"Какво всъщност е реалността?"

[Doris]

On 25.10.2016 г. at 16:25, Gravity said:

 

Да, и ако гравитацията липсва или е пренебрежимо малка метриката е плоска и геодезичните са прави.

Какъв е смисъла?

Да, ако пренебрегнем гравитацията, метриката на 4 мерното пространство-време от OTO е плоска и геодезичните линии на това математическо пространство са прави.

Но при описанието на  някакъв физичен процес, в случая движение на частица може да се използват други математически пространства, по геодезичните линии на които се извършва движението на частиците.

Не претендирам , че много разбирам написаното от Малоум, но то  прилича на някои идеи от теориите за обединение на взаимодействията:

http://sputnik.mto.ru/fakty/pyatoe-izmerenie.html

Може и да бъркам, той да каже.

 

[Gravity]

Преди 17 минути, Doris said:

Но при описанието на  някакъв физичен процес, в случая движение на частица може да се използват други математически пространства, по геодезичните линии на които се извършва движението на частиците.

Разбира се, но тогава трябва да се каже какво е пространството за да е ясно какви са геодезичните.

Цитирай

Не претендирам , че много разбирам написаното от Малоум, но то  прилича на някои идеи от теориите за обединение на взаимодействията:

http://sputnik.mto.ru/fakty/pyatoe-izmerenie.html

Може и да бъркам, той да каже.

Съмнявам се, при малоум няма и помен от математика.

[Gravity]

Малоум, хобаво, че ползваш това за ориентир. Но в уравнението за геодезичните, което си дал, участват сиволите на Кристофел, които зависят от метриката (ако има такава). При теб какви са?

Ти отказваш дори да кажеш дали става дума заq геодезични в пространството или в пространство-времето, и дали има нещо общо с ОТО.

[Шпага]

Извинете ме, ако греша, но:

Според мен, за движение в пространство-времето всъщност е безсмислено да се говори, а при това положение и понятието "геодезични линии" губи смисъла си. Движението на обект /с някаква скорост/ може да се осъществява в пространството и във времето, но не и в пространство-времето, което според Теорията на относителността е абсолютно, неизменно и прочие.   

[Gravity]

Преди 22 минути, Шпага said:

Извинете ме, ако греша, но:

Според мен, за движение в пространство-времето всъщност е безсмислено да се говори, а при това положение и понятието "геодезични линии" губи смисъла си. Движението на обект /с някаква скорост/ може да се осъществява в пространството и във времето, но не и в пространство-времето, което според Теорията на относителността е абсолютно, неизменно и прочие.   

Два коментара. Първо, геодезичните не са свързани с движение. Дали една крива е геодезична (или не) зависи от геоемтрията. Например правите в евклидовата равнина, или гоелемите окръжности върху сферата, са геодезични без да имаме каквото и да е било движение. Второ, в математиката когато става дума за криви, често се изпозва терминологията от класическата механика. За кривите се говори все едно са траектории на точки, допирателните вектори се наричат скорост, производните им ускорение и т.н., дори и кривите да нямат нищо общо с каквото и да е било движение.

Относно движението и пространство-времето си абсолютно права.

[Малоум 2]

Преди 17 часа, Шпага said:

Извинете ме, ако греша, но:

Според мен, за движение в пространство-времето всъщност е безсмислено да се говори, а при това положение и понятието "геодезични линии" губи смисъла си. Движението на обект /с някаква скорост/ може да се осъществява в пространството и във времето, но не и в пространство-времето, което според Теорията на относителността е абсолютно, неизменно и прочие.   

Това е "изискване" (следствие) от гл. точка Трети наблюдател (външен за пространство-времето). Идеализацията произтича от това, че не могат да се установят (измерят) вътре-движенията с понятието Едновременност ... при относително движение на нещо външно. За пространство-времето вътре-движенията са Едновременни във всеки един момент за Трети наблюдател. Това е при класически подход (за средните мащаби)

При изменения на мащабите, вместо да се отива към "точков" обект на това, което е пространство-време в микро-света (което според Теорията на относителността е абсолютно, неизменно и прочие.)  - се отива към "малък обем", ограничен от повърхнина. "Вижда се" (това винаги се е предполагало, но се е елиминирало заради идеализация и простота на мат.модели), че вътре има взаимни, относителни движения на ...нещо! И такава повърхнина не е Гладка сфера, например, а променяща се, трептяща и е нещо като СЛОЙ около непостоянен геом. център. (При "струнниците", от тук започва многомерността за различни многообразия). Идеализира се повърхнината да съответства на образуващи я линии - геодезични, защото във всяка точка от тия линии има сменящи се характеристики и АКО решим да се "движим" по такава линия, трябва да се отчитат все нови и нови изменения (не само посоката на допирателните вектори ами и големината им). Та, затова трябват геодезичните в микрото. Движенията са ...математически.:):) (Мълчи и смятай!);) е афоризмът.;)

...

Редактирано Октомври 27, 2016 от Малоум 2

[Малоум 2]

Преди 20 часа, Doris said:

Да, ако пренебрегнем гравитацията, метриката на 4 мерното пространство-време от OTO е плоска и геодезичните линии на това математическо пространство са прави.

Но при описанието на  някакъв физичен процес, в случая движение на частица може да се използват други математически пространства, по геодезичните линии на които се извършва движението на частиците.

Не претендирам , че много разбирам написаното от Малоум, но то  прилича на някои идеи от теориите за обединение на взаимодействията:

http://sputnik.mto.ru/fakty/pyatoe-izmerenie.html

Може и да бъркам, той да каже.

 

Правилно отбелязваш – математическо пространство ... В повечето случаи –не съответства на физическо пространство при процеси. В средните мащаби – не е толкова „забележимо“ влиянието на ... инфлексна точка от крива, да речем – апроксимираме към „прав“ участък и с достатъчна за практиката точност, приемаме за вярно.

Теориите са си теории ... от зор, дето се казва, с цел обяснение на реалност, но не я обясняват цялостно.

Важно е на практика как така нещо клони към нула, но никога не я достига (математиката ги приказва такива), особено ако се задълбаем в микро-света. И това става ясно в хипотезата за непрестанното образуване на обектите. Върху условно неподвижните по място  части на вакуума, във вид на стоящи „пакет-фотони“. Всеки обект е структура от задружното действие на участващите в  образуването пакет-фотони. При това – съм показал как става Движение на обектите, сърфирането върху частите на вакуума. И какво е Обратна Връзка с помощта на която обектът повтаря себе си в Пространството. А, това повтаряне е и Часовник. ОВ прави така, че вакумът оказва съпротива срещу увеличаване скоростта на преместване на обектите – затова има Гранична скорост, например, при безмасов обект – скоростта на светлината. Пак заради откритата от хипотезата ОВ се показва, че принципът за минималното действие е основен Закон на Природата. Още – заради закъснение по ОВ –геометричните центрове на масовите обекти са винаги  на РАЗЛИЧНИ места за всяка пулсация на образуване и следователно: Безкрайности на енергии –няма. Радиусът на електрона, протона и пр., не може да стане НУЛА – никога. Това е реалност.

И много още, а как математиците ще си направят моделите, да съответстват на такава реалност, която да обяснява всичко наблюдавано до този момент – аз няма как да им разкажа на „техния“ език. Само знам, че не се разминавам с техни предположения..., но пък знам, че грешат, когато си мислят, че геодезичните могат да се пресичат и във физическите модели.

...

[Гагов]

Преди 23 часа, Шпага said:

Извинете ме, ако греша, но:

Според мен, за движение в пространство-времето всъщност е безсмислено да се говори, а при това положение и понятието "геодезични линии" губи смисъла си. Движението на обект /с някаква скорост/ може да се осъществява в пространството и във времето, но не и в пространство-времето, което според Теорията на относителността е абсолютно, неизменно и прочие.   

Движението е относителен зеленчук, то се определя от изменението на координатната точка в координатна система взела за отчет условно неподвижно тяло или обект. В никакъв случай не може да се дефинира ''движение в пространствотo'' или ":движение във времето". Или пък "движение в "пространствовремето" . Това пространствовреме как обединява двете понятия Пространство и време?, Това че за да се измине даден път, се изисква време, не отъждествява пространството със времето. Двете понятия са съвсем различни, и отразяват различни характеристики на материята.

[Гагов]

Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Важно е на практика как така нещо клони към нула, но никога не я достига (математиката ги приказва такива),

Апориите на зенон и костенурката, надбягала ахил  още древните гърци са се досетили че нещо може да клони до нула без да става никога равно на нула. Абе нулата трябва да я изхвърлят от математиката. 

[Гагов]

Преди 23 часа, Gravity said:

Два коментара. Първо, геодезичните не са свързани с движение. Дали една крива е геодезична (или не) зависи от геоемтрията. Например правите в евклидовата равнина, или гоелемите окръжности върху сферата, са геодезични без да имаме каквото и да е било движение.

Правилно

 

Преди 23 часа, Gravity said:

Второ, в математиката когато става дума за криви, често се изпозва терминологията от класическата механика. За кривите се говори все едно са траектории на точки,

А не , математиката не борави с движение както физиката, така че това е неуместно. Ето дефиниция за крива от геометрията  <Крива в равнината, определена от точките с координати (x, y), може да се зададе чрез: явно уравнение y = f(x), където f е функция на една променли- ва; неявно уравнение F(x, y) = 0, където F е функция на две про- менливи; параметрично уравнение C(u) = (x(u), y(u)), където x(u) и y(u) са функции на една променлива. Първите два начина на задаване на крива могат да бъдат използва- ни, ако е известна функцията, чиято графика представлява желаната форма на кривата. В общия случай формите, които се налага да бъдат изчертавани, се оказват твърде сложни за това.>

 

източник http://web.uni-plovdiv.bg/marta/GD/lecture1.pdf

[Doris]

Хора, сърдите се на Малоум, че не му били ясни понятията, но и при вас не са ясни, дотолкова, че изглежда изпадате в противоречие не само помежду си, но даже и със собствените си твърдения.

Геодезичните линии са свързани с движението, по точно с  геометричното представяне, въведено от Якоби на движението по инерция.

http://stu.scask.ru/lect_am.php?id=22

Редактирано Октомври 28, 2016 от Doris

[Gravity]

Преди 2 часа, Doris said:

Хора, сърдите се на Малоум, че не му били ясни понятията, но и при вас не са ясни, дотолкова, че изглежда изпадате в противоречие не само помежду си, но даже и със собствените си твърдения.

Може ли по-конкретно, за какви противоречия става дума?

Цитирай

Геодезичните линии са свързани с движението, по точно с  геометричното представяне, въведено от Якоби на движението по инерция.

http://stu.scask.ru/lect_am.php?id=22

Точно обратното е. Движението по инерция е свързано с геодезични. Геодезичните (в дадено многоовбразие) може да нямат нищо общо с физиката и каквото и да е движение.

[Doris]

Eто последното противоречие:

On 26.10.2016 г. at 20:13, Gravity said:

 геодезичните не са свързани с движение

 

Преди 1 час, Gravity said:

Движението по инерция е свързано с геодезични

 

Сега пък се опитваш да ги свържеш в някаква  изкуствена причинно-следствена връзка от сорта кое е първо - кокошката или яйцето.

Геодезичните, или по-точно геодезичните линии са математическо понятие, което се използва за описание на законите на движението . Просто е абсурдно да се измисля причинно следствена връзка.

 

Редактирано Октомври 28, 2016 от Doris

[Gravity]

1 hour ago, Doris said:

Eто последното противоречие:

Не виждам в какво се състои противоречието!

Може би трябва да напиша всичко подробно без да предполагам, че е ясно. Ето малко пояснение, геодезичните линии не е задължително да са свързани с някакво движение. Математически примери много, където имаме геодезични и няма и помен от движение. В този смисъл те не са свързани с движение. От друга страна интерциалното движение е свързано с геодезични линии. Не виждам какво не е ясно тук!

Цитирай

Сега пък се опитваш да ги свържеш в някаква  изкуствена причинно-следствена връзка от сорта кое е първо - кокошката или яйцето.

Нищо подобно не се опитвам. Това което казвам е, че геодезичните са много по-общо понятие от траекториите на инерциално (или каквото и да е) движение.

Цитирай

Геодезичните, или по-точно геодезичните линии са математическо понятие, което се използва за описание на законите на движението . Просто е абсурдно да се измисля причинно следствена връзка.

Използват се и за много други неща. Така че да казваш, че са свързани с движението е странно.

[Гагов]

В математиката, терминът "геодезически" се използва за теоретично най-късото разстояние между две точки от извити повърхности - геодезична линия.

Източник https://bg.wikipedia.org/wiki/Геодезия

[Шпага]

Преди 14 часа, Gravity said:

... Това което казвам е, че геодезичните са много по-общо понятие от траекториите на инерциално (или каквото и да е) движение.

Използват се и за много други неща. Така че да казваш, че са свързани с движението е странно.

Гравити, така е, но нали в случая нас ни интересува за какво се използват конкретно във физиката. Затова ги свързваме именно с движението. 

[Doris]

От каквато и гледна точка да застанем, твърденията:

геодезичните не са свързани с движение

и

Преди 17 часа, Gravity said:

геодезичните линии не е задължително да са свързани с някакво движение

са взаимно изключващи се. Така че отново имаме противоречие.

Да, математическият апарат на физиката е частен случай в математиката. Но във физиката е само инструмент, тоест, интересува ни тази част от математиката, която използваме, другата няма значение, нещо повече, важен е физическия, а не математическия смисъл  . Нека да се върнем като пример на вълновата функция , защото темата е за нея. От гледна точка на математиката това е една от многото комплексни функции, но ето че във физиката не е достатъчно, че чрез нея получаваме резултати, съответстващи на експеримента.  Задаваме си и въпроса как да я тълкуваме епистемично или онтологично...

Ако се върнем на поста на Малоум, от който тръгна голямото отклонение в дебрите на математиката:

On 14.10.2016 г. at 17:09, Малоум 2 said:

Да не сме го пропуснали, тва?

http://megavselena.bg/lunata-syshtestvuva-samo-kogato-ya-gledate/

Луната съществува само когато я гледате?

Физиците съобщиха за обективната реалност на вълновата функция и за състоянието на котката на Шрьодингер.

Учени от Австралия и Франция проведоха експеримент, който по думите им посочва реалността на вълновата функция (пси-функция, ψ). Резултатите от изследванията на учените са публикувани в изданието Nature Physics.

Вълновата функция описва състоянието на микрочастиците и фигурира в уравнението на Шрьодингер в квантовата механика. Именно с нея са свързани повечето проявления на квантовата теория, отличаващи я от класическата физика.

Квадратът на модула на пси-функцията определя вероятността частицата да приема едно или друго състояние. Тя може да се представи във вид на сума на стойности (суперпозиция на състоянието), а самият процес на измерване се свежда до извличане на едно от възможните събираеми.

Философията

Учените принципно се придържат към едно от две мнения за вълновата функция. Според първата гледна точка пси-функцията  е реална (явява се част от обективната реалност) и способността на котката на Шрьодингер да бъде едновременно и мъртва, и жива, се явява обективна характеристика на природата.

Това е съдържанието на така наречената онтологична интерпретация на квантовата теория. Обективността тук означава, че такова свойство на вълновата функция по никакъв начин не е свързано с човека и неговите представи за природата. На вълновата функция ѝ е все едно какво „мисли“ за нея човекът.

Втората гледна точка се свежда до това, че вълновата функция е математически обект, въведен поради недостатъчното знание на учените за закономерностите на квантовия свят. По-конкретно към тази гледна точка се е придържал Алберт Айнщайн. „Наистина ли смятате, че Луната съществува само когато гледате към нея?“, казвал той.

(a) Квантовите състояния отговарят на вектори в абстрактното многомерно Хилбертово пространство. (b) Онтологичната интерпретация предвижда наличието на непресичащи се разпределения на плътностите на вероятностите. (c) Епистемологичната интерпретация е свързана с пресичането на тези разпределения.
© Nature Physics

 

Тази и някои други гледни точки съставят съдържанието на така наречената епистемологична интерпретация на квантовата механика. Такава концепция означава, че вълновата функция е само инструмент за познание, но не и нещо, което има отношение към обективната реалност.

Експериментът

В експеримента си учените измерили квантовото състояние на двойки фотони, всеки от които можел да се намира в едно от две неортогонални едно към друго състояния (например, когато едната частица има хоризонтална поляризация, а другата – не вертикална, а например диагонална).

В случая – ако вълновата функция се явява част от обективната реалност, единичен експеримент не би трябвало да определи състояние на поляризация. Това може да се направи само с допълнителни измерения. Учените не успели да получат достатъчно информация за поляризацията на фотоните след единично измерване.

Както отбелязват физиците, това може да означава грешка на повечето епистемологични интерпретации на квантовата механика.

Учените работили не в обикновено двумерно Хилбертово пространство, а в неговите тримерни и четиримерни обобщения. Както теоретично е показано в предишни работи на физиците, експериментите именно с неортогонални състояния в пространствата с размерности, повече от две, може да доведат до нарушаване на специалното неравенство, справедливо именно за епистемологичните интерпретации на квантовата теория.

В хода на експеримента физиците определили стойността на величината S, свързана с вероятността за намиране на частицата в квантови състояния. Ако нейната стойност се окаже по-голяма или равна на единица, то за вярна може да се смята епистемологичната интерпретация. В опитите учените получили, че S винаги е по-малко от единица, следователно е вярна онтологичната интерпретация.

В инсталацията на учените се използва спонтанно параметрично разсейване на светлината: създава се двойка свързани фотони, която в специален кристал, енергизиран с лазерен лъч с дължина на вълната 410 нанометра, се разделя на единични частици, сумата на импулсите и енергията на които е равна на тези на изходните фотони.

След това частиците се пропускат през призма на Глан–Тейлър, с помощта на която се подготвя поляризацията на квантите. Изпълнението на измерването се провежда по обратния път с помощта на детектор на единични фотони.

Стойността на S за четиримерното Хилбертово пространствто, където n е числото на възможните квантови състояния. Тук е представено сравнение с резултатите за тримерно пространство (показано с червен цвят).
© Nature Physics

Експериментът показал, че статистически епистемологичната интерпретация не се изпълнява. И все пак учените смятат, че квантовата теория за множествени светове, предложена от Хю Еверет, все още има смисъл. Тази теория повече подхожда на епистемологичната интерпретация, отколкото на онтологичната. Също не противоречи на учените ретропричинната интерпретация, според която бъдещето може да влияе на миналото.

„Ако предположим, че понятието обективна реалност съществува, нашите резултати сочат, че вълновата функция трябва директно да съответства на тази реалност“, заключават авторите на изследването.

 

...

Да, обективната действителност ни се "представя" ... вероятностно. И няма значение, че съществуват и свързани състояния - те също ще станат "обективни", ако се възприеме хипотезата за непрестанното образуване на обектите, водеща до пренос на импулс (физическа информация) по геодезични - само мащабите трябва да се пооправят.

...

излиза, че тук понятията са използвани смислено, въпросът е дали казаното е вярно.

[Гагов]

Преди 48 минути, Doris said:

нещо повече, важен е физическия, а не математическия смисъл  .

Физиката се описва чрез математика, това е езикът на физиката, така че физичен и математичен смисъл не могат да бъдат много различаващи се, примерно с тези геодезични, дали и без движение те съществуват ? описват се от математическият модел като лишени от каквото и да било движение, а физиката само анексира смисълът на математиката 

[Doris]

 

 

 

Математиката не е само език, тя е и  инструмент във физиката - не само се използват математическите понятия, но и самата теория, но физиката си има и специфични език и теория и те са водещи зя нея, защото и обектите на тези две науки са различни.

Математическите понятия във физиката трябва да са свързани  някакъв физичен обект или процес. Това не пречи да се свързват и с други обекти или процеси, както често става.

Извън физиката отговорът на въпроса "Реална ли е вълновата функция" е "Не"  - и ако тълкуваме думата "реално" в математически смисъл, защото тя е комплексна функция, и ако я тълкуваме във философски смисъл, защото е математическа, т.е.измислена, не съществува в реалния свят. Но във физиката въпросът е реално ли е състоянието на обекта, който се описва чрез нея, например, дали фотонът минава едновременно през два процепа, дали се намира в една обширна пространствена област  , дали е едновременно преминал и отразен.

 

Редактирано Октомври 29, 2016 от Doris

[Гагов]

Преди 1 час, Doris said:

 

 

 

Математиката не е само език, тя е и  инструмент във физиката - не само се използват математическите понятия, но и самата теория, но физиката си има и специфични език и теория и те са водещи зя нея, защото и обектите на тези две науки са различни.

Математическите понятия във физиката трябва да са свързани  някакъв физичен обект или процес. Това не пречи да се свързват и с други обекти или процеси, както често става.

Извън физиката отговорът на въпроса "Реална ли е вълновата функция" е "Не"  - и ако тълкуваме думата "реално" в математически смисъл, защото тя е комплексна функция, и ако я тълкуваме във философски смисъл, защото е математическа, т.е.измислена, не съществува в реалния свят. Но във физиката въпросът е реално ли е състоянието на обекта, който се описва чрез нея, например, дали фотонът минава едновременно през два процепа, дали се намира в една обширна пространствена област  , дали е едновременно преминал и отразен.

 

Език и инструмент е все едно, за да се опише даден процес или явление, трябва да се опише на даден език, а това е и инструмент, езика е също инструмент за описване на конкретно свойство. Математиката не възниква като частна и свободна дисциплина, още древните гърци са прозрели че количественното описание на заобикалящийт ни свят, е свързано с математика, т.е, една плюс една ябълки = на 2 ябълки, чисто количественно описание на заобикалящият ни свят. В тази категория влизат и физични и химични и биологични процеси , явления и обекти.

Цитирай

Извън физиката отговорът на въпроса "Реална ли е вълновата функция" е "Не

А дали въобще във физиката може да бъде -  "Реална ли е вълновата функция" ??????? Вълновата функция като квадрата на вероятността на положението  и  импулса на дадена микрочастица , в уравнението на Шрьодингер, също е една математико - физична абстракционна картина, нагласена така че да няма аналог в ежедневието, но изхождайки от физичният опит, тя не доказва истинността си в конкретиката си. Например от опит знаем, че като изпуснем предмет той пада и можем да дадем математически и физически описаем модел, за това което се случва , но не можем да отговорим за причините на случващото се 

Редактирано Октомври 29, 2016 от Гагов

[Gravity]

Преди 12 часа, Шпага said:

Гравити, така е, но нали в случая нас ни интересува за какво се използват конкретно във физиката. Затова ги свързваме именно с движението. 

Дорбре, погледни ситуацията в ОТО. Имаш тяло обикалящо около звезда по елипса. Тази елиптична орбита не е геодезична, въпреки, че е свързана с движение. В отправна система, в която тялото е неподвижно, траекторята му е точка, и тя не е геодезична. Но мировата му линия в пространство-времето е геодезична. И както ти си подчертавала многократно, в пространство-времето няма движение. При това полежение какъв е смисала на "...ги свързваме именно с движението"?

[Малоум 2]

On 29.10.2016 г. at 14:49, Doris said:

Математиката не е само език, тя е и  инструмент във физиката - не само се използват математическите понятия, но и самата теория, но физиката си има и специфични език и теория и те са водещи зя нея, защото и обектите на тези две науки са различни.

Математическите понятия във физиката трябва да са свързани  някакъв физичен обект или процес. Това не пречи да се свързват и с други обекти или процеси, както често става.

Извън физиката отговорът на въпроса "Реална ли е вълновата функция" е "Не"  - и ако тълкуваме думата "реално" в математически смисъл, защото тя е комплексна функция, и ако я тълкуваме във философски смисъл, защото е математическа, т.е.измислена, не съществува в реалния свят. Но във физиката въпросът е реално ли е състоянието на обекта, който се описва чрез нея, например, дали фотонът минава едновременно през два процепа, дали се намира в една обширна пространствена област  , дали е едновременно преминал и отразен.

 

Така мисля и аз, в смисъл - 1. физичен експеримент-->математичен модел -->проба-->експерименти за установяване на границите на приложение на модела-->изводи и предположения (хипотези) "защо това е така"-->приемане за ползване.

И 2. - Развиване на математика заради "практични" задачи и нужди -->достигане до нови математически обобщения с доказателства -->прилагане на тези, към "търсещи се мат. модели" във вече известни, но необяснени факти -->предизвикване на експеримент (ако е възможен) за предсказаното поведение от модела и ...т.1...,ако се отнася за физични модели (състояния)

Така математиката помага много не само във физическите модели, а в цялата наука.

Вълновата функция съществува само като абстрактен модел на мозъка - но това е РЕАЛНО възможното изучаване на Света от Гл. Мозък. Защото всичко е вълни - самото движение е "на вълни".

[Гагов]

1 hour ago, Малоум 2 said:

Защото всичко е вълни - самото движение е "на вълни".

Не всичко е вълни, сори .

[Гагов]

Геодезичните линии, като и мировите линии, са геометрични понятия и са лишени от каквото и да било движение. Само не знам, и не ми е ясно, как може физически, енергията и масата, да променят геометрията ???????? единственото което ми идва наум, че това са силите на опън, огъване, копресия и т.н, тези сили механически променят само геометричната форма на обекта, но самата геометрия  -  може ли да се променя от сили ? геометрията също е абстрактна наука както и алгебрата, в природата не съществуват или поне до момента на човешкото познание,не съществуват пространствени измерения по малки или по големи от 3 измерения, широчина, дебелина и височина.

[Малоум 2]

Преди 13 часа, Гагов said:

Не всичко е вълни, сори .

Според дьо Бройл - всичко.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Вълни_на_дьо_Бройл

Редактирано Октомври 31, 2016 от Малоум 2