Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
Преди 7 часа, Пандора said:

Тоест - по-горния пасаж "когато пристигнали до границите на римляни.....Той прекоси Танаис" - поражда за мен въпроси: Всички ли достигат до римските граници, къде са границите на римляните по това време, защо после се допълва, че двамата братя са останали в земята на барсилите. Също ми е интересно дали тези събития са станали непосредствено едно след друго или има възможност да са отделени във времето - първо достигат земята на барсилите, а после се появява решение да се прекоси реката и да се продължи към Дунав.

То първо дай да намерим барсилити къде са? 

  • Мнения 383
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
Публикува

Индикта е цикъл, както и прабългарския календар. За съжаление обаче се номерират само годините в рамките на цикъла, а самите цикли нямат номерация. Затова ако няма податки било в текста, било в друг извор понякога е трудно да се разбере за коя година става дума. Напр. ако за някое събитие имаме само индикта и знаем само, че е станало по времето на Петър І - в този случай номерата от индикта са се повторили 2-3 пъти и без друг маркер събитието се простира някъде в рамките на 40г.

В този аспект Именника има спецефичното приложение на сравнителна таблица на хронологии. Едното датиране е по прабългарския календар, а другото по управление на владетелите. В смисъл в миналото често се е датирало някое събитие според годината от управлението на някой владетел. Чрез именника може да се приравняват тези датировки и прабългарския календар, тъй като там е дадено в коя година започва управлението на всеки владетел и оттам ако някъде примерно дадено събитие е датирано към 3-та година от управлението лесно може да се сметне коя е тази година по прабългарския.

Константин преславски в стиховете си се самопредставя като ученик на Кирил и Методий, тъй че не е само тук.

Ако Тудор Доксов е преписал само една книга, няма начин да има и други преписки, че е преписал и друго. Той може да е хвърлил расото и да е същия Теодор дето е споменат в Наръшкия надпис или пък във виз. хроники. За подобни бележки е обичайно да бъдат датирани освен по някой от календарите и по някое важно близко събитие, ако има такова. Затова и подобни бележки са много ценен извор, тъй като са дело на съвременник. Разказът на Исая за битката при Черномен си е точно такова датиране.

Ето и нещо от епохата

Цитирай

Ето — сам се насилих, а повече ме подтикна владиката, който също така беше ученик на този блажен Климент, Марко, който беше епископ в Деволската епископия, четвъртият епископ бе [той] сред славянския народ на Девол

 

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 8 часа, Galahad said:

В този аспект Именника има спецефичното приложение на сравнителна таблица на хронологии. Едното датиране е по прабългарския календар, а другото по управление на владетелите.

Идеята, че календарните изрази по цикловия прабългарски календар са вързани с периода на управление на владетелите пред тях, е широко разпространена и вероятно е тотално невярна. Няма никакво доказателство, че това е именно така. Тя се приема без доказателства, априори.

Оттам тръгват умопомрачителни "изчисления" и натаманявания, които окончателно забъркват картината.  Въртенето на циклови календари не решава проблема, а го задълбочава.

Редактирано от Doncho Peev
  • Потребител
Публикува
On 6/28/2017 at 13:32, Пандора said:

Тоест - по-горния пасаж "когато пристигнали до границите на римляни.....Той прекоси Танаис" - поражда за мен въпроси: Всички ли достигат до римските граници, къде са границите на римляните по това време, защо после се допълва, че двамата братя са останали в земята на барсилите. Също ми е интересно дали тези събития са станали непосредствено едно след друго или има възможност да са отделени във времето - първо достигат земята на барсилите, а после се появява решение да се прекоси реката и да се продължи към Дунав.

Булгариос се отделя от другите братя и прекосява Дон, продължавайки към Дунав, а те от своя страна тръгват към Берсилия, тоест първо стигат Дон и се разделят, а после е пристигането в страната Берсилия!!!... При Маврикий границата няма как да не е по Дунав! Владеел е  част от Крим (Херсонес, Теодосия, Пантикапон) и вероятно Керченския проток(Хермонаса)...

 

  • Потребител
Публикува
Преди 17 часа, bulgaroid said:

То първо дай да намерим барсилити къде са? 

Написано е - някъде в  днешен Дагестан и Азърбайджан....

  • Потребител
Публикува
Преди 3 часа, isav said:

Булгариос се отделя от другите братя и прекосява Дон, продължавайки към Дунав, а те от своя страна тръгват към Берсилия, тоест първо стигат Дон и се разделят, а после е пристигането в страната Берсилия!!!... При Маврикий границата няма как да не е по Дунав! Владеел е  част от Крим (Херсонес, Теодосия, Пантикапон) и вероятно Керченския проток(Хермонаса)...

 

Пандора поставя много резонен въпрос. Той поставя още по-голяма въпросителна пред сведението на Михаил Сирийски от Мелитина.

1. Да припомним, че Михаил Сирийски живее през 12 век, а пише за събитие, случило се през последната четвърт на 6 век. Т. е. авторът е отдалечен от това прабългарско преселение от някакви си .......... 600 години. Нищо работа, но неговото сведение е в основата на поредната бомбастична хипотеза за българския произход.

2. От написаното става ясно, че границите на ромеите по това време са на река ДОН?! Така пише: "Когато достигнаха ромейските граници, един от тях взе 10 000 души и се отдели от братята си и премина (река Дон) към Дунава!!!, която също така се влива в Понтийско (Черно) море и изпрати до Маврикий дали не би му дал земя, за да живее там и да бъде съюзник на ромеите".

Императорът му дал земя, а според уважамия Исав и 10 000 расови ромейки, защото прабългарите зарязали жените и децата си в Афганистан и го ударили на бяг сами.

Едва след това Михаил ни съобщава, че другите двама братя дошли в "страната аланска" Берзилия. До този момент никой не е установил къде се намира страната Берзилия (Новосельцев, 1990). Михаил твърди, че в тази страна имало "градове, построени от римляните" и в миналото (преди идването на българите) техните жители също били българи и пугури. Манджа с грозде! За да я дозабъркат българските историци са написали в ГИБИ, че Берзилия са "земите североизточно от Кавказ"?! Точно както е написал Исав - Дагестан.

Бих попитал къде в Дагестан има градове, построени от римляните?!  Ще се радвам да чуя името на поне 2 (два) римски града в Дагестан, но и един ми е достатъчен! Към цялата дивотия да прибавим и факта, че тюрките, които някои смятат за бъдещите хазари, заемат Дагестан още през 522 г., т. е. поне 60 години преди предполагаемото умопомрачително прабългарско преселение от Памир! А при Сирийския Михаил е наопаки - първо се пръкват българите и после по името на някакъв си брат възникват хазарите, които пак са българи!!!

Завършена тъпня!

 

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 14 часа, isav said:

Написано е - някъде в  днешен Дагестан и Азърбайджан....

Тоест - не на Волга? Ако берсилите са скотовъдци, дори и полууседнали би трябвало да заемат по-обширна територия

"

Вопро с же о рас ­
положени и стран ы Берсилия-Берзили я сложе н 1 0 8 . «Армянская
география » помещае т «аз г баслац » в Сарматии , более конкрет­
но — на р . Атиль 1 0 9 . Михаи л Сирие ц называе т Берсили ю страно й
а л а н , т. е. помещае т ее на Северно м К а в к а з е . Современны е архео ­
логи 1 1 0 и некоторые востоковеды 1 1 1 ищут эту стран у на Северо -
Восточно м К а в к а з е , сопоставля я названи е Берсилии с Б а ш л ы
в Северно м Д а г е с т а н е . О б л а с т ь Б а ш л ы , в свою очередь , связывает­
с я с а л - Б а р ш а л и е й Белазур и П 2 , городо м х а з а р В а р а ч а н (Мовсе с
К а л а н к а т в а ц и 1 1 3 ) и р . Вршан , упомянуто й у цар я Иосиф а 1 1 4 .
Мн е к а ж е т с я , и с х о д я и з основных источнико в (Феофана , Ми ­
хаил а Сирийца, «Армянско й географии») , пределы Берсилии сле­
дуе т расширить , отнес я к ней значительную территори ю Восточно ­
го П р е д к а в к а з ь я , часть Центральног о П р е д к а в к а з ь я и низовь я
Волги, хотя в узко м смысле так могла (особенно в поздне е
врем я — V I I I — I X вв. ) именоватьс я и более ограниченная терри ­
тори я в пределах Северного (Приморского ) Д а г е с т а н а . В то же
врем я связ ь названи я р . Б а ш л ы - ч а й с название м Берсилии крайн е
сомнительна, так как названи е этой реки, очевидно , связан о с сов­
ременными тюркскими языками ." /А.П.Новосельцев,Хазарское государство/

Редактирано от Пандора
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 2 часа, Doncho Peev said:

Пандора поставя много резонен въпрос. Той поставя още по-голяма въпросителна пред сведението на Михаил Сирийски от Мелитина.

1. Да припомним, че Михаил Сирийски живее през 12 век, а пише за събитие, случило се през последната четвърт на 6 век. Т. е. авторът е отдалечен от това прабългарско преселение от някакви си .......... 600 години. Нищо работа, но неговото сведение е в основата на поредната бомбастична хипотеза за българския произход.

2. От написаното става ясно, че границите на ромеите по това време са на река ДОН?! Така пише: "Когато достигнаха ромейските граници, един от тях взе 10 000 души и се отдели от братята си и премина (река Дон) към Дунава!!!, която също така се влива в Понтийско (Черно) море и изпрати до Маврикий дали не би му дал земя, за да живее там и да бъде съюзник на ромеите".

Императорът му дал земя, а според уважамия Исав и 10 000 расови ромейки, защото прабългарите зарязали жените и децата си в Афганистан и го ударили на бяг сами.

Едва след това Михаил ни съобщава, че другите двама братя дошли в "страната аланска" Берзилия. До този момент никой не е установил къде се намира страната Берзилия (Новосельцев, 1990). Михаил твърди, че в тази страна имало "градове, построени от римляните" и в миналото (преди идването на българите) техните жители също били българи и пугури. Манджа с грозде! За да я дозабъркат българските историци са написали в ГИБИ, че Берзилия са "земите североизточно от Кавказ"?! Точно както е написал Исав - Дагестан.

Бих попитал къде в Дагестан има градове, построени от римляните?!  Ще се радвам да чуя името на поне 2 (два) римски града в Дагестан, но и един ми е достатъчен! Към цялата дивотия да прибавим и факта, че тюрките, които някои смятат за бъдещите хазари, заемат Дагестан още през 522 г., т. е. поне 60 години преди предполагаемото умопомрачително прабългарско преселение от Памир! А при Сирийския Михаил е наопаки - първо се пръкват българите и после по името на някакъв си брат възникват хазарите, които пак са българи!!!

Завършена тъпня!

 

Горкият Михаил що пустосване отнесе...

Ама да питам аз г-на Дончо дали Бумин , Истеми и компания знаят , че умопомрачително са заели Дагестан йощ в умопомрачителната 522 година.

Редактирано от ДеДо Либен
  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, ДеДо Либен said:

Горкият Михаил що пустосване отнесе...

Ама да питам аз г-на Дончо дали Бумин , Истеми и компания знаят , че умопомрачително са заели Дагестан йощ в умопомрачителната 522 година.

В конкретния случай това дори няма значение.

Защо няма значение? Защото към 560 г. тюрките със сигурност господстват на север от Кавказ поне до Кубан. А преселението, за което говори Михаил Сирийски, няма как да се е състояло преди 582 г., когато на власт идва споменатия в сведението ромейски император Маврикий. Така стигаме до въпросния абсурд, при което сведението на живелия през 12 век Михаил Сирийски за събития от втората половина на 6 век не се връзва с това, което твърдят съвременниците на събитието Прокопий Кесарийски, Менандър и Йордан.  

  • Потребител
Публикува
Преди 3 минути, Doncho Peev said:

В конкретния случай това дори няма значение.

Защо няма значение? Защото към 560 г. тюрките със сигурност господстват на север от Кавказ поне до Кубан. А преселението, за което говори Михаил Сирийски, няма как да се е състояло преди 582 г., когато на власт идва споменатия в сведението ромейски император Маврикий. Така стигаме до въпросния абсурд, при което сведението на живелия през 12 век Михаил Сирийски за събития от втората половина на 6 век не се връзва с това, което твърдят съвременниците на събитието Прокопий Кесарийски, Менандър и Йордан.  

Сигурен ли си за 560г. Не споря, просто питам, мисля беше по-късна дата ама може и да бъркам, ама ми се върти 580г. или там някъде. ?

  • Потребител
Публикува
Just now, bulgaroid said:

Сигурен ли си за 560г. Не споря, просто питам, мисля беше по-късна дата ама може и да бъркам, ама ми се върти 580г. или там някъде. ?

Българската трагедия при предателя Сандилх и последвалите нашествия на авари и тюрки през въпросния период са свързани. Събитията протичат примерно по този начин: Към 552 г. Сандилх, вождът на утигурите, подкупен от ромеите започва геноцидна братоубийствена война срещу другото основно българско племе кутригурите. През уродът 559 прави нов набег, коли и трепе българи мъже, жени и деца около Азовско море и Днепър. После и неговите българи го колят. Настъпва българският апокалипсис. Отслабени българите стават лесна жертва на аварите - в периода 560 г. - 562 г. Самите авари са погнати от юг откъм Каваказ от тюрките, които до края на 60-те години на 6 век вече са господари на пространството между Кавказ и Кубан. Именно тюрките смазват утигурите.

Да се допусне, че при това ще се намерят други идиоти българи, които да мигрират при тюрките е лудост, но именно това твърди Михаил.  

  • Потребител
Публикува
Преди 10 минути, Doncho Peev said:

Българската трагедия при предателя Сандилх и последвалите нашествия на авари и тюрки през въпросния период са свързани. Събитията протичат примерно по този начин: Към 552 г. Сандилх, вождът на утигурите, подкупен от ромеите започва геноцидна братоубийствена война срещу другото основно българско племе кутригурите. През уродът 559 прави нов набег, коли и трепе българи мъже, жени и деца около Азовско море и Днепър. После и неговите българи го колят. Настъпва българският апокалипсис. Отслабени българите стават лесна жертва на аварите - в периода 560 г. - 562 г. Самите авари са погнати от юг откъм Каваказ от тюрките, които до края на 60-те години на 6 век вече са господари на пространството между Кавказ и Кубан. Именно тюрките смазват утигурите.

Да се допусне, че при това ще се намерят други идиоти българи, които да мигрират при тюрките е лудост, но именно това твърди Михаил.  

Чакай малко. Аварите никога не са се срещали с тюрките, никога когато тюрките идват насам аварите отдавна са на Балатон. Та няма как 560г. да има в Европа тюркути. 

  • Потребител
Публикува
Преди 11 часа, bulgaroid said:

Чакай малко. Аварите никога не са се срещали с тюрките, никога когато тюрките идват насам аварите отдавна са на Балатон. Та няма как 560г. да има в Европа тюркути. 

Опасявам се, че грешите. Има дори сведения за военни сблъсъци между авари и тюрки в този период.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 5 часа, Doncho Peev said:

Опасявам се, че грешите. Има дори сведения за военни сблъсъци между авари и тюрки в този период.

Проверих и сега съм напълно сигурен. Според Менандър през 568 г. тюрките изпращат пратеници в Константинопол.

Основното послание на тюрките към ромеите: "Не помагайте на аварите. Те са наши роби. Ние ги победихме и покорихме, но 200 000 от тези наши роби избягаха към Вашите граници. Не им давайте земи за заселване". 

Кратко и ясно. С тюрките шега не бива.

Това означава, че още преди 568 г. тюрките владеят териториите на север от Кавказ поне до река Кубан, а реално и северно от реката, посредством своите васали. Хипотетичната Берзилия при всички случаи попада във владенията на тюрките и то в централната им територия на север от Кавказ.

Как това сведение се връзва с информацията на Михаил Сирийски, че двама от тримата братя, т. е. около 20 000 българи от Памир, осъществяващи преселение след 582 г., се заселват именно при тюрките? Вероятно са искали да заместят аварите, в качеството си на тюркски роби?! Ами, никак не се връзва.

Сведението на Михаил Сирийски за крайната точка на преселението (ако приемем, че Берзилия е Дагестан, както и приемат българските историци, редактирали ГИБИ) противоречи на всички останали сведения от периода.

За мене изводът е ясен. Но нека всеки сам за себе да го направи. 

Редактирано от Doncho Peev
  • Потребител
Публикува
Преди 5 часа, Doncho Peev said:

Проверих и сега съм напълно сигурен. Според Менандър през 568 г. тюрките изпращат пратеници в Константинопол.

Основното послание на тюрките към ромеите: "Не помагайте на аварите. Те са наши роби. Ние ги победихме и покорихме, но 200 000 от тези наши роби избягаха към Вашите граници. Не им давайте земи за заселване". 

Кратко и ясно. С тюрките шега не бива.

Това означава, че още преди 568 г. тюрките владеят териториите на север от Кавказ поне до река Кубан, а реално и северно от реката, посредством своите васали. Хипотетичната Берзилия при всички случаи попада във владенията на тюрките и то в централната им територия на север от Кавказ.

Как това сведение се връзва с информацията на Михаил Сирийски, че двама от тримата братя, т. е. около 20 000 българи от Памир, осъществяващи преселение след 582 г., се заселват именно при тюрките? Вероятно са искали да заместят аварите, в качеството си на тюркски роби?! Ами, никак не се връзва.

Сведението на Михаил Сирийски за крайната точка на преселението (ако приемем, че Берзилия е Дагестан, както и приемат българските историци, редактирали ГИБИ) противоречи на всички останали сведения от периода.

За мене изводът е ясен. Но нека всеки сам за себе да го направи. 

Неверни изводи резултат от предпоставена теза.На този фон Михаил Сирийски е направо за разцелуване.

Тюркските мантри за това , че аварите нямат крила и т.н. са си откровен ПР. Тези техни победи , ако и наистина да са се състояли са се случили нейде в Централна Азия.Когато тюрките се оказват на Кубан , аварите отдавна са на Балатон , както спомена и Булгароид.

 

  • Потребител
Публикува
Преди 14 часа, Doncho Peev said:

Опасявам се, че грешите. Има дори сведения за военни сблъсъци между авари и тюрки в този период.

Така ли ? Я дай да видя къде?

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 3 часа, ДеДо Либен said:

Неверни изводи резултат от предпоставена теза.На този фон Михаил Сирийски е направо за разцелуване.

Тюркските мантри за това , че аварите нямат крила и т.н. са си откровен ПР. Тези техни победи , ако и наистина да са се състояли са се случили нейде в Централна Азия.Когато тюрките се оказват на Кубан , аварите отдавна са на Балатон , както спомена и Булгароид.

 

Пеев бърка някакви събития в Централна Азия от по-стар период със събитията в Европа . Тюркутите идват към 585 или 590 г. ако не ме лъже паметта, а може и по-късно. И съвсем скоро са изметени обратно. 

Редактирано от bulgaroid
  • Потребител
Публикува
On 13.06.2017 г. at 16:51, vorfax said:

Има ли някъде пълен списък с тези божества? Коя книга се отнася за това и за сваляне ли е даван линк?

Малко със закъснение, но отговарям. Да не каже някой, както в някои други форуми "абе ти що не отговаряш". Та, нямам точен спомен дали и къде са били давани линкове. Става въпрос за няколко публикации, от които аз съм имал възможността да се запозная с една - Религията на тюрките и монголите. Само на френски обаче. За пълни списъци с божества из нета нямам представа, сигурно из уикипедия има постнати разни работи, но доколко са достоверни е съвсем друг въпрос.

  • Потребител
Публикува
On 30 Юни 2017 г. at 20:52, ДеДо Либен said:

Неверни изводи резултат от предпоставена теза.На този фон Михаил Сирийски е направо за разцелуване.

Тюркските мантри за това , че аварите нямат крила и т.н. са си откровен ПР. Тези техни победи , ако и наистина да са се състояли са се случили нейде в Централна Азия.Когато тюрките се оказват на Кубан , аварите отдавна са на Балатон , както спомена и Булгароид.

 

Извори?

Аз Ви посочих конкретен извор - Менандър. Вие искате да целувате Михаил Сирийски. Ваша воля.

  • 6 месеца по късно...
  • Потребители
Публикува

Докога ще се пускат нови теми за "религията" на българите ???

  Има една тема за религията на "ПРА българите", още една за измисления "бог тангра" или две май бяха :117: и още сума ти подобни теми. И сега отново за религията от 10 годишното "форумстване" и от наученото, прочетеното, изказаното и т.н. от Качо,Рашо, Ташо и & co

Според най-известният изследовател на т.нар. древна или предхристиянска българска религия Рашо Рашев, който надгради, уточни и критикува В. Бешевлиев българските племена  са съставени от различни "тюркски, сарматски и угро-фински" племена или хора от този разнороден племенен състав.

По тази проста причина и  поради факта, че езическите са генотеистични или прекалено синкретични ние не можем да установим точна система от вярвания на различните съставки и е невъзможно доказването на някакъв измислен или оригинален племенен прабългарски бог , било то и алтайския му вариант Тенгри.

Възможно е да се изразим за българската предхристиянска религия в следните синтезирани точки :

1. Няма измислен български племенен бог - българите са конфедерация от множество племена, хора от различен социален състав и религия и затова всеки си е имал в даденото историческо време собствено вярване, племенен тотем или идол.

2. Доказателствата за т.нар. "бог Тангра" са недостатъчни, непълни и несинхронни. Той си остава една историографска фикция на В. Бешевлиев  и толкова.

3. Поради самия факт, че П.Добрев икономиста не може да намери достатъчно данни и яснота относно вярванията на седентарното памиро-ферганско население (според него) е повече от неловко и необосновано да се твърди ,че това население "априори" е прехвърлило своите вярвания в новата си родина . Далеч съм от мисълта въобще да водя безполезна риторика за "етапите на преселения от Памиро-Ферган на Балканите" ,но факта , че религията на българите не е установена , по-скоро е в ущърб на тезите на П.Добрев. 

4. Приличащите на "зороастрийски" храмове не са достатъчно доказателство да се твърди , че българите са "зороастрийци". Напротив, българите не са огнепоклоници и самия факт, че в жертвениците не е горял огън , а са изливани течности по-скоро отхвърля тази възможност. Археолозите начело с Маготин, който най-твърдо отстоява иранската теза, все още не могат да намерят неопровержими доказателства за това какви течности (вино, хаома, мляко, кръв и т.н.) са възливани, но жертвениците наподобяващи по външен вид на аланските, затварят кръга на ирано-европейските народи.

5. Благодарение на археологическите паметници и наративните извори може да се започне систематизирането на различните  религиозни вярвания на българите.

  • Потребител
Публикува

Върховния бог вероятно е бил Слънцето. Има гръцки писмени сведения за това. Българите са били огнепоклонници. Има арабски сведения за това. Храмовете са били на огъня, но и на слънцето. Има археологически сведения за огън в тях. Има преки археологически дани за религията на старите българи, за които дори и Маготин не знае все още... 

  • Потребители
Публикува
Преди 9 часа, makebulgar said:

Върховния бог вероятно е бил Слънцето. Има гръцки писмени сведения за това. Българите са били огнепоклонници. Има арабски сведения за това. Храмовете са били на огъня, но и на слънцето. Има археологически сведения за огън в тях. Има преки археологически дани за религията на старите българи, за които дори и Маготин не знае все още... 

Tеофилакт български е късно сведение. Не всички българи са огнепоклоници - няма огън на българските олтари и туй то. :ae:

  • Потребители
Публикува
Преди 3 минути, RIZAR said:

Tеофилакт български е късно сведение. Не всички българи са огнепоклоници - няма огън на българските олтари и туй то. :ae:

Друго казват археолозите, друго!

http://historicalcities.narod.ru/photo_preslav_adm_sgrada_kapiste.html

  • 10 месеца по късно...
  • Потребител
Публикува (edited)
Цитирай

Кроме жилых и хозяйственных построек имелись также и культовые постройки. Наибольший интерес среди них представляет святилище Хумаринского городища. Постройка в плане квадратная (620x700 см) и была возведена без фундамента из обработанных каменных блоков. В центральной части ее был выделен внутренний квадрат площадью 240x250 см, т.е. постройка имела две ограды, вписанные одна в другую и представляет собой квадрат в квадрате. Пол внутреннего квадрата земляной, со следами угля, золы. Площадка между внутренним квадратом и восточной стеной постройки была вымощена каменными плитами и ориентирована в сторону летнего восхода солнца. Вход был сооружен в юго-западной стороне, откуда к постройке вела лесенка, имевшая несколько ступеней (рис. 3).

Естественно, возникает вопрос, с каким верованием связано святилище? В предыдущих публикациях (11, с. 45-48) мы сопоставляли его с зороастрийскими памятниками. Для последних были, как и для хумаринского святилища, характерны квадратная планировка и двойная ограда. Как известно, в этих святилищах центральное положение занимал алтарь со священным огнем, ориентированный на солнечный восход, чему соответствует внутренний квадрат в нашей постройке (13, с. 20-23; 14, с. 54-70; 15, рис. 1). Следа огня, зафиксированные при зачистке пола квадрата и отсутствие их на камнях, ограждающих площадку, позволяют предположить, что на площадке священный огонь возжигался в специальных курильницах или на особых жертвенниках. Можно еще отметить, что вымощенная площадка в Хумаринской постройке соответствует айвану в зороастрийских памятниках. Приведенные аналогии оставляют в силе предположение о том, что святилище генетически восходит к указанным памятникам. Но не исключено и другое, а именно - древнеболгарское население могло соорудить языческое святилище по типу иранских памятников, тем более, что культ огня и солнца был широко распространен среди тюркских народов. В частности, поминальные храмы их были ориентированы на восток. Наше предположение определенно оправдано еще тем, что культовые памятники указанного типа известны и в других районах расселения раннесредневековых тюркских народов, в частности, древних болгар. Так, тождественный нашей постройке храм был открыт в первой столице Дунайской Болгарии - в Плиске, который после принятия христианства был переустроен в христианский храм. Храм из Плиски, так ж, как и Хумаринский, представляет собой в плане квадрат в квадрате. Его стены сложены точно из таких же блоков, что и в Хумаре. По мнению болгарских археологов, он является языческим святилищем протоболгар (16, с. 242-258).

Интересный памятник открыт около г.Кисловодска. Имеется в виду комплекс VIII в., исследованный в 1964 г. Н.Н.Михайловым и недавно опубликованный В.А.Кузнецовым (17). К сожалению, памятник исследован не очень тщательно и многие элементы его не зафиксированы на должном уровне. Тем не менее, судя по чертежу, изданному В.А.Кузнецовым, он по своему плану весьма близок к святилищу из Хумары. Здание в плане квадратное (315x307 см) и представляет собой также квадрат в квадрате. Пол пространства между внутренним квадратом и одной из стен, как и в Хумаре, здесь тоже был выложен плоскими камнями. В центре площадки зафиксированы следы огня и угля. Обращает на себя внимание и территориальная близость последнего к Хумаре и синхронность их: они оба относятся к VIII в. Более того, он также принадлежит древним болгарам, так как культурный слой VIII-Х вв. н.э. поселения Кисловодской котловины оставлен ими. Следует отметить также, что М.П.Абрамовой около Кисловодска открыты новые культовые памятники в вице каменных оградок над могилами (18), характерных для средневековых тюркских племен.

 

Недавно храм, аналогичный Хумаринскому, исследован экспедицией С.А.Плетневой на Маяцком городище на Дону (19). Многочисленные древнетюркские рунические надписи, знаки, рисунки, обнаруженные на блоках стены Маяцкой крепости, не оставляют сомнения в том, что преобладающую часть населения ее составляли болгары.

Ранние болгары в Восточной Европе

А.X. Халиков

4. ПОСЕЛЕНИЯ ДРЕВНИХ БОЛГАР СЕВЕРНОГО КАВКАЗА VIII-Х вв.

(По материалам Карачаево-Черкесии и Ставропольской возвышенности)

Х.Х.Биджиев

http://macedonia.kroraina.com/rbve/rbve_4_6.htm#4

Редактирано от новорегистриран2
  • Потребител
Публикува
Цитирай

Наконец по сообщению В.Г.Котовича, святилище огня обнаружено в Урцекском городище в Дагестане. В.Г.Котович убедительно отождествляет это городище со столицей гуннов Дагестана - Варачаном (20). Население страны гуннов или "царство гуннов", по Анани Ширакаци, состояло, главным образом, из различных тюркских племен (гунны, савиры, берсилы и т.д.), родственных по происхождению, культуре и религии древних болгар. Это нашло отражение и в названии столицы гуннов. Так, по мнению ряда ученых топоним "Варачан" является метатезированныы фонетическим вариантом гуннского этнонима Ванандар: здесь произошло замещение дентального д булгарским дж и его последующее оглушение (21, с. 98). Для нас очень важно и то, что в городе Варачане в результате археологических раскопок открыт культовый памятник, ибо факт существования в этом городе традиции сооружать языческие храмы или святилища подтверждают и письменные источники. Так, языческие святилища в городе упоминались Моисеем Каганкатваци, который описал миссию Исраэля к князю гуннов Алп-Илитверу (22, с. 193-202).

 Итак, культовые памятники типа Хумаринского святилища обнаружены почти во всех районах расселения тюркских народов Хазарского каганата. Если их интерпретировать как святилища огня "айадана", то, естественно, речь должна идти о прочном бытовании среди населения каганата зороастрийской религии. Однако сведений об этом в письменных источниках не сохранилось. Есть упоминания о проникновении в среду населения каганата христианства, мусульманства и иудейства, но ничего не сказано о зороастрийских обрядах, бытующих среди них. Поэтому указанные памятники, скорее всего, представляют собой тюркские языческие святилища, посвященные богу неба и солнца - Тенгри-хану.

Ранние болгары в Восточной Европе

А.X. Халиков

4. ПОСЕЛЕНИЯ ДРЕВНИХ БОЛГАР СЕВЕРНОГО КАВКАЗА VIII-Х вв.

(По материалам Карачаево-Черкесии и Ставропольской возвышенности)

Х.Х.Биджиев

http://macedonia.kroraina.com/rbve/rbve_4_6.htm#4

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!