Българската авиация

[Frujin Assen]

За начало на въздухоплаването в България може да се приеме август 1892, когато на промишленото изложение в Пловдив участвал Йожен Годар. Той бил един от пионерите на въздухоплаването и на 19 август извършил няколко полета със своя балон  "La France". Помагал му поручик Васил Златаров с 12 сапьори.

Изложението в Пловдив

Впечатлен от балона Васил Златаров си поставил за цел да накара щаба да използва въздушни балони в армията. Това му се отдало през 1906 когато с указ 28 от 20 април било създадено въздухоплавателно отделение в състава на железопътната дружина. Негов командир бил капитан Златаров а в него влизали двама офицери, трима сержанти и 32 редници. Първоначало отделението разполагало с един балон който можел да се издига на 400-500 метра височина и оттам да се води наблюдение. Той трябвало да се използва при статични ситуации за наблюдение и коригировка на артилерийската стрелба. През 1912 от Русия били закупени материали и в България бил построен балона София-1, копие на балона на Годар който можел да се издига на 600 метра.

Не останали извън внимание и летателните машини по тежки от въздуха. Още в самия зачатък на авиацията през 1912 група български военни били изпратени във Франция (по това време безспорен лидер в авиацията) за обучение. Били закупени и самолети.

Първото използване на българската авиация било по време на балканската война. В 9,30 на 29 октомври 1912 поручик Радул Милков с щурман Продан Таракчиев вдигнали във въздуха своя "Албатрос" и провели 50 минутен разузнавателен полет над Одрин. Освен разузнаване те хвърлили над жп гарата Караагач две бомби.

Първите български самолети

Към края на януари 1913 в българската авиация вече имало 29 аероплана и 13 пилоти (8 от тях чужденци). През 1914 в София било открито аеропланно училище, което през октомври 1915 се преместило на летище Божурище.

Купени от  Франция - 1 "Блерио" XI, 1 "Блерио" XXI, 2 "Блерио" Xi-2, 1 "Вуазен", 1 "Сомер"; Англия - 1 "Бристол"; Германия - 4 "Албатроса" F.II; Русия - 1 "Блерио" XI-бис, 2 "Блерио" XI-2бис, "Фарман" VII - 5 броя, 2 "Нюпор" IV, 8 "Блерио".
 

При включването на България в ПСВ в българската армия имало отряд аероплани който бил командван от Радул Милков. В него влизали шест пилоти, осем наблюдатели и 109 души наземен персонал. Материалната част включвала 2 "Албатроса" и 3 "Блерио". На някого може да му се стори странно, че през 1913 сме имали цели 29 самолета, а през 1915 едва пет. Трябва да се има впредвид, че това е самата зора на авиацията, самолетите остарявали още преди да са произведени, а и били строени от плат и въжета, та били много крехки и нетрайни.

Български самолети от ПСВ

Всичко за цялата ПСВ българската авиация извършила 1272 бойни полета и провела 67 въздушни боя в които са удържани три победи. Собствените загуби съставлявали 11 самолета от които 6 във въздушни боеве (4 били свалени, а 2 били така повредени, че не подлежали на възстановяване). Тук е важно да се каже, че основната тежест на въздушното прикритие на солунския фронт било от германската авиация. Това е и причината българските самолети да летят с германски опознавателни знаци-просто така е по лесно разпознаването.

Радул Милков

Свален френски Фарман с който съюзниците са се опитвали да бомбардират София

След края на ПСВ на България било забранено да има военна авиация. Забранено и било и да купува самолети откъдето и да било другаде освен от победителите. Те естествено продавали вече остарели самолети и при това често с умишлено влошени характеристики (например по слаби двигатели).

Разбира се някой от самолетите били скрити, но това не решавало нищо. Както се каза, по това време авиацията се развивала бурно и нямало как както днес самолети на по 20-30 години да остават на въоражение. Тъй като нямало откъде да се внесат качествени самолети било решено да се произвеждат в България. През 1925 бил построен първия авиозавод ДАР Държавна аеропланна работилница. Първия български самолет бил ДАР У-1 сглобен от първия главен инжинер германеца Херман Винтер. Този самолет бил на базата на разузнавача от войната DFW C.V  сглобен от части съхранени от унищожаване. Произведени били едва няколко бройки. След него бил построен ДАР-2 който бил копие на немския Albatros C.III. Той обаче имал дървена конструкция (не достигали материали) и бил по лош от оригинала. Това обаче били по това време напълно остарели машини, произведени просто защото нямало нищо. През 1928 започнало производството на ДАР-1 и впоследствие ДАР-1А (с по мощен двигател). Това бил изключително успешен учебен самолет, който се използвал чак до 1942.

ДАР-1У

ДАР-2

ДАР-1А

 

 

Когато през 1929 било разрешено България да има ограничена военна авиация се взело решение да се произведе боен самолет. През 1929 бил произведен ДАР-3 Гарван който имал 3 модификации в зависимост от използвания двигател. Общо били произведени 24 машини. Той трябвало да се използва като разузнавач и лек бомбардировач.

ДАР-3 Гарвар ІІІ

През 1926 заработил и втория български авиозавод "Български Капрони". Първият самолет който бил произведен бил КБ-1, който представлявал почти пълно копие на известния италиански самолет Caproni Ca.100. Той също бил използван като учебен. Произведения през 1934 КБ-2УТ представлявал уголемена с 10% версия на изстребителя  Caproni Ca.113, но двуместен и използван като учебен. Конструкцията обаче била неудачна. Впоследствие бил произведен и КБ-2А Чучулига, който бил отличен учебен самолет.

КБ-1 Пеперуда

КБ-2УТ

Времето обаче вървяло, опастностите пред България се увеличавали, а родната авиопромишленост очевидно не била в състояние да произведе бойни самолети-изтребители и бомбардировачи. Едва през 1936 Германия подарила на България първите бойни самолети 12 изстребителя Heinkel He 51 и 12 Arado Ar 65 и 12 бомбардировача Dornier Do 11. Разбира се, те били втора ръка и вече остарели, но идвали като подарък и то по време когато нашите ВВС нямали нито един самолет от тези класове. Хенкелите се използвали като учебни до 1942, а Арадо също като учебни до 1943. Дорние 11 били свалени от въоражение през 1943.

Арадо 65

Хенкел 51

Дорние 11 Прилеп

Подаръкът от 1936 включвал още 12 разузнавачи-леки бомбардировачи Heinkel He 45. Тези самолети допаднали на българските авиатори и през 1937 били поръчани още 18 машини от подобрената версия Heinkel He 46 с по мощен двигател. И накрая били подарени и 6 учебни самолета Heinkel He.72 KADETT, Fw.44 Steiglitz и Fw.58 Weihe.

Хенкел-45

Хенкел-46

През 1938 били подарени за ВВС и два транспортни самолета Junkers Ju 52/3mg4e, които били използвани чак до средата на 50те.

Юнкерс-52

Подаръкът бил сладък, но започналият през 1936 курс на "тайно въоражаване" не можел да мине само с него. Били нужни и повече и по модерни самолети. През 1937 било решено да се купят самолети от Полша, това били 14 изстребителя PZL P-24В. Причината за това били естествено парите, България не била богата страна и се ориентирала към евтините полски машини (прочее същите самолети вече имали на въоражение Румъния, Гърция и Турция). През 1940 били предадени в учебните части, а през 1944 били почти всички унищожени от американската авиация при бомбардировка. Били купени и 12 леки бомбардировача PZL P-43А. Самолета допаднал на българските летци и били поръчани още 42 машини. Преди началото на войната от тях били доставени само 33 броя. Тези самолети станали гръбнака на щурмовата авиация до 1942 когато били заменени, а след това били приведени в учебните части. Освен бойните самолети били купени и 5 учебни PWS-16bis.

PZL P-24

 PZL P-43В

Получените в подарък от Германия и купени от Полша самолети позволили през 1937 да бъдат възстановени българските ВВС под името "Въздуши на Негово величество войски". Българските ВВС продължили да нарастват, нарастнала нуждата и от пилоти, съответно били нужни повече учебни самолети. През 1938 били произведени 12 броя учебни ДАР-8. От 1941 били произведени и 48 броя учебни ДАР-9, един наистина чудесен учебен самолет който се използвал до средата на 50 те.

ДАР-8 Славей

ДАР-9 Синигер

В "Български Капрони" продължило производството на забележителните Чучулиги в модификации І, ІІ и ІІІ произведени в 20,28 и 45 машини съответствено. При това КБ-5 Чучулига ІІІ вече бил разузнавач и лек бомбардировач и летял като учебен чак до средата на 50 те. През 1939 били произведени 10 броя леки транспортни самолети КБ-6 (впоследствие КБ-39 Папагал) на базата на италянския Ca 309 Ghibli, но с по мощни двигатели. Той можел да се използва като транспортен, санитарен или лек бомбардировач.

Чучулига

Чучулига

Папагал

През 1939 на конкурса за щурмови самолет победил Български Капрони с проекта КБ-11 Фазан. Били произведени 6 броя, а впоследствие още 40 броя с по мощен двигател. Негов конкурент бил ДАР10А.

Фазан

ДАР-10А Бекас, конкурента на Фазана

През 1939 бил сключен договор с Полша за лицензно производство в България на изстребителите PZL P-24 и бомбардировачите PZL-37 LOS, като били поръчани и 15 броя от бомбардировача. Началото на ВСВ обаче сложило кръст на тези планове.

PZL-37 los

Преди началото на ВСВ България успяла рязко да усили своите ВВС когато германците предложили да купят самолети останали от Чешките ВВС и при това "на промоция" както бихме казали днес с отстъпка 40% и при това плащането било не в пари, а в бартер за селскостопански произведения. Това било изключително изгодна сделка. Били получени 78 изстребителя Avia B-534 Доган модификации srs.III и srs.IV, 60 разузнавателни  Letov S.328 Врана, 32 бомбардировача Avia B-71, 12 бомбардировача  Aero MB.200, които били използване за патрулиране по черноморското крайбрежие, 28 учебни  Avia и 1 бомбардировач  Aero А-304.

Български Авиа 534 Доган

Врана

Avia B-71 Жерав

През 1939 бил приет и нов опознавателен знак-Андреевския кръст, черен хикс на бяло поле.

Новия български опознавателен знак

Така в края на 1939 България имала:

1 ва армейска авиогрупа командир майор Васил Вълков, базирана на летище Божурище. Тя имала 36 леки бомбардировача PZL P-43 (3 ескадрили по 12 машини) и 11 тренировъчни машини от разни типове в учебната ескадрила.

2 ра изстребителна авиогрупа командир майор Кирил Георгиев, базирана на летище Марино поле. Тя имала 60 изстребителя Avia B-534 (4 ескадрили по 15 машини) и 11 учебни самолета от различни типове в учебната ескадрила.

3а разузнавателна авиогрупа командир майор Емил Карадимчев, базирана на летище Ямбол. Тя имала 48 самолета Letov S.328  (4 ескадрили по 12 самолета) и 12 тренировъчни самолета.

4 а армейска авиогрупа командир Иван Иванов, базирана на летище Горна Оряховица

5а бомбардировъчна авиогрупа командир Стоян Стойков базирана на летище Пловдив. Тя имала 3 ескадрили по 12 бомбардировача Avia B-71. В учебната ескадрила влизали 15 Dornier Do 11 и Aero MB.200.

Български МВ-200 Бухал

офицерско авиоучилище с командир Марин Димитров на летище Враждебна с 62 учебни самолета (от тях 46 доставени през 1940 Fw.44 Steiglitz ).

Fw.44 Steiglitz Щиглиц или Врабче

авиоучилище командир майор Георги Дреников на летище Казанлък с 52 учебни самолета.

През 1940 били сформирани и авиополкове и организационната структура добила следния вид:

-два самолета съставлявали двойка

-четири самолета или две двойки съставлявали звено (крило)

-ескадрила (ято) съставено от 3 звена (12 самолета)

-авиогрупа (орляк) съставен от 3 ескадрили общо 40 машини

-авиополк (полк) в състав 3 авиогрупи

Фактически това било копиране на структурата на Луфтвафе и българският авиополк бил аналог на немската авиогрупа ( Geschwader).

Въпреки значителният количествен ръст българската авиация както и преди отстъпвала на съседите си. Това касаело особено изтребителите-българските биплани трудно биха противостояли на югославските Messerschmitt Bf.109 и Hawker HURRICANE, гръцките Bloch MB.152, румънските Heinkel Hе.112, турските Morane-Saulnier M.S.406. Българското правителство осъзнавало това и се опитвало да купи модерни самолети, но опитите удряли на камък. Например опита да се купят 20 машини  Bloch MB.152 от Франция пропаднал, тъй като Германия забранила на Виши да продава тези самолети. Немците продали единствено 12 чешки изстребителя Avia Av-135 и 62 двигателя за тях. С останалите 50 двигателя българите искали да произведат 50 такива изстребителя. Този самолет много се харесал на българските летци, но за съжаление промишлеността не успяла да организира производството. Поради липса на въоражение самолета се използвал като учебен.

Авиа 135

Впрочем през 1940 Германия все пак продала 10 съвременни изстребителя Messerschmitt Bf.109Е-3. С тях били продадени и 12 бомбардировача  Dornier Do 17 модификации М и Р втора ръка. Били продадени и 38 учебни самолета  14 Bucker BU.131 JUNGMANN и 24 Arado Ar.96.

Дорние 17 Ураган

По този начин българските самолети достигнали внушителното число 580 броя, но огромната част били или напълно остарели или учебни.

На 19-20 април 1941 българската армия навлязла в Югославия и Гърция и така освободила Македония и Беломорска Тракия. Българските ВВС получили като трофеи 11 сръбски бомбардировача Do-17Kb-l произведени по немски лиценз в Кралево.

Югославски Дорние-17 "Ураган" се готвят за пребазиране в България

На 23 юни две ескадрили от 9 Do-17 и 6 Avia B-71 били прехвърлени на летище Бадем Чифлик (до Кавала) и започнали съвместни полети с немските хидросамолети по поиск на английски подводници северно от Крит които търсели немски конвои. От 23 юни 1941 до 3 януари 1942 българските бомбардировачи извършили 304 патрулни полета, но само два пъти забелязали английски подводници. От 31 юли 1941 немското командване привлякло българската авиация за охрана на немските конвои в българския участък на черно море. За тази задача било сформирано сборно войсково ято с 9 самолета Letov S-328. До края на 1941 били извършени 68 патрулни полета, като в 5 от тях били забелязани съветски подводници.

В началото на 1942 били закупени още 9 изстребителя Messerschmitt Bf-109E-7, но Германия отказала да продаде повече, тъй като и без това не и достигали. На 12 юли 1942 12 американски бомбардировачи B-24D   връщащи се от бомбардировки в Румъния преминали над България. Вдигнатите български  Avia В-534 се оказали напълно безсилни, те имали скорост от 413 км/ч, а американските бомбардировачи 488 км/ч. Освен това въоражението от 4 малокалибрени картечници било неадекватно против американските мастодонти.

Отчитайки това през март 1943 били продадени още 16 изтребителя Messerschmitt Bf-109G-2 . През лятото били продадени още 13 такива самолета. Също през зимата на 42-43 били предадени и 12 хидросамолета Arado Аг-196 които били разположени на черноморското крайбрежие. 

Arado Аг-196

Естественото българското правителство било крайно недоволно от това, но германците обещали да им предадът от френските трофеи 246 изстребителя Dewoitine D.520 и 37 бомбардировача Bloch 210. За съжаление това не се случило повечето от тези самолети били предадени в летателните училища на Германия или предадени на Италия. На България били предадени едва 96 изстребителя.

на 1 август 1943 от северна африка 170 американски B-24D излетели да бомбардират Плоещ. Когато се връщали за прехват били вдигнати Avia В-534 и 10 Bf-109G-2. Старите догани успели само два пъти да обстрелят американските бомбардировачи, когато се спускали от високо по курса, но не постигнали нищо. Месерите успели да свалят 3 американски самолета.

Във връзка с това германците обявили, че са готови да предат на България 48 броя Messerschmitt Bf-109G. Освен това през есента на 1943 България получила 12 пикиращи бомбардировача  Junkers Ju-87R-2/R-4.

Българска Щука

На 21 октомври около 40 американски бомбардировача се появили над Скопие, българската авиация успяла да свали един изстребител Р-38 "LIGHTNING".

На 14 ноември 91 бомбардировача В-25 "MITCHELL" под прикритието на 40 Р-38  извършили първия налет над София. Въздушната тревога била дадена късно и българските изстребители атакували американците едва когато те отхождали от целта. Били свалени два изстребителя  Р-38 и повредени два бомбардировача, а българите загубили 1 изтребител и неговия пилот, а още два самолета били повредени. 

Американски бомбардировачи над София

При следващия налет на 24 ноември участвали 60 B-24D и били прикривани от Р-38. Срещу тях били вдигнати 24 D.520 и 16 Bf-109G-2 които успели да свалят 2 B-24D и 2 Р-38. Българите загубили един  D.520.

На 10 декември в налета над София участвали 31 B-24D, коитото отново били прикривани от Р-38. Българските изтребители успели да повредят  3 B-24D и 4 Р-38, като загубили един D.520.

Последния налет за 1943 над София бил на 20 декември. В него участвали 50 В-24 прикривани от  60 Р-38. София била защитавана от 36 D.520 и 20 Bf-109G-2. Този ден българите свалили 7 "Лайтнинга" и повредили още един. Били свалени и  4 B-24D, два от които свалил Димитър Списаревски, първият въоражението, а когато снарядите свършили таранил американския бомбардировач. Така Списаревски загинал със смъртта на храбрите защитавайки родното небе. Неговата саможертва в името на България завинаги ще остане записана със златни букви в нашата история. Били повредени и 5 "Либерейтъра". В този бой освен Списаревски българите загубили още един "Месер", а два били повредени.

Списаревски тарани американския бомбардировач

Самите американци били силно впечатлени от държанието на българите. Ето какво казва лейтенант Едуард Тинкер пилот на Р-38: "Българските летци се сражават с такова ожесточение, сякаш защитават най голямата светиня на света. За мен те напълно изчерпват понятието ярост в авиацията."

Налетите на американската авиация подействали зле на населението и правителството помолило Германия да изпрати в София 100 немски изтребителя и да достави за българските ВВС още 50 машини.

София в руини

 

Този път в Берлин решили да помогнат и взели решение да изпратят в София изтребителна група, взели на обучение 50 пилота и доставили още самолети, а по точно  40 Bf-109G-6, 25 Bf-109G-2, 32 Ju-87D-3/D-5, 10 FW-58, 9 Bu-131 и 5 Аг-96В.  Обаче повечето самолети не могли да пристигнат преди "черния понеделник".

Български Месершмит 109 в полет

На 10 януари понеделник по София били извършени два налета. На обяд бомбардирали 180 В-17 съпроводени от много изстребители, а привечер атакували още 80 английски бомбардировача. В защита на София се вдигнали 70 български и 30 немски изтребителя, които свалили 8 бомбардировача и 5 Р-38. Били разрушени 4100 сдания, загинали 750 души и били ранени 710 души.

На 16,17,29 март имало нови налети, но най голям бил този на 30 март. В него участвали 450 бомбардировача В-17 и В-24 и английски Халифакс, съпровождани от 150 Р-38. Разрушенията били големи. За отразяване на налета били вдигнати 34 D.520 и 39 Bf- 109G-6 и даже 4 Avia В-534, които дори успели да повредят един "Либерейтер". В хода на въздушния бой нашите свалили 8 бомбардировача и повредили 5, свалили 3 изстребителя и повредили 1. Българите загубили 5 изтребителя и 3 пилота. Един пилот бил ранен от американците докато се спускал с парашут.

Български Девоатен 520

На 17 април 1944 над София извършили налет 350 В-17 на 4 вълни съпроводени от 100 изстребителя Р-47 THUNDERBOLT и Р-51 MUSTANG, които първоначално били взети за немски самолети. В резултат на грешката веднага били загубени 7 "Месера". За да бъдат спрени американците били вдигнати даже 4 учебни Avia В-135. Те успели да свалят един "Мустанг". В този бой бил изнършен още един таран Неделчо Бончев таранил един В-17, който се взривил във въздуха. Българският пилот успял да оцелее и се спуснал с парашут. В този бой българските ВВС загубили 9 изстребителя и 6 пилота, били повредени още 4 самолета.

Общо през 1943/44 съюзниците извършили 23 000 бойни полета над България, бомбардирали 186 населени места, над които били хвърлени 45 000 фугасни и запалителни бомби. В резултат били унищожени 12 000 сгради, загинали 4208 души и били ранени 4744 души. Българите свалили 65 самолета и повредили още 71 машини. Загубите съставлявали 24 изстребителя, 18 били повредени, а загинали 19 пилоти.

За участието на българските ВВС в Отечествената война си струва са се разкаже отделно. В нея били извършени 3744 бойни полета при които били унищожени 694 единици бронетехника и автомобили, 25 артилерийски батареи, 23 влака и 496 жп вагона. Били унищожени и 25 немски самолета. Загубени били 15 самолета и 18 души.

Най известният български ас станал Стоян Стоянов който летейки на Messerschmitt Bf-109G-2 свалил два бомбардировача В-17 и В-24 и 2 истребителя Р-38 "LIGHTNING". Освен това в група има свален 1 В-24 и още 3 В-24 повредени.

Българските асове, Стоян Стоянов, Димитър Списаревски и Неделчо Бончев

На 9 септември 1944 на власт в България дошла БКП и историята на България и на българските ВВС в частност се променила коренно. Новия знак на българските ВВС утвърден още на 10 септември.

Още през март 1945 България получила 120 изстребителя Як-9 от разни модификации (Як-9Д, Як-9ДД, Як-9М и Як-9У), 120 щурмовика Ил-2 и 10 учебни Ил-2у. Самолетите се използвали до 1954. През април 1945 били получени още 96 пикиращи бомбардировачи Пе-2. От тях 59 били предадени на Югославия за сметка на репарациите, а останалите летели до 1956.

български Як-9ДД

Български Ил-2

На 8 септември 1946 след референдум монархията била отменена и бил сменен и опознавателния знак на ВВС.

През 1946 били доставени и торпедоносци Ту-2Т които служили на Черно море.

Ту-2

През 1947 постъпили на въоражение първите щурмовици Ил-10 и Ил-10М. В периода 1953-54 били доставени произвеждани в Чехослования по съветски лиценз  Ил-10-Avia B-33. Колко машини от този тип са постъпили на въоражение не ми е известно.

Ил-10

Съветски Пе-2

След ВСВ за сметка на репарациите на Югославия били предадени много самолети 100 истребителя Messerschmitt Bf.109G-2, G-6, G-10, учебни самолети ДАР-9 "Синигер", 59 пикиращи бомбардировача Пе-2, штурмовици Ил-2, и 30 самолета КБ-11 "Фазан".

Настъпила ерата на реактивната авиация и витловите самолети остарели много бързо. Първите български реактивни самолети станали съветските Як-23. Първите 12 броя Як-23 пристигнали през март 1951. След тях били доставени още около сто самолета от същия тип, както и два двуместни Jak-23DC от Румъния. Те били снети от въоражение през 1958 и изпратени в резерва.

Български Як-23

В началото на 50 те българските ВВС получили 12 МиГ-15, 24 МиГ-15 бис и 30 МиГ-15УТИ. През 1960 в България били доставени 12 разузнавателни изстребителя МиГ-15Рбис. Българският авиоконструктор Атанасов имал проект за щурмовик от два МиГ-15.

Български МиГ-15УТИ

Ето така е трябвало да изглежда българския сдвоен МиГ-15

През 1955 били доставени 14 разузнавача Ил-28Р и един учебен Ил-28У (на базата на бомбардировача Ил-28). Те стояли на въоражение до 1974.

Ил-28Р

През 1955-56 ВВС получили 12 изстребителя МиГ-17, 60 МиГ-17Ф и 12 МиГ-17ПФ. Впоследствие постъпвали и полски копия на МиГ-17 под обозначението Lim-5 за попълване на загубите. През 1963 били получени 10 разузнавателни МиГ-17Р. Всички МиГ-17 стояли на въоражение до началото на 60 те. Останали да служат като щурмови машини до средата на 90 те, като били доработени да носят повече бомби.

МиГ-17

МиГ-17ПФ

МиГ-17 ПФ с РП-1 Изумруд

 

Освен тях се доставяли учебни изтребители Як-11, транспортни Ли-2 и Ил-14 (доставени 17 машини). Освен това продължавало разработването и на собствени машини. През 1948 били произведени 160 учебни самолета Лаз-7 конструкция на известия наш авиоконструктор Цветан Лазаров. Впоследствие били произведени още 150 машини Лаз-7М със съветски двигатели М-11ФР. За съжаление българското самолетостроене било унищожено през 1954 и реактивния учебен Лаз-14 останал само на хартия.

Лаз-7

Лаз-7м

Лаз-8 лек пътнически самот на база Лаз-7

Схема на проекта Лаз-14

Як-11

Ли-2

Ил-14

Били доставяни и транспортни хеликоптери. Първо били доставени леките Ми-1 (служили до 1971) и транспортни Ми-4 (в строя до 1985).

Ми-1

Ми-4

 

В началото на 1958 България получила първите си свръхзвукови изстребители 24 броя МиГ-19С използвани до 1978. През 1966 били получени от Полша втора ръка МиГ-19П и МиГ-19ПМ. Те били в експлоатация до 1975.

МиГ-19С

МиГ-19ПМ

В началото на 60 те започнала ерата на МиГ-21. От 1963 до 1990 били получени 226 машини от 11 модификации (Ф-13, М, МФ, ПФ, ПФМ, У, УС, УМ, Р, бис,). През септември 1963 постъпили 12 МиГ-21Ф-13, които впоследствие били преработени като разузнателни МиГ-21Ф-13Р. Изведени са от експлоатация през 1988. През януари 1965 са получени 12 МиГ-21ПФ, като част впоследствие са преработени в разузнавателни МиГ-21ПФР и са снети от въоражение едва през 1991. Тогава са получени и 12 МиГ-21ПФМ. През 1977 са доставени още 36 МиГ-21ПФМ втора ръка и още два от същия тип през 1984. Те стоят на въоражение до 1992. През 1962 били получени 6 разузнавателни МиГ-21Р. През 1970 били получени още 15 МиГ-21М. Те били снети от въоражение през 1990. През 1974 били доставени още 20 самолета МиГ-21МФ, част от които били преработени в разузнавателни МиГ-21МФР. Те останали на служба до 2000. От 1983 до 1990 били получени общо 72 МиГ-21бис. Половината от тях били във вариант САУ (30 нови и 6 втора ръка), а втората половина със система "Лазур". Освен бойните били получени и учебно бойни машини във вариантите МиГ-21У (1 през 1966), МиГ-21УС (5 през 1970) и МиГ-21УМ (27нови през 1974-1980 и 6 втора ръка през 1990). За времето на експлоатацията са загубени 38 машини  3 МиГ-21Ф-13, 4 МиГ-21ПФ, 7 МиГ-21ПФМ, 5 МиГ-21М, 6 МиГ-21МФ, 2 МиГ-21бис, 2 МиГ-21Р, 1 МиГ-21УС и 8 МиГ-21УМ. В началото на 2016 всички МиГ-21 са свалени от въоражение.

МиГ-21ПФМ

МиГ-21МФР

МиГ-21 бис

В качеството на учебни от 1963 до 1974 са доставени 102 чехословашки самолета Aero L-29 Delfin които служат до 2002 година.

L-29

От 1976 започнали да постъпват на въоражение МиГ-23. Всичко са получени 90 МиГ-23 във варианти МФ, БН, УБ, МЛА, МЛД (33 MиГ-23БН, 12 MиГ-23MФ, 1 MиГ-23MЛ, 8 MиГ-23MЛА, 21 MиГ-23MЛД, 5 от които са получени през 1991 в замяна на 3 МиГ-25РБТ). МиГ-23 били свалени от въоражение през 2004.

МиГ-23УБМ

Модел на МиГ-23МЛД

Удърния МиГ-23БН

 

Също така България получава 18 Су-22M4 и 5 Су-22УM които са смятани за най модерните в нашите ВВС и са на въоражение до 2004.

Су-22

За учебни цели от средата на 80 те са внесени 30 учебни Aero L-39 Albatros от които днес на въоражение се водят 12 машини, споменава се, че са ремонтирани и летят 6 от тях.

През 1979 България получава първите си бойни вертолети 4 Ми-24Д. Общо до 1985 са получени 38 Ми-24Д и 6 Ми-24В. Теоретически 6те Ми-24В са на въоражение, но практически никога няма да полетят.

Ми-24Д

През 1980 били получени 6 противолодъчни Ми-14ПЛ, един от които се разбива през януари 1986. През 1990 са получени още 3 Ми-14ПЛ втора ръка, през 1983 постъпват 2 вертолета миночистачи Ми-14БТ, единият от които е бракуван през 1985, а вторият преработен в транспортен. Свалени са от въоражение през 2013.

Ми-14ПЛ

През 1982 България единствена от европейските съюзници на СССР получила разузнавача МиГ-25РБ (3 МиГ-25РБ и 1 МиГ-25РУ). Те били използване за разузнаване в полза на Варшавския договор, а при война се придвиждало да бомбардират Анкара и Атина, тъй като поради високия си таван на полета били недосегаеми за техните ПВО. През 1984 един от тях бил загубен в катастрофа. През 1991 те били разменени за 5 МиГ-23МЛД.

МиГ-25

В България били доставени и 3 транспортни Ан-26 през 1984, които са на въоражение и днес.

Ан-26

От 1985 до 1991 в България са получени транспорти вертолети Ми-8/17 общо 25 машини. От тях 4 са Ми-17ПП за радиоелектронна борба (впоследствие "демодернизирани"). Днес от тях се експлоатират 6 Ми-17.

Ми-8

През 1986 на въоражение постъпват 36 Су-25К и 4 учебно-бойни Су-25УБК. Един самолет е загубен при катастрофа през 1989. На Грузия са продадени 14 машини, днес на книга са на въоражение 10 Су-25К и 4 Су-25УБК. 

През 1990 получава 22 изтребителя МиГ-29, от тях 18 бойни и 4 учебно бойни. В катастрофи са загубени 1 боен и 1 учебно боен, а 1 боен е повреден до невъзможност за възстановяване. Днес на въоражение остават 12 МиГ-29 и 3 МиГ-29УБ.

МиГ-29

През 1989 българските ВВС започват нов периот в живота си свързан с настъпването на демократичните промени. От 1989 до 2016 предимно се свалят от въоражение самолети, а приетите на въоражение са малко.

Свъвременния опознавателен знак на ВВС

През 2004 са купени от Швейцария 6 учебни самолета  Pilatus PC-9M, едни от най добрите в света.

Пилатус

През 2004 са поръчани от Еврокоптер 12 транспортни AS-532AL "Кугар",  за ВВС и 6 AS-565MB "Пантера" за ВМС. През 2006 са закупени от Италия и 3 транспортни самолета C-27J Spartan.

Кугър

Спартан

От дълги години се очаква закупуването на нов изстребител, който да замени МиГ-29. Най вероятния кандидат е F-16A втора или трета ръка.

[Р. Теодосиев]

Браво! 

Много подробна и изчерпателна тема!

[К.ГЕРБОВ]

Заглавието май трябва да бъде „Българската военна авиация”?

[Capitainofmarine]

Прекрасна тема, познавателна! Благодаря!

[Ksantip]

Някой може ли да обясни защо е унищожено българското самолетостроене?

[Last roman]

по същата причина, поради която бяха унищожени редица предприятия след 1991 г.  Но това е въпрос на политика, а с нея във форума не се занимаваме.

[Thorn]

Решено е било да се избегне конкуренцията в рамките на СИВ. Планова икономика. По същия начин е било решено да се развива електроника именно в България.

[Capitainofmarine]

Преди 2 часа, Thorn said:

Решено е било да се избегне конкуренцията в рамките на СИВ. Планова икономика. По същия начин е било решено да се развива електроника именно в България.

Не е така!

България е победена страна във ВСВ . С подписването на мирния договор ние сме задължени да нямаме производство на самолети.

[Thorn]

ЛАЗ-7 е произведен в 310 бройки то в периода след мирния договор.

[Ksantip]

От СИВ ни разпределят да правим електроника чак през 60-те. Освен СССР и Чехословакия има ли други държави, които да произвеждат самолети? За поляците знам, че преди войната имат такава индустрия, но нямам представа какво се случва след 45-а.

[Frujin Assen]

Произвеждат. Имат не малко машини, произвеждат по лиценз съветски. Знам че в началото произвеждат МиГ-17 под името Lim-5 и Ил-10. После произвеждат и товарни машини, мисля си имат свои учебни самолети. Апропо загробено е самолетостроенето не само в България, но и в Унгария, ГДР и Румъния. Това в началото на 50 те. Едва в края на 60 те румънците си възстановяват самолетостроенето, но с ... френска помощ. Доколкото знам, Румъния е "непослушното дете" в социалистическия лагер и все са терсене.

Проект на щурмовик Пираня от 80 те.

Макет на изтребителя Грот от 1958

Техния учебен самолет

Редактирано Юни 18, 2016 от Frujin Assen

[Ksantip]

Благодаря! И все пак не мога да разбера мотивите на руснаците за унищожаването на самолетострооенето на сателитите им - не им ли е по-изгодно да съществува такава индустрия?

[КГ125]

Авиация, автомобилостроене - това в индустриалната епоха значи независимост. По-добре е метрополията да ги прави, пък ние да слушаме. Това е станало през 50-тте години и оттам нататък вече няма как да се възроди. Единствените, които правеха самолети бяха Чехия и Полша и това беше тясно специализирано - учебният Л 29 и Л 39 и леки някои други пърпоретки. 

[Du6ko]

Русия ще предоставя логистика за българските МиГ-29 до 2022 г.

Договорът е за 15 самолета и е на стойност 81,3 млн. лв

http://www.segabg.com/article.php?sid=2018031400019985011
 
Българското министерство на отбраната избра руската самолетна корпорация „МиГ“ за предоставяне на ВВС на страната на интегрирано логистично обслужване за нейните 15 изтребителя МиГ-29 за следващите 48 месеца, предава Jane’s 360, цитирана от Фокус.