Отиди на
Форум "Наука"

Обстоятелствата около смъртта на Христо Ботев - истини и митове


Recommended Posts

  • Потребители

Не съм адвокат на Захари, но ако се опровергават категорично, как точно става това. Отричат да са били очевидци, тогава кой освен Обретенов твърди че е очевидец?

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 113
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор

Никой но има поне три спомена на четници видяли мъртивя Ботев които категорично заявяват за рана в челото.Докато Обретенов говори само за един изстрел в сърцето.При Обретенов шипката става скала пък после показва един среден камък...........Такива едни......

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 минута, resavsky said:

Никой но има поне три спомена на четници видяли мъртивя Ботев които категорично заявяват за рана в челото.Докато Обретенов говори само за един изстрел в сърцето.При Обретенов шипката става скала пък после показва един среден камък...........Такива едни......

Добре. Ако си прав, излиза че имаме само един-единствен разказ на очевидец на убийството на Ботев, и това е Н. Обретенов, който разказва своята версия на Захари Стоянов. Ако това е безспорно така, имаме проблем с истината на разказа на единствен свидетел, още повече че посочените от него за други свидетели отричат да са били такива.

За изстрела в челото, Захари също по-натам в текста си, който не съм цитирал, приема тази версия за по-достоверна, защото допуска, че струйката кръв се е стекла по шията към гърдите на Ботев, и това е заблудило Обретенов, че Ботев е бил ударен в гърдите. Освен това, както се вижда, Захари (по първия разказ на Обретенов) говори категорично за един изстрел, не за два. Не може един изстрел да удари Ботев на две места. От друга страна картата на Ботев, която е държал в куртката си, е била окървавена - значи или кръвта се е стекла надолу, за да се случи това, или е бил ударен в гърдите. Но Захари пише за 1 изстрел.

И ако действително няма други записани свидетели за момента на смъртта, и свидетелствата на Обретенов противоречат с посочените други от него свидетели, вече има проблем с неговите свидетелства.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тази карта която е била във вътрешния джоб на куртката на Ботев е пробита от куршум.Това поне е сто процента доказано.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 минути, resavsky said:

Тази карта която е била във вътрешния джоб на куртката на Ботев е пробита от куршум.Това поне е сто процента доказано.

Тогава, щом други четници са свидетелствали, че Ботев е ударен от куршум в челото, отново става дума за два изстрела - един в гърдите и един в челото. Можеш ли да цитираш точно думите на тези четници?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Веднага се сещам за Цанко Минков и Димитър Икономов.Има и дриги но не ми се търсят.

"Куршумът бе пронизал
черепа му под дясната
вежда и порой от кърви
бяха го покрили",

Димитър Кючуков също Ботев четник

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 минута, resavsky said:

Веднага се сещам за Цанко Минков и Димитър Икономов.Има и дриги но не ми се търсят.

И самия Захари явно е говорил с тези или други, защото също описва струйка кръв от главата на Ботев, стичаща се по шията му. Няма начин Ботев да е бил ударен с един куршум в гърдите (ако е доказано че картата е пробита), и тази кръв да се е качила нагоре, към главата му - обратното би било по-вероятно, и Захари приема него, като така примирява двата разказа - този на другите четници и този на Обретенов. Но картата опровергава Обретенов. И сега изникват цял куп нови въпроси. защо му е на Обретенов да лъже? И какво всъщност се е случило? Защото вариантите са поне два: Ботев да е бил убит от тези с него, и Ботев да е бил ударен с първи куршум от турска пушка в гърдите, след което доубит от своите с изстрел в челото. Поправи ме, ако греша.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Но за мен най-важният въпрос си остава този - наистина ли Обретенов е единственият свидетел на самото убийство, който е дал писмени свидетелства. Ти ми отговори положително, но това е много важно. Оттук натам остава да се проверява достоверността на неговите свидетелства. Ако действително е единствен. Ако има и други, нещата стават по-сложни.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Поне на мене не ми е известен друг очевидец.Обретенов скочи Сава Пенев и Димитрото като очевидци те отричат.Всъщност в първоначалните си спомени Обретенов сочи доста сериозен състав  на съвещанието - поне 7 - 8 човека които с годините са редуцирани само до четирима /Ботев,Обретенов,Апостолов и Перо Македонеца/.Обретенов сочи един изстрел в гърдите /пронизал картата/ но поне трима свидетели сочат раната в челото.Как да му вярва човек?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

В разказа на Захари Стоянов се казва, че се чували отделни изстрели. Това са си били нишанджийте-снайперисти по модерному. Пак той споменава, че полянката е била гола-няма къде да се скрие човек и се вижда отдалеч-най доброто за един снайпер.

Друго важно нещо, ако се стреля отблизо- почти от упор както в случая остават следи от барута. Никой съвременник не пише нищо за барутни следи по лицето или дрехите на Ботев.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Но пък Обретенов е категоричен че след убийството веднага са съблекли дрехите на Ботев.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 21 минути, resavsky said:

Но пък Обретенов е категоричен че след убийството веднага са съблекли дрехите на Ботев.

Чакай, не бързай с изводите, че Обретенов е мръсник. Това че са съблекли дрехите не доказва това. Дори това че премълчава истината. Дори това че може би Ботев да е бил застрелян с втори изстрел от другарите си. казах ти, има съвсем реална възможност, Ботев да е бил ударен първо от турски куршум. Съвсем реална възможност. Представи си сега един агонизиращ в безпомощно състояние войвода пред другарите му. Какво да го правят, ако е жив но не в състояние да се движи!? да го оставят така. По всички хайдушки неписани правила се е постъпвало така - такъв човек се застрелва. Събличането на дрехите също не може в такъв случай да се тълкува като мародерство, а начин войводата да не бъде разпознат от врага. Така че ако е бил такъв случаят, обяснимо е мълчанието, ако са се зарекли още тогава присъстващите там да мълчат до гроб - и заради момчетата от четата, и заради поколенията след това. Но това с нищо не опетнява тези хора, нито най-малко - Ботев. Било е война. На война като на война. Постъпили са като мъже и истински българи.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вече ти казах лъжите му които се опровергават от другите четници.Не казвам че е мръсник :има совите заслуги както преди така и след 1878 година.Но в случая ни спестява истината.Това за мене е очевидно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А какво да направи - да се изтупани пред цяла България и гордо да заяви "Аз теглих куршума на Ботев!", това ли е било доблестно. Другите четници са видели трупа. И на тях да им оповести същото - застрелях войводата, да не се мъчи; щеше да им вдигне още повече духа. Естествено е, ако не е лъжец по природа, да се оплете в противоречия. За мен това е вариантът. Другото е толкова абсурдно, че просто е невъзможно - да са го застреляли лице в лице - веднъж в гърдите, веднъж в главата, след което нито един от тези хора да не свидетелства срещу убиеца. Абсурдно е, и означава да си плюем на гена като българи. Не го допускам. Но вариантът, който ти описах, е напълно реален. И с нищо не накърнява качествата на всички тези хора.

Или отиваме по линия на предложението на Фружин, че е бил ударен от два вражески куршума.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ОК приемам твоето мнение.На всички е по добре куршума/куршумите да са вражески.Но все пак ако врежските куршуми са били два то Обретенов няма никкава причина да прикрива този факт.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Киров, Ресавски има спомените на Обретенов, но пуска информацията от тях „на час по лъжичка”. 

Привеждам спомените на Димитър Тодоров – Димитрото и Никола Обретенов. Това са единствените свидетелства по случая. Всичко останало е един овчар видял, друг пък чул. Има и псевдоочевидци, които подвели Захари Стоянов, че Ботев бил ударен в челото. Когато Обретенов запитал Захари, защо е написал така, той му отговорил: „За по-голям ефект”. 

Разбира се доста нещо е изписано на тема „как Обретенов лъже” и се правят засечки на негови противоречиви изказвания. Но истинското „дирене” на лобното място на Ботев започва едва 50 години след смъртта му. А тогава, разбира се, спомените не са били пресни. Пък и кой да ти запомни подробностите, когато на 20 май в един момент четата е била атакувана от три страни и е имало опасност да бъде обкръжена и от четвъртата. 

Когато няма достатъчно факти за нещо, е хубаво човек да си замълчи, а не да започва дълбокомислен анализ, как нещо видите ли не се стиковало. Разбира се, че като не знаеш как е било, ще го стиковаш по своя си акъл. Но това не значи, че си намерил истината.  

Спомен на Димитър Тодоров – Димитрото (съставени от Г. Караиванов по записките му) 

Както на Милин камък, така и тук денят бил горещ, слънцето печело силно. Мястото било каменисто, безводно, канарите били напечени като пещ. Гладът и жаждата измъчвали и сега момчетата. Противникът обаче разполагал с всичко. При това неговият брой се увеличил. Сражението било отчаяно. Турците нападали на групи, ожесточено, но напразно — позициите на четата били непристъпни. След пладне едно отделение черкези заобиколили и се опитали да завземат една съседна височина, ала Войновски ги нападнал със своите момчета, разбил ги и гонил до известно разстояние. Обаче турската войска го издебнала и му отсякла пътя. Той не можел да се върне и продължил нататък. Минал долината и се укрепил в отсрещното усое. Ботев и другите момчета, между които бил и Дим. Тодоров, останали на Грамадата. Така, разделена на две, четата продължила сражението чак до мръкване. Със скриване на слънцето боят престанал. Тръбата на турците изсвирила и те започнали да се оттеглят. Понеже четата била разпръсната на едно голямо пространство, не се знаело дали имало убити. Решено било и четата да се оттегли. По дадения знак момчетата се събрали. Историята с предишните ранени се повторила. Ония от ранените, които можели да вървят, тръгнали с другарите си, а тежко ранените останали по местата си. Знаейки какво ги чака, те молели с плач да ги приберат или да ги доубият, но да не ги оставят в ръцете на турците. Но чие българско сърце е можело да постъпи така в тягостните и мъчителни минути на една такава раздяла? 

Започнали да слизат надолу по посока на заетата от Войновски позиция, та да се съединят с него. Първата им мисъл била да намерят хляб и вода. Като слезли надолу, спрели на една поляна, засадена тук-таме с дръвчета. По това време около Ботев били Обретенов, Апостолов и Перо, а Дим. Тодоров и Сава Пенев били на двайсетина крачки. Друг никой нямало наоколо; останалите били пръснати на групи.

По едно време Ботев станал за нещо. Но тъкмо що се изправил, откъм западната му страна изгърмяла пушка. Ботев паднал мигновено на земята, без да извика или продума нещо. Всички ония, които били наоколо, потресени от станалото, се събрали около агонизиращия войвода. Обадили му се на няколко пъти, но той не отговорил. Дали си знак да мълчат пред другите момчета за скъпата загуба. И така гласът на славния поет революционер и войвода, на най-великия българин, чието пламенно слово няма равно на себе си, замлъкнал завинаги. 

Мръкнало напълно. Те трябвало да продължат пътя си. Преди да тръгнат, съблекли куртката на войводата, взели му сабята, бинокъла, калпака, револвера и портмонето, които неща били прибрани от Обретенов и Апостолов. Казали „вечно прости” на своя войвода, целунали го за последен път, посипали трупа му с цвят от шипки и продължили надолу да се съединят с Войновски. 

Когато останалите момчета от четата запитали за войводата, казали им, че той е или избързал напред, или е изостанал. Обаче тая заблуда траяла кратко време — истината скоро била открита. Узнали я всички. Усилията им да се съединят с Войновски отишли напразно. Въпреки че цяла нощ скитали из планината, не могли да го намерят. 

На 21 май осъмнали в Челопешката кория. При изгряването на слънцето черкезите наново ги нападнали. При първото им изгърмяване паднал убит Перо. Открили огън и четниците. Апостолов успял да повали предводителя на черкезите, наречен Джембулет. С неговото убиване черкезите се разбягали. (Ботевите четници разказват. 1975, с. 314-315) 

Спомени на Никола Обретенов 

Ботйов не можеше да ходи с цървулите, защото краката му бяха утрепани, та поизостана от нас. Черкезите не закъсняха да се покатерят на скалата и почнаха да стрелят към Ботйова. Той с няколко момчета се облегна на скалата, а ние с Войновски и други четници стреляхме срещу черкезите и ги прогонихме. Тогава Ботйов дойде при нас и всички отидохме на възвишението („Камарата”), което Войновски беше заел насреща. Момчетата се покатериха из гористата местност и взеха позиция зад големи камънаци. Ботйов със знамето беше също тук и цял ден неустрашимо командуваше сражението. 

Към 8—9 часа се явиха много черкези и башибозуци и сражението почна. Момчетата храбро отблъскваха нападенията. Къде пладне престрелката малко поутихна, та черкезите спряха да си съберат ранените и убитите, а ние да починем малко и хапнем от галетите. Към 2 часа следобед чуха се гърмежи от топове. Ботйов разгледа с бинокъла си и съобщи, че е дошла войска с две топчета. Гранатите профучаха и над нас, но нищо не ни направиха, защото позициите ни бяха добре. Сражението се почна отново. Черкезите и башибозуците, подкрепени от войници, почнаха да нападат по-усилено, но ние не им оставахме длъжни. До залез на слънцето боят беше ужасен, на няколко пъти неприятелят настъпваше, но биваше отблъснат с големи загуби. Най-сетне, когато стана здрач, гърмежите почнаха да се чуват по-нарядко. По едно време изсвири тръбата на войската и гърмежите престанаха съвършено. Някои от нашите момчета, които бяха служили в казашкия алай при Чайковски, разбираха сигналите и казаха, че това означава спиране на боя. По заповед на Ботйова изсвири и нашата тръба, също за спиране. Ботйов поръча да се откове знамето и знаменосецът го запаса на кръста си. Момчетата, които заемаха върха на „Камарата”, слязоха и съобщиха, че неприятелят се оттеглил надолу към мястото, откъдето се бяхме качили. Слязохме и ние с Ботйова, като подкрепяхме ранения Перо, раната на когото се беше влошила и почнала да го боли. Денят беше ужасно горещ, момчетата бяха изгорели за вода, на много се бяха напукали от жажда устните. Ботйов разреши на четниците да отидат на извора, който бил наблизо, да пият вода. 

Когато цялата чета слезе от „Камарата” и се отправи към извора, Ботйов, Апостолов и аз бяхме изостанали по-назад по причина на Перо, който не можеше да върви. По покана на Ботйова приседнахме край една малка скаличка. С нас бяха Сава Пенев от Търново и Димитър Тодоров (Димитрото) от Габрово, жив и досега. Ботйов беше много загрижен. Понеже от щаба му бяха останали само Апостолов, Перо и аз, той се обърна към нас и запита: „Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия?” Докато ние да отговорим, Перо каза: „Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш.” Ботйов нищо не каза, но се изправи с целия си ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботйов политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложиме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелския куршум, без да каже нито дума, само изхърка… 

Останахме поразени като от гръм. След няколко минути се окопитихме. По съвета на Перо прибрахме всичко от Ботйова, което можеше да покаже, че е войвода, за да не се гаврят с него неприятелите. Аз взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от куршума, взех и часовника, бинокъла, компаса и портмонето с 5 наполеона, а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира. Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими. Наведохме се и го целунахме по челото. Повикахме и Сава Пенев и Димитрото, които също го целунаха по челото. Оставихме скъпите му останки на произвола на съдбата, за да се изпълнят собствените му думи: „В редовете на борбата да си найда и аз гроба.” (Ботевите четници разказват. 1975, с. 404-405) 

Ресавски, все чаках някой да спомене за сгрешената дата за гибелта на Ботев, посочена още на първия ред. Може би, ако снимката с канарата бе по-ясна, нямаше да я допуснеш.

 

лобното място на христо ботев.jpg

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Гербов просто игнорираш показанията на поне трима четници за рана в челото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 минути, resavsky said:

ОК приемам твоето мнение.На всички е по добре куршума/куршумите да са вражески.Но все пак ако врежските куршуми са били два то Обретенов няма никкава причина да прикрива този факт.

 

Преди 3 минути, К.ГЕРБОВ said:

иров, Ресавски има спомените на Обретенов, но пуска информацията от тях „на час по лъжичка”. 

Привеждам спомените на Димитър Тодоров – Димитрото и Никола Обретенов. Това са единствените свидетелства по случая. Всичко останало е един овчар видял, друг пък чул. Има и псевдоочевидци, които подвели Захари Стоянов, че Ботев бил ударен в челото. Когато Обретенов запитал Захари, защо е написал така, той му отговорил: „За по-голям ефект”. 

Разбира се доста нещо е изписано на тема „как Обретенов лъже” и се правят засечки на негови противоречиви изказвания. Но истинското „дирене” на лобното място на Ботев започва едва 50 години след смъртта му. А тогава, разбира се, спомените не са били пресни. Пък и кой да ти запомни подробностите, когато на 20 май в един момент четата е била атакувана от три страни и е имало опасност да бъде обкръжена и от четвъртата. 

Когато няма достатъчно факти за нещо, е хубаво човек да си замълчи, а не да започва дълбокомислен анализ, как нещо видите ли не се стиковало. Разбира се, че като не знаеш как е било, ще го стиковаш по своя си акъл. Но това не значи, че си намерил истината.  

Спомен на Димитър Тодоров – Димитрото (съставени от Г. Караиванов по записките му) 

Както на Милин камък, така и тук денят бил горещ, слънцето печело силно. Мястото било каменисто, безводно, канарите били напечени като пещ. Гладът и жаждата измъчвали и сега момчетата. Противникът обаче разполагал с всичко. При това неговият брой се увеличил. Сражението било отчаяно. Турците нападали на групи, ожесточено, но напразно — позициите на четата били непристъпни. След пладне едно отделение черкези заобиколили и се опитали да завземат една съседна височина, ала Войновски ги нападнал със своите момчета, разбил ги и гонил до известно разстояние. Обаче турската войска го издебнала и му отсякла пътя. Той не можел да се върне и продължил нататък. Минал долината и се укрепил в отсрещното усое. Ботев и другите момчета, между които бил и Дим. Тодоров, останали на Грамадата. Така, разделена на две, четата продължила сражението чак до мръкване. Със скриване на слънцето боят престанал. Тръбата на турците изсвирила и те започнали да се оттеглят. Понеже четата била разпръсната на едно голямо пространство, не се знаело дали имало убити. Решено било и четата да се оттегли. По дадения знак момчетата се събрали. Историята с предишните ранени се повторила. Ония от ранените, които можели да вървят, тръгнали с другарите си, а тежко ранените останали по местата си. Знаейки какво ги чака, те молели с плач да ги приберат или да ги доубият, но да не ги оставят в ръцете на турците. Но чие българско сърце е можело да постъпи така в тягостните и мъчителни минути на една такава раздяла? 

Започнали да слизат надолу по посока на заетата от Войновски позиция, та да се съединят с него. Първата им мисъл била да намерят хляб и вода. Като слезли надолу, спрели на една поляна, засадена тук-таме с дръвчета. По това време около Ботев били Обретенов, Апостолов и Перо, а Дим. Тодоров и Сава Пенев били на двайсетина крачки. Друг никой нямало наоколо; останалите били пръснати на групи.

 

 

 

По едно време Ботев станал за нещо. Но тъкмо що се изправил, откъм западната му страна изгърмяла пушка. Ботев паднал мигновено на земята, без да извика или продума нещо. Всички ония, които били наоколо, потресени от станалото, се събрали около агонизиращия войвода. Обадили му се на няколко пъти, но той не отговорил. Дали си знак да мълчат пред другите момчета за скъпата загуба. И така гласът на славния поет революционер и войвода, на най-великия българин, чието пламенно слово няма равно на себе си, замлъкнал завинаги. 

Мръкнало напълно. Те трябвало да продължат пътя си. Преди да тръгнат, съблекли куртката на войводата, взели му сабята, бинокъла, калпака, револвера и портмонето, които неща били прибрани от Обретенов и Апостолов. Казали „вечно прости” на своя войвода, целунали го за последен път, посипали трупа му с цвят от шипки и продължили надолу да се съединят с Войновски. 

Когато останалите момчета от четата запитали за войводата, казали им, че той е или избързал напред, или е изостанал. Обаче тая заблуда траяла кратко време — истината скоро била открита. Узнали я всички. Усилията им да се съединят с Войновски отишли напразно. Въпреки че цяла нощ скитали из планината, не могли да го намерят. 

На 21 май осъмнали в Челопешката кория. При изгряването на слънцето черкезите наново ги нападнали. При първото им изгърмяване паднал убит Перо. Открили огън и четниците. Апостолов успял да повали предводителя на черкезите, наречен Джембулет. С неговото убиване черкезите се разбягали. (Ботевите четници разказват. 1975, с. 314-315) 

Спомени на Никола Обретенов 

Ботйов не можеше да ходи с цървулите, защото краката му бяха утрепани, та поизостана от нас. Черкезите не закъсняха да се покатерят на скалата и почнаха да стрелят към Ботйова. Той с няколко момчета се облегна на скалата, а ние с Войновски и други четници стреляхме срещу черкезите и ги прогонихме. Тогава Ботйов дойде при нас и всички отидохме на възвишението („Камарата”), което Войновски беше заел насреща. Момчетата се покатериха из гористата местност и взеха позиция зад големи камънаци. Ботйов със знамето беше също тук и цял ден неустрашимо командуваше сражението. 

Към 8—9 часа се явиха много черкези и башибозуци и сражението почна. Момчетата храбро отблъскваха нападенията. Къде пладне престрелката малко поутихна, та черкезите спряха да си съберат ранените и убитите, а ние да починем малко и хапнем от галетите. Към 2 часа следобед чуха се гърмежи от топове. Ботйов разгледа с бинокъла си и съобщи, че е дошла войска с две топчета. Гранатите профучаха и над нас, но нищо не ни направиха, защото позициите ни бяха добре. Сражението се почна отново. Черкезите и башибозуците, подкрепени от войници, почнаха да нападат по-усилено, но ние не им оставахме длъжни. До залез на слънцето боят беше ужасен, на няколко пъти неприятелят настъпваше, но биваше отблъснат с големи загуби. Най-сетне, когато стана здрач, гърмежите почнаха да се чуват по-нарядко. По едно време изсвири тръбата на войската и гърмежите престанаха съвършено. Някои от нашите момчета, които бяха служили в казашкия алай при Чайковски, разбираха сигналите и казаха, че това означава спиране на боя. По заповед на Ботйова изсвири и нашата тръба, също за спиране. Ботйов поръча да се откове знамето и знаменосецът го запаса на кръста си. Момчетата, които заемаха върха на „Камарата”, слязоха и съобщиха, че неприятелят се оттеглил надолу към мястото, откъдето се бяхме качили. Слязохме и ние с Ботйова, като подкрепяхме ранения Перо, раната на когото се беше влошила и почнала да го боли. Денят беше ужасно горещ, момчетата бяха изгорели за вода, на много се бяха напукали от жажда устните. Ботйов разреши на четниците да отидат на извора, който бил наблизо, да пият вода. 

Когато цялата чета слезе от „Камарата” и се отправи към извора, Ботйов, Апостолов и аз бяхме изостанали по-назад по причина на Перо, който не можеше да върви. По покана на Ботйова приседнахме край една малка скаличка. С нас бяха Сава Пенев от Търново и Димитър Тодоров (Димитрото) от Габрово, жив и досега. Ботйов беше много загрижен. Понеже от щаба му бяха останали само Апостолов, Перо и аз, той се обърна към нас и запита: „Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия?” Докато ние да отговорим, Перо каза: „Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш.” Ботйов нищо не каза, но се изправи с целия си ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботйов политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложиме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелския куршум, без да каже нито дума, само изхърка… 

Останахме поразени като от гръм. След няколко минути се окопитихме. По съвета на Перо прибрахме всичко от Ботйова, което можеше да покаже, че е войвода, за да не се гаврят с него неприятелите. Аз взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от куршума, взех и часовника, бинокъла, компаса и портмонето с 5 наполеона, а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира. Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими. Наведохме се и го целунахме по челото. Повикахме и Сава Пенев и Димитрото, които също го целунаха по челото. Оставихме скъпите му останки на произвола на съдбата, за да се изпълнят собствените му думи: „В редовете на борбата да си найда и аз гроба.” (Ботевите четници разказват. 1975, с. 404-405) 

Ресавски, все чаках някой да спомене за сгрешената дата за гибелта на Ботев, посочена още на първия ред. Може би, ако снимката с канарата бе по-ясна, нямаше да я допуснеш.

Благодаря, Гербов! Това слага нещата по местата им. Бил е убит с един изстрел в гърдите. Остава противоречието само със спомените на четниците, които твърдят, че раната е била в главата.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А спомените на Обретенов не ги цитирах защото има доста такива.Включително и такива че е бил убит докато се отдръпнал на няколко метра за да пикае.....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 27 минути, resavsky said:

Гербов просто игнорираш показанията на поне трима четници за рана в челото.

А не е ли възможно тези четници-очевидци, като вторичен ефект след написаното от Захари, да са започнали да си спомнят за рана в челото на Ботев, и то точно поради измисленото от Захари? Това въобще не е невероятно, една написана измислица, може да бъде внушена като истина дори на очевидец. Кога са записани тези техни спомени?

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Изглежда ми невероятно да се объркат къде точно е ранен Ботев.Това не е нещо което може да се забрави.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 минута, resavsky said:

Изглежда ми невероятно да се объркат къде точно е ранен Ботев.Това не е нещо което може да се забрави.

Имай предвид, че ако са давани в много по-късни години, а книгата на Захари вече е била придобила авторитет и тежест, това не е изключено. Че и Захари украсява и поетизира нещата, няма съмнение, той това го умее. Затова е наблегнал и на шипковия храст и т.н., на него му се получават такива писания, въпросът е дали очевидците под влияние на тази книга могат да променят спомените си. Според мен не е изключено, човешката памет е доста странно нещо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И пак казвам, възможен е и вариантът с тежко ранения войвода, който агонизира, и не може да бъде оставен така. Сам Обретенов пише за такива четници "Ония от ранените, които можели да вървят, тръгнали с другарите си, а тежко ранените останали по местата си. Знаейки какво ги чака, те молели с плач да ги приберат или да ги доубият, но да не ги оставят в ръцете на турците." Какво е трябвало да сторят с войводата, ако и неговото състояние е било такова, или по-тежко?

И сега тук се сетих нещо, което може и да се възприеме като офтопик по темата, но за мен не е. Ще ви цитирам думите на Благолаж от "Косачи" на Елин Пелин, когато едно момче, Лазо, го обвинява, че не разказва истината:

"Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

... И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек."

 

 

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Значи при рана в гърдите се издъхва за секунди.Няма как да агонизира дълго.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 38 минути, resavsky said:

Значи при рана в гърдите се издъхва за секунди.Няма как да агонизира дълго.

Е не съм анатом, медик или съдебен лекар. Може и да си прав, но може и да не си. Добре, допускаме че двете версии - "официалната" за 1 изстрел в гърдите, който го убива, и втората че е убит за да не агонизира дълго и да остане жив в турски ръце, отпадат. остава трета версия - че са го убили своите. Какви да са мотивите? Че иска да вървят в Сърбия? борба за кой да командва дружината? Какво друго - развий я мотивирано тази версия, да видим ще издържи ли. И да не забравяме и това, което каза Фружин - че е имало два турски изстрела, в челото и в гърдите. И ако се издъхва за секунди от рана в гърдите, както пишеш, какво прави втората рана в челото, от нея също се издъхва за секунди.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!