Индермит Джил -Европа в упрадък ? Глупости, абсолютни митове се насаждат

[nik1]

Банкерът Джил: Европа в упрадък ? Глупости, абсолютни митове се насаждат

 (2 коментара)

„Социалната държава Европа”, е постигала най-големите си успехи, когато е била голяма, съзидателна, а не малък съюз от определени съмишленици

Пет погрешни представи карат Азия и Америка неправилно да диагностицират европейските болести. И макар европейците да се нуждаят от големи промени, икономическият модел на Европейския съюз може да продължи да работи. Това пише Индермит Джил - главен икономист на Световната банка за Европа и Евразия. Статията му "Пет мита за упадъка на Европа" е публикувана в белгийското издание "Europe`s World".

 

Пресата пише лоши неща за Европа. Гърците и италианците са подложени на сурова "критика", че са заплаха за еврото, а Исландия, Ирландия, Португалия и Испания са критикувани за безразсъдната финансова политика.

От безкрайните срещи на върха в Брюксел няма полза. Американците и азиатците все по-често гледат на Европа като на инертен и даже прогнил континент.

Ето петте мита, които доведоха до тази погрешна диагноза.

МИТ ПЪРВИ. ЕВРОПА Е В УПАДЪК

В действителност - не. Затова говори обемът на европейската икономика, изчисляван в Брутен Вътрешен Продукт. През първото десетилетие на ХХІ век делът на Европа в световното производство остава стабилен на нива около 30%, а делът на САЩ спадна от 31% на 23%.

За последните две десетилетия европейският БВП се увеличаваше с около 2% годишно, което е много по-добър от американския показател. При това в някои страни от ЕС показателите на растежа бяха много по-високи.

Ирландия след влизането си в ЕС се нареди сред десетте най-богати страни в света, и въпреки кризата, остава в тази първа десетка. След падането на Берлинската стена /1989/, когато комунистическите държави от Централна и Източна Европа създадоха пазарни системи и възстановиха икономическите си връзки със Запада, техните икономики започнаха да се развиват по-бързо от всички останали страни по света, с изключение на Китай. В Полша, например, доходът на глава от населението е нараснал от 2000 долара през 1990 до около 13 000 евро през миналата година.

Ирландия и Полша не са изключения. Европа въобще е борбен регион. Тя участва в световната търговия с около половината от всичките си стоки и услуги. Две трети от тези стоки и услуги остават там, в Европа, което е една от най-привлекателните й черти: регионалната търговия помага на бедните страни от континента да догонят по-богатите, затова Европа е най-доброто място за развиващите се икономики. От 1970 до 2009 по-бедните европейски икономики се развиваха с темпове от почти 4% годишно и даже богатите страни си осигуряваха растеж от почти 2% ежегодно. Това е ярък пример за успех: САЩ с темпове на растеж от 1,8% в течение на дълъг период се превърнаха в крайна сметка в най-мощната световна икономика.

През последните десетилетия европейците изобретиха "машината за сближаване", която никой никога не е виждал не само в Европа, но където и да било другаде. Ако САЩ приемат бедни имигранти и ги превръщат в състоятелни хора, то Европейският съюз приема в състава си бедни държави и ги превръща в страни с високодоходна икономика. За да станеш богат в останалите части на света, на страните трябва да им провърви невероятно /да намерят петрол, като в Саудитска Арабия /или да действат изключително жестоко /жертвайки потреблението и гражданските свободи, като в източноазиатските тигри/. Но в Европа от средата на 90-те години над десетина страни създадоха напреднали икономики благодарение на самодисциплината - работейки по разумни и здрави норми и правила, и запазвайки платежоспособността си.

МИТ ВТОРИ. ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФИНАНСИ СА НАЙ-ЗЛЕ

Напълно е възможно, че те са по-добре. Парите трябва да преливат от по-богатите и по-бавно развиващи се икономики към страните, които са по-бедни и растат по-бързо. Но в повечето страни по света ние наблюдаваме точно обратната тенденция - ще я наречем "китайски синдром". Страните, изпращащи пари в Западна Европа и САЩ, постигаха по-добри резултати, отколкото тези, които се опитваха да правят най-разумното - да вземат заеми в чужбина, да инвестират у дома и да растат бързо. В Европа капиталът се държи така, както им харесва на икономистите; австрийските, френските, италианските и шведските спестявания се влагат в България, Чехия и Полша, което помага и на двете страни в сделката. Банковото дело в тези държави, което до преди 20 години беше комунистическо, днес е едно от най-напредналите в света. От време на време парите се използват неправилно - те биват харчени, вместо инвестирани - но на всяка страна, където това се случваше, в Европа се падат две страни, които умно и правилно използват тези средства.

Страните, компаниите и семействата с големи дългове е по-лесно да бъдат открити в Средиземноморието, но в Централна и Северна Европа те са далеч по-малко. За съжаление финансовите катастрофи, както и самолетните, са много ефектни и завладяващи, и тези малко страни, които неумело и неправилно използват чуждия капитал, се оказват в центъра на внимание. Но в Европа има много повече държави, където чуждите спестявания са помогнали на милиони да избегнат бедността.

МИТ ТРЕТИ. ЕВРОПЕЙСКИТЕ КОМПАНИИ СА НЕКОНКУРЕНТОСПОСОБНИ

Но цифрите ни разкриват съвсем друга картина. Докато в Азия в края на 90-те години имаше бурна икономическа криза, след което настъпи бърз подем на деловата активност, а САЩ извършиха революция в производителността и родиха зрелищен финансов крах, европейските компании тихо и спокойно процъфтяваха. В периода от 1995 до 2009 бизнесмените в Западна Европа създаваха по-бързо работни места, отколкото в Америка. Освен това европейските икономики изнасяха повече своя продукция, отколкото Бразилия, Русия, Индия и Китай, а компаниите от Източна Европа увеличаваха своята производителност по-бързо, отколкото корпорациите в Източна Азия.

Естествено в Европа има проблеми. Но те са предизвикани от нестабилното състояние на компаниите и заводите в няколко страни. През последните години растежът на производителността беше със знак минус в Гърция, Италия, Португалия и Испания. А тъй като пазарите и институциите на европейския континент са тясно интегрирани /в нашия случай - тези четири страни даже имат обща валута/, забуксуването на икономиките в няколко страни постави прът в колелото и на останалите.

Германия показва, как може да се използва икономическата интеграция, за да се превърнеш в световен лидер. Нейните компании с помощта на прагматичните профсъюзи и социални реформи повишиха своята конкурентоспособност за сметка на придобиването на дъщерни фирми, филиали и партньори в Източна Европа. Те направиха по-ефективни бившите държавни предприятия в страни, като Чехия, а след това започнаха да им дават все по-сложни производствени задачи. Френските и италианските компании правят същото в Румъния и Турция, защото това е добър бизнес модел. Компанията Фолксваген купи преди повече от десет години Шкода, и през миналата година получи рекордна печалба от 21 милиарда долара, докато гръбнакът на автомобилостроенето в САЩ и Япония една свързваше двата края. През тази година Фолксваген се превърна в най-голямата автомобилостроителна компания в света.

МИТ ЧЕТВЪРТИ. В ЕВРОПА ИМА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ДЪРЖАВИ

Това вече зависи от различни фактори. Делът на държавата в Европа наистина е голям. Там правителствата харчат за държавата с 10% повече от БВП, отколкото в неевропейските страни. И всичко това е по една-единствена причина: те изразходват повече за социална защита - пенсии, обезщетения за безработица и социално осигуряване. В това се състои същността на европейския социален модел. Това помогна да се превърне Европа в "свръхдържава по начин на живот": почти по всички обективни мерки качеството на живот във водещите европейски страни е най-доброто за цялата история на човечеството.

Но тук има две негативни последици: подобна система отслабва стимулите да се трудиш и налага допълнителна тежест върху държавните финанси. Подобно на САЩ, Япония и Южна Корея, растежът на благополучието означава, че намалява работната седмица и се увеличава отпуската. Но в много европейски страни щедрите правила за социална защита принуждават хората по-рано да излизат в пенсия и да се наслаждават на по-дълъг живот. Днес френските мъже излизат в пенсия девет години по-рано, отколкото през 60-те години, а продължителността на живота им се е увеличила с шест години. Нито една пенсионна система не може да издържи подобно натоварване, ако не се увеличи продължителността на работния ден и броят на работните седмици в годината. През 70-те години французите са работили много повече, отколкото американците, ако смятаме по брой работни часове годишно. Днес е точно обратното.

Притежавайки 10% от световното население и 30% от световното производство, Европа харчи за социална защита на населението 60% от общите световни разходи за тази цел. Ако системата не се промени, Европа няма да може да постига максимума от своите трудови ресурси, които през следващите 50 години ще се съкращават с един милион годишно.

МИТ ПЕТИ. ЕВРОПА ТРЯБВА ДА ИЗОСТАВИ СВОЯ ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ

Европа трябва да коригира своите методи и принципи, но не да се отказва от тях. Някои съставни части на нейния модел, като, търговия и финанси работят напълно нормално, макар и там да има резерви за подобрения. Търговията с цифрови електронни услуги ще тръгне много по-добре, ако европейските икономики имат сходни регулиращи правила и нормативи, а финансите ще станат много по-устойчиви, ако регулаторите си сътрудничат повече помежду си. И това вече се случва. Други съставни на икономическия модел, като например, предприемачеството, работят сравнително добре, макар правителствата на Гърция, Италия и Испания да трябва да подобрят условията за бизнес. Но Южна Европа е изключение, а не правило: над половината от първите 30 страни по удобство за правене на бизнес са в Европа. Исландия и Ирландия влизат в първата десетка. А Гърция е на 100 място. Нейният най-голям проблем е не скъпата валута и не недостига на държавни инвестиции, а правилата и нормите, заради които е трудно да правиш бизнес там.

Европейците мрънкат, че не са така успешни, като САЩ, в тази "нова икономика" и се оплакват от отсъствието на млади гиганти от типа на Епъл, Гугъл и Майкрософт. Но за да се превърнат в по-иновационни големите европейски държави Франция, Германия и Великобритания не трябва да гледат отвъд океана. Те могат да вземат пример от нашите северни съседи - Дания, Швеция и Финландия. Тези държави заемат първите места в световните класации по иновации, а даже малка Естония ражда такива иновационни шедьоври, като Скайп. Те правят това като заимстват определени свойства на американската система, такива, като устойчив наплив на работници с висше образование, правила за финансиране, които подтикват университетите и компаниите да си сътрудничат, и спазването на правилата за интелектуална собственост. Но бедата е в това, че техните икономики нямат големината на тексаската. Положението може лесно да се поправи. Общоевропейски патент и по-ефективен единен пазар на цифровите услуги могат много да помогнат. И това може да се случи скоро.

Европа трябва да промени подхода към работата и към държавата, при това трябва да го направи бързо. Някои страни вече показват как трябва да се правят нещата. Сблъскала се в началото на 90-те години с икономическа криза, Швеция радикално преустрои своята социална система и отслаби регулаторната тежест върху бизнеса. Така тя даде пример на останалите скандинавски страни, като Финландия. В Началото на 2000 година Германия - този "болен" в Европа - проведе щателна ревизия на своите икономически структури, въодушевявайки за сходни действия съседите си, например, Словакия. Време е и страните от Средиземноморието да последват техния пример.

На призивите за съкращаване на държавните разходи в Европа често се противопоставя довода, че Швеция има големи държавни разходи и въпреки това икономиката й расте. Но след икономическата криза от началото на 90-те години шведите направиха така, че да си безработен и рано да се пенсионираш не е изгодно финансово, а по-лесно е да започнеш свой бизнес и да плащаш данъци. Освен това те осигуриха ефективното инвестиране на средствата на данъкоплатците в образование, здравеопазване и други услуги. Останалите европейци трябва сериозно да се замислят за намаляване на ролята на държавата, докато държавното управление у тях не стане толкова ефективно и добре работещо, като в Скандинавия. Изключителна черта на Европа е това, че по-благополучните съседи са готови да протегнат ръка за помощ на страните в криза.

Европейците трябва да направят големи промени, но Европа показва, че нейният икономически модел може да работи. Но критиците на ЕС трябва да си вземат бележка, че Европа е постигала най-големи успехи и бързо е оздравявала, когато е била голяма, а не малка.

[angelmr]

Европа че е в упадък в упадък е. Но не по икономически показатели. Икономиката може да е добре, обаче в социален план същата тази добре стояща икономическа система се оказва токсична за собственото население. Раждаемостта се е сринала до катастрофалните 1.3 деца на двойка. Политиците се опитват да решат проблема с имиграция, обаче това не променя факта, че системата потиска раждаемостта и като краен ефект, региона работещ по този механизъм се явява нежизнеспособен без постоянен внос на хора отвън. Тук въобще не засягам темата дали нововнесените имигранти ще поддържат същата социална среда както го е правило коренното население. Това е отделен въпрос, който идва след основния, че западния икономически модел, понастоящем убива собственото си население.  
 Горната критика в никакъв случай не означава пропаганда за връщане на социалистическата икономика напротив, една от грешките на запада е вкарването на твърде много социализъм (държавни регулации) в икономиката си, макар че аз лично не виждам как точно тази грешка би довела точно до демографски проблеми. За мен не това е проблема, а по-скоро проблема е в консуматорското общество и възприемането на трупането на материални придобивки и социалното катерачество, като основен критерий показващ успех в живота. А точно този проблем не мисля, че има нещо общо с икономическите проблеми. Макар че може и да има, просто аз да не виждам връзката.  

Редактирано Септември 10, 2016 от angelmr

[nik1]

Преди 40 минути, angelmr said:

За мен не това е проблема, а по-скоро проблема е в консуматорското общество и възприемането на трупането на материални придобивки и социалното катерачество, като основен критерий показващ успех в живота. А точно този проблем не мисля, че има нещо общо с икономическите проблеми. Макар че може и да има, просто аз да не виждам връзката.  

Проблемът е от културно естество. 

Как може да се реши? Според няма решение (колелото на историята не може да се върне назад)

Макар че съм десен (икономически), аз не виждам и дясно решение..Предлаганите решения са почти утопични и пожелателни, а ако говорим за "новите" европейци - смятам че държавата трябва да има по-активна и по-целенасочена политика за интегрирането им, т.е приемам държавната намеса като крайно необходима..

/Десните модели са адекватни за монокултурна среда, те са се доказали в една или друга (малко или много) в едно близко минало, но все пак в монокултурно и етно- или политически- национално общество..В тази връзка- преди месец или повече имахме една дискусия за циганите, ясно е че без активна намеса на държавата (държавата трябва да отдели ресурси) те не могат да бъдат интегрирани в достатъчна степен/

[Skubi]

Наскоро четох, че френският крал като видял катастрофалното намаление на френското население издал закон, че всички които имат над 4 или 5 деца се освобождават от данъци. С едно изключение, че никое чедо няма да се учи за поп. Франция за кратко време удвоява, утроява населението си.

Това и сега би могло да се направи ако.....ако господата политици имат дългосрочни планове. Но нямат, всичките гледат да реализират максимален профит за себе си за тези 4-8 години докато са ВИП. А после да си живуркат на богато. Само говорят пред всеки избор, и плямпат, но никакво реформи с изключение на измисляне на нови и нови видове дране нищо не се получава.....(САЩ 97, Германия 59, Унгария 60

Знаеш кога бих бил доволен ако един водещ европейски педагог би писал голяма статия в Економист затова, че е безобразие това, че даже директори на банки живеят в мизерни обстоятелства заради нищожните им заплати.....

[nik1]

По времето на френския крал, за което говориш, едно че хората са бедни, и второ по-важно мисля- в културата им е било заложено да раждат деца ..Повече деца -> повече работна ръка за физическите дейности на полето и къщата, Повече деца -> повече ментори и гледачи за по-малките, (сега държавата и институциите- частни или държавни, се грижат за децата); повече деца -> повече помагачи и гледачи за старини (сега държавата и институциите се грижат за върастните)

Иначе - и сега навсякъде в Европа има преференции за хората с деца, и доста добри социално-осигурителни пакети за многодетните, но проблемът на "старите" европейци е в културата ни. 

В България има поне 10 члена от различни закони и наредби които "облагодетстват" безработните многодетни български  съграждани, В Германия, Франция и цяла Европа е същото, в Германия дори има и косвен "ергенски" данък - т.е данъчни преференции за семейните..

Една вметка: Понеже имам приятели цигани - на братята роми им светят "очите" като чуят за Запад.. Всички имат нагласата, че там освен че ще поработват (тези които имат умения), ще взимат пари и от държавата..
Не се получава баш така, ама това е друга тема - едно че нямат умения, и не знаят език; второ че децата им не си знаят бащите - т.е знаят си ги, и живеят с биологичните си бащи, но биологичните им бащи, не са законовите..
Турските циганки в България са учудващо еманципирани - бягат от мъж на мъж (без да се развеждат с първия, "законовия" -защото нямат пари разбира се), и всеки мъж прави деца, а после жената като избяга или се премести при друг мъж, оставя детето в семейството на биологичния баща (детето остава при мъжа, защото при тях е патриархат)