"Едноклетъчният организъм на Висшия съдебен съвет"

[nik1]

Едноклетъчният организъм на Висшия съдебен съвет

Разделено вече в две колегии, мнозинството продължава да налага спорните си решения и назначения

"Фактите нямат значение. Каквото и да се каже в тази зала, няма значение за крайния резултат." Думите на Калин Калпакчиев на заседанието на съдийската колегия към Висшия съдебен съвет тази седмица са за начина, по който мнозинството в кадровия орган на съдебната власт взима решенията и през изтеклите почти четири години от своя мандат. Отскоро членовете му формално са разделени в две колегии - съдийска и прокурорска, но характерното за институцията състояние е възпроизведено като след просто делене на едноклетъчен организъм.

Както се очакваше, прокурорската колегия бързо се капсулира - в нея инакомислещите спрямо главния прокурор Цацаров са пренебрежим брой, напрежение почти не съществува, дори обсъждане преди решенията вече не е нужно. В съдийската реформаторски настроените членове получиха малка възможност - могат да блокират решение на мнозинството около главния прокурор Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев, но само ако някой от представителите му отсъства. За ключовите гласувания обаче колегията досега беше в пълен състав и решенията обикновено се взимаха с осем гласа за и шест против. Всичко си е както преди - фактите нямат значение за решенията и в двете колегии.

В прокурорската повоенному

И преди разделянето на ВСС прокурорите в него с много малки изключения следваха стриктно позицията на началника си. След разделянето това "единодушие" се изроди в директно гласуване без дебат на всички решения, които иначе биха предизвикали поне спор в предишния формат на съвета.

По един и същ безмълвен начин беше приета оставката на градския прокурор на София Христо Динев, а неговият заместник Емилия Русинова беше назначена за изпълняващ длъжността. Боряна Бецова пък, която катастрофира с делото срещу Христо Бисеров и срещу която бившият правосъден министър Христо Иванов поиска да се образува дисциплинарно производство, беше повишена от място в ранг "върховен прокурор". В двете заседания не бяха дори формално разисквани нито мотивите за назначаването на Русинова, нито качествата, с които Бецова е заслужила повишението си. Достатъчно беше точките да бъдат изчетени и да се премине към гласуване.

А през тази седмица Етичната комисия към колегията (оглавявана отново от Ясен Тодоров) не е открила данни, потвърждаващи изнесеното от магистрата Бойко Ангелов за прокурорска "шпицкоманда" в следствието. Гротеската всъщност имаше завършен вид още при самото сформиране на колегията. Тогава един от членовете – Васил Петров, обяви, че поне по едно от решенията щял да гласува против, защото в 3 часа през нощта гледал предаване, в което гостите казали, че за разлика от съдийската в прокурорската колегия се гласувало само единодушно.

В съдийската - образецът Бельова

Преизбирането на Катя Бельова за председател на Благоевградския окръжен съд разби всички илюзии по отношение и на съдийската колегия. Покрай процедурата по избора тя беше уличена в тежки нарушения – разпределяне на важно дело, докато се падне при нея; подпомагане на пладнешки обир на съдружник във фирма, фалшива несъстоятелност на друга фирма, натиск срещу критичен колега, забавяйки с две години атестацията му, и т.н. Одитен доклад е констатирал тежки нарушения по повод назначаването на служители в съда. Разпределението на гражданските и търговските дела е поверено на брата на члена на ВСС Димитър Узунов – Петър Узунов, който е редови граждански съдия, а съпругата му е съдия в търговското отделение.

Нищо от това нямаше значение за мнозинството в колегията, което я преизбра за втори мандат. А три дни по-късно в управлявания от нея съд цъфна дело на придобитата от депутата от ДПС Делян Пеевски верига "Техномаркет" с искане да бъдат обявени за нищожни договори за покупко-продажбата на недвижими имоти в Благоевград, заедно със сградата на "Техномаркет" в града. Собственик на имотите е "Глориент инвестмънт БГ" – дружеството, на което "Техномаркет" спря да плаща наем за магазините си в началото на годината и се обяви за техен собственик.

Още едно показно

Второто важно кадрово назначение от съдийската колегия - на Даниела Дончева за председател на Софийския апелативен съд (САС), премина по идентичен начин. Дончева представи пред членовете на съвета преписана на моменти с правописните грешки концепция за управлението на съда от бившия му председател Веселин Пенгезов, обогатена със странната идея за регулярни срещи между съда и прокуратурата, които не са равнопоставени в процеса. Тя обеща да съблюдава делата за корупция по високите етажи "да приключват по удовлетворителен за обществото начин", което предизвиква недоумение, защото се предполага, че трябва да приключат според закона.

В представянето си Дончева избягна темата за независимостта на съда и как ще я отстоява. Тя отказа да коментира изявлението на премиера Борисов от 2013 г., че "Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява", и не беше чула за съдийския протест заради бламираната съдебна реформа с орязаните конституционни промени.

Видимо доволни, от мнозинството в колегията обявиха, че тя притежава всички необходими качества, за да поеме контрола над съда, в който попадат всички дела с висок материален интерес от цяла Западна България, както и делата срещу магистрати и висши властови фигури. Същото мнозинство преди това и без мотиви на два пъти не избра на поста съдия Нели Куцкова, която имаше подкрепата на над 70% от своите колеги и е с максимална оценка за своя професионализъм и нравствени качества.

При този модел на налагани решения малцинството в колегията, защитаващо принципния подход, също направи компромис с него. С обяснението, че става дума за извънредна ситуация и поради нежеланието на който и да е съдия от Софийски градски съд (СГС) да се кандидатира за поста, подкрепи за зам.-председатели на гражданското и търговското отделение в СГС командировани съдии от Софийския районен съд. Част от членовете на съвета вече са се обявявали против тази практика, а с приемането на новия Закон за съдебната власт тя ще бъде прекратена.

Пленумът на ВСС, който възпроизвежда стария формат на съвета, тъй като в него участват всички членове от двете колегии, но се произнася по значително по-ограничен кръг въпроси, също взе странни решения. Като това кадровият орган да не съгласува проекта за изменение на Закона за съдебната власт. Парадоксалното в случая е, че голяма част от измененията бяха предложени от самия ВСС, а при предварителните обсъждания на законопроекта сериозни забележки не бяха направени.

Поглед напред или назад

До изтичането на мандата на сегашния ВСС остава малко повече от година, като за този период той ще трябва да произведе още два ключови избора – за председател на Върховния административен съд и за ръководител на Софийската градска прокуратура. Сериозни промени в досегашната практика едва ли ще има.

Приетите поправки в конституцията предвиждат 11 от членовете на съвета вече да се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите. В условията на работеща демокрация, с ясни роли на управляващите и опозиционните партии това би затруднило задкулисните договорки и би гарантирало избора на консенсусни личности с висок интегритет. Самото гласуване на промените в конституцията обаче показа, че в България не е проблем за партиите – дори в толкова силно фрагментиран парламент, да се мобилизират с общата цел да запазят статуквото в съдебната система. А следващият съдебен съвет ще трябва да избере и новия главен прокурор.

Какъв ще бъде следващият Висш съдебен съвет ще зависи от формулата, по която ще бъде изработена широката подкрепа за парламентарната квота, и какви представители ще излъчат общите събрания на съдиите и прокурорите. Голяма част от съдиите вече заявиха, че искат промяна. Но от политическите сили зависи дали ще се стигне до организъм с по-сложно делене - такова, което заменя износените тъкани и регенерира увредените.
 

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/07/08/2792191_ednokletuchniiat_organizum_na_visshiia_sudeben_suvet/?sp=1#storystart

[Frujin Assen]

Щом статията е от Капитал- не ми я хвали, по презумпция лъжат.

[Galahad]

За какво точно става дума в статията. Комунистическите правителства на Станишев и Орешарски, както и неоживковитското правителство начело с Бодигарда на ексПървия се опитаха да възстановят част от разпоредбите на Живковата конституция от 1971г. Отчасти успяха, отчасти - не. Става дума за възстановяване на разпоредби и принципи, когато нямаше разделение на властите, а държавната власт беше силно централизирана и формално подчинена на бутафорния парламент, а на практика на Съвета на олигарсите, който в Живковата конституция носеше името Държавен съвет, а в Коларовата - Президиум на народното събрание.

Така например бяха възстановени напълно разпоредбите на на чл. 132 ал. 3 и чл. 134 ал. 3 от Живковата конституция:

чл. 132 ал. 3: ВС отговаря и отчита своята дейност пред НС, а межд, сесиите - пред ДС.

чл. 134 ал. 3 Гл. прокурор е отговорен пред НС и отчита дейността на прокуратурата пред него, а между сесиите пред ДС.

След реставрацията на старите комунистически порядки в сегашната Конституция, макар теоретично да има разделение на властите, на практика е върнат стария ред и съдебната система е на подчинение на парламента, което пък с оглед особеностите на родната система означава, че е на подчинение на правителството. Ето как изглежда старата песен на нов глас:

Чл. 84.
Народното събрание:

16. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика;
17. (нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.

 

Голямата болка, която благодарение на протестите срещу първото живковистко правителство на Бойко, после и срещу Орешарски, а накрая и в резултат на външния натиск не стана е в съдебната система да кадруват избрани от парламента представители. Идеята беше квотите да се направят така, че избраните от парламента да са мнозинство спрямо професионалната квота и тя да няма никакво значение. Тъй като във всички бели европейски държави където обичат да емигрират българските граждани парламентарната квота е едва 1/3, то естествено наред с вътрешните протести последва и външен натиск и за по-убедително затягане на кранчетата с европари (предполагам всички усещате, че за много неща, за които по време на царското управление имаше пари, сега парите не стигат, въпреки драстично вдигнатите данъци и доста големите изтеглени заеми). Тъй че в крайна сметка се ограничи ролята на политическото кадруване и политическия натиск при правораздаването. Не напълно разбира се, тъй като у нас парламентарната квота е половината от членовете (превеса на професионалната квота се дължи на назначените от президента трима главни, но както се видя единия от тях обикаляше да протестира заедно с натрапените от Плевналиев правосъдни министри), а и правосъдния министър има изключително широки правомощия в дейността на уж независимата съдебна власт.