"Какво всъщност е реалността?"

[Малоум 2]

Проблемите са разгледани като силно философски.(да не забравяме, че информацията е пропорционална на ентропията и ... "съдържа" енергия - има енергиен измерител)

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Svetat-izvan-nashiia-razum-e-neizbezhno-abstrakten_130369.html

Светът извън нашия разум е неизбежно абстрактен

Така нареченият "информационен реализъм" има някои изненадващи последици

Една нова провокативна статия в Scientific American на учения и философ Бернардо Каструп (Bernardo Kastrup)  търси кое е фундаментално реално във Вселената - нейната действителна, базова реалност. Това не са кварките, полетата и квантовите явления.

Някои физици подозират, че самата материя е илюзия и че единственото истинско нещо е информацията. Но според автора и тази концепция е мисловна и твърде размита, за да бъде основа на реалността. Светът извън нашия разум е неизбежно абстрактен.

Информационно пространство

Основната идея е, че физическата вселена съществува, защото я възприемаме - това е един вид масова халюцинация, която използваме, за да разберем математическите връзки на обектите.

Това абстрактно понятие, наречено информационен реализъм, е философско по характер, но е свързано с физиката още от самото ѝ създаване. Мотивите за тази асоциация не са трудни за разбиране.

Всъщност според гръцките атомисти, ако продължаваме да разделяме нещата на все по-малки парченца, накрая ще останат плътни неделими частици, наречени атоми, които те си ги представят толкова конкретни, че имат дори конкретни форми. И все пак, с напредъка на нашите познания във физиката осъзнахме, че самите атоми могат да се разделят на още по-малки парчета и така нататък, докато не остане нещо, което няма цялостна форма и плътност. На дъното съществуват само неуловими, фантазни единици, които обозначаваме като “енергийни полета” - абстрактни концептуални инструменти за описване на природата, които сами по себе си нямат никаква реална, конкретна същност.

Според Каструп тази идея набира скорост.

"За някои физици това, което ние наричаме "материя", със своята плътност и конкретност, е илюзия, че само математическият апарат, който те създават в своите теории, е наистина реален, а не възприеманият свят, за който апаратът е създаден, за да го опише. От тяхна гледна точка, такъв контраинтуитивен извод е следствие на теорията, а не явно нарцистично и саморазрушително съждение”, пише Каструп.

Всъщност според привържениците на информационния реализъм материята възниква от обработката на информацията, а не обратното. Дори умът - психиката, душата - е предполагаемо явление на чисто абстрактна манипулация на информацията. Но в такъв случай, какво точно се има предвид под думата „информация“, след като няма физическa или психическa субстанция, която да я заземи?

Едно е да се заяви, че информацията е първична и следователно може да съществува независимо от ума и материята. Но съвсем друго е напълно и еднозначно да си представим какво - ако въобще е възможно - това може да означава. По аналогия е възможно да се напише - както направи Луис Карол - че усмивката на Чеширския котарак остава след изчезването на котката, но друго е изцяло да си представим напълно и недвусмислено какво означава това.

Информацията - усмивката на Чеширския котарак

Нашето интуитивно разбиране на концепцията за информацията - както е описано от Клод Шанън (Claude Shannon) през 1948 г. - е, че тя е просто мярка за броя на възможните състояния на независима съществуваща система. Като такава, информацията е свойство на основнa субстанция, свързанa с възможните конфигурации на субстанцията - а не субстанция съществуваща сама по себе си.

Да се каже, че информацията съществува сама по себе си, е все едно да говорим за въртене без пумпал, за вълни без вода, за танц без танцьор или за усмивката на Чеширския котарак без котарака. Това е граматически валидно изявление, лишено от смисъл, игра на думи, която е по-малко значима от фантазия, защото вътрешно последователната фантазия може поне да бъде явно и последователно възприeмана като такава.

Какъв е отговорът на сериозните поддръжници на информационния реализъм? 

"Информацията е пословично полиморфно явление и многозначна концепция, тя може да бъде свързана с няколко обяснения, в зависимост от нивото на абстракция .... Информация остава неуловима концепция”, пише Лучано Флориди (Luciano Floridi).

Подобна неясна двусмисленост придава на информационния реализъм концептуална флуидност, която я прави непостижима. В края на краищата, ако изборът на основа е „една неуловима концепция“, как може да се установи, че е погрешен? Приемайки възможността информацията да е „мрежа от логически взаимозависими, но взаимно несъвместими концепции“, Флориди предполага, че дори тази неуловимост е присъща и неразрешима.

Докато неопределеността може да бъде оправдана по отношение на природните обекти, които може да излизат от рамките на човешката способност за разбиране, трудно е това да се оправдае, когато става въпрос за човешка концепция, като например информацията. Ние изобретяваме концепцията, защото или ясно определяме какво имаме предвид с нея или концепцията остава твърде неясна, за да има смисъл. В последния случай буквално няма смисъл да се приписва първично съществуване на информацията.

Несъстоятелността на информационния реализъм обаче не премахва проблема, който го подбуди в началото: осъзнаването, че в крайна сметка това, което наричаме “материя”, става чиста абстракция, фантазъм.

Как усещането за конкретност и плътност на възприемания свят изчезват, когато се вгледаме внимателно в материята?

Нементалният свят е неизбежно абстрактен

За да разберем тази главоблъсканица, не ни трябва игра на думи като информационен реализъм. Вместо това трябва да се придържаме към онова, което е най-непосредствено пред нас: солидността и конкретността са качества от нашия опит. Светът, измерен, моделиран и в крайна сметка предсказан от физиката, е светът на възприятията, категория на човешкото мислене. Фантазмите и абстракциите се намират само в нашите описания на поведението на този свят, а не в самия свят.

Ние се губим и объркаме, представяйки си, че това, което описваме, е нементална реалност, която е в основата на нашите възприятия, за разлика от самите възприятия. След това се опитваме да намерим солидността и конкретността на възприемания свят в тази постулирана реалност. Но нементалният свят е неизбежно абстрактен. И тъй като солидността и конкретността са сетивни качества на преживяването, не можем да ги открием там. Проблемът, с който се сблъскваме, е просто артефакт на мисълта, нещо, което създаваме от въздуха заради нашите теоретични навици и предразсъдъци.

Тегмарк е прав да разглежда материята, определена като нещо външно и независимо от ума, за ненужен багаж. Но последствията от този фин и наистина смел извод са, че Вселената е ментален конструкт, показан на екрана на възприятието. "Математическата вселена" на Тегмарк е по своята същност ментална, защото къде съществува математиката - числа, множества, уравнения - ако не в мисленето?

Каструп твърди, нищо от това не предполага солипсизъм*, разяснено и в неговата книга "Идеята за света" (The Idea of the World). Мисловната вселена съществува в ума, но не само в персоналното ни съзнание. Напротив, това е трансперсонално поле на мислене, което ни се представя като физичност - със своята конкретност, солидност и определеност - след като нашите лични психични процеси взаимодействат с него чрез наблюдения. Тази мисловна вселена ни води към физиката, а не към празните алабализми на информационния реализъм.

 

^{*Солипсизъм e философско гледище, според което съществува само индивидуалното съзнание, а в епистемологичен план целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват, а са създадени от съзнанието и въображението. Солипсизмът приема възгледа, че външният свят и съзнанията извън собственото не могат да бъдат опознати и затова може да не съществуват извън съзнанието.}

Източник: Physics Is Pointing Inexorably to Mind, Scientific American

...

...

[deaf]

"Направени сме ние

от сънища и сън отвред обгръща

тоз малък наш живот!"

 

               - Шекспир,"Бурята".

[amigdal]

Реалност, е относително понятие. Реалността е това което виждаме ние, хората<индивидуално за всеки човек> животните<котки, птици...индивидуална за всички животни> Истината е, че няма една реалност, освен абсолютната, която не зависи от наблюдаващия.

[Малоум 2]

Реалността е малко по-различна от теоретичната:

https://www.youtube.com/watch?v=3eLY9EyGUaI

...

По повод описания експеримент Файнман (в лекциите си) казва: На магнита му поникна брада!

Тоест -  вече знаем, че Природата също "знае" кое е ляво и кое - дясно, в смисъл разграничава ги физически. Наименованията само, ние сме си ги измислили. "Вижда се", че и начинът на разпад на радиоактивното вещество, зависи от външно поле.

...

Редактирано Януари 19, 2020 от Малоум 2

[Малоум 2]

Чуденките (видеото) продължават..., заради грешната изначална представа като "начало" - ГВ .(според мен)

(за  "зрънчев" модел на вакуум - Преди ГВ (не е точка или яйце от "пространство"), цялото "поле" е подредено, "скрито" в зрънцата - ниска ентропия. От флуктуации на собствените характеристики на зрънцата (променлив момент на импулс), на много места се раждат електрон-позитронни двойки, а с анихилацията им в полето, на много места, се достига до плътности на енергия достатъчна за раждане и на по-тежки частици, напр. неутрони-антинеутрони (неразличими са). При разпадът им се случват протони, електрони, неутрино и др. лъчения. При водород - вече анихилират "силните" изменения на полето, предизвикани от "заряд". Така - не анихилира цялата материя от частици-античастици. И на много места се самоорганизират комплекси от частици по известните ни вече закони. "Повишената" ентропия по втория закон отново намалява там, където няма изменения на плътности от "заряд"- има преструктуриране на веществата в затворена система - ред - означава намаляване на изначалната ентропия.)

...

...

[Малоум 2]

(Тези симулации, всъщност онагледяват полеви структури, върху "нещо" неподвижно за отнасяне към познатите ни обекти и ... ни се иска да са "подвижни"?!.  Според мен - това са структури - линии и пресичания на токове с основа пространствената вакуумна решетка, дефинирана от центрите на зрънцата (зрънчев модел на вакуум). В симулация - Дефинира се възможен пренос на импулс по неподвижното ЕМПоле - неподвижни фотони на вакуума, които, в резултат на подреждане по вектор-момент на импулс, се променят при подреждане в структура-линия, примерно. При уплътняване на токове - е възможно пространствено "закривяване" дотолкова, че да се затворят около собствен център - "родилна" мрежа за частици с маса. Масата от частици действа на други частици посредством гравитони. Понятие за "маса" на зрънцата-вакуум, които да направят "гравитация" е безсмислено търсене, защото са недостижими за взаимодействие с инструмент на база "масови обекти", които са ни известни. Важно е, че "сила" вече трябва да се дефинира с ентропия - въпрос на подреждане на подвещевите структури и ... движенията на вещевите, които се образуват върху тях, стават "зависими" от структурата на подложката - "обект" на симулацията.)

https://megavselena.bg/podobno-na-skelet-tamnata-materiya-osiguryava-na-vselenata-struktura/

Подобно на скелет, тъмната материя осигурява на Вселената структура

Смята се, че неуловимата материя съставлява около 85% от цялата материя във Вселената и учените могат да измерват начина, по който нейната гравитация влияе върху видимата материя, като планети, звезди и галактики. Но тя се нарича тъмна по причина, че не взаимодейства със светлината, което я прави невидима – поне за нашите съвременни технологии за наблюдение.

За да визуализират как би изглеждала тъмната материя, ако можем да я видим, изследователи от Харвардския университет и Смитсоновия център по астрофизика, създават сложна симулация, която имитира състава на Вселената, включително тъмната материя. Това е първата симулация, която моделира Вселената с нейната тъмна материя от Големия взрив до наши дни, според изследователите.

Резултатът е визуално представяне на това как тъмната материя се разпределя във Вселената, модел, известен като „космическата мрежа“. Това показва как тъмната материя се групира в ореоли, свързани с дълги нишки, както е показано на изображението по-долу. Учените смятат, че газът се насочва по тези нишки в плътните центрове на ореолите, където се събира, като в крайна сметка образува звезди и галактики. Помислете за това като за коли, каращи по магистрали до градовете.

Никой не знае със сигурност от какво е съставена тъмната материя – което, разбира се, е пречка при нейното симулиране. Така че изследователите основават своя модел на най-често срещаната теория за тъмната материя: тя се състои от слабо взаимодействащи масивни частици или WIMP, които са 100 пъти масата на обикновените протони, но слабо заредени.

В допълнение към по-добрата визуализация на космическата мрежа, симулацията също така е накарала учените да открият това, което според тях е универсално свойство на тъмната материя: тя последователно образува едни и същи видове ореоли. Всички ореоли имат подобна структура, независимо от техния размер: Те са най-плътни в своите центрове и стават по-разпръснати по краищата си.

„Тези [ореоли] се формират през различни епохи във Вселената, формират се чрез различни процеси и въпреки това се държат по предсказуем, универсален начин“, казва Соунак Бозе, съавтор на изследването, описващ констатациите в публикация в списание Nature.

Екипът на Бозе симулира диапазон на маса на ореолите от големината на Земята до квадрилион пъти масата на слънцето и обграждащи всяка галактика в космоса. По-големите ореоли се оценяват на 10 до 100 пъти повече от големината на галактиките, които заобикалят.

И все пак въпреки този огромен размер, ореолите от тъмна материя са изключително последователни и еднотипни, според Бозе. „Бих могъл да ви покажа снимка на клъстер на галактика с милион милиарда пъти масата на слънцето и ореол с масата на Земята, милион пъти по-малък от Слънцето и вие не бихте могли да разберете кой кой е,“ казва той в прессъобщение.

Новата симулация хвърля светлина по-специално върху по-малки ореоли от тъмна материя, които не заобикалят нито един видим обект, който можем да открием. Докато изследователите могат да изучават косвено големи ореоли, като гледат галактиките, които заобикалят, ловът за по-малки ореоли изисква от изследователите да се опитат да открият енергията, отделяна при срив на WIMP – процес, наречен унищожаване на тъмната материя.

Когато WIMP се сблъскат близо до центъра на ореолите с тъмна материя, те създават изблик на гама-лъчи. Изследователите смятат, че гама-лъчевите телескопи трябва да могат да открият това, но все още никой не е открил надеждно избухване на гама-лъчи.

„Унищожаването на тъмна материя е единственият начин да идентифицираме малките ореоли тъмна материя“, казва Бозе.
По-малките ореоли се образуват по-близо до Големия взрив, когато Вселената е била по-гъста, така че те са поне два до три пъти по-плътни от по-големите ореоли. Това означава, че техните центрове имат повече WIMP сблъсъци, което може да даде най-добрия шанс за откриване на тъмна материя с помощта на гама-лъчеви телескопи.
Бозе казва, че новите открития, получени от симулацията на екипа му, могат да предизвикат нови и вълнуващи въпроси, като например защо първоначално се образуват ореоли с тъмна материя и как те си взаимодействат.

„Можете да зададете някои наистина фундаментални и задълбочени въпроси за свойствата на тъмната материя, които не биха били възможни досега“, казва Бозе.

Публикувано в изданието Business Insider.

...

...

[Малоум 2]

"Хаосът" в квантовия свят не е хаос!, като в класическия:

...

...

[Малоум 2]

https://megavselena.bg/ucheni-s-nova-teoriya-za-vazpriemane-na-materiyata/

Учени с нова теория за възприемане на материята

Материята е това, което изгражда Вселената, но какво прави материята? Този въпрос отдавна е труден за тези, които се замислят, особено за физиците. Предлагаме ви една нова теория разработена от Лари Силвърберг, професор от щатския университет в Северна Каролина и неговият колега Джефри Айшен, описваща актуализиран начин за възприемане на материята.

Авторите предполагат, че материята не е направена от частици или вълни, както се смята сега, а по-фундаментално – че материята е направена от фрагменти енергия. Ето какво пишат двамата.

Древните гърци са определили пет строителни блока на материята – отдолу нагоре: земя, вода, въздух, огън и етер. Ефирът е материята, която изпълва небесата и обясняваше въртенето на звездите, както се наблюдава от гледната точка на Земята. Това са първите най-основни елементи, от които се изгражда светът. Тази концепция за физическите елементи не се променя драстично в продължение на близо 2000 години.

След това, преди около 300 години, сър Исак Нютон въвежда идеята, че цялата материя съществува в точки, наречени частици. Сто и петдесет години след това, Джеймс Клерк Максуел въвежда електромагнитната вълна – основната и често невидима форма на магнетизъм, електричество и светлина.

Частицата служи като градивен елемент за механиката, а вълната за електромагнетизма, като се установява консенсус сред учените, че частицата и вълната са двата градивни елемента на материята. Заедно частиците и вълните се превръщат в градивните елементи на всякакъв вид материя.

Това е значителна промяна спрямо петте елемента на древните гърци, но все още беше недостатъчно за да обясни материята. В известна поредица от експерименти, така наречените експерименти с двойна цепка, светлината понякога действа като частица, а друг път действа като вълна. И докато теориите и математиката на вълните и частиците позволяват на учените да правят невероятно точни прогнози за Вселената, правилата се разпадат при най-големи и най-малки мащаби.

Айнщайн предлага средство за защита в своята теория на общата относителност. Използвайки математическите инструменти, достъпни за него по това време, Айнщайн успя да обясни по-добре някои физически явления и също така да разреши дългогодишен парадокс, свързан с инерцията и гравитацията. Но вместо да подобри частиците или вълните, той ги елиминира, тъй като предлага деформирането на пространството и времето.

„Използвайки по-нови математически инструменти, ние с колегата демонстрирахме нова теория, която може точно да опише Вселената. Вместо да основаваме теорията на изкривяването на пространството и времето, ние смятахме, че може да има градивен елемент, който е по-основен от частицата и вълната.“

Учените разбират, че частиците и вълните са екзистенциални противоположности: Частицата е източник на материя, която съществува в една точка, а вълните съществуват навсякъде, с изключение на точките, които ги създават. „С колегата ми сметнахме, че има логичен смисъл между тях да има основна връзка.
Нашата теория започва с нова фундаментална идея – че енергията винаги „тече“ през региони на пространството и времето.“

Мислете за енергията, като съставена от линии, които запълват регион от пространство и време, вливащи се и излизащи от този регион, никога не започват, никога не свършват и никога не се пресичат.

„Работейки от идеята за Вселена от течащи енергийни линии, ние потърсихме единичен градивен елемент за протичащата енергия. Ако можехме да намерим и дефинираме подобно нещо, се надявахме, че можем да го използваме, за да направим точно прогнози за Вселената в най-големия и най-малък мащаб.“

„Имаше много градивни елементи, от които да избираме математически, но ние потърсихме такъв, който да има характеристиките както на частицата, така и на вълната – концентриран като частицата, но също така разпределен в пространството и времето като вълната. Отговорът беше градивен елемент, който изглежда като концентрация на енергия – нещо като звезда – с енергия, която е най-висока в центъра и която се намалява по-далеч от центъра.“

„За наша изненада открихме, че има само ограничен брой начини да се опише концентрация на енергия, която тече. От тях намерихме само един, който работи в съответствие с нашата математическа дефиниция на потока. Нарекохме го фрагмент от енергия. За любителите на математиката и физиката тя се определя като A = -⍺ / r, където ⍺ е интензивността, а r е функцията на разстоянието.“

„Използвайки фрагмента от енергия като градивен елемент на материята, ние след това изградихме математиката, необходима за решаване на физическите задачи. Последната стъпка беше да го тестваме.“

„За проблема с прецесията на Меркурий, ние моделирахме Слънцето като огромен неподвижен фрагмент от енергия и Меркурий като по-малък, но все още огромен бавно движещ се фрагмент от енергия. За проблема с огъването на светлината Слънцето е моделирано по същия начин, но фотонът е моделиран като малък фрагмент от енергия, движеща се със скоростта на светлината. И в двата проблема изчислихме траекториите на движещите се фрагменти и получихме същите отговори като предсказаните от теорията на общата относителност. Бяхме зашеметени.“

„Първоначалната ни работа демонстрира как нов градивен блок е в състояние да моделира точно тела от огромното до минималното. Там, където частиците и вълните се разпадат, фрагментът от енергийния градивен елемент се задържа силно. Фрагментът може да бъде единичен потенциално универсален градивен елемент, от който математически да се моделира реалността – и да се актуализира начинът, по който хората мислят за градивните елементи на Вселената.“

Публикувано в The Conversation

...

...

Въпросът от отдавна е решен - ЕМВълни "отиват" надалеч, точно щото интензитетът им намалява като "единица върху ер". А, зрънчевият модел също решава въпроса с "концентратор" на енергия, но не се открива като такъв, а като носител на импулс може да се ползва, след подреждане по вектор в структура, а от там и енергия при взаимодействия. Също, центрите на зрънцата "рисуват" пространствена вакуумна решетка - линиите, които ги свързват в пространствена мрежа. Еластична е, без да се завърват линиите й.

...

[Малоум 2]

Същият проблем е коментиран и тук: (дано да стане по-ясно, че хипотезата ми отдавна е решила проблема - хем по-ясно (нагледно почти) - зрънчев модел вакуум, стоящи вълни и т. н. - коментарът в предния пост - накратко)

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Fragmenti-energiia-ne-valni-ili-chastitci-mozhe-da-sa-osnovnite-gr_161649.html

Фрагменти енергия - не вълни или частици - може да са основните градивни елементи на Вселената

Физиците Лари Силвърбърг и Джефри Айшен наскоро предложиха нова теория, която гласи, че материята във Вселената се състои не от частици и вълни, а по-скоро от фрагменти от енергия.

Двамата професори от Университета на Северна Каролина предлагат изцяло нов физичен модел, който може да пренапише начина, по който мислим за материята.

Тяхното изключително амбициозно предположение, описано в есе за The Conversation, премахва частиците или вълните като фундаментални градивни елементи на материята, и ги замества с „фрагменти от енергия“, които да изграждат всички неща във Вселената.

Теорията на Лари Силвърбърг и колегата му Джефри Айшен би заменила и Общата теория на относителността на Айнщайн, която се използва повече от век за обяснение на физическите явления, най-вече деформирането на пространството и времето.

 

„Частицата е източник на материя, която съществува в една точка, а вълните съществуват навсякъде, освен в точките, които ги създават“, обяснява Силвърбърг.

Според двамата физици това, което свързва и двете явления на по-фундаментално ниво, е идеята, че енергията винаги „тече“ през  пространството и времето.

Според двамата физици това, което свързва и двете явления на по-фундаментално ниво, е идеята, че енергията винаги „тече“ през  пространството и времето.

„Мислете за енергията като съставена от линии, които запълват регион от пространството и времето, вливащи се в и извън този регион, които никога не започват, никога не свършват и никога не се пресичат.“

От пет на едно

Древните гърци са мислили, че има пет строителни блока на материята - земя, вода, въздух, огън и етер. Етерът е материята, която изпълва небесата и обяснява въртенето на звездите, както се наблюдава от гледната точка на Земята. Това са първите базови елементи, от които човек може да изгради света. Концепциите за физическите елементи не се променят драстично в продължение на близо 2000 години.

След това, преди около 300 години, сър Исак Нютон въвежда идеята, че цялата материя съществува в точки, наречени частици. Сто петдесет години след това Джеймс Максуел въвежда електромагнитната вълна - основната и често невидима форма на магнетизъм, електричество и светлина. Частицата служи като градивен елемент за механиката, а вълната за електромагнетизма - и частицата и вълната стават двата градивни елемента на материята. Заедно частиците и вълните се превръщат в градивните елементи на всякакъв вид материя.

Това е значителен напредък в сравнение петте елемента на древните гърци, но все още е недостатъчно. В известна поредица от експерименти, известни като експерименти с двоен процеп, светлината понякога действа като частица, а друг път - като вълна. И докато стандартната физика работи добре в повечето случаи, нещата често стават много по-сложни, когато става въпрос за много голям и много малък мащаб.

Използвайки математическите инструменти, достъпни за него по това време, Айнщайн успява в своята Обща теория на относителността да обясни определени физически явления и също така да разреши дългогодишен парадокс, свързан с инерцията и гравитацията. Но вместо да усъвършенства частиците или вълните, той ги елиминира, като предлага деформирането на пространството и времето.

Ако Вселената е изградена от материя, тогава какво изгражда самата материя? Според нов модел материята може да се състои от фрагменти енергия. Млечният път. Изображението е с дължина около 6 дъгови минути. Кредит: ESO/E. Helder & NASA/Chandra

Фрагментът на енергията

„Използвайки по-нови математически инструменти, аз и моят колега демонстрирахме нова теория, която може точно да опише Вселената. Вместо да се базираме на теорията на изкривяването на пространството и времето, ние приехме, че може да има градивен елемент, който е по-фундаментален от частицата и вълната “, пише Силвърбърг.

Той и Айшен търсят решение, което да има характеристики както на частици, така и на вълни - градивен елемент, който едновременно да е концентриран като частица и да се разпростира като вълна. Техният отговор е това, което те наричат фрагмент от енергия (fragment of energy).

Фрагментът от енергия много прилича на звезди в далечна галактика. Отдалеч една галактика изглежда като ярка светлина, излъчваща в пространството. Но при по-внимателен поглед астрономите могат да видят отделните звезди, съставляващи галактиката. В същия смисъл фрагментът от енергия представлява концентрация на енергия, която тече и се разсейва навън, далеч от центъра.

С новия си градивен елемент учените формулират нов набор от уравнения за решаване на физическите проблеми.

За да проверят своята теория, Силвърбърг и Айшен избират два легендарни проблема, решени от Айнщайн преди 100 години, за да потвърди Общата теория на относителността - лекото изместване в орбитата на Меркурий и минималното огъване на светлината при преминаването покрай Слънцето.

Айнщайн точно прогнозира, че кривината на пространство-времето, причинена от масата на Слънцето, ще накара орбитата на Меркурий да се измества с течение на времето. Кредит: Rainer Zenz чрез Wikimedia Commons

Общата теория на относителността на Айнщайн е потвърдена от две наблюдения, направени от астрономи. Първото бе малка годишна промяна в орбитата на Меркурий. Айнщайн точно прогнозира, че кривината на пространство-времето, причинена от масата на Слънцето, ще накара орбитата на Меркурий да се измества с течение на времето. Второто бе огъването на светлината, която преминава през изкривеното пространство-време близо до Слънцето.

За да разрешат проблема с Меркурий, Силвърбърг и Айшен моделират Слънцето като масивен фрагмент от енергия, а Меркурий като по-малък фрагмент от енергия, обикалящ около него. При проблема със огъването на светлината Слънцето е моделирано по идентичен начин, но светлината е моделирана като безмасова точка, пътуваща със скоростта на светлината (фотон). След изчисляване на пътищата на движещите се фрагменти на енергия, изследователите получиха същите отговори като Айнщайн.

Моделирайки небесните тела като фрагменти от енергия, авторите с изненада установяват, че получените отговори са идентични с тези, предсказани от Общата теория на относителността.

„Първоначалната ни работа демонстрира как нов градивен блок е в състояние да моделира точно телата от огромното до най-малкото. Там, където частиците и вълните се разпадат, фрагментът от енергиен градивен елемент остава“, заявява Силвърбърг.

„Фрагментът може да бъде единичен потенциално универсален градивен елемент, от който математически да се моделира реалността - и да се актуализира начинът, по който хората мислят за градивните елементи на Вселената.“

Решенията показват колко ефективни могат да бъдат новите градивни елементи при моделиране на поведението на материята от микро до макроскопична скала. Въпреки че тяхната формулировка може да не промени точно физиката като откритията на Максуел и Айнщайн, теорията би могла да направи двойствеността на материята вълна-частица по-интуитивна и да даде нов начин на мислене за Вселената.

Справка:  Larry M. Silverberg and Jeffrey W. Eischen, On a new field theory formulation and a space-time adjustment that predict the same precession of Mercury and the same bending of light as general relativity, Physics Essays

Източници:

Fragments of energy – not waves or particles – may be the fundamental building blocks of the universe, The Conversation

New Theory Casually Upends Space and Time, Рopular Мechanics

...

...

[Orbit]

Преди 19 минути, Малоум 2 said:

Същият проблем е коментиран и тук: (дано да стане по-ясно, че хипотезата ми отдавна е решила проблема - хем по-ясно (нагледно почти) - зрънчев модел вакуум, стоящи вълни и т. н. - коментарът в предния пост - накратко)

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Fragmenti-energiia-ne-valni-ili-chastitci-mozhe-da-sa-osnovnite-gr_161649.html

Фрагменти енергия - не вълни или частици - може да са основните градивни елементи на Вселената

Физиците Лари Силвърбърг и Джефри Айшен наскоро предложиха нова теория, която гласи, че материята във Вселената се състои не от частици и вълни, а по-скоро от фрагменти от енергия.

Двамата професори от Университета на Северна Каролина предлагат изцяло нов физичен модел, който може да пренапише начина, по който мислим за материята.

Тяхното изключително амбициозно предположение, описано в есе за The Conversation, премахва частиците или вълните като фундаментални градивни елементи на материята, и ги замества с „фрагменти от енергия“, които да изграждат всички неща във Вселената.

Теорията на Лари Силвърбърг и колегата му Джефри Айшен би заменила и Общата теория на относителността на Айнщайн, която се използва повече от век за обяснение на физическите явления, най-вече деформирането на пространството и времето.

 

„Частицата е източник на материя, която съществува в една точка, а вълните съществуват навсякъде, освен в точките, които ги създават“, обяснява Силвърбърг.

Според двамата физици това, което свързва и двете явления на по-фундаментално ниво, е идеята, че енергията винаги „тече“ през  пространството и времето.

Според двамата физици това, което свързва и двете явления на по-фундаментално ниво, е идеята, че енергията винаги „тече“ през  пространството и времето.

„Мислете за енергията като съставена от линии, които запълват регион от пространството и времето, вливащи се в и извън този регион, които никога не започват, никога не свършват и никога не се пресичат.“

От пет на едно

Древните гърци са мислили, че има пет строителни блока на материята - земя, вода, въздух, огън и етер. Етерът е материята, която изпълва небесата и обяснява въртенето на звездите, както се наблюдава от гледната точка на Земята. Това са първите базови елементи, от които човек може да изгради света. Концепциите за физическите елементи не се променят драстично в продължение на близо 2000 години.

След това, преди около 300 години, сър Исак Нютон въвежда идеята, че цялата материя съществува в точки, наречени частици. Сто петдесет години след това Джеймс Максуел въвежда електромагнитната вълна - основната и често невидима форма на магнетизъм, електричество и светлина. Частицата служи като градивен елемент за механиката, а вълната за електромагнетизма - и частицата и вълната стават двата градивни елемента на материята. Заедно частиците и вълните се превръщат в градивните елементи на всякакъв вид материя.

Това е значителен напредък в сравнение петте елемента на древните гърци, но все още е недостатъчно. В известна поредица от експерименти, известни като експерименти с двоен процеп, светлината понякога действа като частица, а друг път - като вълна. И докато стандартната физика работи добре в повечето случаи, нещата често стават много по-сложни, когато става въпрос за много голям и много малък мащаб.

Използвайки математическите инструменти, достъпни за него по това време, Айнщайн успява в своята Обща теория на относителността да обясни определени физически явления и също така да разреши дългогодишен парадокс, свързан с инерцията и гравитацията. Но вместо да усъвършенства частиците или вълните, той ги елиминира, като предлага деформирането на пространството и времето.

Ако Вселената е изградена от материя, тогава какво изгражда самата материя? Според нов модел материята може да се състои от фрагменти енергия. Млечният път. Изображението е с дължина около 6 дъгови минути. Кредит: ESO/E. Helder & NASA/Chandra

Фрагментът на енергията

„Използвайки по-нови математически инструменти, аз и моят колега демонстрирахме нова теория, която може точно да опише Вселената. Вместо да се базираме на теорията на изкривяването на пространството и времето, ние приехме, че може да има градивен елемент, който е по-фундаментален от частицата и вълната “, пише Силвърбърг.

Той и Айшен търсят решение, което да има характеристики както на частици, така и на вълни - градивен елемент, който едновременно да е концентриран като частица и да се разпростира като вълна. Техният отговор е това, което те наричат фрагмент от енергия (fragment of energy).

Фрагментът от енергия много прилича на звезди в далечна галактика. Отдалеч една галактика изглежда като ярка светлина, излъчваща в пространството. Но при по-внимателен поглед астрономите могат да видят отделните звезди, съставляващи галактиката. В същия смисъл фрагментът от енергия представлява концентрация на енергия, която тече и се разсейва навън, далеч от центъра.

С новия си градивен елемент учените формулират нов набор от уравнения за решаване на физическите проблеми.

За да проверят своята теория, Силвърбърг и Айшен избират два легендарни проблема, решени от Айнщайн преди 100 години, за да потвърди Общата теория на относителността - лекото изместване в орбитата на Меркурий и минималното огъване на светлината при преминаването покрай Слънцето.

Айнщайн точно прогнозира, че кривината на пространство-времето, причинена от масата на Слънцето, ще накара орбитата на Меркурий да се измества с течение на времето. Кредит: Rainer Zenz чрез Wikimedia Commons

Общата теория на относителността на Айнщайн е потвърдена от две наблюдения, направени от астрономи. Първото бе малка годишна промяна в орбитата на Меркурий. Айнщайн точно прогнозира, че кривината на пространство-времето, причинена от масата на Слънцето, ще накара орбитата на Меркурий да се измества с течение на времето. Второто бе огъването на светлината, която преминава през изкривеното пространство-време близо до Слънцето.

За да разрешат проблема с Меркурий, Силвърбърг и Айшен моделират Слънцето като масивен фрагмент от енергия, а Меркурий като по-малък фрагмент от енергия, обикалящ около него. При проблема със огъването на светлината Слънцето е моделирано по идентичен начин, но светлината е моделирана като безмасова точка, пътуваща със скоростта на светлината (фотон). След изчисляване на пътищата на движещите се фрагменти на енергия, изследователите получиха същите отговори като Айнщайн.

Моделирайки небесните тела като фрагменти от енергия, авторите с изненада установяват, че получените отговори са идентични с тези, предсказани от Общата теория на относителността.

„Първоначалната ни работа демонстрира как нов градивен блок е в състояние да моделира точно телата от огромното до най-малкото. Там, където частиците и вълните се разпадат, фрагментът от енергиен градивен елемент остава“, заявява Силвърбърг.

„Фрагментът може да бъде единичен потенциално универсален градивен елемент, от който математически да се моделира реалността - и да се актуализира начинът, по който хората мислят за градивните елементи на Вселената.“

Решенията показват колко ефективни могат да бъдат новите градивни елементи при моделиране на поведението на материята от микро до макроскопична скала. Въпреки че тяхната формулировка може да не промени точно физиката като откритията на Максуел и Айнщайн, теорията би могла да направи двойствеността на материята вълна-частица по-интуитивна и да даде нов начин на мислене за Вселената.

Справка:  Larry M. Silverberg and Jeffrey W. Eischen, On a new field theory formulation and a space-time adjustment that predict the same precession of Mercury and the same bending of light as general relativity, Physics Essays

Източници:

Fragments of energy – not waves or particles – may be the fundamental building blocks of the universe, The Conversation

New Theory Casually Upends Space and Time, Рopular Мechanics

...

...

Сигурно са го прочели това от твоята хипотеза . 

[Малоум 2]

Преди 15 часа, Orbit said:

Сигурно са го прочели това от твоята хипотеза . 

Разбирам майтапа. Смущава ме философската страна на проблема. От статията:

Преди 15 часа, Малоум 2 said:

Теорията на Лари Силвърбърг и колегата му Джефри Айшен би заменила и Общата теория на относителността на Айнщайн, която се използва повече от век за обяснение на физическите явления, най-вече деформирането на пространството и времето.

 

„Частицата е източник на материя, която съществува в една точка, а вълните съществуват навсякъде, освен в точките, които ги създават“, обяснява Силвърбърг.

Според двамата физици това, което свързва и двете явления на по-фундаментално ниво, е идеята, че енергията винаги „тече“ през  пространството и времето.

Обикновено "тече" го употребяваме за времето.

Но тук Правят предположение, че полевата форма на енергия (фотони от различни полета - ЕМП и грави-фотони - гравитони) и вещевата форма на енергия (частици с маса)) - са "празни"- откъм материя точки. Нормално - се наричат "точково събитие". Ако разглеждат само "енергийни пакети" остава въпрос: как тече енергията, тоест, как се въвежда понятие за движение ... на нещо, каквото и да е. Още в древността Зенон е задал трудната задача с възможността за обяснение (обяснение) на движението въобще. Не, че го няма - просто, няма обяснение.

( Файнман - лекциите, коментира два начина за установяване на движение. Перефразирам, доколкото съм разбрал: Единият - нещо от обекта "протича" през мислена околна повърхнина и постепенно се премества на друго място, пак точково и така, като цяло се премества. Вторият начин - нещо изчезва от мястото си и се формира на друго, съседно място, без нещо да тече.)

(В хипотезата ми - и двата начина, описани от Файнман,  ги има и в микро - обектите - действат едновременно за Изследовател. Дуалистична е природа на обектите и има превръщания: микро обектът се формира на слоеве-има обвивки с точни характеристики в резултат на въздействия на вътре-токовете. Протичането на ток - подреждане на частите на вакуума - създава поле и със закъснение възбужда поле, но, в съседство - изместен център - полето релаксира и създава нов ток, той пък създава поле в съседство - нов център, следва пак ток ... и т. н. Обектът се премества посредством превръщания:  полева - вещева форма и обратно: Хем "тече" полева форма, хем се образува вещева - ток на ново място - с коефициент на съпротива за преместване - маса. Понятието за собствен център е условно - непрестанното образуване на обекта е винаги с нов център, около който се формира и така - движенията на обекта се влияят от "падащите" към него фотони (+гравитони). Движението на обекта не може да бъде унищожено, докато е цял.)

И те са стигнали до дуализъм на материята, но не са "бръкнали" по-надълбоко във вакуума. Доколкото разбирам - важни за тях са математическите модели с фотони - Полева форма на материя... При мен - тя също е основна - основа за Изследовател, но трябва да се обясни и нейната способност за движение (наречено "тече"). Важно е преносът на импулс с вълни да се обясни, според мен.

...

[Orbit]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Разбирам майтапа. Смущава ме философската страна на проблема. От статията:

 

Мен повече ме смущава техническата част на въпроса. 

В статичта казват че получават същите предвижданията като при ТО.  Става въпрос за изкривяването на светлината до Слънцето. И проблемът със движението на Меркурий. Но не казват по този въпрос нищо повече.

Аз съм съгласен с това че теорията на Нютон не е достатъчно вярна. Т.е има нещо което неговата теория пропуска. 

В теория на относителност този пропуск е корегиран. Това е ясно от математическите предсказания и наблюденията. Но не е много ясно каква е същността на това явление. Макар и никой не го крие, то си лежи на показност пред погледа на всички, в геометричния си вид. Проблемът е че ние не я разчитаме тази геометричност , така както го правим при нютонова механична теория.

Та , въпросът ми е към теб : Твоята хипотеза как се справя с това обяснение на движението на Меркурий, и светлината ?

(ПП. Този проблем не е само при Меркурий, той е присъщ на всички тела които се пресмятат чрез Нютонова теория. Но при Меркурий се забелязва по лесно.

И когато дадена теория е грешна, тя  не може да бъде част от друга вярна теория, както това се опитват да втълпят някои авторитетни приятели. )

[Gravity]

Преди 1 час, Orbit said:

Мен повече ме смущава техническата част на въпроса. 

В статичта казват че получават същите предвижданията като при ТО.  Става въпрос за изкривяването на светлината до Слънцето. И проблемът със движението на Меркурий. Но не казват по този въпрос нищо повече.

https://www.mae.ncsu.edu/eischen/wp-content/uploads/sites/17/2020/12/PhysicsEssaysSilverbergEischen2020.pdf

[Gravity]

Преди 25 минути, Gravity said:

https://www.mae.ncsu.edu/eischen/wp-content/uploads/sites/17/2020/12/PhysicsEssaysSilverbergEischen2020.pdf

Поглднах го бегло, доста не убедително.

[Малоум 2]

Ето и нещо, което звучи правдоподобно  към реалността:

...

...

Ле-ле! Добре, че имам хипотеза за непрестанното образуване на частиците. Иначе - твърде заблуждаващо звучи - скорост, по-голяма от на светлината,,,, като че ли не са чували че такава скорост е в среда (Черенков-Вавилов). Мезоните се движат в атмосфера, където скоростта на светлината във вакуум е по-голяма от скоростта на светлината в средата. А, устойчивостта им като частица (време на живот на частица), се дължи на това, че не срещат толкова много къси вълни (малък интензитет на късите в ниските слоеве на атм.), които резонансно да ги разпадат (които да са кратни на на образуващите фотони на мезоните).

...

[Шпага]

Интересно видео за вълновата функция:

https://bg.khanacademy.org/science/fizika-12-klas/x112cb472d3611cb1:valni-i-kvanti-unit/x112cb472d3611cb1:valni-i-kvanti/v/quantum-wavefunction

Отдавна ми е любопитно какъв ли е отговорът на тези въпроси:

"Вълновата функция може да ни даде вероятността или вероятностната плътност за намиране на електрона в дадена област, но не сме отговорили на въпроса какво е "вълната" тук и какво точно е вълновата функция. Тя физически обект ли е, като някоя водна вълна или дори електромагнитна вълна? Или е просто математически трик, който използваме и който няма физическа интерпретация, освен да ни даде информация за това къде ще е електронът?"

Или накратко казано:

Реална ли е вълновата функция, или не?

И още един въпрос, може би също без отговор:

Възможно ли е във вълновата функция /например на електрон/ да съществуват точки, в които вероятността да бъде намерен електронът, да е равна точно на нула? Според мен такава вероятност НУЛА противоречи на основните принципи на Квантовата механика

 

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Възможно ли е във вълновата функция /например на електрон/ да съществуват точки, в които вероятността да бъде намерен електронът, да е равна точно на нула? Според мен такава вероятност НУЛА противоречи на основните принципи на Квантовата механика

А защо трябва да има противоречие с квантовата механика тук?

[Шпага]

Преди 35 минути, scaner said:

А защо трябва да има противоречие с квантовата механика тук?

Не противоречи ли на принципа на неопределеността? Защо вероятност нула в дадена точка да е възможно, а вероятност сто процента да не е възможно?

След като вероятност сто процента електронът да бъде намерен в дадена точка противоречи на споменатия принцип, значи и вероятност нула процента да бъде намерен в дадена точка също противоречи на този принцип.

 

[Малоум 2]

Преди 5 минути, Шпага said:

Не противоречи ли на принципа на неопределеността? Защо вероятност нула в дадена точка да е възможно, а вероятност сто процента да не е възможно?

След като вероятност сто процента електронът да бъде намерен в дадена точка противоречи на споменатия принцип, значи и вероятност нула процента да бъде намерен в дадена точка също противоречи на този принцип.

 

Нали се сещаш: в КМ има три отговора "да" (колапс- време-съществуване), "не" (време-несъществуване) и "може би" (сплетеност), в зависимост от това за какво СЪСТОЯНИЕ питаме.

(Колапсът е поради декохеренция от изпитващото поле и остават устойчивите честоти на образуване на частицата, за това състояние на полетата общо. "Гледане" означава облъчване с полетата в опита. Затова частицата се фиксира по "измерими" параметри (или предположени от опит)

"Нулата" е поради - локална област, място, в което образуване на частицата е невъзможно при изпитващите параметри.

"Може би" - смяната на спина е с огромна честота и при изпитване - се задава от изпитващите бавни полета посоката на спина, за която енергията за образуване на частицата ще е най-малка. тоест - придобива се свойство: по-често спинът да се проявява в направление на изгодното му външно поле за образуване, по енергия.)

...

[scaner]

Преди 1 час, Шпага said:

Не противоречи ли на принципа на неопределеността? Защо вероятност нула в дадена точка да е възможно, а вероятност сто процента да не е възможно?

След като вероятност сто процента електронът да бъде намерен в дадена точка противоречи на споменатия принцип, значи и вероятност нула процента да бъде намерен в дадена точка също противоречи на този принцип.

Естествено че електронът може да бъде намерен (което е 100%!) в дадена точка. И това не противоречи на принципът на неопределеност, той просто твърди, че при това положение имаме пълна неопределеност в импулса му.

Принципът на неопределеност тук влиза много тънко...

Именно чрез него влиза във физиката нулевата енеркия на квантовите осцилатори. Ако един атом/електрон го охладиш до абсолютната нула, по класическата физика той ще спре да се движи - ще има точно положение и нулева енергия, т.е. точно определен импулс (нула). Което вече противоречи на принципът на неопределеност. Тоест, минималната енергия на един обект не може да е нула. А обектът в случая - електрон - е квант на едно поле. Тоест минималната енергия на едно поле не може да е нула. И от там идват квантовите флуктуации и виртуалните частици, както и състоянието на фиически вакуум.

В твоето твърдение обаче става дума за електрон - квант с енергия много повече от нулевата енергия на електронното поле. Тоест принципът за неопределеност тук трябва да се проявява по стандартният си начин - неопределеността в положението на електрона, умножена по неопределеността в неговият импулс, да е по-голяма от една ненулева величина. Но в нашият случай дори това нямаме - ние не определяме/проверяваме физически място и импулс на електрона, ние определяме само вероятността той да се прояви някъде. А вероятностите нямат ограниченнията, наложени от принципът на неопределеност.

[Gravity]

@Шпага Какъв е обема на една точка? Разбира се 0, и това не е парадокс в математиката. Подобно е и с вероятностите. Може да изглежда странно, но е вярно. 

[Малоум 2]

Ето го и видеото към по-горна статия от 15 декември2020:

...

статията на по-горен пост е от:

( https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Fragmenti-energiia-ne-valni-ili-chastitci-mozhe-da-sa-osnovnite-gr_161649.html

Фрагменти енергия - не вълни или частици - може да са основните градивни елементи на Вселената)

...

...

[Малоум 2]

Малко по-добър поглед към философските знания за света. Мозъкът е рожба на материята и, естествено, не може да се различава по структура от структурата на полева и вещева форми на материята. "Непознатата" полева ползва паметта (подреденост на структура) на мозъка и съотнася свойства от "познатите" обекти, посредством съзнание. Доизкусурява абстрактен образ. Той е бил "на кванти" преди да се съотнесе към познато. В този смисъл - прилича на квантов процес на мислене.

...

...

[Станислав Янков]

Реалността, казано най-накратко, трябва да е нарушаване на симетрията - възникване на разлики от определени перспективи. Всичко е регистриране на разлики, на различни скорости на движение, с различните им дължини и отрязъци на времето, които се регистрират от едни спрямо други ИОС.

[ramus]

Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Доизкусурява абстрактен образ. Той е бил "на кванти" преди да се съотнесе към познато. В този смисъл - прилича на квантов процес на мислене.

...

Нали раздела е "теоретична физика"? Какво пречи да не се замърсява с псевдонаука? ( за нея си има друг раздел).