) Степен на интегрираност и взаимодействие на всички части от въоръжените сили в рамките на цялостна военна доктрина (национална и коалиционна).

Опитът от локалните войни в последните десетилетия много ясно показва, че независимо дали се водят между две държави, или между коалиция от държави, решаваща е ролята на авиацията, подкрепена с добро въздушно разузнаване и ПВО защита. Всичко в съвременните войни започва и се решава с постигане на въздушно превъзходство на една от воюващите страни, която после материализира въздушното си превъзходство с бойни действия по суша. Затова, най-голямо внимание в цитираните цифри, би следвало да се обърне на числеността и качеството на многоцелевите бойни самолети и хеликоптери, както и капацитета на националните армии да ги интегрират във военната си доктрина; без тяхната решаваща роля, всяка модерна армия е обречена да бъде малко или повече лесна мишена. Виждам че Фружин е открил нова тема за българската авиация, поздравления за която, предполагам и той е стигнал до заключението за голямата роля на ВВС в съвременните армии.

Линкове от които е извадена информацията в таблицата

За Турция:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D0%B8

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D1%8B_%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D0%B8

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D1%8B_%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D0%B8

за Румъния

https://en.wikipedia.org/wiki/Romanian_Land_Forces

https://en.wikipedia.org/wiki/Romanian_Air_Force

https://en.wikipedia.org/wiki/Romanian_Naval_Forces

за Сърбия

https://en.wikipedia.org/wiki/Equipment_of_the_Serbian_Army

за България

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F

за Македония

https://en.wikipedia.org/wiki/Army_of_the_Republic_of_Macedonia

**Capitainofmarine** · Май 21, 2016

Уважаеми Б.Киров, благодаря ви за това, че поддържате темата! Тя е повече информативна и засега не предразполага към дискусия.Аз ще се опитам да документирам план 2015-2020 за развитието на армията - но поради обема - 36 страници навярно ще се огранича с препратка към документа, за това ми е необходимо мнението на модератора на форума или на администратора .

Таблицата Ви е достатъчно нагледна и понятна - за което респект!

**Б. Киров** · Май 21, 2016

Преди 37 минути, Capitainofmarine said:

Уважаеми Б.Киров, благодаря ви за това, че поддържате темата! Тя е повече информативна и засега не предразполага към дискусия.Аз ще се опитам да документирам план 2015-2020 за развитието на армията - но поради обема - 36 страници навярно ще се огранича с препратка към документа, за това ми е необходимо мнението на модератора на форума или на администратора .

Таблицата Ви е достатъчно нагледна и понятна - за което респект!

Специално за таблицата - наясно съм, че данните, до които има достъп в интернет, има голям риск да са остарели, неточни или непълни. Ето защо, нека всеки, които открие някои неточности или грешки (все пак тази таблица е само 1-ви вариант) да я изтегли, тя е във формат изображение, да изтрие моите даннни (като се аргументира защо) и да нанесе верните според него, така ще се приближим към по-вярна картина. Нямам нищо против такъв подход, даже бих желал да бъда коригиран, защото например данните от руските сайтове са доста остарели (в английски не открих), имам подозрение и за българския.

Ако имате трудности с изтеглянето на таблицата и нейната редакция, ще я изпратя на лична поща, със съответното празно място за новите цифри.

Редактирано Май 21, 2016 от Б. Киров

**Б. Киров** · Май 22, 2016

Внасям сам корекция в таблицата си, върху основа на по-съвременна информация от тук

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

До 2015 г. в армията ни са останали действащи 80 танка Т-72, другите 80 са преминали в резерва, който общо е под 250 танка.

Също така, бронираните бойни машини (леки и тежки) в българската армия реално са 484, от които тежки са 280; останалото са бронирани джипове, което на практика трудно може да се дефинира като бронирано армейско средство, уточнявам това в съответната графа.

Променям и цифрата на щурмови самолети Су-25 в българската авиация – тя на хартия е 14, но не знам какво е реалното техническо състояние на тези машини, и дали носят реално бойно дежурство. Информацията за това оттук https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Трябва да се уточни също така, че в цифрата 42 хеликоптера са включени всички хеликоптери, повечето от които имат спомагателни, а не бойни функции.

**Capitainofmarine** · Май 22, 2016

ПЛАН
ЗА РАЗВИТИЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ДО
2020 г.
2
СЪДЪРЖАНИЕ
Стр.
Увод
3
I. Общи положения
3
1. Основание
3
2. Предназначение
4
3. Цели на плана
4
4. Обхват на плана и етапи за развитие и реорганизиране на въоръжените сили
4
5. Допускания
5
6. Принципи и подходи за развитие на въоръжените сили
6
7. Роля, мисии и задачи на въоръжените сили
7
8. Ниво на амбиция по мисиите на въоръжените сили
8
9. Минимални изисквания към отбранителните способности, произтичащи от задачите на въоръжените сили
9
II. Структура на въоръжените сили
10
1. Функционална структура на въоръжените сили
10
2. Организационна структура на въоръжените сили
11
2.1. Съвместно командване на силите
12
2.2. Сухопътни войски
13
2.3. Военновъздушни сили
14
2.4. Военноморски сили
15
2.5. Стационарна комуникационно-информационна система
16
2.6. Бригада специални сили
17
2.7. Структури на пряко подчинение на министъра на отбраната
17
III. Ръководство, командване и управление
21
IV. Численост на въоръжените сили
23
V. Комплектуване с основно въоръжение и бойна техника
24
VI. Логистично осигуряване
25
VII. Комуникационно и информационно осигуряване
28
VIII. Образование, наука и обучение
29
IX. Дислокация и инфраструктура
31
X. Поддържане на съществуващите и развитие на нови отбранителни способности
32
XI. Ресурсно осигуряване на въоръжените сили
35
3
Увод
Динамичният и противоречив характер на съвременната стратегическа среда за сигурност и тенденцията през последните години за намаляване на ресурсното осигуряване на въоръжените сили (ВС) доведоха до дисбаланс между планираните способности и отделяните за тяхното изграждане и поддържане ресурси. С цел намиране на приемлив баланс между наличните ресурси и развитието на необходимите способности за изпълнение на мисиите и задачите на въоръжените сили, отчитайки промените в стратегическата среда за сигурност и приоритетите в средносрочен план по придобиване на нови способности и модернизация на ВС, през 2014 г. беше извършен „Преглед на отбранителните способности и възможностите на въоръжените сили да изпълняват задачите, произтичащи от трите мисии“.
При извършването на прегледа бяха отчетени: динамичният и бързо променящ се характер на стратегическата среда на сигурност, както и приближаването на зони на нестабилност до нашите граници; поетият политически ангажимент на срещата на върха на НАТО в Уелс за постепенно увеличаване на разходите за отбрана и достигане на 2 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП); необходимите способности за гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО, изпълнение на ангажиментите към НАТО и ЕС и принос към националната сигурност в мирно време; националните ангажименти по изпълнение на Плана за готовност за действие на НАТО (Readiness Action Plan – RAP).
Планът за развитие на въоръжените сили до 2020 г. е резултат от извършения преглед и е разработен в съответствие със заложените в Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 параметри за развитие и основни насоки за изграждане на отбранителните способности на въоръжените сили до 2020 г.
I. Общи положения.
1. Основание.
Планът за развитие на въоръжените сили до 2020 г., наричан по-нататък „планът” е разработен на основание чл. 62 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и в изпълнение на т. 9.2 от Програмата за развитие на отбранителните способностите на въоръжените сили на Република България 2020, наричана по-нататък Програма 2020, приета с Решение на 43-ото Народно събрание (ДВ, бр. 93 от 2015 г.).
Планът се приема от Министерския съвет на основание чл. 22, ал. 2, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
4
2. Предназначение.
Планът ще осигури развитието на въоръжените сили до 2020 г. с балансирани способности по всички компоненти за изпълнение на целия спектър от задачи, породени от очакваните сценарии и анализи за развитие на военностратегическата среда на сигурност.
3. Цели на плана:
- гарантиране изпълнението на конституционните задължения на въоръжените сили и осигуряване на адекватен принос към съюзническите операции;
- развитие на интегрирана система за ефективно управление на отбраната при непрекъснат граждански контрол, с потенциал за гъвкавост, планиране и ефективно реагиране;
- поддържане и развитие на съществуващи способности, изграждане и развитие на нови способности и създаване на условия за развитие на въоръжените сили;
- постигане на баланс между необходими способности и налични ресурси.
4. Обхват на плана и етапи за развитие и реорганизиране на въоръжените сили:
Планът обхваща основните дейности за развитие на въоръжените сили през периода 2016-2020 г., а в частта за изграждане на нови способности, модернизация и превъоръжаване - и след 2020 г.
Развитието и реорганизирането на въоръжените сили ще се извърши в два основни етапа от 2016 г. до 31 декември 2018 г. и от 2019 г. до 31 декември 2020 г.
През първия етап основните дейности за развитие на въоръжените сили ще бъдат насочени към стабилизиране на отбраната, както следва:
- преподчиняване на военните формирования съгласно Програма 2020, като ежегодно сроковете ще се конкретизират със заповед на министъра на отбраната за организационно-щатни промени;
- приоритетно попълване на недостигащия личен състав в декларираните военни формирования и тези подлежащи на сертифициране като принос към колективната отбрана на НАТО съгласно приетите Цели за способности 2013;
- разработване и стартиране на основните инвестиционни проекти за модернизация съгласно Програма 2020;
- ускоряване на процесите по утилизация на излишните бойни припаси и освобождаване от ненужна инфраструктура и войскови имоти с отпаднала необходимост.
През втория етап основните дейности за развитие на въоръжените сили ще бъдат насочени към модернизация и преструктуриране, както следва:
5
- реорганизация на военните формирования във въоръжените сили;
- продължаване на модернизацията и изграждане на нови способности;
- отказ от ненужни способности или замяна на остарели след създаване на нови такива;
- завършване на процесите по утилизация на излишните бойни припаси и освобождаване от ненужна инфраструктура и войскови имоти с отпаднала необходимост;
- постигане на заложеното в Програма 2020 съотношение на трите основни направления на разходите.
През 2018 г. ще се извърши преглед за изпълнение на плана. В зависимост от неговата реализация, ресурсното осигуряване, изпълнението на инвестиционните проекти за модернизация и темповете на освобождаване от излишни имоти, имущества, въоръжения, техника и боеприпаси ще се оцени необходимостта от реорганизиране на военните формирования във въоръжените сили през втория етап.
При изменения в нормативната уредба, касаещи плана, същият ще се променя, за да отрази тези изменения.
Намалението на личен състав ще бъде обвързано с осъществяваната модернизация, отказ от ненужни способности и с процеса на освобождаване на отбраната от излишъците.
Изпълнението на заложените мероприятията в етапите за развитие и реорганизиране на ВС ще се извършва при условия и по ред, определени в закон, в акт на Министерския съвет или в акт на министъра на отбраната.
5. Допускания.
За постигане на оптимален баланс между необходими отбранителни способности и изпълнение на мисиите и задачите на въоръжените сили през периода 2016-2018 г. разходите за отбрана ще се запазят на ниво, не по-ниско от достигнатото със Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
За периода след 2018 г. и до 2024 г. се предвижда постепенно увеличение на разходите за отбрана в зависимост от нарастването на икономическите възможности на страната съгласно решенията от Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс (2014 г.).
За изпълнение на възложените мисии и задачи въоръжените сили към края на 2020 г. ще поддържат обща численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000.
Националната отбранителна стратегия е с хоризонт до 2020 г. и при проведения през 2015 г. междинен преглед са отразени измененията в средата на сигурност.
Актуализирането на базовите и поддържащите доктрини ще се извършва на всеки четири години (а при необходимост и по-рано) в
6
съответствие с Плана за развитие на национални концептуални и доктринални документи в областта на отбраната и въоръжените сили.
6. Принципи и подходи за развитие на въоръжените сили.
 Принципи:
- ефективен граждански контрол върху въоръжените сили;
- развитие на въоръжените сили в съответствие с промените на средата за сигурност със способности, адекватни на новопоявяващите се рискове и предизвикателства;
- изграждане и развитие на въоръжените сили на основата на: интеграция, достатъчност, приоритетност, съвместимост, адаптивност, модулност на войсковите единици, единство на силите, отчитане на ресурсите, единоначалие и организационна подчиненост, приемственост, последователност и прозрачност;
- Целите за способности - 2013, съгласувани в процеса на отбранително планиране на НАТО, са ключов елемент/отправна точка за изгражданите национални способности;
- планирането на отбранителните способности се основава на вътрешна оптимизация на предоставения бюджет на Министерството на отбраната за периода 2016-2020 г., както и на потенциалните възможности за целево финансиране от държавния бюджет на приоритетно придобиване на нови отбранителни способности с цел изграждане и поддържане на необходимите отбранителни способности;
- постигане на оптимален баланс между планираните способности за изпълнение на ролята, мисиите и задачите на въоръжените сили и разполагаемите ресурси за отбрана.
 Подходи:
- планиране на отбраната, базирано на способности;
- развитие на въоръжените сили: от структурно изграждане към модернизация, осигурена чрез нарастване на капиталовите разходи;
- модернизацията на въоръжените сили ще се осъществи чрез реализиране на основните инвестиционни проекти от Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020;
- при изпълнение на Целите за способности - 2013 усилията ще бъдат приоритетно насочени към тези с настъпил или настъпващ срок на готовност, както и към целите, свързани с изграждането и подготовката на декларираните формирования и реалното им участие в операции;
- постепенно и непрекъснато нарастване на оперативната съвместимост на войските и силите;
- преструктурирането на съединенията и частите на тактическо ниво ще се осъществява като се отчитат характеристиките на наличното и предвижданото за придобиване (освобождаване) въоръжение, техника и други
7
материални ресурси, както и структурата и числеността на декларираните формирования;
- процесът на изграждане и развитие на способностите на ВС ще бъде насочен към подобряване на междуведомственото взаимодействие с цел изграждане на интегриран сектор за сигурност;
- поддържащи и допълнителни задачи ще се извършват само с вече изградени способности;
- повишаване на ефективността и ефикасността при управление на отбранителните ресурси и оптимално изразходване на ограничените бюджетни средства;
- реализацията на плана ще се осъществява чрез отбранителните програми, утвърдени в МО и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия (БА);
- параметрите на входно-изходните измерители, посочени в Програма 2020, ще бъдат планирани и отчитани в отбранителните програми на БА.
7. Роля, мисии и задачи на въоръжените сили.
Остават валидни дефинираните в Националната отбранителна стратегия роля, мисии и задачи на въоръжените сили. Мисиите са основата за планирането, изграждането и развитието на въоръжените сили за периода на настоящия план.
Роля - въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
Мисия „Отбрана“ – обхваща задачите, свързани с гарантирането на националния суверенитет и независимост, защита на териториалната цялост на страната и на страните - членки на НАТО, в условията на чл. 5 от Вашингтонския договор.
Мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ – включва принос към операции на НАТО и ЕС в отговор на кризи, предотвратяване на конфликти, борба с тероризма, участие в мисии на ООН, ОССЕ и други коалиционни формати, дейности по контрол на въоръженията, неразпространение на оръжия за масово унищожение, техните носители и материалите за тяхното производство, международно военно сътрудничество, предоставяне на хуманитарна помощ, укрепване на доверието и сигурността.
Мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ – включва поддържане на способности за ранно предупреждение за потенциални рискове и заплахи; дейности по контрола на въздушното и морското пространство; участие в операции за пресичане на терористични действия; защита на стратегически обекти; защита и подпомагане на населението при природни бедствия, аварии и екологични катастрофи; неутрализиране на невзривени боеприпаси; оказване на хуманитарна помощ; съдействие за контрола на миграцията; спасителни и евакуационни дейности; помощ, при необходимост, на други държавни органи, организации и местни власти за предотвратяване и преодоляване на последствията от терористични
8
атаки, природни бедствия, екологични и индустриални катастрофи и опасно разпространение на инфекциозни заболявания.
8. Ниво на амбиция по мисиите на въоръжените сили.
Националното ниво на амбиция за използване на въоръжените сили е:
- По мисия „Отбрана“ – в съответствие с чл. 9 от Конституцията на Република България въоръжените сили защитават суверенитета и териториалната цялост на страната с всички разполагаеми сили и средства, създадени по чл. 3 от Вашингтонския договор. Тази защита се осъществява в условията на активиран чл. 5 от Вашингтонския договор и въоръжените сили я изпълняват съвместно със сили и средства за колективна отбрана на НАТО, определени в системата на общото отбранително планиране на алианса, като част от тях своевременно са развърнати на българска територия.
При задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор и действия на територията на други страни - членки на НАТО, въоръжените сили осигуряват сухопътни, военноморски и военновъздушни сили от комплекта, предварително определен и договорен в рамките на процеса на отбранително планиране на НАТО. Основният компонент от този комплект е механизирана бригада от среден тип от Сухопътните войски (СВ).
По тази мисия въоръжените сили осъществяват: наблюдение, контрол и защита на въздушно-космическото пространство в рамките на интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО; наблюдение и защита на морските пространства; поддържане в готовност на системата за ранно предупреждение и управление; поддържане на необходимите национални способности в състояние за функциониране в съюзната система за колективна отбрана.
- По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ - въоръжените сили поддържат готовност за участие в многонационални съюзнически и коалиционни операции в отговор на кризи. В количествени параметри този принос се изразява в участие в продължителни операции с ротация едновременно с един усилен батальон (бойна група) или повече на брой малки подразделения и средства от видовете въоръжени сили, но в рамките на ресурсния еквивалент на нивото на амбиция (средно около 1000 души).
Военноморските сили (ВМС) участват с декларираните сили в рамките на ресурсния еквивалент за участие на една фрегата за период до шест месеца в рамките на една година.
Военновъздушните сили (ВВС) участват с транспортна авиация без ротация за период до шест месеца в рамките на една година и с необходимия за това личен състав. За участие в операциите се осигуряват и необходимите логистични и други елементи.
- По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ – въоръжените сили освен задачите по контрол на въздушното пространство и корабоплаването подпомагат действията на другите национални институции,
9
като предоставят налични подготвени формирования в рамките на съществуващите способности съгласно разработените планове.
Въоръжените сили създават, подготвят и поддържат в готовност за действия формирования за овладяване и/или преодоляване на последствия от бедствия по типове, състав, техника и имущества за оказване помощ на населението съгласно плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.
Определените структури от въоръжените сили поддържат готовност за действие извън територията на областта, в която са дислоцирани, както и в друг район или зона в зависимост от обстановката.
Военномедицинската академия и подчинените й болнични бази поддържат Военномедицински отряд за бързо реагиране (ВМОБР), който е в състояние да оказва квалифицирана и основни видове специализирана медицинска помощ.
Служба “Военна полиция” изпълнява задачи по осигуряване дейността на въоръжените сили, свързани с: ограничаване достъпа на лица, неучастващи в спасителните операции до пострадалите райони и обекти, наблюдение и събиране на информация за установяване на реалните граници на поражение, изпълнение на охранителни мероприятия в районите и обектите, пострадали от бедствие, изпълнение на регулировъчни функции на пътното движение в пострадалите райони, ескортиране на колони от специализирани транспортни средства, участващи в аварийно-спасителните работи, и контрол при превозването и разпределението на хранителни продукти за пострадалото население.
Създадени са условия за предоставяне на налични инфраструктурни обекти и леглова база за настаняване на хора, останали без подслон при кризисни ситуации.
Силите и средствата от въоръжените сили се привличат за изпълнение на задачи по тази мисия съгласно разработените планове.
Нивото на амбиция по всяка мисия се основава на конкретни съюзнически отговорности и на изпълнението на други национални задачи, свързани със сигурността на страната.
9. Минимални изисквания към отбранителните способности, произтичащи от задачите на въоръжените сили.
Минималните изисквания към способностите са сили и средства, които гарантират успешното изпълнение на задачите по всяка мисия. Те са дефинирани на базата на десет планиращи сценария, илюстриращи възможните ситуации за използване на въоръжените сили, и на разработените концепции и профили към планиращите сценарии.
10
II. Структура на въоръжените сили.
1. Функционална структура на въоръжените сили.
Въоръжените сили на Република България изграждат единен комплект от сили и способности, необходими за осигуряване на националната отбрана и за участие в колективната система за сигурност на НАТО, Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и други международни договорености при стриктно съобразяване с ресурсните възможности на страната.
В съответствие с мисиите и задачите, поетите политически ангажименти и структурата на силите на НАТО (МС-317/1) въоръжените сили в рамките на единния комплект във функционално отношение изграждат Сили за развръщане и Сили за отбрана.
 „Сили за развръщане” са военни формирования от въоръжените сили с висока мобилност, с висока и по-ниска степен на готовност, способни да участват в операции на НАТО на територията на алианса или извън нея по смисъла на член 5 от Вашингтонския договор, както и в операции в отговор на кризи.
Силите за развръщане включват в състава си формированията, декларирани за целите на колективната отбрана, в съответствие с поетите задължения и отговорности.
 „Сили за отбрана” са формирования от въоръжените сили с ограничена мобилност, с висока и по-ниска степен на готовност, способни да участват в операции по защита на териториалната цялост на страната или съседните държави в системата на колективната сигурност и отбрана, по защита на въздушния и морския суверенитет на страната с интегрирани системи в общата система на НАТО, осигуряващи принос към националната сигурност в мирно време и противодействие на потенциални асиметрични заплахи.
Броят на формированията от Силите за отбрана с висока и по-ниска степен на готовност се определя в съответствие с изискванията на документите по планиране, развитието на средата за сигурност, задачите по отбраната на страната и реалните възможности за ресурсното им осигуряване.
Силите включват в състава си формирования от Сухопътните войски и Военновъздушните и Военноморските сили, формирования за логистично и комуникационното осигуряване, пряко подчинени на командващия на Съвместното командване на силите, както и структури от Стационарната комуникационно-информационна система (КИС) и от бригада „Специални сили“. Към Силите за отбрана се включват и структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Срокове за готовност за използване на въоръжените сили:
Сроковете за готовност на формированията от въоръжените сили осигуряват необходимата гъвкавост при планирането и провеждането на операции. Приетата категоризация на военните формирования на
11
въоръжените сили е в съответствие с установената система на НАТО (MC 317/1) и включва 11 категории с период от 2 до над 365 денонощия.
Формированията от ВС с категории от 1 до 9 формират Силите с нарастваща готовност. Формированията с категории 10 и 11 формират Силите с голяма продължителност на нарастване.
Силите с нарастваща готовност се подразделят на Сили с висока готовност и Сили с по-ниска готовност.
Силите с висока готовност са формирования от въоръжените сили с категория от 1 до 8 и с готовност за използване от 2 до 90 денонощия.
Част от формированията с висока готовност формират Силите за незабавно действие (СНД). Съставът на СНД, необходим за изпълнение на национални задачи, се определя от министъра на отбраната по предложение на началника на отбраната.
Силите с по-ниска готовност са формирования от въоръжените сили с категория 9 и с готовност за използване до 180 денонощия.
Броят на формированията с висока и с по-ниска готовност от Силите за отбрана се определя в съответствие с изискванията на документите по планиране, с развитието на средата за сигурност, задачите по отбраната на страната и с реалните възможности за ресурсното им осигуряване. Привеждането на формированията от една степен в друга се извършва с установените процедури и с утвърдените планове за нарастване на готовността на въоръжените сили.
Комплектуването с личен състав, въоръжение и материални средства е в зависимост от категорията на готовност.
Силите с голяма продължителност на нарастване са военни формирования от въоръжените сили с дългосрочно формиране и нарастване и са предназначени за използване при възникване на най-неблагоприятния и отдалечен във времето сценарий за широкомащабна операция по чл. 5 от Вашингтонския договор.
2. Организационна структура на въоръжените сили.
Организационната структура на въоръжените сили определя нагледно броя на основните структури и облика на ВС като цяло. Организационната структура на въоръжените сили включва Българската армия (Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Стационарната комуникационно-информационна система и бригада „Специални сили“)1 и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които не прилагат Закона за администрацията. В състава на въоръжените сили са включени и военнослужещите от Министерството на отбраната и от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, прилагащи Закона за администрацията.
1 След приемане на изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република на България.
12
2.1. Съвместно командване на силите.
Съвместното командване на силите (СКС) е функционално интегрирана структура на оперативно ниво за командване и управление при изпълнение на пълния спектър от мисии на въоръжените сили на Република България. Съвместното командване на силите осъществява командване и оперативно управление на пряко подчинените му военни формирования и на определените сили и средства от видовете въоръжени сили за участие в съвместна операция.
Съвместното командване на силите обединява и осъществява съвместната подготовка, планирането и провеждането на съвместните операции, съвместното разузнаване, съвместната логистика и съвместната комуникационно-информационна поддръжка.
Съвместното командване на силите поддържа и развива следните способности:
По мисия „Отбрана” - за планиране и водене на съвместна операция с пряко подчинените му военни формирования и оперативно подчинени формирования от видовете въоръжени сили за прикритие на застрашения участък от държавната граница съгласно сценариите с цел създаване на условия за приемане и развръщане на съюзни войски за провеждане на операция по чл. 5 от Вашингтонския договор. При задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор и принос с национални военни формирования от декларираните сили за действия на територията на други страни - членки на НАТО, СКС осъществява национален контрол над българските военни формирования, участващи в съюзната операция.
По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност” - за подготовка, комплектоване, логистичното осигуряване, развръщане, осъществяване на национален контрол (административно управление), ротация и изтегляне на националните контингенти, участващи в мисии и операции извън територията на страната.
По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” -командване и управление на определените и оперативно подчинени сили и средства от видовете въоръжени сили и осъществяване на взаимодействие с местната администрация и с подчинени структури на министерствата и ведомствата.
Организационната структура на Съвместното командване на силите към 2020 г. ще включва Командване на СКС и формирования за бойно осигуряване, поддръжка и подготовка.
Складовете и базите от бригада „Логистика“, съхраняващи излишни за въоръжените сили въоръжение, техника, боеприпаси и други материални ресурси, ще се разформират след освобождаването им от съхраняваните излишъци, като квотата от личен състав на разформираните складове и базите се пренасочи за осигуряване на изграждането и поддържането на способности за логистична поддръжка в бригада „Логистика“ и на способности за
13
планиране и водене на съвместна операция от СКС и изпълнение на ангажиментите по поддръжка от страната домакин.
2.2. Сухопътни войски.
Сухопътните войски комплектоват, подготвят и поддържат сухопътни формирования, способни за участие в отбраната на страната за гарантиране на сигурността и териториалната й цялост самостоятелно или в състава на съвместни оперативни сили. Поддържат в готовност и участват с формирования в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната. Оказват помощ на държавната и местната власт по подготовка, поддръжка и защита на населението, националното стопанство и територията на страната за реагиране при бедствия и кризи и за преодоляване на последствията от тях. Оказват съдействие при охрана на държавната граница и на други стратегически обекти и в борбата с незаконната миграция.
За изпълнение на задачите СВ поддържат и развиват способности по трите мисии на въоръжените сили, както следва:
По мисия „Отбрана” - за оперативно-тактическо развръщане и отбрана на страната самостоятелно и в системата за колективна отбрана, участие в колективни отбранителни действия извън територията на страната, участие в съвместни операции.
По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност” – за участие в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната за гарантиране на мира и сигурността, участие в контрол над въоръженията и неразпространението на оръжия за масово унищожаване, мерки за укрепване на доверието и сигурността.
По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” - с изградените способности допринасят за защитата на критичната инфраструктура, подпомагат други държавни структури в борбата с терористични групировки и трафика на наркотици, хора и оръжия, оказват помощ на държавната и местната власт за реагиране при бедствия и кризи от невоенен характер.
Развитието на способностите на СВ е свързано с оптимизиране на организационната им структура. Новите предизвикателства в стратегическата среда за сигурност, миграционната вълна и трафикът на хора и фактът, че 68 на сто от релефа на Република България е планински и полупланински тип, в това число по протежение на почти цялата южна и западна граница на страната, обуславят необходимостта от нарастване на способностите на СВ за изпълнение на задачи в тежки теренни и климатични условия и при съдействие на органите на Гранична полиция при охрана на държавната граница и в борбата с незаконната миграция.
С новата организационна структура се цели осигуряване на ефективно командване, управление и бойни действия в операции по гарантиране на сигурността и териториалната цялост на страната, както и привеждане на
14
структурата съгласно изискванията на силите за развръщане с нарастваща степен на готовност.
Организационната структура на Сухопътните войски към 2020 г. ще включва Командване на СВ, бойни формирования и формирования за бойно осигуряване, поддръжка и подготовка.
Развитието на способностите на СВ изисква създаване на условия за стартиране на основния инвестиционен проект „Изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади“. Реализирането на този проект ще позволи превъоръжаването им с нова бойна машина на пехотата и ще даде възможност за действия в пълния спектър от сухопътни операции, включително нощем и в екстремни климатични условия. Едновременно с това ще се подобрят маневреността, огневата мощ и мобилността на формированията в зоната на операциите.
2.3. Военновъздушни сили.
Военновъздушните сили (ВВС) гарантират въздушния суверенитет и сигурността на страната и съвместно с останалите видове въоръжени сили защитават териториалната й цялост, участват в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната и оказват помощ на населението при бедствия и кризи от невоенен характер.
За изпълнение на задачите, произтичащи от трите мисии, ВВС поддържат и развиват способности, както следва:
По мисия „Отбрана” - за контрол на въздушното пространство; въздействие по обекти от оперативно и стратегическо значение на противостоящи сили; огнева поддръжка на сухопътните и военноморските сили; добиване на разузнавателна информация от въздуха; въздушен транспорт и десантиране на личен състав и товари и специални действия.
По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност” – за въздушен транспорт и десантиране на личен състав и товари и авиомедицинска евакуация при участие в международни операции за гарантиране на мира и сигурността в отговор на кризи извън територията на страната.
По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” – за контрол на въздухоплаването за гарантиране на въздушния суверенитет, включително и чрез съвместно изпълнение със сили и средства на други страни; прикритие на стратегически обекти от критичната инфраструктура; формиране и разпространение на опозната картина на въздушната обстановка; добиване на разузнавателна информация от въздуха; въздушен транспорт на личен състав и товари; превоз на екипи за трансплантация на органи; авиомедицинска евакуация; унищожаване на невзривени боеприпаси; подпомагане на населението, местните и централните власти при природни бедствия, промишлени аварии и екологични катастрофи; спасителни и евакуационни дейности и пожарогасене от въздуха.
15
Развитието на способностите на ВВС изисква извършване на структурни промени, които са насочени към повишаване ефективността на организацията, оптимизиране на функционалните и административни връзки между формированията, подобряване подготовката на курсанти с разнородни летателни специалности, както и подготовката на офицери, сержанти и войници от всички родове войски на ВВС (авиация, зенитно-ракетни войски, радиотехнически войски, комуникационни, информационни и навигационни системи (КИНС) и логистика).
От изключителна важност за развитието на ВВС е създаване на условия за реализация на основните проекти за модернизация - „Нов тип основен многофункционален боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка” и „Нови трикоординатни (3D) радари“.
При придобиване на нов тип боен самолет ще продължи носенето на бойно дежурство с част от основния състав на МиГ-29, а в същото време другата част ще се обучава на новия самолет, което цели избягването на „вакуум” в способностите на ВВС. Придобиването на нов тип боен самолет на практика ще замени трите вида използвани сега самолети – МиГ-21, МиГ-29 и Су-25, което ще доведе до намаляване на личния състав на ВВС и необходимите финансови средства за поддръжка на цялата бойна авиация на страната при значително увеличаване на оперативните способности. Ще се реши и проблемът с освобождаване на честотния спектър, както и ще се постигне информационна и оперативна съвместимост с въоръжените сили на страните - членки на НАТО и ЕС, и ще се преодолее дефицитът от способности.
Организационната структура на ВВС към 2020 г. ще включва Командване на ВВС, авиационни бази, зенитно-ракетна база и бази за бойно осигуряване, поддръжка и подготовка, като ще бъде отчетено освобождаването от излишно въоръжение, техника и редуциране на личния състав след реализиране на основните инвестиционни проекти за ВВС.
2.4. Военноморски сили.
Военноморските сили (ВМС) защитават интересите на Република България в морските пространства, гарантират нейния морски суверенитет и подготвят формирования за участие в подкрепа на международния мир и сигурност и за оказване помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи. За изпълнението на задачите, произтичащи от трите мисии на въоръжените сили, ВМС поддържат и развиват отбранителни способности, както следва:
По мисия „Отбрана” - за развръщане и интегриране с формированията на НАТО и ЕС в определени срокове; водене на бойни действия срещу въздушен, надводен и подводен противник; поразяване на брегови цели; водене на минна война; използване на специални сили; водене на електронна война; ескорт на търговски и военни кораби; контрол на корабоплаването; провеждане на бойно търсене и спасяване, включително с палубно базирана
16
морска авиация; изграждане на опозната картина на обстановката и устойчиво, непрекъснато, скрито и оперативно управление на силите при самостоятелни и съвместни операции.
По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност” – за участие в съвместни многонационални операции по борба с тероризма, предотвратяване на незаконен трафик на хора, стоки и оръжия по море и участие в ембаргови, хуманитарни, евакуационни и спасителни операции.
По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” - взаимодействие с други ведомства, правителствени и неправителствени международни организации; контрол на корабоплаването; оказване на помощ на населението при бедствия и аварии, защита на важни стратегически обекти и морската критична инфраструктура, участие в търсене и спасяване на хора на море, хуманитарни и евакуационни операции, принос в борбата с организираната престъпност и трафика на наркотици, хора и оръжия.
Развитието на способностите на ВМС изисква изграждане на мирновременна структура на ВМС, която да е максимално близка до бойната, като се запази принципът „корабите от един дивизион/отряд да са от един и същ род сили на ВМС”.
Организационната структура на ВМС към 2020 г. ще включва Командване на ВМС, флотилия бойни и спомагателни кораби, два пункта за базиране, брегови ракетно-артилерийски дивизион и формирования за бойно осигуряване и поддръжка.
За развитието на способностите на ВМС е необходимо да се създадат условия за стартиране на основните инвестиционни проекти – „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб“ и „Модернизация на фрегати клас E-71“. С реализацията на проектите ще се подобрят значително способностите за водене на бойни действия срещу надводен, подводен и въздушен противник, контрол на корабоплаването и борбата с асиметрични заплахи на море.
Наред с развитието на бойните кораби е необходимо да се придобие съвременна система за командване и управление, да се подобрят способностите за водене на минна война, провеждането на специални операции, както и придобиване на буксири и минни заградители за ВМС.
2.5. Стационарна комуникационно-информационна система.
Стационарната комуникационно-информационна система (СКИС) е предназначена да осигури устойчива комуникационна и информационна поддръжка на системата за командване и управление при изпълнение пълния спектър от мисии и задачи на въоръжените сили на Република България.
Стационарната комуникационно-информационна система е основен доставчик на комуникационни и информационни услуги за видовете въоръжени сили и Съвместното командване на силите и поддържа способности за комуникационна и информационна поддръжка и
17
информационна сигурност в съответствие с изпълнение на задачите, произтичащи от мисиите на ВС.
Необходимостта от изграждане на способности за киберзащита на системата за командване и управление налага извършване на организационно-щатни промени на СКИС, като се създаде структура за киберзащита.
2.6. Бригада специални сили.
Бригада специални сили (БрСпС) се състои от специално формирани, организирани, подготвени и оборудвани формирования, използващи способи и методи, различни от тези на конвенционалните сили. Бригада специални сили е предназначена за провеждане на специални операции в изпълнение на определени стратегически и ясно дефинирани оперативни цели. Бригада специални сили поддържа способности, които допълват съществуващите способности на въоръжените сили, с ефективен инструмент за реагиране на асиметрични и хибридни заплахи и допринасят за повишаване общите военни способности, за гарантиране на националната сигурност и отбрана на страната и пълноценно участие в системата на колективна сигурност на НАТО и ЕС.
2.7. Структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.
 Служба „Военна информация“.
Служба „Военна информация” (СВИ) осигурява ранно откриване и предупреждаване за рисковете и заплахите за сигурността на Република България и стратегическа разузнавателна информация за държавното и военното ръководство, българските контингенти зад граница, НАТО, ЕС и партньорските служби.
Служба „Военна информация” поддържа, изгражда и развива способности в област „Информационно осигуряване“, свързани с добиване и предоставяне на държавното и военното ръководство на своевременна и достоверна информация, допринасяща за вземане на политически и управленски решения в областта на сигурността и отбраната на страната, в съответствие с изпълнение на задачите, произтичащи от мисиите на Въоръжените сили.
Важен акцент в дейността на СВИ е изготвянето на обзорни аналитични материали по глобални и регионални проблеми, както и на разузнавателни експертизи в процесите на отбранително и оперативно планиране.
През периода до 2020 г. организационното изграждане и функционирането на СВИ ще се извършва в съответствие с приетия Закон за военното разузнаване и предстоящите за разработка и приемане Правилник за устройството и дейността на служба „Военна информация“ и другите подзаконови актове.
Целта на реорганизацията и модернизацията на СВИ ще бъде развитие на съществуващите и придобиване на нови способности за стратегическо разузнаване, обработка и анализ на разузнавателната информация, бързо и
18
гъвкаво пренасочване на разузнавателните и аналитичните ресурси при кризисни ситуации, ефективно взаимодействие с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, разузнавателните органи на страните - членки на НАТО и ЕС, и партньорските служби, създаване на качествени разузнавателни информационни продукти и своевременното им предоставяне, интегриране и оптимално използване на ресурсите и ефективно управление на дейността.
 Служба „Военна полиция“.
Служба „Военна полиция“ (СВП) поддържа и развива способности за изпълнение на задачи, произтичащи от мисиите на ВС и Закона за военната полиция.
Преструктурирането на службата ще е обвързвано с възлагане на допълнителни задачи по охрана на стратегически обекти на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и съвместните съоръжения, гарантиране на сигурността на чуждестранни военни формирования при подготовка на територията на страната и др.
 Военно-географска служба.
Военно-географската служба (ВГС) поддържа и развива способности за осигуряване на географска информация/продукти (карти, схеми, анализи на терена, цифрова информация за местността и др.) на ВС и държавни ведомства и организации.
Настоящата структура и състав на ВГС не позволява развитието на способностите за поддържане на геодезическия и картографския фонд; въвеждане в експлоатация на системата за предоставяне на публичен достъп до пространствените данни на МО и поддържането на нейния жизнения цикъл; производство, поддържане, осигуряване и защита на интегритета на цифрови географски данни. Необходими са висококвалифицирани кадри, способни да изпълняват задачи в областта на геодезията, картографията, фотограметрията и полиграфията.
Във връзка с това се планират организационно-щатни промени във ВГС, като на базата на съществуващи звена се създаде нова структура, която да запази съществуващите и да развие нови способности, свързани с поддържане на геодезически и картографски фонд и осигуряване на публичен достъп до пространствените данни на Министерството на отбраната (ВГС) чрез WEB-базирана информационна система.
 Национална гвардейска част.
Националната гвардейска част (НГЧ) поддържа и развива способности за изпълнение на специфични задачи, като:
- организиране и провеждане на държавния церемониал;
19
- представителна и протоколна дейност на президента на Република България, председателя на Народното събрание, министър-председателя, министъра на отбраната и началника на отбраната;
- осигуряване на мероприятия с национално значение на други министерства.
Настоящата организационна структура на НГЧ осигурява поддържането и развитието на способностите за тяхното изпълнение.
 Военномедицинска академия.
Военномедицинска академия (ВМА) е съвременен лечебно-диагностичен, научен и учебен център, чиято мисия е да опазва и възстановява здравето на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и да оказва помощ на националното здравеопазване.
Развитието на способностите на ВМА ще осигури изпълнение на задачите, произтичащи от мисиите на ВС и Закона за лечебните заведения, и на поетите ангажименти в областта на медицинското осигуряване съгласно „Цели за способности 2013“.
С цел подготовка на медицински кадри за нуждите на въоръжените сили се планира създаването на Център за професионално обучение, който последователно ще прерасне във Военномедицински колеж и Военномедицински факултет в рамките на Военномедицинска академия.
Тези организационно-щатни промени са насочени освен към развитие на способностите, но и към увеличаване на приходите на ВМА.
 Централно военно окръжие.
Централното военно окръжие поддържа и изгражда способности за организиране комплектоването на въоръжените сили с личен състав и техника резерв в мирно и военно време, подготовка и обучение на български граждани в курсове за начална и/или специална военна подготовка и социална адаптация на освободените от военна служба военнослужещи.
 Централен артилерийски технически изпитателен полигон.
Централният артилерийски технически изпитателен полигон (ЦАТИП) поддържа и развива способности за изпълнение на задачи, свързани с прецизни измервания, анализ, оценка, полигонни и лабораторни изпитвания на въоръжение и боеприпаси, издава заключения, препоръки и сертификати за качеството и годността на изпитваното изделие.
Настоящата организационна структура на ЦАТИП осигурява поддържането и развитието на способностите за тяхното изпълнение.
20
 Комендантство.
Комендантство - МО, е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната и военно формирование от въоръжените сили, което осигурява ангажиментите на Министерството на отбраната по българското участие в Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия и в Щабния елемент за интегриране на сили на НАТО (NATO Force Integration Unit (NFIU); поддържа куриерските връзки за доставки и разпределя криптографски средства и материали на НАТО за Република България; администрира и поддържа функционирането на автоматизираната информационна система „Документооборот“ за класифицирана информация и извършва специално изтриване на материални носители за запис на класифицирана информация; извършва обучение на служителите от въоръжените сили с възложени функции в областта на защитата на информацията; организира дейностите по планиране на потребностите от движими вещи и осъществява материално-техническото осигуряване на дейността на Министерството на отбраната; планира и осъществява транспортното осигуряване; организира храненето, библиотечното обслужване и размножаването на документи за нуждите на служителите от Министерството на отбраната и Комендантство - МО; извършва комунално-битовите и санитарно-хигиенните дейности, осигурява пожарната безопасност; заявява текущите строително-ремонтни работи и поддържа помещенията в сградите на Министерството на отбраната на ул. „Дякон Игнатий" № 3 и на ул. „Иван Вазов" № 12.
 Военната академия „Г. С. Раковски”, Националният военен университет „В. Левски” и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” са висши военни училища, които изпълняват дейности по:
- обучение за придобиване на висше образование по акредитирани професионални направления;
- обучение на специалисти с висше образование за следдипломна квалификация;
- професионално обучение на военнослужещи със средно образование;
- извършване на научноизследователска работа;
- обучение в областта на сигурността и отбраната на страната, свързани с други задачи, възложени от министъра на отбраната.
Организационната структура на военно-образователната система ще се запази, като ще се изработят механизми за оценка на образователните способности и проекти за тяхното развитие, както и на възможността за придобиване на комплексно авиационно образование.
21
III. Ръководство, командване и управление.
1. Ръководство.
Ръководството на въоръжените сили е дейност и отговорност на политическото и военнополитическото ръководство на страната и се изразява в способността, правото и задължението им за създаване, поддържане и усъвършенствуване на нормативната база за развитието и функционирането на въоръжените сили, определяне на ресурсите за отбрана (човешки, материални и финансови), решаване кога, къде и как ще се използват въоръжените сили.
2. Командване и управление.
Системата за командване и управление позволява на командирите/началниците и техните щабове да изпълняват задачите, произтичащи от мисиите на въоръжените сили.
Нивата на командване и управление представляват съвкупност от управленски звена, които имат едно и също място в йерархичния строеж на управленската структура.
Обособени са три нива на командване и управление на въоръжените сили: стратегическо, оперативно и тактическо.
Стратегическото ниво на командване и управление включва Президента на републиката, министъра на отбраната и началника на отбраната, подпомагани от щаб на отбраната и обща и специализирана администрация на Министерството на отбраната.
Стратегическото ниво е отговорно за изпълнението на задачите на въоръжените сили, произтичащи от определените мисии.
Оперативното ниво на командване и управление включва командващия на Съвместното командване на силите, командващите/командирите на Сухопътни войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили, подпомагани от техните щабове.
Оперативното ниво на командване и управление е отговорно за планирането и провеждането на операции на територията на страната и извън нея в определени пространствени, времеви и ресурсни рамки за постигането на стратегическите цели. Това равнище осъществява връзката между тактическото и стратегическото ниво.
Командващият на Съвместното командване на силите осъществява командването на пряко подчинените му военни формирования, както и оперативното командване и управление на придадените му военни формирования от видовете въоръжени сили при провеждането на съвместни операции.
Командващите/командирите на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили осъществяват командването и управлението на подчинените им военни формирования. При провеждане на самостоятелни операции командващите/командирите на видовете въоръжени сили командват и управляват подчинените им тактически формирования. При
22
съвместни операции те формират щабни елементи на сухопътния, военновъздушния и военноморския компонент за управление на участващите в съвместната операция сили и средства.
Командващият на Съвместното командване на силите и командващите/командирите на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили са непосредствено подчинени на Началника на отбраната.
Тактическото ниво на командване и управление включва командирите (началниците), подпомагани от техните щабове, които осъществяват тактическо командване и управление на подчинените им военни формирования, които са:
- от състава на Съвместното командване на силите;
- от състава на видовете въоръжените сили;
- бригада „Специални сили“;
- стационарна КИС;
- от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Тактическото ниво на командване и управление на въоръжените сили е отговорно за провеждането на бойни, поддържащи и осигуряващи действия от подразделенията за изпълнение на поставените им задачи.
Командирите на стационарната КИС и БрСпС са непосредствено подчинени на Началника на отбраната.
3. Командна структура и командна верига на въоръжените сили.
Командната структура на въоръжените сили представлява съвкупност от структурни елементи, образуващи йерархия. Тя определя разделение на правомощията в процеса на функциониране на системата за командване и управление и се изразява във формалните и неформални връзки и отношения между нивата и звената на управление в тяхното единство и подчиненост.
Командната структура на въоръжените сили включва Министерството на отбраната, Съвместното командване на силите, командванията на: Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, военните формирования на пряко подчинение на Началника на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Командната верига на въоръжените сили е съставна част на системата за командване и управление, която показва последователност или ред на подчиненост от най-старшия до най-младшия командир/началник, посредством която се осъществява командването и управлението, при спазване принципите на организационна подчиненост, интегриране, единоначалие и йерархия в правомощията на командирите и началниците.
23
IV. Численост на въоръжените сили и разпределение на личния състав по структури на силите.
Въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000. В резултат на дълбоките реформи в системата за отбрана и съкращенията на личен състав, извършени през годините, към 2015 г. числеността на въоръжените сили е достигнала критично ниво, под което ще е невъзможно да бъдат изпълнявани някои от основните задачи. Неизпълнението на инвестиционните планове за модернизация и забавеният темп на освобождаване от излишни имоти, имущества, въоръжения, техника и боеприпаси не позволяват по-нататъшно съкращение на личния състав без загуба на съществени отбранителни способности.
Чрез модернизация и придобиване на нови платформи въоръжение и техника, както и при освобождаване от излишъци (материални ресурси, инфраструктура и др.) числеността на въоръжените сили поетапно ще се намалява от горния праг до не по-малко от 37 000 души. По този начин ще се намаляват разходите за издръжка на личен състав, а чрез създадени нови правни механизми ще се гарантира, че намаляваните разходи за личен състав ще бъдат реинвестирани в отбраната – за модернизация и бойна подготовка.
Бързо променящата се среда за сигурност и редуцирането на личния състав на въоръжените сили, както и ограничените финансови ресурси за отбрана породиха необходимостта от надграждане и развитие на визията за доброволен резерв на военните формирования. С оглед подобряване функционирането на доброволния резерв се предвижда да се направи анализ на разкритите длъжности и при необходимост да се преразпределят между военните формирования. Предвижда се създаване на отделни структурни звена от доброволния резерв в длъжностните разписания на военните формирования, в състав от отделения, взводове и роти, които ще отговарят за дейности, свързани с подпомагане и осигуряване изпълнението на задачите на военните формирования. От друга страна, се поражда необходимост от увеличаване на мобилизационните способности на въоръжените сили и в тази насока се предвижда доброволният резерв да се явява ядро за сформиране на военновременните формирования. Числеността на доброволния резерв на въоръжените сили на Република България до 2020 г. ще бъде до 3000 резервисти.
Към 31 декември 2018 г. съотношението на личния състав за мирно време, без доброволния резерв, по категории военнослужещи и цивилни служители ще бъде, както следва:
 военнослужещи/цивилни служители - 78 на сто/22 на сто;
 категориите военнослужещи - офицери/офицерски кандидати/сер-жанти/войници – 23 на сто/2 на сто/28 на сто/47 на сто;
24
 офицерите със звания - полковник/подполковник/майор/младши офицерски звания – 7 на сто/13 на сто/20 на сто/60 на сто2.
Относителният дял на числеността на Българската армия е, както следва:
 Съвместно командване на силите – 10,7 на сто от личния състав на Българската армия;
 Сухопътни войски – 46,2 на сто от личния състав на Българската армия;
 Военновъздушни сили – 23,1 на сто от личния състав на Българската армия;
 Военноморските сили – 12,2 на сто от личния състав на Българската армия;
 Структури на пряко подчинение на началника на отбраната – 7,8 на сто от личния състав на Българската армия.
Правата и задълженията на гражданите и на органите за ръководство на резерва на въоръжените сили, обществените отношения, свързани с резерва на въоръжените сили, службата в него и на военния отчет на гражданите са уредени в Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
За военно време въоръжените сили ще се допълват с военни формирования и структури съгласно решение на Народното събрание за определяне на военни формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време и за определяне числеността на запаса от 25 октомври 2013 г. (ДВ, бр. 96 от 2013 г.). Военновременните формирования се комплектуват със запасни и техника-запас съгласно Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
V. Комплектуване с основно въоръжение и бойна техника.
Комплектуването на въоръжените сили с основно въоръжение и бойна техника е съгласно таблицата.
ТАБЛИЦА
за комплектуване на въоръжените сили с основно въоръжение и техника
Основно въоръжение и техника
към 31 декември 2020 г.
Съвместно командване на силите
бойни бронирани машини
7
2 В съотношенията на офицерите по звания не се включват военнослужещите от служба „Военна информация“, служба „Военна полиция“, военните академии и висшите военни училища.
25
Основно въоръжение и техника
към 31 декември 2020 г.
Сухопътни войски
танкове
90
бойни бронирани машини
404
артилерийски системи над 100 мм
190
Военновъздушни сили
бойни самолети
29
транспортни самолети
8
учебни самолети
17
бойни вертолети
6
транспортни вертолети
18
учебни вертолети
6
зенитноракетни комплекси
17
радиолокационни системи
20
безпилотна летателна система (БЛС) *
1
Военноморски сили
бойни кораби
7
кораби за бойна поддръжка
10
спомагателни кораби
6
плаващи средства и съоръжения
18
вертолети
3
Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров"
спомагателни кораби
1
Национален военен университет „Васил Левски”
танкове
12
бойни бронирани машини
24
артилерийски системи над 100 мм
32
* Една безпилотна летателна система (БЛС), включваща 4 безпилотни летателни апарата (БЛА).
VI. Логистично осигуряване.
Логистиката на въоръжените сили ще се развива като комплексна дейност за изграждане на физическия компонент на въоръжените сили на базата на достиженията на науката и технологиите с цел гарантиране на осигуряването на войските и силите с необходимите средства и обслужващи дейности за подготовката и провеждането на операциите, както и за дейностите в мирно време. Логистиката ще бъде компонентът, който свързва възможностите на националната икономика с потребностите на въоръжените сили.
26
Логистичното осигуряване на въоръжените сили ще се извършва чрез оптимално съчетаване на ресурсните възможности на националната икономика с формите на многонационалната логистична поддръжка. Ще се използват по-активно възможностите на агенциите на НАТО и възможностите, свързани с участие в програми, проекти и инициативи на Алианса и ЕС, както и със съюзници в двустранен или многостранен формат.
Ограничените финансови ресурси за отбрана и съвместният характер на бъдещите операции насочват усилията към изграждане на фокусирана логистика във въоръжените сили със способност за осигуряване на военните формирования с необходимото въоръжение, техника и материални ресурси в точното място и време и в необходимото количество за изпълнение на възложените им задачи.
Приоритетно ще се развиват логистични способности свързани с:
- поддържането на необходимите запаси от материални ресурси, тяхното разпределение и доставка;
- поддръжка и ремонт на основното въоръжение и техника;
- придвижване и транспортиране;
- осигуряване на военната инфраструктура;
- повишаване на мобилността на декларираните формирования и осигуряване на навременна и ефективна логистична поддръжка в хода на операцията;
- оказване на военна помощ при поддръжка от Република България като страна домакин на съюзнически сили и организации;
- модернизиране на съществуващите медицински структури, оптимизиране взаимодействието между тях и управлението на системата за военномедицинско осигуряване на въоръжените сили.
В съответствие с обособените нива за ръководство, командване и управление на въоръжените сили, логистичната система се изгражда на трите нива - стратегическо, оперативно и тактическо.
Основен орган за управление на логистичното осигуряване на стратегическо ниво е дирекция „Логистика” в Щаба на отбраната. Дирекцията е орган за изготвяне на военно-експертни оценки в областта на логистиката. Дирекцията подпомага министъра на отбраната при формиране на политиката по логистичното осигуряване на въоръжените сили и планира логистичното осигуряване на въоръжените сили в рамките на процесите на предварителното планиране и планирането в отговор на кризи на стратегическо ниво.
Управлението на логистичното осигуряване в Българската армия на оперативно ниво се осъществява от отдели „Логистика” от състава на Съвместното командване на силите и командванията на видовете въоръжени сили. Отделите „Логистика“ в СКС, СВ, ВВС и ВМС подпомагат дейността на командващия на СКС и командващите/командирите на видовете въоръжени сили в планирането, организирането и управлението на всички дейности, свързани с логистичното осигуряване на подчинените им военни формирования.
27
На тактическо ниво в непосредствено подчинение на командващия на СКС и командващите/командирите на СВ, ВВС и ВМС се изграждат логистични формирования със способности, осигуряващи изпълнението на техните функции и задачи. Във военните формирования от СКС и видовете въоръжени сили се изграждат изпълнителски логистични органи и звена, съобразени със спецификата на изпълняваните функции и задачи от тези формирования.
Схемата на логистичната система на въоръжените сили е показана в приложение от плана.
Промените в средата за сигурност и нарасналите изисквания на алианса към Република България за предоставяне на поддръжка като страна домакин (ПСД) на съюзнически войски и сили налагат обособяване на нови структурни звена на стратегическо и оперативно ниво, които да координират своевременното и качественото изпълнение на дейностите по оказване на военна помощ като съставна част на ПСД, а на тактическо ниво да се поддържат и изграждат изпълнителски структури със способности, осигуряващи тези дейности.
След преструктуриране на запасите и освобождаването (реализиране или утилизация) от излишните материални ресурси на тактическо ниво ще бъдат извършени промени. Те ще засегнат най-вече бригада „Логистика“, която се реорганизира в периода 2016-2020 г. в резултат на освобождаване от излишни способности и разформиране на част от подчинените й бази. Сроковете за разформироване на военните формирования се съобразяват с реалното изпълнение на мероприятията по освобождаването им от излишните материалните ресурси.
Управлението на логистичната система ще се извършва чрез използване на автоматизирана информационна система за обмен на логистична информация и планиране на логистичното осигуряване. За осъществяване на дейностите по развитие, внедряване и ефективно функциониране на информационна система „Логистика на БА“ в СКС се изгражда щатно звено за изпълнение на функциите и задачите на офис на системата, пряко подчинено на командващия на СКС.
Ще продължи поддържането и развитието на необходимите медицински способности и структури за постигане на очакваното ниво на медицинско осигуряване на въоръжените сили.
За осъществяване на ефективно медицинско осигуряване на въоръжените сили е изградена единна система, която включва органи за планиране на медицинското осигуряване в щабовете на трите нива на системата за командване и управление на въоръжените сили и Военномедицинската академия. Силите и средствата за медицинското осигуряване се формират на смесен принцип – от състава на ВМА и във формированията от въоръжените сили.
Основните усилия за оптимизиране на медицинското осигуряване до 2020 г. сe насочват към създаване на нови диагностични, лечебни и
28
евакуационни възможности, както за територията на страната, така и при операции зад граница.
VII. Комуникационно и информационно осигуряване.
Комуникационно-информационна система на въоръжените сили осигурява поддържането на ефективно и надеждно функциониране на системата за командване и управление чрез своевременно доставяне на необходимата информация на точното място в целия спектър мисии и задачи на ВС. Съставена е от пунктове за управление на КИС, органи за управление на КИС и комуникационни и информационни мрежи.
За осигуряване на планираните ресурси за комуникационно-информационната поддръжка функционират структури на стратегическо, оперативно и тактическо ниво.
Структурата на КИС на стратегическо ниво носи отговорност за планиране и осигуряване на ресурсите за комуникационно-информационната поддръжка на системата за командване и управление на ВС. Тази структура определя политиките за изграждане и развитие на КИС, за предоставяне на услуги, за защита на информацията и за подготовка и обучение на кадри за нуждите на КИС.
На стратегическо ниво ще продължат да се поддържат в готовност и да се развиват КИС на стационарни пунктове за управление на Върховното главно командване. В тях се развръщат оперативни центрове от интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната и имат готовност за осигуряване на защитена свързаност и условия за работа на оперативните групи на органите за държавно военновременно управление.
Основните сили и средства са съсредоточени в стационарна КИС, подчинена на началника на отбраната и осигуряваща комуникационно–информационната поддръжка на системата за командване и управление на стратегическо ниво, както и привързването на пунктовете за управление на оперативно и тактическо ниво в районите за бойно използване.
Структурата на КИС на оперативно ниво планира и управлява комуникационно-информационната система при подготовката и в хода на съвместна операция.
На оперативно ниво основните сили и средства са съсредоточени в мобилната КИС, подчинена на командващия на Съвместното командване на силите и изпълняваща задачи в негов интерес.
На тактическо ниво основните сили и средства са съсредоточени във формирования по КИС, подчинени на командващите на видовете въоръжени сили и изпълняващи задачи в техен интерес.
Органите по КИС на структурите, пряко подчинени на министъра на отбраната, планират и изграждат КИС за изпълнение на основните задачи и при необходимост ползват ресурси от СКИС.
29
VIII. Образование, наука и обучение.
Военно-образователната система е изградена като централизирана подсистема на системата за подготовка на кадри за въоръжените сили за всички категории военнослужещи за стратегическите, оперативните и тактическите звена и разполага с необходимите инфраструктура, сграден фонд, академичен състав и учебно-материална и полигонна база.
Елементите на военно-образователната система са пряко подчинени на министъра на отбраната и включват:
 Военна академия „Георги Стойков Раковски”;
 Национален военен университет „Васил Левски”;
 Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров”;
 Институт по отбрана „Професор Цветан Лазаров“.
Военна академия „Г. С. Раковски”, Национален военен университет „В. Левски” и Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” като основни елементи на военно-образователната система са акредитирани и оценени от Националната агенция за оценка и акредитация (НАОА), имат действащи системи за управление на качеството и отговарят на националните и на европейските изисквания за придобиване на висше образование. Същите поддържат и развиват специфични способности за изпълнение на следните дейности:
- обучение за придобиване на висше образование по акредитирани професионални направления;
- обучение на специалисти с висше образование за следдипломна квалификация;
- професионално обучение на военнослужещи със средно образование;
- за комплектоване на формированията за военно време с младши офицери се дава възможност на студентите, обучаващи се във висшите военни училища, да преминават военна подготовка и да придобиват професионална квалификация „Офицер от резерва“;
- извършване на научно-изследователска работа;
- обучение в областта на сигурността и отбраната на страната, свързани с други задачи, възложени от министъра на отбраната.
Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров” е научна организация за научни изследвания, научно-приложна дейност и научно-техническо осигуряване в интерес на отбраната на страната, като поддържа и изгражда способности за изпълнение на следните основни задачи:
- научноизследователски и научно-приложни опитно-конструкторски в областта на въоръжението, системите С4I, военната техника и военнотехническите имущества;
- подпомагане на интегрираните проектни екипи с участие в подготовката, научното съпровождане и цялостното изпълнение на програми и проекти в интерес на отбраната;
30
- лабораторни, функционални, приемни и полигонни изпитвания на въоръжението, системите С4I, военната техника и военнотехническите имущества, експертни оценки, анализи и предложения;
- дейности, обезпечаващи жизнения цикъл на отбранителни продукти – изготвяне на техническите изисквания, изпитвания и контролни измервания, осигуряване на качеството и осигуряване на летателната годност;
- контрол на качеството и сертифициране на военна и специална продукция, имущества и други продукти, както и на системи за управление на качеството в съответствие със стандартите и съюзните публикации на НАТО и Европейския съюз;
- стандартизация и защита на интелектуалната и индустриалната собственост на Министерството на отбраната.
Военната академия, висшите военни училища и Институтът по отбрана са уникални центрове за подготовка на кадри в областта на военното дело, националната сигурност, техническите и обществените науки. Обучаващите се във Военната академия и висшите военни училища студенти запълват свободния капацитет от обучаеми, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация, с което се осигуряват допълнителни приходи, покриване изискванията за учебна натовареност на преподавателския състав и относително се намаляват финансовите разходи за индивидуалната подготовка на военнослужещите.
С цел съобразяването с тенденциите за развитие на конкурентно способни специалности и участието в международни и национални научноизследователски и образователни проекти в правилниците за устройството и дейността на Военна академия „Г. С. Раковски“ и на висшите военни училища ще бъде предложено изменение и допълнение, което да регламентира възможността за разкриване на спомагателни щатове за цивилни служители до 20 на сто от числеността по основни длъжностни разписания, като финансовото осигуряване ще бъде за сметка на реализираните собствени приходи.
Не се налагат промени в организационната структура на военно-образователната система.
Усилията ще се насочат към регулиране на процеса и начините за осигуряване и придобиване от български граждани на военна подготовка на доброволен принцип. Обучението ще се извършва по единни програми в „Единния учебен център за начална военна подготовка”.
За подобряване системата по прием на кандидати за военна служба и за служба в доброволния резерв се предвижда всички български граждани желаещи да участват в конкурси, да са придобили начална военна подготовка.
Обучението по специална военна подготовка ще се извършва под ръководството на командирите на видовете въоръжени сили. На обучение по
31
специална военна подготовка ще преминават назначените с договор за военна служба или за служба в доброволния резерв, а на желаещите на доброволен принцип - по заявка на Централното военно окръжие.
Предвижда се в периода до 2020 г. да се предприемат действия за създаване на по-ефективен подход и осигуряване на стимули за желаещи да се обучават по военна подготовка на доброволен принцип.
IX. Дислокация и инфраструктура.
Организационните структури на въоръжените сили са дислоцирани във войскови райони, в които са разположени елементи на инфраструктурата за отбрана (сграден фонд, складове, работилници, гаражи, както и военни летища, пристанища, полигони, учебни центрове, стрелбища и т.н.), обслужващи ежедневната дейност и бойната подготовка на военните формирования. Общо елементите от основната инфраструктура включват разгъната застроена площ (РЗП) около 3 155 000 кв. м.
В хода на преструктурирането към края на 2020 г. войсковите райони ще бъдат намалени, което ще доведе до редуциране на площта на елементите на основната инфраструктура с около 50 550 кв. м, както и до икономии на финансови средства за поддръжка и ремонти.
Подчинените формирования на Съвместното командване на силите са дислоцирани в 42 войскови района.
Сухопътните войски са разположени в 17 гарнизона, в които са позиционирани 70 войскови района и 7 гарнизонни стола.
Наличната инфраструктура на Военновъздушните сили е разположена в 77 войскови района и в части от такива, от които 31 са основни, а в останалите са разположени съоръжения, осигуряващи войсковата дейност (близки и далечни приводни станции, свързочни възли, трафопостове, помпени станции).
Инфраструктурните съоръжения на Военноморските сили са дислоцирани в 42 войскови района: 21 от тях са от казармен тип, 6 – от складов тип, 2 – пристанища, 1 летище и 12 от друг тип.
Бригада специални сили е разположена в 5 войскови района.
Инфраструктурата за отбрана на другите структури (служба „Военна полиция“, служба „Военна информация“ и елементите на образователната система и учебните центрове) няма да претърпи съществени изменения по отношение на дислокация и РЗП на основната инфраструктура.
32
X. Поддържане на съществуващите и развитие на нови отбранителни способности.
За поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили и за реализиране на политиката в сферата на отбраната и сигурността в съответствие с процеса на отбранително планиране на НАТО и с процеса на развитие на отбранителни способности в ЕС ще се поддържа и развива ефективно и ефикасно планиране на отбраната, базирано на способности, целящо изграждане, развитие, поддръжка и използване на необходимите способности на въоръжените сили за изпълнение на задачите по отбрана на страната, изпълнение на задълженията на Република България в системата за колективна сигурност и отбрана, а също така и за принос към националната сигурност в мирно време.
В съответствие с нивото на национална амбиция ще се изграждат, развиват и поддържат балансирани способности на трите вида въоръжените сили за планиране и ефективно провеждане на операции с приоритет в областите бойна ефективност, информационно осигуряване, командване, управление и комуникация.
На базата на формулираните мисии и произтичащите от тях задачи, с цел определяне на необходимите способности на ВС са разработени и утвърдени сценарии за планиране. Същите са приоритизирани чрез Методика за приоритизиране на способности с дефицит. Националните военни способности са структурирани в „Каталог на способностите за развитие на ВС на Република България“ в съответствие с приетите в НАТО основни области, а именно:
 Подготовка (Prepare);
 Стратегическо развръщане (Project);
 Бойна ефективност (Engage);
 Поддръжка (Sustain);
 Командване, управление и комуникации (Consult, Command & Control);
 Защита и мобилност (Protect);
 Информационно осигуряване (Inform).
Подготовка - изисква способности за повишаване на ефективността на въоръжените сили и на непосредствената подготовка преди участие в операции и включва: обучение и подготовка, провеждане на учения, планиране на операциите, разработване на концепции и доктрини, изучаване на поуки от практиката, експериментиране, стандартизация, придобиване, изследователска и развойна дейност, провеждане на преговори за статута на многонационалните формирования, изграждане на многонационален капацитет.
Ще продължи развитието на Центъра за изследване, изграждане и развитие на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, катастрофи и аварии.
33
Ще продължи развитието на инициативата Connected Training Initiative и реализирането на проект с общо финансиране от НАТО за свързване на Съвместното съоръжение Учебен полигон „Ново село“ с полигоните в Хохенфелс и Графенвьор, Германия и тренировъчния център на НАТО Бидгошч (Полша).
Ще продължи разработването на единен план за подготовка с използването на Съвместните съоръжения на територията на Република България, включително с участието на трети страни от НАТО и страни партньори и преминаването от двустранни към многостранни учения, подготовки и тренировки.
Ще продължи нашето участие в инициативата на НАТО за Свързаност на силите, както и ще се търсят допълнителни възможности за развитие на способности на двустранна, многостранна основа и на основата на Концепцията за рамковата нация. Приоритет ще бъде присъединяване към групата от страни с рамкова нация Германия и към командването в Шчечин (Полша) като основно за Източна Европа.
Стратегическо развръщане - изисква способности за стратегическо развръщане в назначена зона за съвместни операции.
Ще продължи членството на страната ни в програмата на НАТО за Стратегически въздушен превоз С-17 и Многонационалния координационен център за превоз по море, с което ще бъдат изпълнени изискванията за способности за стратегическо развръщане в назначена зона за съвместни операции.
Бойна ефективност - изисква способности за ефективно бойно въздействие (пряко или непряко) върху противника посредством прилагането на физически или когнитивни ефекти чрез комбинация от съвместен маньовър и огнево поразяване, а когато е подходящо и чрез други оперативни способи, мерки и механизми за налагане на волята над противника.
За изпълнението на изискванията в тази областта съществен принос ще има придобиването на нова бойна бронирана машина, заедно със съответното оборудване, екипировката и подготовката на 3 батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади; придобиването на нов тип основен боен самолет, заедно с осигурената за него интегрирана поддръжка ще има; придобиване на модулен патрулен кораб и модернизация на корабните платформи чрез оборудване с противокорабен комплекс, система за противовъздушна отбрана и торпедно въоръжение, трикоординатен радар, дистанционно пилотируем летателен апарат и бойна информационна система.
Поддръжка - изисква способности за планиране и провеждане на мероприятия с цел поддържане на боеспособността на войските и силите, включващи придвижване и транспорт, инженерно осигуряване, медицинско осигуряване, управление на доставките, поддръжката и обслужването на въоръжението, бойната техника и материалните средства.
Ще продължи участието ни в Многонационалното интегрирано логистично формирование на НАТО.
34
Командване, управление и комуникации - изисква способности, осигуряващи ефективно командване, управление и контрол на войските и силите за изпълнение на поставените задачи.
Ще се изграждат способностите в областта на комуникационно-информационните системи, системите за навигация и киберзащита. Приоритет ще бъде развитието на Центъра за наблюдение, анализ, реагиране и възстановяване на комуникационните и информационни системи в рамките на проект “Киберзащита” заедно с развитието на автоматизираната информационна система и адаптация на полевите системи за управление в рамките на федерираните мрежи за управление на мисиите (FMN) на НАТО.
Ще продължи развитието на инфраструктурата на Съвместните съоръжения, включително с използването на финансиране от общите фондове на НАТО. Приоритет ще бъдат изграждането, развитието и усъвършенстването на пътната инфраструктура, полигоните за маньовър, бойни стрелби и подготовка на механизирани, танкови и артилерийски подразделения, постоянен склад за съхранение на боеприпаси (за УП „Ново село“), летателните полета и съоръженията за обслужване и ремонт на авиационна техника (за летищата Безмер и Граф Игнатиево).
Защита и мобилност - изисква способности за защита на личен състав, съоръжения, техника, оборудване и дейности при заплахи от всякакво естество и във всякакви ситуации с цел осигуряване на свободата на действие и допринасяне към успеха на операцията.
С изпълнението на „Цели за способности 2013“ в областта на наземните средства за противовъздушна отбрана (ПВО), киберзащита и средства за противоминна борба ще бъдат изпълнени изискванията за защита на личния състав, съоръженията, техниката и дейностите от заплахи от всякакво естество. Подмяната на наземно базираните средства за ПВО ще се реализира чрез многонационални проекти на НАТО и ЕС в темп, зависещ от наличните средства.
Информационно осигуряване - изисква способности за информационно осигуряване и предоставяне на навременна, целесъобразна и точна разузнавателна информация.
Предвижда се нарастването на способностите в тази област да се постигне чрез модернизация на системите за наблюдение с придобиване на 4-6 трикоординатни радара.
Ще продължи участието на страната ни в инициативата на НАТО за Съюзно земно наблюдение. Изграждането на способности за съвместно разузнаване, системно наблюдение и непосредствено разузнаване ще допринесе за цялостно изпълнение на изискванията.
В дългосрочен план ще е необходимо да бъдат придобити ключови за съвременните операции способности за въздушно разузнаване и наблюдение, изграждане и поддържане на обща оперативна картина, комуникационно-информационна поддръжка, мобилна логистика, действия в градска среда,
35
нощем и при екстремни климатични условия и за защита на критична инфраструктура.
XI. Ресурсно осигуряване.
Съгласно приетата от Народното събрание Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 основен източник на финансиране на отбранителните способности на въоръжените сили е държавният бюджет и съответно бюджетът на Министерството на отбраната (МО).
Финансовото осигуряване на дейностите в Плана за развитие на въоръжените сили 2020 е съобразено с двата етапа на изпълнението на плана.
Първи етап
Финансовата макрорамка за изпълнение на първият етап от изграждането и развитието на въоръжените сили е съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. (Решение № 847 на Министерския съвет от 2015 г.).
Финансовите средства, определени за Министерството на отбраната, през първия етап са, както следва:
- 2016 г.
Бюджетът на МО за 2016 г. (в т.ч. средствата от централния бюджет и трансфера за държавните висши военни училища) е в размер 1 187 173 хил. лв., което представлява 1,35 на сто от БВП. Бюджетът позволява назначаване на военнослужещи за достигане на списъчния състав към 1 юли 2015 г. – приоритетно в декларираните военни формирования и стартиране на инвестиционни проекти, изискващи значителни финансови ресурси.
- 2017 г.
Определеният разходен таван за МО (в т.ч. средствата от централния бюджет и трансфера за държавните висши военни училища) е в размер 1 172 548 хил. лв., което представлява 1,28 на сто от БВП. За достигане на 1,35 на сто от БВП е необходимо увеличение на разходния таван на МО с 55 000 хил. лв., което ще позволи назначаване на 500 военнослужещи на вакантни длъжности, отразяване на планираното нарастване на минималната работна заплата, ускоряване на процесите по утилизация на излишните бойни припаси и осигуряване ниво на подготовка на декларираните формирования съгласно стандартите на НАТО.
Продължава изпълнението на инвестиционни проекти за придобиването на нов тип боен самолет, многофункционален модулен патрулен кораб и бойни бронирани колесни машини.
- 2018 г.
Определеният разходен таван за МО (в т.ч. средствата от централния бюджет и трансфера за държавните висши военни училища) е в размер 1 214 323 хил. лв., което представлява 1,28 на сто от БВП. За достигане на 1,35
36
на сто от БВП е необходимо увеличение на разходния таван на МО с 64 000 хил. лв., което ще позволи назначаване на 800 военнослужещи на вакантни длъжности за намаляване на некомплекта от личен състав, продължаване на процесите по утилизация на излишните бойни припаси и запазване нивото на подготовка на декларираните формирования съгласно стандартите на НАТО.
Продължава изпълнението на инвестиционни проекти за придобиване на нов тип боен самолет, многофункционален модулен патрулен кораб и бойни бронирани колесни машини.
Втори етап
През периода 2019-2020 г. се предвижда увеличение на бюджета на МО до ниво 1,5 на сто от БВП, което е използвано в планиращите допускания. В изпълнение на решенията от Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс през 2014 г. се очаква до 2024 г. бюджетът на МО постепенно да достигне 2 на сто от БВП. Тези финансови ресурси позволяват планово попълване на вакантните длъжности до утвърдените длъжностни разписания (в т. ч. постоянния резерв) на определените структури.
В края на втория етап стремежът е съотношението на разходите за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи да достигне 60:20:20, което съответства на средните норми за страните от ЕС.
Нивото на капиталови разходи е 20 на сто от общите бюджетни разходи и позволява изпълнението на инвестиционни проекти, които са започнали през първия етап, и стартиране на други приоритетни инвестиционни проекти, включени в портфолиото от проекти. По този начин ще бъде намалена зависимостта на въоръжените сили от страни извън НАТО и ЕС.
В периода 2019-2020 г. разчетените финансови ресурси ще осигурят функционирането на въоръжените сили и изпълнението на определените им мисии и задачи, както и ще създадат възможности за провеждане на политика по доходите, провеждане на подготовка, продължаване процеса на модернизация и придобиване на ново въоръжение и техника.

**Б. Киров** · Май 22, 2016

Преди 23 минути, Capitainofmarine said:

Основно въоръжение и техника
към 31 декември 2020 г.
Сухопътни войски
танкове
90
бойни бронирани машини
404
артилерийски системи над 100 мм
190
Военновъздушни сили
бойни самолети
29
транспортни самолети
8
учебни самолети
17
бойни вертолети
6
транспортни вертолети
18
учебни вертолети
6
зенитноракетни комплекси
17
радиолокационни системи
20
безпилотна летателна система (БЛС) *
1
Военноморски сили
бойни кораби
7
кораби за бойна поддръжка
10
спомагателни кораби
6
плаващи средства и съоръжения
18
вертолети
3
Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров"
спомагателни кораби
1
Национален военен университет „Васил Левски”
танкове
12
бойни бронирани машини
24
артилерийски системи над 100 мм
32
* Една безпилотна летателна система (БЛС), включваща 4 безпилотни ле

Налага ми се да излизам сега и затова нямам време да прочета и коментирам целия текст, но това, което прочетох за "Основно въоръжение и техника" може да се коментира само с една дума "съкращаване", а с повече: "Огледай се, ослушай се, и ако не идва влак - премини!"

Ами, ако идва влак?!

Вход

Сравнителни данни за военния потенциал на балканските държави граничещи с България.

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Dobri_I

Capitainofmarine

Frujin Assen

Posted Images

Напиши мнение

Подкрепете ни

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!