Декларация на чувствата

[mnogoznaiko]

Началото на движението на суфражетките

През 1848 г. е подписана "Декларация на чувствата" на Елизабет Кейди Стантън от първото събрание за правата на жените в Сенека Фолс, Ню Йорк. - в която се искат повече права за жените в образователната и професионалата сфера, както и право на глас. Под документа, оформен по модела на Декларацията за независимостта, слагат подпсие си 68 жени и 32 мъже.

"Историята на човечеството е история на непрекъснати неправди и ощетявания от страна на мъжа спрямо жената, които имат за непосредствена цел установяването на абсолютната тирания над нея."

Един от мотивите за декларацията е събитие, случило се осем години по-рано на международната среща срещу робството в Лондон. На американката Лукреция Мот е отказано право да говори, въреки че е официален делегат. Разочарованата Мот се среша с Елизабет Кейди Стантън и двете се заричат да работят за правата на жените, които по-късно организират събранието в Сенека Фолс. Въпреки, че жените имат своето място в реформистките движения през XIX в., те рядко са допускани до ръководни посотве, както и до политическо лобиране в полза на техните каузи и цели.

Документът не променя веднага вкоренената в обществото представа за жените, но очертава новото движение за права на жените и насочва усилията им през следващите 70 години, преди накрая да получат право да гласуват.

Днес местата, изиграли роля в това историческо събитие, в това число и мястото на Уеслиевата църква, където се е състояло събранието, и домът на Елизабет Кейди Стантън, са включени в Националния исторически парк на правата на жените в Сенека Фолс, Ню Йорк.

Елизабет Кейди Стантън, 1880 г.