Творчеството на Иля Илф и Евгений Петров

[Б. Киров]

Иля Илф (ист. име — Иехиел-Лейб Арьевич Файнзильберг; 1897—1937) и Евгений Петров (ист. име — Евгений Петрович Катаев; 1903—1942) са двама писатели, родени в Одеса, дн.Украйна, работили като тандем под името „Илф и Петров”. Съвместно са написали знаменитите си романи «Дванадесетте стола» (1928) и «Златния телец» (1931). Двата романа са дилогия за похожденията на изобретателния и забавен мошеник Остап Бендер, издавана и преиздавана многократно на различни езици, а освен това и филмирана. Илф и Петров са автори и на повестите „Необичайни истории от живота в град Колоколамск” (1928), „Светла личност” (1929) и „Хиляда и един ден, или Нова Шехерезада” (1929). В периода 1932 – 1937 двамата пишат фейлетони и репортажи за в. „Правда”. През 1937 г. излиза пътеписната им книга „Едноетажна Америка”.

Първото издание на събраните им съчинения в 5 тома е публикувано през 1939 г., а после преиздадено през 1961 г.

За пръв път романите на Илф и Петров са издадени в България от Издателска къща Юрукови в тяхната поредица „Мозайка от знаменити съвременни романи”. Библиотека "Мозайка от знаменити съвременни романи" е основана от София Юрукова (1881-1918) със старателно обмислена концепция - високохудожествени произведения с интересна фабула. При създаването на библиотеката София Юрукова изгражда строги изисквания към подбора на произведенията и техния превод. Предпочитани теми на романите са човешките взаимоотношения, любовта, брака, семейството. Още в първите издания на поредицата срещаме имената на автори като Анатол Франс, Алфонс Доде, Марсел Прево, Едуард Род. Всъщност издателството е в основата си семейно предприятие. Цялото семейство на София Юрукова е приело радушно нейната идея и й съдейства безкористно и от сърце. Баща й я подкрепя с основаването финансово с помощта на заможни българи от Брацигово. Братята й - Васил и Георги Юрукови и сестра й Мара Юрукова-Дамова четат и преглеждат каталозите на чуждестранни издания, обсъждат и правят съвместно избора на романи за издаване, беседват заедно върху корекциите на преводите. Те се превръщат в едни от най-продуктивните наши преводачи и общественици до 1948 година. Едни от първите преводачи за библиотека "Мозайка от знаменити съвременни романи" са Христо Борина, Елисавета Консулова-Вазова, Емануил Попдимитров. С течение на времето броят на сътрудниците расте. Излизат преводи на Боян Дановски, Лъчезар Станчев, Емил Коралов, Петър Динеков, Рачо Стоянов, Димитър Подвързачов, Гео Милев и други.

През 1935 г. е издадена за пръв път на български „Златният телец" на Илф и Петров в превод на Васил Юруков, а няколко години по-късно и „Дванадесетте стола".

В България най-популярни са преводите на  „Дванадесетте тома” от Петър Незнакомов, изд. Отечествен фронт и това на „Златния телец”, превод на пелин Велков. Посочил съм линкове и към двете книги в български превод.

https://chitanka.info/book/305-dvanadesette-stola

https://chitanka.info/book/3255-zlatnijat-telets

В последните години излязоха и нови преводи, в това число и пълната версия на „Дванадесетте стола” на изд. „Дамян Яков” (прев. Таня Балова), но лично аз предпочитам по-старите преводи: на Юруков („Златния Телец”) и този на Незнакомов за „Дванадесетте стола”. Естествено, най-добре е да се четат Илф и Петров на руски в оригинал, но това си е направо висш пилотаж за хора, които владеят руски като майчин език, защото хуморът им е доста трудно преводим и изпъстрен с жаргон. Най-сполучливите актьорски превъплъщения в ролята на Остап Бендер, по мое мнение, са тези на Сергей Юрский в екранизираната версия на „Златния телец” от 1968 г. и на Андрей Миронов от 4-серийния ТВ „Дванадесетте стола”. Освен тези екранизации, има още дузина други, в това число немска и чешка.

Остап Сюлейман Берта-Мария Ибрахимович Бендер, донякъде незаслужено днес си е спечелил славата на измамник, но той всъщност е един доста симпатичен мошеник, наричаш сам себе си Великия Комбинатор, чиято „детска мечта” е да живее в Рио де Жанейро „обикновен трудов живот на капиталистически милионер”; за съжаление, налага му се да се преквалифицира в съветски домоуправител...

Ето няколко негови мисли за живота и хората от първото българско издание на „Златния телец” в превод на Васил Юруков:

„И ще ме погребат тържествено, с оркестър и речи, а на паметника ми ще изсекат надпис: „Тук почива Великият Комбинатор Остап Сюлейман Берта-Мария Ибрахимович Бендер бей, чийто баща беше турски поданик, но не остави на сина си никакво наследство, а майката на покойника бе графиня и живя от нетрудови доходи.”

„Майчице закрилнице, милиция-триеручнице!”

„Не, това не е Рио де Жанейро.”

„Аз обичам разказите за дребни мошеничества.”

„Системата – над всичко: всяка обществена копейка трябва да влезе в моето лично счетоводство.”

„За професия не питам, но се досещам. Вероятно нещо интелектуално? Колко присъди имате през тази година?”

„Колко е приятно да работиш с легалния милионер в добре организираната буржоазна държава със старинни капиталистически традиции! Милионерът там е популярна личност. Адресът му е известен. Той живее в къща, някъде в Рио де Жанейро. Отиваш при него на гости и още във вестибюла, при първите поздравления, му вземаш парите. И всичко това – имайте предвид! – става културно, вежливо1”

„Да, мой стари приятелю, вие сте болен от организационно безсилие и пълна некадърност – ето защо, пропорционално на това намалява и вашия пай.”

„Действайте смело. Не разпитвайте никого. По-цинично. На хората това им допада. Не правете нищо чрез трето лице – глупаци вече няма. И без криминални увлечения, необходимо е да се уважава Углавния кодекс.”

„За членове на профсъюза – вход десет копейки; за деца и милиционери – по пет.”

„Похождение означава да ухажвате млади девици с нечисти помисли.”

„Паниковски, поръчано ви бе днес да се срещнете с нашия клиент и повторно да му поискате милиона, като придружите тази молба с идиотски смях. Какво направихте?”

„Не бива само да се стреля в лака, това е излишно.”

„Когато ви бият, тогава ще плачете.” (към Паниковски, нарушителят на Конвенцията между незаконните деца на лейтенант Шмидт).

"Товарете портокалите в бъчвите на братя Карамазови" (телеграма адресирана до милионера-служещ Корейко, с цел да извади последния от психическо равновесие, за да поднесе клиента своя милион на Остап върху сребърен поднос със синя лентичка)

Редактирано Май 28, 2016 от Б. Киров

[vvarbanov]

 Понякога и тук започва да прилича на клуба на пикейните жилетки.

."Пикейные жилеты — обыватели, любящие с видом знатоков рассуждать о глобальных проблемах. Выражение происходит из произведения Ильфа и Петрова «Золотой Телёнок», где присутствовали маразматичные старички в пикейных жилетах, бесконечно рассуждающие о политике и повторяющие одно и то же:

 

— Читали про конференцию по разоружению? — обращался один пикейный жилет к другому пикейному жилету. — Выступление графа Бернсторфа. — Бернсторф — это голова! — отвечал спрошенный жилет таким тоном, будто убедился в том на основе долголетнего знакомства с графом. — А вы читали, какую речь произнёс Сноуден на собрании избирателей в Бирмингаме, этой цитадели консерваторов? — Ну, о чём говорить… Сноуден — это голова! Слушайте, Валиадис, — обращался он к третьему старику в панаме. — Что вы скажете насчёт Сноудена? — Я скажу вам откровенно, — отвечала панама, — Сноудену пальца в рот не клади. Я лично свой палец не положил бы. И, нимало не смущаясь тем, что Сноуден ни за что на свете не позволил бы Валиадису лезть пальцем в свой рот, старик продолжал: — Но что бы вы ни говорили, я вам скажу откровенно — Чемберлен всё-таки тоже голова. Пикейные жилеты поднимали плечи. Они не отрицали, что Чемберлен тоже голова. Но больше всего утешал их Бриан."

Ильф и Петров, «Золотой Телёнок»     "Пикейный жилет является смесью хомячка со шмуклером. Он внимательно следит за событиями в мире и немедленно реагирует на них дилетантскими и малограмотными комментариями, часто весьма развёрнутыми. Разумеется, он уверен, что его истолкование событий чрезвычайно ценно и важно. ПЖ всегда лучше всех знает, что следует делать властям. "   http://lurkmore.to/Пикейные_жилеты

[Б. Киров]

Преди 4 часа, vvarbanov said:

Понякога и тук започва да прилича на клуба на пикейните жилетки.

Върбанов, добра реплика подаваш, и толкова си държал да се види рано сутринта, че не си спал цяла нощ, та си я публикувал в малките часове. Ето ти един цитат пак от „Златния телец” за доайена на пикените (ти навсякъде пишеш "пикейни", но грешиш) жилетки Фунт, който е професионалист-ветеран в занаята да изпълнява длъжността председател на съмнителни предприятия. В случая, който цитирам Остап Бендер е основал дружество „Рога и Копита”, в което се е самоназначил за председател с двама помощници – Шура Балаганов и Паниковски, незаконните деца на лейтенант Шмидт (Паниковски извън Конвенцията). Разбира се, като председател, Остап носи всички рискове от близки срещи с милицията. И ето в този миг се появява пикето Фунт.

 

„           - Не ви ли трябва председател? – попита Фунт.

-          Какъв председател? – учуден попита Бендер.

-          Официален. С една дума, глава на учреждението.

-          Аз съм глава.

-          Значи вие се готвите да лежите сам? Аз съм на 90 години. Аз цял живот съм лежал вместо другите. Такава ми е професията – да страдам за другите.

-          А! Вие сте подставено лице?

-          Да! – каза старецът, като тръсна глава. Аз съм зицпредседателят Фунт. Аз постоянно лежа. Лежал съм през времето на Александър Втори, при Александър Трети и при Николай Втори. И при Керенски съм лежал. Наистина при военния комунизъм никак не съм лежал – изчезна тогава чистата комерция, нямаше работа. Но как лежах при Непа! Това бяха най-хубавите дни в живота ми.

 

Тази къса реч трая сравнително кратко време – около половин час. Когато слушаше Фунт, Паниковски се трогна. Той отведе Балаганов на страна и тихо му прошепна:

            - Изведнъж личи човекът от старото време. Сега вече няма такива.”

[vvarbanov]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Върбанов, добра реплика подаваш, и толкова си държал да се види рано сутринта, че не си спал цяла нощ, та си я публикувал в малките часове.

Ами като съм ти подал добра реплика поеми я! Недей разсъждава дали съм спал и какво съм държал.Като искаш хващай се и ти, място има.

Подавам реплика, посочвам ти луната, ти пак ми гледаш пръста с който соча. Благодаря ти че ме поправяш, как се пишат жилетките от пике, даже и когато не съм те молил за това!Нека да ти помогна и аз, колкото мога.

Преди 22 часа, Б. Киров said:

В България най-популярни са преводите на  „Дванадесетте тома” от Петър Незнакомов, изд. Отечествен фронт и това на „Златния телец”, превод на пелин Велков.

 Личните имена се пишат с главна буква, "Пелин Велков", растението "пелин" е с малка.

Редактирано Май 29, 2016 от vvarbanov

[Б. Киров]

Преди 22 минути, vvarbanov said:

Ами като съм ти подал добра реплика поеми я! Недей разсъждава дали съм спал и какво съм държал.Като искаш хващай се и ти, място има.

Подавам реплика, посочвам ти луната, ти пак ми гледаш пръста с който соча. Благодаря ти че ме поправяш, как се пишат жилетките от пике, даже и когато не съм те молил за това!Нека да ти помогна и аз, колкото мога.

 Личните имена се пишат с главна буква, "Пелин Велков", растението "пелин" е с малка.

Приятелю, очаквах такава реакция, наистина, и затова си бях приготвил този отговор:

Цитат на Остап, когато е отчаян от човешката неразумност: „Скучно, момичета!” И понякога, когато изпада във философско настроение, Остап обича да цитира един от своите авторитети, капитан Копейкин (който може би не съществува).

Та ето един от разказите на капитан Копейкин: „Един дзен-учител разказвал: "Когато бях млад, харесваше ми да плавам с лодка, обичах да навлизам с лодка сам в езерото и се наслаждавах часове наред на пълно уединение. Веднъж седях в лодката със затворени очи, медитирах, беше прекрасна лятна вечер. Внезапно някаква друга лодка се блъсна в моята. В мен се надигна гняв! Отворих очи и исках да наругая човека, който ме безпокои, но видях че в другата лодка няма никой.Празната лодка стана мой Учител. Оттогава, щом някой се опитва да ме обиди и усетя в душата си гняв, аз се смея и казвам:

В тази лодка няма никой! – затварям очи и гневът ми изчезва.”

 

П.С. По повод на уместната ти забележка за „пелин” и Пелин, абсолютно си прав, но това е правописна грешка, а доколкото четох правилата в този форум, не бива да си търсим сметка и да се заяждаме за такива грешки. Виж, другата ми грешка, която не си видял в цитата, че Незнакомов е преводач на "Дванадесетте тома", а не на "Дванадесетте стола", не е правописна, и за нея наистина се извинявам, тя е сериозна. Ти обаче в два различни поста употребяваш русизма „пикейни”, макар че твърдиш, че не си русофил. Затова те поправих, има си хубава българска дума, не се сърди.

[Р. Теодосиев]

Ако продължавате няма да затварям теми, а вие няма да може да пите в тях!