Българските книги, които всеки трябва да прочете

[denidimitrova]

Книгите на Павел Вежинов! 

"Бариерата" - любима <3

[Стоедин]

За мен "задължителни" са:

1. Записки по българските въстания - том I, том II и том III- Захари Стоянов

2. Строители на съвременна България - том I, том II и том III- Симеон Радев

3. Брегалница - Михаил Кремен

4. Българският Великден - Тончо Жечев

5. Българско възраждане - Николай Генчев

5. От Галиполи до Лепанто - Христо Матанов, Румяна Михнева

6. „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“

7. Вечерен тромпет.Честен кръст - Борис Христов

8. Стихотворения, избрани фрагменти и преводи - Атанас Далчев

9. Моторни песни - Никола Вапцаров

10. Железния светилник, Преспанските камбани, Илинден и Гласовете ви чувам - Димитър Талев

11. Бай Ганьо - Алеко Константинов

12. Новото гробище над Сливница - Иван Вазов

13. Възвишение - Милен Русков

14. Суматоха и Лазарица - Йордан Радичков

15. Избрано - том I: Белетристика и том II: Драматургия - Станислав Стратиев

16. Криворазбраната цилилизация - Добри Войников

17. Съчинения в три тома - Чудомир

18. Кажи: внезапно да изчезнеш..., Главата ми... - Гео Милев

19. Хайдушки песни - Яворов

20. Приказка за стълбата - Христо Смирненски

21. Освободителните борби на Македония том I и том II - Христо Силянов

22. Хайка за вълци - Ивайло Петров

23. "Задочни репортажи за България", "Литературни есета", "Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България" - Георги Марков

 

 

 

Редактирано Юли 22, 2016 от Стоедин

[Стоедин]

24. Бит и душевност на нашия народ - три тома - Иван Хаджийски

[Стоедин]

25. Балада за Георг Хених - Виктор Пасков

26. Германия - мръсна приказка - Виктор Пасков

За мен прочитането на тези книге бе удоволствие, вдъхновение и чест. Удоволствие от добрите истории, вдъхновение да творя и чест да се запозная(задочно) с тези ерудирани и талантливи личности. Който прочете поне част от тези книги ще опознае по добре българския народ и дори може мъничко да го обикне...

[dora]

Според мен би помогнало да се направят няколко важни уточнения.

Първото е дали става дума за книги, които по някаква причина се харесват на анкетираните (напр. защото са ги чели в ранна възраст, а тогава човек е крайно впечатлителен, или защото им пасват на емоционалния свят, нагласите, и т.н.), или защото представляват ценност от някаква гледна точка.

Второто е ценността от гледна точка на какво е.

Напр. защото книгите представляват ярка илюстрация на период от развитието на българската литература, защото са най-доброто от съответния автор,  защото имат висока художествена стойност, защото представят нещо, което според анкетирания дава поглед върху българската история, бит и душевност, или защо?

A дават ли наистина поглед?

 

----

Според мен да бъдат четени трябва (и) произведения, които не са политически инструменти за подмяна на историческата истина с художествената.

Както и че на произведенията, които заменят истината с митология трябва да се гледа изключително критично като цяло.

Защото светът на идеите, който стои в основата изобщо на общественото осмисляне на което и да било събитие, както и на цялостното развитие на обществото, не бива да е безкритично почерпен от света на въображението.

Особено когато в това въображение по мазохистичен начин основно място заемат различни поддържани с десетилетия, ако не и столетия, "национални" травми. Тоест, когато това въображение, взряно и вярно на себе си, продължава да страда. Или, според случая, да се лашка между пораженчеството и грандоманията.

За което основна роля има литературата.

 

Редактирано Юли 24, 2016 от dora

[Стоедин]

Дора, написаното от теб е чудесно, но къде са твоите предложения съобръзени изцяло с изложените критерии?

[dora]

Здравейте, Стоедин

 

Част от произведенията, които бих посочила, вече са набелязани от писалите преди мен.

По логиката на това, което формулирам във втората част на постинга си, немалка част от българската лирика отговаря на това описание, макар поезията да е нещо специално, защото удоволствието от четенето й изисква определени нагласи и затова е трудно да се вложи в четенето й някакъв препоръчително-задължителен характер.

Аз бих добавила като критерий и висока художествена стойност, надскачаща детско-тийнейджърската фаза на изграждане на българската литературна традиция, когато акселериращата ни между 19 и началото на 20 век литература започва да носи характеристиките на творческата зрялост. 

Затова задължително бих добавила Гео Милев (не го видях споменат по-горе, може нещо да съм пропуснала).

По-горе се споменава Вежинов, гласувам с две ръце за някои от произведенията му.

К. Павлов, Атанас Далчев са ми лични пристрастия, затова ги поставям в скоби.

От прозата бих включила доста неучебникови автори, напр. Валентин Пламенов. И дори Захари Карабашлиев, който успява да откъсне българската литература от регионалността й.

И всъщност доста други.

Редактирано Юли 24, 2016 от dora

[dora]

p.s.

Стори ми се, че от списъците отсъства Любен Каравелов, когото с мъка прочетох в училище, но чиято плавна, елегантно-хумористична речовитост напоследък преоткривам с немалко удоволствие. Вероятно защото за придобиването на придирчивост към използването на езика на човек му е необходимо да изгради собствен езиков усет, а това става на много по-късна от училищната възраст

Според мен стихотворенията му са доста спънати, но прозата му е много приятна, не само от културноисторическа гледна точка.

Редактирано Юли 24, 2016 от dora

[Стоедин]

Преди 3 часа, dora said:

Здравейте, Стоедин

 

Част от произведенията, които бих посочила, вече са набелязани от писалите преди мен.

По логиката на това, което формулирам във втората част на постинга си, немалка част от българската лирика отговаря на това описание, макар поезията да е нещо специално, защото удоволствието от четенето й изисква определени нагласи и затова е трудно да се вложи в четенето й някакъв препоръчително-задължителен характер.

Аз бих добавила като критерий и висока художествена стойност, надскачаща детско-тийнейджърската фаза на изграждане на българската литературна традиция, когато акселериращата ни между 19 и началото на 20 век литература започва да носи характеристиките на творческата зрялост. 

Затова задължително бих добавила Гео Милев (не го видях споменат по-горе, може нещо да съм пропуснала).

По-горе се споменава Вежинов, гласувам с две ръце за някои от произведенията му.

К. Павлов, Атанас Далчев са ми лични пристрастия, затова ги поставям в скоби.

От прозата бих включила доста неучебникови автори, напр. Валентин Пламенов. И дори Захари Карабашлиев, който успява да откъсне българската литература от регионалността й.

И всъщност доста други.

Далчев и Гео Милев съм ги посочил, но Павлов съм го пропуснал, защото макар и оригинален и чепат не го намирам за "задължителен" дори по критериите посочени от теб.

Вежинов? И други го споменават и направо непроумявам? Напълно банален и предвидим нагаждач. Кое негово произведение го прави специален? Нощем с белите коне, Втора рота или Произшествие на тихата улица? За  мен посредствен и невиждам как може да се сравни с Елин Пелин или Йовков, а аз дори тях не ги включих(след доста колебания относно Ян Бибиян и Ако можеха да говорят).

От съвремените автори съм посочил Русков, но имах колебания за Карабашлиев. Добър е, но нещо мъничко не достига за мен да е изключителен(субективен съм). Много се колебаех дали да не включа Естествен роман на Георги Господинов(най-добрата проза за последните 20 год. преди да се появи Русков). Останалите му неща не ме очароват, но Естествен роман е много силен. Препоръчвам.

От Валентин Пламенов нищо не съм чел и не съм в състояние да преценя дали е "задължителен". Направих малка проверка и се оказа, че съм чел вес пак неща от Пламенов, но е ниска топка. Невъзможно е да се сравни дори с Йордан Попов или Георги Мишев(не съм ги включил), а пък Алеко и Чудомир са направо друго измерение...

Редактирано Юли 24, 2016 от Стоедин

[Стоедин]

Преди 2 часа, dora said:

p.s.

Стори ми се, че от списъците отсъства Любен Каравелов, когото с мъка прочетох в училище, но чиято плавна, елегантно-хумористична речовитост напоследък преоткривам с немалко удоволствие. Вероятно защото за придобиването на придирчивост към използването на езика на човек му е необходимо да изгради собствен езиков усет, а това става на много по-късна от училищната възраст

Според мен стихотворенията му са доста спънати, но прозата му е много приятна, не само от културноисторическа гледна точка.

Когато имаш Вазов и Ботев от Възраждането, то Каравелеов е излишен. Не отричам, че е добър, но в списъка трябва да са направо нечовеци!

[Стоедин]

27. Естествен роман - Георги Господинов

[dora]

Преди 2 часа, Стоедин said:

От Валентин Пламенов нищо не съм чел и не съм в състояние да преценя дали е "задължителен". Направих малка проверка и се оказа, че съм чел вес пак неща от Пламенов, но е ниска топка. Невъзможно е да се сравни дори с Йордан Попов или Георги Мишев(не съм ги включил), а пък Алеко и Чудомир са направо друго измерение...

Господинов не е моят автор, но това не е драма - просто разминаване във вкусовете.

"Номинацията" ми за Пламенов се дължи на това, че по безкомпромисно откровен начин поставя обратно на социокултурната карта на България едно цяло поколение, което всъщност за доста дълго беше изличено от нея.

[teodoran1]

Когато четох "Под игото" в училище беше на един дъх. Най-силната книга от българската литература, която ме караше да чувствам и съпреживявам с героите. Със сигурност бих я прочела отново.

[Стоедин]

On 7/28/2016 at 15:01, teodoran1 said:

Когато четох "Под игото" в училище беше на един дъх. Най-силната книга от българската литература, която ме караше да чувствам и съпреживявам с героите. Със сигурност бих я прочела отново.

Винаги когато прочета или чуя подобно мнение ми става мега тъпо! Знам, че хората верно си вярват да ги пишат тези неща и не го правят с лошо, но пак боли. Извинявам се, но ще викна да ме чуете: ПОДОБНО ТВЪРДЕНИЕ Е ОБИДНО НЕ САМО ЗА ЛИТЕРАТУРАТА НИ ВЪОБЩЕ„ НО И ЗА НАС КАТО НАЦИЯ, ЗАЩОТО АКО Е ВЯРНО ОЗНАЧАВА, ЧЕ НЕ СМЕ СЕ РАЗВИЛИ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 130 ГОДИНИ ИЗОБЩО!!! ХОРА МИСЛЕТЕ МАЛКО ПРЕДИ ДА ПИШЕТЕ ПОДОБНИ БЕЗМИСЛИЦИ! Моля ви!

[Стоедин]

28. "Десет приключения на Лиско“. Повести за деца. 1987 - Борис Априлов

[Joro-01]

И за мене се отнася