Как български офицер спасява къщата на Васил Левски

[Р. Теодосиев]

Годината е 1933, гр. Карлово. Срещу имота на виден български политик, от другата страна на възтясната уличка се намира бащината къща на Васил Левски. По-точно казано – руините и запустелия буренясал двор. И какво мислите че прави този властимащ? Използва парите си, връзките си, силата си, за да възстанови къщата на Апостола, да почисти двора и да постегне падналата ограда ли? Нищо подобно. Какво прави помията? Корумпира, плаща и натиска кмета, зам. кмета и общинските съветници в Карлово да гласуват разширяване на улицата, което да стане изцяло за сметка и в посока на къщата на Левски, тоест тя да изчезне, а на нейно място да се появи широка, удобна, нова улица за радост на българския политик.

Паметникът на Васил Левски е завършен през 1907 г.

Забелязвате ли, че е без значение дали сме през 1933 или 2016 г.? И днес кметове и общински съветници, ако им се плати са готови да преместят и гробовете на майките си.

 

Речено – сторено. Сборният отбор на родоотстъпниците гласува каквото е необходимо. Процедурата е в ход. В същото това време в Карлово пристига първият български киноактьор и кинорежисьор Васил Гендов, за да снима филма „Бунтът на робите“ в прослава на Апостола. Местните му казват да работи бързо, докато не са заличили двора и къщата на Левски. Сащисаният Гендов отива в кметството. Кметът се крие, а заместникът го изгонва от кабинета си, като му казва, че решението е взето и утре ще се събаря. Гендов си скубе косите от гняв и безсилие пред отровната смес от бг политик и алчни бг чиновници. Какво да направи? Как да спаси светинята? Спомня си, че в Карлово е разположена 21-ва средногорска дружина с командир полковник Петър Димков, когото лично познава и отива при него за помощ. Полковникът, като разбира какво се готви, скача и отсича „Тая няма да стане!“. Отиват заедно с Гендов отново в кметството, но мишката-кмет продължава да се крие, а пък освирепелият от алчност зам.кмет заявява, че не утре, а още днес ще нареди разрушението. Полковник Димков грабва телефона, обажда се в казармата и нарежда веднага 12 войника в пълно бойно снаряжение да застанат около къщата на Левски и ако се приближи общинар да стрелят на месо.

Част От Разпита На Васил Левски, кадър от филма "Бунтът на робите"

И така Димков и Гендов, които нямат нищо общо с Карлово спасяват гордостта на карловци. Тук му е мястото пак да се зачудя. Кой, по дяволите, им е избрал кмета, зам. кмета и общинските съветници в Карлово?! Историята с къщата на Левски си има още по-поучително продължение. Полковникът не само я спасява от разрушение, но и организира акция по възстановяването? Вместо да построи военен клуб, той пренасочва пари и материали, изпраща каруци, дърводелци, намира стари майстори, за да запазят стила от преди Освобождението. Те го съветват да изпрати по селата глашатаи да бият барабана, че се заменят нови дограми и цигли за стари, чамови греди – за стари дъбови или букови. Полека-лека заспалото население на Карлово се събужда и започва да помага – кой, с каквото може. Има няколко много любопитни случаи на дарение: Петима стари турци начело с един техен учител даряват 18 хиляди с думите: „Щом ще се прави къщата на Левски, да дадем и ние като карловци каквото можем. Защото той не бе враг на турския народ, а на бейовете, на изедниците. Събрахме помежду си тези пари и ви ги даваме да ги употребите, както знаете вие“. Ходжата също отишъл при полковник Димков , извадил една стара кърпа и му дал няколко златни монети: „Дойдох да помогна и аз“. Полковникът го попитал: „Защо, бре ходжа, той не е ли ваш враг?“. Почесал се ходжата по брадата и отвърнал: „Героите никога не са врагове!“

Къщата на Васил Левски днес, levskifoundation.wordpress.com

Накрая, когато реставрацията била почти приключила се появил един стар турчин и рекъл: „Добре сте направили къщата, точно такава си беше. Но къде е бояджийницата на Иван Кунчев?“. Полковникът казал, че не знае да е имало бояджийница, но турчинът настоял: „Имаше, помня я. И аз бях бояджия“. Описал я цялата, дарил такъмите и уточнил къде, какво да сложат.

Интересна история, нали? Финалът? Също е достоен за филм. От военното министерство решили да накажат полковник Димков за това, че похарчил не по предназначение парите, отпуснати му за военен клуб. Тогава се намесва генерал Ватев и заявява, че ако за такива неща се наказват патриотите, то България отдавна да е изчезнала от лицето на земята.

Така завършва този епизод с участието на политик, кмет, зам. кмет и общински съветници, които за по-кратко можем да наречем изроди. Срещу тях се опълчиха и ги победиха кинодеец, полковник, генерал и шепа българи и турци от Карлово. Красиво, нали?

Автор: Georgi Georgiev
Източник: facebook.com/groups
Снимка: retrobulgaria.com

[КГ125]

Мда, точно както историята с Боянската църква. Там царица Елеонора спасява сградата. Интересно, винаги като в приказка се появява някой, който дърпа юздите на разюзданата тъпотия у нас... 

[Р. Теодосиев]

Невероятна история и толкова показателна за това, което се случва около нас...

[Capitainofmarine]

Има неща , има и хора които ме карат да се чувствам горд ,че съм Българин! Един от тези хора е полковник , доктора ирисодиагностик , народния лечител Петър Димков.

Аз благодаря на автора на темата и с радост се включвам с биографията на Петър Димков.

ПОЛК. ПЕТЪР ДИМКОВ - ЛЕЧИТЕЛЯ

био-библиографска справка

1886 6/19 декември. Роден в София.

1899 Заминава за Русия като стипендиант - да учи в Полтавския кадетски корпус, а след това в Павловското военно училище, които завършва с отличен успех. Същевременно завършва 6-месечен курс в Института по хомеопатия.

1909 Завръща се в България. Зачислен е в 25-и пехотен Драгомански полк.

1912 Септември. Произведен е в чин поручик и е мобилизиран като командир на 15-а рота от 38-и резервен пехотен полк. Начало на участието му в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. В дневник описва участието на ротата в сраженията при Селиолу, Люле-бургаз, на подстъпите към Чаталджа и Одринските фортове.

Ноември. Още в началото на Балканската война спасява войници, заболели от холера, като ги лекува с чай, лимонтузу и чесън, и дори ги заплашва с разстрел, ако не пият преварена вода. Всички заболели 27 войници от ротата му оздравяват.

1913 24 юни. Ранен е близо до с. Клисура. След оздравяването си се завръща в ротата и е зачислен отново в 25-и пехотен Драгомански полк.

1913 Награден е с военен орден за храброст ІV степен, 2 клас.

1914 Награден е с орден "Св. Александър" с мечове.

1915 Септември. Зачислен е в 42-и пехотен полк, като след два дена е назначен за командир на 11-а рота.

Октомври, произведен е в чин капитан. Воюва на Сръбския, Добруджанския и Македонския фронт.

1916 Октомври. Много тежко е ранен до гр. Черна вода. След половин година се завръща в полка и отново поема командването на ротата.

1917 Заболява от малария на Битолския фронт. Награден е с военен орден за храброст ІV степен, 1 клас, и с Железен кръст ІІ степен.

1920 Започва дейността си на народен лечител-безсребреник. Запознал се още през 1903 г. в Русия с ирисовата диагностика, през двадесетте години той навлиза все по-дълбоко в нея

Ноември. 18-годишната Мария Симова (виенчанка по майка) става негова съпруга и през целия си живот е вярната му и всеотдайна съратница.

1925 Служи в Бургас, където се включва в спасяването на тракийските бежанци.

Октомври. Произведен е в чин подполковник.

1927 Служи в Свищов. По негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод.

1928 Сближава се с д-р Кирил Йорданов, виден деятел на природната медицина в България.

1929 Започва да сътрудничи като автор в сп. "Природен лекар” (в началото сп. “Добро народно здраве”).

1930 Април-юни. Публикува статията си “Мисълта лекува” в два поредни броя на сп. “Природен лекар”.

Издание на труда на Мария Димкова “Нова вегетарианска готварска книга. За любителите на безкръвното и безотровно хранене” (4 части с общ обем 428 с.).

1931 Май. Произведен е в чин полковник. Назначен е за командир на 10-а Родопска дружина. Поставя началото на първия билков магазин в Асеновград.

1931-1939 Четири издания на капиталния му труд “Наръчник по природно лекуване и живеене” – всяка публикация е разширявана и задълбочавана. По преценка на самия Димков първото издание е нещо като начално образование по природосъобразен живот и лечение, второто – като прогимназиално, третото – като гимназиално, а четвъртото – като висше образование в тази област.

1932 Декември. Публикува статията "Очната диагноза или Тайната на окото" в сп. “Здрав живот”.

1933 Назначен е за командир на 21-а Средногорска дружина в Карлово. С войниците си предотвратява разрушаването на родната къща на Васил Левски и участва в дейността на Карловската община за реставрирането й.

1934 Май. Назначен е за пом.-командир на 8-и пехотен Приморски полк и за началник на 6-и пограничен сектор.

Юли. Встъпва в длъжността си. Развива удивително културно-историческо строителство: Аспаруховия парк и вал, парк-музея "Владислав Варненчик", разкопките на Римските терми, Портала на 8-и пехотен Приморски полк. Съучредител е и първи почетен председател на Градската филхармония, става един от основателите на Полско-българското дружество в града, полага началото на Полкови военноисторически музей. Става съредактор на д-р Кирил Йорданов в сп. “Природен лекар”.

1935 Май. Преждевременно е преведен в запаса. Уволнението му прекъсва замислените съзидателни начинания...

1939 Съобщава, че е завършил труда си "Хигиена и лекуване на душата".

Става ученик на Петър Дънов – Беинса Дуно.

1944 "Наръчник по природно лекуване и живеене” е вписан в списъка на забранените книги и са унищожени почти всички екземпляри... Заедно с инкриминирането на труда му, властите официално му забраняват и да лекува... Но той продължава да лекува тайно... и спасява през следващите десетилетия над 100 000 човешки живота...

1977-1979 Излиза от печат петото издание на капиталния му труд с ново заглавие "Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен живот" в три тома.

1980 Международната асоциация за психотронни проучвания (Люксембург) му присъжда “Диплом за значителна дейност и принос в областта на иридотрониката.

1981 4 октомври. Душата му напуска тялото по време на сън. Изпратен е с военни почести и от много свои приятели и почитатели...

ТРУДОВЕ НА ПЕТЪР ДИМКОВ

1931 Практически съвети за правилно лекуване по метода на Луи Куне. Част І, 125 с.

Как да си съставим план за лекуване по книгата “Практически съвети за правилно лекуване по метода на Луи Куне”, 23 с.

1933 Наръчник по природно лекуване и живеене (Второ допълнено и преработено издание на първия му труд):

- Част първа, 271 с., с ил.

- Част втора, 272-542 с., с ил. и табл.

1934 - Част трета и четвърта, 543-1090 с., с ил. и табл.

1935 Трето издание на същия труд в 3 тома. Стара Загора.

1939 Четвърто коренно преработено и допълнено издание в три тома, София, Факел:

- Част първа, 651 с., с ил.

- Част втора, 878 с., с ил.

- Част трета, 512 с., с ил. и табл.

1977-1979 Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен живот в три тома. С. БАН.

1991-1993 Второ стереотипно издание на Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен живот. С. БАН.

1995 Хигиена и лекуване на душата – новият човек, творец на съдбата си.

1998 Молитвеник. Молитви за всеки ден, изцеление и здраве, за ограждане против бесове и духове, против черна магия, за изпълнение на добри пожелания, символи на Новото учение, Библията и Корана. С., Астрала.

1999 Очна диагноза. С., Астрала, 331 с.

2001 Българска народна медицина. Т. І и ІІ. С., Астрала.

Хигиена и лекуване на душата.С., Астрала, 480 с.

КНИГИ ЗА ПЕТЪР ДИМКОВ

1987 Николай Антонов, Лечителят Димков. Пловдив, Христо Г. Данов, 152 с.

1994 Николай Антонов, Петър Димков за живота без болести. София, Гея-Либрис, 144 с.

2004 Николай Кафтанджиев, Петър Димков – добре познатият ...непознат. С. Хрикер, 388 с. Подробна библиография.

2006 Лили Димкова, Петър Димков – моят баща. С., Хрикер, 190 с. Богато илюстрирана със снимки на Петър Димков и семейството му и с картини от Лили Димкова.

2006 юбилейно сборно издание, Слънчевият човек (спомени за Петър Димков - книга първа), С. "Хрикер", 360 с., събрала и записала Невяна Керемидчиева

2006 Веселин Стоянов, Петър Димков, воинът, лечителят, европеецът

2009 Христо Карагьозов, Петър Димков - Родолюбецът, Лечителят, Мислителят, С., ИК "Новата цивилизация", 336с.

2010 Слънчевият човек (спомени за Петър Димков - книга втора), С., "Хрикер", събрала и записала Невяна Керемидчиева

2010 Магдалена Асенова, Петър Димков. Откровено, София, Изток-Запад, 140с., диск с гласа на Петър Димков, последното интервю с Петър Димков малко преди да си замине от този свят

[kramer]

Велик е, поклон! През Балканската война спасява ротата си от холера, а от там и полка. За къщата на Левски просто нямам думи..

И книги, книги за природолечение и народна медицина!

[КГ125]

Да! Все добри неща!