Кой е Джон Голт, според Айн Ранд?

[Atom]

Писах вече, че като роман не ми допада. Опитах се да попрехвърля отново книгата, но този път не като художествена творба, а като философско произведение. Пак нищо. Основното послание е горе долу ясно - разумът над инстинктите, науката над вярата, индивидът над обществото, свобода над робство (каквото и да означават двете понятия) и т.н......... и всичко това гарнирано с един висок морал.

Проблемът е кой е източника на морала? Върховенството на закона например може лесно да се осмисли, но и  Д'Анкония  и Джон Голт престъпват закона в името на някакви по-висши ценности. Хубаво, но кой определя кои ценности са над закона и кои не. Ако е морала, то чий морал, ако е разума - то чий разум. В речта си например Джон Голт многократно нарича опонентите си мистици, а чат пат и диваци. Очевидно е, че мистиците и диваците са лишени от разум. Достатъчен ли е обаче този "факт" за да се позволи на един "висш разум" да налага силово своите възгледи? Кое позволява точно на неговия разум да се наложи над мнението на околните, а не на моя например? Или просто защото може затова и го прави. 

Има едно есе на Ранд, където пише, че светът винаги се е управлявал от Атила (позицията на силата) и Шамана (позицията на вярата) - в съюз или конкуренция. В случая Голт от разумен човек се превръща в Атила. Ранд пък, независимо дали иска или не се е превърнала (или поне произведенията и) в Шамана. Най-вероятно затова и книгите и имат такава популярност (сравнима с Библията). Просто и Библията и Ранд запълват една и съща ниша и дават на хората това което искат - ВЯРА.

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Atom said:

В случая Голт от разумен човек се превръща в Атила.

Атом, ще ти отговоря по-подробно на всичките ти аргументи в този пост, сега спирам само на това твърдение. Абсолютно невярно е - Голт в романа не наказва никого като Атила "бич Божи", той не си присвоява функциите на насилник и възмездител; той просто отказва ролята на жертва. Нищо повече! Оттегля се от насилието на насилниците, отказва да легне върху олтара им. Как по-ясно да го кажа? Как го определи като Атила, къде в романа прочете за някакво насилие, използвано срещу насилниците от него?

[Atom]

Преди 45 минути, Б. Киров said:

Атом, ще ти отговоря по-подробно на всичките ти аргументи в този пост, сега спирам само на това твърдение. Абсолютно невярно е - Голт в романа не наказва никого като Атила "бич Божи", той не си присвоява функциите на насилник и възмездител; той просто отказва ролята на жертва. Нищо повече! Оттегля се от насилието на насилниците, отказва да легне върху олтара им. Как по-ясно да го кажа? Как го определи като Атила, къде в романа прочете за някакво насилие, използвано срещу насилниците от него?

Според Ранд, главната характеристика на Атила е, че действа със сила, а не това, че наказва някого. Хаквайки всички радиостанции в САЩ, Голт прави точно това. Радиостанциите не са негова собственост за да прави с тях каквото си иска, т.е. няма правно основание, а някаква "висша цел" и го прави защото може, а не защото има някакво друго основание.

Въпросът е оправдава ли висшата цел, морала и т.н. действията му. И кой е този морал? Самата Ранд казва, че все още Морала (с главно М) на капитализма не е открит - няма го.
 

Цитирай

 

Колективизмът като социален идеал е мъртъв, но капитализмът все още не е открит. Той не може да бъде открит от психоепистемологията на Шаманите и Атиловците, а бизнесменът се мъчи да забрави, че някога го е познавал. Това е неговата вина.

Колективизмът като социален идеал е мъртъв, но капитализмът все още не е открит. Той не може да бъде открит от психоепистемологията на Шаманите и Атиловците, а бизнесменът се мъчи да забрави, че някога го е познавал. Това е неговата вина.

В исторически план Бизнесменът е бил в началото жертва на интелектуалците; но никоя неправда или експлоатация не може да успее задълго без съгласието на жертвата. Бизнесменът, който не можеше да приеме интелектуалното водачество на посткантианските Шамани, направи фатална грешка, като им се покори в сферата на интелекта. Той прие, че те знаят какво говорят, за което и си плати: той сметна, че безсмисленото им пустословие не може да е толкова лошо, колкото му звучеше на него, че той просто не го разбира, но понеже не му понася да се мъчи да проумява подобни неща, е по-добре почтително да ги остави каквито са. Никой Шаман в историята не е можел да се надява на по-смъртоносно отстъпление.

Превръщайки се в антиинтелектуалец, бизнесменът се обрече да бъде Атила. Като ограничи целите, вниманието и визията си изключително до специфичната си производствена дейност, той бе принуден да ограничи интересите си до тесния обхват на Атила - на физическото, материалното, непосредственото настояще.

 

 

 

И още, този път в бъдеще време:

Цитирай

Новите интелектуалци трябва да се нагърбят със задачата да изградят нова култура на нова морална основа, която този път вече няма да е културата на Атила и на Шамана, а културата на Производителя.

Цитатите са от тук: ЗА НОВИЯ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ

 

Редактирано Юни 2, 2016 от Atom

[Б. Киров]

1 hour ago, Atom said:

Според Ранд, главната характеристика на Атила е, че действа със сила, а не това, че наказва някого. Хаквайки всички радиостанции в САЩ, Голт прави точно това. Радиостанциите не са негова собственост за да прави с тях каквото си иска, т.е. няма правно основание, а някаква "висша цел" и го прави защото може, а не защото има някакво друго основание.

Въпросът е оправдава ли висшата цел, морала и т.н. действията му. И кой е този морал? Самата Ранд казва, че все още Морала (с главно М) на капитализма не е открит - няма го.

Оценявам способността ти да водиш умело дебат, но този път няма да вляза в предлаганата от теб схема да излезем от текста на романа, за да отидем към колажи от цитати, сглобени от публицистиката на Ранд. Искам да останем в темата и в кръга на конкретното произведение; противоположният подход, например, би могъл да изкара Достоевски върл реакционер и мразещ прогреса автор, ако се вадят избрани цитати от неговата публицистика.

Затова отговарям конкретно на конкретния ти аргумент: ситуацията при която съмишлениците на Голт хакват всички радиостанции е точно аргумент за неговата позиция на ненасилие. Голт е арестуван от своите врагове (банда от Атиловци и шамани), предявен му е ултиматум "или си с нас, или си мъртъв" и когато е устроена публична пресконференция, която трябва да се излъчи по всички радиостанции, за да се обяви, че той започва да изпълнява волята на фашистите, узурпирали със сила цялата власт, той започва да говори. Но казва не това, което те са очаквали от него, че ще стане техен слуга и роб. Те се опитват да спрат радиоизлъчването, за да не стигнат думите му до хората. И точно тогава съмишлениците на Голт хакват радиостанциите така, че да не могат да бъдат спрени радиостанциите, и да се чуе гласът на Голт. В дългата си реч той не призовава хората към насилие - той казва само истината за насилниците и до какво е довело и ще доведе тяхното управление. Това е всичко. Тук няма насилие. Има отказ от насилие и интелигентно блокиране на чуждо насилие, без използване на насилие. Възможното откритие за хакване е дело на ума на Голт, то демонстрира неговото интелектуално превъзходство, което не позволява на враговете му да го манипулират и превърнат в жертва на тяхното насилие.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Atom said:

Новите интелектуалци трябва да се нагърбят със задачата да изградят нова култура на нова морална основа, която този път вече няма да е културата на Атила и на Шамана, а културата на Производителя.

А това пък е великолепно! Какво лошо има в това новите интелектуалци да не изградят такава култура, която не се основава върху насилието и шаманството на псевдонауката, а върху културата на Производителя. Това е една много добра перспектива - за общество без насилие и заблуда, основано върху творчество.

[Atom]

Преди 18 часа, Б. Киров said:

Искам да останем в темата и в кръга на конкретното произведение; противоположният подход, например, би могъл да изкара Достоевски върл реакционер и мразещ прогреса автор, ако се вадят избрани цитати от неговата публицистика.

ОК, Останах с убеждението, че въпросът на темата е "защо книгата има такова голямо влияние?", а частният въпрос "кой е Джон Голт?" е само спомагателен, който трябва да ни помогне да отговорим на главния.

Писах вече, че за мен книгата е слаба като художествена стойност и ако търсим влияние то по-скоро е философското послание. Философията на един автор обаче трудно може да се изведе от едно единствено произведение.

Както и да е.  Една от възможностите според мен е книгата да изпълнява същите функции като Библията - дава на хората вяра. Друга е това което подсказа ти -  поставя основите на култура, която не се основава върху насилието и шаманството, а върху културата на Производителя. Естествено едната опция не пречи на другата - т.е. една част от хората сляпо да вярват в идеите на Ранд, а друга съвсем съзнателно да изграждат възгледите си благодарение на същите идеи.

Къде е проблема? Ранд непрекъснато акцентира върху разума. Разумът обаче не е абсолютен. Абсолютният разум  съчетан с Производителя (Създателя) е Бог. Човешкият разум е поставен от Ранд в морална среда където едни морални норми са добри, а други "лоши". Защо обаче едните са добри, а другите лоши? Ранд не дава разумен отговор на тази въпрос. На въпроса "Какво преследваш", Д’Анкония отговаря: "пари". До тук нещата са рационални и разумни. На следващия въпрос обаче - "нямаш ли достатъчно?" отговорът излиза от рамките на разума и рационалното:

Цитирай

— Приживе всеки един от моите предшественици е увеличавал производството на „Д’Анкония мед“ с около десет процента. Аз възнамерявам да го увелича със сто.
— За какво? — попита Джим, саркастично имитирайки гласа на Франсиско.
— Когато умра, се надявам да отида на небето, каквото и по дяволите да е това, и искам да съм в състояние да си позволя цената за вход.
— Добродетелта е цената за вход — високомерно каза Джим.
— Точно това имам предвид, Джеймс. Искам да съм готов да претендирам за най-висшата добродетел — че съм бил човек, който е правел пари.

От гледна точка на Разума усилията да правиш много повече пари отколкото някога ще похарчиш са оправдани: 

- ако харесваш това което правиш и изпитваш истинско удоволствие от работата си, а парите са само следствие от нея, а не цел
- парите дават власт. В случая си стария Атила
- всъщност си алтруист - нямаш нужда от парите, но продължаваш да ги правиш заради благото на обществото - смяташ, че с работата си допринасяш за общия просперитет - т.е. добродетел, но твърде различна от добродетелите на Ранд.

Разумните варианти обаче са изключени - имаме някаква "добродетел", която нито е ясно каква е, нито поради каква логична причина би трябвало да се следва. С една дума чист мистицизъм.  Мистицизмът обаче е по-малкото зло. Проблемът е ако индивидът преследвайки ирационална цел се възприеме като Бог.    

[Б. Киров]

Атом привет, задаваш ми добри въпроси, които ми дават възможност да дам по-разгърнат отговор. Ето ти казваш, цитирам:

„От гледна точка на Разума усилията да правиш много повече пари отколкото някога ще похарчиш са оправдани:

 

- ако харесваш това което правиш и изпитваш истинско удоволствие от работата си, а парите са само следствие от нея, а не цел

- парите дават власт. В случая си стария Атила

- всъщност си алтруист - нямаш нужда от парите, но продължаваш да ги правиш заради благото на обществото - смяташ, че с работата си допринасяш за общия просперитет - т.е. добродетел, но твърде различна от добродетелите на Ранд.”

 

Отговорът на Ранд е най-близо до първия „ако харесваш това което правиш и изпитваш истинско удоволствие от работата си, а парите са само следствие от нея, а не цел”, но твоето определение бих коригирал в нейната интерпретация по следния начин:

„ако харесваш това, което правиш и изпитваш истинско удоволствие от работата, а парите са следствие и признание (от другите хора, от обществото) за това което правиш и в този смисъл стават цел – защото колкото повече пари можеш да направиш, толкова повече доказваш на себе си и на другите хора, че направеното от теб е ценно и значимо.”

Ето тук е ключът към разбирането на философията на Ранд (и в частност на Голт и съмишлениците му) за парите и капитализма: способността на човек със своя ум и талант да прави пари трябва да бъде призната като неговото най-ценно качество, както за самия индивид, така и за обществото.

Д’Анконя например, още от млад се подготвя да наследи бизнеса с медна руда на фамилията, като минава целия път от общ работник в мината до магнат управляващ цялата империя, за да разбере всичко за технологията в това производство, и целият процес му харесва, той обича работата си, в този смисъл обича да прави пари; правейки пари така, той прави пари и за своите мениджъри, инженери, техници и работници, те са платени добре и се гордеят с работата си, защото са най-добрата медодобивна компания в света – всички знаят, че щом Д’Анконя купи някъде в света медна мина, там ще се правят големи пари, ще има печалба за всички – от работника до акционерите; ето защо всички купуват с пълно доверие акциите на фирмата му, защото вярват в неговите способности точно в този бизнес, който той разбира и може да управлява. В такъв смисъл за него парите са признание от обществото за качествата му, самоутвърждаване и разумна цел. По същия начин мисли и Дагни Тагарт в своя бизнес – железниците; по същия начин възприема парите и Ханк Риардън – той също е тръгнал от общ работник, за да достигне нивото на гениален изобретател в своята сфера (риардъновия метал, заместващ стоманата) и крупен собственик на металургична компания.

За Ранд капитализма е тази система, която дава възможност на подобни личности да правят пари (за себе си, но и за другите) със собствените си положителни качества (най-висшето от което е силния ум) и да получават обществено признание от другите за своите качества, без да се срамуват за това, или да изпитват угризения, че правят нещо нередно и неморално.

Алтруизмът, който преследват личности като Джеймс Тагарт (който Д’Анконя искрено и от сърце презира) е фалшив – той е крупен капиталист, който е наследил железниците основани от дядо му, но не разбира нищичко от железници и съсипва изграденото от предците му; за сметка на пълната си некадърност, той непрекъснато пропагандира алтруизъм, носи го пред себе си като смокинов лист, говори на всички че не парите са най-важното нещо, а помагането и раздаването на пари на другите с идеална цел; и докато говори подобни неща, с помощта на политическите си приятели във Вашингтон, крачка по-крачка обсебва и присвоява бизнеса на всичките си по-способни конкуренти в бранша; проблемът му е, че след като ги ликвидира като конкуренти, той и приятелите му не могат да управляват заграбеното чуждо, съсипват го, служителите и работниците масово напускат фирмите, всичко се срутва. Целият процес на проповядването на такъв „алтруизъм” (в името на общото благо) при хора като Джеймс е съпроводен с ожесточена алчност към парите и властта – той е един модерен вариант на Тартюф, говорещ едно, но вършещ точно противоположното. Него и политическите му приятели Ранд нарича атиловци, а учените, които „научно” обосновават техния грабеж и насилие като справедливи и морални, Ранд нарича шамани, те са обслужващ персонал за атиловците, техен слугинаж.

В крайна сметка Джеймс и компания, правещи парите заради власт, и превръщащи властта обратно в пари погубват всичко ценно и стойностно, създадено от хора като Д’Анконя и Дагни. Последните им отговарят по единствения смислен и морален от тяхна и на Ранд гледна точка начин – оставят ги да се провалят сами, защото не искат да отговарят на насилието (Атила) с насилие. След което се захващат да строят своя свят.

[Atom]

Преди 20 часа, Б. Киров said:

Ето тук е ключът към разбирането на философията на Ранд (и в частност на Голт и съмишлениците му) за парите и капитализма: способността на човек със своя ум и талант да прави пари трябва да бъде призната като неговото най-ценно качество, както за самия индивид, така и за обществото.

Рационално е способността на човек да прави пари да се оцени положително. Нерационално е да се изисква това от обществото, а още по-малко пък да бъде признато като най-ценно човешко качество. Поставена така, тезата е чисто колективистична и се противопоставя директно на разума на индивидите, които имат право да правят самостоятелно преценка какво и как да признават. Противното е налагане на някаква колективна воля - чиста мистика.  Т.е. ако това е философията на Ранд, тук дава на късо.

Преди 21 часа, Б. Киров said:

за това което правиш и в този смисъл стават цел – защото колкото повече пари можеш да направиш, толкова повече доказваш на себе си и на другите хора, че направеното от теб е ценно и значимо.”

Парите не могат да бъдат измерител за качествата и значението на отделните индивиди, още по-малко за отношението на обществото към тях. Не може да се сравняват несравними неща:  Айнщайн, Ранд, Сергей Брин, Шекспир, Карлос Слим, Адам Смит, Бил Гейтс, Моцарт .... - нужно ли е изобщо да ги сравняваме и класифицираме кой е по-по-най?  А ако трябва да ги сравняваме по способността им да правят пари (много пари)....... Смит, Айнщайн, Шекспир, Моцарт, а и самата Ранд, дали щяха да бъдат изобщо забелязани от обществото?  

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Atom said:

Рационално е способността на човек да прави пари да се оцени положително. Нерационално е да се изисква това от обществото, а още по-малко пък да бъде признато като най-ценно човешко качество.

Изпускаш много важна част от цитата ми, а именно "със своя ум и талант", но това променя цялото значение - в случая цифрите на парите не означават нищо друго, освен оценка и измерител на ум и талант. Какво друго да цени обществото?

 

Преди 2 часа, Atom said:

Парите не могат да бъдат измерител за качествата и значението на отделните индивиди, още по-малко за отношението на обществото към тях. Не може да се сравняват несравними неща:  Айнщайн, Ранд, Сергей Брин, Шекспир, Карлос Слим, Адам Смит, Бил Гейтс, Моцарт .... - нужно ли е изобщо да ги сравняваме и класифицираме кой е по-по-най?  А ако трябва да ги сравняваме по способността им да правят пари (много пари)....... Смит, Айнщайн, Шекспир, Моцарт, а и самата Ранд, дали щяха да бъдат изобщо забелязани от обществото?  

Могат. Всички тези, които изреждаш, са продавани в милиони тиражи, защото са талантливи и гениални, и се измерват съвсем конкретно с пари. Това не бива да се откъсва от контекста на идеята на Ранд и да се абсолютизира до гротеска. Тя не пледира за върховна ценност пари, а за върховна ценност талант и ум, съчетани с морална безкомпромисност да се казва и следва истината на каквато и да е цена. Всяко нещо доведено до крайност в тълкуването в един момент преминава в абсурд. така можем да продължим много дълго да се надскачаме в аргументите си, но става безинтересно. Затова ще си публикувам тук финалните си думи по темата, защото едва ли ще мога да кажа още нещо кой знае какво повече или по-интересно.

За прочелите „Атлас изправи рамене” отговорът на поставения в темата въпрос е очевиден: Джон Голт е главния герой в романа на Айн Ранд. Зад очевидния отговор обаче има и не толкова очевидни. За не харесващите дълги постове и текстове, повтарям онова, което вече написах веднъж тук: Джон Голт е човекът, който знае отговорът на три важни въпроса – кога, къде и как – от които най-важен е първият: кога да си отиде от един абсурден и неизлечимо болен от лъжа свят.

По-обширното ми тълкувание е малко по-дълго.

Не художественият образ на Джон Голт е уникален в романа.

И не художествените качества на романа са уникални.

И дори не идеологията на позитивизма и обективизма на Айн Ранд е толкова уникална.

Уникалното при Ранд е нейната абсолютна безкомпромисност и морална чистота, с които защитава идеята за право на лична свобода, дори ако цената на това е собствения живот и интереси. Малцина са авторите в американската и световна литература, които имат такава гледна точка от такава морална позиция.

Преди темата за Ранд се опитах в друга тема да отговоря на въпрос, привидно нямащ никаква връзка с Айн Ранд: „Какво е престъплението Расколников?”, според Достоевски. И чак след като открих задоволителен за себе си отговор, по-късно видях, че Ранд по други пътища е стигнала до същата идея:Човек има право на щастие и свобода, но никога не може да ги има, жертвайки други хора или сам принасяйки се в жертва на другите.

И Достоевски, както и Ранд достигат до тази идея и тя е водеща в творчеството и на двамата. Вгледайте се внимателно в романите и героите от т.н. Петокнижие на Достоевски („Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Бесове”, „Юноша” и „Братя Карамазови”) и ще видите, че във всички тях, Достоевски развива в художествена форма различни варианти на тази своя основополагаща идея. Бих разширил дори още повече обхвата: до същата идея, по съвсем друг и абсолютно негов и оригинален път, достига и Лев Николаевич Толстой в епоса си „Война и мир” чрез прозрението на героя си Пиер Безухов и образа на руския мужик Платон Каратаев.

Един колега тук ме попита дали знам, че Ранд е етническа еврейка. Бих допълнил, че Достоевски по бащина линия е етнически поляк, чието родословие води корените си от полски шляхтически род от 15 век, а граф Лев Николаевич Толстой е потомствен руски дворянин, чието родословно дърво има корените си в неговия първи основател немецът Индрис, заселил се в Чернигов през 14 век. Етническият произход на тези трима автори няма определящо влияние, от значение е тяхното формиране като автори върху руската духовна почва.

Според мен светогледът и ядрото в личността на Айн Ранд също са формирани върху руска духовна почва – тя идва като оформен интелектуално и духовно зрял човек в Америка от Русия, след като е получила образованието и възпитанието си в Русия.

Русия след нейния златен 19 век е в състояние да предложи и предлага на света чрез свои блестящи интелектуалци нови и оригинални идеи, както на Запада, така и на Изтока; тези техни идеи са обединяващи, в състояние да свържат органично и хармонично кръгът на източното самодостатъчно  съвършенство с правата линя на целеустремената западната рационалност. Сърцето, вярата и умът.

И понеже точно ти, уважаеми Атом, твърдеше в друга тема, че Русия няма какво оригинално да даде на света като идея, ето казвам ти - това са трима оригинални автори с неруски етнически корени на произход, но оформени върху руска духовна почва, които са дали нещо много оригинално като идея на света. И светът ги чете, и открива ценни неща в техните работи, и надявам се, ще продължава да ги чете и цени.