Древната религия на българите

[bulgaroid]

Just now, Doncho Peev said:

........................

В очакване на "източниците" за преселение на българи от Азия в Европа, искрено Ваш, брат Дончо!

Все пак да направим уточнение, че под Европа, разбираме съвременните общоприети очертания на континента Европа, а не античните и средновековни представи за това какво е "Европа".

Гуглето предлага чудесни възможности, само трябва да потърсиш. Също го има и в учебниците по история за средните класове. 

Успех !

[Doncho Peev]

Преди 6 часа, bulgaroid said:

Гуглето предлага чудесни възможности.

Какъв ти е проблемът тогава? Използвай тези "чудесни възможности" и цитирай поне един източник. Ако можеш, де.....

Редактирано Юни 17, 2017 от Doncho Peev

[самотния вълк]

On 16.06.2017 г. at 13:37, makebulgar said:

Проблемът е че ако се действа по начина на спароток, чрез ровене в разни микенски и критски надписи, и чрез превод на тракийските надписи чрез българския език, винаги ще се стига до псевдонаука. Късогледство е това или псевдонаучно затваряне на очите. Спароток обичайно пренебрегва купища сведения и факти относно прабългарите, като вади на показ само онова което изнася на неговите хипотези за тракийския произход, а това е псевдонаука. 

Може да е псевдонаука, но човекът вече пише учебни помагала по история....

http://www.azbukari.org/istoria/

ужасТ

[ramus]

On 27.06.2016 г. at 22:30, Du6ko said:

Доколкото ми е известно Бог Тангра е бог на небето. От там някои учени, мисля че сред тях е проф. Б. Димитров идват до извода че прабългарската религия е монотеистична и почти братска с хритияството и другите монотеистични религии

Мисля че по китайски ТАН ( ТЯН и така нататък в разните епохи и диалекти) е НЕБЕ. Така, че според някои учени ние сме приели поклонението на Бога Небе от великата, китайска, братска цивилизация. Според други източници и учени ние, като по- стара и напреднала и древна ивилизация сме дали поклонението на небето на Китай. Има спорове. Свещенните планини на Китай са ТЯН ШАН - (Небесната Планина). Там е и родината на Прабългарите (според някои) , които са бил господари на Китй, а после и на Евразия.  Четох го в една дебела книга на коицата и има снимка на Мадарският конник с коня и кучето.  (Това което сега в момента се опитват да възсаздадът Путин и Си Дзин Пин , са го съзали прабългарските Ханове.)   Техниата на Куг Фу - Тай Дзи Цюан означава -  техника на боя на небесния юмрук "

 

Божидар Димитров не е професор, освен по заслуги (почетна титла). Да апострофирам и колегата, направил забележката след горния коментар, в началото на темата, който също не е осведомен и че Б.Д. си е историк... та дрънка. Има си защитен докторат и не е само въпроса някой да е приятел на Б.Б.  За повече подробности https://bg.wikipedia.org/wiki/Божидар_Димитров

Сега - по "китайския език" - работата е точно както с "Божидар Димитров", дочух компютри, ма то било компоти... Изглежда че многото правописни грешки не са единствените грешки на колегата, автор на горните думи. Но ако някаква тема се захваща, винаги е добре поне средно ниво на компетентност за се заложи в нея. Обикновено антрето на една тема, залага след това и нивото на разглеждането й - не че това е закон, просто е принципно обобщение през моя поглед.

ТА:

Тан и Тян и Тай - са три различни думи с коренно различни значения. От това бих казал, че в ТАЙ ДЗИ ЦЮАН... ТАЙ - не е никакво "небе"... Нито е "небесен юмрук", както колегата доста произволно си стъкмизира. ТАЙ - има доста сложно многозначие... Словосъчетанието ТАЙ-ДЗИ ... е с много значения, според контекста на БИ значението му е насочващо, задаващо и иносказателно, със силно вплетена символика... В най-общ смисъл, минала през няколко превода, става въпрос за ВЕЛИК ПРЕДЕЛ - като условно значение... Както и други понятия от източната и специално КИТАЙСКА ЕЗОТЕРИКА и философия, значенията са сложно съставни и със степен на висока абстрактност. ТАЙ-ЧИ (ДЗИ) символизира насочването към... и начините за преминаване през - специфична граница, периметър, ограничение във вътрешния свят и отражението на практикуващия, при преминаването им отвъд тях, е лакмус за психичното му развитие , чрез неговите движения, отношенията към живота и начина и двупосочната рефлексия ЖИВОТ - ЖИВЕЕЩ...

ТАЙ ЧИ се отнася до онази специфика на БИ които обобщено е наричана "ВЪТРЕШНИ НАЧИНИ" (вътрешни стилове/занимания). По същество в това няма никакви "бойни" моменти. Като цяло ДАОизма и ДАО-истите са в основата на трите основни вътрешни направления, които са твърде различни като отношение към живота, за да се нарекат "бойни стилове". Те са по-скоро израз на задълбочения начин по който един човек гледа на живота си и го отразява през призмата на личното си развитие, личен смисъл, цели, насоки... Животът е неговата практика, Практиката - е неговия живот.

Когато се отнася до абстракции - както е в последното, да напомня и че популярното "кунг-фу" е народно популярно общо име, но само за невежи, и то на запад. То не е "бойна техника" и  се отнася до Б.И. колкото и до всичко друго. С него се изразява отношението на индивид към живота му, като неговото лично развитие, минава през онова, което той прави. Термина КУНГ-ФУ, всъщност е "умения и практика, чрез което се развиваш" ( в най-общ смисъл). Един майстор-готвач, примерно, приготвянето на храната, издигната в изкуство за самия него, през които той влага цялото си "сърце" дух, воля, смисъл, ценност... И всичко това рефлектира върху самия индивид. В този случай, друг готвач, сроден на въпросния примерен, би казал, че неговото "кунг-фу" е на ниво... Т.е. - с други думи, нещо чрез което човека се развива и в което влага дух душа и тяло.

Сега - китайския език не е лъжица за народни западняци, особено повърхностните популярни описания по книжки и статийки от невежи автори за невежи потребители. Той е твърде различен по строеж, разнородност. Писмеността се развива по едни принципи, историчност и динамика. Говоримия китайски - по съвсем друга линия. В китайският език основните принципни положения са че няма единствено и множествено число, окончания, родове, падежи...

Говоримия китайски разчита на "тонове" - той е интонационен език и в някакъв смисъл - се "пее". Смисъла на всяка сричка се определя освен от интонацията по време на произнасянето на гласните, така и на произнасянето и на самите съгласни. Смисъла на конкретната сричка още се определя и от контекста. Така, че друга особеност на китайския език е - че е смислово-контекстен. Наречията и разновидностите като цяло са твърде различни и в някакъв смисъл - са като "различни езици". Историята на този език е тясно преплетена с историята и културата на онова, което сега в днешно време се нарича КИТАЙ...

Това е огромна тема и е безсмислено да се коментира тук, а и аз не съм китаист - просто ми се наложи да се запозная повече, заради нуждата да опозная онова, което китайците имат предвид, когато кажат "тай-чи-чуан" - тай-дзи цюан... Като въпросното се оказа моята нишка, за да опозная сериозните неща, през сериозни хора и това ми беше първия досег с истински сериозното отношение на един човек към живота (му)...

Колкото до Тангра - мен богове не ме занимават, под никаква форма. Историята за мен е силно казано "наука" (да ме прощават тук историците), в която пристрастията и стъкмистиките играят свободен танц, необременен от никакви ограничения. А играта им е на музиката на политическите и идеологическите оркестри и диригенти.

 

Редактирано Юни 17, 2017 от ramus

[Пандора]

Преди 23 часа, ramus said:

В най-общ смисъл, минала през няколко превода, става въпрос за ВЕЛИК ПРЕДЕЛ - като условно значение...

То и "небе" е условно понятие, което също може да се предаде като "велик предел" на обозримото например. Поначало в религиите понятията са доста условни и мъгляви, имено защото се занимават с необозримото. И в крайна сметка като разгледаш всички частни термини на отделните религиозни системи, става ясно че всички говорят за едни и същи неща. 

Редактирано Юни 18, 2017 от Пандора

[Perkūnas]

On 15.06.2017 г. at 11:59, Doncho Peev said:

Никъде.

Да Ви попитам къде в Русия или в Украйна са намерени статуи на божества от езическия период, за които със сигурност се знае, че са съществували и дори разполагаме с точното им описание?

Отново: Никъде!

Колкото и странно да звучи, в Русия, Украйна, Полша и Североизточна Германия са намерени такива статуи. Езическите капища на остров Рюген са описани от доста източници. Прочетете нещо за Svantevitstein или Збручки културен комплекс.

[Doncho Peev]

Преди 11 минути, Perkūnas said:

Колкото и странно да звучи, в Русия, Украйна, Полша и Североизточна Германия са намерени такива статуи. Езическите капища на остров Рюген са описани от доста източници. Прочетете нещо за Svantevitstein или Збручки културен комплекс.

Споменах Русия и Украйна. Или вече не можем и да четем?

Къде в Русия и Украйна са намерени такива статуи? Информация, линк, каквото и да е?

Статуите на княз Владимир са добре описани, включително такива детайли като материала, от който е направено тялото и лицето на статуята. Къде са намерени те? Какво е намерено?

Освен това, имам чувството, че не знаете нищо по темата, защото постът Ви е аргумент в моя полза. Идолите на Рюген са описани (Саксо Граматик), но от тях нищо не е намерено. Също както в Русия и България.

Да припомним отново известните ни божества на древните българи: Троян, Перун, Велес и Хърс.

Известни от домашен писмен източник, датиран от 12 век. Това са боговете не само славяните, но преди всичко и на първо място на Аспаруховите българи.

Редактирано Юни 19, 2017 от Doncho Peev

[tervel]

On 15.06.2017 г. at 22:05, Doncho Peev said:

Факти, казвате. Дайте повече от тях тогава. Бих искал да чуя названието на някой от тези "стари езици" с препратки към конкретни техни речници, където можем да намерим въпросните думи или близки техни съответствия.

Нищо повече: речник, година на издаване, цитат. Много е просто.

 

Немалка част от календарните термини имат индоевропейски произход. Но и това няма кой знае какво значение, тъй като този календар твърде вероятно не е собствено български, а е привнесен в Европа вероятно от аварите.

 

Но все пак:

Шегор. В дальнейшем, уже в отдельных иранских языках, и это название табуируется, заменяясь на эвфемистическое обозначение ‘оленя’ как ‘ро­ гатого’ (метафорически: ‘ветвистого’), в том числе и в значении тотема вос­ точных иранцев-саков ( saka скиф. ср.осет. sag ‘олень’ при säka ‘ветвь’, ■‘сук’, др.-инд. säkhä ‘ветвь’, ср. рус. соха, сохатый ‘лось’ (Абаев 1949, I : 49, 179)

Гамкрелидзе Т.В., Иванов Вяч.Вс. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Тбилиси, 1984 стр 519

http://vk.com/doc5348702_133753577?hash=d5cb256d8f8b48021c

Сомор. A سمور samūr, Swift (she-camel);--sammūr, The Scythian weasel or marten, the sable; also the fine skin or fur of that animal;--sammūri siyah, Night.

http://dsalsrv02.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.3:1:5992.steingass

Горностай’, ‘ласка’ обозначаются в германском, балтийском
и венетском (ср. Pokorny 1959:573—574) также и другим диалект­ным термином: др.-в.-нем. harmo ‘горностай’ (ср. нем. Hermelin), лит. Sarmuö, sermuo ‘горностай’, Sarmonys ‘ласка’, латыш, sffmulis ‘горностай’{Fraenkel 1962—1965, //: 965)

Гамкрелидзе Т.В., Иванов Вяч.Вс. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Тбилиси, 1984 стр 523

Дван (заек). 1) धावन (p. 86) dhâv-ana 1. running, galoping; attack; 

http://dsalsrv02.uchicago.edu/cgi-bin/app/macdonell_query.py?qs=धावन&searchhws=yes

 

Дохс (свиня). tosg - a tusk

An Etymological Dictionary of the Gaelic Language. MacBain, Alexander

http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb39.html

 

Теку (овен) связываемое этимологи­чески с и.-е. *t’euk[fo]- ‘тянуть’, ‘вести’ (лат. dücö ‘веду’, др.-англ. tlegan,др.-в.-нем. ziohan, нем. ziehen ‘тянуть’, ‘тянуться’, ‘отправляться’)

Гамкрелидзе Т.В., Иванов Вяч.Вс. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Тбилиси, 1984 стр 585

 

Морин. В словен. мерин, возможно сохранились реликты важного древнего названия проблематичного происхождения. Его отражения в лат. диал. mannus маленькая лошадка из *mandus, мессап. (Juppiter) Menzanas (Лошадиный Юпитер), а также и алб. mez, maz , рум. minz ''жеребец'', далее нем. диал. (тирольск) Menz ''яловая корова'' позволяют восстановить источник иллирийск. - *manza ... отнесить венг. men ''жеребец'', др. венг. menu происхождение которого еще не выяснено.

Трубачев О. Н. Происхождение названий домашних животных в славянских языках стр 56

http://inslav.ru/images/stories/pdf/1960_Trubachev.pdf

 

Другой возможный реликт - венг. mén «жеребец», стар. Menu-, считаемое неясным [143]; ср. mannus, галльское название низкорослой лошади (в латинском), также с возможными иллирийскими связями. (др.-в.-нем. mana ''грива'')

http://philology.ru/linguistics3/trubachev-82b.htm

 

 

Редактирано Юни 19, 2017 от tervel

[Atom]

Преди 3 часа, Doncho Peev said:

Да припомним отново известните ни божества на древните българи: Троян, Перун, Велес и Хърс.

Известни от домашен писмен източник, датиран от 12 век. Това са боговете не само славяните, но преди всичко и на първо място на Аспаруховите българи.

Текстът наистина е интересен, тъй като информацията не е от оригиналния гръцки първоизвор, а вметка на преводача. Т.е.  от нея би могло да се съди за някаква реалност на българска територия. Никъде в текста обаче не пише, че Троян, Перун, Велес и Хърс са божества на древните българи ( прабългари)?. 

Адът не е територия запазена за определен етнос, а в текста са изброени всички които почитат старите божества т.е. езичници. Очевидно е, че едни почитат Слънцето и луната (поставени на първо място в текста), други зверове и гадини, а трети Троян, Перун и т.н.  

Не виждам от къде може да се направи категоричен извод, че Троян, Перун, Велес и Хърс са божества, "преди всичко и на първо място на Аспаруховите българи"

За щастие имаме и  други източници, които се засичат с този и от тях става ясно, че (пра)българите почитат слънцето и луната, а славяните Перун, Велес и т.н. Т.е. апокрифът не ни дава никаква нова информация, а просто потвърждава известната. 

[Doncho Peev]

Преди 3 минути, Atom said:

 За щастие имаме и  други източници, които се засичат с този и от тях става ясно, че (пра)българите почитат слънцето и луната, а славяните Перун, Велес и т.н. Т.е. апокрифът не ни дава никаква нова информация, а просто потвърждава известната. 

И аз ще бъда щастлив да науча за тези засичащи се извори, според които Перун и Велес (къде изчезнаха Троян и Хърс?!) са запазена марка на славяните, а слънцето и луната - на прабългарите в ПБД.

[Doncho Peev]

Преди 2 часа, tervel said:

Немалка част от календарните термини имат индоевропейски произход. Но и това няма кой знае какво значение, тъй като този календар твърде вероятно не е собствено български, а е привнесен в Европа вероятно от аварите.

Идеята на превода на термините е да разберем нещо за етническия произход на прабългарите. Ако това, което казвате е вярно, значи няма никакъв смисъл да се занимаваме с този превод. Така ли?

Търсенето на думи (лутането) в този или онзи речник от четирите краища на света показва, че до днес 18 юни 2017 г. никой, в България или в чужбина, не е превел нито един термин от календара, респективно от Именника на българските князе. Няма системен подход, и смея да твърдя - няма никакъв научен подход към този въпрос. Факт. 

[К.ГЕРБОВ]

Понеже от областта на историята темата мина в дебрите на филологията, е хубаво да се припомнят и другите опити за разчитане на Именника.

Ето какво е написал А. Карасик в статията Древнейшая Болгарская летопись, публикувана през 1950 г. в бр. 5 на сп. Вопросы истории:

„Попытки прочтения "Именника" делались неоднократно, но были безуспешны. Большинство западноевропейских исследователей считало болгар тюркским племенем и искало ключ для расшифровки "Именника" в тюркских языках. Такая позиция особенно упорно отстаивалась немецкими историками и лингвистами.

Русский учёный-славист А. Ф. Гильфердинг, пытаясь прочитать "Именник", впервые решил прибегнуть к помощи венгерского языка. В 1868 г., через два года после опубликования А. Н. Поповым текста "Именника", А. Ф. Гильфардинг писал о словах этого текста, смысл которых был непонятен: "Они имеют явное сходство со словами языка мадьярского и сродных ему языков уральской ветви финского племени, вотяцкого и зырянского, и мы уверены, что знаток этих языков истолковал бы вполне удовлетворительно загадочные для нас "болгарские прозвища".

А. Ф. Гильфердинг, несомненно, указал правильный путь к изучению текста "Именника", но, к сожалению, его работа, содержащая истолкование отдельных тёмных мест "Именника", не была продолжена.

В 1946 г. проф. М. Н. Тихомиров опубликовал полные тексты и фотоснимки "Именника" по Синодальному списку Еллинского летописца и по "Хронографу" бывшего Уваровского собрания. Публикация М. Н. Тихомирова значительно облегчила изучение этого исторического памятника.

Текст "Именника" в транскрипции М. Н. Тихомирова имеет следующее содержание:

  "Авитохолъ жытъ лѣтъ 300, родъ емоу Дуло, а лѣтъ ем(у) диломъ твиремъ.
    Ирник житъ лѣтъ 100 и 8 лѣть, род ему Дуло, а лѣть ему диломъ твиремъ.
    Гостунъ намѣстникъ сый 2 лѣт(а), родъ ему Ерми, а лѣтъ ему дохсъ твиремъ.
    Куртъ 60 лѣть, дръжа, родъ ему Дуло, а лѣтъ ему шегоръ вѣчемъ.
    Безмѣръ 3 лѣт(а), а родъ сему Дуло, а лѣтъ ему шегоръ вѣчемъ.
    Сии 5 кънязь дръжаше княжение обону страну Дуная лѣтъ 500 и 15 остриженами главами.
    И потомъ приде на страну Дуная Исперих князь, тожде я доселѣ.
    Есперерихъ князь 60 и одино лѣто, родъ ему Дуло, а лѣтъ ему верени алемъ.
    Тервель 20 и 1 лѣт(о), родъ ему Дуло, а лѣтъ ему текучитемь.
    Твиремъ 20 и 8 Лѣтъ, родъ ему Дуло, а лѣтъ ему дваншехтемь.
    Севар 15 лѣтъ, родъ ему Дуло, а лѣтъ ему тахалтомъ.
    Кормисошь 17 лѣтъ, родъ ему Вокиль, а лѣтъ ему шегоръ твиримь.
    Сии же князь измени родъ Дулов, рекше Вихтунь. Винехъ 7 лѣтъ, а родъ ему Укиль, а лѣтъ ему имяше горалемь.
    Телецъ 3 лѣт (а), родъ ему Угаинъ, а лѣтъ ему соморъ алтемь. И сий иного рода (?).
    Умор 40 дний, родъ ему Укиль, а ему диломъ тутомъ".

Нужно отметить что Уваровский список имеет чтения: "Есперих", а не «Есперерих", "Тервень", а не "Тервель".

Ниже мы помещаем перевод текста и его обоснование. Перевод сделан с помощью венгерского языка. Текст гласит: "Авитохол жил лет 300, род его – Дуло, при нём путь водителей верблюдов. Ирник жил лет 108, род его – Дуло, при нём путь водителей верблюдов. Гостун наместник 2 года, род его Ерми, при нём тлен водителей верблюдов. Курт – 60 лет княжил, род его Дуло, при нём – скудный посев. Безмер – 3 года, а род его – Дуло, при нём – скудный посев. Эти пять князей держали княжение по эту сторону Дуная 515 лет остриженными главами. И потом пришёл на другую сторону Дуная князь Есперих, где и доселе. Есперих князь – 61 год, род его – Дуло, при нём – кровавое правление. Тервень – 21 год, род его Дуло, при нём – богатство. Твирем – 28 лет, род его – Дуло, при нём – величие. Севар –15 лет, род его – Дуло, при нём – озерная рыба. Кормисошь – 17 лет, род его Укиль, а при нём – мало водителей верблюдов; этот же князь сменил род Дулов, названный нерадивым правителем, принесший голод 7 лет, а род его – Укиль, а при нём –жестокое правление. Телець – 3 года, род его Угаин, а при нём – печальное время. И этот другого рода. Умор – 40 дней, род его – Укиль, при нём – путь плотов".

Приводим словарь, легший в основу нашего перевода.

Дилом от gyalo – ход, шаг; gyalog –пешком, пешеходный.
Твиремь, или Твирем, или Твиримь от teve – верблюд, iram – направление, движение; irany – направление, курс. Твирем –собственное имя, водитель, верблюдов.
Дохс – doh – тлен, отмирание, dohos –затхлый, гниющий.
Шегор – от zsugori – скупой; zsugorodni – уменьшаться. Мягкие "джь" переданы буквой "ш".
Вечем от vetes – сев, посев; мягкое "т" передано звуком "ч".
Верени от ver – кровь, verekedni – сражаться, veres – кровавый, verezni – истекать кровью.
Алем от allam – государство, all-ni –стоять, становиться, состоять.
Текучитемь – от tehetös – богатый, зажиточный, tehetseg – мощь, способность.
Дваншехтем – от fenseg – величие. Звук "f" передан сочетанием "дв".
Тохалтом – от to – озеро (море), hal –рыба.
Окончание "темь" в словах текучитемь,
дваншехтемь, тохалтом указывает на массовость явления: tömeg – толпа, масса, tömeges – массовый, temeny – множество.
Вихтунь – от vih (vihet), от глагола vinni – нести, вести, водить; tunya – ленивый, нерадивый.
Винех – от vin-ni – нести, éhen – голодно, ehseg – голод.
Горалем – от gor – грубый, жёсткий, göres – напряжённый, сдавленный.
Сомор – от szompru – печальный, скорбный.
Алтемь – от öltö – отрезок времени, период.
Тутом – от tutaj – плот, лодка рубленая….”

Статията продължава по-нататък с още обяснения, от които аз отделям като съдържателно това:

„Наконец, летопись создана с помощью двух языков: славянского и угрского. Естественно предположить, что она возникла в Болгарии, когда угрский язык ещё бытовал среди болгар. Какими буквами писалась эта летопись? Угрской письменности не было. Греческим алфавитом нельзя было передать "шегор вечем". Но была ли тогда азбука Кирилла? Во всяком случае, летопись могла быть написана только славянскими письменами.”

Ще добавя също, че с гръцки букви не може да се напише и „кънязъ”.Т. е. Именника е произведение, създадено не по-ранно от X-XI в.! Само авторът му знае какво в него е вярно и какво измислица.

[Atom]

Преди 11 минути, Doncho Peev said:

И аз ще бъда щастлив да науча за тези засичащи се извори, според които Перун и Велес (къде изчезнаха Троян и Хърс?!) са запазена марка на славяните, а слънцето и луната - на прабългарите в ПБД.

За слънцето и луната виж Теофилакт Охридски: ".....Те не знаели Христовото име, служели на скитското безумие, както на слънцето, така и на луната и другите звезди, а някои пък пренасяли жертва и на кучета"  За славянските божества има достатъчно литература. В случая обаче това е без значение. От значение е, че ти  напълно съзнателно игнорира значителна част от информацията в апокрифа.

Ето текста:

Цитирай

„Тези не вярваха в името на Отца и Сина и Светия Дух и забравиха Бога. Те не вярваха, че Бог е сътворил живота, [всичко това те богове нарекоха — слънце, месец, земя и вода, зверове и гадини, след това направените от хората от камък Троян, Хърс, Велес, Перун превърнаха в богове; вярваха в зли бесове и досега са обхванати от зъл мрак. Заради това така се мъчат тук.“

Ето и в руски превод:

 «Это те, кто не веровали в отца и сына и святого духа, забыли бога и веровали в то, что сотворил нам бог для трудов наших, прозвав это богами: солнце и месяц, землю и воду, и зверей и гадов; все это те люди сделали из камней, — Траяна, Хорса, Велеса, Перуна в богов превратили, и были одержимы злым бесом, и веровали, и до сих пор во мраке злом находятся, потому здесь так мучаются»

 

[Doncho Peev]

Преди 11 минути, Atom said:

За слънцето и луната виж Теофилакт Охридски: ".....Те не знаели Христовото име, служели на скитското безумие, както на слънцето, така и на луната и другите звезди, а някои пък пренасяли жертва и на кучета"  За славянските божества има достатъчно литература.

Отново не се разбираме. Къде Теофикат Охридски (или някой друг, който и да е) пише, че славяните в България и само славяните са почитали едни божества, а прабългарите и само прабългарите в България - други, различни божества?! Това е въпросът. Това Ви попитах.

А не дали има "достатъчно литература" за славянските божества от района на Балтийско море и остров Рюген.

Не Ви ли омръзнаха клишираните фантазии на някои псевдоучени за религията на прабългарите, за някакъв Тангра, за цицести жреци, за "шарапташи" и тем подобни глупости, които нямат никакво историческо основание?!

Редактирано Юни 19, 2017 от Doncho Peev

[makebulgar]

Преди 34 минути, Doncho Peev said:

Идеята на превода на термините е да разберем нещо за етническия произход на прабългарите. Ако това, което казвате е вярно, значи няма никакъв смисъл да се занимаваме с този превод. Така ли?

Търсенето на думи (лутането) в този или онзи речник от четирите краища на света показва, че до днес 18 юни 2017 г. никой, в България или в чужбина, не е превел нито един термин от календара, респективно от Именника на българските князе. Няма системен подход, и смея да твърдя - няма никакъв научен подход към този въпрос. Факт. 

Това с "идеята на превода" от който трябвало да разберем нещо за етническия произход на прабългарите са си някакви остарели представи от ерата на Златарски и Микола, които П.Добрев използва в полза на иранската теория, а Дончо Пеев ползва против нея.

Ако не се експлоатира по подобен етноопределящ начин, идеята на превода на термините е съвсем друга - да се разбере какво означават самите термини и с кои езици са свързани и от там да се направи анализ на календара и произхода му.

Преводи на термините разбира се че има, и те показват, че става на въпрос за циклов животински календар, показват също така и връзка с Централна Азия от където произлизат тези циклови календари. Термините явно са били свързани и с една от религиите в Централна Азия. Термините са смесени, тоест превеждат се през няколко езика - индо-ирански и алтайски, но това е нещо съвсем нормално, особено когато става на въпрос за календари. Примерно в тюркските циклови календари думата за "дракон" е китайска, а в някои конкретни тюркски календари има ирански термини. По същия начин в римския календар има термини които не са си на мястото, които са свързани с числителни, но и с богове, и в крайна сметка днес българите го използваме без да сме латиноезични. Дали календарът е бил донесен от аварите, от древните българи, от аланите или от някой друг азиатски народ който се мести в Европа е трудно да се конкретизира, но е факт използването му от българите до 10 в.

Редактирано Юни 19, 2017 от makebulgar

[Doncho Peev]

Преди 59 минути, makebulgar said:

Преводи на термините разбира се че има......

Де ги?

Това, което е написал Атом, не е "превод".

[makebulgar]

Преди 21 минути, Doncho Peev said:

Де ги?

Преводи наистина има, но съответно трябва питащият и да чете книги, а не само да пита. По-горе вече препоръчах книгата на Москов, книгата на В.Бъчваров, книгите на П.Добрев, а сега ще добавя и на П.Петров книгата за календара. И ако човек не си направи труда да ги прочете никога няма да получи отговор на въпроса "Де ги?", тъй като явно не иска да има такива преводи. Това е основен приом на автохтонците при отхвърлянето принципно на Именника като недостоверен източник, тъй като термините не били славяно-българо-тракийски. Неудобните преводи водят до отхвърлянето на Именника и на календара. Иначе термините си съществуват и Читем значи "шести", Тутом - "втори", Вечем - "пети", Твирем има паралел в тохарски и значи "(че)твър-ти", Шехтем е свързано със Септем - "седми", Шегор си има преки паралели в тюркските езици и значи "крава", Сомор и до днес се използва като "самур", Имен е свързано със старобългарското имник "коняр", т.н. и т.н. Въпросът е че човекът който иска да няма преводи и да не съществува календар, няма да ги приеме тези преводи като отговори и ще намира винаги причини да бъдат отхвърлени.

Редактирано Юни 19, 2017 от makebulgar

[Doncho Peev]

Преди 5 минути, makebulgar said:

Това е основен приом на автохтонците при отхвърлянето принципно на Именника като недостоверен източник, тъй като термините не били славяно-българо-тракийски. Неудобните преводи водят до отхвърлянето на Именника и на календара.

Именникът си е достоверен източник. Нещо повече - аз смятам, че пред нас е чисто български календар с наши термини, а не аварски или китайски...... Горкият Именник, обаче, няма никаква вина, че с него се занимават псевдоучени, които не могат да го преведат.

Дайте ми речници и ще повярвам на Вашите преводи. Вие не можете да цитирате нито един речник на нито един конкретен език! Смятам, че и преводът на числата, колкото и лесен да изглежда, е тотално сбъркан. И от П. Добрев и от предишните юнаци. Нещо може и да са уцелили по случайност.

Но при превода на имената на животните имаме пълна катастрофа.

Откъде накъде "шегор" означава ще крава, че и с паралели в тюркските езици. Ми крава на турски е "инек". Краве масло - тере иаъ.

И какъв сомор, какъв самур?! 

[T.Jonchev]

Преди 9 минути, Doncho Peev said:

Именникът си е достоверен източник. Нещо повече - аз смятам, че пред нас е чисто български календар с наши термини, а не аварски или китайски......  

Чудесно. Ами споделете значението на тези наши термини, г-н Пеев, представете ни този календар в светлината, която считате за правилна и - щом го направите убедително - псевдоучените ще се предадат на покаяние. Дотук всички разбраха как според вас не стоят нещата с "Именника". Любопитно е да се види как стоят те във вашите представи.

[decapitator]

Преди 5 часа, Doncho Peev said:

И аз ще бъда щастлив да науча за тези засичащи се извори, според които Перун и Велес (къде изчезнаха Троян и Хърс?!) са запазена марка на славяните, а слънцето и луната - на прабългарите в ПБД.

Виж 3-4 страници по-назад бре трол!

[Galahad]

Това, че примерно Омуртаг е ползвал даден календар не означава, че непременно е знаел какво точно означават думите в него. Смятате ли, че ако тръгнете с вързани очи по улицата, който да хванете ще ви каже що значи юли, август, септември, октомври, ноември и декември?!? А дали Румен Радев или Йлияна Йотова може в движение да ви кажат що значат тези имена? А Бойко дали може?

Документирано е, че българите известно време са под властта за Западно-тюркския хаганат и известно под властта на Аварския. В сравнителен план след въстанието на Асен и Петър остават да се ползват лед византийски титли, също летоброенето. 

Има значение обаче, че са ползвали календар, тъй като той е от значение за земеделската дейност - кога да се сее, кога да се жъне. Борис говори и за спазване на дати за водене на война. Сиреч календара е имал важно значение за живота в държавата.

[isav]

On 6/17/2017 at 11:00, Doncho Peev said:

........................

В очакване на "източниците" за преселение на българи от Азия в Европа, искрено Ваш, брат Дончо!

Все пак да направим уточнение, че под Европа, разбираме съвременните общоприети очертания на континента Европа, а не античните и средновековни представи за това какво е "Европа".

Пеев, това наистина си е тролене!

Михаил Сирийски описва преселението на "трима братя (един от които Булгариос, на когото ромеите нарекли "булгарите"!) от Имеон за 60 дни до Танаис в Меотида и после в Мизия(Горна и Долна) и Дакия! Имеон никъде и никога не е причисляван към "Европа" за разлика от Меотида, Мизия и Дакия! 
От друга страна Имеон е гранична планинска зона за Согдиана в онзи момент, едва по-късно територията приемана за "согдийска" ще се разшири...

Не знаем къде е бил Бакат(но с оглед на повествованието е нейде в Западна Азия!) и дали "унугурите" на Симоката са "уногондурите" на Теофан, но имаме достатъчно много споменавания на българите под формите Ονόγουροι, ’Ονογούρων), Onoguroi, Onoguri, Hunugur/Onogur/Unogur из всевъзможни средновековни източници!!!

[Doncho Peev]

Преди 3 часа, isav said:

Пеев, това наистина си е тролене!

Михаил Сирийски описва преселението на "трима братя (един от които Булгариос, на когото ромеите нарекли "булгарите"!) от Имеон за 60 дни до Танаис в Меотида и после в Мизия(Горна и Долна) и Дакия! Имеон никъде и никога не е причисляван към "Европа" за разлика от Меотида, Мизия и Дакия! 
От друга страна Имеон е гранична планинска зона за Согдиана в онзи момент, едва по-късно територията приемана за "согдийска" ще се разшири...

Не знаем къде е бил Бакат(но с оглед на повествованието е нейде в Западна Азия!) и дали "унугурите" на Симоката са "уногондурите" на Теофан, но имаме достатъчно много споменавания на българите под формите Ονόγουροι, ’Ονογούρων), Onoguroi, Onoguri, Hunugur/Onogur/Unogur из всевъзможни средновековни източници!!!

Допускате ли, че не съм чел сведението на Михаил Сирийски, на което се позовавам два пъти само в тази тема, гусин Исав?!

Идеята, че Михаил Сирийски описва преселение на българи от Памир или "от гранична планинска зона за Согдиана" в Таджикистан, е една от най-големите глупости, които е виждала българската историческа наука. А тя е виждала много неща............

На тази глупост се крепят около 30 тома от по 300 страници на Петър Добрев и още поне три тухли по 700 страници (непрочитаеми) на г-н Живко Войников, а също и безброй изследвания на автори като Тодор Чобанов и други знайни и незнайни "войни на Тангра от древната Устрашуна".

Вижте сведението в оригинал, прочетете го добре и после пак помислете дали въпросният Михаил говори за Памир, отгдето 30 000 души мъже, жени и деца, с добитъка си и покъщината, дошли до България (Мизия) за 60 дни пеша или в каруци. Шокираща е не дори идеята за подобен поход. Шокиращо е, че в България има хора, които въобще могат да допуснат мисълта за такава дивотия.  

Не сте ли се замисляли изобщо?

Щото е много просто, господине. Разстоянието от Душанбе до Русе по шосе (а тогава не е имало шосета!!!) е точно 5 105 км. Ако тези жени и деца са изминавали по 20 километра на ден, всеки ден в продължение на месеци, без почивка, което е невъзможно!!!, ще са им необходими точно 255 дни, за да преодолеят въпросното разстояние!!! Не 60 дни, а 255 дни, при наличието на нормален подсигурен (без врагове и опасности) път, осигурена храна, вода и спиране поне за няколко часа през нощта.

Никой ли не се намери да направи тази проста сметка преди да пише идиотщини!

Редактирано Юни 20, 2017 от Doncho Peev

[Doncho Peev]

Преди 23 часа, T.Jonchev said:

Чудесно. Ами споделете значението на тези наши термини, г-н Пеев, представете ни този календар в светлината, която считате за правилна и - щом го направите убедително - псевдоучените ще се предадат на покаяние. Дотук всички разбраха как според вас не стоят нещата с "Именника". Любопитно е да се види как стоят те във вашите представи.

И ще го направя!

[bulgaroid]

Преди 4 часа, Doncho Peev said:

Допускате ли, че не съм чел сведението на Михаил Сирийски, на което се позовавам два пъти само в тази тема, гусин Исав?!

Идеята, че Михаил Сирийски описва преселение на българи от Памир или "от гранична планинска зона за Согдиана" в Таджикистан, е една от най-големите глупости, които е виждала българската историческа наука. А тя е виждала много неща............

На тази глупост се крепят около 30 тома от по 300 страници на Петър Добрев и още поне три тухли по 700 страници (непрочитаеми) на г-н Живко Войников, а също и безброй изследвания на автори като Тодор Чобанов и други знайни и незнайни "войни на Тангра от древната Устрашуна".

Вижте сведението в оригинал, прочетете го добре и после пак помислете дали въпросният Михаил говори за Памир, отгдето 30 000 души мъже, жени и деца, с добитъка си и покъщината, дошли до България (Мизия) за 60 дни пеша или в каруци. Шокираща е не дори идеята за подобен поход. Шокиращо е, че в България има хора, които въобще могат да допуснат мисълта за такава дивотия.  

Не сте ли се замисляли изобщо?

Щото е много просто, господине. Разстоянието от Душанбе до Русе по шосе (а тогава не е имало шосета!!!) е точно 5 105 км. Ако тези жени и деца са изминавали по 20 километра на ден, всеки ден в продължение на месеци, без почивка, което е невъзможно!!!, ще са им необходими точно 255 дни, за да преодолеят въпросното разстояние!!! Не 60 дни, а 255 дни, при наличието на нормален подсигурен (без врагове и опасности) път, осигурена храна, вода и спиране поне за няколко часа през нощта.

Никой ли не се намери да направи тази проста сметка преди да пише идиотщини!

Ти, сериозно ли ?