неутрино, поле на хигс, тъмна материя

[Гагов]

Попаднах на интересна статия, учените се надяват да разкрият тайните на тъмната материя и енергия. Ако се установи че неутриното получава маса от поле подобно на хигсовото поле, това може да обясни произхода на масата на тъмната материя.

 

Полето на Хигс дава маса на елементарните частици, но повечето от масата във Вселената идва от някъде другаде. На тази загадка е посветена последната статия на изданието на ускорителните лаборатории Fermilab и SLAC Symmetry magazine.

Историята на масата на частиците започва точно след Големия взрив. В първите моменти на Вселената почти всички частици са безмасови и пътуват със скоростта на светлината в една много гореща "първична супа". В един момент по време на този период се появява полето на Хигс, прониква през цялата Вселена и дава маса на елементарните частици.

Когато се включва полето на Хигс, то променя средата, изменяйки начина, по който се държат частиците. Някои от най-честите метафори сравняват полето на Хигс с кално поле или гъст сироп, който забавя частиците - някои повече, други - по-малко - когато преминават през него.

 

 

Полето на Хигс може да се представи и като тълпа по време на парти или орда от папараци. Когато известни учени или ВИП-персони преминават през тълпа, хората ги заобикалят и ги забавят, а по-малко познати лица минават през тълпата незабелязани. В тези случаи, популярността е синоним на масата - колкото сте по-популярен, толкова повече си взаимодействате с публиката и толкова сте по-"масивен". 

Теорията как се появява масата на елементарните частици се създадена от Питър Хигс през 1964 г. и съдържа всъщност три компонента, а именно всепроникващото поле на Хигс, бозона на Хигс и механизма на Хигс.

Но защо се появява полето на Хигс? Защо някои частици взаимодействат повече с полето на Хигс от други? Краткият отговор е: Не знаем.

"Намирането на полето на Хигс е само началото, защото имаме още маса въпроси", казва Мат Щраслер (Matt Strassler), теоретичен физик и сътрудник на отдела по физика на университета Харвард.

Силното взаимодействие и ние

Полето на Хигс дава маса на фундаменталните частици - електрони, кварки и други градивни елементи, които не могат да бъдат разделени на по-малки части. Но те все още представляват само една малка част от масата на Вселената.

Останалата част от масата идва от протоните и неутроните, които получават почти цялата си маса от силната ядрена сила. Всяка от тези частици е съставена от три кварка, които се движат с главоломна скорост, свързани помежду си с глуони, частиците, които носят силното взаимодействие. Енергията на това взаимодействие между кварките и глуоните е това, което дава масата на протоните и неутроните по формулата на Айнщайн E=mc² , която приравнява енергия и маса. Това прави от масата таен склад за енергия.

"Когато съберете три кварка заедно, за да се създаде протон, той в крайна сметка съсредоточава огромна енергийна плътност в малка област в пространството", коментира Джон Ладжои (John Lajoie), физик в Университета на Айова.

Протонът се състои от два горни и един долен кварк, а неутронът е от два долни и един горен кварк. Техният сходен състав прави така, че масата, която придобиват от силното взаимодействие, е почти еднаква. Но неутроните са малко по-големи, отколкото протоните - и тази разлика е от решаващо значение. Процесът на разпадането на неутроните в протони е много важен за химията, а по този начин и в биологията. Това е радиоактивният процес на бета разпад.

Разпадът на неутрона изглежда така: n → p + e^- + ν_e 

Ако протоните бяха по-тежки, те щяха да се разпадат в неутрони и Вселената, каквато я познаваме, не би съществувала.

"Както се оказва, долните кварки взаимодействат по-силно с Хигс полето, така че имат малко по-голяма маса", обяснява Андреас Кронфелд (Andreas Kronfeld), теоретичен физик във Fermilab. Ето защо съществува малка разлика между масите на протона и неутрона.

Но какво да кажем за неутриното?

Научихме, че елементарните частици получават масата си от полето на Хигс, но възможно е да има едно изключение: неутриното. Класът частици неутрино имат изключително малки маси (един милион пъти са по-леки от електрона, втората най-лека частица), те са електрически неутрални и рядко взаимодействат с материята.

Учените недоумяват защо неутриното са толкова леки. Теоретиците в момента обмислят няколко възможности.

Проблемът с неутриното е, че физиците знаят общата маса на трите вида, но не и масата на отделните неутрина.

Илюстрация на превръщането на мюонно неутрино в електронно неутриното, а след това пак в мюонно. Източник: Physicsworld.com

 

Това може да се обясни, ако неутрината са едновременно и собствените си античастици, тоест ако версията на антиматерията при тя е идентична с версията на материята. Такива частици се наричат майорана. Ако физици открият, че това е така, това би означавало, че неутриното получават маса от някъде другаде освен от полето на Хигс.

Неутриното би трябвало да получава маса от подобно на Хигс поле, което е електрически неутрално и обхваща цялата вселена. Това може да бъде същото Хигс поле, което дава маса на останалите елементарни частици, но може и да е някой негов много далечен братовчед. В някои теории, масата на неутриното идва от допълнителен, чисто нов източник, който може би крие отговорите на други мистерии на физиката на елементарните частици.

"Хората се вълнуват от тази възможност, защото това може да се тълкува като доказателство за една чисто нов тип енергия, несвързана с феномена на Хигс", заяви Андре де Говеа (André de Gouvêa), теоретичен физик в Северозападния университет.

Този нов механизъм може също така да бъде свързан с това как получават своята маса все още неоткритите частици на тъмната материя. 

3D карта на мащабното разпределение на тъмната материя, според измервания на слаби гравитационни лещи с космическия телескоп Хъбъл.

 

"Природата е склонна да бъде икономична, така че е възможно същият нов набор от частици да обяснява всички странни явления, които все още не са обяснени", казва де Говеа.

Ние знаем, че 85% от цялата материя във Вселената не е обиктовената материя от протони, неутрони и други частици, а мистериозната тъмна материя и енергия. Опитите директно да се наблюдава тъмната материя не са успешни до момента, но може би ключът се крие в неутриното.

 

[Малоум 2]

Хубаво, ама добавяй източника:

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Mamo-ot-kade-idva-masata-na-majorana-neutrinoto_46556.html

полезно е, защото има и допълнително подобни статии, полезни препратки.

 

(Моят коментар е - "масата" на телата не е това, което си "представят" официално.

И тук, в тази статия, "сгъстяват" средата (полевата форма на материя), в която съществуват обектите. Е, гъсто-гъсто, ама ... колко гъсто. Ако представим частиците на вакуума за неподвижни по място в една пространствена решетка, но са със собствена вътрешна динамика (затворено поле) - зърнест модел на вакуум, който в последно време не се отрича от официалните интерпретации - то, възможна тяхна проявена характеристика  е момент на импулс (момент на количество на движение), който момент е вектор. С непрестанно променяща се големина и посока. Възможните подреждания по фаза в посока (сфазиране, от флуктуации) на тоя вектор структурират полето в различни форми и различни големини. При това - обвивката на тези структури СЕ ДВИЖИ, спрямо неподвижните вакуумни частици. Като "възел и връх" на вълна - модулирана и носеща съставки. Това движение вече можем да регистрираме, защото "питаме" също с вълни, при експерименти. Исторически - светлинните вълни се ползвали, но по-късно е открито, че всички вълни, които на практика се ползват за "питане", са електромагнитни вълни. И средата на експеримента също се състои от милиарди фотони на електромагнитни вълни. Тъмната материя са вакуумните частици- неподвижни по място, а тъмната енергия е векторът им - градящ структури.

Дори и неутриното е "сума от поле" - кратко живееща резонансна структура, като обвивка на централната част на частиците с "маса".

Масата  е коефициент на "съпротивление" за движение на вещева елементарна частица (вещеви обект - "сърфира" по неподвижното). Честотата на структуриране на вещевия обект - от вътре-навън, до най-външната му обвивка (моментен размер на частица), определя и възможността му да се съпротивлява при движение "по вакуума"

Така - честотата на образуване на неутрона е по-голяма от тази на протона и затова - неутронът е по-тежък от протона.

Всичко това не е доказано, затова е в скоби. Това просто една алтернатива, която според мен, обяснява по-издълбоко, наблюдаваното в експерименти)

...

[Гагов]

"честота на структуриране"- това откъде следва ? или е само белетристично описание на някаква фантазия на гаражен гений ? Най накрая трябва да се сложи демаркационна линия между наука и псевдо - наука, има много непризнати гении но има и гении - шарлатани 

[Малоум 2]

честота на структуриране"- това откъде следва ?"

 

(За представим модел в средните мащаби, в който имаме наблюдения с "отразена" светлина, може да се "ползва" червеят.:) Когато има динамични изменения в структурата на тялото му (вътрешни пулсации) - наблюдаваме, външно, раздут пръстен от тялото на червея, който пръстен се "движи" по дължината на тялото. Поради наличие на сили на триене с околната му среда, червеят се придвижва и спрямо нея.  Ако я няма тая вътрешна динамика - червеят е неподвижен - и спрямо тебе си и спрямо околната среда. Пулсациите са с някаква ЧЕСТОТА на повторение на структура.

Сега, ако преминем към микро-микро мащаби - та чак до струнната хипотеза с планкови размери - можем да си представим, че всяка струна е динамична подобно движенията на червея (но не съвсем – известно е, че при живите твари има обратна връзка). Но пък ЧЕСТОТАТА на структуриране е огромна и само заради малкия размер, по "дължина" и по размах (амплитуда) са ненаблюдаеми от огромните обекти, каквито сме ние и приборите ни. Обратната връзка в неживата материя се осъществява със сдвояване – за минимална енергия на съществуване в околността на точка-център (една-друга пулсациите се поддържат). Ако можехме да ги виждаме, сдвоените ще са като малки „топчета“, но рехави към повърхността си, а по-плътни към моментния си център. Все едно – непрестанно се образуват, благодарение на вътрешна динамика с обмен на енергия, между струнките.(В струнната теория не е така – там няма идея за непрестанното образуване на обекти). И така – притежават момент на импулс – както вече писах, той е представим с вектор. При сфазирането на съседни образувания – става възможна подреждане в едно направление на участниците. При това се увеличава вероятността за следващо захващане под ъгъл спрямо началното направление.

Обвивката на подреденото в „направление“  (модулираната съставка) се движи от единия край до другия, в зависимост от разликите във фаза на участващите в интерференцията вакумни частици. Тоест и това образувание, тая конфигурация, непрестанно се образува цялостно. Поради огромната честота на образуване, се „вижда“ само обвивка – пашкул.  Вижда- в кавички, щото все още размерът за наблюдение е недосегаем от вещевите и полевите инструменти за наблюдаване.

Такова непрестанно образуване на вещеви обект се получава ако се затворят линиите към началната си точка – става бримка, съпроводена с противоположна бримка – полевата част на едната се „ползва“ за направа на другата. Тая структура също пулсира. И има честота на структуриране – ако я „стопираме“ в точно определен момент на структуриране, формата й не е такава, каквато би била след милиард цикъла, например. И тя, обобщената форма, прилича на „пухкаво топче“.

От тук следва честота на структуриране.)

...

пп

(Пренебрегвам етикетите ползвани за личностна оценка. Повечето от тези неща съм ги обяснявал преди, затова не съм описвал подробно мнението си. Освен това – споменах, че няма преки доказателства. Има множество косвени, както е при всички други хипотези за същност)

...

[Гагов]

Малоум 2 това е хипотеза, огромна честота на бягащи пулсации, която не можем да видим и с апарати. Ми откъде следва пак питам, някакъв  експеримент  да кажеш който недвусмисленно говори за това? експериментално потвърден? то най различни модели могат да се измислят, ама дали отговарят на действителността, моделът на геоцентризма работи добре, ама в действителност планетите обикалят около слънцето не и обратно около земята, и това е наблюдаем факт. Дай поне един наблюдаем факт за твоята хипотеза.

[fantom4e]

Гагов не му се връзвай на М2, той се ги плещи разни небивалици, а като го хванеме за обяснения се измъква...

[Curiosity]

Не защитавам Малоум 2, но има много теории, които не могат да се докажат експериментално, поне в близко бъдеще. За пример ще дам струнната теория, по която работят много уважавани физици от цял свят. Като цяло дори теория, като тази за големия взрив не е доказана, а просто за сега няма по-добро обяснение. Не бива да забравяме че това са само теориии, въпреки че някои до такава степен са наложени че се приемат като истина. Аз си мисля че дори някои експерименти, които доказвали еди какво си може да не са достатъчно точни, и от там да следва грешен извод. Ще взема за пример експеримента с двата процепа. Изстрелва се по един фотон или електрон, който ако се държеше като частица би трябвало да минава само през единия от двата отвора. Изводът е че, една единствена частица трябва да преминава едновременно през процепите и следователно тя е е вълна, докато не се локализира, а актът на откриването му го превръща в частица. Може да е така, но ще попитам как ще ми докаже някой че при експеримента се изстрелва само по един фотон или електрон, а не повече? И ако се изстрелват повече то изводът е погрешен.
 

[Малоум 2]

Преди 2 часа, fantom4e said:

Гагов не му се връзвай на М2, той се ги плещи разни небивалици, а като го хванеме за обяснения се измъква...

 

Да, ама Вайл е на ... подобно мнение са същността при образуване на частиците (измъкването ми(?!), за което споменаваш е описано в книга - етикет: "Ефирната възможност" и след нея ... няма особени, принципни опровержения на хипотезата)

 

( принцип на реновацията... Казано от Вайл:

"Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми.

Между фантомите, които "образуват" дадена частица има връзка."

Принципът на реновацията е разглеждан преди Вайл ... и от Лайбниц (1669г) , ... но по-късно Лайбниц, се е отказал от него.) 
 

Да се превърнат, обаче, тези идеи в работни хипотези  е нямало достатъчно основание, независимо, че сами по себе си, водят до квантов принцип при строеж на материята.

..

Редактирано Юни 15, 2016 от Малоум 2

[Гагов]

Преди 3 часа, Curiosity said:

Не защитавам Малоум 2, но има много теории, които не могат да се докажат експериментално, поне в близко бъдеще.

То на това се викат хипотези, чак като се докажат експериментално, в близко или по далечно бъдеще, стават теории.

[Curiosity]

1 hour ago, Гагов said:

То на това се викат хипотези, чак като се докажат експериментално, в близко или по далечно бъдеще, стават теории.

То тогава Теорията на големия взрив, а от там и инфлацията, ОТО и др. също са хипотези, което дирекно ги приравнява с тези на Малоум2 .

[Гагов]

1 hour ago, Curiosity said:

То тогава Теорията на големия взрив, а от там и инфлацията, ОТО и др. също са хипотези, което дирекно ги приравнява с тези на Малоум2 .

При ТГ, ОТО има наблюдаеми факти които са в корелация със споменатите хипотези и затова те вече са станали теории. Друг е въпроса дали тези наблюдаеми факти като червено отместване, микровълнова фонова радиация и т.н, не се дължат на други фактори, например червеното отместване на далечните галактики може да се дължи освен на доплеровият ефект от разширението на галактиките, и от разсейване и намаляване на енергията на фотоните от далечните звезди, поради ефекта на Комптън, когато светлината от далечните звезди преминава през космическата плазма, фотоните отдават част от енергията си на свободните електрони на космическата плазма, и така намаляват енергията си измествайки спектралните линии към червеното. Колкото по отдалечена е звездата толкова нейните фотони търпят "умора" преминавайки през по дебели пластове космическа плазма. Това е един довод за "стационарната вселена", но мисля че не е коректен защото  комптън ефекта се проявява от значително тънки пластове от плазма, и при милионите парсеци разстояние изпълнено със космическа плазма, не знам каква енергия на фотоните ще остане. Пък и микровълновата фонова радиация си остава загадка разгреждана при стационарният модел на вселената.

[Малоум 2]

Преди 5 часа, Curiosity said:

...

Аз си мисля че дори някои експерименти, които доказвали еди какво си може да не са достатъчно точни, и от там да следва грешен извод. Ще взема за пример експеримента с двата процепа. Изстрелва се по един фотон или електрон, който ако се държеше като частица би трябвало да минава само през единия от двата отвора. Изводът е че, една единствена частица трябва да преминава едновременно през процепите и следователно тя е е вълна, докато не се локализира, а актът на откриването му го превръща в частица. Може да е така, но ще попитам как ще ми докаже някой че при експеримента се изстрелва само по един фотон или електрон, а не повече? И ако се изстрелват повече то изводът е погрешен.
 

Да, експериментът с двата процепа е основополагащо начало за разсъжденията употребени в квантовата теория.

С хипотезата за непрестанно образуване на обектите (фотони и вещеви частици), директно се обяснява странното им поведение. "Грешката" която води до странност в поведението на частиците за рисунък на интерференчна картина е, че се забравя, че преградата с процепите е също вещеви обект с полеви връзки между вещевите и непрестанно се образуват на мястото си. Осъществява се интерференция между вълновите характеристики на връхлитащите преградата обекти и полевите характеристики на частиците по ръбовете на процепите (известно е: когато лъч преминава близо до стена се получава дифракция - интерференция от ръб). При това - още преди да е достигната преградата, частиците, образувайки се непрестанно с огромна честота на образуване (електрон -10^(18) Hz) "избира" път с най-малко съпротивление, като получава ОВ от вълните, отразени от процепите. Така, самонасочването на частица към процеп е почти перфектно към нацелване на процеп.

Тогава - при открити два отвора - вълновият вектор, променящ пътя на частицата е сума от вълновите вектори от дифракцията  на двата отвора и този на частицата. Нали частицата продължава да се образува непрестанно когато преминава през отвор и след като е преминала, също.

При закриване на един от отворите - няма два вълнови вектора, а един. Общият вълнов вектор, указващ пътя на частицата, е сума от вектор от 1 отвор и собствения, на частицата. Получава се малко разсейване около центъра на отвора върху екрана за наблюдаване на интерференция.

При "осветяване" на частиците - директно им е показан пътя от външно за тях поле, а поради непрестанното си образуване - те го следват за минимална енергия при образуването си.

Може да се каже, че нито една хипотеза  досега (освен тази с непрестанното образуване) не е показала обяснение на странните резултати от експеримента с двата процепа.

...

[Curiosity]

On 6/12/2016 at 18:13, Гагов said:

Силното взаимодействие и ние

Полето на Хигс дава маса на фундаменталните частици - електрони, кварки и други градивни елементи, които не могат да бъдат разделени на по-малки части. Но те все още представляват само една малка част от масата на Вселената.

Останалата част от масата идва от протоните и неутроните, които получават почти цялата си маса от силната ядрена сила. Всяка от тези частици е съставена от три кварка, които се движат с главоломна скорост, свързани помежду си с глуони, частиците, които носят силното взаимодействие. Енергията на това взаимодействие между кварките и глуоните е това, което дава масата на протоните и неутроните по формулата на Айнщайн E=mc² , която приравнява енергия и маса. Това прави от масата таен склад за енергия.

Да се върнем на темата . Тук нещо не ми стана ясно, какво общо има силното ядрено взаимодействие с масата? Нали протоните и неутроните са изградени от кварки, които пък получават масата си от полето на Хигс. Ако извадим кварките от протона или неутрона и ги засилим със скорост равна на тази с която се движат вътре, то според формулата E=mc²  би трябвало да имат същата маса независимо от това че не им влияе силното ядрено взаимодействие.

Друго нещо което, не ми е ясно е от какво е изградено всъщност полето на Хигс? От Хигс бозони ли? Наскоро гледах някъде че всъщност Хигс бозона се е оказал много по лек от очакваното, и според една хипотеза  на една група физици, би трябвало да има не един а 5 Х бозона за да излязат сметките. Беше нещо свързано със суперсиметрията.

[Гагов]

Преди 3 часа, Curiosity said:

Да се върнем на темата . Тук нещо не ми стана ясно, какво общо има силното ядрено взаимодействие с масата? Нали протоните и неутроните са изградени от кварки, които пък получават масата си от полето на Хигс. Ако извадим кварките от протона или неутрона и ги засилим със скорост равна на тази с която се движат вътре, то според формулата E=mc²  би трябвало да имат същата маса независимо от това че не им влияе силното ядрено взаимодействие.

Друго нещо което, не ми е ясно е от какво е изградено всъщност полето на Хигс? От Хигс бозони ли? Наскоро гледах някъде че всъщност Хигс бозона се е оказал много по лек от очакваното, и според една хипотеза  на една група физици, би трябвало да има не един а 5 Х бозона за да излязат сметките. Беше нещо свързано със суперсиметрията.

Зборът на масите на кварките изграждащи протоните и неутроните, когато не са свързани със силно взаимодействие, е по малък отколкото когато са свързани в адрон (тоест протон или неутрон, ),  не адитивна величина на масата, и това се дължи на масовият дефект, част от масата на адрона се образува от енергията на връзката от силно взаимодействие между 3 кварка, два горни  и един долен за протон, и два долни и един горен за неутрон. Останалата маса на адрона която е по малка, е адитивен збор на масата на 3 те кварка получена от полето на хигс. За полето на хигс и квантът на хигс, хигс бозонът, открит наскоро в ЦЕРН, знам че масата на хигса е много голяма превишаваща тази на адроните, получава се в ускорителите за сметка на енергията на сблъсъка, иначе самото поле на хигс, може да е изградено от кванти без маса, въобще нещата са много спорни, четох че дори се съмнявали в достоверността на откритата частица Х - бозон, била неправилно тълкувана като такава според някои учени от ЦЕРН, но сега не ми се рови в нета за това, ето нещо което намерих на бърза ръка за момента Две стъпки по-близо до хипотетичния свръхтежък бозон

[Curiosity]

Нека навлезнем по навътре в квантовия свят .

Описанието на протоните и неутроните в статията ми направи впечатление и ме накара да се замисля.

Преди 17 часа, Curiosity said:

Всяка от тези частици е съставена от три кварка, които се движат с главоломна скорост, свързани помежду си с глуони.

Първото нещо е с каква скорост точно се движат тези кварки? Със скороста на светлината?

Друго нещо което ми е интересно е как точно се движат? Обикалят в кръг около общ център? Хаотично? Защо не се сблъскват?

Имам още въпроси, но ще изчакам първо отговор на горните.

[Гагов]

Преди 6 часа, Curiosity said:

Нека навлезнем по навътре в квантовия свят .

Описанието на протоните и неутроните в статията ми направи впечатление и ме накара да се замисля.

Първото нещо е с каква скорост точно се движат тези кварки? Със скороста на светлината?

Друго нещо което ми е интересно е как точно се движат? Обикалят в кръг около общ център? Хаотично? Защо не се сблъскват?

Имам още въпроси, но ще изчакам първо отговор на горните.

И аз се питам същото  до сега в стандартният модел не съм чел да се споменава че кварките се движат с главоломна скорост вътре във адроното пространство. Навярно обикалят както електроните около ядрото по дискретни орбити, нямам идея, не знам дали кварките поглъщат фотони подобно на атомите чрез електронните орбитали, но ми се струва че може и да е така защото според ТГ в първите милиардни части от секундата след ГВ не са съществували дори и адрони а само кварк-глюонна плазма при милиони градуси температура . После кварките се обединяват в адрони,когато започва охлаждането на вселената при инфлационният период. Но тези адрони са били много малко, повечето от масата на светлата материя е била под формата на електрони и позитрони, които след пораждането си анихилират и се превръщат отново във фотони. тогава вселената е била в термодинамично равновесие, после като се появява инфлацията и започва разтягането на материята във пространството и времето, плазмата се охлажда и заедно със фотоните от анихилацията на позитрони и електрони продължава и до днес да се охлажда( по точно дължината на вълната на гама фотоните от анихилацията, се увеличава ), като се превръща във микровълновото фоново излъчване.

Редактирано Юни 16, 2016 от Гагов

[Gravity]

On 6/15/2016 at 9:34, Малоум 2 said:

"Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми.

Между фантомите, които "образуват" дадена частица има връзка."

Това от къде е?

[Гагов]

Преди 13 часа, Gravity said:

("Строго погледнато, в различни моменти се появяват и изчезват различни обекти. Усредненият ефект от тяхното появяване и изчезване ние възприемаме като непрекъснато съществуване на частица. Тези обекти се наричат фантоми.

Между фантомите, които "образуват" дадена частица има връзка.")

 

Преди 13 часа, Gravity said:

Това от къде е?

Той да каже като изчезнат преди да се появят отново, къде изчезват в небитието ли ?.

[Curiosity]

Преди 15 часа, Гагов said:

И аз се питам същото  до сега в стандартният модел не съм чел да се споменава че кварките се движат с главоломна скорост вътре във адроното пространство. Навярно обикалят както електроните около ядрото по дискретни орбити, нямам идея, не знам дали кварките поглъщат фотони подобно на атомите чрез електронните орбитали, но ми се струва че може и да е така защото според ТГ в първите милиардни части от секундата след ГВ не са съществували дори и адрони а само кварк-глюонна плазма при милиони градуси температура . После кварките се обединяват в адрони,когато започва охлаждането на вселената при инфлационният период. Но тези адрони са били много малко, повечето от масата на светлата материя е била под формата на електрони и позитрони, които след пораждането си анихилират и се превръщат отново във фотони. тогава вселената е била в термодинамично равновесие, после като се появява инфлацията и започва разтягането на материята във пространството и времето, плазмата се охлажда и заедно със фотоните от анихилацията на позитрони и електрони продължава и до днес да се охлажда( по точно дължината на вълната на гама фотоните от анихилацията, се увеличава ), като се превръща във микровълновото фоново излъчване.

Не мисля че се движат по орбити, защото иначе трябва да предположим че има нещо в центъра което да ги държи заедно да не се разлетят. Не съм сигурен дали изобщо се движат, защото силното ядрено взаимодействие всъщност се осъществява чрез непрекъснат обмен на глуони. Глуоните са безмасови до колкото знам, което означава че би трябвало обмена да се осъществява със скороста на светлината. От което си правя извода че ако кварките се движат то обмена с глуоните ще трябва да надхвърли скороста на светлината, което за сега се счита за невъзможно . 

[Малоум 2]

Преди 15 часа, Gravity said:

Това от къде е?

Намерил съм го във философските трудове на А. Поликаров - статия от Ив. Апостолова за проблемите на физиката. Сборник - от библиотека съм го ползвал, отдавна.

Ще потърся за по-конкретна информация...

Има малко за философските възгледи на Х. Вайл:

https://books.google.bg/books?id=fzGPAwAAQBAJ&pg=PA583&lpg=PA583&dq=Х.+Вайл&source=bl&ots=J-PyCIGJl9&sig=6b9s-rxSFYR5246bLkVa1kvkfes&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjow8m50K7NAhXJchQKHQeAAuEQ6A

 

[Малоум 2]

Преди 1 час, Гагов said:

 

Той да каже като изчезнат преди да се появят отново, къде изчезват в небитието ли ?.

Вярно, бе - къде изчезват тъмните чертички от филмовата лента?!

На екрана дето е филма, ги няма ... значи са небитие?..

 

Има процеси, които са НЕнаблюдаеми от ... който и да е наблюдател! Например, поглъщане на фотон от атом.

Ние не виждаме поле, а разлики в полето, които се разпространяват с електромагнитни вълни (ЕМВ), достигащи до нашите "уреди".

Така, когато се облъчва ядро (протон, неутрон) с нарочна честота на ЕМВ, отделни фотони от тези вълни се поглъщат-излъчват от неговата обвивка и уредите "виждат" излъченото - нещо като очички - ако ги възприемем за кварки - става ясно защо кварки няма (като отделни частици ги няма), а кварковата хипотеза - работи! Тя е добър математически модел. Природата не търпи дробни заряди - със сила ги "унищожава".

...

[Curiosity]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

става ясно защо кварки няма (като отделни частици ги няма)

Ако няма кварки как ще обясниш например радиоактивния процес на бета разпад, при който един неутрон се разпада на протон, електрон и електронно антинеутрино. Този разпад се използва в медицината като позитронно-емисионна томография.

Редактирано Юни 17, 2016 от Curiosity

[Curiosity]

On 6/13/2016 at 9:10, Малоум 2 said:

Тъмната материя са вакуумните частици- неподвижни по място, а тъмната енергия е векторът им - градящ структури.

Дори и неутриното е "сума от поле" - кратко живееща резонансна структура, като обвивка на централната част на частиците с "маса".

Масата  е коефициент на "съпротивление" за движение на вещева елементарна частица (вещеви обект - "сърфира" по неподвижното).

Това също не ми звучи логично, защото ако масата е коефициент на съпротивление, а тъмната материя са вакумните частици, то самата тъмна материя би била неоткриваема, понеже след като сама по себе си няма маса и е неподвижна не би могла да се струпва на определени места, каквито са наблюденията.

Редактирано Юни 17, 2016 от Curiosity

[Малоум 2]

Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Намерил съм го във философските трудове на А. Поликаров - статия от Ив. Апостолова за проблемите на физиката. Сборник - от библиотека съм го ползвал, отдавна.

Ще потърся за по-конкретна информация...

Има малко за философските възгледи на Х. Вайл:

https://books.google.bg/books?id=fzGPAwAAQBAJ&pg=PA583&lpg=PA583&dq=Х.+Вайл&source=bl&ots=J-PyCIGJl9&sig=6b9s-rxSFYR5246bLkVa1kvkfes&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjow8m50K7NAhXJchQKHQeAAuEQ6A

 

Намерих източника:

А. Поликаров,"Методологични проблеми на квантовата физика", С.НИ,1979

В сборника му има статия от Ив. Апостолова "Организиране връзките между учените в периода на създаване на квантовата механика".

Редактирано Юни 17, 2016 от Малоум 2

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Curiosity said:

Ако няма кварки как ще обясниш например радиоактивния процес на бета разпад, при който един неутрон се разпада на протон, електрон и електронно антинеутрино. Този разпад се използва в медицината като позитронно-емисионна томография.

Ми, ... то няма кварки - не са открити като отделни частици. Тоест - това не е мое откритие, че няма кварки. Има мат.модел с кварки., който  работи с някакво обяснение.

 

( Само да спомена, че хипотезата за непрестанно образуване води до слоист модел на елементарната частица. Има при неутрон: централен участък - керн, +обвивка; външен слой+обвивка. При протон - се получава и междинен слой+обвивка, като от движение на сателит. Най-външният слой е електронен - той няма собствена затворена обвивка - това е характеристика заряд. Всеки слой "отговаря" за едно от познатите взаимодействия - кернът - за гравитационното, междинният слой - за слабото, електронният - за електромагнитното. Обвивките - от вътре навън - за неутрино, външните - за гама-кванти.

А разпадът е от неутрони! При голяма относителна скорост на "сблъскващи" се неутрони става разпад - съвсем грубо: от геометрична симетрия спрямо център на частицата, става несиметрична частица със свойство заряд. Затова "често и лесно" (сравнително) се наблюдава, докато обратно - позитрон+протон -  да се получи неутрон - не се наблюдава (извън ядро, ама и там тунелният ефект е по-лесно разбираем с непрестанното образуване на частиците). На практика - не се прави такъв експеримент, щото - трудно се управляват неутрони, но принципът е такъв. И обяснява, защо "свободните" неутрони имат кратък живот.)

...