Кой е Джон Голт, според Айн Ранд?

[Б. Киров]

Някога, не толкова отдавна, хората са живеели в мир със себе си и света, четейки една-единствена книга – Библията. Днес тази книга пак е на върха на класациите за най-популярна книга в християнския свят. Една друга класация, правена в САЩ  през 1991 г., нарежда на второ място след Библията „Атлас изправи рамене” (1957) от Айн Ранд. В представителна анкета, на която хората са отговаряли на въпроса „Коя е книгата, оказала най-голямо влияние върху Вашия живот?”, 76 процента американци са посочили след Библията романа на Айн Ранд „Атлас изправи рамене”.

Защо?

Мисля, че ако си отговорим на въпроса: „Кой е Джон Голт?”, задаван непрекъснато в този антиутопичен роман, ще разберем и защо повече от 70 процента американци нареждат романа на Айн Ранд след Библията като влияние върху техния живот.

Преди да отговорим на този въпрос, ще се опитам да отговоря накратко на въпроса „коя е Айн Ранд?”

 

«Моята лична философия е следната – представата ми за човека като за герой, за когото мерната единица на щастието и целта на живота му е неговото собствено щастие, най-благородната дейност е творчеството, а единственият абсолют – разумът.»

Айн Ранд

 

Айн Ранд (1905–1982) е родена в Санкт-Петербург и получава образованието си в Съветския съюз, с чиято идеология и практика не успява да постигне компромис. През 1926 г. Тя заминава за Съединените щати, където започва своята литературна кариера. Скоро романите й се превръщат в бестселъри (и до днес ежегодно се продават по 250 000 бр. от тях), а тя лично си извоюва репутацията на философ, създател на оригинална и вдъхновяваща концепция, наречена от нея обективизъм.

Като романист, Айн Ранд иска да изгради «образ на идеалния човек», за който най-висшите ценности са разума, независимостта и чувството за собствено достойнство. В романа й «Химн» (1938) тя рисува абсолютно колективистичното общество на бъдещето; действието на повестта «Ние живите» (1937) се развива в Съветска Русия малко след революцията и показва конфликта между личността и тоталитарната държава; романът «Изворът» (1943) е посветен на борбата на свободомислещ архитект срещу конформизма. Осъзнавайки, че и е необходимо да «определи и посочи условията, които биха направили възможно да се появи и съществува идеален човек», Айн Ранд посвещава последните 20 години от живота си, за да създаде своя собствена философска система. Ето как тя самата определя основните принципи на обективизма:

- реалността съществува независимо от вярванията и желанията на който и да е било;

- разумът е единственият източник за познание на човека и е основен инструмент за неговото оцеляване;

- целта на човешкия живот е самият човек, което означава, че всеки е длъжен сам да живее чрез своя ум и за самия себе си, без да се принася в жертва на другите, и да не прави от другите свои жертви;

- капитализмът е единствената морална социална система.

Айн Ранд гледа на философията не като на убежище, в което трябва да се скрие от света или на интелектуална игра, а като въпрос на живот и смърт. Страстен защитник на индивидуализма и капитализма, тя счита че политическата философия е само продължение на фундаменталната философия: «Аз съм не толкова защитник на капитализма, а по-скоро на егоизма, и даже не точно на егоизма, а на разума. Ако човек веднъж възприеме приоритетът на разума и е последователен докрай в това, всичко останало идва логически свързано впоследствие.»

Айн Ранд е убедена, че Америка е създадена като държава върху основата на личната независимост, и отрича всяка философия, наричаща тази независимост зло.

 

И така – кой е Джон Голт? (според Айн Ранд)

 

Ето и линкове към романа на български

https://chitanka.info/book/6744-atlas-izpravi-ramene

https://chitanka.info/book/6745-atlas-izpravi-ramene

https://chitanka.info/book/6746-atlas-izpravi-ramene

[Б. Киров]

Цялата книга на Ранд е построена върху едно фундаментално правило в класическата логика: Tertium non Datur, тоест „Няма трети вариант”. Така например, при едно съждение „А” или „не-А” – истина може да бъде само едно от двете, което е отрицание на другото; двете не могат да бъдат едновременно лъжа, но не могат да бъдат и едновременно истина. В математиката това се нарича „закон за изключване на третото”. Айн Ранд прилага закона за изключване на третото като основен принцип при изграждането на своя роман.

Романът е структуриран в три части, всяка от които е от по десет глави. Главите (тридесет на брой) също имат заглавия, развиващи водещото заглавие на съответната част. Така целият текст е организиран с акуратна прецизност; той би могъл да се определи като класически философски роман, макар че в него да е вградена органично и майсторски традиционната сюжетна линия на любовен и приключенски роман – завръзка, фабула, кулминация и развръзка, художествени образи на герои с ярка индивидуалност и добре построени диалози в пряка реч.

В Първата част „Не им противоречи“ централните фигури са Дагни Тагарт и Ханк Риърдън — двама блестящи предприемачи и осъзнати индивидуалисти, които се изправят, всеки по свой начин, пред противоречие, неподлежащо привидно на логично решаване. Те живеят и работят в абсурден свят, противопоставен изцяло на техния морален кодекс. Този свят с неговите морални правила би могъл да се формулира като контратезата „не-А” в закона за изключване на третото. В тази част и двамата герои „не могат да противоречат” на лъжата, защото нямат аргументи срещу нея, не я приемат, но и не я разбират.

Обществото около тях напълно губи връзката си със здравия смисъл.

Всеки от двамата главни герои в тази първа част има своите „зли антиподи” – Дагни Тагарт в лицето на брат си Джеймс. Ханк Риардън в лицето на най-близките му хора – неговата съпруга Лилиан, брат му Франк и майка му.

Еди Уилърс, тайно влюбеният в Дагни Тагарт неин приятел от детинство, висш служител в „Тагарт Трансконтинентал“ формулира ситуацията по следния начин „човек трябва да прави онова, което е правилно, но това изглеждаше просто и неразбираемо за него: просто — че нещата трябва да бъдат правилни, а неразбираемо — че не са. Знаеше, че не са.”

И те наистина не са. Но за хора като Еди, Дагни и Ханк.

В разговора си със своя бос Джеймс, Еди напразно се опитва да му обясни, че компанията им е пред фалит, че нещо трябва да се предприеме. Като отговор чува единствено:

„Ти си песимист, Еди. Липсва ти вяра.”

Джеймс Тагарт, „достигнал зряла възраст направо след юношеството, пропускайки младостта, с поглед, който се движеше бавно, никога не спираше съвсем, плъзгаше се непрекъснато покрай нещата във вечно възмущение от тяхното съществуване” е от онези личности, които могат да те накарат е да се почувстваш луд, ако вярваш на сетивата и разума си, техният начин на мислене няма никакви допирни точки с обективния свят, те са хората на лъжата, тя тече във вените им заедно с тяхната кръв, ако въобще там тече кръв, „обичаше да наблюдава емоции — те бяха като червени фенери, окачени из тъмната неизвестност на личността на другите — отбелязваха ранимите им точки.” Неговата психика е на нощен хищник, хранещ се с чужда енергия и живот, търсещ непрекъснато нови жертви, за да продължава да съществува. На всички разумни аргументи на сестра му Дагни, вицепрезидент и изпълнителен директор на компанията, която го убеждава че трябва да действат енергично за спасението й, той отговаря с контрааргументи:

„Откъде можеш да знаеш? Откъде можеш да си сигурна? Как можеш да решаваш?”

 

 

 

Редактирано Май 23, 2016 от Б. Киров

[Б. Киров]

Противоречието между Дагни Тагарт и Ханк Риардън, от една страна, и Джеймс Тагарт и Лилиан Риардън, от друга е фундаментално, то е на ниво философия за живота. Хора като Джеймс и Лилиан доминират в първата част от романа, именно на тях не могат и не бива да противоречат Ханк и Дагни, те са онези, които в заглавието „Не им противоречи” са обозначени с местоимението „им”.

Ето как Айн Ранд характеризира двете антагонистични групи герои: „Нежелаещите да мислят хора (Джеймс и Лилиан) биха могли да оцелеят само като подражават на вече установения ред, открит от други (Ханк и Дагни), но тези другите са длъжни да го го открият, в противен случай никой не би оцелял. Хората не желаещи да мислят и работят могат да оцелеят временно, само като се възползват от онова, което е произведено от други, но тези другите са длъжни да произвеждат, защото в противен случай никой не би оцелял. Независимо кой вариант избира човек или група хора, независимо по кой ирационален или пагубен път тръгва, фактът си остава факт: разумът е инструмент за оцеляването на човека и човек или преуспява, или не: прямо пропорционално на своята рационалност.

Доколкото знанието, мисленето и рационалните действия са индивидуални особености, доколкото изборът на човека да ги използва е личен, необходимо е да освободим мислещите от игото на немислещите. Рационалният ум не работи по принуда, той не подчинява своето възприемане на реалността по нечиия заповед или ограничение, не принася в жертва своето знание и виждане за истината в жертва на чието и да било мнение, под заплаха, пожелание, планове или за изгода. Такова мислене може да бъде оковано, накарано да мълчи, забранено, хвърлено в тъмница или унищожено, но не може да бъде накарано насила да работи.”

Да, но в в първата част на романа се получава точно така – мислещите са принудени да работят и да слугуват на немислещите, при това без право да им противоречат или оспорват тяхната позиция на робовладелци, и то с пълната подкрепа и одобрение на цялото общество. В обществото връх взема идеята, че тези, които произвеждат и творят, са длъжни да правят това само заради другите, които не искат да произвеждат и да творят, че първите са длъжни да се принесат в жертва на вторите, при това да го правят доброволно и докато им се внушава чувство на вина, заради способността си да го правят.

Ситуацията е абсурдна и става все по-абсурдна. Тя е ирационална. „Действайки ирационално -  пише Айн Ранд, - човек се саморазрушава. Признаването на рационалната природа на човека от едно общество е установяване на връзка между оцеляването му и използването на разума. Точно в това се състои концепцията за индивидуалните права. Само ви напомням, че правата всъщност са морални принципи, определящи и санкциониращи действията на човек в обществото, и че те се коренят в природата на човека като разумно същество. Също така ви напомням, че правото на живот е основата на всички права, включително правото на собственост. По отношение на политикономията правото на собственост заслужава особено внимание: човек е длъжен да работи и произвежда, за да живее. Длъжен е да заработва необходимото със собствените си усилия и ръководейки се от собствения си разум. Ако човек не може да се възползва от продукта от продукта на усилията си, значи не може да се възползва от усилията си, следователно е лишен от правото си на живот. Без право на собственост не можем да говорим за никакви права.”

Стъпка по стъпка, в първата част на романа хора като Джеймс Тагарт и Лилиан Риардън, с подкрепата и одобрението на общественото мнение, отнемат правото на живот на Дагни Тагарт и Ханк Риардън, отнемайки правата им да контролират своята собственост със силата на разума си. Моралната теза, че „не-А” (човек не притежава нищо лично и е длъжен да стане жертва на другите) е истина, а А (човек има право на собственост, основана върху способността му да мисли и твори) е лъжа става кредо и верую на цялото американско общество, тя го доминира и се одобрява. При това, онези които не споделят този морал биват публично линчувани като „себични егоисти”, обсебени от алчност личности, които не искат да допринесат нищо за „общественото благо”; те дори нямат право да противоречат на войнстващия морал на посредствеността.

„Съществуват единствено два фундаментални въпроса (или два аспекта на един и същи въпрос) – пише Айн Ранд по въпроса за социалната структура на всяко едно общество, -  определящи същността на всяка социална система: признава ли тази социална система правата на личността и допуска ли тя използването на физическата принуда в отношенията между хората. Отговорът на втория въпрос е фактически отговор и на първия.

Е ли човек независима личност, разполагаща с тялото си, разума си, живота си и резултатите от своята работа – или е собственост на племето (държава, общество, колектив), което може да се разпорежда с него по свое усмотрение, да му диктува своите убеждения, да предопределя начина му на живот, да контролира дейността му и да експроприира резултатите от нея? Има ли човек правото да съществува за самия себе си – или е роден в окови, като крепостен, който е задължен да откупва живота си като служи на племето? Това е първият въпрос на който трябва да бъде отговорено. Всичко останало е последствия от него. Основният и единствен въпрос е: свободен ли е човек? В историята на човечеството единствената система, която отговаря с „да” на този въпрос е капитализмът.”

Какво конкретно се случва с Дагни Тагарт и Ханк Риардън в първата част на романа е резултат от промяната в социалната структура на цялото американско капиталистическо общество, което поема по пътя на „народните републики” с отнемането на частната собственост и преразпределянето й от избрана класа на политици, подкрепяни от сервилни и практични учени, обосноваващи правото на мързеливите да присвояват плодовете от труда на умните и работливите.

При Ханк Риардън, преуспял стоманен магнат, издигнал се сам от общ работник в мините до крупен предприемач, нещата със заробването се случват преди сблъсъка му с обществото, на лично, семейно ниво. Още преди правителството да посегне към неговите заводи и изобретения, това са направили най-близките му хора – жена му, майка му и брат му, които го третират като техен роб, длъжен да ги издържа и забавлява безропотно, докато те се подиграват с него и  го критикуват.

За съпругата си Лилиан, той мисли като за някаква абстракция, наречена „негова съпруга“, а не за жената, за която беше женен”. Същевременно е впримчен в един морален капан, от който няма сила да се изтръгне – той непрекъснато изпитва към нея вината, съжалението и самообвинението, че не й отделя достатъчно внимание и топлина, поради която тя изпитва страдание  – Ханк е роб, на собствената си заблуда за истинските мотиви на онези, които експлоатират неговата почтеност и благородство на рицар.

”Никога не беше успял да проумее защо хората трябва да са нещастни” – пише още при първата среща на читателите с него Айн Ранд, без да обяснява мотивите му.

Когато близките му натякват, че не им отделя достатъчно внимание, а е обсебен единствено от работата си, той приема това за чиста монета от тяхна страна, и смята, че им причинява страдание. Грешката му е, че се самозаблуждава, че те го правят от обич, те го правят съзнателно, за да му внушават вина, която материализират във вид на услуги, пари и жертви от негова страна. Общество, в което този вид брак и семейство са възприети като норма, прилича  на обърната наопаки пирамида, при която най-безсъвестните и цинични хора се качват най-горе, а най добрите (атлантите) са осъдени да живеят с чувство на вина и страдание, носейки на плещите си всички останали, при това най-накрая биват обвинявани и принасяни в жертви от тълпата, жадна за кръв, зрелища и хляб.

Но кой е Джон Голт, във връзка с всичко написано дотук? Той е този, който все още не се е появил в първата част на романа, човекът имал дързостта и силата да каже пръв "не" на деградиращото общество и да се изправи сам срещу него.

[Atom]

Киров, поставил си за разглеждане странна книга. Не знам какво те кефи в нея - литературната страна или философията която проповядва романа. Мен лично нито едното, нито другото. Като литература, романът не е нищо особено - по-скоро слаб и скучен. Философията на либертарианството също не ми допада. Тук преди време обсъждахме подобно нещо - Либертарианство и kомунизъм.

[Б. Киров]

Преди 18 минути, Atom said:

Киров, поставил си за разглеждане странна книга. Не знам какво те кефи в нея - литературната страна или философията която проповядва романа. Мен лично нито едното, нито другото. Като литература, романът не е нищо особено - по-скоро слаб и скучен. Философията на либертарианството също не ми допада. Тук преди време обсъждахме подобно нещо - Либертарианство и kомунизъм.

Кефи ме книгата, в която е развита в образи философията. Донякъде съм съгласен, че талантът на писател на Ранд не може да бъде сравняван с този на Достоевски, например, но по същество това е и неговата философия - човек има право да бъде свободен, без да бъде жертва и без да иска жертви от другите; не случайно правя този анализ след "Престъплението на Расколников", в който изведох същата основна идея на Достоевски. И Айн Ранд, и Достоевски внасят тази принципно нова идея в световната литература, която е много руска, по свой начин.

Фактът, че за огромен брой американци романът на Ранд е оказал влияние върху личния им живот почти наравно с Библията, сам по себе си е необорим аргумент за силата на този роман. Никакви етикети не помагат тук, и слагане на рафтове с разни "изми" - романът на Ранд си е живо художествено произведение със свой собствен литературен живот, и да го напъхваме в някакви доктрини е грешен подход, макар и не невъзможен.

Въобще не ми се тръгва по този хербаризиращ художествения текст път на анализ - разглеждам романа като художествена литература с пълнокръвни образи.

[kall]

Честно казано, либертарианството е доста недодялана(меко казано) идеология( не философия!), да не кажа религия. А това, че допада на повечето американци, показва само, че те като нация си заслужават всички подигравки и стереотипи. Не мисля, че тая идеология е нещо повече от утопия, но за разлика от левите такива, дори не звучи красиво. В общи линии- бъди егоист, живей за едното ядене, пиене и ... и си мисли само твоя си кеф, мачкай всичко останало, за да си успешен, държава не трябва да съществува, щото видиш ли е колективен механизъм и ограничава личната свобода... абе като цяло това е дясното либертарианство в няколко реда. 

И да- литературните качества на романите на Ранд са като на книжки за 15-годишни( философски такива пък хептен няма). Не си струват усилията... Абе изобщо това е новият "Капиталът", само че за много по-елементарна таргет-група. Прочее, Маркс просто повече си струва, най-малкото неговото има някаква научна стойност, просто тогава много неща в механизмите на икономиката все още не са били ясни. 

[Б. Киров]

Виждам че в този форум има изключителни ерудити и познавачи на литературата и философията с блестящ стил на изразяване, за които романът на Айн Ранд отдавна е прочетена и затворена книга, така че няма да правя литературен анализ за тях. Те не се нуждаят, знаят.

Ще изчакам и други колеги да напишат ценни мисли за литературата и философията, след което ще споделя накратко личното си мнение по въпроса кой е Джон Голт в романа на Айн Ранд и кое е най-ценното нещо, което можем да научим от него.

 

Редактирано Май 24, 2016 от Б. Киров

[Atom]

Признавам си, не съм познавач. Лично на мен книгата не ми хареса (и не я дочетох). Опитах се да гледам филма, но той е още по-голямо разочарование. Възможно е да не разбирам посланието и, но определено не приемам принципите които проповядва - минархизъм, отричане на консенсуса (а от там и демокрацията), отричане на позитивните права и т.н. Според мен всичко това накуп въведено в практиката може да доведе само до едно - робство или неофеодализъм, но не и свобода.

Ето едно нейно интервю: Айн Ранд за своя цялостен, последователен и рационален възглед за живота  / 2-ра част и 3-та част

И една статия - Егоизмът като добродетел – Айн Ранд и нейната битка срещу колективизма

 

Редактирано Май 24, 2016 от Atom

[Frujin Assen]

Малко допълнение, Айн Ранд е еврейка по етнически произход. Повечето от най богатите банкери-също. 

[Б. Киров]

Преди 2 минути, Frujin Assen said:

Малко допълнение, Айн Ранд е еврейка по етнически произход. Повечето от най богатите банкери-също. 

Е, и? Че Айнщайн или Исус Христос да не би да са българи.

[Frujin Assen]

Нищо бе Киров, просто да се знае.

[Б. Киров]

Преди 8 минути, Frujin Assen said:

Нищо бе Киров, просто да се знае.

Е, аз го знаех. Ама това няма никакво отношение към романа, според мен.

[Frujin Assen]

А защо тогава си го пропуснал да го напишеш в кратката и биография?

[Б. Киров]

Преди 4 минути, Frujin Assen said:

А защо тогава си го пропуснал да го напишеш в кратката и биография?

Ами затова, защото няма връзка с романа й. Трябва ли, когато говорим за Теория на относителността или за романите на Кафка всеки път да се изтъква, че авторите им са евреи?

[Frujin Assen]

А къде е проблема да се добави "еврейка".

[Б. Киров]

Фружине, няма никакъв проблем. Ти вече го направи. Но в случая с анализа на романа й, това няма по-голямо значение от това дали е била блондинка или брюнетка.

[Б. Киров]

1 hour ago, Atom said:

Признавам си, не съм познавач. Лично на мен книгата не ми хареса (и не я дочетох). Опитах се да гледам филма, но той е още по-голямо разочарование. Възможно е да не разбирам посланието и, но определено не приемам принципите които проповядва - минархизъм, отричане на консенсуса (а от там и демокрацията), отричане на позитивните права и т.н. Според мен всичко това накуп въведено в практиката може да доведе само до едно - робство или неофеодализъм, но не и свобода.

Ето едно нейно интервю: Айн Ранд за своя цялостен, последователен и рационален възглед за живота  / 2-ра част и 3-та част

И една статия - Егоизмът като добродетел – Айн Ранд и нейната битка срещу колективизма

 

Атом, много ценя мненията ти, затова прочетох текстовете към които си ми дал връзка, преди да ти отговоря. Първо че не ти е харесала книгата, е въпрос на лични твои предпочитания и вкус към четиво, на мен лично не ми харесват, и не мога да прочета куп знаменити автори и книги, но не го декларирам, защото предполагам, че проблемът е мой, а не в техните текстове. Не искам да съм конкретен, защото знам, че мога да засегна някой почитател на тези автори, за който те са безспорен авторитет. Филми по книги много, ама наистина много рядко излизат сполучливи - текст и визуализация на текст са съвършено различни неща, и режисьорът и сценаристът трябва да са гении, за да им се получи; нещо подобно има и в театъра, но в по-малка степен.

Според мен, романът откъм чисто художествена гледна точка, наистина, е доста далече от литературната класика и има доста несъвършенства. Първото е това, което и ти си забелязал - действието и диалозите са прекомерно разтегнати, а някои от монолозите на героите (прословутата реч на Джон Голт) направо биха могли да се възприемат като досадно отегчителни в роман. Но като изключим тези недостатъци, и въпреки тях, романът, според мен си е художествено постижение, защото главните й герои Дагни Тагарт, Ханк Риардън и Франсиско и още няколко второстепенни персонажи са пълнокръвни образи, а в отношенията помежду им има истина. Това е мое лично мнение, което възнамерявах да развия при анализа, но нещата отиват към идеологически спорове.

Сега по същество - не приемащ минархизма във възгледите й. Значи не приемаш минималната роля на държавата като пазител на физическата сигурност на гражданите, и нищо повече. И аз не го приемам.

Не приемаш отричането на консенсуса, а оттам и демокрацията. Къде видя това във възгледите на Айн Ранд, посочи ми конкретно?

Не приемаш отричането на позитивните права. Моля, разясни ми какво разбираш точно под "позитивни права", и къде виждаш такова отричане в обективизма на Ранд.

И правиш синтез, че всичко, което не приемаш, би могло да доведе до неофеодализъм, но не свобода. Последното бих коментирал, след като ми отговориш на предишните три.

[Atom]

1 hour ago, Б. Киров said:

Не приемаш отричането на консенсуса, а оттам и демокрацията. Къде видя това във възгледите на Айн Ранд, посочи ми конкретно?

Не приемаш отричането на позитивните права. Моля, разясни ми какво разбираш точно под "позитивни права", и къде виждаш такова отричане в обективизма на Ранд.

Това е за позитивните и негативните права - Negative and positive rights

Мнението на Ранд - ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

А това и мнението за колективните права - Collectivized ‘Rights’

И за демокрацията - Democracy

Ако се отрекат  позитивните права - на труд, минимално заплащане, образование, здравеопазване и т.н. и в същото време се акцентира само и единствено върху правото на свободен избор на индивида, то на една камара индивиди няма да им остане нищо друго освен доброволно да изберат и да сключат договор за крепостничество или робство - само и само да оцелеят.

Самата Ранд не го крие:

Цитирай

"Нито един човек не може да има право да налага насилствено задължение, безвъзмезден дълг, или недоброволно робство на друг човек."

Тук ключова е думата "недоброволно". Доброволното няма как да се забрани при липса на позитивни права.

п.п. още един линк: Objectivism's rejection of the primitive

Редактирано Май 24, 2016 от Atom

[Б. Киров]

Преди 39 минути, Atom said:

И за демокрацията - Democracy

 

Започвам с ключовият, според мен, текст, който си цитирал, за да докажеш тезата си, че позитивизма на Ранд отрича демокрацията. Дадох си труд да го преведа, за да ни е пред очите, ако има неточности в превода (няма  начин да няма), поправи ме:

“Democratic” in its original meaning [refers to] unlimited majority rule . . . a social system in which one’s work, one’s property, one’s mind, and one’s life are at the mercy of any gang that may muster the vote of a majority at any moment for any purpose.

 

„Демокрация” в своето оригинално значение означава управление на мнозинството...социална система в която работата на индивида, собствеността на индивида, мнението на индивида, и живота на индивида зависят от милостта на някоя банда, която съумее да получи вота на мнозинството в определен момент и да го употреби за всякакви цели.

 

¶If we discard morality and substitute for it the Collectivist doctrine of unlimited majority rule, if we accept the idea that a majority may do anything it pleases, and that anything done by a majority is right because it’s done by a majority (this being the only standard of right and wrong)—how are men to apply this in practice to their actual lives? Who is the majority? In relation to each particular man, all other men are potential members of that majority which may destroy him at its pleasure at any moment. Then each man and all men become enemies; each has to fear and suspect all; each must try to rob and murder first, before he is robbed and murdered.

 

Ако се откажем от морала и го заменим с  доктрината на колективизма за неограниченото право на мнозинството да властва,  ако приемем идеята, че всичко направено с мнозинство е правилно, защото това е направено с мнозинство (това да бъде единственият стандарт за добро и зло) – Как би изглеждала тази практика в реалния живот? Какво означава мнозинство? По отношение на всеки отделен човек, всички други са потенциални членове на такова мнозинство, което би могло да го унищожи за свое удоволствие във всеки един момент. В такава ситуация всеки човек става потенциален враг за всички хора; всеки би следвало да се страхува и да подозира останалите; всеки трябва да се опита да ограби и убие преди той да бъде е ограбен и убит.

 

The American system is not a democracy. It is a constitutional republic. A democracy, if you attach meaning to terms, is a system of unlimited majority rule; the classic example is ancient Athens. And the symbol of it is the fate of Socrates, who was put to death legally, because the majority didn’t like what he was saying, although he had initiated no force and had violated no one’s rights.

 

Democracy, in short, is a form of collectivism, which denies individual rights: the majority can do whatever it wants with no restrictions. In principle, the democratic government is all-powerful. Democracy is a totalitarian manifestation; it is not a form of freedom . . . .

 

The American system is a constitutionally limited republic, restricted to the protection of individual rights. In such a system, majority rule is applicable only to lesser details, such as the selection of certain personnel. But the majority has no say over the basic principles governing the government. It has no power to ask for or gain the infringement of individual rights.

 

Американската система не е демокрация. Тя е конституционална република. Демокрацията, ако приемем значението на думата в буквалния й смисъл, е система от безгранична власт на мнозинството; класически пример е антична Атина. И символ на това е съдбата на Сократ, който е екзекутиран законно, защото мнозинството не харесвало какво говори той, макар че той не си е служел с насилие и не е нарушавал ничии права.

 

Демокрацията, накратко, е форма на колективизъм, която отрича индивидуалните права; мнозинството може да прави каквото пожелае без никакви рестрикции. По принцип демократичната държава е всевластна. Демокрацията е манифестация на тоталитаризъм; тя не е форма на свобода.

 

Американската система е конституционално лимитирана република, ограничена до защитата на индивидуалните права. В такава система властта на мнозинството е приложима в маловажни детайли, например в избора на подходящи управници. Но мнозинството няма думата за базовите принципи на управление на държавата. Мнозинството няма властта да иска да сложи ръка върху правата на индивида или пък да ги нарушава.

 

 

Текстът в болд е оригиналът от цитати на Ранд. И веднага много силно контрирам тезата ти, че тя е срещу демокрацията; тя е срещу прилагането на демокрацията в нейния античен древногръцки вариант, като диктатура на мнозинството над индивида. Примерът с екзекуцията на Сократ заради това че тълпата не харесвала думите му е безкрайно ясен и силен. Съвременната западна демокрация не е древногръцката робовладелска демокрация. Не бива да подменяме понятията. Ранд идва от странта на болшевиките в САЩ през 1926 г. Две години преди това е починал Ленин. Диктатурата на болшевиките набира скорост и стига чудовищни размери - разстрели с трибунали, изземване на храни и собственост от хората "в името на народа" и т.н.

Ранд описва комунизма и тоталитарната държава, когато говори за диктатурата на мнозинството, което всеки изпечен политически демагог може да яхне в името на "светлото бъдеще" и "всеобщото благо", а след това да извършва безконтролни зверства върху несъгласните с това индивиди.

В романа на Ранд е описана такава "демокрация" в едно предприятие, когато работниците решават да разпределят според нуждите си, а да работят според способностите си. Това предприятие рухва и фалира за отрицателно време, а хората започват да се мразят един друг. За такава "демокрация" пише Ранд с ненавист, и я отрича безкомпромисно. Тази "демокрация" на мнозинството има две лица - фашизъм и комунизъм.

[kall]

Я един бърз въпрос. Кое е недемократичното в американската система и защо тя не е власт на мнозинството? Защото имаме избори и гласуващи граждани- по-голяма власт на мнозинството от това здраве му кажи. Да не говорим, че тази власт на мнозинството няма много реално сработили алтернативи като държавна система, всичките са диктатури, ограничаващи в много по-голяма степен "свободата" на индивида. Има голяма доза истина в твърдението, че дясното либертарианство е "анархизъм за богати хора".

 А, и още нещо- цялата идеология на Айн Ранд е абсолютно отрицание на известни вече данни за човешката психология и изобщо не почива на никакви реални факти. Пак ще кажа- дясното либертарианство си е направо религия.  

[Б. Киров]

Бърз въпрос, бърз отговор: " Мнозинството няма властта да иска да сложи ръка върху правата на индивида или пък да ги нарушава." И това не е само в американската система, а във повечето демократични системи днес, в това число и руската; и за да съм още по-ясен, затова че казвам нещо което не харесва на повечето хора, няма да ми бъде наложено от мнозинството да изпия чаша с отрова, или да ми бъде конфискувано имуществото, надявам се. Но точно това е демократично, а не недемократично, и тук не бива в дебата да се вадят селективно и механично цитати, да се лишават от истинският им смисъл, и да се подменят понятия с точно противоположните. Защото такива манипулации се наричат демагогия.

Редактирано Май 24, 2016 от Б. Киров

[kall]

Преди 7 минути, Б. Киров said:

Бърз въпрос, бърз отговор: " Мнозинството няма властта да иска да сложи ръка върху правата на индивида или пък да ги нарушава." И това не е само в американската система, а във повечето демократични системи днес, в това число и руската.

Да, ясно, има правила за всички, Конституция и подобни... Обаче кои са тези права на индивида? "Позитивните" права не са ли също на индивида- право на годишни отпуски и подобни? Аз например бих искал да имам право на безплатна храна в изобилие. Наистина, не е ли това мое право като индивид? И ако тези права са за сметка на обществото?

[Atom]

Преди 46 минути, Б. Киров said:

Американската система е конституционално лимитирана република, ограничена до защитата на индивидуалните права. В такава система властта на мнозинството е приложима в маловажни детайли, например в избора на подходящи управници.

Ранд е против коя да е демокрация, а не само античната. Точно затова не използва думата за Америка. Тук ключово относно държавата е "ограничена до ....", т.е. минимална държава. От там нататък всяко надскачане на минимализма е "диктатура на мнозинството", "робство" и т.н. За демокрация в СССР е абсурд да се говори, а за Ранд европейските демокрации са социалистически и по нищо не се различават от комунистите.

There is no difference between socialism and communism, except in the way of achieving the same ultimate goal: communism proposes to enslave men by force, socialism by voting. It's the same difference between murder and suicide.

[Б. Киров]

Според мен абсолютно не е твое право да имаш безплатна храна в изобилие. И сам го казваш защо, защото е за чужда сметка.

[Б. Киров]

Преди 3 минути, Atom said:

Ранд е против коя да е демокрация, а не само античната. Точно затова не използва думата за Америка. Тук ключово относно държавата е "ограничена до ....", т.е. минимална държава. От там нататък всяко надскачане на минимализма е "диктатура на мнозинството", "робство" и т.н. За демокрация в СССР е абсурд да се говори, а за Ранд европейските демокрации са социалистически и по нищо не се различават от комунистите.

There is no difference between socialism and communism, except in the way of achieving the same ultimate goal: communism proposes to enslave men by force, socialism by voting. It's the same difference between murder and suicide.

Е, казах ти, че не споделям крайните й възгледи още в началото на диалога ни. Въпрос на степен, до която дадено общество решава да приеме баланс между индивидуалните и обществените права. Явно Ранд е фанатик на личните свободи и отрича изцяло намесата на държавата в частния живот на хората, лично аз приемам това за някакъв неин фанатизъм, но я разбирам, след като идва в държава, където се практикуват други крайности.

Но и искам да подчертая още веднъж - Ранд не е срещу демокрацията, а срещу диктатурата на мнозинствата и навлизането в територията на личните права на хората. Думите й могат, като всички думи, да се тълкуват и обръщат до безкрай, затова най-добре е да се прочете цялата книга "Атлас изправи рамене" и да не се откъсват отделни парчета и цитати оттук-оттам, за да се тълкуват според предварителни тези, които просто не са истина.

В книгата е описана ситуация, точно противоположна на демокрацията - как шепа политици и алчни, но некадърни капиталисти, служейки си с демагогия за "всеобщо благо" заграбват цялата власт в Америка, установяват диктатура, конфискуват бизнеса на всичките си конкуренти и в крайна сметка съсипват икономиката и държавата, защото не могат да управляват това, което са заграбили; влаковете спират и излизат от релсите, фабриките се рушат, хората не могат да се изхранват, защото няма кой да им даде работа, започват бунтове и въоръжени грабежи. Всичко това не е резултат от изобилие на демокрация, а от загуба на демокрация. Така че не виждам никаква рационална почва в твърдението, че Ранд е противник на демокрацията, след като романът й ратува за връщане на демокрацията. Просто човек трябва да си даде труд да го прочете и осмисли, преди да повтаря някакви заклинания и формули.