Карл Теодор Кьорнер Животът на един немски патриот и национален герой

[Monarh]

 

 

Тук ще стане дума за една вълнуваща, при това всестранно развита личност - немски поет, писател, драматург, музикант и певец, който като борец срещу владичеството на Наполеон в състава на така наречения Лютцовски корпус на майор Лудвиг Адолф Вилхелм фон Лютцоу повреме на Освободителните войни 1806-1813 г., се превръща в национален герой на Германия и неин национален символ -  немци със различни убеждения го използват като знаме и икона, подобно на нашите герои.

Кьорнер, нарисуван от своята леля Дора Щок по пастелена миниатюра на сестра му Ема Кьорнер, 1813-1814 г.

Карл Теодор Кьорнер е роден на 23 септември 1791 г. към 11, 25 часа вечерта като син на съдебния съветник Кристиан Готфрид Кьорнер и Анна Мария Вилхелмине Якобине Кьорнер, дъщеря на медния гравьор Йохан Михаел Щок, при когото се е обучавал младият Гьоте. Кръстен е на 2 октомври 1791 г. в дома на родителите си на Колмаркт във Дрезднер Нойщадт от дворцовия проповедник Раших, като кръстници са и Доротеа фон Курланд и Елиза фон дер Реке Ин Митау.Има по-голяма сестра на име Ема, към която е силно привързан. Кристиан Готфрид Кьорнер е приятел и покровител на Шилер, който за известен период е живял при Кьорнерови. Наред с Шилер семейството е поддържало тесни контакти с Гьоте, Клайст, граф Геслер, Кристоф Фридрих Николаи, Вилхелм и Александър фон Хумболдт, Новалис и братя Аугуст Вилхелм и Фридрих Шлегел, като това повлиява Кьорнер по-късно да води активен обществен живот.

Като баща си, Теодор притежава музикален талант, а подобно на майка си и сестра си и графични заложби. Ема създава последния му портрет при престоя му като Лютцовски стрелец през април 1813 г. Двамата пеят при т.н. ,,Лидертафел" - немска общност от певци, поети и композитори, а братът - във Виена в хора на Андреас Щрайхер. Той се научава да свири на различни инструменти, като най-любим му е китарата.

Освен това скоро се заблязва и поетичната му дарба. Едва ли сред приятелките на Ема има някоя, която да не е била възпята - ,,На Аугусте", ,,На Терезе", ,,На Хенриете", са заглавията на някои стихотворения.

През 1808 г. Кьорнер започва да следва във Минната академия във Фрайберг и се присъединява към студентското сдружение на Монтаните, днешният Corps Saxo-Montania. Там той бива насърчен от геолога Абрахам Готлоб Вернер. Първоначално го интересува практическата страна и поради тежката работа се чувства свързан с природата, по-късно обаче се обръща към теоретичната, честите пътувания пеш го отвеждат до планината Гнадщайн, от Дрезден през Елбзандщайнгебирге до Бохемската Миттелгебирге и Ризенгебирге. Резултатът са редица стихотворения, посветени на природата.

През 1810 г. се появява първата му стихосбирка die Knospen, на издателство ,,Гьошен". През пролетта на с.г. се прехвърля в Лайпцигския университет, присъединява се към тогавашното студентско обединение Тюрингия и започва да следва история и философия. Студентският му живот се счита за бурен и както се смята, той често е отправял предизвикателства за дуели на аристократите. Заради заплашваща го Релегация - един вид изключване от гимназия или университет, след един забранен дуел, през 1811 г. отива в Берлин и слуша лекции на Фихте, Шлаермайер и Нибур. Същевременно пее във Певческата академия на Целтер и се упражнява в гимнастика при Ян и Фризен.

Тъй като заболява от треска, се налага да по-продължителен престой във курорта Карлсбад. В това време се извършва релегация от всички свързани с договорно споразумение със Лайпциг университети, към които спада и Берлинският. Въпреки че темпераментният студент иска да отиде във Хайделберг, по желание на своя баща заминава за Виена.

Във Виена Теодор завързава приятелства със познатите от дома на своите родители, по специално Вилхелм фон Хумболдт, но също и Фридрих Шлегел, жена му Доротеа и сина му Филип Фаит. Намира добър прием в салона на баронеса Хенриете фон Перейра-Арнщайн,дъщеря на Фани фон Арнщайн, където често изнася свои стихотворения или много модни тогава страшни истории. Там се запознава и с поетесата Каролине Пихлер.

Първоначално Теодор Кьорнер все още изнася лекции, но постепенно изследванията му отстъпват място на занимания с драматургия. За няколко месеца той написва няколко кратки пиеси, по-специално комедии- най-важните са ,,Зеленият Домино" и ,,Булката", за Виенския Бургтеатер.

През пролетта на 1812 г. по класическата новела на Клайст ,,Годежът в Свети Доминго" - „Die Verlobung in Sankt Domingo“ изготвя драмата с 3 действия ,,Тони", която е със хепиенд, и по образец на трагедията на Захариас Вернер едноактовата трагедия,,Изкуплението" - „Die Sühne“. Тук среща колкото красивата, толкова и талантлива актриса Антони Адамбергер, дъщеря на вече покойния и високо ценен от Моцарт дворцов певец Йозеф Валентин Адамбергер. Обзема го дълбока страст и през същата година двамата се сгодяват.

През лятото на 1812 г. пише своята най-голяма драма ,,Зрини", посветена на унгарския борец за свобода от хърватски произход срещу турските нашественици Никола Зрински -,,Унгарският Леонид". Паралелите с борбата за свобода срещу френското владичество на Наполеон Бонапарт в германските земи са повече от очевидни. Пред него се очертава бляскава кариера на драматург, в януари 1813 г. той получава длъжност като дворцов театрален поет във Бургтеатер във Виена, срещу заплата от 1500 гулдена годишно трябва да представя две запълващи вечерта и две по-малки пиеси. По този начин се запознава и с Лудвиг ван Бетховен. Този договор първоначално за три години и годежът му като че ли биха го задържали във столицата на Австрия. Но през март 1813 г. Теодор напуска тази работа, тъй като Прусия призовава своя народ на борба срещу Наполеон.

Като вече прочут поет Теодор Кьорнер се присъединява към т.н. Лютцовски или Лютцоуски доброволчески корпус, който се формира във Бреслау в Силезия- днешният Вроцлав, и сред събралите се патриоти среща стари познати като Ян и Фризен.

Свикнал на уморителни маршове благодарение на своите по-ранни пътувания в Бохемия и Саксония, които са траели дни, първоначално творецът е зачислен към пехотата, която е разквартирувана в силезийския Цобтен ам Берге. В бърза последователност той написва Frisch auf, ihr Jäger, frei und flink и други стихотворения, които скоро се превръщат в известни мелодии на неговите другари. Написан от него хорал звучи на благославянето на Корпуса в църквата в Рогау на 27 март същата година. През следващите дни войската се насочва в посока Саксония, която вече е окупирана от съюзнически войски. На 6 април 1813 поетът, издигнат за маршови комисар от Корпуса, достига Дрезден и посещава семейството си.

Лютцовците отиват към Лайпциг, където на Шнекенберг възниква прословутата песен ,,Дивият, неустрашим лов на Лютцоу" - Lützows wilde verwegene Jagd, после на север, но нямат възможност да вземат участие във военните действия, които се разиграват предимно на юг. Навъсен, жадният за дела поет, който междувременно е повишен в чин лейтанант, съобщава вкъщи: ,,В това време седя тук на Елба и извършвам рекогнисцировка и не намирам нищо, отправям взор към Вестфалия и не виждам нищо, зареждам пистолета си и не изстрелвам нищо". Едно от неговите стихотворения, написани там, се казва ,,Лошо настроение" - „Missmut“.

По-нататъшният марш на север за подкрепа на корпуса на Валмоден завършва след като Хамбург е предаден. Лютцоу отново се отправя на юг.

На 24 май Теодор се преминава към кавалерията, тъй като се надява да намери тук задоволителни за неговия подтик към дела задачи и се издига до адютант на майор фон Лютцоу.

Действително сега се стига до чести престрелки и нападения срещу малки единици на противника. В смела акция Кьорнер успява да ограби прочутия конезавод във Венделщайн.

На 8 и 9 юни Лютцоуските стрелци разполагат бивака си в Айхигдт във Фогдтланд в Саксония, планирано е нападение на двор във Горна Франкония или Оберфранкен. Докато Лютцоу се радва на гостоприемство при пастор Йоханн Кристиан Вирт, Теодор е в бивака. По тази причина липата, намираща се на ливадата там, получава името ,,Кьорнерова липа".

.Едва на 9 юни Лютцоу научава, макар и първоначално несигурно, за примирието, което е било сключено между Съюзниците и Наполеон, а на 14 -ти това е потвърдено със сигурност. Съгласно условията, два преди това корупусът е трябвало да бъде на пруска територия. Вместо да влезе във неутрална Бохемия, която се намира само на няколко часа път, Лютцоу повежда отряда през Гера и Целиц на север, при все това заради сигурността със саксонските маршови комисари.

На 17 юни 1813 г. Лютцовците се разполагат на лагер при Китцен, на югоизток от Лайпциг. Вюртемберските войски начуло с генерал Норман са разположени срещу тях. Той гарантира на Лютцоу, който язди напред с Кьорнер, че няма враждебни намерения, а за останалото препраща към командващия френски генерал Фурние. Последният обаче им отвръща: L’armistice pour tout le monde, excepté pour vous ! »

„Der Waffenstillstand gilt für alle, nur für Sie nicht!“- ,,Примирието важи за всички, само за Вас не!" Нападението на френската кавалерия заварва лютцовците неподготвени, буквално те са пометени от превъзходството. Поетът получава удар от сабя в областта на главата. Тежко ранен, успява да си проправи път до Гросцшохер, където се скрива в един храсталак.Чувствайки се близо до смъртта, той пише сонета ,,Сбогуване с живота" „Abschied vom Leben“, чието първо четиристишие гласи :
Die Wunde brennt, die bleichen Lippen beben,

Ich fühl’s an meines Herzens mattem Schlage,

Ich stehe an den Marken meiner Tage!

Gott, wie Du willst! Dir hab ich mich ergeben.

Раната гори, бледите устни треперят

На сърцето ми слабото биене чувствам

На границите на земните ми дни стоя!

Господи, да бъде Волята ти! На теб се предавам

Но селяни намират твореца и го завеждат в градинарския дом във Гросцшохер. След една нощ, с помощта на приятеля на семейството Кьорнер, Кунце, той е заведен по водния път в Лайпциг при доктор Вендлер и там за него се полагат грижи. Все още има лов на лютцовците, полупрезрително наричани от Наполеон « brigands noirs » - „schwarze Banditen“ - ,,черни бандити" заради черните им униформи.

След като сравнително се стабилизира, бива насочван от приятел на приятел към Карлсбад. Прекарва и една нощ при сестрата, която полага грижи за него, Юлие фон Айнзидел, във замъка Гнадтщайн. Във Карлсбад за него полага грижи кръстницата му Елизе фон дер Реке. За съжаление, не успява да се види отново с родителите си, които пребивават съвсем наблизо, в Теплиц, което би успокоило страдащата му майка.

На път за корпуса си, Теодор е гост на своя кръстник граф фон Геслер, където среща държавника Фрайхер фон Щайн, писателя и историк Арндт и пълководците Блюхер и Гнайзенау. През Берлин, той стига до неговите войски, сражаващи се сега в Северна Германия, които вече не са самостоятелна бойна единица и са зачислени към корпуса на Валмоден.

Междувременно отново се провеждат малк разузнавателни обходи. Вечерта на 25 август Кьорнер прекарва с един отряд под Лютцоу на Ритергут във Готтесгабе - днес община във провинция Мекленбург- Предна Померания. Тук той е седял на пиано и изглежда е изсвирил възникналата 2 дни по-рано ,,Песен на меча" или „Schwertlied“

Във втория утринен час на 26 август 1813 г. е регистрирано придвижване на вражеските сили, като веднага е планирана атака срещу тях. В последвалия бой, който се разиграва във гората на Росеноу при Гадебуш, геройски загива Теодор Кьорнер.

Погребан е в село Вьобелин, под така наречения ,,Теодор Кьорнеров дъб", където по-късно намират покой и останките на сестра му Ема Кьорнер (1788 – 1815) и на баща му Кристиан Готфрид Кьорнер (1756 – 1831).

 

Фризен, Кьорнер - в средата и Хайнрих Хартман, стоящи на пост, картина на Георг Фридрих Керстинг, 1815 г.

 

Теодор Кьорнер изнася пред Лютцовските стрелци своите бойни песни

 

Кьорнер изнася пред Лютцовските стрелци своята ,,Песен на меча". Изображение на стъкления прозорец дома на едно студентско обединение в Гьотинген по картина на художника Рудолф Айхщедт
 

Плоча в памет на Теодор Кьорнер във Лайпциг

 

Гробът на Теодор Кьорнер във Вьобелин

 

Клиповете -
1. Песен за Теодор Кьорнер
2. Откъс от филма ,,Теодор Кьорнер" - (Германия, 1932 г.), за жалост, е само този откъс и никъде няма субтитри на някакъв друг език.
3. ,,Дивият, неустрашим лов на Лютцоу" - един от най-известните немски маршове, по едноименното стихотворение на Кьорнер

 

 

 

[КГ125]

Направо си трябва по-широко разглеждане на немската култура, да.....