Древната религия на българите

[sir]

Преди 11 часа, Вишу Убразувание said:

Po kakav kriteriy opredelyate nyakogo za golyam ili malak spetsialist? Izbroenite ot men sa medievisti, koito chastichno ili po-obstoyno zasyagat temata za proizhoda na prabalgarite. Posochete togava rodnite ''golemi'' spetsialisti, molya. Lichno az ne vizhdam ''golyam'' spetsialist sled konchinata na prof. Rashev. Mozhe bi za Vas takav e veterinaryat Zhivko Voynikov? Ili pak selskostopanskiyat istorik Petar Dobrev? A mozhe bi imate predvid prepodavatelya po armenska filologiya Petar Goliyski? Ta kade sa savremennite rodni svetila po prabalgaristika, sled kato zapadnite spetsialisti ne Vi ustroyvat?

Не е въпросът дали някой "засяга" темата за прабългарите в писанията си. Аз съм сигурен, че и Живко Аладжов или Рашо Рашев някъде из работите си са "засегнали" франките. Това не ги прави автоматично "специалисти", защото най-вероятно просто са преписали от някой реален специалист по темата като въпросната Rosamond McKitterick. Вие на кого бихте се позовали по въпроси за историята на франките - на Рашев или на McKitterick? Осъзнавате ли разликата изобщо?

В тази връзка критериите са елементарни. Който работи на терен, който рови и превежда източници, който публикува по темата за прабългарите - с конкретни приноси, а не с повтаряне на стари чужди мнения - ето това са специалистите по тематиката. От тази гледна точка, да, Петър Голийски например е по-голям специалист в сравнение с Хюн Джун Мюн и други подобни. Това е положението. Пък Вие си се позовавайте на големи специалисти като Питър Голдън, който няма в библиографиите си никакви български автори (т.е. публикации от първа ръка) с изключение на Златарски и тук-таме Бешевлиев.

[Авитохол_165]

On 3.09.2019 г. at 23:57, Вишу Убразувание said:

Izobshto vseki, koito iska da se zapoznae po-podrobno s tengristkite wyarwaniya, tryabva da prochete zadalzhitelno monografiyata na Zhan-Pol Ru, koyato si ostava klasicheskoto i do den dneshen izsledvane po temata.

Хубаво го препоръчваш, ама явно ти толкова си го и чел, щото ако беше, нямаше да плещиш такива глупости. Точно като се сравни великолепното описание на тенгризма от Жан-Пол Ру с известните ни езическите вярвания на прабългарите се вижда, че има тотално различни и несъвместими практики между двете. А иначе тангризма, описван и приписван на прабългарите толкова десетилетия от официозните учени, които така величаеш, няма нищо общо с реалния тенгризъм от монографията на Жан-Пол Ру, а си е чиста проба фентъзи.

[tervel]

С проф. Казимир Попконстантинов за Плиска(аудио):

http://bnr.bg/shumen/post/101182132/s-prof-kazimir-popkonstantinov-za-pliska?fbclid=IwAR1vUcpRij-MMAtLuZejtaORaDi1w0AXYhOqFbprVkOWgETzDEkXDI8krlo

[makebulgar]

Ще е интересно да видим и статията на Попконстантинов където сравнява кръстовидната сграда със зороастрийските храмове... 

[sir]

Преди 37 минути, makebulgar said:

Ще е интересно да видим и статията на Попконстантинов където сравнява кръстовидната сграда със зороастрийските храмове... 

стр. 24

[tantin]

Нека споделя някои мои търсения за езичеството и автентични коменари от старите източници.

1. https://liternet.bg/publish/akaloianov/slovo.htm#1

СЛОВО НА ТЪЛКУВАТЕЛЯ - ЕДИН НЕИЗПОЛЗВАН ИЗТОЧНИК ЗА СТАРОБЪЛГАРСКАТА МИТОЛОГИЯ

Анчо Калоянов, Тодор Моллов

В тази статия може да прочетете едни интересен препис на  "Слово на Тълкувателя"  или по-точно казано 39-то слово " Слово на Богоявление" от Григорий Богослов. Само дето в тоя препис има твърде много авторство и вкарани нови елементи.

 

За да поясним кой е Григорий Богослов:

https://en.wikipedia.org/wiki/Gregory_of_Nyssa#Bibliography

https://en.wikipedia.org/wiki/Gregory_of_Nazianzus

Има 2-ма Григорий, единия е богослов, а другият е негов приятел и не по-малко известен и почитан. Те стоят в една група заедно с Йоан Златоуст и с Василий Велики. Това са от най-почитаните светций, съставили основополагащите идеи  и принципи за теологията и съвременната религия както на източната, така и на западната християнски църкви.

Българската Православна църква им отдава голяма почит и уважение на всички тях.  

2.  Словото на старобългарският тълкувател обаче няма много общо с Григорий Богослов..  Освен че се ползва рамката,  в словото си нашенският тълкувател прилага обширна информация за славяни и за прабългари.. За да се ориентирам как стоят нещата погледнах как е описана тази история и в другите славяно-български преписи на 39-тото слово .  Това е дадено в изданието на Будилович,  1875 г,  издадено от Императорската Академия на Науките. Има го достъпно в Интернет. От някъде съм го свалил като ПДФ файл, но не помня вече от къде съм го намерил.  В автентичният преводен вариант на 39-то слово няма нито славяни , нито прабългари.. Но пък са дадени достатъчно много данни за гръцките богове и някой ирански и египетски такива..

3.  Исках да видя и в други варианти какво точно е казал Григорий Богослов.   Успях да намеря същото слово в превод на английски. 

https://www.newadvent.org/fathers/310239.htm

До голяма степен английският преводен вариант и старобългарският вариант (2) са идентични.  В тези им варианти можем да погледнем за траките , тракийските мистерии и подобни.  Описани са без много детайли, но все пак стават ясни разни неща за Артемида, Афродита, Зевс, Дионисий.  Споменават се Халдейските магове и астрологията, тиванците и други..

Най-богат за детайли откъм славяни и българи е първият вариант, разгледан подробно от Анчо Калоянов и Тодор Моллов .

Ето за сравнение няколко пасажа:

 

Вариант 1.

Вариант 2.

 

Вариант 3.

§

(преведен)

Цитирай

нито таурски (таврическите) кланета на непознати (вероятно корабокрушенци); нито кръв от лаконски младежи, пролята върху олтарите, докато те самите се бичуваха с камшиците; и само в този случай лошо използват смелостта си, които почитат богинята, а нея  като Дева. Същите тези хора едновременно почитат Женствеността и се покланят на Смелостта.

V.    И къде ще поставите касапницата на Пелопс, който пируваше с алчните (ненаситни)  богове, онова горчиво и нечовешко гостоприемство? Където са ужасните и тъмни призраци на Хеката, както и подземните детинщини и магьосничества на Трофоний, или дърдоренето на Додонския дъб, или хитростите на делфийския триножник, или пророческото питие на Касталия, който може да пророкува всичко, освен собственото си замлъкване? Нито е жертвеното изкуство на влъхвите и техните вътрешни предчувствия, нито халдейската астрономия и хороскопи, сравняващи нашия живот с движенията на небесните тела, които не могат да знаят дори какви са те или ще бъдат. 

Оказва се че Григорий богослов е казал доста неща за езическите си съвременници. Презирал ги е, осмивал ги е, безпощаден е бил в критиката си. Впоследствие старобългарските духовници в голяма степен са се опитали да му подражават и са оставили интересни подробности, които може да видите от статията  на Анчо Калоянов и Тодор Моллов .

[tantin]

Вглеждайки се малко по-подробно в този пасаж: остава ни да забележим едно заблуждение на старобългарският тълкувател преписвачът от Версия 1.  Вижда се че версия 1 е препис от Версия 2 (която си е оригинален превод на Григорий Богослов).

Преписвач с условен номер 1 (по важност, но не и по време) е бил доста притиснат откъм време и е преписвал както му падне и доколкото може.

До такава степен е бързал, че в бързината ни е оставил няколко преписа на една много съмнителна дума: 

Веднъж , тълкувателят я е прочел като "Мокош" (пропуснал е дребните букви за "ла")

Втори път е прочел МА и Кия като отделни думи, оставил е Кьiлу  като дума

Трети път , тълкувателят е записал цялата дума: малакъйя  ..

Тази дума и нас може да ни затрудни, стига да нямахме и английският съвременен превод за сравнение.  Вижда се че смисъла на този пасаж като цяло се отнася за фригийските младежи, дето се бичували директно върху олтара на Кибела.  От тяхната кръв олтара се напоявал и така се отдавало почест на великата богиня майка (наричана още дева).

Тука Григорий Богослов се възмущава как така хем може да се почита женствеността , хем в същото време да е дава почит и на смелостта и куража.

Женствеността може да е изказана по два начина: като задник  , подобно на женски части.. Или пък като дявол или изкушение.  

Μαλάκα = Задник

малак, малаче = малкото на биволче  (това обаче са една по-дребна порода биволи , наричани малачета,  рогати, възможно е да имат някаква връзка с дяволчетата които са също рогати)..

Така или иначе в автентичния старобългарски превод е казано "малакия", обаче новгородския преписвач-тълкувател  е вкарал неправилен препис като  "Мокош" , Къiлу и Малакия  ..  Съответно по-късните тълкуватели са приели тези грешки за славянски богове и като може да откриете немалко изписано по техен адрес. 

  

[tantin]

http://ebooks.grsu.by/slav_miphol/pr_1.html

Приложение I
Источники изучения славянской мифологии

 

http://books.e-heritage.ru/book/10071331

https://archive.org/details/Anichkov_Paganism_and_Old_Rus_1914/page/n417/mode/2up

[Tomata]

Изглежда в ПБД са се извършвали различни по произход езически ритуали свързани с жертвопринушения. Клетвеният обет напр. (извесното ни разполовяването на жертвеното животно) ни води до доста странни паралели далеч назад във времето. Преди да си позволя обаче да споделя мислите си ми се ще да коментираме този източник и евентуално паралелите му с българското езичество. 

viewcontent.cgi (andrews.edu)